Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания
Разходи и приходи в организацията от публичния сектор
Изтегляне 2.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обект на разхода
- Критерии за преразпределение
Разходи и приходи в организацията от публичния секторЗа разпределение на разходите в публичния сектор към обектите на разходи, първите се класифицират на: 1) постоянни и променливи; 2) преки и непреки; 3) за производство или за услуги и 4) контролирани и неконтролирани разходи. По принцип организациите от публичния сектор не формират печалба. Тяхната основна задача е насочена към или е свързана с извършването на дейности за предоставяне на стоки и услуги, които частният сектор не произвежда поради особеният им характер (напр. отбрана) или защото са от жизнена важност за гражданите и от тях не може да се очаква реализирането на печалба. В някои сфери обаче продуктите и услугите на публичните организации се предоставят в условия на конкуренция с частния сектор. Такива сфери например са висшето образование, здравеопазването и пощенските услуги, където до неотдавна публичният сектор беше монополист при предоставянето на образователни, пощенски и здравни услуги. В тази връзка се разграничават два типа публични организации: 1) такива, чиито функции са предимно с политически характер (напр. отбрана) и за които е трудно или дори невъзможно да се остойностят отделните дейности и 2) такива, които предоставят на гражданите стоки и услуги. Начинът на финансиране на двете групи е различен, като първата обикновено получава ресурсите си чрез трансфери от държавата (чийто произход е данъчната система), докато втората, в допълнение на трансферите, може да получава средства чрез продажбата на стоки и услуги.
Под обект на разхода се има предвид всяка измерима величина, която е релевантна и необходима за взимането на решения при планирането и контрола в публичната организация и която величина е обект на изчисление за определяне на разходите. Обектите на разхода се класифицират на следните видове: 1) Елементи на разхода. Класифицирането по елементи на разхода се извършва за икономическите събития, които се считат за релевантни или поради тяхното количествено, или поради тяхното качествено значение. Елементи на разхода са всяка от категориите, в които разходването на средства е групирано според икономическите им характеристики (разходи за персонал, разходи за външни услуги и пр.). 2) Разходен център. Разходният център може да се определени като звено или подразделение в дадена организация, което може да бъде както част от нейната организационна структура, така и извън нея, и се счита за релевантно при формирането на разхода. В публичния сектор всяка организация е структурирана в звена или в дирекции съобразно нейния производствен процес. Структурното разделение или обособяването на звена е следствие от дейността на организацията и е важно за правилното планиране, управление и контрол. За вземането на решения е важно да се остойностят разходите, които се извършват от всяко организационно звено. Терминът разходни центрове може да бъде дефиниран като „място (физически обособено или не), където в рамките на производствения процес се разходват средства за осъществяване на дейности, които по своята същност са последователност от операции за създаване на продукти и услуги. Разходен център може да бъде звено в администрацията, например генерална дирекция или сектор; или машина като например тази, използвана за отпечатване на държавния вестник; или превозно средство, като типичен пример за това е държавният автомобилен парк, където всяко превозно средство е дефинирано като разходен център; разходен център може да бъдат и аулите в университетите и т.н. 3) Отговорен център. Отговорният център е подразделение в организацията, който може да бъде както неин организационен компонент, така и да е разположен извън нея и който се счита за релевантен при разграничаване на отговорностите. От гледна точка на висшето ръководство институцията като цяло може да се разглежда като отговорен център, независимо че във функционално отношение отговорните центрове са разположени в ниските нива на организацията. 4) Дейности/продукти. Дейностите са (а продуктите са резултат от) поредица от действия, извършвани в рамките на организацията, като се разграничават една от друга с цел определяне на разходите, направени за тяхното осъществяване. Една от основните цели на аналитичното счетоводство е да допринесе за постигането на разходно-ефективно производство на продукти и публични услуги. Тези продукти и услуги са резултат от използването на производствените фактори. Дейностите, извършвани за тяхното производство, могат да бъдат административни, технически, търговски и пр. Дейността се дефинира като набор от действия, чиято цел е добавяне на стойност към обект чрез комбинираното използване на факторите в производствения процес с оглед производството на стоки и услуги.
Управлението и в публичните, и в частните организации предполага дефиниране на функции, разпределение на отговорности и установяване на механизми за вътрешен контрол, които са от съществено значение за прилагането на системата на аналитично счетоводство. Последната е свързана със съставянето на модел на разходите, приложим към съответната структура, както и с дефиниране на елементите на разхода, на разходните центрове, на отговорните центрове, на дейностите, услугите и приходите в организацията. Един от основните моменти в аналитичното счетоводство е отнасянето или разпределението на елементите на разхода към центрове и дейности. По принцип разпределението на преките разходи не създава проблеми, тъй като цялата сума се отнася към обекта на разхода (център или дейност). За разпределението на непреките разходи обаче е необходимо използването на ключове или критерии за преразпределение, подходящи за съответния разходен модел. Към отговорните центрове се отнасят предимно преките разходи (постоянни и променливи), чиято основна характеристика е това, че могат да бъдат контролирани от лицата, отговорни за центъра. Към отговорните центрове могат да бъдат отнесени и други разходи, които не са контролирани от тях. Например разходите за амортизация на сграда „х“. В нея се осъществява дейността и използването на ресурсите, които се контролират от ръководителя на разходния център, но контролът върху разходите за амортизация се извършва от началника на центъра за дълготрайните активи, макар амортизацията да е относима към отговорния център. Критериите за преразпределение могат да бъдат дефинирани като средство, позволяващо разпределение на елементите на разхода между различни обекти на разхода (центрове, дейности). Те позволяват установяването на корелация между елементите и обектите на разхода или между различните обекти на разход, когато разходите са непреки. Критериите за преразпределение се определят на основата на фактор, чието измерване е лесно и чиято стойност е пропорционална на реално извършените разходи. Критериите за преразпределение могат да бъдат използвани в няколко фази в зависимост от модела: 1) при разпределение на елементите на разхода към центрове; 2) при разпределение на елементите на разхода към дейности; 3) при разпределение на неразпределени разходи на центрове към дейности; 4) при разпределение на спомагателните дейности към разходни центрове; 5) при разпределение на дейност по ръководство, административно и общо управление към крайна (основна) дейност; 6) при разпределение между разходни центрове и 7) при разпределение между дейности.
|