Доклад симеон Радев във външната политика на България
Историческата стойност на „Строителите на съвременна България“
Изтегляне 117.22 Kb.
|
Свързани:
дипломпа-работа-Адриана Маринкова
- Навигация на страницата:
- Дипломатът Симеон Радев
| Историческата стойност на „Строителите на съвременна България“
Историческата стойност на „Строителите на съвременна България“ е безспорна. Това е първото българско произведение за новата ни история от такъв мащаб, като и до ден днешен то остава главният авторитет за периода. Без монументалните усилия на автора да потърси всичко, останало от тази епоха, както и да говори с все още живите й съвременници, голяма част от детайлите на родната ни история щяха да потънат в забвение. „Строителите“ се превръща в аршин и нарицателно за трудове, изследващи новата ни история. Стойността на „Строителите“ като исторически труд също е вън от съмнение. За нейното написване Симеон Радев е използвал архивите на съответните държавни ведомства (включително и чуждестранни, където е имало нужда), достъпни във времето на написването й; частната кореспонденция на участниците в събитията; широк набор от български и европейски вестници от периода (особено тези, считани за официален орган на управляващите в страната); също както и исторически трудове и мемоари, засягащи съответната проблематика. За останалите бели петна Радев ползва разкази на очевидци, като когато е възможно ги съпоставя за да установи тяхната истинност. Анализът на събитията вътре в страната е безкрайно точен и детайлен. Заслужава споменаване и анализа на международната ситуация, разгледана изключително прозорливо когато има нужда от изясняване на външнополитическия контекст, в който българските държавни мъже са действали. Радев умишлено пренебрегва цифрите и ирелевантната за политическия контекст фактология. Макар вероятно това да е повод за критика от някои историци, то само допринася за повествователната мощ на произведението. Като важно признание за труда може да споменем личния възторг на Константин Иречек, първият съвременен историк, написал труд за България. Така засягаме и литературната стойност на „Строителите“, която според мен е най-сериозното достойнство на творбата. Вече споменах, че Радев е изключителен разказвач и кара сцените да оживеят пред читателя. Не се случва често да се чувствам непосилен да изразя с думи това, което дадено произведение ме кара да чувствам, но това е един от тези моменти. Сцени, натоварени както с изключителна историческа, така и със символична значимост като приемането на Търновската конституция и избора на Александър Батенберг за български княз, неговото пристигане в българия и възторжения му прием; нощта на 9ти август 1886, в която той е низвергнат, са описани с подобаващото им чувство. Истината е, че връстник на тези събития, очертали хода на събитията за България, Симеон Радев няма как да бъде оставен равнодушен. Същевременно той не идеализира нищо, като от това печели историзма на труда. Например Радев не спестява как, силно почерпени след бурните празненства последващи приемането на Търновската конституця, избраниците в Учредителното събрание носят на ръце английския дипломатически агент, нищо, че неговата държава е виновник за това Санстефанска България да бъде разделена на пет. Този похват от една страна не може да остави читателя безразличен към случващото се, а от друга оставя историческата част незасегната. Дипломатът Симеон Радев За Симеон Радев комплекс Европа не съществува. Той органически се вписва в нейната култура и манталитет, доказвайки, още в Цариград, в столицата на една световна империя, своите възможности и добродетели – оценени по достойнство от френските му учители, в следствие на което следването в Европа (Женева) не е актуализация на варианта “Бай Ганю тръгва из Европа”, а по-скоро наш вариант на “Годините на учение на Вилхелм Майстер”, затова и от женевските му страници лъха европейска галантност, самоувереност, леко иронична глазура и много вдъхновено написани портрети на политически знаменитости като Плеханов, Михаил Герджиков, Васил Коларов и писатели като Г.П.Стаматов. Тук му е мястото да акцентирам, че Симеон Радев е сред призваните хроникьори и активни участници в политическите процеси на ХХ век, че той се е познавал с почти всички по-изявени фигури на политическия и културния живот у нас и по света, че към него са се отнасяли с респект както монарсите Фердинанд и Борис ІІІ, така и американският президент Рузвелт и комунистически “регенти” като Тодор Павлов и Георги Караславов. Вярно е, че оцеляването му след 9 септември е резултат колкото на сделка (той подпомага Тодор Павлов, за да бъде спасен и скромно възмезден след това от него), толкова и на умело преценена ситуация от страна на академика-философ. В техните взаимоотношения има наистина някакво гротесково повторение на “гения и неговия наставник” (идеологът приема и хонорува безкритично Симеон Радевите мемоари, в които липсва марксистко-ленински анализ и класово партиен подход, отчитайки безпогрешно тяхната стойност с максимата “времето работи за тях”), а това е поредното доказателство, че не може да се избяга от реалностите на епохата, от балканските връзки с типичната за тях ненавист, завист, но и конформизъм и пресметлив хуманизъм, от който да има полза както тоталитарния режим, така и бившия царски дипломат, съумял да опише бурния си живот от раждането си на 19 януари 1879 год в Ресен до участието си в подписването на Солунското примирие на 29.ІХ.1918 година. Длъжни сме да отдадем дължимото и на двамата – без тяхното необходимо сътрудничество и мълчаливо осъзнат консенсус българската литература щеше да се лиши от уникално мемоарно богатство, съпоставимо с най-високите европейски образци, а у нас – само с редки изключения от ранга на “Странички от нашата нова политическа история” на Александър Малинов и “Преживяното” на Тодор Г.Влайков. Всъщност тя и досега не се е възползвала напълно адекватно от представения й рядък шанс, тъй като пълното му издаване предстои… Изтегляне 117.22 Kb. Сподели с приятели:
|