За Симеон Радев и „Строителите на съвременна България“……………………… 9, 10, 11 стр. Историческата стойност на „Строителите на съвременна България“……….11, 12 стр.
Изготвил: Адриана Марианова Маринкова III курс, Международни отношения Фак.№ 17100321011 Проверил: Доц. Димитър Тюлеков УВОД
Симеон Радев (19 януари 1879 – 15 февруари 1967), писател, дипломат и общественик. Един от строителите на съвременна България.
Най-важното е, че освен всичко друго Симеон Радев е оставил важни и интересни текстове. На младини е журналист и е написал над 1000 статии за десетина години, а освен това е създал книгите „Строителите на съвременна България“ (т. І–ІІ, 1910–1911) и още много творби, които ни приобщават към нашата история и трябва да се знаят от всеки българин, който се смята за интелигент, за образован.
Рядка привилегия е да учиш в Охрид и Битоля и след това в султанския лицей, да ти е покровител самият екзарх Йосиф I, да започнеш да публикуваш в най-престижните български литературни списания още като младеж, да следваш в Женева, да издаваш двуседмичен лист на македонските революционери на френски език „L’effort” (1900) и „Le movement Macedonien” (1992) в Париж и завърнал се в София с диплома по право да владееш петте основни европейски езика и три ориенталски (турски, арабски и персийски).
Успоредно с журналистиката, Симеон Радев успява да осъществи главното дело на своя живот – „Русия в началото на XX век” и „Строителите на съвременна България”.
Прави също преводи – “Дамата с камелиите” на Александър Дюма-син, разкази от Мопасан, „Психология на тълпата” на Густав Льобон.
По поръка на ВМРО след Първата световна война той става масон и участва в масонските конгреси.
След приемането на личния архив на Симеон Радев в Централния държавен архив в София може да се проследи неговата всестранна дейност за защита на българските национални интереси. Роденият в Македония български историк, публицист, вестникар и дипломат с право може да бъде определен като един от най-добрите специалисти по българския национален въпрос, които са работили в Министерство на външните работи в продължение на три десетилетия. С. Радев освен, че познава развитието на Източния въпрос в детайли е запознат и с цялостната документация за правата на малцинствата, определени в Международното право.
Той е изпълнявал и ролята на докладчик по въпросите на малцинствата и бежанците в асамблеите на Обществото на народите. Той участва в подписването на Букурещкия мирен договор (1913 г.), Солунската военна конвенция (1918 г.), Ангорския договор (1925 г.) и др., както и подготвя редица от изложенията и докладите на българските държавници пред международни конференции и конгреси. Той е съставител и на единствената българска цветна книга по външната политика на България през Първата световна война, както е и автор на мемоари и меморандуми по външнополитически въпроси на българското правителство и на легалните и нелегални македонски организации. Той изготвя и експозето на цар Борис ІІІ, което той изнася пред Адолф Хитлер за правата на България върху новоосвободените земи след 1941 г. Неговия личен архив и за в бъдеще ще бъде сериозна база за изследвания на цялостната му дейност в тази насока
