Доклад Септември, 2006 София Изготвен от: Ивайло Борисов



Дата13.09.2016
Размер215.42 Kb.


Проучване на прилепната фауна в района на курорт Узана, природен парк Българка

Финален доклад


Септември, 2006

София

Изготвен от:



Ивайло Борисов

Тел.: 0899 12 90 10, ел. поща: ivailo_borissov@yahoo.com, www.bats-bulgaria.org


Съдържание:
1. Въведение

2. История на проучването

3. Организация на работата

3.1. Райони на действие

3.2. Методи и начин на работа

4. Резултати

4.1. Видов състав и находища

5.Оценка и анализ на данните

5.1 Обобщено представяне на данните за групата

5.2. Консервационна значимост на групата

6. Антропогенно въздействие върху прилепите и техните местообитания

6.1. Чувствителност към негативен човешки натиск

6.2. Съвременни и потенциални заплахи за групата

7. Заключение

7.1. Слабост на съвременните познания

7.2. Препоръки

8. Приложения

9. Благодарности

10. Литература


1. Въведение:
Прилепите (Mammalia: Chiroptera) са едни от най- широко застъпените бозайници на територията на България. До момента са установени 33 вида, като в континентална Европа те са 35 (Benda & al. 2003; Dietz & Helversen 2004; Schunger & al. 2004). Проучването на групата се затруднява от фактори, определяни от специфичната им биология, екология, поведение. Прилепите са единствените активно летящи бозайници. Имат нощна активност, използват ехолокация за ориентиране, неблагоприятните условия на околната среда избягват чрез състояние на хибернация. Някои от видовете формират големи струпвания (колонии), като броя на индивидите в една колония понякога достига десетки хиляди. Продължителността на живот при прилепите в естествени условия е между 15 и 25 години. Всички изброени по- горе особености определят прилепите, както в световен, така и в национален мащаб, като една слабо проучена група бозайници.

Прилепите са една от консервационно най- значимите групи бозайници, както на европейско, така и на национално ниво. Всички видове, установени до момента в страната са под закрилата на множество закони, международни споразумения и конвенции.

През август и септември 2006 година беше проведено теренно проучване на прилепната фауна на територията на природен парк Българка, както и извън нея (около връх Исполин). През тази фаза изследванията бяха съсредоточени върху инвентаризация на видовете и локализиране на находища и подземни местообитания на прилепите.

2. История на проучването:
По отношение прилепната фауна територията на природен парк Българка бе напълно непроучена. Литературните източници, отразяват проучвания проведени в близкоразположената защитена територия, национален парк Централен Балкан. Видовете Rhinolophus ferrumequinum, Rh. hipposideros и Barbastella barbastellus намираме в Бешков и Берон, 1962; Beron, P. & V. Gueorguiev, 1967; Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004, Myotis myotis (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis blythii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis bechsteinii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis brandtii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis daubentonii (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis emarginatus (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004), Myotis nattereri (Schunger & al. 2004), Eptesicus serotinus (Schunger & al. 2004), Hypsugo savii (Ivanova, 1998), Plecotus auritus (Ivanova, 1998; Schunger & al. 2004) са нови за територията на ПП Българка.

3. Организация на работата:

3.1. Райони на действие:


Настоящото проучване беше проведено в района на курортен комплекс Узана- хижа Узана, хотел Географски център. На юг до връх Исполин (Куруджа) и десен приток на река Лешница (Фазлъдере); на северозапад – Топлешки дол и околностите; на север- североизток – между хижа Др. Тота Венкова и почивната база на община Габрово (местността Гърнето)(виж Приложение 1).
3.2. Методи и начин на работа:
Видовият състав е определен чрез визуални наблюдения и улов с орнитологични мрежи (уловът е проведен извън размножителния период). Мрежите бяха поставяни на входове на пещери, над малки потоци (притоци на река Лешница) в букова гора на юг от хижа Узана в посока с. Ясеново, в близост до постройки (хижи) с дървена облицовка. Определянето до вид е извършено по външни морфологични белези, особености в поведението, ехолокация. Използвани са определителите Schober & Grimmberger, 1998; Попов и Седефчев, 2003; Dietz & Helversen, 2004. За всеки уловен прилеп беше определен неговия вид, пол, възраст, репродуктивен статус. Бяха снети индивидуални морфометрични данни: дължина на главата и тялото, дължина на опашката, дължина на ухото, дължина на совалката, дължина на трети пръст, дължина на пети пръст, размах на крилата, тегло. Данните бяха въведени в стандартни полеви протоколи.

За локализиране на находища, подземни местообитания на прилепите, сателитни убежища, летателни коридори бяха проведени дискусии със специалисти от дирекцията на ПП Българка, анкети сред местното население. Бяха проверени потенциални убежища- пещери, постройки и др.

Ехолокационните “наблюдения” бяха проведени с помоща на ултразвуков детектор за прилепи модел Pettersson D 240x..

Проучването беше проведено съгласно условията, посочени в Разрешително # 59/ 18.04.2006 г. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Р България.


4. Резултати:

4.1. Видов състав и находища:
В изследваната територията бяха установени тринадесет (13) вида прилепи (Таблица 1.)(приблизително 40 % от видовете прилепи, установени до момента на територията на страната) от шест (6) находища (Таблица 2.). Установените видове са от две (2) семейства- Подковоноси (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) и от шест (6) рода (Rhinolophus, Myotis, Plecotus, Barbastellus, Hypsugo, Eptesicus).

Таблица 1. Списък на установените видовете прилепи.







Разред Прилепи

Chiroptera


1.

2.

3.

4.

5.

6.




Сем. Подковоноси прилепи

Rhinolophidae




















1

Голям подковонос

Rhinolophus ferrumequinum

-

+

+

-

-

+

2

Малък подковонос

Rhinolophus hipposideros

-

+

+

-

-

+




Сем. Гладконоси прилепи

Vespertilionidae




















3

Голям нощник

Myotis myotis

+

-

-

-

-

+

4

Остроух нощник

Myotis blythii

+

+

+

-

-

+

5

Дългоух нощник

Myotis bechsteinii

+

-

+

-

-

-

6

Натереров нощник

Myotis nattereri

+

+

+

-

-

+

7

Трицветен нощник

Myotis emarginatus

+

-

+

-

-

-

8

Нощник на Брандт

Myotis brandtii

+

-

-

+

-

-

9

Воден нощник

Myotis daubentonii

+

-

-

-

+

+

10

Кафяв дългоух прилеп

Plecotus auritus

+

+

-

-

-

+

11

Широкоух прилеп

Barbastella barbastellus

-

+

-

-

-

+

12

Прилепче на Сави

Hypsugo savii

-

+

-

-

-

-

13

Полунощен прилеп

Eptesicus serotinus

+

-

-

-

-

-

Легенда: 1.;2.;...6. – находища

Таблица 2. Списък на находищата, където бяха регистрирани прилепи.


#

Находище

Географски координати

Тип

Надморска височина, m

Брой видове

Метод

1.

Пещера Ледницата

35 T 0356796 4735894

пещера

1282

9

MN

2.

Мечата дупка, Топлешки дол

35 T 0355405 4737811

пещера

935

7

V, MN

3.

Пещера при сухия водопад, Топлешки дол

35 T 0355338 4738118

пещера

849

6

V, MN

4.

Хижа Узана

35 T 0355848 4734669

постройка

1250

1

MN

5.

Пещера Коруджа

-

пещера

1500

1

MN

6.

Пещери в местността Гърнето

-

пещера

960

8

V, MN

Легенда: Географски координати: данните са представени във формат UTM/WGS 84; Метод: MN (mist netting) улов с орнитологична мрежа, V (visual observation) визуално наблюдение.


5. Оценка и анализ на данните:

5.1 Обобщено представяне на данните за групата:
По отношение на използваните убежища видовете прилепи в България са разделени на две основни групи (по Ivanova, 2005b)(Таблица 3).

  • Пещеролюбиви- облигатно пещеролюбиви- целогодишно обитават само подземни убежища; факултативно пещеролюбиви- размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища;

  • Непещеролюбиви- характерно е, че обикновенно един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват. Горски- през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най- често в подземни убежища. Синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най- често в подземни убежища.

Таблица 3. Екологични групи на видовете прилепи в България по отношение на убежищата (по Ivanova, 2005b).






Вид

Подземни убежища

Хралупи

Скални пукнатини

Постройки

Пещеролюбиви

Облигатно

Myotis myotis

Л; Р; З







Л

Myotis blythii

Л; Р; З







Л

Факултативно

Rhinolophus ferrumequinum

Л; Р; З







Л; Р

Rhinolophus hipposideros

Л; Р; З







Л; Р

Myotis emarginatus

Л; Р; З







Л; Р

Непещеролюбиви

Скални

Hipsugo savii

-

-

Л; Р

Л

Eptesicus serotinus

-

-

Л; Р

Л; Р

Горски

Barbastella barbastellus

З

Л

(Л)

-

Myotis bechsteinii

З

Л; Р

(Л)

-

Myotis daubentonii

З

(Р)

-

-

Myotis nattereri

З

(Л)

(Л)

-

Myotis brandtii

З

(Л)

(Л)

-

Plecotus auritus

З

(Л; Р)

-

(Л; Р)

Легенда: Л- лятно, Р- размножително, З- зимно; за данните, посочени в скоби, напр. (Л), са необходими допълнителни проучвания.


5.2. Консервационна значимост на групата:
Прилепите са една от консервационно най- значимите групи бозайници. По българското законодателство всички видове прилепи, установени на територията на страната са защитени. Консервационният статус на установените видове прилепи при настоящето проучване е представен в таблица 4.
Таблица 4. Списък на видовете прилепи в ПП Българка (Септември 2006) и техния природозащитен статус.




Chiroptera


ЗБР

Берн

Бон

EURO

BATS

92/43 EEC

IUCN 2004

IUCN BG

ЧК Б-я

1

Rhinolophus ferrumequinum

2/3

II

II

+

2/4

NT

NT




2

Rhinolophus hipposideros

2/3

II

II

+

2/4

VU

NT




3

Myotis myotis

2/3

II

II

+

2/4

NT

NT




4

Myotis blythii

2/3

II

II

+

2/4




NT




5

Myotis bechsteinii

2/3

II

II

+

2/4

VU

VU




6

Myotis nattereri

2/3

II

II

+

4




DD




7

Myotis emarginatus

2/3

II

II

+

2/4

VU

VU

R

8

Myotis brandtii

2/3

II

II

+

4




DD




9

Myotis daubentonii

2/3

II

II

+

4




DD




10

Plecotus auritus

2/3

II

II

+

4




NT




11

Barbastella barbastellus

2/3

II

II

+

2/4

VU

VU




12

Hypsugo savii

2/3

II

II

+

4




LC




13

Eptesicus serotinus

2/3

II

II

+

4




LC



Легенда: 2/3, II- номер на съответно Приложение, в което е включен вида, IUCN категории: VU (vulnerable)- уязвим, NT (near threatened)- потенциално застрашен, LC (least concern)- не е застрашен, DD (data deficient)- липсват данни, R (rare)- рядък.


Национално законодателство:

  • ЗБР- Закон за биологичното разнообразие (ДВ 77/2002);

  • Берн- Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) (ДВ 23/1995);

  • Бон- Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) (ДВ 16/2000);

  • EUROBATS- Споразумение за опазване на популациите на европейските видове прилепи (ДВ 16/2000).

Европейско законодателство:



  • 92/43/EEC- Директива 92/43 на Съвета на европейската икономическа общност за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Списъци на редки и застрашени животни:



  • IUCN 2004- 2004 IUCN Red List Of Threatened Species (Списък на световно застрашените видове 2004);

  • IUCN BG- Национална оценка по IUCN категории (по Ivanova, 2005b) .

Червени книги:



  • ЧК Б-я- Червена книга на НР Българиял Том 2: Животни. (1985).


6. Антропогенно въздействие върху прилепите и техните местообитания:

6.1. Чувствителност към негативен човешки натиск:
Прилепите са силно чувствителни към негативния антропогенен натиск, нещо което е причина за високият им консервационен статус на европейско и национално ниво.

Основни причини за намаляване на числеността или изчезване на даден вид от конкретен район са унищожаването на убежища (roosts)-местообитания на покой (почивка през деня и ноща, зимен сън); унищожаване на хранителните местообитания (foraging habitats)- местообитания, в които ловуват; унищожаване на летателните им пътища (flyways)- местообитания през които преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и/или по пътя от едно убежище до друго по време на сезонните миграции (migratory flyways).


6.2. Съвременни и потенциални заплахи за групата:
Отрицателното въздействие върху числеността на прилепните популации в ПП Българка могат да се систематизират по следния начин:

  • Палене на огън в привходните части на пещерите; влизане с факли в пещерите; иманярска дейност, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите;

  • Използването на пещери, като бунища, кошари, мандри, и др.; каптирането на водни пещери и затварянето на изходите им;

  • Превръщането на пещерите в туристически обекти;

  • Изсичане на стари гори и единични хралупати дървета;

  • Фрагментиране и унищожаване на ловните територии- окрайнини на гори, естествени ливади и пасища;

  • Замърсяване и унищожаване на водоемите, над които много от видовете ловуват;

  • Използване на пестициди в горското стопанство;

  • Изграждането на различен тип бариери, например вятърни паркове, на миграционни пътища;

  • Промяна на ориентири (промяна на “линейните” елементи на ландшафта);

  • Унищожаване на скални венци и пещери;

  • Прогонване и избиване на прилепи в постройки при ремонтни дейности.

Счита се, че основен природозащитен проблем за прилепите е именно унищожаването и фрагментацията на хранителните местообитания и летателните коридори.


7. Заключение:

7.1. Слабост на съвременните познания:


  • Видов състав на прилепите в неизследвани части на ПП Българка;

  • Данни за биологията и екологията на отделните видове: численост, типове убежища, привързаност към определени типове ловни хабитати, сезонна динамика;

  • Точно локализиране на летните/ размножителните и зимните убежища.



7.2. Препоръки:

Приоритет за бъдещи проучвания, които пряко ще допринесат за по- ефективната защита на прилепните популации и техните местообитания:



  • Детайлно проучване на прилепите на територията на ПП Българка, особено на горските видове;

  • Провеждане на редовен дългогодишен мониторинг на състоянието на популациите на видовете прилепи по стандартни методики;

  • Проучване върху екологията на видовете, свързани с предпочитания към убежища, сезонни миграции, хранителни местообитания и хранителен спектър, социално поведение.


8. Приложения:
Приложение 1. Райони на действие.



Легенда: 1. Пещера Ледницата, 1282 m; 2. Пещера Мечата дупка, Топлешки дол, 935 m; 3. пещера при сухия водопад, Топлешки дол, 849 m; 4. хижа Узана, 1250 m; 5. пещера Коруджа, 1500 m; 6. Пещери в м. Гърнето, 960 m; MN (mist netting)- улов с орнитологична мрежа над малка река, десен приток на река Лешница.



9. Благодарности:
Благодаря на членовете на Група за изследване и защита на прилепите, приятели и колеги, и особено на Др. Теодора Иванова, Николай Симов, Веселин Макулев, Юлиан Маринов за консултациите, съдействието и подкрепата. Благодаря и на любезните стопани на хижа Узана- Милена и Венци.
10. Литература:


  • Бешков, Б., П. Берон. 1962. Върху разпространението и биологията на някои редки прилепи в България- Bull. Inst. Zool., 12: 35- 39 стр.

  • Велчев, В., С. Ганчев, И. Бондев, Е. Пламарев. 1982. Растителност. 413- 451. Из: Гълъбов Ж. (колектив): География на България. Том 1. Физическа география. БАН, София: 513 стр.

  • Ганева, А., В. Русакова, Г. Гогушев, М. Димитров, П. Желев, П. Иванов, Р. Цонев, Т. Иванова, Т. Белев, Ч. Гусев.2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Геософт ЕООД, София: 128 стр.

  • Георгиев, Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София: 295 стр.

  • Иванова, Т., Б. Петров. 2001. Нов етап от проучванията върху прилепите (Chiroptera) в България-Hist. Nat. Bulg., 13: 88 стр.

  • Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Фауна на България. Том 27. Mammalia. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София: 632.

  • Попов, В., А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България-определител, ДПП Витоша, Геософт ЕООД, София: 291 стр.

  • Altringham, J.D. 1996. Bats: biology and behaviour.Oxford University Press Inc., New York: 262 pp.

  • Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, V. Hanak, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov & V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria.- Acta Soc. Zool. Bohem. 67: 245- 357.

  • Benda, P. & T. Ivanova. 2003. Long-eared bats, genus Plecotus (Mammalia: Chiroptera), in Bulgaria: a revision of systematic and distributional status.- J. Nat. Mus., Nat. Hist. Ser., 172 (1-4): 157- 172.

  • Beron, P. & V. Gueorguiev.1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Resultats des recherches biospeleologiques de 1961 a 1965. Bull. Inst. Zool., 24, Sofia: 151- 212.

  • Beron, P., V. Beshkov, V. Popov, M. Vassilev, R. Pandurska & T. Ivanova. 2000a. Biodiversity of Small Vertebrates (Pisces, Amphibia, Reptilia, Mammalia-Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha and Rodentia) in Central Balkan National Park. Pp.: 363-390. In: Sakalian M. (ed.): Biological Diversity of the Central Balkan National Park. Pensoft, Sofia: 616 pp.

  • Beron, P., V. Beshkov, V. Popov, M. Vassilev, R. Pandurska & T. Ivanova. 2000b. Biodiversity of Small Vertebrates (Pisces, Amphibia, Reptilia, Mammalia-Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha and Rodentia) in the Rila National Park. In: Sakalian M. (ed.): Biological Diversity of the Rila National Park. Pensoft, Sofia: 333- 360.

  • Dietz ,C. & O. von Helversen. 2004. Illusrated identification key to the bats of Europe. Electronic Publication, Version 1.0. released 15.12.2004, Tuebingen & Erlangen (Germany), http://www.uni-tuebingen.de/tierphys/kontakt/mitarbeiter_seiten/

  • Ivanova, T. 1998. First data on bats of the Central Balkan Mts., Bulgaria.- Vespertilio 3: 29- 36.

  • Ivanova, T. & A. Gueorguieva. 2004. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece)- species diversity, zoogeography and fauna patterns.- In: Beron P., Popov A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia: 907- 927.

  • Ivanova, T. 2005a. Important Bat Underground Habitats (IBUH) in Bulgaria.- Acta Zool. Bulg., 57 (2): 197- 206.

  • Ivanova, T. 2005b. Bats (Mammalia: Chiroptera).- In: Petrova A. (ed.), Current state of Bulgarian Biodiversity- problems and perspectives. Bulgarian Bioplatform, Sofia: 325- 349.

  • Schober, W., E. Grimmberger. 1998. Die Fledermause Europas: kennen- bestimmen- schutzen. Kosmos, Aulf.- Stuttgart: 265 pp.

  • Schunger, I., C. Dietz, D. Merdschanova, S. Merdschanov, K. Christov, I. Borissov, S. Stanova & B. Petrov. 2004. Swarming of bats (Chiroptera, Mammalia) in the Vodnite Dupki Cave (Central Balkan National Park, Bulgaria).- Acta Zool. Bulg., 56 (3): 323- 330.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница