Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Методология и обхват на проучването



страница3/30
Дата29.03.2017
Размер2.59 Mb.
#18062
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

Методология и обхват на проучването


Проучването и идентифицирането на добри практики за механизмите за определяне на държавните такси в Испания е извършено чрез преглед на нормативни актове и документи (desk research) и е допълнено след осъщественото работно посещение на място. Работните срещи в Мадрид се проведоха в периода 30 март – 4 април 2014 г., като целта им беше запознаване с механизмите за определяне на разходноориентирани такси и идентифициране на добрите практики. Срещи се проведоха в Министерството на финансите и публичните администрации, в Министерството на икономиката и конкурентоспособността, в Министерството на правосъдието и в Държавната агенция за оценка на публичните политики и качеството на услугите.

Следва да се има предвид, че нормативните актове в настоящия доклад са посочени към датата на приемането им, като не са дадени измененията и допълненията им. Държавната агенция за Държавния официален бюлетин (http://www.boe.es/) обаче осигурява електронен достъп до всички нормативни актове както във варианта, в който са приети, така и до консолидираните текстове. За изготвянето на доклада са използвани консолидираните версии и цитираните разпоредби са актуални към началото на април 2014 г. В рамките на работното посещение неколкократно беше споменат т.нар. Закон за прозрачността в публичния сектор, поради което са представени някои негови текстове, имащи отношение към таксите.

Информацията в доклада е систематизирана в осем раздела. Раздел І съдържа кратка информация за Възложителя и за целите на обществената поръчка, както и за методологията за извършване на изследването. Административно-териториалното устройство на Испания, общото институционално устройство, основните видове нормативни актове и развитието на политиката за по-добро регулиране, включително напредъка в областта на електронното управление дотолкова, доколкото последните имат отношение към предоставянето на публични услуги, за които се заплащат такси, са представени накратко в Раздел ІІ.

В Раздел ІІІ е описана институционалната и правна рамка за провеждане на националната политика за таксите. Разгледани са функциите на двете основни министерства, имащи отношение към определянето размера на таксите. Представени са разпоредбите на Закона за таксите и публичните цени, на Закона за консулските такси, както и някои текстове на Закона за Общото данъчно облагане, имащи отношение към таксите.

Някои текстове на Закона за Генералния бюджет, имащи отношение към определянето размера на таксите на разходноориентиран принцип и текстовете, които касаят прилагането на аналитично счетоводство в публичния сектор, са описани в Раздел ІV. Накратко е представена и частта от Генералния план за счетоводството в публичния сектор, касаеща стойността на дейностите на администрациите, във връзка с което е разработено Ръководството за „Основните принципи на аналитичното счетоводство в публичния сектор”. Последното по своята същност представлява Методика за определяне размера на таксите и публичните цени на разходен принцип. В Раздел ІV са описани и принципите и правилата за изчисляване размера на таксите и публичните цени в испанското Министерство на правосъдието, представени по време на работното посещение.

Раздел V на доклада представя нормативните изисквания и методическата рамка за извършване на анализ на регулаторното въздействие, включително при въвеждането на нова или при актуализирането размера на съществуваща такса. Развитието и тенденциите при определянето на таксите в Испания, както и силните и слабите им страни са очертани в Раздел VІ.

Критериите за подбор на добри практики, идентифицираните въз основа на документалното проучване и по време на работното посещение добри практики са представени в Раздел VІІ. В същия раздел за всяка практика е направен кратък анализ на съществуващата нормативна и/или административна рамка и възможността за прилагането им в България. Препоръките по отношение на Методологията за определяне размера на разходноориентирани такси в България са дадени в Раздел VІІІ.



В Приложение към доклада са посочени източниците на информация, данните за контакт с основните институции, имащи отношение към политиката за таксите в Испания, както и нормативните актове, документи и други разработки, свързани с въвеждането на такси.

II. Кратка информация за Кралство Испания


Настоящият раздел представя накратко административно-териториалното устройство на Испания, общото институционално устройство в страната, основните видове нормативни актове и развитието на политиката за по-добро регулиране, включително напредъка в областта на електронното управление.
  1. Обща информация за Испания


Кралство Испания е втората по големина държава в Европейския съюз след Франция. На територията й са обособени 17 автономни области (Estado de las Autonomías) и 2 автономни града (Comunidades Autónomas). Двата автономни града   Ceuta и Melilla, са разположени на северния африкански бряг (вж. фиг. 1). Автономните области имат свои парламенти, правителства, публична администрация, бюджети и ресурси. Всяка автономна област се състои от една или повече провинции (provincias), а провинциите   от общини (municipios). Член 140 на испанската Конституция (La Constitución Española)1 гарантира автономията на общините, а чл. 141, параграф 1 конституира провинциите като териториални поделения, натоварени да изпълняват държавни дейности.



Фигура 1. Административно-териториално деление. Автономни области и автономни градове.

Член 1 на Конституцията провъзгласява Испания за парламентарна монархия, за социална и демократична държава. Законодателната власт е поверена на двукамарния парламент (Cortes Generales), състоящ се от Сенат (Senado) и Конгрес на представителите (Congreso de los Diputados). Правителството (El Gobierno) осъществява изпълнителната власт и се състои от министър-председател (Presidente del Gobierno), заместник министър-председатели (Vicepresidentes), министри (Ministros) и други членове съгласно закона за състава на правителството. Държавен глава на Испания е Кралят (El Rey). Той представлява страната в отношенията й с други държави, одобрява и обнародва законите, свиква и разпуска парламента, назначава и освобождава членовете на правителството и др. (чл. 56 и чл. 62 от Конституцията).

Приеманите от парламента и правителството нормативни актове са посочени в Глава II на Част III от Конституцията. Изпълнителните закони (leyes organicas) уреждат въвеждането на основни права и свободи и общата изборна система; с изпълнителни закони се одобряват и статутите на автономните области. Законите (leyes), приети на пленарно заседание на парламента с обикновено мнозинство, уреждат въпроси, които не са регламентирани с изпълнителни закони. В случай на извънредна и спешна необходимост правителството може да приема Кралски декрети-закони (reales decretos-leyes), с които обаче не може да се урежда функционирането на най-важните държавни институции, правата, задълженията и свободите на гражданите, режима на автономните области или общото изборно право. Правителството приема Кралски законодателни декрети (reales decretos-legislativos) за въпроси, които не са регламентирани с изпълнителен закон и са със значителна техническа сложност. Регламентът (reglamento) е нормативен акт от по-нисък статус, с който се регулират неуредените със закон въпроси. Регламентите, в зависимост от органа, който ги приема, имат различно наименование. Министерският съвет приема декрети (decretos); министрите приемат заповеди (órdenes), а ръководителите на второстепенни ведомства издават инструкции (instrucciones) и циркулярни писма (circulares). Законите, приети от парламентите на автономните области, имат същата сила като тези, гласувани от националния парламент, но се прилагат само в съответната област. Между законите, приети на национално равнище, и тези, приети от парламентите на автономните области, няма йерархична разлика – тя е единствено в компетенциите. Всяка автономна област има различни законодателни компетенции, които са описани в нейния статут за автономност.

Законите, актовете на правителството и тези на автономните области се обнародват в официален бюлетин. Агенцията за Официалния държавен бюлетин2 (Agencia Estatal Boletín Oficial del Estado) към Администрацията на министър-председателя (Ministerio de la Presidencia) предоставя свободен достъп по електронен път до всички национални нормативни и административни актове.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница