Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
|
Министерство на финансите
Водещата роля на Министерството на финансите при съгласуването и координирането на действията по въвеждане и актуализиране на таксите е утвърдена както с нормативните актове, с които се въвеждат такси, така и с Ръководството за управление на публичните финанси. Всички останали публични организации – министерства, изпълнителни агенции, публични организации, различни от министерства, национални здравни служби и търговски фондове следва да съгласуват със и да търсят одобрение от Министерството на финансите за предлаганите от тях такси.
|
Кратко описание на практиката
|
Министерството на финансите провежда общата политика за таксите в Обединеното кралство, включително за установяване на правилата за тяхното изчисляване. Министерството има право самостоятелно да одобрява размера на някои такси. То, също така дава своето съгласие (когато е приложимо) за предоставяне на съответната услуга, за нейната дефиниция и за финансовата й цел; осъществява контрол с оглед установяване на значителни дефицити чрез изискване от министерствата и ведомствата регулярно да изготвят доклади и отчети; при наличие на законово основание, дава своето съгласие за размера на таксите за услуги, чието предоставяне е предвидено с нормативен акт; дава своето съгласие (когато е приложимо) за издаването на Заповед на основание член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г. и пр. Министерствата и останалите публични организации в Обединеното кралство трябва, при поискване от Министерството на финансите, да му предоставят доклади и отчети за таксите, когато министър или министерство отговаря за определянето на техния размер и най-вече когато в резултат от предоставянето на услугата е формиран дефицит.
Начин на въвеждане
Практиката е въведена със съответния нормативен акт, с който се въвежда такса (вж. например уводните бележки на Заповедта за таксата за регистрация на имот от 2012 г., описана в Раздел ІІІ, т. 2.7 и член 1 на Закона за пестицидите (такси и прилагане) от 1989 г. – Раздел ІІІ, т. 2.6), както и с Ръководството за управление на публичните финанси (вж. Раздел ІV, т. 1).
Териториално приложение
Практиката е приложима за всички министерства, публични организации, различни от министерства, национални здравни служби и търговски фондове в Обединеното кралство, с изключение на онези в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, които се ползват с известна автономност от централното британско правителство (и парламент).
Цел и ефективност
Целта на практиката не е изрично посочена нито в прегледаните нормативни актове, с които се въвеждат такси, нито в Ръководството за управление на публичните финанси. Може да се допусне, обаче, че целта на единното звено, което координира въвеждането и актуализирането на таксите е съгласуваност и прозрачност при определянето на техния размер, както и недопускане събирането на такси с необоснован размер. Дотолкова, доколкото публичните организации в Обединеното кралство представят на Министерството на финансите своите предложения за нормативни актове, с които въвеждат нови или изменят размера на съществуващи такси, може да се приеме, че практиката е ефективна.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Определянето на единно звено, което координира въвеждането и актуализирането на таксите в малка степен може да бъде свързана с предварително дефинираните критерии за подбор на добри практики. Тя до известна степен отговоря на критерий 1 (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите) дотолкова, доколкото Министерството на финансите, в изготвеното от него Ръководство за управление на публичните финанси, указва размерът на таксите да се определя така, че да се постига пълно възстановяване на разходите. Практиката до известна степен е релевантна и на критерий 2 (обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология) дотолкова, доколкото Глава 6 на Ръководството и приложенията към нея могат да се считат за отделен и систематизиран документ, в който са описани правилата за изчисляване на таксите. Може да се допусне, че практиката отговаря и на критерий 4 (гъвкавост/иновативност при определяне на размера на разходноориентираните такси), тъй като Министерството на финансите допуска размерът на таксата да е по-голям или по-малък от разходите за предоставяне на услугата при наличието на определени обстоятелства и при добре аргументирана обосновка, при условие че парламентът не възрази на това. Практиката отговаря на критерий 5 (силни страни и постижения), тъй като наличието на единно звено, което координира въвеждането на нови и актуализирането размера на съществуващи такси е предпоставка за провеждане на съгласувана и последователна политика и за недопускане събирането на такси, чийто размер не би могъл да покрие разходите за предоставяне на услугата или е предпоставка за формиране на излишък в ущърб на ползвателите на услугите. Критерий 3 (прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) не е релевантен към идентифицираната практика.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
Член 1, ал. 1 на българския Закон за държавните такси74 указва, че същите „[....] се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.” Законът, обаче, не задължава другите държавни органи и бюджетни организации да съгласуват и да търсят одобрение от администрацията на Министерския съвет за предлаганият от тях размер на таксите. Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация75 също не съдържа разпоредба, която да регламентира функции и правомощия на някоя от дирекциите за съгласуване, координация и одобрение на предлаганите тарифи, с които се одобрява размера на таксите.
Въз основа на това може да се приеме, че в България (към момента на изготвяне на Доклада) няма единно звено, което координира въвеждането и актуализирането на таксите.
|
