Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 1 Информация за читателите

2007 година, междинен етап в мандата на Европейския парламент и на Комисията, започнал през 2004 г., се очертава като все по-значима за Европейския съюз в исторически и в политически план, като се има предвид както това, което я предшества, така и това, което предстои след нея.

От една страна, през 2007 г. се отбеляза петдесетгодишнината от подписването на Договорите от Рим, с които се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия. За разлика от Европейската общност за въглища и стомана, чието съществуване приключи съгласно Договора от Париж през юбилейната за него 2002 г., тези две общности по същество продължават да съществуват, обновявани от последователните изменения на Договорите от 1957 г. насам и следвайки динамиката, присъща на самия Европейски съюз и на самата Европейска общност като такава. За да отбележат тържествено петдесетгодишния юбилей на Договорите от Рим, на 25 март председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията подписаха „Декларацията от Берлин“. В нея се дава израз на съвкупността от споделени ценности, към които се придържа Европейският съюз, като основните права, мира и свободата, демокрацията и върховенството на закона, справедливостта и солидарността. В много държави-членки събитието бе отбелязано и с емитирането на специални монети от 2 евро.

От друга страна, през 2007 година бе направена нова крачка напред с подписания на 13 декември в Лисабон на нов договор „за реформа“. С него се изменят Договорът за Европейския съюз и Договорът за създаване на Европейската общност, като той самият е Договор за функционирането на Европейския съюз. Като се отдалечава от конституционните аспекти на предишния проект от 2004 г., Договорът от Лисабон предвижда по-ефективна институционална рамка в контекста на ЕС с 27 държави-членки и по-убедителна демократична легитимност. Това е свързано, например, със съответните компетенции на Съюза и на държавите-членки и тяхното разграничаване, със спецификата на общата външна политика и политика на сигурност и с ролята на националните парламенти. Новият договор формулира и основните права на европейските граждани под формата на харта, подписана от Парламента, Съвета и Комисията. Следва да се изтъкне ключовата роля на двете последователни председателства на Съюза през 2007 г. за реформирането на договорите. По инициатива на германското председателство Европейският съвет през юни формулира много подробен проект за мандат на междуправителствената конференция, която бе открита през юли. Работата на техническо равнище продължи до октомври, когато бе постигнато политическо споразумение под силния тласък, даден от португалското председателство. Унгария бе първата държава-членка, която ратифицира договора няколко дена след подписването му. Европейският съвет заяви амбицията си процесът на ратифициране да приключи успешно преди изборите за Европейски парламент през юни 2009 г.

Подписването на новия договор укрепва способността за действие на разширения Съюз и се оказва особено целесъобразно, особено след 1 януари 2007 г., когато Европейският съюз се обогати със същинското присъединяване на България и Румъния. Новата конфигурация на така разширения Съюз е крайният резултат от процеса, започнал преди десет години с кандидатурите на всички страни от Централна и Източна Европа. Същевременно така външните граници на Съюза стигнаха до нови морски предели, което насърчи Комисията да препоръча през април активизиране на регионалното сътрудничество в рамките на инициативата „Черноморско взаимодействие“. Тази инициатива бележи още една крачка в развитието на европейската политика за съседство, наред с началото на планирането по Европейския инструмент за съседство и партньорство, създаден през 2006 г., и новите насоки на Комисията за укрепване на тази политика в близкото бъдеще.

Що се отнася до перспективата за нови разширявания, преговорите със страните кандидатки продължават, а връзките с потенциалните кандидатки стават все по-тесни. Като цяло, основните предизвикателства за 2007—2008 г. бяха анализирани в съобщение на Комисията от 6 ноември. В рамките на подновения консенсус по отношение на разширяването, подкрепен от Европейския съвет през декември 2006 г., Комисията очертава стратегия за посрещането на тези предизвикателства, и по-специално на тези, свързани с укрепването на публичната власт и административните и съдебните реформи.

Освен това през 2007 г. бяхме свидетели на няколко „разширявания“ на Европейския съюз във вътрешен план. Например на 1 януари Словения се присъедини към еврозоната, като стана 13­та държава-членка, в която единната валута е в обращение. Извършиха се приготовления, които да позволят на Кипър и Малта да влязат в зоната на 1 януари 2008 г., като през цялата година се утвърди тенденцията за „силно евро“ спрямо другите валути. В една друга област — свободното движение на хора и премахването на контрола по вътрешните граници — Шенгенското пространство се разшири на 21 декември: девет нови страни се присъединиха към държавите, изграждащи това пространство без вътрешни граници. По този начин възможността за придвижване без паспорт е факт в 22 държави от Съюза.

*

* *

Първо, Съюзът ясно изрази стремежа си да играе първостепенна роля в контекста на изменението на климата. Така той откликна на загрижеността на гражданите за бъдещето на планетата. Посоката, която трябва да следваме в това отношение, в перспектива до 2020 г. и след това, бе зададена от Комисията през месец януари, впоследствие подкрепена от другите институции на Общността, и има много конкретна цел: да се ограничи глобалното затопляне до 2 °C. Също така, в зелена книга, публикувана през юни, Комисията очерта възможните действия на Съюза по отношение на приспособяването към измененията на климата в Европа. В същия дух, през септември Комисията отправи призив в подкрепа на създаването на световен съюз за борба с изменението на климата между ЕС и бедните развиващи се страни.

Второ, като продължение на инициативи, започнали предишни години, през 2007 г. се отдаде приоритет на разработването на европейска енергийна политика. В съобщение от 10 януари, представено паралелно със съобщението относно изменението на климата, Комисията предлага въвеждането на интегриран подход, а именно съчетаването на европейска енергийна политика с амбициозни цели в борбата с изменението на климата. Този подход бе подкрепен от пролетния Европейски съвет под германското председателство. През юни германското председателство бе домакин (в Хайлигендам) на срещата на върха на групата Г-8, която също изпрати убедително послание в отговор на предизвикателствата на променящия се климат. Впоследствие Комисията довърши своя принос за разработването на европейска енергийна политика: през септември тя прие пакет от законодателни предложения, имащи за цел доизграждането на вътрешния пазар на електричество и природен газ, а през ноември предложи европейски стратегически план за енергийните технологии (т.нар. план SET), очертаващ приноса на научните изследвания и възобновяемата енергия за изграждането на едно бъдеще, по-малко замърсено с въглерод

И накрая, третото основно предизвикателство, привлякло специалното внимание на ЕС, остава глобализацията. Чрез съобщение с красноречивото заглавие: „Европейският интерес: да успеем в епохата на глобализацията“ Комисията предложи тази тема за обсъждане от държавните или правителствените ръководители на ЕС на неформалната им среща през октомври. Тези тревожни въпроси бяха подети от Европейския съвет през декември, който прие декларация на Съюза относно глобализацията. В декларацията се изтъква, че Съюзът се стреми да насочва глобализацията така, че да отговори на интересите на всички свои граждани и като се основава на своите общи ценности и принципи. Също така именно през 2007 г. станахме свидетели на първите решения за използване на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, създаден през 2006 г., в помощ на реинтеграцията на пазара на труда на работници, съкратени поради преместване на дейността на тяхното предприятие.

През 2007 г., също до голяма степен в отговор на предизвикателствата на глобализацията, бе постигнат напредък и по отношение на подновената през 2005 г. Лисабонска стратегия. За да дадем няколко конкретни примера, ще се позовем по-специално на връзката, установена от Комисията, между тази стратегия за насърчаване на растежа и заетостта и различни цели като развиването на уменията в ИКТ през ХХІ век, консолидирането и разширяването на европейското научноизследователско пространство, въвеждането на интегрирания подход за гъвкава сигурност. В по-общ план благодарение на междинния преглед на Лисабонската стратегия през декември Комисията представи насоки и предложи програма за новия цикъл 2008—2010 г.

Трябва да се подчертае, че различните институции разглеждат политиката за малките и средни предприятия (МСП) като един от стълбовете на подновеното партньорство от Лисабон. В своя междинен доклад от 4 октомври Комисията изтъкна ключовата роля на МСП. Загрижеността за предприятията, и по-специално за най-малките сред тях, е отразена също в друг проект, приоритетен за ЕС през последните години: стремежът за усъвършенстване на законодателния процес. През 2007 г. институциите на ЕС се съсредоточиха върху работата за намаляване на административната тежест върху предприятията. През януари Комисията представи програма за действие в тази насока с конкретната цел до 2012 г. тежестта, произтичаща от действащото законодателство в Съюза, да бъде намалена с 25 %. Тази инициатива бе подкрепена и от Съвета на ЕС, и от Европейския съвет. Комитетът по оценката на въздействието, независим орган, създаден под ръководството на председателя на Комисията, започна работа в началото на 2007 г. През годината комитетът разгледа около сто оценки на въздействието на предложения на Комисията, като целта бе да подобри тяхното качество и да облекчи законодателния дебат. Комисията от своя страна продължи неотклонно да работи по изпълнението на многогодишната си програма за опростяване на общностното законодателство.

В по-широк план с перспектива за 2020—2030 г. през декември Европейският съвет сформира независима група за размисъл, председателствана от г-н Гонзалес, бивш правителствен ръководител на Испания, имаща за цел да помогне на Съюза да се подготви и по-ефикасно да посрещне дългосрочните предизвикателства. Като взима за отправна точка предизвикателствата, очертани в Декларацията от Берлин (вж. по-долу), групата се приканва да опише фундаменталните въпроси и тенденции, с които е вероятно да се сблъска Съюзът, и да проучи възможните им решения. Групата ще работи в рамките, установени с Договора от Лисабон.

*

* *

Детайлно бяха преразгледани, съгласно заявените през 2006 г. намерения, редица области, които се смятат за емблематични в очакванията на гражданите на Съюза. Например, във връзка с пролетния Европейски съвет, Комисията направи равносметка на социалните реалности и предложи нов подход за единния пазар. Тези две инициативи за преразглеждане добиха по-конкретни очертания на 20 ноември с нови две инициативи на Комисията: от една страна, съобщението, озаглавено „Единен пазар за Европа на ХХІ век“ със съвкупност от оперативни мерки за подновено установяване на единния пазар и придружавано от документ за услугите от общ интерес, и, от друга страна, съобщение със заглавие „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на ХХІ век“, в което Комисията подчертава най-вече необходимостта да се инвестира в области като младежта, културата, мобилността, които засягат основно държавите-членки. Също на 20 ноември в съобщение относно подготовката на прегледа на „здравословното състояние“ на Общата селскостопанска политика Комисията даде първите ориентири и по друг въпрос за размисъл, свързан с бъдещето. През септември Комисията започна разширени консултации, с цел да насърчи открития дебат за бюджетната реформа. Освен това, по финансовата рамка за 2007—2013 г. бяха поети първите конкретни бюджетни задължения, най-вече в сферата на научните изледвания, правосъдието и икономическото и социално сближаване. В резултат на ползотворно сътрудничество между институциите самата финансова рамка също бе изменена за първи път през декември, за да се вземе предвид постигнатото споразумение за отпускане на средства от Общността за програмата „Европейска геостационарна навигационна допълваща система“ (EGNOS-Galileo), като по този начин се гарантира продължаването на този обещаващ за европейските технологии проект.

Напредъкът, осъществен през 2007 г. на равнище вътрешни политики, се очертава основно в две посоки:

• 
  първо, продължаващото обединяване на пазарите, за което свидетелстват например инициативите на Комисията за насърчаване на вътрешния пазар на стоки като стълб на европейската конкурентоспособност и за установяване на обща рамка за маркетинга на продукти; приемането от Европейския парламент и от Съвета на третия пакет за железопътния транспорт; законодателните предложения за доизграждане на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ;
  
• 
  и второ, възникването на нови подходи или мерки, свързани с качеството на живота. Обявяването на 2007 година за „Европейска година на равните възможности за всички“ изпрати силно послание в това отношение, както и създаването на Агенция на Европейския съюз за основните права. По отношение на сигурността, през ноември Комисията предложи редица мерки за по-ефикасна борба с тероризма. Предприетите реформи в сектора на плодовете и зеленчуците не само позволиха да се запази позитивната динамика от 2003 г. насам в името на конкурентоспособно и безвредно за околната среда европейско земеделие, но отговориха и на загрижеността за здравето, така че да се насърчи потреблението на здравословни продукти. Препокриването на обхвата на политики се наблюдава също и във взаимодействието между демографията и техническия прогрес, установено от Комисията в представения в средата на юни план за действие относно демографското застаряване и информационните и комуникационни технологии, озаглавен „Да остаряваме добре в информационното общество“. Друг пример за загрижеността за качеството на живота е стратегията на Общността за политика за потребителите за периода 2007—2013 г. с трите поставени цели: да се дадат повече отговорности на потребителите, да се подобри благосъстоянието им и да им се осигури ефективна защита. Освен това загрижеността за потребителя проправи пътя на една ключова мярка — приемането от Съвета на 27 юни на регламента за роуминг-услугите по обществените мобилни телефонни мрежи: с въвеждането на „евротарифата“ този регламент гарантира на потребителите на тези мрежи, че няма да плащат прекомерни цени по време на пътуванията си в рамките на Общността за услугите от типа „роуминг“ при провеждане и приемане на обаждания.
  

Като добре работещ механизъм във външната политика традицията за редовни срещи на върха с големите индустриализирани държави или с нововъзникващите икономики като Съединените щати, Япония, Русия, Китай или Индия бе възможност да се направи преглед на двустранните отношения, да се обсъдят основни международни въпроси, а понякога и да се сключат споразумения от политически, икономически или технически характер. След срещата на групата Г-8 през юни, по време на германското председателство, благодарение на разгръщането на т.нар процес от Хайлигендам се очертава нова форма на диалог с различни държави, и особено с Китай и Индия. През юли се състоя и първата среща на върха с Бразилия в контекста на установяване на цялостно стратегическо партньорство.

Чрез дипломатически канали или работейки на място чрез специални представителства или полицейски или мироопазващи мисии, ЕС продължи да следи с особено внимание ситуацията в чувствителни зони или страни като Афганистан, Иран, Ирак, Косово, Ливан, Мианмар (Бирма), Пакистан, Судан, Чад и Близкия изток. Освен това Съюзът често бе канен да участва като наблюдател на избори в няколко континента.

И все пак при две от съставните характеристики на външните отношения се забеляза значително развитие през 2007 г.: от една страна, представянето и популяризирането на конкурентоспособна и открита Европа и, от друга страна, утвърждаването на Европа на солидарността.

На първо място популяризирането на конкурентоспособна и открита Европа означава да се придаде съгласувано външно измерение на вътрешните политики. Например в областта на въздушния транспорт през април бе сключено важно споразумение за „Открито небе“ със Съединените щати. Съгласно това споразумение, предвестник на други подобни споразумения с други части на света, отсега нататък европейските авиокомпании, както и американските, могат да осъществяват полети между която и да е точка в Съединените щати и която и да е друга точка на територията на Общността; сходен режим се прилага и за въздушния транспорт на стоки. По същия начин при консолидирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие бяха положени усилия за въвеждането на общ подход към миграцията от граничните на Съюза региони на изток и югоизток, както и за установяване на партньорства за мобилност между ЕС и трети държави. В края на годината бяха сключени редица споразумения относно визите за краткосрочно пребиваване и за реадмисия на нелегално пребиваващи лица с държави от Източна Европа и от Западните Балкани. И накрая, по отношение на външната търговия и във връзка с Лисабонската стратегия през април Комисията предложи да се създаде инструмент за по-задълбочено партньорство, с който да се осигури по-добър достъп до външните пазари на европейските износители.

На второ място утвърждаването на солидарна Европа се изрази в поддържане, създаване или възобновяване на редица международни партньорства с различни части на света. Например именно през 2007 г. беше отбелязана тридесетгодишнината на все по-задълбочаващото се партньорство с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и бе поставено началото на партньорство с Централна Азия. През тази година бе даден нов тласък и на стратегическото партньорство с Африка по време на срещата на върха ЕС — Африка в Лисабон през декември. И накрая, в областта на хуманитарната помощ през 2007 г. бе направена решителна стъпка с подписването от страна на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията на Декларация за европейския консенсус, която потвърждава принципите и най-добрите практики на хуманитарна помощ и насърчава координирания подход, за да може Съюзът да разгърне и оптимизира приноса си в международната хуманитарна дейност. Тази инициатива отразява и стремежа за съгласуваност на различните подходи в отношенията с развиващите се страни, доколкото през 2005 г. вече бе постигнат „европейски консенсус“ между трите институции относно политиката за развитие.

* *