Доклад социологическо проучване на общественото мнение повече от половината избиратели ще участват на референдума
Изтегляне 230.71 Kb.
|
ДОКЛАД социологическо проучване на общественото мнение ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ИЗБИРАТЕЛИ ЩЕ УЧАСТВАТ НА РЕФЕРЕНДУМА декември 2012 София ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Проучването е проведено в периода 6-13 декември 2012 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 990 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю лице в лице, проведено с 986 респонденти. ПРЕДСТОЯЩИЯТ РЕФЕРЕНДУМ. НАЦИОНАЛНИЯТ ОМБУДСМАН На 27 януари 2013 година у нас ще се проведе четвъртият национален референдум (два са осъществени в Царство България и един при социализма). Общият брой избиратели по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България възлиза на 6 933 748 души (Решение № 1349-ПВР на ЦИК от 26. 10. 2011 г.). Това означава, че бюлетината с въпрос „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” би била пусната в урните от 3 536 211 избиратели. За да е валиден референдумът, в него трябва да се включат поне 4 345 450 човека, т.е. ще се реализира втората хипотеза на закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – НС ще трябва да разгледа въпроса, доколкото с „Да” са отговорили повече от половината (виж по-долу), но решението му може и да не е обвързано с народния вот. По темата за рефефендума на респондентите са зададени въпроси, данните, от които, показват какъв процент от българските граждани ще участват в предстоящия референдум за развитието на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа, как ще гласуват пред урните- за или против, личните им нагласи за развитието на ядрената енергетика и за построяването на АЕЦ „Белене”, кой трябва да финансира изграждането на АЕЦ „Белене”, също и дали респондентите смятат, че искането на някои политици да бъде бойкотиран референдума ограничава техните граждански права. Във връзка с предстоящия референдум малко над 51 % отговарят, че ще участват в него, по-скоро няма да участват - 22,8 % и не са решили дали ще участват – 19,1 %. Не могат да преценят – 7,2 %.
Графика 1 От тези, които ще участват в референдума, близо две трети - 64,6 % ще гласуват със „за”, тоест да бъде развивана ядрената енергетика в България чрез строеж на нова ядрена централа. С „не” биха гласували 17 %. 18,4% не са решили какво е тяхната позиция по въпроса на този етап. 
Графика 2 За развитието на ядрената енергетика са близо 54 % - (напълно подкрепям – 25,1% и по-скоро подкрепям – 28,7 %) . Не подкрепят нейното развитие в една или друга степен почти всеки четвърти българин – (по-скоро не подкрепям – 12 %) и напълно против – 9,1 %. Също всеки четвърти не може да прецени. Напълно „за” построяването на АЕЦ „Белене” са 22,1 %, по-скоро „за” – 24,7 %, по-скоро против – 13,5 % и напълно против – 13 %. Не могат да преценят – 26,7 %. Ако обобщим позитивните и негативните отговори за АЕЦ „Белене” се получава следния резултат: Подкрепа за АЕЦ „Белене” – 46,8 % ; против АЕЦ „Белене” – 26,5 % и не могат да преценят – 26,7 %. На въпроса, кой трябва да поеме финансирането на АЕЦ „Белене” респондентите смятат, че на първо място българската държава – 20,5 %; на второ финансирането да дойде от Европейския съюз – 18%. Много по-ниски са процентите към западните инвеститори – 8,1 % и частни руски инвеститори – 8, 7%. Само 12,6 % са на мнение, че не трябва да се строи АЕЦ „Белене”. Не могат да преценят 32,2 %. Повече от половината от изследваните са на мнение, че исканията на някои политици за бойкот на референдума ограничава техните граждански права. С „категорично „да” на този въпрос отговарят 23,8 %, „по-скоро „да” 28,6, „по-скоро не” – 15,6 % и „категорично не” – 8,9 %. Не могат да преценят – 23 %.
Графика 3 Респондентите изразиха своето мнение и по въпроси свързани с разпознаваемостта на омбудсмана на България и съответно одобрението към него. Националният омбудсман на Републиката Константин Пенчев се знае от почти всеки втори от изследваните – 49,2%. Близо 38%, обаче, не знаят кой е той. Почти 8% считат, че такъв е бившият вече национален омбудсман – Гиньо Ганев. Дейността на националния омбудсман напълно се одобрява от 11,3%, по-скоро одобрява от 23,7 %, по-скоро не одобрява – 10,4 %, напълно не одобрява – 3 % и не могат да преценят – 51,5 %. Основните изводи, които мога да се направят по тези теми са следните: Въпреки че 50 % изразяват готовност за участие в предстоящия референдум и 64,6 % от тях изразяват подкрепа за развитието на ядрената енергетика чрез строеж на нова ядрена централа, налице е възможност същият да не бъде легитимен. Законовото изискване, „в гласуването да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание” е основна пречка. На последните избори активността е 60 %. Разбира се, до референдума има време и начина на кампанията за неговото провеждане, безспорно ще повлияе в една или друга посока върху активността на гражданите. Положителните нагласите за развитието на ядрената енергетика в българското общество са много по-големи от отрицателните. Съотношението е 53,8 % към 21,1%. Положителните нагласи за АЕЦ „Белене” макар и по-ниски спрямо тези за развитието на ядрената енергетика също са високи. Близо 47 % са за строеж на тази централа, 26,5 % против и 26,7 % не могат да преценят. По-ниските стойности могат да се обяснят с проблемите около финансирането на този голям проект, свързаните с него публично изнесени корупционни практики и т.н. За съществуващите положителни нагласи е показателно, че при изяснен начин на финансиране, само 12,6 % са на мнение, че не трябва да се строи АЕЦ „Белене”. Финансирането на АЕЦ „Белене” трябва да бъде поето или от българската държава, или от Европейския съюз. Опцията строежът на централата да бъде финансиран от частни руски или частни западни инвеститори се подкрепя много по-слабо. Значително по-големият дял от изследваните лица приемат искането за бойкот на референдума като ограничаване на техните граждански права. Националният омбудсман има сравнително висока степен на познаваемост. Одобряемостта за неговата дейност е по-ниска, но голям негативизъм към нея не съществува. Повече от половината изследвани, обаче, не дават отговор за дейността на националния омбудсман. Всички тези данни показват, че въпреки добрата познаваемост, съществуващата положителна нагласа, и ниските стойности на неодобрение, институцията национален омбудсман се нуждае от още по-активна дейност за своето утвърждаване.
Респондентите в проучването в мнозинството си (общо 52%) смятат, че призивите за бойкот на референдума ограничават гражданските им права. Хипотезата ни е, че призивите за бойкот на допитването за АЕЦ по-скоро няма да повлияят на избирателната активност, която ще се движи в очертаните и от двете изследвания рамки. Това е така и защото в следващия месец до гласуването ще текат медийни кампании за избор между отговорите „Да” и „Не”, а не за неучастие. Графика 3 
Върховната политическа изява на народа като суверен, конституиращ властта и държавата, е гласуването. Със сигурност партиите, застъпващи се за бойкот на допитването за АЕЦ, ще имат различни позиции по отношение участието в парламентарни избори. Дискредитацията на политическото обаче от самите партии, които по конституция трябва да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, води до социална апатия и дори до абсентизъм. Ето защо прогнозите за бъдещо участие във всякакъв вид вот и то доста преди случването му не могат да не са твърде условни. За разлика от гласуването на референдума, в който 51% от запитаните в проучването декларират, че ще отидат до урните, отговорите на въпроса „Ако днес има парламентарни избори, Вие ще гласувате ли?” демонстрират по-голяма електорална готовност. Общо 63 на сто приемат за себе си, че „категорично” или „по-скоро” ще гласуват. От опит е известно, че електоралната готовност 7 месеца преди реалните избори почти винаги е надценена в сравнение с действителната електорална мобилизация. Но изследователят, макар да знае, че няма обективна реалност, която непосредствено се екстраполира в демоскопските данни, е длъжен да се съобрази с „моментната снимка” на общественото мнение давана от тях. Затова и съобразяваме изводите си с тази електорална готовност, декларирана от попадналите в извадката и варираща от 51 до 63 на сто за „днешния” референдум и „днешните” парламентарни избори. Отговорите „По-скоро няма да гласувам” и „Определено няма да гласувам” събират дял съответно от 7 и 14%. Други 13 на сто не са решили дали да гласуват, а 3% нямат мнение. 
Графика 4 Въпросът „Ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате?” показва, че отговорите на интервюираните избиратели биха „пратили” в парламента шест формации, както допуснахме и през ноември. Трябва обаче да се отчита, че „днес” е достатъчно хипотетично, защото все още сме далеч от реална предизборна ситуация. А освен това политическият процес се влияе от множество променливи, които трудно могат да се отчетат изцяло в сегашния момент. За политическата партия ГЕРБ „днес” биха гласували 27% от всички избиратели (което е в рамките на стохастичната грешка спрямо резултатите от ноември - 26.1%). Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство. След три години на власт се наблюдава и естествена ерозия на желанието да се гласува за ГЕРБ, ала тя не може засега да застраши водещото място на партията. За БСП „днес” биха гласували 22.2 на сто от имащите право на глас. Може да се предположи, че това е максимална моментна мобилизация на левите симпатизанти и с оглед приближаването на провеждането на националния референдум за ядрената енергетика, чийто инициатор всъщност е левицата. ДПС отново би гарантирало 4 годишен мандат в следващото Народно събрание с 5.3% от всички избиратели. ПП „Атака” потвърждава заявката си да има място и в следващия парламент - 4.1% от всички гласоподаватели, които, преизчислени през 63 на сто заявяващи, че ще отидат до избирателните секции (което е висока избирателна активност), им дават 6.5% от депутатите. Със своите 4.9 на сто от имащите право на глас Политическата партия „Движение България на гражданите” би била четвърта политическа сила в парламента. Преизчислено през декларираното участие на интервюираните, това прави 7.77% от креслата в НС. 
Графика 5 Много от гражданите на България по-скоро се идентифицират с центристкото мислене, добре помнейки резултатите и на леви, и на десни управления в Прехода. Всеки пети българин изразява желание предпочитаната от него политическа сила да се яви в коалиция на изборите. Ако изборите бяха „днес” в Народното събрание място би намерила и коалицията на Яне Янев и Веселин Марешки с 2.6 на сто от вота на всички гласоподаватели. Хипотезата, че РЗС-Марешки влизат в парламента се прави на база заявилите сега готовност да гласуват за НС – 63%. Така вотът за тази формация би бил 4.1 на сто от участвалите в изборите. Няколко партии, участвали в предишни управления, преживяват вътрешни проблеми или се оглеждат за коалиционни партньори, доколкото самостоятелно участие не им гарантира влизане в НС. Над 1 на сто от вота на всички избиратели получават три формации – НДСВ, СДС и ДСБ. Хипотезата е, че НДСВ направи впечатление със събраните над 70 000 подписа за детските надбавки, а светло- и тъмносините продължават да са символа на „традиционното дясно” и избирателите им не желаят да се преориентират към друг политически представител на дясното. Като цяло електоралната карта не се е променила значимо през декември в сравнение с предходния месец. Основните политически актьори (парламентарно представените ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, РЗС, както и партията на Кунева) по-скоро утвърждават позициите, които заемат без да развиват някакво електорално „настъпление”. Водещите партии имат сходни резултати и при контролното питане, което цели да регистрира и гласовете на симпатизиращите, но изпитващи все още колебание гласоподаватели - Представете си, че вчера у нас е имало избори и гласуването е било задължително, както в някои други страни. Вие за кого щяхте да сте гласували? - ГЕРБ щяха да са получили 29%, а БСП – 22.8 на сто. Въпросът, кой да влезе в следващото Народно събрание, ще се реши от електоралната мобилизация на суверена в деня на изборите, а тя ще бъде обусловена от това дали партиите изпълняват конституционната си роля и правят политики за общностното благо, или използват властта и домогването до нея само за тяснопартийни цели. ОЧАКВАНИЯ КЪМ ЕВЕНТУАЛНИ КОАЛИЦИИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2013 Няколко месеца преди редовните парламентарни избори в публичното пространство вече активно се коментират различни варианти на предизборни и следизборни коалиции. Политици от различни партии и независими анализатори представят различни сценарии за коалиции, но дали политическите коалиции се възприемат от избирателите като споделена отговорност, като размита отговорност или безотговорност? Попитахме гражданите какво мислят за евентуални политически коалиции. Най-голям е делът на хората, които отговарят, че предпочитаната от тях политическа сила трябва да се яви сама на следващите избори - половината от всички анкетирани лица. По-малко от една пета от респондентите смятат, че политическата сила, която те предпочитат трябва да се яви в коалиция с една или две партии. Едва два процента са за коалиция с повече от две партии. Под една трета от всички респонденти заявяват, че не се интересуват от този въпрос или, че не могат да преценят. 
Графика.6 Преминавайки от въпроса за коалиция по принцип към конкретни варианти на предизборни коалиции между управляващата в момента партия ГЕРБ и другите политически сили, които се дебатират в публичното пространство, установяваме, че според резултатите от проучването, няма такава коалиция, която да се възприема от обществото с преобладаващо одобрение. Най-негативно е отношението на респондентите към евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС – 30% имат силно отрицателно отношение към подобна коалиция и още 40 % - отрицателно. Евентуална коалиция между ГЕРБ и БСП също се възприема отрицателно от близо 40%, а тези, които отговарят със „силно отрицателно” са 23%. За разлика от евентуална коалиция на ГЕРБ с ДПС, коалиция с БСП все пак се възприема положително от един от десет анкетирани лица. Чувствително нарастват дяловете на хората без мнение и на хората, които имат неутрално отношение при евентуални бъдещи коалиции между ГЕРБ и партия „Движение България на гражданите” и ГЕРБ и обявената вече коалиция РЗС-Марешки. Около 15% от всички респонденти заявяват, че имат положително отношение към евентуална коалиция на управляващите с партия „Движение България на гражданите”. Малко по-малко са анкетираните лица с положително отношение към коалиция с формацията РЗС-Марешки. Графика 7 
Но на горните два въпроса са отговаряли привърженици на всички политически формации, както и такива респонденти, които заявяват, че не се интересуват от политика. Картината е доста по-различна, когато се фокусираме само върху симпатизантите на двете партии, които в момента имат най-голяма обществена популярност – ГЕРБ и БСП. Какво мислят хората, които подкрепят ГЕРБ, за евентуално съвместно управление след изборите от 2013 г.? Най-голям е делът на привържениците на ГЕРБ, които смятат, че нито една политическа сила не е подходящ партньор на ГЕРБ – една трета. Още една четвърт отказват да изразят мнение по този въпрос. Тези от симпатизиращите на ГЕРБ, които изразяват позиция по този въпрос, поставят на първо място СДС – близо 13%, следван от коалицията РЗС-Марешки – 8,5% и партия „Движение България на гражданите” – почти 6%. Графика.8 
Когато въпросът за подходящ партньор на БСП за съвместно управление след изборите е анализиран само сред симпатизантите на БСП, пропорциите са различни. Тук делът на хората без мнение нараства на 27%, а делът на тези, които смятат, че никой не е подходящ партньор пада с десетина процента - на 23%. Почти толкова – над една пета – са и анкетираните симпатизанти на БСП, които смятат, че най-подходящ партньор на БСП за съвместно управление след изборите е партия „Движение България на гражданите”. Наполовина по-малко са тези, които смятат за подходящ партньор ДПС – 9%. Тези, които смятат, че партия Атака е подходящ партньор на БСП, са повече от смятащите, че ГЕРБ е подходящ партньор – 6,6 срещу 5,2 %. Графика.9
Одобрението на една или друга политическа партия или личност може да бъде повлияна от конкретни събития в определен времеви период. Високият рейтинг е важен от гледна точка на факта, че в България има тясната персонификация на партиите с личностите в нея. В националното социологическо изследване на Института за модерна политика беше измерено отношението към конкретни политици и политически партии. В челната тройка по одобрение към политическа фигура през месец декември се нареждат президента Плевнелиев, министър-председателя Борисов и лидера на БСП Станишев.
Графика 10 Отчита се понижаване на рейтинга на Борисов в сравнение с предходното изследване реализирано от ИМП, където Борисов събираше 48,3% одобрение. Понижаване на рейтинга на премиера може би е повлияно от няколко неща:
Росен Плевнелиев от своя страна получава отново резултат над 50% одобрение. Лидерът на социалистическата партия Сергей Станишев получава 29,6% положително отношение, и 44,8% отрицателно. Отношение към политици:
Таблица 1 Иван Костов събира 7,7% респондентите, които имат положително отношение към него. 69,4% обаче изразяват по-скоро негативна оценка спрямо него. Хипотезата за ниското одобрение, но за сметка на това отрицателно отношение към тази политическа фигура на можем да търсим в разиграващите се събития в дясното пространство и съществуващото мнение за ролята на Костов в събитията в СДС. Емил Кабаиванов, лидерът на СДС, е с неодобрение 31,1% и едва 4,3% от респондентите симпатизират на лидера на СДС. Хипотезите за високото неодобрение към лидера на СДС са поне две:
Меглена Кунева, лидерът на партия „Движение България на гражданите“, е политическата фигура с най-висок процент на неутрално отношение от страна на респондентите (30,4%) Респондентите изразиха своето отношение и към политическите партии. С най-високо одобрение е политическа партия ГЕРБ - 37,6%, но отрицателното отношение към партията е по-високо - 41, 5%. Въпреки че ГЕРБ е партия, която в края на мандата си има висок процент на одобрение, то процентът на неодобрение показва, че идват избори и време за равносметка.  Графика 11
Втора позиция заема БСП с 28,3% одобрение, а „България на гражданите“ събира 22%. 31,3% от респондентите имат отрицателното отношение към новосформиралата се партия. За партия, която не участва в управлението, високият процент на отрицателно отношение може да е резултат от няколко неща:
ДПС получава 9% одобрение. Няма значителна разлика в одобрението към СДС (7,8%) и ДСБ (7,4%) , за разлика в процентите на одобрението към лидерите на тези партии. 
Графика.12 Финансиране на политическите партии Финансирането на политическите партии е важно по две причини. Първи, партиите са важен елемент от демократичния процес. Второ, политическото финансиране е важно от гледна точка на широко дискутирания проблем за политическата корупция. Преди да представя данните искам да направя едно обобщение по темата за финансирането- като цяло висок е делът на респондентите, които смятат, финансирането на политическите партии е по-скоро непрозрачно за гражданите отколкото прозрачно. Това показва дисбаланс между партиите и гражданите. Дори политически партии, които получават държавни субсидии, получават висок процент като партии с по-скоро непрозрачно финансиране. Даренията от юридически лица, зависимостта на партиите от икономическите интереси водят до липсата на яснота във финансирането. От резултатите обаче излиза, че дори и хората да смятат, че финансирането на партията е неясно, те биха дали гласа си за една или друга политическа формация.
Таблица 2 Според респондентите политическата партия, която оценяват като партия с по-скоро най-прозрачно финансиране е ГЕРБ с 13,1%. Едва 3,4% от респондентите смятат, че финансирането на партия „Движение България на гражданите” е прозрачно, което е най-ниската стойност относно прозрачността на финансирането на партията и това може да се търси и във факта, че политическата партия не получава държавни субсидии. 8,3% от респондентите, които са посочили, че ако изборите са днес ще дадат своя глас за ГЕРБ, смятат, че финансирането на партията е по-скоро прозрачно. 9,6% е делът на респондентите, които ще гласуват за ГЕРБ, но смятат, че финансирането на партията е по-скоро непрозрачно. По отношение на БСП, 9,7% от респондентите, които биха гласували за тази партия смятат, че по-скоро финансирането на партията не е прозрачно, а 6,3% смятат, че е по-скоро прозрачно.
Като едно своеобразно продължение на темата за финансирането на политическите партии са въпросите свързани с купуването на гласове. Това е и един от най-сериозните проблеми, който наблюдателите от ОССЕ отчитат за изборите в България. На респондентите бяха посочени определени твърдения свързани с тази тематика. На твърдението „Чувал съм, за хора, които са вземали пари, за да гласуват “, 82,8% от респондентите са дали положителен отговор, а едва 11,6%, че не са чували за такива хора. 
Графика 13 На твърдението, че лично те познават такъв човек, процентът на далите положителен отговор пада на 23,3%. 71.1% нямат в обкръжението си хора, които са гласували срещу заплащане. 22,4% са чували за хора, които са вземали пари, за да гласуват за конкретен политически субект, 56,8% са чували за хора, които продали гласа си, но нямат такива хора в обкръжението си. 2,8% от респондентите, които взеха участие в изследването признават, че са взели пари, за да гласуват за политическата формация. Респондентите бяха попитани дали познават хора, които срещу определена сума (50, 30, 20, 5 лв.) ще отидат до урните и ще гласуват в бюлетината за партия, която не харесват. Данните показват, че 39,6% от хората познават хора, които биха продали гласа си за 50 лв., 29,7% познават хора, които биха дали гласа си срещу 30 лв., а срещу 20 лв. 18, 4% от респондентите посочват, че познават хора, които и за тази сума са склонни да гласуват за партия или коалиция, която не харесват. 
Графика 14 Резултатите показват, че приблизително е равен процентът на респондентите, които познават хора склонни да продадат гласа си срещу 5 лв. или срещу почерпка - 8,8% и 9,3%. Данните, показващи, че респондентите са чували за хора, които са продали гласа си, имат такива хора в обкръжението си, чували са за хора, които дават пари срещу гласове, показват, че търговията с гласове е социален факт, но и социален фактор, които неминуемо рефлектира върху изборните резултати. ВСЕКИ ТРЕТИ БЪЛГАРИН МЕЧТАЕ ДА ЕМИГРИРА В МИНАЛОТО В медийното пространство у нас често се появяват анализи и коментари за демографския срив, за емигрантските вълни, обезлюдяването на цели региони. Обикновено се стига до извода, че българите не харесваме живота, който водим днес в България. За да проверим колко силно (не) харесваме живота си, тествахме няколко характерни модерни фантазми – попитахме хората, ако можеха, дали биха сменили живота си с живот от миналото. Строгите модерни социални регулатори пораждат копнеж по свободния живот на дивака, който изглежда първичен, спонтанен и естествен - като Маугли, Тарзан или семейство Флинстоун. Сложните и институционално опосредени социални отношения провокират фантазмите за оцеляване на самотен остров, за Робинзон Крузо и Survival. Разпадането на синкретичния свят на множество разнородни социални светове и развитието и превръщането на икономиката в структуроопределяща социална сфера са предпоставка за модерен копнеж по искрено, човешко общуване, по смислен, съдържателен и духовен живот, какъвто изглежда живота на древногръцките мислители. Откъсването от природата, ГМО-тата, градската мръсотия, шум и нервност се компенсират от фантазмите за идиличния рустикален живот на модерния западен фермер, който хем ползва високи технологии, хем е сред природата. От друга страна, халтавите социални регулатори, непредвидимостта на средата, недостигът на ред и общоприети стандарти у нас провокират кризи във всекидневния живот и провокират копнеж по един подреден, спокоен и дори скучен живот, какъвто олицетворява германският бюрократ. Средновековният благородник е привлекателен за тези, които изпитват недостиг на влияние, смисъл и героизъм.
Добрата новина е, че все пак около половината от всички българи биха предпочели живота, който водят сега в България пред друг живот от миналото. Но близо 30% биха предпочели живота на средновековен благородник. На второ място в този рейтинг на фантазмите се нарежда подреденият живот на германския чиновник от 19.в. Третата позиция заема животът на френските фермери от 20.в. Близо един от пет българи заявява, че би предпочел живота на древногръцки философ, а един от десет – живота на пещерен човек.
Графика 15 Животът на древногръцки философ е най-привлекателен за хората на възраст между 31 и 40 години – всеки четвърти в тази възрастова група би предпочел такъв живот пред живота, който води днес в България, докато сред останалите възрастови групи така отговаря всеки пети от анкетираните лица и дори по-рядко (15% от хората над 60 години). Вероятно хора между 30 и 40 години у нас изпитват по-голяма нужда от рефлексия и търсят по-активно смисъла на живота от други възрастови групи и затова харесват древногръцките мислители. Същевременно 30% от жителите на София са склонни да сменят живота си с този на древните философи, докато в другите градове са под една четвърт, а в селата – малко над 10%. Изглежда столичани най-силно изпитват копнеж по смисъл, което напълно съвпада с типичните прояви на този модерен фнтазъм, компенсиращ отчуждението на студения, циничен и скептичен урбанизиран свят. 
Също софиянци желаят повече живота на средновековния благородник от жителите на областните градове и селата. Точно един от трима столичани би сменил живота си с този на благородника, докато на село би го направил един от четирима. Нашата хипотеза е, че желанието за живот на благородник, компенсира липсата на власт, влияние, показност и героизъм във всекидневието. 
Всеки трети човек на възраст между 41 и 60 години би сменил живота си в България с подредения живот на германски чиновник от 19. в. При по-възрастните (над 61 г.) така отговоря всеки четвърти, а при най-младите – всеки пети. Най-интересно е, че докато в София, областните градове и селата по около 25% искат чиновнически живот, то цели 40% от жителите на останалите градове мечтаят да сменят живота си с този на бюрократ. Въпрос на друг тип изследване е какви са причините за подобно желание, но още сега може да се предположи, че тези мотиви имат връзка със сигурната държавна работа с фиксирано работно време и редовни осигуровки. 
Копнежът по рустикалния живот във Франция се оказва, че не е толкова привлекателен за жителите на селата, отколкото за жителите на малките градове – повече от една трета от тях биха сменили живота си с този на френски фермер, докато в областните градове така би постъпил всеки четвърти. 
Най-голям е делът на желаещите живота на пещерен човек сред тези, които са на възраст между 41 и 50 години – 12%, което е два пъти повече от дела сред групата на по-младите и с около една трета повече от дела на по-възрастните. Вероятно активни хора между 41 и 50 г. се чувстват най-притиснати от модерните социални регулатори и копнеят за свободата и спонтанността на дивака. 
Разбира се, от резултатите от едно анкетно проучване не могат да се правят обосновани заключения. Едва, когато се натрупа архив във времето или се изследват други съвкупности, ще може да има материал за по-задълбочени сравнения и анализи. Само качествени изследователски методи биха просветлили мотивите респондентите да „избират” живот от миналото и кой какво точно привижда в подобен живот. Но още на базата на данните от настоящето проучване може да се формулира хипотезата, че у нас има копнеж по-скоро към подреден и сигурен живот, отколкото към спонтанен, природен, спокоен или пък твърде рефлексивен живот. Макар и в различна степен за различни социални групи. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 230.71 Kb. Сподели с приятели:
|
