Доклад за 2006 година за качеството на повърхностните води



страница1/2
Дата01.05.2018
Размер0.53 Mb.
  1   2



МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2006 ГОДИНА

ЗА КАЧЕСТВОТО НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА

ПИТЕЙНО - БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ В ОБХВАТА НА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН

Изготвили доклада:

БД ЗБР – Благоевград

РИОКОЗ – Благоевград

РИОКОЗ – Кюстендил

РИОКОЗ – Перник



РИОКОЗ – Смолян


УТВЪРДИЛИ ДОКЛАДА
ДИРЕКТОР БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ

ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН – БЛАГОЕВГРАД :

/Инж. Владимир Динов/
ДИРЕКТОР РИОКОЗ – БЛАГОЕВГРАД :

/Д-р Лена Павлова /

ДИРЕКТОР РИОКОЗ – КЮСТЕНДИЛ :

/Д-р Михаил Кметски /


ДИРЕКТОР РИОКОЗ – ПЕРНИК :

/Д-р Мая Спиридонова /

ДИРЕКТОР РИОКОЗ – СМОЛЯН :

/Д-р Мими Кубатева /

СЪДЪРЖАНИЕ








Стр.

1.

ГОДИШЕН ДОКЛАД - Въведение

3

2.

Характеристика на повърхностните води в района на управление на БД ЗБР

5

3.

Характеристика на водоснабдителните организации в района за басейново управление

10

4.

Използвани в доклада данни за качеството на повърхностни води предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

17

5.

Обобщение, анализ на данните с цел определяне на категорията на повърхностните води и изготвяне на списък на повърхностните води с определената категория съгласно Наредба №12

19

6.

Списък на повърхностните води, използвани за питейно-битово водоснабдяване, чийто качества по физични, химични и микробиологични показатели са по-неблагоприятни от категория А3

21

7.

Предложения за мерки, мониторинг и контрол за подобряване и/или опазване качеството на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване

22

8.

ПРИЛОЖЕНИЯ

24




Приложение 1 - Категоризация на повърхностните водоизточници ползвани за питейно-битови нужди на територията на БД ЗБР – Благоевград, съгласно изискванията на Наредба 12/2002г.

25




Приложение 2 - Данни за показателите по Наредба №12, изследвани в рамките на проведения контролен и собствен мониторинг за 2006г. (Информацията по това приложение е съхранена като отделен документ в формат Excel главно поради обема на включената информация)






ГОДИШЕН ДОКЛАД

За качеството на повърхностните води, предназначени

за питейно-битово водоснабдяване в обхвата на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград за 2006 г.

1. Въведение

Настоящият годишен доклад е изготвен в съответствие с изискванията на Раздел ІV, чл. 16, ал.(2), на Наредба №12/18.06.2002г. – За качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Целта на доклада е да се определи състоянието на пресните повърхностни води на територията на Западнобеломорски район за периода на 2006г., които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване.

Основните задачи, които стоят при изготвянето на този доклад са:



  • да се извърши категоризация на пресните повърхностни води за човешка консумация, за 2006 година, в съответствие с показателите, заложени в Приложение №1 (А1, А2 и А3) на Наредба № 12 /2002 г. на база на проведен контролен мониторинг от структурите на МОСВ в съответствие със Заповед №484/13.05.2005г. на Министъра на Околната Среда и Водите и информация, получена в резултат от изпълнение на програми за собствен мониторинг, възложени от БД ЗБР – Благоевград на водоснабдителните организации;

  • да проследи промяната в качествата на повърхностни води за човешка консумация за наблюдаваният период от три години, като на база на натрупаната информация и опит при прилагането на изискванията на Наредба 12 / 2002г. направи категоризация на всички действащи и резервни водоизточници;

  • да събере данни и да анализира възможностите на водоснабдителните организации да подават вода за питейно-битово водоснабдяване с желаните качества от повърхностни водоизточници;

  • да предложи мерки за контрол, опазване и подобряване на качествата на използваните повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, както и за оптимизиране работата в областта на мониторинга на води.

Докладът е резултат от целенасочената съвместна работа в рамките на 2006г. на БД ЗБР – Благоевград, РИОКОЗ – Благоевград, РИОКОЗ – Перник, РИОКОЗ – Кюстендил, РИОКОЗ – Смолян, ЦЛ на ИАОС – София, РЛ на ИАОС – Благоевград и РЛ на ИАОС – Смолян. Той включва дейностите, проведени съгласно изискванията на Наредба № 12/ 2002 за 2006г.

Годишният доклад 2006г. за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, като обем и съдържание е съобразен с Заповед РД 724/22.07.2004г. Докладът е изработен от БД ЗБР – Благоевград и е съгласуван с Регионалните РИОКОЗ.



2. Характеристика на повърхностните води в района на управление на БД ЗБР – Благоевград.

В Западнобеломорски район за басейново управление попадат водосборните басейни на реките Струма, Места и подбасейна на река Доспат.



2.1. Поречие Струма.

Река Струма е сред най - големите реки в Република България. Тя води началото си от планината Витоша, непосредствено южно от Черни връх. Протича през Югозападна България и Северна Гърция и се влива в Орфанския залив на Бяло (Егейско) море. Има дължина 415 км., от които 290 км са в пределите на Република България. По своята дължина (290 км. от извора до границата с Република Гърция) тя е на четвърто място от реките в България, а по големина на водосборния басейн (10797 км) е на второ място след река Марица. Средната надморска височина на басейна е 899 м, като релефа е преобладаващо планински и хълмист.

Средната дължина на водосбора е около 250 км, а средната ширина е едва 40 км. Гъстотата на речната мрежа се изменя в широки граници - от 0,5 до 2,2 км/км2. Главната река се отличава с голям коефициент на извивливост (К=2,20), като той е по-висок в Краището, докато в средното си течение реката има по-добре изразен праволинеен характер. Повечето от десните си притоци река Струма приема в Краището (Конска, Светля, Треклянска, Драговищица), а по-големи притоци от Осогово-Беласишката планинска редица са Елешница, Логодашка, Лебница и Струмешница. Левите притоци на река Струма се формират преди всичко в обхвата на Рило-Пиринската област (Джерман, Рилска, Благоевградска Бистрица, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица). Последните са значително по-многоводни, отколкото десните притоци. Наклонът на речното легло на река Струма в обсега на Витоша е значителен (60 %0), докато в средното течение той рязко намалява (2,7 %0).

Река Струма има дъждовно, снежно и подземно подхранване, а чрез Рилските и Пиринските си притоци – и езерно подхранване. Характеризира се с пролетно (вторично есенно-зимно) пълноводие и лятно-есенно маловодие. Водите на река Струма се използват за напояване и водоснабдяване.

По-значими язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване в поречие Струма са :




по

ред

Наименование на обекта

водоеми

обем

Водна

площ

макс.

дълб.

Собстве ност

Ползвател


Зари-бен

полезен

общ

м3

м3

дка

м







да /не

1.

НС”ЕАД кл.Дупница






















1.1

язовир

“Дяково”


27 900 000

35 400 000

2000

57,34

МЗГ

“НС”ЕАД Дупница

да

2.

ВиК”ЕООД Перник






















2.1

яз.”Студена”

22 800 000

25 200 000

1 600

53,00

държавна

“ВиК”ЕООД Перник

да

3.

НЕК ЕАД София






















3.1

яз. Калин

1 020 000

1 020 000

298

14,2

държавна

НЕК ЕАД София

не

3.2

яз. Карагъол

2 252 000

2 252 000

93

50,2

държавна

НЕК ЕАД София

не

4.

ВиК ЕООД

Брезник






















4.1

яз. Красава

2 195 000

2 970 000

352

30

Общ. собственост - Брезник

ВиК ЕООД

Брезник


да

Язовирите Калин и Карагьол, стопанисвани от НЕК ЕАД София, условно биха могли да се разглеждат като язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване. При необходимост, водата от тях, достига до водоснабдителните системи на ВиК по естественото корито на р. Бистрица или през съоръженията на ВЕЦ Рила, като качеството на водата се контролира при съответните водохващания.


2.2. Поречие Места

Водосборният басейн на река Места обхваща южните склонове на Рила, източните - на Пирин и западните - на Западните Родопи. Той е добре проучен. Заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока на цялата страна. По тези показатели поречието на река Места е едно от богатите на водни ресурси. Оттокът на главната река е стабилен и се характеризира с нисък коефициент на вариация. По-големи колебания се регистрират по притоците от Западните Родопи. Средната надморска височина на басейна на Места е 1318 м, което го определя като най-високото поречие в България.

В поречието на река Места са провеждани много проучвания и са изградени редица водоснабдителни и други хидротехнически съоръжения. Разработвани са различни варианти и схеми за използване на водите в поречието. Водосборната площ на поречие Места до границата е 2767 км2. Дължината на реката до границата е 126 км.

