Дефиниране на услугите и определяне на финансовите цели

Дефиниране на услугите и определяне на финансовите цели

1. Отговорности на публичната организация

2. Дефиниране на категорията и обхвата на услугите

а) Задължителни за предоставяне по закон услуги (statutory services). Към тази категория се отнасят услугите, чието предоставяне е предвидено с нормативен акт, включително събирането на такса. Услугата е или би била определена или одобрена от министър, министерство (включително изпълнителна агенция или търговски фонд), публична организация, различна от министерство, от публични корпорации (включително национални здравни служби) в Англия, а по отношение на нецентрализираните услуги   в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

б) Междуведомствени услуги (inter-departmental services). Към тях се отнасят услугите, предоставяни от министерство, публична организация, различна от министерство или национална здравна служба на друго министерство, публична организация, различна от министерство или национална здравна служба.

в) Вътре-ведомствени услуги (intra-departmental services). Към тази категория се отнасят услугите, които се предоставят от едно звено на министерство на друго звено от същото министерство (или доставчика, или получателя на услугата, или и двамата могат да бъдат агенция или част от агенция).

г) Търговски услуги (commercial services) са онези услуги, при които при липса на изрично правомощие за определяне на такса, министерство, включително публична организация, различна от министерство и повечето публични корпорации продават услуги на гражданите и частния сектор. Към тази група се отнасят и услуги, предоставяни от едно на друго министерство, при условие че същите услуги се продават на частния сектор или на повечето организации от публичния сектор.

Обхватът на задължителните за предоставяне по закон услуги обикновено е дефиниран в първичното законодателство – това на Обединеното кралство или на Европейския съюз. В определени случаи министър може да има право на лична преценка за това дали да се предоставя услугата, или да приеме детайлни предписания за това с вторично законодателство. Има ситуации, когато правомощията за въвеждане на такса са описани по-общо и задължителна услуга се предоставя по различен начин и различни по размер такси се определят за различни под-услуги. Всяка услуга се разглежда отделно при изчисляване на разходите и при определяне размера на таксата. В повечето случаи размерът на таксите се посочва в нормативните актове. Задължителна за предоставяне по закон услуга не може да бъде добавена към други услуги с цел формиране на една, по-голяма услуга, без да се направят нужните законови промени.

Предоставянето и обхватът на незадължителни услуги, предлагани изцяло по лична преценка на публичен органи, включително между- и вътре-ведомствени услуги или търговски услуги не се установяват с нормативни актове. Поради тази причина ръководството на публичната организация има право да определи обхватът на услугата в съответствие с потребителското търсене и структурата на министерството или агенцията. В тази връзка трябва да се има предвид:   че услугата трябва лесно да се идентифицира;   броят на отделните услуги следва да бъде възможно най-малък дотолкова, доколкото е необходим за ефикасното изпълнение на дейността, включително във връзка с определянето на различни финансови цели; в някои случаи всички дейности на публичната организация могат да представляват една единствена услуга (например, когато услугата представлява една или повече свързани дейности);   дадена услуга може да бъде „раздробена“ на различни под-услуги, за които може да се изисква различна по размер такса и да се предоставят под различна форма. Отделните компоненти не се третират като отделни услуги за целите на отчетността. Независимо от това организацията следва да изчислява разходите отделно с оглед осигуряване на информация за начина на определяне на таксата и за обществено обсъждане на услугата. В този смисъл, всички услуги се описват отделно, отделно се изчислят разходите за предоставянето им и размера на таксите за покриване на тези разходи.

3. Правомощия да се определя размер и да се въвежда такса

Например нормативен акт може да указва, че за легално осъществяване на дадена дейност е необходим лиценз и че този лиценз може да бъде издаден единствено от министър (или от друг публичен орган или от лице, натоварено с извършването на тази дейност). В такива случаи специфичното правомощие е нормативно установено задължение за събиране на такса за услугата.

Законово правомощие за събиране на такси се предоставя единство за възстановяване на разходите, извършени за предоставяне на услугата. Всяко превишение на общите разходи се счита за данъчно облагане. Когато целта е размерът на таксата да надвишава разходите, направени за предоставяне на услугата, това трябва да е изрично посочено в нормативен акт. Аналогично, когато предложената структура на таксата предполага определяне на различен по размер такса за различните потребители на една и съща форма на предоставяне и качество на услугата (например различна такса за различни по размер компании), и това не произтича от различия в разходите за предоставяне на услугата, правото за това да се определят различни такси следва да е посочено в нормативен акт.

Министерство на финансите и проекти на нормативни актове

Публичните организации в Обединеното кралство се консултират с Министерството на финансите при наличие на финансови разпоредби в законопроектите, които ще се разглеждат и (приемат) от парламента, включително предложения за включване на разпоредба, оправомощаваща публичния орган да събира такса, както и за това дали следва да има изрична разпоредба в закона, изискваща „съгласие от Министерството на финансите“ (Treasury consent) или „одобрение от Министерството на финансите“ (Treasury approval). Съществуващото законодателство, където министър или министерство определя такса често съдържа изискване за получаване на съгласие или одобрение от Министерството на финансите. Смисълът на разпоредбата е, че Министерството на финансите не може да делегира отговорност, но от него трябва да се изиска съгласието или одобрението му не само за първоначалната такса, но и за всяка промяна след това, независимо от това колко рутинна е тя.

4. Финансови цели

Когато организациите предоставят интернет услуги, това е свързано с 1) предоставяне на услуга при пълно възстановяване на разходите и 2) предоставяне на безплатен достъп до информация. Например, когато е подадено заявление по електронен път за дадена услуга като например за издаване на лиценз на моторно превозно средство, за паспорт, или за платена публикация, информация за услугата може да бъде публикувана на интернет страницата на публичната организация, до която се осигурява безплатен достъп, но за получаване на самата услуга се заплаща определена такса.

Разходите не се възстановяват напълно, когато нормативен акт не разрешава това, когато предвижда получаването на повече приходи от таксата или когато министрите се договорят, че таксата ще възстановява по-малко от всички извършени разходи. Когато се предвижда възстановяване на по-малко от всички извършени разходи за предоставяне на услугата, предложението се съпровожда с ясна обосновка за предложения размер на таксата. Не се изисква пълно възстановяване на разходите при предоставяне на търговски услуги, когато същите се предлагат в условия на конкуренция от частния сектор. Тогава финансовата цел на услугата е определяне на такса в размер, сходен с този на пазарната цена, включително печалба, когато е в интерес на честната конкуренция.

Когато министрите са се споразумели, че таксата за предоставяне на услугата ще възстановява по-малко от извършените разходи, т.е. услугата ще се субсидира с публични средства, се посочва или крайна дата за преминаване към пълно възстановяване на разходите, или се представя обосновка за необходимостта от поддържане размер на таксата под разходите за предоставяне на услугата. В някои случаи като например когато услугата преминава от субсидирано предоставяне към пълно възстановяване на разходите, Министерството на финансите може да се съгласи на поетапно възстановяване в продължение на няколко години. Когато публична организация получава допълнителни средства за покриване на разходите си, било то от друга структура на министерството или от друго министерство, и размерът на таксата е определен така, че да възстановява само оставащите разходи, допълнителните средства в отчета се отразяват като субсидия.

Най-често финансовата цел се изразява като намерение за:

а) възстановяване на всички разходи. Този подход изисква възстановяване на всички разходи, извършени за предоставяне на услугата, включително капиталовите разходи (cost of capital)⁴⁰, използвани за предоставяне на услугата (със ставка 3,5% в реално изражение, т.е. 3,5% от стойността на използваните нетни активи).

б) възстановяване на процент от всички разходи. Например, когато целта е възстановяване на 90% от всички извършени разходи за предоставяне на услугата. Когато приходите от такси осигуряват повече или по-малко от 90%, ще се формира непредвиден излишък или дефицит по отношение на заложената цел.

