Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Обединено кралство



страница8/30
Дата06.05.2017
Размер2.47 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30

Насоки на Министерството на здравеопазването, социалните услуги и обществената безопасност от 2005 г.


През 2005 г., във връзка с предстоящото тогава приемане на нови правила за определяне размера на таксите (като част от Ръководството за управление на публичните финанси), Министерството на здравеопазването, социалните услуги и обществената безопасност (Department of Health, Social Services and Public Safety)36 издава циркулярно писмо с указания за определяне размера на таксите и потребителските цени.37 То е адресирано до мениджърите на основните разходни центрове, до отдела за борба с измамите и до екипа за здравеопазване, за да ги информира за проекта на Министерството на финансите за новото Ръководство за таксите и потребителските цени38. Мениджърите на разходните центрове следва да гарантират, че таксите и потребителските цени са определени в съответствие с тези указания. Уточнено е, че новото Ръководство заменя предишното от 1992 г. В следващите под-точки са представени основните моменти от тези указания, които в детайли обясняват насоките в Ръководството, като подробно са описани правилата за изчисляване размера на таксите за различните видове услуги.
    1. Основни положения

      1. Обхват и приложимост


В съответствие с указанията на Министерството на здравеопазването, насоките в Ръководството са приложими в ситуации, когато такса или потребителска цена е или би била въведена от министър, министерство (включително изпълнителна агенция или търговски фонд), публична организация, различна от министерство, повечето публични компании (включително национални здравни служби) в Англия, както и за недецентрализираните услуги в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Насоките са адресирани към всички изброени по-горе организации, независимо от това дали услугата се предоставя от централен или от друг вид орган като например местна власт или частен изпълнител.

Ръководството не се прилага:   от самофинансиращи се публични корпорации, когато са дефинирани като такива в съответното споразумение с Министерството на финансите;   за децентрализираните услуги (децентрализираните администрации определят необходимостта от указания);   когато местната власт или организация от частния сектор е единствено отговорна за определяне размера на таксата или на потребителската цена.
      1. Такса и потребителска цена


Таксата или потребителската цена е цената за единица услуга, предоставена на потребител. Понятията такса и потребителска цена се използват взаимнозаменяемо39, макар терминът такса обикновено да се използва за плащанията, извършвани по силата на нормативен акт като например такса за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
      1. Услуга


Услугата е продукт (стока или услуга), който се предвижда да се предоставя непрекъснато. Ръководството не се отнася до продажбата на активи, което не е продължителна търговска дейност, до дейности, регламентирани с междуведомствени споразумения и до някои нетърговски дейности.
      1. Цел и ползи от събирането на такси


Целта на таксите за предоставяните услуги е ефикасно разпределение на ресурсите. Ползите са:   по-голяма прозрачност на разходите и ползите от услугите;   потребителите могат да направят информиран избор за това дали и колко често да ползват услугата, което от своя страна помага на публичната организация да прецени по-добре дали повече или по-малко ресурси да разпределя за предоставяне на съответната услуга;   лесна сравнимост със сходни услуги, предоставяни от частния и публичния сектор;   насърчаване развитието на пазарите;   освобождаване данъкоплатците от разходи, които се заплащат от потребителите, ползващи услугата, което позволява публичните ресурси да се насочват към други дейности, или да се намаляват публичните разходи и заеми.
      1. Политика на възстановяване на разходите


Таксите в Обединеното кралството се определят в размер, който възстановява пълните разходи за предоставяне на услугата, като се отчита, че в някои случаи това може да не е подходящо. Когато се предлага такса в размер, по-малък от този на извършените разходи е необходима ясна обосновка. Пълното възстановяване на разходите не е подходящо когато:   специален нормативен акт не позволява това или изисква определянето на по-голяма по размер такса;   когато министрите се споразумеят, че таксата за дадена услуга ще възстановява по-малък от пълния размер на разходите;   таксата е за търговска услуга, която се предоставя или е вероятно да се предоставя в условия на конкуренция с частния сектор и целта е формиране на пазарна цена, включително печалба в интерес на лоялната конкуренция.
      1. Юридически аспекти


По принцип възстановяването на всички разходи, извършени за предоставяне на услугата е политически въпрос, а не юридически. Обаче, в случай на услуги, чието предоставяне е предвидено в нормативен акт, публичната организация не може произволно да определи размер на таксите, с който да получи излишък, освен ако по изключение съответното законодателство не предвижда това. Съществуват услуги, за които конституционни норми забраняват заплащането на такса.
      1. Отговорности на публичната организация


Отговорностите на публичната организация при определяне размера на таксите включват:   определяне и описание на всяка услуга и съответната финансова цел; осигуряване на предварително съгласие от Министерството на финансите, когато е необходимо; установяване наличието на необходимите правомощия за изискване на такса;   предоставяне на услугата, включително изчисляване и/или прогнозиране на разходите; определяне размера на таксата и събиране на постъпленията от такси; поддържане на счетоводни системи; наблюдение на изпълнението и пр.;   прозрачност при предоставянето на услугата, включително изготвяне на доклади и отчети и др.
      1. Консултиране с Министерството на финансите


Под консултиране с Министерството на финансите се има предвид необходимостта публичните организации да търсят одобрение/съгласие от Министерството по въпроси, специфични за таксите, а именно по отношение на: а) задължителните по закон услуги:   първоначално решение за предоставяне, дефиниране в законодателството и предложение за финансова цел при нови задължителни услуги;   размера на таксата винаги, когато нормативен акт изисква това;   всяко предложение за приемане или за изменение на заповед по член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г., с изключение на ситуациите, когато заповедта се приема само за възстановяване на предходни дефицити; б) търговски услуги:   по принцип няма изискване за получаване на съгласие от Министерството на финансите за размера на таксите за търговски услуги; за сметка на това има изрично изискване да се направят консултации с Министерството на финансите за таксите за търговски услуги, когато общите годишни приходи на министерството от такива услуги надвишават или се очаква да надвишат 5% от разходите; c) междуведомствени и вътре-ведомствени услуги:   обикновено няма изискване за получаване на съгласие от Министерството на финансите по въпроси, касаещи таксите за предоставянето на услуги между и вътре във ведомствата. Обаче Министерството на финансите може да изиска да бъде консултирано за някои услуги. Например винаги трябва да се търси съгласие от Министерството на финансите за всяко предложение за разходи или приходи, които биха могли да окажат въздействие върху други публични организации. В Указанията изрично е посочено, че публичните организации не трябва да избягват контрола на Министерството на финансите като например не събират такси за услуги, за които се предполага, че трябва да се заплаща.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница