Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


VІ. Развитие и тенденции при определянето на таксите в Кралство Испания



страница14/30
Дата29.03.2017
Размер2.59 Mb.
#18062
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30

VІ. Развитие и тенденции при определянето на таксите в Кралство Испания


Може да се каже, че регулирането на таксите в Испания не е бил плавно протичащ процес, още по-малко завършен такъв. Това се дължи на множество причини, свързани преди всичко с естеството, характеристиките и особената функция на таксите в приходната система. Комплексността на таксите произтича и от обстоятелството, че те са източник на приходи за някои публични институции, ползващи се с известна автономия, както и от това, че са били елемент от политиката на възнаграждение на държавните служители.

Не малко разпоредби, приети в периода от 1958 г. насам, допринасят за осъвременяване на политиката за таксите в Испания. Към тях се отнасят някои текстове на Закона за таксите и налозите от 1958 г., на Закона за реформа в данъчната система от 1964 г.49 и на Закона за възнаграждението на служителите в държавната администрация от 1965 г.50 С тях е преустановен квазиданъчният характер на испанската данъчна система и са създадени предпоставки за прилагане на принципите на законово основание и интегритет на данъците и налозите. Усилията за консолидиране, организиране и систематизиране на данъците и другите приходи в бюджета се оказват недостатъчни и регулирането на таксите продължава да е „разхвърляно“ и сложно, а това възпрепятства познаването и прилагането им и ограничава правната сигурност на гражданите и бизнеса.

Присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност (1986) и задълженията, произтичащи от членството й, оказват влияние върху естеството на таксите и най-вече върху съвместимостта им с данъка върху добавената стойност. Приетата през 1978 г. Конституция и юриспруденцията на Конституционния съд за принципите на данъчното законодателство също оказват съществено влияние при изграждането на испанската данъчна система, макар решенията на Съда да не касаят пряко регулирането на таксите.

В тази връзка е направен преглед на законодателството, включително на решенията на Конституционния съд с оглед на това таксите да се считат за законен източник на приходи за публичните организации. Новата законодателна рамка за таксите е създадена, за да осигури по-диференцирана структура на тези държавни вземания, дължими от преките ползватели на публични услуги като компенсация за разходите, направени във връзка с тяхното предоставяне.



Закон 8/1989 е изменян и допълван няколкократно. Със Закон 25/1998 от 13 юли за изменение на правния режим на държавните и местните такси и за реорганизация на наследствените приходи от публичен характер51 е отменен съществуващият дотогава член 5, регламентиращ начина на определяне на таксите за важни публични услуги (правосъдие, образование, здравеопазване, гражданска защита или социална подкрепа); изменен е също така и чл. 6, който дефинира концепцията за таксите. Член 10, уреждащ правилата за определяне размера на таксите, също е променен; изменения са направени в чл. 16, където са конкретизирани субектите на закона, и в чл. 20, задължаващ органите, въвеждащи или изменящи такси, да изготвят икономически и финансов доклад (Справка за анализ на регулаторното въздействие).

С чл. 43 на Закон 13/1996 от 30 декември за приемането на фискални, административни и социални мерки52 е добавена нова буква „l” към чл. 13, с което законово се регламентира правото на определяне и изискване на такси за участие в състезания, конкурси и тестове за достъп до публичната администрация, както и за тестване на годност, организирано от администрацията като предпоставка за упражняване на регулирани професии в ЕС. Същият член е изменен и през 2002 г. със Закон 53/2002 от 30 декември за приемане на фискални, административни и социални мерки,53 където с чл. 36 е добавена нова буква „m” и от 1 януари 2003 г. таксите в съдебната система в областта на гражданското и административното съдопроизводство се определят при реда и условията на Закон 8/1989.



През 2004 г. със Закон 4/2004 от 29 декември за изменение на таксите и данъчните облекчения за дейности от изключителен обществен интерес54 е добавен нов параграф към чл. 19, определящ количествените елементи на таксите. Според новия, пети параграф от 1 януари 2005 г. размерът на таксите може да се променя със Закона за Генералния бюджет. Последното изменение на Закон 8/1989 е направено през 2012 г.,55 когато текстът на буква “m” от чл. 13, касаещ съдебните такси, е прецизиран.

Като цяло тенденциите в развитието на основният закон за таксите в Испания са свързани с прецизиране и актуализиране на разпоредбите, така че да отразяват изменящите се икономически и обществени отношения в страната. Може да се каже, че преобладават силните, или положителните страни на испанската политика за държавните такси в сравнение с отрицателните. В подкрепа на това твърдение са текстовете на Закон 8/1989, които потвърждават необходимостта от предложените в Концепцията за нова политика по отношение на таксите разпоредби. Целта на испанския Закон за таксите е закрепена в чл. 1, а принципите на еквивалентност (чл. 7) и на икономическия капацитет (чл. 8) задължават администрациите определяният от тях размер на таксите не само да покрива разходите, но и да бъде съобразен с платежоспособността на потенциалните ползватели на публичните услуги. Освен дефиниция (концепция) на понятието „такса“ е дадена и такава за „публичните цени“, т.е. на законово ниво е направено разграничение между естеството на публичните услуги, предоставяни изключително от публичния сектор, и такива в условия на конкуренция с частни предприятия и субекти. В Закон 8/1989 също така са конкретизирани неговите субекти, както и услугите, за които може да се иска заплащането на такса. Друг положителен аспект на испанския Закон за таксите и публичните цени е изричната разпоредба за извършване на анализ на регулаторното въздействие при изготвянето на предложения за нови или за актуализиране размера на съществуващи такси. Макар да няма Специализирана методика за оценка на въздействието на нормативни актове, с които се въвеждат или изменят такси, като положителен момент следва да се отчете приемането на специален нормативен акт и методика, с които оценката на регулаторното въздействие е институционализирана като задължителен елемент от законотворческия процес. Законът също така съдържа разпоредби относно правилата за събиране на таксите (чл. 3); указва нормативните актове, с които могат да се приемат такси (чл. 9); задължава платените такси да се възстановят, ако услугата не е предоставена не по вина на ползвателя (чл. 13); определя момента на заплащане на таксите (чл. 15), както и начина за плащането им (чл. 21).

Друг положителен аспект е наличието на нормативно установен механизъм за определяне размера на таксите. Освен Закон 8/1989, чийто чл. 19, параграф 2 указва, че размерът на таксата не може да надвишава действителните или прогнозните разходи за осъществяване на съответната услуга или дейност, Генералният план на счетоводството в публичния сектор, приет с акт на Министерския съвет, изисква изчисляване стойността на дейностите на публичните организации при спазване на принципите и указанията в специално разработеното за целта Ръководство и в съответствие с критериите, одобрени от Генералния ревизор с Резолюция от 2011 г. Последните детайлно описват стъпките за определяне стойността на дейностите, резултат от които са предоставяните от съответните администрации продукти и услуги.

И не на последно място като положителен аспект следва да се посочи наличието на институционална рамка за таксите. Параграф 1 на чл. 3 на Закон 8/1989 указва средствата от такси да постъпват в публичния трезор, а съгласно чл. 22 управлението на приходите от такси се осъществява от Министерството на икономиката и финансите, без да се засягат правилата за финансите на автономните области и тези на териториалните администрации. Провеждането на политиката за таксите и публичните цени е от функционалната компетентност на Министерството на финансите и публичните администрации.



Макар положителните страни да са значително повече, следва да се споменат и слабостите на испанската институционална и правна рамка за таксите. Една от тези слабости, или несъвършенство, е липсата на разпоредби относно функциите на таксите в Закон 8/1989. Също така не се съдържат конкретни изисквания към специалните закони, с които се въвеждат такси за различните видове публични услуги. Законът не регламентира и правилата и принципите за разходване на приходите от такси. Законът за таксите и публичните цени, както и този за Консулските такси от 2011 г. не съдържат административно-наказателни разпоредби, но първият в чл. 4 изрично разпорежда, че съзнателното и неправомерно изискване на такса или на публична цена, или изискването им в размер, значително надвишаващ установения, се счита за сериозно дисциплинарно нарушение.

Като постижение на испанската политика по отношение на таксите може де посочи това, че тя е сравнително устойчива дотолкова, доколкото Законът от 1989 определя общата рамка, а самите такси се въвеждат със закони, приемани от парламента. Това е предпоставка за по-рядко и обосновано изменение размера на таксите, респ. за правна сигурност при регулирането на тези плащания. Изискването за извършване на анализ на регулаторното въздействие от своя страна е предпоставка за недопускане на необосновано висок размер на таксите, а това за прилагане на аналитично счетоводство с оглед разпределение на всички преки и непреки (косвени) разходи по административни звена (центрове) и дейности е гаранция за коректно изчисляване на реалната себестойност на услугите, предоставяни от администрацията.

Основното предизвикателство, свързано с определянето на разходноориентирани такси, е разработването на програмен продукт, подобен на испанския CANOE, както и с изграждането и внедряването на информационни системи, които да осигуряват необходимите данни. Това от своя страна е свързано и с използването на едни и същи информационни системи във всички администрации, с изготвянето на Методически насоки за изчисляване стойността на предоставяните публични услуги въз основа на извършените разходите и на Указания за работа с информационните системи.



Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница