Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 1 Информация за читателите
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Осъвременяване на съществуващото законодателство
- Прилагане на правото на Общността
- Източници на информация и други полезни връзки
Разработване на политики През 2007 г. бяха укрепени инструментите, гарантиращи прилагането на висококачествено законодателство. Посредством интегриран анализ на въздействието и консултация с различни експерти и заинтересовани страни Комисията подготви нови инициативи. Започна да функционира Комитетът по оценка на въздействието, който има за задача да осигури качествена подкрепа и контрол на качеството на анализите на въздействието, подготвяни от Комисията. През 2007 г. комитетът изготви 112 становища относно оценки на въздействието, придружаващи представените от Комисията инициативи. Освен това системата на Комисията за оценка на въздействието бе предмет на външна оценка, която доведе до създаването на пътна карта за ревизиране на съществуващите насоки на Комисията относно изготвянето на оценка на въздействието, при пълно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. В резултат на това стратегическите инициативи и приоритети, представени от Комисията в рамките на нейната законодателна и работна програма за 2007 г., бяха подложени на оценка на въздействието. Подготовката на тези инициативи се съпътстваше от обществени консултации, целта на които бе да се даде възможност на гражданите и на всички заинтересовани страни да допринесат за разработването на политиките и програмите на Общността. За актуализирането, развитието и оценката на политиките на Общността е необходима надеждна и съгласувана статистическа информация за икономическата, социалната и екологичната ситуация в Европейския съюз и в изграждащите го части на национално и регионално равнище. В този контекст на 11 декември Европейският парламент и Съветът приеха решение относно създаването на статистическа програма на Общността за периода 2008—2012 г. (1). Осъвременяване на съществуващото законодателство Бе постигнат напредък в изпълнението на амбициозната щафетна програма на Комисията за законодателно опростяване. В изпълнение на тази многогодишна програма за облекчаване на тежестите, наложени на икономическите оператори и на гражданите, през 2007 г. Комисията представи четиридесет и четири нови инициативи за опростяване. Сред тях фигурират важни инициативи за законодателно опростяване, най-вече в сферата на селското стопанство, околната среда, пазара на труда и в нормативната уредба за продуктите. По-конкретно, ревизирането на законодателството на Общността за застраховането (т.нар. Платежоспособност ІІ) (2) и отмяната на директивата за мобилните телефони (3) ще имат пряко въздействие върху предприятията и гражданите. По отношение на намаляването на обема на законодателството на Общността и подобряването на достъпността и прилагането му Комисията представи, включително на новите официални езици, множество инициативи в изпълнение на своята индикативна програма за кодифициране, която бе възобновена през 2006 г. Прибягвайки до декларации за безпредметност, Комисията пристъпи към отмяна на актове от законодателството на Общността, които бяха станали безпредметни. На уебсайта EUR-Lex бяха публикувани консолидирани законодателни текстове. Публикуването на консолидирани текстове ще се извършва постепенно на всички официални езици. Вследствие на направения през 2006 г. преглед на приетите от Комисията през 2004 г. предложения, които са в процес на разглеждане от законодателните органи, Комисията оттегли десет от тях. Комисията включи тази ежегодна практика на оттегляне на предложения в своята законодателна и работна програма за 2008 г. Прилагане на правото на Общността В съобщението си от 5 септември, озаглавено „Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“ (4), Комисията излага политиката си за гарантиране доброто прилагане на общностното право чрез мерки за:
Комисията се ангажира да коригира годишния си доклад за контрола на прилагането на правото на Общността, за да придаде по-стратегически измерения на своите приоритети и на планираните дейности. На 24 януари Комисията представи програма за действие за периода до 2012 г., която има за цел съкращаване с 25 % на административната тежест върху предприятията по силата на действащото законодателството в Европейския съюз (5). Програмата за действие на Съюза се съсредоточава върху тринадесет сектора, които изглежда имат най-голям дял в административната тежест. Работата по описването и оценяването на административната тежест в тези сектори започна в началото на лятото на 2007 г. и следва да приключи в края на 2008 г. Паралелно с това Комисията внесе законодателни предложения и проекти за изпълнителни мерки, които имат за цел облекчаването в краткосрочен план на административната тежест. През 2007 г. бяха проведени и десет бързи действия, които могат да доведат до съществени резултати, като се внесат само незначителни изменения в съществуващото законодателство. През март Европейският съвет подчерта, че през 2006 г. е постигнат задоволителен напредък в подобряването на нормативната среда, и приветства програмата за действие за намаляване на административната тежест. Европейският съвет прикани всяка държава членка да си постави за цел намаляването на административните тежести, които са в резултат на изцяло национални задължения. От друга страна, той призова Комисията редовно да актуализира програмата си за опростяване, а Съветът — да отдели специално внимание на предложенията в тази област. Програмата за действие бе подкрепена от Европейския парламент с резолюция от 10 юли. След съобщение относно усилията за облекчаване на задълженията, с които са обременени предприятията поради нуждите на статистиката (6), на 19 юли Комисията прие предложение относно програма за модернизиране на европейската статистика за предприятията и търговията (7). Тази програма си поставя за цел:
На 31 август Комисията взе решение за сформирането от независими заинтересовани страни на група на високо равнище за намаляване на административната тежест. Бившият министър-председател на Бавария Щойбер бе избран от Комисията за председател на тази група. На 21 септември Комисията официално откри онлайн консултация относно намаляването на административната тежест (8). Тази нова Интернет страница е възможност за ръководителите на предприятия да дадат своите предложения за намаляване на административната тежест. На 6 юни (9), съобразно член 9 от Протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, Комисията прие годишния доклад за 2006 г. „По-добра законодателна дейност“, който е четиринадесети по ред. Отразявайки волята на Европейския съюз да съсредоточи по-голямо внимание върху подобряване качеството на нормативната уредба, и по-конкретно качеството и достъпността на законите на Общността, Комисията изброява основните задачи, по които следва да се работи: подобряване на качеството на оценката на въздействието и на използването на този инструмент в подготовката и приемането на законодателство; по-пълно оценяване на административните разходи и премахване на ненужните ограничения в европейските и националните закони. Освен това Комисията продължи усилията си чрез оценките на въздействието и обяснителните меморандуми да разяснява по-добре как предлаганите от нея мерки съответстват на принципите на субсидиарност и пропорционалност.
На 21 март (10) Комисията представи резултатите от обществено допитване, извършено в рамките на Зелената книга относно европейската инициатива за прозрачност (11). Във връзка с представляването на различни социални и икономически интереси и лобирането Комисията възнамерява да прибегне до използването на незадължителен регистър и стандартен модел за консултациите в Интернет. Очаква се регистърът да бъде открит през пролетта на 2008 г. Комисията се стреми да утвърди минималните стандарти за инициираните от нея консултации най-вече чрез съответното обучение на своя персонал, чрез по-добър обмен на добри практики между своите служби и по-голяма съгласуваност между тези консултации. Що се отнася до огласяването на бенефициерите на средства от Общността, Комисията счита включването на разпоредби в законовите текстове само за първи етап в един неизбежно сложен процес, който предполага постепенен подход. Впрочем зелената книга за европейската инициатива за прозрачност получи положителна оценка от Комитета на регионите по време на неговата февруарска сесия (12), като Комитетът прикани Комисията да обърне по-голямо внимание на местното и регионално измерение на тази инициатива. На 18 април Комисията откри обществено допитване и прие зелена книга (13) за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (14). След като направи равносметка за прилагането на регламента, Комисията се консултира с обществеността по въпроси като усъвършенстването на публичните регистри и предоставянето на повече документи онлайн; хармонизирането на правилата за обществен достъп до документи със специфичните правила за достъп до информация за околната среда, наложени от Конвенцията от Архус; изясняване на баланса между прозрачността, от една страна, и защитата на личните данни и данните за икономически и търговски интереси, от друга страна. От своя страна на 23 април Съветът прие годишния си доклад за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001. В доклада се казва, че що се отнася до Съвета, поставените в договорите и в регламента цели са били постигнати през 2006 г.
На 30 юни в Официален вестник бе публикувана Съвместна декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение (15). Декларацията изяснява методите на работа при тази процедура и практическите мерки за прилагането им на всеки етап. Декларацията допълва междуинституционалното споразумение за „По-добра законодателна дейност“ (16), и по-конкретно разпоредбите му относно процедурата за съвместно вземане на решение. В съответствие с поетите от тях ангажименти институциите ще прилагат принципите на прозрачност, отчетност и ефективност. Институциите следва да обърнат специално внимание на постигането на напредък по отношение на предложенията за опростяване, при пълно спазване на правото на Общността. Авторите на декларацията изтъкват и целесъобразността на системата на тристранните разисквания (т.нар. трилози), която е доказала своята надеждност и гъвкавост. В периода между юни и септември Европейският парламент прие поредица резолюции относно усъвършенстването на законодателството, в които се подкрепя инициативата на Комисията за „По-добра законодателна дейност“. Парламентът се присъединява към целите на програмата за действие на Комисията за намаляване на административната тежест и потвърждава необходимостта от „по-бързи действия“ и от създаване на независима експертна група за изпълнението на тази програма. Относно опростяването Парламентът приветства усилията на Комисията за ускоряване кодифицирането на законодателни актове на Общността и счита, че програмата за опростяване трябва да се съпътства от паралелни национални инициативи. Парламентът предлага да бъде сключено междуинституционално споразумение за ускорен метод на работа при всички мерки за опростяване. Той подчертава също важността на системата за оценка на въздействието, използвана от Комисията като гаранция за качеството на законодателството. Парламентът иска от Комисията до края на 2008 г. да оцени т.нар. добавена стойност на процедурите за оценка на Комитета по оценка на въздействието и приканва Комисията да разработи за тази цел показатели, като черпи опит от международни организации и държавите-членки. Парламентът призовава Комисията също така да установи процедури за провеждане на консултациите си преди приемането на незадължителни правни инструменти и да осигури непрекъснатото оценяване на резултатите от съвместното регулиране и саморегулирането. Комисията приветства тази подкрепа на Парламента и напомня, че за постигането на конкретни резултати е необходима съвместната отговорност на институциите и на държавите-членки. Комисията отбелязва, че Парламентът е внесъл изменения във вътрешния си правилник, за да адаптира вътрешните процедури с изискванията по опростяването на общностното законодателство. На 27 юни (17) Комисията предложи изменения в Регламент (ЕО) № 2004/2003 относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (18). Предложението предвижда адаптиране на правилата за финансиране на политическите партии на европейско равнище, така че те да разполагат с повече гъвкавост при управлението на годишните си бюджети; въвеждане на разпоредби за създаването и финансирането на политически фондации, свързани с политическите партии на европейско равнище, и право на политическите партии да използват бюджетни средства на Общността за финансирането на предизборни кампании при избори за Европейски парламент. Регламентът беше приет от Европейския парламент и Съвета на 18 декември (19). На 16 октомври Комисията прие предложение (20) за ревизиране на основната правна рамка, регулираща изготвянето на статистика на европейско равнище, като целта е тя да се адаптира към действителността и да се усъвършенства, за да бъде в състояние да отговори на тенденциите и предизвикателствата на бъдещето. Тази инициатива има за цел укрепването и допълването на управлението на статистиката. През 2007 г. продължи работата в различните институции по сформирането на консултативен европейски комитет по управление на статистиката (21) и на европейски консултативен комитет за политиката по отношение на статистическата информация на Общността (22).
Като осъзнават необходимостта от по-силно интегриране на гражданите в европейския политически живот, който се разгърна в цялата си широта по време на дебата за бъдещето на Европа, институциите на Съюза си поставиха за цел да активизират комуникацията с гражданите. Поради това Комисията постави комуникацията сред своите стратегически цели. На 3 октомври (23) Комисията препоръча да се прилага основан на партньорство подход в областта на комуникацията, като се засили съгласуваността и взаимното допълване на дейностите, осъществявани от държавите-членки и различните институции. Целта е да се подобри достъпът на гражданите до информация, да се помогне те по-добре да разберат европейското, националното и местното измерение на общностните политики и да бъдат приобщени към постоянен диалог по европейските въпроси. За тази цел Комисията предлага като средство за комуникация да бъдат използвани националните образователни системи, а също и европейските политически партии, чиято роля е да ръководят и да структурират дебата по европейските въпроси. В съобщението на Комисията се формулират следните конкретни предложения:
Освен това, за да бъде засилена пряката комуникация с гражданите, Комисията разкри в своите представителства в държавите-членки „местни служби за езиково многообразие“, които на ясен и достъпен за всички език предават посланията на Европейския съюз, като адаптират информацията към местните дадености и нужди. Глобалната комуникационна стратегия на Комисията съдържа на първо място част, посветена на вътрешна тематика, дефинирана в прието от Комисията на 4 юли (24) съобщение, в което се признава важното значение на вътрешната комуникация и на ангажираността на служителите за гарантиране на значителни преимущества за Комисията при нейната комуникацията с гражданите. Комуникацията със служителите играе важна роля за това те да бъдат добре информирани и да получават необходимата подкрепа в контактите, които е вероятно да имат с граждани и със заинтересовани страни. Освен това със съобщението се цели да бъдат затвърдени връзките между вътрешната и външната комуникация, така че между тях да има съгласуваност и те взаимно да се подкрепят. В него се установява и план за действие на равнище Комисията, чиято цел е да подобри още повече вътрешната комуникация и ангажираността на служителите, и се внася яснота в мандата и в референтната рамка за служителите, заети в дейности по комуникация с обществеността. Източници на информация и други полезни връзки На 25 март, по време на честванията на петдесетгодишнината от подписването през 1957 г. на Договорите от Рим, председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията подписаха т.нар. Декларация от Берлин. Този тържествен текст изтъква приноса на европейското единство за мира и благоденствието, както и за създаването на чувство за обща принадлежност и за преодоляване на антагонизма. Подчертавайки, че човекът е в центъра на всички действия на Съюза, декларацията дава израз на съвкупността от споделени ценности, към които се придържа Съюзът, а именно: основните права, мирът и свободата; демокрацията и правовата държава; взаимното уважение и отговорността; благоденствието и сигурността; толерантността и активното участие; правосъдието и солидарността. Високо се оценява ролята на Съюза за съхраняване на идентичността и различните традиции на държавите-членки, както и на разнообразието на изграждащите го езици, култури и региони. Авторите на декларацията виждат в Европейския съюз механизъм за противодействие на редица сериозни предизвикателства, които не признават национални граници. В тази връзка европейският модел се сочи като пример за съвместяване на икономическия успех със социалната солидарност, а единният пазар и еврото се очертават като фактори, благодарение на които може да се противостои на нарастващата глобализация на икономиката. Богатството на знания и умения на европейските граждани се отчита като ключово за икономическия растеж, заетостта и социалното сближаване. Сред другите предизвикателства декларацията отбелязва борбата с тероризма и престъпността, мирното уреждане на конфликти, подкрепата за развитието в света, както и значението на напредъка в енергийната политика и в политиката за съхранение на климата. Накрая подписалите декларацията заявяват, че Европейският съюз ще продължи да черпи сили от своята отвореност и от волята на държавите-членки за продължаване на вътрешното му развитие, като винаги трябва се следи политическото изграждане на Европа да е съобразено с новите реалности. С оглед на това тримата председатели потвърждават споделената цел до изборите за Европейски парламент през 2009 г. общият фундамент на Съюза да бъде подновен. В по-широк план с перспектива за 2020—2030 г. през декември Европейският съвет сформира независима група за размисъл, председателствана от г-н Гонзалес, бивш правителствен ръководител на Испания, имаща за цел да помогне на Съюза да се подготви и по-ефикасно да посрещне дългосрочните предизвикателства. Като взима за отправна точка предизвикателствата, очертани в Декларацията от Берлин (вж. по-долу), групата се приканва да опише фундаменталните въпроси и тенденции, с които е вероятно да се сблъска Съюзът, и да проучи възможните им решения. Групата ще работи в рамките, установени с Договора от Лисабон. Контекст Подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. от държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз, Договорът за създаване на Конституция за Европа бе подложен на ратифициране съгласно конституционните процедури на всяка държава-членка. Отрицателните резултати от референдумите във Франция и Нидерландия през 2005 г. доведоха до лансирането от Европейския съвет през юни 2005 г. на т.нар. период за размисъл, по време на който се насърчаваше провеждането на широки дебати за бъдещето на Европа. От своя страна през октомври 2005 г. Комисията представи „План Д“, (символизиращ демокрацията, диалога и дебатите върху бъдещето на Европа), в който се предлагаха нови начини за приобщаване на гражданите и за спечелване на тяхната съпричастност към едни по-понятни политики на Общността. Предвид необходимостта да се реформира Съюзът и неговите договори и въз основа на резултатите от периода за размисъл и диалог се стигна до съвместно ново начало с откриването на преговори за нов договор за Съюза, който да изменя Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност. След 2005 година, белязана от забавянето на процеса на реформи в Съюза вследствие на отрицателните резултати от референдумите във Франция и Нидерландия върху Договора за създаване на Конституция за Европа, и след 2006 година, която основно бе посветена на размисъл за бъдещето на Европа, 2007 бе година на коренен поврат. Процесите гравитираха около работата на новата междуправителствена конференция, натоварена да състави договор за изменение на съществуващите договори. Преди откриването на междуправителствената конференция пътят бе трасиран от доклад на германското председателство на Европейския съвет, от становище по собствена инициатива на Комитета на регионите от 6 юни относно възобновяването на процесите на реформи на Съюза (25) и от резолюция на Европейския парламент от 7 юни относно пътна карта за хода на процеса на конституционно развитие на Европейския съюз. Европейският съвет от 21 и 22 юни взе решение за свикването на междуправителствена конференция. Европейският съвет призова бъдещото португалско председателство да изготви проект на договор и да го връчи на междуправителствената конференция при откриването ѝ. Европейският съвет се споразумя за подробен проектомандат на междуправителствената конференция, изложен в приложението към неговите заключения, който уточнява общите съображения и измененията, които следва да се внесат в Договора за Европейския съюз и в Договора за създаване на Европейската общност. Междуправителствената конференция трябваше да приключи работа колкото е възможно по-бързо и при всички случаи преди края на 2007 г., за да остане достатъчно време изработеният от нея договор да бъде ратифициран преди изборите за Европейски парламент през 2009 г. На 10 юли Комисията прие становище под формата на съобщение относно свикването на междуправителствена конференция (26), в което разглежда как един такъв договор за изменение може да отговори на изискванията на времето, пред които е изправен Европейският съюз. Комисията приветства свикването на междуправителствената конференция, безусловно подкрепя мандата ѝ, договорен от Европейския съвет, и се ангажира да допринесе за нейния успех. В резолюция от 11 юли Европейският парламент също изразява положителното си становище относно свикването на междуправителствената конференция и приветства усилията, положени от германското председателство. Парламентът оценява високо прецизирането на мандата и строгия график за приключването на междуправителствената конференция и призовава държавите-членки да не отстъпват от поетите от тях ангажименти. Парламентът си запазва правото да отправя конкретни предложения към междуправителствената конференция относно конкретни теми от мандата ѝ и изразява намерението си да отговори своевременно на призива на Европейския съвет да разгледа въпроса за своя състав. След положителното становище на Съвета, прието на 16 юли, междуправителствената конференция бе официално открита в Брюксел на 23 юли. Съветът подчерта, че конференцията ще работи съобразно мандата, формулиран в заключенията на председателството на Европейския съвет. Министрите на външните работи на 27-те държави-членки участваха в срещата, на която присъстваха председателят на Комисията Барозу и трима представители на Европейския парламент. Председателството внесе проект на договор за изменение на сегашните договори, който между юли и октомври беше разгледан от група юридически експерти на държавите-членки, Комисията и Европейския парламент. На 7 и 8 септември министрите на външните работи се събраха във Виана до Кастело (Португалия), а на 15 октомври — в Люксембург, за да анализират етапа, до който са стигнали преговорите на междуправителствената конференция. В края на работата си, на срещата на държавните и правителствените ръководители в Лисабон на 18 октомври, междуправителствената конференция стигна до споразумение за договор за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Договорът бе подписан в Лисабон (в манастира „Жеронимо“) на 13 декември. Председателят на Европейската комисия Барозу, председателят на Европейския парламент Пьотеринг и председателят на Европейския съвет Сократиш произнесоха речи, приветствайки събитието. Предишният ден, на официална церемония в Европейския парламент в Страсбург, тримата председатели подписаха и прокламираха Хартата за основните права (27). Сега Договорът от Лисабон следва да се ратифицира в двадесет и пет от държавите-членки съобразно техните конституционни изисквания. Унгария бе първата държава-членка, която на 17 декември изпълни тази процедура. Договорът от Лисабон би трябвало да влезе в сила на 1 януари 2009 г.
На 20 ноември Комисията прие съвкупност от инициативи (29), имащи за цел да приведат в съгласувани действия нейната „Програма за гражданите“. Пакетът от мерки, съдържащ съществени социални и екологични аспекти, се основава на обширна консултация и интегрира последващите мерки по бялата книга от 2004 г. относно услугите от общ интерес (30) и съобщението от 2006 г. относно социалните услуги от общ интерес (31). Прегледът на единния пазар и равносметката за европейската социална действителност са застъпени в, съответно, глава ІІ, раздел 2 и глава ІІІ, раздел 1 от настоящия доклад. В по-широк контекст, в рамките на диалог с гражданите, на 27 и 28 октомври Европейският икономически и социален комитет организира конференция за бъдещето на Европа, на която присъстваха представители на гражданското общество, европейските институции и националните икономически и социални съвети. Бяха обсъдени: демократичната легитимност, участието на гражданското общество и правата на гражданите и политиките на Европейския съюз по отношение на договора за изменение. На 8 и 9 ноември в Европейския парламент се проведе и първата среща на гражданския форум „Агора“. На форума си дадоха среща представители на европейските институции и гражданското общество, за да дискутират бъдещето на Европа. Петте работни групи се съсредоточиха върху целите и задачите на Европейския съюз, новите права и инструменти, външните отношения, отношенията между институциите и гражданското общество.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
|