Река Места се образува от сливането на реките Бяла и Черна Места над град Якоруда. Условно за начало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата “Грънчарски езера”, намиращи се в източната част на Рила планина. Река Места има около 25 притока: р.Доспат – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия ; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Изток, Глазне, Златарица, Добринишка, Ретиже и др. Притоците и водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица.Този хидрографски елемент се изменя от 0,73 км/км2 (р.Туфча) до 2,53 км/км2 ( р.Софан). Средният наклон на реката е 14,72 %о , но варира между 10,9%о ( р.Доспат) и 128%о. Средният наклон на повече от 80% от реките са с наклон над 40%о.

Характерно за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия вариращ между 1,27 за р.Вотрачка до 2,13 за р.Доспатска.

Река Места с нейните 2767,1 km2 покрива 20% от площта на района. Спрямо показателите за цялата страна водосбора на р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. От тези цифри е видно, че поречието на Места е едно от богатите на водни ресурси поречия в страната.

По-значим воден обем с води за питейно-битово водоснабдяване в поречие Места е Баненско езеро – с приблизителен обем на три езера, свързани в обща система за водоснабдяване – 640 000 м3


В хидроложко отношение като част от река Места, се смята и р. Доспат - най-големия й ляв приток, който се влива в нея след границата с Гърция.

Оттокът на Места, поради регулиращата роля на езерата, е стабилен с нисък коефициент на вариация, особено Рилските и Пиринските притоци. По-големи колебания се отчитат по притоците от Западните Родопи. Изключение правят реките Беличка и Вотрачка, които освен голямата вариация имат и големи модули на оттока.

Минималният средномесечен отток се проявява през август и септември. Формирането на оттока на Места е основно дъждовно и/или дъждовно-снежно.

Поради климатичното влияние на планините, съставящи водосбора на Места се оформят и два минимума-зимен и летен, като водните количества на последния обикновено са по-ниски от тези на зимния, т.е. критични периоди са месеците август и септември. Общо маловодието продължава от юли до ноември, но не са редки случаите на сливане на зимното с лятното маловодие, което го прави по-продължително до 7-8 месеца, а в годините от последното десетилетие и по-дълго.

Максималният отток е през април, май и юни за горното и средно течение. В долното течение, поради влиянието на средиземноморския климат се наблюдава и зимно пълноводие.

3. Поречие Доспат

Река Доспат е основният приток на р.Места и се влива в нея на територията на Гърция. Извира под връх Розов връх (Гюлтепе) с н.в. от 1643 м. от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В горното си течение реката лъкатуши през продълговатата Доспатска котловина с височина 1150-1200 м., част от която сега е залята от водите на язовир Доспат. Пресича границата на почти същата надморска височина като Места. Водосборната зона на реката е разположена в Родопите. Дължината на реката е 92,2 км., а площта на водосбора е 633,5 км². Главният й ляв приток е Сърнена река (Караджа дере), течаща през Виденишкия рид.

Водосборната област на р.Доспат се намира в Южнобългарската климатична подобласт от континенталния Средиземноморския климатичен пояс.

Средногодишният валеж на басейна е 850мм. Разпределението на сезонните валежи и температури са близки до тези на р.Места.

Август е месеца на маловодие. През някои години е наблюдаван общ зимно-летен период на маловодие.

В басейна на р.Доспат е изграден язовир Доспат, недалеч от град Доспат. Язовир Доспат е третият по големина в Р.България. Има пълен обем 446,4 млн.м³, Максималната площ на язовирното езеро е 22,06 км². Язовирът оказва съществено влияние върху режима на естествения отток. В язовира се събират водите от собствения басейн на едноименната река, а също и повърхностните и дренираните подземни води, довеждани със събирателните деривации от водосборите на реките Вищерица-Канина, Сатовченска Бистрица и Осина, притоци на р.Места.

3. Характеристика на водоснабдителните организации в района за басейново управление
ВиК – Перник: Дружеството е с 51 % държавна и 49% общинска собственост. То осъществява своята дейност на територията на 5 общини в област Перник – Перник, Радомир, Брезник, Трън и Земен, чрез технически райони във всяка община, с изключение на община Перник, където са обособени 5 технически района /Мошино, Могиличе, Варош, Батановци и Църква/.

Съотношението на подадена вода от повърхностни спрямо подземни водоизточници е приблизително 80% към 20% в полза на повърхностните води, като основен водоизточник е яз. Студена.

Населените места, които се водоснабдяват от повърхностни водоизточници са градовете Перник, Батановци и Брезник, както и селата Кладница, Рударци, Драгичево, Дивотино, Бучино, Люлин и Черна гора. От лятото на 2007г. с повърхностни води за питейно-битови нужди се водоснабдява и с. Мещица.

Дружеството поддържа и експлоатира два броя ПСПВ:



  • ПСПВ – Перник, която е едностъпална пречиствателна станция с бързи филтри и мощност 520 л/сек;

  • ПСПВ – Рударци, която е двустъпална, с напорни филтри и мощност 50 л/сек.

ВиК Перник подържа в изправност и готовност за включване при необходимост и старата ПСПВ с мощност 250 л/сек.
Водоснабдяване” ЕООД – гр. Брезник: Дружеството е 100% общинска собственост. Осигурява с питейна вода гр. Брезник, с. Велковци, а при необходимост и селата Ноевци, Бегуновци, Режанци и Бабица (за последното водата се подава с помпена станция от гр. Брезник), посредством язовир „Красава” и речно водохващане от с. Билинци, което гарантира постоянен приток на вода с питейни качества за язовира.

Дружеството поддържа ПСПВ – гр. Брезник, която е двустъпална, с бързи филтри и утайтели. При необходимост се включва озониране и химическа обработка на водата. Капацитета на станцията е до 100 л/с.

Подържането на водопроводната мрежа и дейностите по доставка на вода до крайните потребители се осъществява от Експлоатационно дружество към ВиК Перник.
ВиК – Кюстендил: Дружеството е с 51 % държавна и 49% общинска собственост. То осъществява своята дейност на територията на 7 общини в област Кюстендил (Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Трекляно, без община Дупница, която се водоснабдява от ВиК Дупнца), а от 2007г. водоснабдяването на община Сапарева баня се извършва от самостоятелно общинско ВиК Дружество.
ВиК – Кюстенидл е обособено в 3 района:


  • район Кюстендил – Кюстендил, Рила и Невестино;

  • район Коняво – Коняво, Кочериново, Бобошево;

  • район Гърляно – Гърляно, Трекляно.

Дружеството поддържа и експлоатира ПСПВ – гр. Кюстендил, която е двустъпална, с утайтели, пясъчни безнапорни филтри и обеззаразяване с мощност 250 л/сек.


ВиК – Дупница: Дружеството е 100 % общинска собственост. Водоснабдява гр. Дупница и прилежащите села: Яхиново, Самураново, Крайници, Баланово, Делян, Джерман, Грамаде, Тополница, Кременик, Червен брег и Палатово.

Водоснабдяването в района на дружеството е част от водоснабдителен комплекс “Рила”, който включва:



  • Деривация “Джерман” – I и II етап, като уловените в повече води се подават в яз. Дяково;

  • Водохващане на р. Бистрица (основен водоизточник);

  • яз. Калин, яз. Карагъол и Градински езера (в сухи периоди водата се доставя по коритото на р. Бистрица до водохващането на р. Бистрица);

  • яз. Дяково (ползва се от ВиК Дупница при необходимост).

На територията на дружеството няма ПСПВ. Предстои актуализация на проект от 1985 г. за изграждане на ПСПВ. На този етап пречистването на водата е само чрез хлориране.

Процентът на водоснабдените от повърхностните водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване потребители спрямо общият брой е над 90 %.
ВиК ЕООД – Паничище: Дружеството е 100% общинска собственост на Община Сапарева баня. Поддържа и експлоатира водоснабдителната мрежа на всички населени места на територията на общината, като водоснабдява Сапарева баня и селата Сапарево, Ресилово и Овчарци.

На територията на дружеството няма изградена ПСПВ, като пречистването на водата се извършва чрез обеззаразяване (хлориране).

Процентът на водоснабдените от повърхностните водоизточници, потребители спрямо общият брой е около 70 %.
ВиК ЕООД – Благоевград: Дружеството е 100 % държавна собственост и е най-голямото на територията на БД ЗБР - Благоевград. Дружеството поддържа и експлоатира водоснабдителната мрежа на 100 населени места в 10 общини – Благоевград, Симитли, Разлог, Банско, Белица, Якоруда, Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, намиращи се на територията на Благоевградска област. Обособени са три експлоатационни района:


  • Район Благоевград, включващ общините Благоевград и Симитли;

  • Район Разлог, включващ общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда;

  • Район Гоце Делчев, включващ общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.

Към настоящият момент за питейно-битово водоснабдяване се използват 28 повърхностни водоизточника и 102 подземни. Броят на повърхностните водоизточници спрямо общият брой, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е 21,5 %, но като количество използваните повърхностни води са значително повече от подземните и съответно броят на водоснабдените от повърхностни водохващания потребители (поне през по-голямата част от годината) е над 80%.

На територията на ВиК ЕООД– Благоевград има 3 броя действащи ПСПВ:


  • ПСПВ – Благоевград, собственост на ВиК Благоевград ЕООД, с проектна мощност 1500 л/сек и работен капаците 300 – 400 л/сек, двустъпална схема на пречистване. Подава се вода за Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Покровник;

  • ПСПВ – Сатовча, експлоатира се от ВиК Благоевград ЕООД, с проектна мощност 80 л/сек и работен капацитет 30 – 50 л/сек, едностъпална схема на пречистване. Подава вода за селата Сатовча, Фъргово, Крибул, Жижево, Вълкосел и Слащен;

  • ПСПВ – Гоце Делчев, експлоатира се от ВиК Благоевград ЕООД, проектна мощност 425 л/сек и работен 250 – 300 л/сек (до 200 л/сек в периоди на суша до 200 л/сек). Подава вода за гр. Гоце Делчев.


ВиК ЕООД - гр. Кресна: Дружеството е 100 % общинска собственост. Водоснабдява населените места в община Кресна – гр. Кресна и селата Сливница, Брезница, Градешница, Стара Кресна и Ощава, както и с. Крушица, което е на територията на община Струмяни. В момента има само едно действащо водохващане от повърхностен водоизточник, водохващане Деянци на р. Невързумска, което водоснабдява селата Стара Кресна и Ощава. Повърхностното водохващане на р. Ощавска, за което има издадено разрешително, към момента все още не е изградено.

Характерно за ВиК ЕООД Кресна е предимно използването на подземни води за питейно-битово водоснабдяване, като към момента, едва около 200 човека (0,5% от потребителите) се водоснабдяват от повърхностни водоизточници.

Няма действаща ПСПВ, водата се обеззаразява чрез хлориране.
УВЕКС” – Сандански: Дружеството е 100 % общинска собственост. Водоснабдява повечето населени места в община Сандански, както и някои от населените места в общините Петрич и Струмяни. По предоставени от УВЕКС – Сандански данни дружеството водоснабдява над 95% от населението в общината, като въпреки сложната схема на водоснабдяване може да се каже, че над 85% от потребителите са водоснабдени от повърхностни водоизточници, като основен водоизточник е изравнител Карталовец на ВЕЦ Сандански.

В момента няма действаща ПСПВ, но до края на 2007г. предстои пускането в експлоатация на такава. Станцията ще ползва повърхностни води от изпускателя на ВЕЦ Лиляново и има проектна мощност от 350 л/с, с което ще обезпечава с вода гр. Сандански и селата Лебница, Дамяница, Делчево, Вълково и Струма.


ВиК Стримон ЕООД” – с. Струмяни: Дружеството е 100 % общинска собственост, като се води процедура за преучредяване в ООД по закона за публично-частните партньорства. Водоснабдява по-голяма част от населените места на територията на община Струмяни – селата Раздол, Цапарево, Кърпелево, Каменица, Добри Лаки, Гореме, Палат и Игралище. Най-значимите населени места в общината Струмяни - с. Микрево и с. Илинденци се водоснабдяват от подземно водохващане Шашка река на “УВЕКС” – Сандански, но поддръжката на водопроводната мрежа се осъществява от ВиК Стримон. За питейно-битово водоснабдяване дружеството използва пет броя повърхностни водоизточници, които са в процедура по издаване на разрешително за водоползване от БД ЗБР - Благоевград.
ВиК – Петрич: Дружеството е 100 % общинска собственост. Водоснабдява населените места в община Петрич. От повърхностни водоизточници периодично (в зависимост от влажността на годината) се водоснабдяват гр. Петрич и 10 села в общината, по-големите от които са Беласица, Скрът, Коларово, Ключ и Първомай. По предоставени от ВиК – Петрич данни дружеството водоснабдява над 98 % от населението в общината, като при включени повърхностни водохващания около 65% от населението се водоснабдява с вода от повърхностни водохващания. Общият дял на подаваното количество вода от повърхностни водоизточници спрямо общото количество годишно е около 60 %.

Към момента няма действаща ПСПВ, повърхностните води се подлагат на филтриране и се обеззаразяват чрез хлориране.


ВиК” ЕООД – Смолян: Дружеството е 100% държавна собственост. На територията на БД ЗБР – Благоевград попадат общините Доспат и Борино. Населените места, които се водоснабдяват от повърхностни водоизточници са селата Змеица, Борино, Црънча и Бръщен. Делът на повърхностните спрямо общия брой водоизточници, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е приблизително 9%.

На територията на БД ЗБР Дружеството поддържа и експлоатира една ПСПВ, която подава вода за селата Црънча и Бръщен.


ВиК” – Велинград: За населените места, попадащи на територията на БД ЗБР – Благоевград (селата Сърница, Медени поляни и Побит камък) няма данни да се използват повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница