Доклад Септември, 2006 София Изготвен от: Ивайло Борисов

Финален доклад

Септември, 2006

София

Изготвен от:

Тел.: 0899 12 90 10, ел. поща: ivailo_borissov@yahoo.com, www.bats-bulgaria.org

2. История на проучването

3. Организация на работата

3.1. Райони на действие

3.2. Методи и начин на работа

4. Резултати

4.1. Видов състав и находища

5.Оценка и анализ на данните

5.1 Обобщено представяне на данните за групата

5.2. Консервационна значимост на групата

6. Антропогенно въздействие върху прилепите и техните местообитания

6.1. Чувствителност към негативен човешки натиск

6.2. Съвременни и потенциални заплахи за групата

7. Заключение

7.1. Слабост на съвременните познания

7.2. Препоръки

8. Приложения

9. Благодарности

10. Литература


1. Въведение:
Прилепите (Mammalia: Chiroptera) са едни от най- широко застъпените бозайници на територията на България. До момента са установени 33 вида, като в континентална Европа те са 35 (Benda & al. 2003; Dietz & Helversen 2004; Schunger & al. 2004). Проучването на групата се затруднява от фактори, определяни от специфичната им биология, екология, поведение. Прилепите са единствените активно летящи бозайници. Имат нощна активност, използват ехолокация за ориентиране, неблагоприятните условия на околната среда избягват чрез състояние на хибернация. Някои от видовете формират големи струпвания (колонии), като броя на индивидите в една колония понякога достига десетки хиляди. Продължителността на живот при прилепите в естествени условия е между 15 и 25 години. Всички изброени по- горе особености определят прилепите, както в световен, така и в национален мащаб, като една слабо проучена група бозайници.

Прилепите са една от консервационно най- значимите групи бозайници, както на европейско, така и на национално ниво. Всички видове, установени до момента в страната са под закрилата на множество закони, международни споразумения и конвенции.

През август и септември 2006 година беше проведено теренно проучване на прилепната фауна на територията на природен парк Българка, както и извън нея (около връх Исполин). През тази фаза изследванията бяха съсредоточени върху инвентаризация на видовете и локализиране на находища и подземни местообитания на прилепите.

2. История на проучването:
По отношение прилепната фауна територията на природен парк Българка бе напълно непроучена. Литературните източници, отразяват проучвания проведени в близкоразположената защитена територия, национален парк Централен Балкан. Видовете Rhinolophus ferrumequinum, Rh. hipposideros и Barbastella barbastellus намираме в Бешков и Берон, 1962; Beron, P. & V. Gueorguiev, 1967; Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004, Myotis myotis (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis blythii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis bechsteinii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis brandtii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis daubentonii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis emarginatus (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis nattereri (Schunger & al. 2004), Eptesicus serotinus (Schunger & al. 2004), Hypsugo savii (Ivanova, 1998), Plecotus auritus (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004) са нови за територията на ПП Българка.

3. Организация на работата:

3.1. Райони на действие:

За локализиране на находища, подземни местообитания на прилепите, сателитни убежища, летателни коридори бяха проведени дискусии със специалисти от дирекцията на ПП Българка, анкети сред местното население. Бяха проверени потенциални убежища- пещери, постройки и др.

Ехолокационните “наблюдения” бяха проведени с помоща на ултразвуков детектор за прилепи модел Pettersson D 240x..

Проучването беше проведено съгласно условията, посочени в Разрешително # 59/ 18.04.2006 г. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Р България.

Таблица 1. Списък на установените видовете прилепи.

Легенда: 1.;2.;...6. – находища

Таблица 2. Списък на находищата, където бяха регистрирани прилепи.

#	Находище	Географски координати	Тип	Надморска височина, m	Брой видове	Метод
1.	Пещера Ледницата	35 T 0356796 4735894	пещера	1282	9	MN
2.	Мечата дупка, Топлешки дол	35 T 0355405 4737811	пещера	935	7	V, MN
3.	Пещера при сухия водопад, Топлешки дол	35 T 0355338 4738118	пещера	849	6	V, MN
4.	Хижа Узана	35 T 0355848 4734669	постройка	1250	1	MN
5.	Пещера Коруджа	-	пещера	1500	1	MN
6.	Пещери в местността Гърнето	-	пещера	960	8	V, MN

Легенда: Географски координати: данните са представени във формат UTM/WGS 84; Метод: MN (mist netting) улов с орнитологична мрежа, V (visual observation) визуално наблюдение.

• 
  Пещеролюбиви- облигатно пещеролюбиви- целогодишно обитават само подземни убежища; факултативно пещеролюбиви- размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища;
  
• 
  Непещеролюбиви- характерно е, че обикновенно един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват. Горски- през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най- често в подземни убежища. Синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най- често в подземни убежища.
  

Легенда: Л- лятно, Р- размножително, З- зимно; за данните, посочени в скоби, напр. (Л), са необходими допълнителни проучвания.

Легенда: 2/3, II- номер на съответно Приложение, в което е включен вида, IUCN категории: VU (vulnerable)- уязвим, NT (near threatened)- потенциално застрашен, LC (least concern)- не е застрашен, DD (data deficient)- липсват данни, R (rare)- рядък.

• 
  ЗБР- Закон за биологичното разнообразие (ДВ 77/2002);
  
• 
  Берн- Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) (ДВ 23/1995);
  
• 
  Бон- Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) (ДВ 16/2000);
  
• 
  EUROBATS- Споразумение за опазване на популациите на европейските видове прилепи (ДВ 16/2000).
  

Европейско законодателство:

• 
  92/43/EEC- Директива 92/43 на Съвета на европейската икономическа общност за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

Списъци на редки и застрашени животни:

• 
  IUCN 2004- 2004 IUCN Red List Of Threatened Species (Списък на световно застрашените видове 2004);
  
• 
  IUCN BG- Национална оценка по IUCN категории (по Ivanova, 2005b) .
  

Червени книги:

• 
  ЧК Б-я- Червена книга на НР Българиял Том 2: Животни. (1985).
  

Основни причини за намаляване на числеността или изчезване на даден вид от конкретен район са унищожаването на убежища (roosts)-местообитания на покой (почивка през деня и ноща, зимен сън); унищожаване на хранителните местообитания (foraging habitats)- местообитания, в които ловуват; унищожаване на летателните им пътища (flyways)- местообитания през които преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и/или по пътя от едно убежище до друго по време на сезонните миграции (migratory flyways).

• 
  Палене на огън в привходните части на пещерите; влизане с факли в пещерите; иманярска дейност, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите;
  
• 
  Използването на пещери, като бунища, кошари, мандри, и др.; каптирането на водни пещери и затварянето на изходите им;
  
• 
  Превръщането на пещерите в туристически обекти;
  
• 
  Изсичане на стари гори и единични хралупати дървета;
  
• 
  Фрагментиране и унищожаване на ловните територии- окрайнини на гори, естествени ливади и пасища;
  
• 
  Замърсяване и унищожаване на водоемите, над които много от видовете ловуват;
  
• 
  Използване на пестициди в горското стопанство;
  
• 
  Изграждането на различен тип бариери, например вятърни паркове, на миграционни пътища;
  
• 
  Промяна на ориентири (промяна на “линейните” елементи на ландшафта);
  
• 
  Унищожаване на скални венци и пещери;
  
• 
  Прогонване и избиване на прилепи в постройки при ремонтни дейности.
  

Счита се, че основен природозащитен проблем за прилепите е именно унищожаването и фрагментацията на хранителните местообитания и летателните коридори.

• 
  Видов състав на прилепите в неизследвани части на ПП Българка;
  
• 
  Данни за биологията и екологията на отделните видове: численост, типове убежища, привързаност към определени типове ловни хабитати, сезонна динамика;
  
• 
  Точно локализиране на летните/ размножителните и зимните убежища.
  

Приоритет за бъдещи проучвания, които пряко ще допринесат за по- ефективната защита на прилепните популации и техните местообитания:

• 
  Детайлно проучване на прилепите на територията на ПП Българка, особено на горските видове;
  
• 
  Провеждане на редовен дългогодишен мониторинг на състоянието на популациите на видовете прилепи по стандартни методики;
  
• 
  Проучване върху екологията на видовете, свързани с предпочитания към убежища, сезонни миграции, хранителни местообитания и хранителен спектър, социално поведение.
  

Легенда: 1. Пещера Ледницата, 1282 m; 2. Пещера Мечата дупка, Топлешки дол, 935 m; 3. пещера при сухия водопад, Топлешки дол, 849 m; 4. хижа Узана, 1250 m; 5. пещера Коруджа, 1500 m; 6. Пещери в м. Гърнето, 960 m; MN (mist netting)- улов с орнитологична мрежа над малка река, десен приток на река Лешница.

• 
  Бешков, Б., П. Берон. 1962. Върху разпространението и биологията на някои редки прилепи в България- Bull. Inst. Zool., 12: 35- 39 стр.
  
• 
  Велчев, В., С. Ганчев, И. Бондев, Е. Пламарев. 1982. Растителност. 413- 451. Из: Гълъбов Ж. (колектив): География на България. Том 1. Физическа география. БАН, София: 513 стр.
  
• 
  Ганева, А., В. Русакова, Г. Гогушев, М. Димитров, П. Желев, П. Иванов, Р. Цонев, Т. Иванова, Т. Белев, Ч. Гусев.2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Геософт ЕООД, София: 128 стр.
  
• 
  Георгиев, Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София: 295 стр.
  
• 
  Иванова, Т., Б. Петров. 2001. Нов етап от проучванията върху прилепите (Chiroptera) в България-Hist. Nat. Bulg., 13: 88 стр.
  
• 
  Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Фауна на България. Том 27. Mammalia. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София: 632.
  
• 
  Попов, В., А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България-определител, ДПП Витоша, Геософт ЕООД, София: 291 стр.
  
• 
  Altringham, J.D. 1996. Bats: biology and behaviour.Oxford University Press Inc., New York: 262 pp.
  
• 
  Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, V. Hanak, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov & V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria.- Acta Soc. Zool. Bohem. 67: 245- 357.
  
• 
  Benda, P. & T. Ivanova. 2003. Long-eared bats, genus Plecotus (Mammalia: Chiroptera), in Bulgaria: a revision of systematic and distributional status.- J. Nat. Mus., Nat. Hist. Ser., 172 (1-4): 157- 172.
  
• 
  Beron, P. & V. Gueorguiev.1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Resultats des recherches biospeleologiques de 1961 a 1965. Bull. Inst. Zool., 24, Sofia: 151- 212.
  
• 
  Beron, P., V. Beshkov, V. Popov, M. Vassilev, R. Pandurska & T. Ivanova. 2000a. Biodiversity of Small Vertebrates (Pisces, Amphibia, Reptilia, Mammalia-Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha and Rodentia) in Central Balkan National Park. Pp.: 363-390. In: Sakalian M. (ed.): Biological Diversity of the Central Balkan National Park. Pensoft, Sofia: 616 pp.
  
• 
  Beron, P., V. Beshkov, V. Popov, M. Vassilev, R. Pandurska & T. Ivanova. 2000b. Biodiversity of Small Vertebrates (Pisces, Amphibia, Reptilia, Mammalia-Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha and Rodentia) in the Rila National Park. In: Sakalian M. (ed.): Biological Diversity of the Rila National Park. Pensoft, Sofia: 333- 360.
  
• 
  Dietz ,C. & O. von Helversen. 2004. Illusrated identification key to the bats of Europe. Electronic Publication, Version 1.0. released 15.12.2004, Tuebingen & Erlangen (Germany), http://www.uni-tuebingen.de/tierphys/kontakt/mitarbeiter_seiten/
  
• 
  Ivanova, T. 1998. First data on bats of the Central Balkan Mts., Bulgaria.- Vespertilio 3: 29- 36.
  
• 
  Ivanova, T. & A. Gueorguieva. 2004. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece)- species diversity, zoogeography and fauna patterns.- In: Beron P., Popov A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia: 907- 927.
  
• 
  Ivanova, T. 2005a. Important Bat Underground Habitats (IBUH) in Bulgaria.- Acta Zool. Bulg., 57 (2): 197- 206.
  
• 
  Ivanova, T. 2005b. Bats (Mammalia: Chiroptera).- In: Petrova A. (ed.), Current state of Bulgarian Biodiversity- problems and perspectives. Bulgarian Bioplatform, Sofia: 325- 349.
  
• 
  Schober, W., E. Grimmberger. 1998. Die Fledermause Europas: kennen- bestimmen- schutzen. Kosmos, Aulf.- Stuttgart: 265 pp.
  
• 
  Schunger, I., C. Dietz, D. Merdschanova, S. Merdschanov, K. Christov, I. Borissov, S. Stanova & B. Petrov. 2004. Swarming of bats (Chiroptera, Mammalia) in the Vodnite Dupki Cave (Central Balkan National Park, Bulgaria).- Acta Zool. Bulg., 56 (3): 323- 330.