Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето

Елка Налбантова

Иванка Шалапатова

Златка Михова

Бенно Савиоли

Костадин Стоилов

Ангелос Санопулос
Виена, 31.08.2011г.
Финален доклад
Резюме

От 2008 г. България предприе процес на деинституционализация на грижите за деца, т.е. замяна на институционалната грижа за деца с алтернативни форми на грижа (приемна грижа /настаняване при близки и роднини и резидентна грижа в общността).

Целта на изследването е да се предостави на Европейската комисия анализ на рентабилността на системите за грижа за деца в България. Изследването комбинира публични статистически данни с първично изследване, проведено сред потребителите на всеки от трите вида услуги за деца. Разработен е модел на количествен анализ за сравнение на икономическите ползи и разходи, свързани с грижата за деца.

Резултатите показват, че приемната грижа е по-икономична от резидентната грижа в общността, която от своя страна е по-икономична от институционалната грижа.

2.1. Ситуацията в България...................................................................................... 3

2.2. База-данни за грижата за деца в Европа ......................................................... 4

3. Методология......................................................................................................... 5

3.1. Изследователски хипотези и рамки................................................................. 5

3.2. Концептуална рамка за грижата за деца ......................................................... 6

3.3. Теренно изследване ........................................................................................... 7

3.4. Модел на анализ на ползите и разходите......................................................... 8

4. Резултати............................................................................................................... 9

4.1. Резултати от теренното изследване.................................................................. 9

4.2. Разход за грижите за деца................................................................................. 13

4.3. Резултати от анализа на ползите и разходите ............................................... 14

4.4. Силни и слаби страни на резултатите............................................................ 16

5. Заключения и препоръки................................................................................. 18

5.1. Заключения по трите типа приемна грижа.................................................... 18

5.2. Препоръки......................................................................................................... 19
Таблици и фигури
Таблица 1: Концептуална рамка за грижата за деца.................................................... 7

Таблица 2: Тип трудов договор..................................................................................... 10

Таблица 3: Обхват на заетост ....................................................................................... 10

Таблица 4: Източници на доход.................................................................................... 11

Таблица 5: Въпрос 34: Възможност за вземане на независими решения................. 13

Таблица 6: Сравняване на разходите при системи на грижа за деца за едно дете за

една година...................................................................................................................... 13

Таблица 7: Съотношения полза/разход на системите за грижа за деца..................... 15

Таблица 8: Устойчивост на съотношенията полза/разход на системите

за грижа за деца .............................................................................................................. 17

Таблица 9: Препоръки ................................................................................................... 19

Фигура 1: Логическа схема на системата за грижа за детето .................................... 6

Фигура 2: Цялостен модел на Анализа на ползите и

разходите (АРП).............................................................................................................. 8

Фигура 3: Достигнато образователно ниво................................................................. 10

Фигура 4: Приход .......................................................................................................... 11

Фигура 5: Социални контакти ..................................................................................... 12

Фигура 6: Навици за пушене......................................................................................... 12

ARK Absolute Return for Kids

П/Р Полза/Разход

ЛВ. Лев

РГО Резидентна грижа в общността

ЦИЕ Централна и Източна Европа

ЦИЕ/ОНД Централна и Източна Европа /Общество на независимите държави

ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето

ГД Главна дирекция

ЕК Европейска комисия

ЕПД Европейска политика на добросъседство

ПГ Приемна грижа

БСС Бившия Съветски съюз

КИ Коефициент на интелигентност

МСКО Международна стандартна класификация на образованието

MDL Молдавска лея

НПО Неправителствена организация

НСИ Национален статистически институт

ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ОПУ Оксфордска политика на управление

TG Казахстански тенге

TЗ Техническо задание

UK Великобритания

ООН Организация на обединените нации

UNICEF УНИЦЕФ

USAID Американска агенция за международно развитие

СССР Съюз на съветските социалистически републики

СБ Световна банка

1. Въведение
Този доклад е финалният резултат от изследване, поръчано от Главна дирекция „Регионална политика” за сравнителен анализ на различните модели на грижа за деца. Целта на изследването е да се предостави на Европейската комисия анализ на рентабилността на системите за грижа за деца в България.

Докладът беше подготвен от следния екип:

• Г-жа Елка НАЛБАНТОВА, експерт по грижа за деца;

• Г-жа Иванка ШАЛАПАТОВА, експерт по детски политики;

• Г-н Костадин СТОИЛОВ, експерт анализатор;

• Г-н Бенно САВИОЛИ, експерт анализатор;

• Г-н Ангелос САНОПУЛОС, ръководител на екипа.

На този етап, обратната връзка от страна на г-жа Яна Трост и г-н Карстен Расмусен от Главна дирекция „Регионална политика” също следва да бъде приветствана.

• Глава 2. Състоянието на грижите за деца в България и в Европа;

• Глава 3. Методологията на изследването;

• Глава 4. Резултатите от изследването;

• Глава 5. Заключения и препоръки.
Накрая, но не на последно място, за заинтересувания читател е осигурен разширен доклад като отделно техническо приложение.
2. Състоянието на грижата за деца
2.1. Ситуацията в България
Българската конституция засяга закрилата на децата в чл. 14 и чл. 47 като част от взаимодействието между семейството, майчинството и държавата, като подчертава защитната роля на държавата като последен изход.

Законът за закрила на детето (2000 г.) урежда рамката на закрилата на детето и определя ролята на централните и местните власти, както и на неправителствените организации и отделни лица, занимаващи се с подобни дейности. В тази връзка, детето се счита за носител на права, а не е пасивен субект на държавна и обществена грижа. Също така съществено значение имат Законът за социално подпомагане (1998 г.) и Правилникът за неговото прилагане – определящ изискванията и правилата, регламентиращи дейността на доставчиците на социални услуги, включително и доставчиците на услуги за деца, както и Законът за семейни помощи за деца (2002 г.), регламентиращ разпоредбите за получаване на семейни помощи, включително и за отглеждането на деца.

През 2008 г. беше приета Национална стратегия за детето 2008 – 2018, а през 2010 г. бе приета Национална стратегия “Визията за деинституционализацията на децата в Република България”, според която „…деинституционализацията е процес на замяна на институционалната грижа за деца с грижа в общността, в семейна или близка до семейната среда..... Това е процес на превенция на настаняванията на деца в институции, чрез създаване на нови възможности за децата и семействата да получават подкрепа в общността...”. Едно от основните предизвикателства в процеса е пренасочването на ресурсите от старата система за институционална грижа към услугите в общността на принципа „парите следват детето”, т.е. ресурсите са насочени към услуги за посрещане на специфичните нужди на децата и семействата. В момента в България съществуват следните видове грижа за деца:

• 
  Институционална грижа (132 институции с 6 254 деца в края на 2010 г.): институциите са част от социалистическото наследство, доминирано от разбирането, че държавата е по-способна да се грижи за децата, отколкото техните семейства. Институционалната система се характеризира от отдавна създадени структури и мощна инерция, която разбира „реформата” и „преструктурирането” като ремонт на съществуващата инфраструктура без значителна промяна в начина на грижа за децата.
  
• 
  Приемна грижа и настаняване при близки и роднини (12 664 деца от стартирането на реформата до края на 2010 г.): приемната грижа и настаняването при близки и роднини се разбира като отглеждане на дете в дома на сертифицирано от държавата лице (професионална или доброволна приемна грижа) или от членове на биологичното семейство, различни от родителите (настаняване при близки и роднини). Настаняването при близки и роднини е добре развито, като за периода 2000-2010 г. са настанени 12 105 деца. Приемната грижа също се развива, като се очаква тя да се превърне в основен елемент, особено в процеса на реинтеграция на децата от институциите в техните биологични семейства. Общият брой на децата в приемна грижа от началото на реформата до края на 2010 г. е 559, от които 221 са настанени през 2010 г.
  
• 
  Резидентна грижа в общността (72 центъра с капацитет от 831 деца до средата на 2011 г.): резидентната грижа в общността може да бъде разглеждана като междинно звено между институционалната и приемната грижа и настаняването при близки и роднини. При резидентната грижа децата живеят в „близка до семейната” среда, макар и в по-големи, пространствено отделени общности с висок процент на съотношение персонал-дете. В България най-дълго работещият доставчик на социални услуги, предоставяни в общността от резидентен тип, е „SOS детски селища”; въпреки това наскоро започнаха да функционират множество нови социални услуги от резидентен тип. Значителни усилия са положени от всички участници с цел гарантиране на качествен и ефективен процес на деинституционализация. Ресурсите на българското правителство и европейските фондове се използват в подкрепа на този процес. Настоящото изследване може да бъде използвано като помощно средство при взимането на информирано решение за финансовите аспекти на деинституционализацията.
  

По време на настоящото изследване беше разработена база данни, включваща информация, свързана с влиянието на различните форми на грижа за децата. Бяха разгледани и категоризирани доклади от различни страни по следните направления:

• 
  зрялост на системата , т.е. наличие на реформа, датираща от дълго време, с цел оценка на акумулираните резултати;
  
• 
  наличие на система за институционализация, близка до българската, с цел извеждане на заключения.
  

Подробен анализ на тези доклади може да се намери в техническото приложение. Могат да бъдат изведени следните основни послания:

• 
  Политика: В много държави институционализацията се разглежда като контрамярка на бедността и на частичните мерки за подкрепа на семейството. Това води до ненужни настанявания, често когато биологичните родители са живи и могат да се грижат за децата, ако са подходящо подкрепени. Ето защо, политиките трябва да се фокусират върху превенция на изоставянето на деца и върху по-голямо настаняване на деца, лишени от родителска грижа, при настойници. Това трябва да бъде придружено от национални системи за мониторинг и стандартизирани индикатори. Въпреки това, има слабо желание за иницииране на политически реформи, било то поради слаба доказателствена база, инерция на съществуващата система за отделяне на ресурси, липса на ясно стратегическо планиране на прилагането и често изразявания страх от нарасналите разходи.
  
• 
  Разходи: Разходите за институционална грижа изглеждат различни от разходите за приемна грижа и настаняване при близки и роднини във всички разглеждани държави. Резидентната грижа в общността е по-скъпа от приемната и институционалната; въпреки това, щом стартовите разходи веднъж се амортизират, те могат да бъдат по-малки от текущите разходи на големите институции, като същевременно предлагат по-добро качество на грижа. В много случаи се предлага да бъдат пренасочвани ресурси към услуги в общността, чрез промяна на финансовите потоци към подкрепа на семействата в риск.
  
• 
  Наличие на алтернативни услуги: Институционалната грижа е водеща в повечето източноевропейски държави. Съществуват различия в наличността на приемната грижа и резидентната грижа в общността, като алтернатива на институционалната грижа; някои държави въобще нямат приемна грижа, докато други използват преимуществено тези подходи спрямо деца в риск.
  
• 
  Резултати от грижата за деца: Всички случаи демонстрират абсолютно преимущество на резултатите от социалните услуги в общността над институционалните. Преимуществото е очевидно във всички аспекти (физически, психически, социални, образователни и др.) и не може да бъде оспорено дори от най-добрите институционални услуги. Наистина институционалната грижа често е описвана като самообслужваща се и по този начин трудно подкрепяща принципната цел за защита най-добрия интерес на детето.
  

Следните хипотези, касаещи разходите и ползите, са формулирани като отправна точка на това изследване:

2. Децата, напускащи алтернативните форми на грижа, се справят по-добре в техния независим живот като възрастни;

3. Алтернативните форми на грижа за деца са по-скъпи от институционалната грижа в съотношението разход на глава от населението;

4. Децата, напускащи алтернативните форми на грижа, имат по-висок положителен принос в обществото като цяло от децата, напускащи институционалната грижа, поради по-високото им ниво на образование, по-добро физическо и психическо здраве и по-многобройни социални контакти.

2. Разработване на Концептуална рамка като основа на създаването на теренното изследване и визуализацията на вътрешните и често невидими характеристики на разглежданите системи за грижа за деца;

3. Извършване на теренно изследване с използване на структурирани интервюта с напускащите трите системи на грижа за деца, по-специално резидентна грижа в общността, приемна грижа/настаняване при близки и роднини и институционална грижа;

4. Извършване на паралелно изследване чрез въпросник на държавните институции, доставчиците на услуги и обгрижващите с цел триангулация на изявленията на интервюираните;

5. Систематично обработване на информацията, получена от официалните бази данни за разработването на разходните структури;

6. Разработване на модел на разходите и ползите на разглежданите системи за грижа за деца;

7. Взаимодействие и разговори с участниците в областта на грижата за деца в България.
3.2. Концептуална рамка за грижата за деца
Разработена е Концептуална рамка под формата на логически модел, която да послужи за връзка между необходимата информация от официалните бази данни и интервюта и въпросите, на които трябва да бъде отговорено от модела на Анализ на разходите и ползите (АРП). Моделът изследва връзката между индивидуалните нужди; услугите, създадени за посрещане на тези нужди; вложенията (инвестициите за тези услуги, събрани от статистическите данни); резултатите (реализацията на лицата, напускащи грижата, в техния независим живот) и ефектите (значимост за цялото общество).
Фигура 1: Логическа схема на системата за грижа за деца

В следващата таблица е представена опростена универсална Концептуална рамка: