Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания



страница9/30
Дата29.03.2017
Размер2.59 Mb.
#18062
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30

Елементи на разхода


Целта на групирането по елементи на разхода е осигуряване на необходимата информация от гледна точка на икономическите характеристики на разходите, направени от организацията. След съставяне на списъка или на таблицата с елементите на разхода се дефинират категории за агрегиране, което дава възможност за използване на общи съвкупности. Тези общи съвкупности представляват т.нар. елементи на разхода (списък на елементите на разхода), които са:

1) Разходи за персонала. Към тази група се отнасят разходите за възнаграждение на персонала, за социално осигурителни вноски и за вноски за пенсии на персонала. Разходите за персонала се подразделят на 6 подгрупи: а) Възнаграждения и заплати. В тази подгрупа се включват фиксираните и променливи разходи за възнаграждения, изплатени на персонала, извършващ дейности в организацията. Разходите могат да бъдат:   фиксирано възнаграждение (изплащано на служителя за нормален работен ден, обичайна дейност, регулярна и постоянна сума (заплата, добавки и др.) и   променливо възнаграждение (сумата не е постоянна и се изплаща за конкретна задача, за извънреден труд и пр.); б) Обезщетения. Обезщетенията са средства, изплащани на персонала като компенсация за нанесени вреди и щети. Обезщетенията за освобождаване и за ранно пенсиониране също се отнасят в тази категория; в) Социално осигурителни вноски за сметка на работодателя; г) Други социални разходи. Към тази подгрупа се отнасят разходите, които се правят във връзка с някои нормативни изисквания, за обучение и за развитие на служителите и пр.; д) Обезщетения на други основания; е) Транспортни разходи на персонала. В тази подгрупа се включват разходите за превоз на служителите до работното място.

2) Покупка на стоки и услуги. Към тази група се отнасят разходите за стоките и услугите, използвани от центровете за осъществяване на дейностите на организацията в рамките на една финансова година.

3) Външни услуги. Към тази група се отнасят разходите за услуги, получени от организацията, и невключени в група „покупка на стоки и услуги“. Външните услуги могат да бъдат: а) разходи за научна и развойна дейност на предприятия, на университети или на други институции, извършващи научни или технологични изследвания; б) разходи за наем и за авторски възнаграждения   тук се отнасят разходите за наем/ползване на земя и природни ресурси, сгради, технически съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства, други дълготрайни активи, компютърни приложения и пр., както и за използването на предмети, обект на индустриална собственост; в) разходи за ремонт и поддръжка на земя и природни ресурси, сгради, технически съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства, други дълготрайни активи, компютърни приложения и др.; г) разходи за независими професионални услуги   тук се включват средствата, изплатени на професионалисти за техните услуги като например на икономисти, адвокати, одитори, за нотариални такси, както и за комисионни на независими посредници; д) разходите за транспорт включват средствата за транспортни услуги, предоставени от трети страни, когато те не са включени в стойността на придобиване на стоките или на дълготрайните материални активи; е) застрахователните премии включват сумите, изплатени на организацията, с изключение на тези, които се отнасят за персонала; ж) разходи за банкови и подобни услуги; ж) разходи за публикации, реклама и връзки с обществеността   към тази подгрупа се отнасят разходите за доклади, каталози и други средства за реклама и публичност за информиране на обществото за услугите на организацията, за външни кампании и пр.; з) разходите за доставки включват средствата, платени за доставката на продукти, които не могат да бъдат складирани (електроенергия, вода, газ, горива, и др.); и) разходи за комуникация, към които се отнасят разходите за телефон, факс и пощенски услуги или за други средства за комуникация; й) други разходи   към тази подгрупа се отнасят разходите, които не са включени на друго място като например за канцеларски материали, за вестници, списания, книги, за почистване, за охрана и пр.

4) Данъци. Към тази група се отнасят разходите за данъци, дължими от организацията. Подразделят се на местни данъци, налози от регионален характер и държавни данъци.

5) Преизчислените разходи се подразделят на: а) разходи за амортизация. Към тази подгрупа се отнася размерът на обезценката на дълготрайните материални и нематериални активи в резултат от използването им в производствения процес; б) разходи за социално осигуряване на държавни служители. За разграничаване на разходите следва да се вземе под внимание обстоятелството, че служителите в публичния сектор могат да бъдат два вида: служители, които са обект на общия режим на социалното осигуряване, и служители, изключени от общия режим на социалното осигуряване. В първия случай анализът на разходите не представлява проблем и средствата се отнасят към подгрупа „социално осигурителни вноски за сметка на работодателя“. Във втория случай здравните осигуровки се внасят от публичните администрации, а вноските за осигуряване срещу други рискове се покриват направо от държавата (напр. за пенсии).

5) Финансови разходи.

6) Разходи за трансфери. Към тази група се отнасят разходите, извършени във връзка с трансферите от други организации, когато трансферите се управляват от „даващата“ организация.

7) Други разходи   разлики при инвентаризация. Това е елемент, отразяващ разликата между счетоводните записи и наличностите и представя стойността на загубите, щетите и установените липси на материали (суровини) или продукти (резултати).
    1. Разходни центрове


Заедно с необходимостта от информация за размера на разходите за придобиване на активи или за закупуване на продукти и услуги организацията следва да е наясно как всеки неин отдел или всяко нейно звено участва във формирането на тези разходи. В тази връзка се установява формирането на разходите във всяко звено. Не по-малко важна е степента, в която тези звена допринасят за добавянето на стойност. Основното предизвикателство пред аналитичното счетоводство е определянето на значимите звена за анализ на разходите, т.е. как е структурирана организацията. Както и по отношение на други аспекти на счетоводството, и тук няма постоянни критерии, които да се считат за устойчиви накоси за определяне на постоянно ниво на агрегиране на разходите. За анализа на разходите е необходимо да се даде отговор на въпроса „кой потребява?“ В този смисъл разходният център е най-малкото звено от управленската структура, на което са присъщи някои или всички характеристики като хомогенна дейност, конкретни отговорности, местонахождението му може да бъде физически определено и има собствени цели.

Следва да се има предвид, че в повечето случаи разходният център съответства на звено от организационната структура на институцията (с изключение на случаите, когато за разходен център се определя превозно средство). Т.е. в идеалния случай всеки разходен център съответства на отдел, на сектор или на дирекция, или на хоризонтална или вертикална комбинация от тези звена, която не е задължително да следва йерархичната структура на организацията.

Могат да бъдат обособени следните видове разходни центрове: 1) основен център (centro principal) – в него се извършва една или повече от дейностите, които съставляват производствения процес на организацията и непосредствено допринасят за формирането на добавената стойност. Например основен център може да бъде катедра в университет, звено за проверки в агенцията по приходите, изложбена зала в музей и пр.; 2) спомагателният център (centro auxiliar) извършва дейност в подкрепа на основната дейност, без непосредствено да оказва влияние при формирането на разходите, необходими за производствения процес. Спомагателен център например е офисът за репрографски услуги в дадено министерство; 3) ръководният център (centro directivo y general) е отговорен за координацията на дейностите на други центрове или за административни и общи дейности, които спомагат за функционирането на организацията. Пример за ръководен център е дирекцията за управление на човешките ресурси в дадено министерство; 4) прикрепеният център (centro anexo) извършва дейности, които не са необходими или най-малкото не са съществени за производствения процес. Прикрепен център например е кафенето в сградата на организацията, детската градина за децата на служителите на организацията и пр.; 5) смесеният център (centro mixto) притежава едновременно характеристики на два или повече от останалите центрове. Например службата по информационни/компютърни услуги, която отговаря както за вътрешната поддръжка, така и за изработването на продукти за външно потребление, за репрографски услуги и пр.

Освен по горния начин групирането може да се извърши и по други признаци. Например звената в министерство на отбраната могат да се класифицират на: 1) структурни центрове (centros de estructura) – това са организационни звена, които зависят от други функционални и йерархични сфери на организацията, служат за подкрепа и са сходни с ръководните центрове; 2) производствените центрове (centros productivos) са звената, които осигуряват както междинни продукти (като спомагателен център), така и крайните (като основен център) и чиято цел е производство на стоките или услугите, вменени като задължение на организацията; 3) външните центрове (centros externos) потребяват ресурси от организацията, но не са свързани с производството на нейните стоки или услуги и 4) смесените центрове (centros mixtos) притежават характеристиките на няколко от останалите центрове.





    1. Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница