Доклад върху спазването на стандартите и кодексите (дсск) република естония счетоводство и одит



страница1/5
Дата10.04.2017
Размер0.55 Mb.
#18920
ТипДоклад
  1   2   3   4   5


ДОКЛАД ВЪРХУ СПАЗВАНЕТО НА СТАНДАРТИТЕ И КОДЕКСИТЕ (ДССК)

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ
СЧЕТОВОДСТВО И ОДИТ
25 МАЙ 2004 г.
Съдържание

Резюме


I. Въведение

II. Институционална рамка

III. Счетоводните стандарти като замисъл и като практика

IV. Одиторските стандарти като замисъл и като практика

V. Наблюдение върху качеството на финансовите отчети

VI. Препоръки върху политиката




Резюме

Този доклад дава оценка на счетоводството, финансовите отчети и одиторските изисквания и практика в рамките на предприятиата и на финансовия сектор в Естония. Докладът използва Международните стандарти за финансови отчети (МСФО), Международните одиторски стандарти (МОС) и съответните части от законодателството на Европейския съюз (ЕС) (известни също като acquis communautaire) като отправна точка към международния опит и добри практики в областта на счетоводното и одиторско законодателство.

В законодателството за финансови отчети и одит, Естония е въвела Четвърта, Седма и Осма директиви на ЕС за дружествено право, регламента на ЕС за използването на Международните счетоводни стандарти (МСС) и Международните одиторски стандарти (МОС). Законодателството изисква банките, застрахователните компании и публичните дружества да изготвят финансовите отчети по закон и за консолидация в съответствие с МСФО от 2005 г., но позволява и по-ранно възприемане. Останалите могат да продължат да прилагат Естонските счетоводни стандарти, които са основно обобщение на принципите, стоящи в основата на МСФО и най-общо отговарят на установените нужди на потребителите на финансовите отчети на малки и средни предприятия. Естонските предприятия се сблъскват със значително по-големи одиторски натоварвания от повечето страни-членки на ЕС. Докато тези одиторски изисквания следва да бъдат проводник към по-висока степен на съответствие на счетоводните стандарти, естонските указания за одит притежават сериозни недостатъци по отношение на регулаторната им функция. Тази значителна слабост на одиторските стандарти, обаче, не влияе върху одита на повечето дружества от публичен интерес, който трябва да се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти. Регулирането на одита изостава и не отговаря на Препоръките на Европейската комисия по отношение на гарантирането на качеството и независимостта на одиторите. Властите са признали този проблем и законодателството, свързано с одита, което се обсъжда в момента, би трябвало да приведе регулирането на одита в съответствие най-добрата практика на ЕС.

С въвеждането на новите разпоредби, приоритетите се насочват към създаването на режими за мониторинг, надзор и дисциплинарна отговорност, необходими за осигуряване на ефективно съответствие на изискванията. Тази оценка показва, че въвеждането на счетоводни, одиторски и етични стандарти, както за дружествата от публичен интерес, така и за малките и средни предприятия, е следващото предизвикателство за Естония. Този доклад привлича вниманието към най-новия международен опит на развитите икономики и присъединяващите се страни, както и очакваните промени в acquis communautaire и препоръчва на Естония да подобри регулирането и практиката на одита (например, чрез преразглеждане на професионалното обучение, гарантирането на качеството и дисциплинарните механизми) и Органът за финансов надзор да продължи своите усилия за налагане на одиторските и счетоводни стандарти в дружествата от публичен интерес.


I.ВЪВЕДЕНИЕ




  1. Тази оценка на счетоводната и одиторска практика в Естония е част от съвместната инициатива на Световна банка и Международния валутен фонд (МВФ) за изготвяне на ROSC - Доклади върху спазването на стандартите и кодексите (ДССК). Оценката се фокусира върху силните и слаби маста на счетоводната и одиторска среда, която влияе върху качеството на корпоративните финансови отчети и включва преглед както на задължителните изисквания, така и на практиката. Тя използва Международните стандарти за финансови отчети (МСФО)1, Международните одиторски стандарти (МОС) и съответните части от законодателството на ЕС (известно също като acquis communautaire) като отправна точка към международния опит и добри практики в областта на счетоводното и одиторско законодателство.



  2. Естония, с население от 1.4 милиона души, има брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в размер на 4,862 щ.дол2. Желанието на Естония да модернизира своята икономика и да се присъедини към ЕС е движещата сила за икономическите реформи. Страната успешно е въвела широка програма за стабилизация и политика на структурни реформи на базата на разумно икономическо управление и успешно поддържане на валутен борд от 1992 г.3 Правителството е приключило преговорите за членство в ЕС и Естония се присъедини към ЕС на 1 май 2004 г.



  3. Като се има предвид нарастващата възраст на населението на Естония, правителството е приело в средата на 90те години широко поддържаното схващане, че, ако не бъде реформирана, финансираната от данъчното облагане пенсионна система (изградена на разходо-покривен принцип), би надхвърлила централния бюджет в началото на 21 век, освен ако не бъдат повишени данъчните ставки или не бъдат ограничени пенсионните права. Пенсионната реформа стартира през 1997 г. с приемането на системата на трите стълба, състояща се от: държавната система за обществено осигуряване, изградена на разходо-покривен принцип (стълб 1); частна система за задължително пенсионно осигуряване (стълб 2) и частна система за доброволно осигуряване (стълб 3). Третият стълб бе въведен през 1998 г. като първите фондове са лицензирани през следващата година. Вторият стълб стартира функционирането си през 2002 г.



  4. Банковият сектор в Естония се контролира от чужди инвеститори като приблизително 90% от общите активи на банките се държат от три чужди банки. В края на 2003 г. в Естония съществуват шест търговски банки, един филиал на чужда банка и седем представителни офиса на чужди банки. Нещо повече, от май 2004 г. над 20 финансови институции от страни-членки на ЕС са уведомили Органа за финансов надзор (ОФН) за своето намерение да предоставят презгранични услуги в Естония. Сливания и консолидации са засилили това, което се е считало за слаб и уязвим сектор. По-ниските лихвени равнища и стабилният икономически растеж са допринесли за стабилното разширяване на банковото кредитиране през 2002 г. и 2003 г. През този период кредитите за бизнес в частния сектор и финансовите институции значително е нарастнал. Всички банки, интервюирани от екипа на ДССК, обаче, посочват, че липсата на надеждна финансова отчетност в по-малките корпоративни кредитополучатели пречи на кредитирането и води до по-високи разходи по транзакциите. Банкерите подчертават, че би било желателно да се предприемат политически мерки, които да съдействат за изготвянето и разпространението на по-надеждни дружествени финансови отчети от малките и средни предприятия.



  5. Седемнадесетте дружества, регистрирани на фондовата борса в Талин имат пазарна капитализация от 3.8 млрд.щ.дол. за 2003 г.4 Това е повече от 55% от БВП за 2003 г. (6.8 млрд.щ.дол).5 Стартирането на пенсионните фондове от втория стълб създава нова класа от местни институционални инвеститори. Въпреки, че са свободни да инвестират в чужбина, пенсионните фондове от втория стълб са закупили местни капитали през 2002 г. и 2003 г. Начинът на търговия, обаче, илюстрира проблемите, с които се сблъскват инвеститорите на малките борси като фондовата борса в Талин, особено онези институции, които се стремят към диверсифицирани портфейли. Групата HEX наскоро съобщи, че планира сливането на борсите в Хелзинки, Талин и Рига в една търговска стопанска единица през май 2004 г. като по този начин улесни финансирането и инвестициите.



  6. С присъединяването към ЕС, правителството на Естония и пазарните институции е трябвало да въведат и приложат acquis communautaire за корпоративните финансови отчети в рамките на техните съответни регулаторни области. Въпреки, че основните разпоредби могат да са нужни, ясната поука от последните корпоративни скандали е, че те трябва да бъдат въведени ефективно и да са допълнени от инициативи и информация за постигане на максимален брой добре информирани, добре мотивирани заинтересовани страни. Ефективното функциониране на банковото дело и капиталовите пазари изисква поддържаща инфраструктура за оповестяване на финансовата информация.






  1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница