Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания
Правна рамка за таксите в Кралство Испания
Изтегляне 2.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Конституция на Кралство Испания от 1978 г.
- Закон 8/1989 от 13 април за таксите и публичните цени
- Закон 58/2003 от 17 декември за Общото данъчно облагане
- Закон за генералния бюджет на държавата
- Закон 9/2011 от 10 май за Консулските такси
Правна рамка за таксите в Кралство ИспанияВ настоящата точка са представени разпоредбите на Закон 8/1989 от 13 април за таксите и публичните цени, който е основният нормативен акт, уреждащ правилата за определяне размера на таксите в Испания. Посочени са и някои текстове на Закон 58/2003 за общото данъчно облагане и на Закон 17/2012 за Генералния бюджет на държавата за 2013 г., имащи отношение към таксите, както и разпоредби на Закона за консулските такси от гл. т. на практическата приложимост на Закона за таксите и публичните цени.
Испанският Основен закон не съдържа текст, аналогичен на този в чл. 60, ал. 1 на българската Конституция, указващ, че гражданите са длъжни да плащат освен данъци, и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.25 Параграф 1 на чл. 133 на испанската Конституция постановява, че „събирането на данъци е поверено изключително на държавата посредством закон“, а според параграф 3 „всеки данък [...] трябва да е установен със закон“.
През 1989 г. испанският парламент приема Закон 8/1989 от 13 април за таксите и публичните цени.26 Законът урежда правния режим на този вид публични средства и тяхното разграничаване, защото до момента на приемането му, както е посочено в Обяснителната записка към Закона, правната теория за разликите между двата термина не е развита. Законът за таксите и публичните цени е базиран на следния принцип:27
Целта на Закона, записана в чл. 1, е да регулира правния режим на таксите и публичните цени в Испания. От приложното поле на Закона според чл. 2 са изключени: а) вноските към социално осигурителната система и приходи от сходно естество, които се събират заедно с тях; б) възнагражденията за дейности, извършвани от и услуги, предоставяни от публични лица или организации, когато тези дейности и услуги са регулирани от частното право, и в) средствата на Камарите на търговията, индустрията и корабоплаването, които са регулирани със специални закони. Текстът на чл. 3 урежда механизма за събиране на таксите:
Според чл. 4 властите, държавните служители, агенти или други лица извършват много сериозно дисциплинарно нарушение, ако съзнателно и неправомерно поискат такса или публична цена или ако я изискат в размер, значително надвишаващ установеният. Концепцията за таксите е посочена в чл. 6 на Закона. Съгласно тази разпоредба таксите са данъкоподобни плащания, които се заплащат за събитие, свързано с предоставяне на услуги или за извършване на дейности по силата на публичното право, което събитие е свързано, засяга или е в полза на заплащащите таксата лица. По-специално услугите или дейностите са задължителни за публичния сектор и те не се предоставят или извършват от частния сектор. Принципът на еквивалентност, записан в чл. 7, изисква таксите да покриват разходите за услугата или дейността. Принципът на икономическия капацитет, закрепен в чл. 8, указва при определяне размера на таксите да се взима под внимание платежоспособността на лицата, които ще ги заплащат. Нормативните актове, които са в основата на регулирането на таксите в Испания, са посочени в чл. 9. Според параграф 1 такси се определят: а) с международни договори или споразумения, съдържащи разпоредби за такси; б) със Закон 8/1989, със Закона за Общото данъчното облагане (Ley General Tributaria) и със Закона за Генералния бюджет (Ley General Presupuestaria), ако не е предвидено друго; в) със специален закон за съответната такса и г) с регламенти, приети на основание на тези закони. Закон 8/1989 се прилага и по отношение на вторичното законодателство, уреждащо таксите в автономните области и местните приходи. Определянето размера на таксите в Испания и регулирането на основните им елементи се извършва със закон (чл. 10, параграф 1). В бюджета на публичните организации следва да са предвидени очакваните приходи от такси (чл. 11). Член 12 изисква, когато услугата или дейността, за която се заплаща такса, не е предоставена или извършена по вина на заявителя, платените средства да бъдат възстановени. В чл. 13 са посочени услугите и дейностите, за които може да се определят такси. Те включват: а) за обработка и за издаване на лицензи, визи, регистрация или за административни разрешителни; б) за издаване на удостоверения или на документи; в) за легализация и за заверка на документи; г) за извършване на технически услуги и по избор наблюдение, управление, проверка, проучване, изследване, докладване, съветване, тестване, валидиране и внедряване; д) за преглед на проекти, за верифициране, за тестове или за одобрение; е) за оценки; ж) за регистрация и анотация в официални и публични регистри; з) за академични и допълващи услуги; и) за услуги на пристанища и летища; й) за здравни услуги; к) за дейности или услуги, свързани с митническия контрол; л) за участие в състезания, конкурси и тестове за достъп до публичната администрация, както и за тестване на годност, организирано от администрацията като предпоставка за упражняване на регулирани професии в ЕС; м) в съдебната система в областта на гражданското и административното съдопроизводство и н) за услуги или дейности, които засягат или са в полза на отделни лица или са поискани от тях. Според параграф 1 на чл. 15 заплащането на таксите, в зависимост от естеството на облагаемото събитие, се извършва: а) при предоставяне на услугата или при извършване на дейността, без да се засяга възможността за изискване на депозит преди започване на съответните действия или б) при подаване на заявлението за започване на действието или при уведомяване, че същото няма да бъде предприето или обработено преди извършване на плащането. Параграф 2 указва, когато таксите се заплащат периодично, информация за това, че се дължат трябва да бъде публикувана в Държавния официален бюлетин. Субектите на таксите са посочени в чл. 16 на Закона. Според параграф 1 субекти на таксите са физически или юридически лица, които получават за частно ползване или специално право на ползване публични услуги или дейности, които представляват облагаемо събитие. Когато е приложимо, за субекти се считат и не встъпили в правата си наследници на имоти, съвместни дружества и други правни субекти без юридическа правосубектност, които представляват единна икономическа единица или отделни активи, подлежащи на облагане. Според чл. 19, определящ количествените елементи на таксите:
Член 20 разпорежда всяко предложение за определяне на нова такса или за изменение размера на съществуваща такава да бъде придружено с икономически и финансов доклад за разходите или за стойността на ресурсите или тази на дейността и с обосновка за размера на предложената такса. Неспазването на това изискване е предпоставка за недействителност на предложението за нормативен акт, с който се предлага въвеждането на нова или изменение размера на съществуващата такса. Глава III на Закона регламентира администрирането и заплащането на таксите. Според чл. 21 заплащането на таксите може да се извърши в брой или чрез преводно нареждане. Управлението на приходите от такси се осъществява от Министерството на икономиката и финансите30, без да се засягат правилата за финансите на автономните области и тези за териториалните администрации, или според законите, регулиращи всяка такса. В зависимост от естеството и характеристиките на съответната такса със специалните нормативни актове може да се предвиди администрирането им да се осъществява от министерства, агенции или организации, различни от Министерството на икономиката и финансите. Концепцията за публичните цени е представена в чл. 24 на Закон 8/1989. Публичните цени се разглеждат като парично възнаграждение, което се заплаща срещу предоставянето на услуги или за извършване на дейности по силата на публичното право, но за разлика от таксите, средствата се заплащат за услуги и дейности, извършвани доброволно и от публичния, и от частния сектор. Т.е. предоставянето на услугите и извършването на дейностите се осъществява в условия на конкуренция между публичния и частния сектор (напр. образование, здравеопазване и пр.). Публичните цени според чл. 25 следва да покриват най-малко икономическите разходи, направени за извършване на дейностите или за предоставяне на услугите, или да бъдат равни на ползата за получателя от съответната дейност или услуга. Параграф 2 на същия член допуска, когато услугата или дейността е от социално, благотворително или с културно значение или е от обществен интерес, размерът на публичните цени да бъде по-малък от очакваните разходи, при условие че бюджетът на съответната организация предвижда средства за субсидиране на получилата се разлика. Разликата при определянето на максималния размер на таксите и минималния размер на публичните цени е представена на фиг. 6. 
Фигура 6. Правила за определяне на максимален размер на таксите и на минималния размер на публичните цени
Член 2 на Закон 58/2003 от 17 декември за Общото данъчно облагане31 дефинира концепцията, целите и видовете налози в Испания. Според параграф 2 налозите се подразделят на такси, специални вноски и данъци. Буква „а“ на същия параграф дефинира понятието „такса“, като възпроизвежда концепцията в Закон 8/1989: таксите са данъкоподобни плащания, които се заплащат за събитие, свързано с предоставяне на услуги или за извършване на дейности по силата на публичното право, което събитие е свързано, засяга или е в полза на заплащащите таксата лица. По-специално услугите или дейностите, за които се дължи плащане, са задължителни за публичния сектор и не се предоставят или извършват от частния сектор.
Размерът на таксите и публичните цени в Испания в съответствие с чл. 9 на Закон 8/1989 може да се актуализира с Генералния бюджет на държавата за съответната година. Например със Закон 17/2012 от 27 декември за Генералния бюджет на държавата за 2013 г.32 считано от 1 януари 2013 г. размерът на единичната такса, плащана към държавната хазна, се актуализира с коефициент 1,01 спрямо този, определен със Закон 2/2012 от 29 юни за Генералния бюджет на държавата за 2012 г.33 (чл. 73, параграф 1). Разпоредбата на параграф 1 не се прилага за таксите, които са въведени или актуализирани със специални закони през 2012 г. За такси с фиксиран размер се считат онези, които не са определени като процент от стойността на услугата или чиято база не е посочена в парично изражение. Според параграф 3 на чл. 73 през 2013 г. остава непроменен размерът на таксите, плащани във връзка с криминални, административни и данъчни обстоятелства, касаещи игрите на късмета, залаганията и хазартните игри. За тях се заплаща таксата, определена за 2012 г. Със съответния годишен закон за Генералния бюджет на държавата се актуализират (чрез промяна на коефициента) и таксите за комуникационни услуги, пристанищните такси и др.
Режимът на консулските такси в Испания първоначално е уреден със Закон 7/1987 от 27 май.34 От влизането му в сила до 2011 г. нормативната уредба се счита за значително остаряла и испанският законодателен орган е счел за необходимо същият да бъде отменен и режимът на консулските такси да бъде регламентиран с нов закон. Според преамбюла на Закон 9/2011 от 10 май за Консулските такси35 последният осъвременява разпоредбите така, че да съответстват на икономическата и социална реалност в страната. Това е направено чрез фиксиране на размера на таксите в евро, чрез премахване на препратки към задължителната военна служба и др. От правна гледна точка новият законодателен акт съответства на структурата и концепцията на Закон 8/1989 от 13 април за таксите и публичните цени. Освен това с новите правила се търси съвместимост и с принципите на еквивалентност и икономически капацитет, залегнали съответно в чл. 7 и чл. 8 на Закона за таксите и публичните цени. Член 1 на Закон 9/2011 указва, че консулските такси са държавни такси, които се заплащат за някои административни действия и за всички актове на консулските служби. При определяне на облагаемото събитие и на другите елементи на таксите следва се имат предвид международните договори или конвенции, по които Испания е страна, както и законодателството на ЕС, когато има отношение към разпоредбите на Закона за таксите и публичните цени, тези на Закон 58/2003 от 17 декември за Общото данъчно облагане и на Закон 47/2003 от 26 ноември за Генералния бюджет. В чл. 2 са посочени услугите и дейностите, за които се заплащат консулски такси: а) действия в областта на морското корабоплаване; б) актове и специални търговски договори; в) действия, свързани с лични документи и с издаване на визи; г) актове на администрацията и на външното министерство; и д) нотариални актове. Консулските такси според чл. 3 се дължат при искане на услугата или при извършване на действието. Член 4 дефинира субектите на закона: 1) физически или юридически лица, които са подали заявление или по друг начин са инициирали консулските действия, и 2) когато е приложимо, за субекти на консулски такси се считат неуредени въпроси, свързани с правото на наследство, съвместни дружества и други лица, които нямат юридическа правосубектност. Член 5 урежда обстоятелствата, при които не се дължат такси или се дължат такива, но с намален размер. Под внимание се взимат и разпоредбите на международни конвенции, по които Испания е страна и които предвиждат пълно или частично освобождаване от консулски такси. При всички случаи от плащане на консулски такси са освободени: а) действията, произтичащи от испанското изборно законодателство; б) действията, които са поискани от лица, получаващи икономическа помощ, предоставяна им в качеството им на граждани от испански произход, изселени в чужда държава докато са били непълнолетни по време на Гражданската война и които са били през по-голямата част от своя живот извън територията на Испания (признати за такива по силата на Закон 3/2005 от 18 март и известни като „деца на войната”); в) издаването на документи и удостоверения, необходими на испански граждани за завръщането им в Испания; г) действията, които се извършват по заявка на лица на основание належаща необходимост (възрастни хора или лица с увреждания) или за пенсии за старост на испански граждани, завръщащи се в Испания; д) действията, които се извършват в отговор на заявление от испански граждани, живеещи в чужбина, които се ползват от разпоредбите за подкрепа при безработица и социални помощи в страната-домакин; е) действията, които са поискани от лица, имащи право на правна помощ по силата на испанското законодателство; ж) действията, които по своето естество се извършват в полза на лица, живеещи в чужда държава поради гражданска или военна служба, в служба на администрацията и пътуващи с военни кораби, участващи в мироопазващи или хуманитарни операции; з) действията, които са поискани от държавни служители, изпратени на работа в чужбина за изпълнение на техните задължения; и) действията, които се извършват ex officio или по искане на испанските власти, или въз основа на реципрочност по искане на чуждестранен държавен орган, дипломатическо представителство или консулска служба и й) действията, които съгласно международните обичаи имат директен и непосредствен ефект въз основа на интересите на службата. От плащане на такси за издаване и легализиране на документи или виза при пътуване или за работа са освободени: а) лицата, които в съответствие с нормативните актове за международно сътрудничество участват в програми и проекти на Испания за международно сътрудничество за развитие; б) доброволците, считани за такива по силата на законодателството, уреждащо сътрудничеството за развитие и участващи в управлението или изпълнението на програми или проекти на Испания за международно сътрудничество и развитие; в) испанските стипендии в чужбина, когато стипендията е освободена от данъчно облагане по силата на законите, уреждащи данъците върху доходите на физическите лица; г) лицата от трети страни, получили стипендии от испански институции, когато стипендията е освободена от данъчно облагане по силата на законите, уреждащи облагането на доходите на физическите лица; д) членовете на испански религиозни организации с гражданска правосубектност, участващи във възстановителни мисии в чужбина; е) капитаните, командирите и екипажите на потънали или катастрофирали кораби и самолети. Консулските такси според параграф 1 на чл. 6 се определят въз основа на фиксирани ставки, посочени в закона. За определяне размера на таксите следва да се взимат под внимание принципите на еквивалентност и на икономическия капацитет, както и останалите разпоредби на Закон 8/1989. Размерът на таксите се определя в евро. Министерството на външните работи и сътрудничеството (Ministerio de Asuntos Exteriores y de Cooperación) определя съответният размер на таксите в местна валута въз основа на обменен курс, определен от монетарните власти. Обменният курс, при който се изчисляват таксите, се актуализира на всеки три месеца, ако е настъпила промяна с повече от 10% в съотношението между двете валути, но при всички случаи се актуализира ежегодно. Новият размер на таксите се публикува на интернет страницата на Министерството на външните работи и сътрудничеството и на интернет страниците на консулските служби. В съответствие с разпоредбата на чл. 19, параграф 5 на Закон 8/1989 размерът на консулските такси може да се променя със Закона за Генералния бюджет. Заплащането на таксите е уредено с член 8. Според текста на разпоредбата те се заплащат в брой във валутата на страната, където се извършват действията или се предоставят услугите. С подзаконов нормативен акт може да се въведе система за онлайн разплащане. За всички действия или процедури, за които се заплаща консулска такса, на платеца трябва да се издаде касова бележка (документ за платената сума). Платените такси се възстановяват, ако поисканата услуга или действие не са извършени поради причини, независещи от задълженото лице, или на други основания, посочени в законодателството на ЕС. Консулските такси се превеждат по сметка на публичния трезор, а редът и условията за получаването, съхранението и приходите от тях се определят от Министерството на икономиката и финансите (чл. 10). Глава ІІІ на Закон 9/2011 конкретизира услугите, за които се заплащат консулски такси във връзка с актове и специални търговски договори. Съгласно чл. 15 такси се заплащат: а) за издаване на удостоверение за произход на стоки, които ще се внасят в Испания; б) за признаване на удостоверение за произход, издадено от други компетентни власти и др. В чл. 16 е посочен размерът на таксите за всяка услуга: за издаване на удостоверение за произход при внос на стоки в Испания – 80.00 евро; за признаване на удостоверение за произход, издаден от друг компетентен орган – 40.00 евро, и пр. Консулските такси за обработка на лични документи и визи са посочени в Глава ІV на Закона. Чл. 17 указва, че облагаемо е онова събитие, което е свързано с обработка на заявление за издаване на паспорти и визи. Обработката на заявление за паспорт включва издаването на нов паспорт при: изтичане срока на валидност на паспорта; използване на всички страници на паспорта; промени, изменения или липса на заглавна страница или при наличие на зачерквания или други дефекти, които биха възпрепятствали установяването самоличността на притежателя на паспорта; загуба или кражба на паспорт; издаване на втори паспорт на едно и също лице по причини, свързани със сигурността или на друго основание, при спазване на ограниченията за временна или териториална валидност. От заплащане на такси са освободени: а) издаването на документ за преминаване на граници, валиден само за завръщане в Испания; б) издаването на паспорт в случай на грешка или дефект, които не са настъпили по вина на заявителя, и др. Размерът на таксата за издаване на виза се намалява или не се дължи такава, когато това е предвидено в двустранни или многостранни международни конвенции, както и в случаи на заявления, подадени от граждани на трети държави, за които законодателството на ЕС предоставя такова право. Член 19 указва, че размерът на таксите за издаване на паспорт при подадено заявление в консулска служба е идентичен с този, установен за същата услуга, предоставена в Испания. Каталог: document library document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г document library -> Добри практики в системата на таксите в Белгия Изтегляне 2.59 Mb. Сподели с приятели:
|