в) възстановяване на пределните разходи (marginal cost)⁴¹. Този подход предполага възстановяване само на пределните разходи като за повечето услуги те трябва да бъдат дефинирани, включително възвръщаемостта на вложения капитал (return on the capital employed)^42,43. При търговските услуги е обичайно финансовата цел да се дефинира чрез очакваната норма на възвръщаемост на вложения капитал, която може да е различна от 3,5%.

Финансовите цели, също така, могат да бъдат изразени и по други начини, например като реални стойности за формиране на излишък или дефицит.

Както беше посочено по-горе, размерът на таксата може да се определи така, че приходите да компенсират дефицити от предходни години. Когато излишъците са законни (например малки по размер и непредвидени излишъци, формирани при предоставянето на задължителни по закон или при търговски услуги) те могат да се задържат от публичната организация или да се предоставят на Министерството на финансите. По принцип излишъци, получили се в предходни периоди не се взимат под внимание при определяне размера на таксите за услуги, чието предоставяне е задължително по закон, освен ако не се отчетат и предходните дефицити и е налице законово правомощие за възстановяване на дефицит или може да се издаде заповед по член 102. Излишъците, формирани в резултат от предоставянето на търговски услуги не се пренасят в следващи отчетни периоди, тъй като би било предпоставка за формиране на такси, несъвместими с правилата за лоялна конкуренция.

Когато правомощието за събиране на такси за услуги, чието предоставяне е задължително по закон, е необходимо при определяне на техния размер да се правят сравнения с предходни периоди, излишъкът (или дефицитът) се пренася в и се компенсира с приходите от следващите години. В този смисъл размерът на дадена такса може да бъде по-нисък, отколкото би бил, а приходите биха били по-малко, отколкото разходите през тези години. Когато това води до увеличаване на публичните разходи, нарастването им се компенсира с икономии при други дейности.

Съгласие от Министерството на финансите

Когато финансовата цел трябва да бъде одобрена от Министерството на финансите, публичните организации предоставят информация за:   предложената финансова цел   постоянна или временна, а когато е временна – и за периода, за който се отнася;   основанията за предложената финансова цел и въздействието й върху публичните приходи и разходи;   разчети за разходите за предстоящата счетоводна година, а когато финансовата цел се отнася до съществуваща услуга   и прогнозен обем на предоставяните услуги за текущата и за последната приключена година.

Публичните организации в Обединеното кралство предоставят на Службата по митата и акцизите (HM Customs and Excise)⁴⁴ пълно описание на всяка нова услуга (с изключение на междуведомствените услуги), за която се събира такса с оглед изясняване дали е нужно да се облагат с Данък върху добавената стойност.

5. Изчисляване, прогнозиране и осчетоводяване на разходите

За определяне на общите разходи, извършвани за предоставяне на дадена услуга се изчисляват тези за предходния счетоводен период и разходените до момента средства, след което се изготвя прогноза за останалата част от текущия и за следващия счетоводен период. Общите разходи се изчислят въз основа на реално извършените плащания и включват всички разходи за всички ресурси, използвани за предоставяне на услугата (преки и непреки, включително пропорционален дял на режийните и административни разходи; разходи, свързани с „продажбата” на услуги, застраховки, амортизация, капиталови разходи и др., включително извършените в брой и в натура (non-cash costs)⁴⁵). Когато някои или всички разходи са извършени от други организации, последните трябва да предоставят информация за онези разходи, които са извършени за предоставянето на съответната услуга.

Разчетът на разходите се изготвя на база реално извършените плащания и постъпления, а прогнози въз основа на очакваните приходи от такси и разходи за предоставяне на услуги (например чрез проучвания) се правят, когато не е налична актуална информация.

Разходите, извършени във връзка със започване предоставянето на услугите (start up costs) и капиталовите разходи могат да се финансират от одобрения бюджет на министерството, чрез инициатива за публично финансиране (public finance initiative)⁴⁶ и др. Онези от тях, които не могат да бъдат капитализирани (например разходите за обучение), се включват в сметките за ресурсите (resource accounts) към момента, в който са извършени и при изчисляване на разходите за определяне размера на таксите се възстановяват чрез „разхвърлянето“ им в първите няколко години от предоставянето на услугата.

При изготвянето на прогнози за съществуващи услуги се ползват данните за последната приключила счетоводна година и очакваните резултати за текущия период. При прогнозирането се прави анализ и на това дали приетите допускания в предходен период са все още валидни от гледна точка на настъпилите промени (например в търсенето) и за това дали е необходимо да се направят промени. Разчетът за очакваните разходи и приходи от такси от нови услуги се изготвя въз основа на прогноза за търсенето на услугата, за разходите по предоставянето й и за очакваните постъпления на база на съществуващата информация.

Счетоводните и други информационни системи предоставят финансовата информация, необходима за определяне размера на таксите, за наблюдение на резултатите, включително за съпоставяне с разчетите и за изготвяне на справки и отчети. Когато услугите спадат към повече от една категория или когато във времето се прехвърлят от една категория в друга е нужна по-усъвършенствана система. Системата, необходима за изчисляване размера на таксите в голяма степен зависи от категориите услуги, техния обем и сложност, както и финансовия режим, при който се предоставят. Когато необходимата информация не е посочена в одитираните и публикувани отчети на публичната организация, последната изготвя т.нар. Справка за търговските сметки (memorandum trading accounts)⁴⁷ с оглед изчисляване на разходите за услугите, за определяне на подходящ размер на таксата и за контрол на резултатите по време на счетоводния период. Справката за търговските сметки се изготвя въз основа на реално извършените разходи и постъпилите средства от предоставяне на услугите.

Информацията, която се представя в отчета за предоставените услуги като част от основните отидирани сметки на публичната организация включва: 1) финансова цел; 2) всички разходи, извършени за предоставяне на съответната услуга; 3) приходи от такси; 4) формиран излишък или дефицит; 5) изпълнение спрямо заложената цел за всички услуги, когато общите разходи за предоставяне на услугата са равни или надвишават 1 милион британски лири; когато разходите са по-малко от 1 милион британски лири информация се предоставя и когато размерът на приходите от такси и този на всички разходи за услугата са от съществено значение за бюджета на организацията. Когато публичната организация предоставя повече от една услуга се изготвя анализ за всяка от тях.

Сходен анализ се извършва и за под-услугите и за различните форми на предоставянето им, когато разходите за тях надвишават 1 милион британски лири. Анализ се прави и когато за задължителните за предоставяне по закон услуги е определен размер на такса за покриване на разходите за под-услугите и когато тези под-услуги образуват отделна услуга. Анализ се изготвя и когато публична организация предоставя няколко под-услуги или услуги под различна форма при различни режими на таксуване за различните потребители. Например на министерства по силата на правилата за междуведомствени услуги и на частния сектор като търговски услуги. Анализът може да не се включва в публикуваните отчети и да се качи на интернет страницата на публичната организация или на тази на отговорното министерство. Анализът може да остане само в Справката за търговските сметки и да е се предоставя при поискване.

3. Задължителни за предоставяне по закон услуги

1. Консултиране с Министерството на финансите

2. Правомощия за дефиниране на услугата, на разходите и на таксите

3. Изчисляване на разходите и определяне размера на таксите

Нужно е да се демонстрира, че размерът на таксата е базиран на разходите за предоставяне на съответната услуга. В някои случаи правомощие за въвеждане на такса може да се използва за няколко услуги (например за издаване на лиценз за различни дейности в една и съща сфера). В тези случаи всяка под-услуга представлява отделна услуга за целите на изчисляване на разходите и за определяне размера на таксата, т.е. когато разходите за услугата се различават съществено, таксите се определят така, че поотделно да възстановяват всички разходи за всяка една под-услуга. Кръстосаното субсидиране се избягва, освен когато е допустимо по силата на нормативен акт. Това е така, защото обикновено се разглежда като „свръх облагане“ на онези, които заплащат таксата, с която се възстановяват повече от всички разходи и се интерпретира като „неоторизирано данъчно облагане“ (unauthorised taxation).

Когато една и съща услуга се предоставя под различна форма (например нормална и ускорена, или лично и по пощата) и в нормативния акт няма разпоредба, която забранява определянето на различни по размер такси за различните форми на предоставяне на услугата, публичната организация може да изчисли разходите за всяка форма по отделно. Различната такса за основната и допълнителна форма обаче може да не е свързана с разлики в разходите за предоставяне на съответната услуга. Примери за основателността за определяне на различен размер на таксата за една и съща услуга са представени в каре 6.

Каре 6. Основания за определяне на различен размер на таксата за една и съща услуга



Източник: Указания за прилагане на Ръководството за таксите и потребителските цени, 2005 г.

Размерът на таксите отразява само различните разходи за съответните форми на предоставяне на услугата, когато законодателството не допуска разлики, несвързани с разходите. Еднакъв по размер такса се събира от всички потребители на една и съща услуга или форма на услуга, освен когато нормативен акт предвижда друго.

4. Финансова цел

5. Годишни сравнения

6. Непредвидени излишъци и дефицити

Когато в резултат на грешки при изготвяне на прогнозите или предоставянето на дадена услуга е преустановено, и публичната организация формира значителен по размер излишък, тя може да възстанови таксата на лицето, което я е заплатило. Член 128 на Закона за финансите от 1990 г. съдържа правомощия за това като те се отнасят за всички задължителни за предоставяне услуги, за които таксите са дължими към Консолидирания фонд.

Таксите не могат да се увеличават с цел възстановяване на дефицит за текущата или за предходни години, без наличието на заповед по член 102. Дефицитите се възстановяват по-късно през годината или през следваща година чрез приемане на заповед по член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г. Текущият мониторинг може да покаже, че се формира дефицит и може да е възможно актуализирането на таксата да се извърши в същата година. Възстановяването на значителен по обем дефицит или на такъв, натрупан в продължение на няколко години, се разрешава със заповед по член 102.

7. Член 102 на Закона за финансите (№ 2) от 1987 г.

Член 102 позволява приемането на нормативен акт (заповед), с който да се уредят функциите и разходите, които се вземат под внимание при изчисляване на общите разходи за предоставяне на дадена услуга. Парламентарната процедура изисква проект на заповедта да се предостави на парламента. Тя е обект на утвърдителна резолюция от Долната камара и след получаване на съгласието от британските депутати, правомощията, посочени в нея са приложими за всички последващи увеличения на размера на таксата.

Заповед по член 102 може: 1) да разреши размерът на таксите да се определи така, че да възстанови разходи, които не са пряко свързани с предоставяне на услуга или под-услуга, за която се заплаща такса, като например разходи за персонал и за ползваните помещения, косвено свързани с предоставяната услуга; 2) да разреши кръстосано субсидиране между свързани под-услуги (например, може да се приеме за подходящо някои услуги за възрастни да субсидират тези, предоставяни на деца; недопустимо е заповед по член 102 да се използва за възстановяване на разходи, които имат малка или нямат връзка с дадена услуга); 3) да разреши увеличаване на размера на таксите с цел възстановяване на дефицит, формиран или през предходната, или по-рано през текущата година.

Публичните организации не могат да се позовават на правомощията в заповед по чл. 102 за формиране на излишък дори когато се очаква формиране на дефицит през следващата година. За издаване на заповед по член 102 е необходимо съгласие от Министерството на финансите, с изключение на случаите, когато със заповедта се разрешава възстановяване на предходен дефицит.

8. Одобрение на таксите от Министерството на финансите

4. Междуведомствени услуги

За предоставяне на междуведомствени услуги е необходимо писмено споразумение, което съдържа отговорностите на доставчика и на потребителя на услугата. По принцип споразуменията за такива услуги трябва да бъдат одобрени от Министерството на финансите.

1. Политика за изчисляване размера на разходите

По принцип междуведомствените услуги са изключени от приложното поле на Закона за конкуренцията, когато се предоставят само между публични организации. Разпоредбите за защита на конкуренцията не се прилагат и за услуги, чиито доставчик не е публична организация, но основната му дейност е изцяло социална, свързана с опазването на околната среда или с националната сигурност.

Когато по изключение междуведомствена услуга се предоставя безплатно, всяко министерство „потребител“ трябва да бъде информирано за разходите. Това е нужно, за да разполага то с информация за пълния размер на разходите за своите дейности. Потребителите на междуведомствени услуги взимат под внимание разходите (за безплатните услуги), когато самите те предоставят услуги, и най-вече когато тези услуги се предоставят извън публичния сектор.

2. Правила за определяне размера на междуведомствените такси

Във връзка със споразумението за междуведомствените услуги, водещото министерство (доставчик) изготвя за клиентите предварителна оферта. Договореният размер на таксите за предоставяните услуги се базира на тази оферта, а не на реално извършените от водещото министерство разходи. Когато се очаква да се формира дефицит или излишък през текущата година, размерът на таксите се актуализира. Потребителите на услугите се уведомяват своевременно за това, за да отразят настъпилите промени в техните бюджети.

Когато финансовата година приключва с дефицит при предоставянето на услуги, и водещото министерство е в състояние да го покрие със собствени средства, то не трябва да иска възстановяване на разходите от други ведомства. Когато обаче дефицитът не може да бъде покрит със собствени ресурси, той се възстановява през следващата финансова година. Използването на формирал се излишък се договаря във всеки отделен случай между заинтересованите страни.

3. Въвеждане на такси

След вземане на решение за въвеждане на услуга, за която ще се заплаща такса, на ведомството потребител се изпраща предварително уведомление за датата, от която се въвежда, за да е сигурно, че необходимите условия са налице, включително издаване на фактури и други счетоводни въпроси. Срокът за изпращане на уведомлението е различен и зависи от значимостта на услугата за дейността и бюджетите на ведомствата потребители.

5. Вътре-ведомствени услуги

1. Отговорност на публичната организация

2. Осчетоводяване на вътре-ведомствени такси

Според Закона за отпускане на средства от бюджета⁴⁹ е недопустимо от една част от одобрения от парламента бюджет на дадено министерство да се разходват средства под формата на помощ за покриване на други негови разходи. В този смисъл вътре-ведомствените транзакции се включват в приходната част на бюджета само когато е налице плащане към или от търговски фонд.

Когато услуга се предоставя при едни и същи условия и като вътре-ведомствена (например на горе-стоящата администрация) и като междуведомствена, същата е допустимо да се счита за една и съща услуга за целите на изчисляване на разходите, за определяне размера на таксите и за отчитане на резултатите.

6. Търговски услуги

1. Правомощие за предоставяне на търговски услуги

Публичните организации в Обединеното кралство имат право да предоставят услуги при конкуренция с частния сектор на същите или на сходни услуги при наличието на определени обстоятелства. Те се насърчават да предоставят търговски услуги и срещу тях да получават приходи, за да използват излишъкът от физически и/или интелектуален капацитет, от който не могат да се освободят и който при други обстоятелства би останал неоползотворен.

2. Изчисляване на разходите и определяне на финансовата цел

При разпределение на разходите, например между услуги предоставяни „на едро” и такива, предоставяни „на дребно”, публичните организации трябва да преценят дали методът няма да се интерпретира като помощ, предразполагаща към поведение, несъвместимо с конкуренцията. Когато публична организация е в позицията на доминиращо предприятие на пазара на едро за търсенето и добив на суровини (upstream “wholesale” market)⁵⁰ и осигурява основните ресурси за „преработката” на пазара на дребно (downstream “retail” operation), тя не трябва да допуска свиване на маржа (margin squeeze).⁵¹ Такава ситуация би възникнала, когато доминиращата организация не прави подходящо разпределение на разходите между дейностите по търсене и добив на суровини и за преработката на тези суровини, и връзката между цените й на едро и на дребно е такава, че конкурент не би могъл да оперира на пазара и да реализира печалба.

3. Финансова цел

Реалната норма на възвръщаемост обикновено е между 5,5% за ниско-рискови търговски дейности и 15%   за високо-рискови дейности. На практика конкретната норма на възвръщаемост е субективна преценка, но всяка стойност над 10% се разглежда в границите на високо-рисковите дейности. За средно-рисковите дейности, обаче, не се определя норма на възвръщаемост между 5,5 и 15%. Горната граница (15%) се прилага сравнително рядко, тъй като е необичайно за организации от публичния сектор да осъществяват високо-рискови дейности. Когато услуга се предоставя в условия на или е вероятно да възникне конкуренция от частния сектор, обикновено се определя норма на възвръщаемост в размер на по-малко от 5,5%.

4. Определяне размера на таксите

В общия случай приходите от такси за всяка услуга трябва да възстановяват най-малко всички разходи, извършени за нейното предоставяне. Съществуват обстоятелства, обаче, при които организациите могат да се отклонят от този принцип с оглед постигане на по-голяма ефикасност и чувствителност по отношение на търсенето и разходите за предоставяне на услугите. Например, когато няма условия дадена услуга да се предоставя в по-голям обем, но потребителите й желаят да заплатят по-висок размер на таксата, е допустимо увеличаване на цената. И обратно   когато потребителите не желаят да заплащат определената такса, е допустимо намаляване на нейния размер и увеличаване на предлагания обем услуги. Аналогично, с оглед насърчаване на търсенето е допустимо определяне на „насърчаващи” (incentive) такси, чийто размер е по-малък от разходите за предоставяне на услугата, или на такива, които надвишават разходите с цел ограничаване на потреблението.

Размерът на таксите, обаче, не трябва да се намалява с цел задушаване на конкуренцията. Твърде бързото намаляване на таксите би възпрепятствало ръстът в предлагането от частния сектор. За дадена услуга може да се определи такса в размер, по-малък от този на всички разходи за предоставяне на услугата, включително нормата на възвръщаемост. Това е допустимо само за определен период от време, и най-вече когато е продиктувано от цените на конкурентния пазар. Една услуга, обаче, никога не трябва да се предоставя на цена, по-ниска от променливите или от краткосрочните пределни разходи. Възстановяването на всички разходи в дългосрочен план е важно, особено когато е налице конкуренция от частния сектор; ако за такава услуга таксата не може да покрива всички разходи и определената норма на възвръщаемост, то нейното предлагане следва да се преустанови.

По изключение за определен период от време е допустимо таксата да възстановява по-малко от извършените за предоставянето на услугата разходи. Дефицитът се компенсира с приходите от друга търговска услуга, или с други думи – допуска се кръстосано субсидиране. Дори и при тези обстоятелства, обаче, нито една услуга не трябва да се предоставя срещу такса в размер, по-малък от средните променливи или от краткосрочните пределни разходи.

Когато публичните организации разполагат с излишен капацитет, те имат право да събират по-малки такси, отколкото е размерът на всички разходи. Това е приемливо до известна степен, и ако ползата за основната дейност на организацията е ясно демонстрирана.

5. Въздействие на финансовата цел

6. Излишъци и дефицити

7. Изчисляване на разходите и изготвяне на прогнози

Някои от разходите за предоставянето на услугата ще се извършат, независимо от това в какъв обем се предлага. Тези разходи са „фиксирани”. Други варират с промяната в обема на предлагане на услугата и тези са „променливи разходи”. Търсенето на дадена услуга е важен фактор при изчисляване на общите разходи и се анализира внимателно. Факторите, които влияят върху търсенето варират при различните услуги и могат да се отнасят до размера на таксата, до нивото на национална или международна икономическа активност и др.

Предходни тенденции в търсенето са удобна изходна точка за прогнозиране на бъдещото търсене, но възможните промени също трябва да се разгледат. Внимание следва да се обърне и на ефекта върху търсенето от всяка промяна в начина, по който се предоставя услугата, както и на бариерите, възникнали при предлагането й. Например, осигуреността с персонал и съществуващите информационни технологии са два фактора, които могат да ограничат обема на услугата, която се предлага срещу определен размер на таксата. Прогнозирането на разходите се прави и за: 1) известните промени в разходите – те трябва да се добавят към (или да се извадят от) настоящите нива на разходите. Примери за това са предварително известни промени в цените на телефонни и пощенски услуги; 2) несигурни увеличения в разходите – когато се изготвя прогноза, обикновено ще има елементи на разхода, за които трябва да се направи преценка. В идеалния случай прогнозата трябва да отчете очакваните промени в цените на определени стоки и услуги и да има подходящ индикатор, който да се използва в процеса на работа. Когато обаче подобна информация не е налична, разходите трябва да се актуализират в съответствие с последните прогнози на правителството за общата инфлация. За тази цел най-удобният индикатор е прогнозният индекс на цените на дребно (index of retailed price); 3) следва да се отчита субективизмът при изготвянето на прогнозите   сравнението с предходни разчети с реално получените резултати може да покаже устойчива тенденция към субективизъм в една или друга посока. Ако това е така, е необходимо да се използва коригиращ фактор като едновременно с това се полагат усилия за подобряване методите на прогнозиране.

С оглед съставянето на реалистична прогноза е полезно изготвянето на план. Той трябва да гарантира, че процесът на прогнозиране е разгледан внимателно, отчетени са всички фактори и че прогнозата е конструирана логично. Стъпките за изготвяне на прогноза са представени на фигура 4.

Прогнозите за приходите и разходите се изготвят ежегодно с цел определяне размера на таксите за предстоящия счетоводен период. Колкото е по-дълъг периодът, за който е изготвена прогнозата, толкова по-ненадеждна е информацията в нея. Съществена и непредвидена промяна в разходите или в нивото на дейността е основание за незабавен преглед на прогнозата. В такива случаи публичната организация може да счете за необходимо да промени таксата в средата на годината (при условие, че това е възможно) с оглед постигане на заложената финансова цел. Моментът за започване на преглед на таксите зависи от: 1) датата, от която ревизираният размер на таксата трябва да влезе в сила (това обикновено не следва да бъде повече от 12 месеца след датата на последния преглед); 2) времето, нужно за консултиране с министрите и за всяко необходимо одобрение от парламента на заповеди или регламенти; 3) времето, нужно за консултиране със заинтересованите страни, задължително по закон или на друго основание.

Текущият мониторинг, осъществяван за сравняване на резултатите с прогнозите е необходим, за да се предприемат корективни действия, когато е необходимо да се намалят разходите или за да се възстанови дефицит чрез издаване на заповед по член 102 от Закона за финансите (№2) от 1987 г. Обхватът на мониторинга зависи от естеството на услугата, нейният обем и сложност. Той следва да отчита и всички сезонни фактори.

В таблица 4 е представен списък на някои от най-често срещаните преки и непреки разходи. Разходи, които се изписват в продължение на няколко счетоводни периода (например разходи за амортизация и обезценка) са отсрочени разходи (deferred costs). Тези разходи не е задължително да се представят като реални плащания, но когато такова се извърши, то не се отчита като разход в натура.

8. Отчитане пред Министерството на финансите

Министерството на финансите ползва информацията във връзка с отговорността му по отношение на правителствената политика за таксите и в качеството му на съветник при прилагането на тази политика спрямо публичните услуги. То може да бъде поканено от парламентарната комисия по публичните сметки да представи справка за резултатите от предоставяните услуги, срещу които се заплащат такси като за целта разпраща до останалите публични организации инструкции и насоки за формата на отчета и за датата, до която следва да му бъде изпратен.

3. 
   
   Каталог: document library
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
   document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания
   
   
   
   Изтегляне 2.47 Mb.
   
   Сподели с приятели: