Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 1 Информация за читателите
Източници на информация и други полезни връзки
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пакт за стабилност и растеж
- Качество и жизнеспособност на публичните финанси
- Икономически и паричен съюз (ИПС)
- Общи аспекти
- Пряко данъчно облагане
Източници на информация и други полезни връзки Контекст През 2005 година приоритетите на Лисабонската стратегия бяха преориентирани към заетостта и растежа, като се мобилизираха още повече всички средства на национално и общностно равнище в трите измерения на стратегията — икономическо, социално и екологично, с оглед по-доброто възползване от синергиите в общия контекст на глобализацията и устойчивото развитие. Държавите-членки представиха на Комисията националните си програми за реформа, като тя от своя страна се зае през 2006 г. с подробната им оценка, чиято цел е да насърчи ползотворния обмен на идеи, като същевременно предложи конкретни действия за попълване на посочените в доклада пропуски. Комисията предприе и анализ на постигнатия напредък при прилагането на стратегията както на общностно, така и на национално равнище, като формулира конкретни предложения във връзка с продължаването ѝ. На 14 февруари в резолюция относно приноса към пролетното заседание на Съвета през 2007 г. във връзка с Лисабонската стратегия (32) Европейския парламент приветства одобрените от Комисията и държавите-членки действия за успешното осъществяване на стратегията. Той констатира, че стратегията е отговорът на Европа на поставените от глобализацията предизвикателства. От друга страна, той подчертава, че осъществяването на тази стратегия изисква бюджетът на Общността да предостави достатъчно и правилно разпределени финансови средства, каквито липсват засега. След представянето от страна на държавите-членки на първите им доклади за дейността по прилагането на националните им програми за реформа на 27 февруари Съветът прие документ, в който се излагат ключовите въпроси по отношение на стратегията. Той призовава да се извлече максимална полза от условията за растеж, които понастоящем са по-добри в сравнение с тези през немалко от изминалите години, за да бъдат продължени структурните реформи в съответствие с общите насоки на икономическа политика при отчитане на специфичните за всяка държава препоръки. От своя страна Европейския съвет на заседанията си на 8 и 9 март установи, че Лисабонската стратегия започва да дава плодове и че е необходимо да се извлече полза от икономическия подем в Европа, за да се засили реформационният тласък. Той приканва Комисията да представи през есента на 2007 г. междинен доклад в контекста на предложението ѝ относно интегрираните насоки за растеж и заетост за периода 2008—2011 г. Европейският съвет подчертава между впрочем и заключенията от състоялата се на 8 март тристранна социална среща на върха във връзка с ключовата роля на социалните партньори, които трябва да продължат активния си принос за осъществяването на целите на Лисабонската стратегия. Новите програми на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., приети през 2007 г., също ще спомогнат за осъществяването на целите за растеж и заетост от всички участници в партньорството от градовете и регионите (33). На 3 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено: „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията — Принос на Комисията на срещата на държавните и правителствени ръководители през месец октомври“ (34). В този стратегически доклад се оценява прилагането на обновената Лисабонска стратегия и се съдържат предложения за следващия тригодишен цикъл, по-специално нова поредица от интегрирани насоки, препоръки по държави, както и нова лисабонска програма на Общността. По време на неофициалния Европейски съвет от 18 и 19 октомври и въз основа на това съобщение беше постигнат широк консенсус в подкрепа на подхода на Комисията по отношение на следващия цикъл от Лисабонската стратегия, който ще бъде приет през пролетта на 2008 г. От своя страна на заседанието си на 14 декември Европейският съвет даде положителна оценка за стратегическия доклад на Комисията. Той прие също така декларация на Съюза относно глобализацията. В декларацията се изтъква, че Съюзът се стреми да насочва глобализацията така, че да отговори на интересите на всички свои граждани и като се основава на своите общи ценности и принципи. На 13 ноември Съветът прие заключения, озаглавени: „Новият тригодишен цикъл от Лисабонската стратегия“, а на заседанието си на 5 и 6 декември прие заключения относно перспективите пред европейската стратегия в областта на заетостта в рамките на новия цикъл на Лисабонската стратегия. На 11 декември Комисията прие съобщение, озаглавено: „Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008—2010 г.)“ (35). В него се представя междинен преглед на обновената Лисабонска стратегия и се подготвят, що се отнася до началото на новия цикъл, основите за пролетната сесия на Европейския съвет през 2008 г. Същия ден Комисията прие съобщение, озаглавено: „Предложение за Лисабонска програма на Общността 2008—2010 г.“ (36). В него се представят редица амбициозни и в същото време постижими цели, които да бъдат осъществени на общностно равнище до 2010 г. Това предложение за нова Лисабонска програма на Общността се основава на интегрираните насоки и четирите приоритетни области на действия, установени от Европейския съвет от пролетта на 2006 г. Контекст През 2005 г., успоредно с обновяването на Лисабонската стратегия под формата на партньорство за растеж и заетост, Европейският съвет определи принципите, които трябва да водят Европа по пътя на устойчивото развитие. Тези принципи предполагат икономически просперитет, основан на екологично ефективна и иновативна икономика, защита и подобряване на качеството на околната среда, както и насърчаване на справедливостта и социалното сближаване, солидарно с останалата част от света. През юни 2006 г. Съветът прие нова стратегия за устойчиво развитие. Предназначена за един разширен Европейски съюз и вписваща се в контекста на необходима световна солидарност, новата стратегия цели предприемането на мерки в седем приоритетни области, за да може Европа да поеме по пътя на устойчивото развитие и да запази настоящите равнища на просперитет и благосъстояние: изменението на климата и чистата енергия, устойчивия транспорт, устойчивото потребление и производство, опазването и управлението на природните ресурси, общественото здравеопазване, социалното приобщаване, както и демографията, миграцията и бедността в света. На 22 октомври Комисията представи своя първи доклад за напредъка (37) по обновената стратегия за устойчиво развитие. В доклада се разглеждат получените при осъществяването на седемте ключови цели резултати и се изброяват политическите инициативи, предприети на европейско равнище, както и държавите-членки, допринесли за тези резултати. От доклада се вижда, че осъщественият в областта напредък е сравнително скромен, като по-окуражително е развитието на политическите инициативи, чиято конкретизация се очаква през следващите години. Тази равносметка на състоянието ще послужи за основа на обсъжданията относно необходимостта за промяна на насоката или ритъма на политическите инициативи с оглед преформулиране на целите или поставянето им в по-дългосрочна перспектива. Комисията препотвърждава валидността на определените за 2006 година приоритети, но счита, че е уместно да бъдат продължени усилията за прилагане на тази стратегия във всички области, като вниманието се насочи предимно към въпросите, свързани с изменението на климата и чистата енергия. През 2007 година изменението на климата и чистата енергия се превърнаха в основни приоритети на национално и европейско равнище. Във въпросния доклад се посочва, че за изпълнението на набелязаните цели в определените срокове ще са необходими постоянни усилия. В тази връзка Европейският съюз предприе важни ориентирани към бъдещето мерки, основната от които е приетата през март нова интегрирана политика на Съвета в областта на изменението на климата и енергията (38), с която се определят амбициозни и обвързващи цели до 2020 г. по отношение на ограничаването на емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и биогоривата. В други инициативи са включени усилия във връзка с улавянето и събирането на въглерода. Осъществяването на тези цели ще изисква постоянно да се следи за правилното прилагане на схемата на Общността за търговия с емисионни квоти, насърчаване на прибягването до възобновяеми енергии и устойчивото използване на биогорива, както и изготвяне на стратегии и планове за приспособяване към изменението на климата. Резултатите в областта на транспорта съдържат положителни страни по отношение на емисиите на замърсители, въпреки че емисиите на парникови газове продължават да се увеличават. Процесът на преминаване към използване на незамърсяващ околната среда транспорт бележи известно закъснение и е с различни резултати в различните държави-членки. Пътният трафик и натовареността продължават, между впрочем, да се увеличават. По отношение на устойчивото производство и потребление растящ брой предприятия бележат ефективност в опазването на околната среда; като броят на предлаганите на пазара устойчиви продукти и услуги също бързо се увеличава. В някои отношения опазването и управлението на някои природни ресурси, по-конкретно загубата на биоразнообразие, предизвиква загриженост, въпреки че показателите сочат стабилност в глобалното използване на природните ресурси и дори известно намаляване, дължащо се на по-ефикасното използване на ресурсите и по-специално на по-добро управление на горските фондове и намаляване на произвежданите отпадъци. Развитието в сектора на общественото здравеопазване е положително и макар че в много държави социалното приобщаване и интеграция остават основно предизвикателство, безработицата спада навсякъде. Обещаващ напредък беше осъществен и по отношение на качеството на помощта за развитие, както и на борбата с бедността в света. Все пак натискът върху екологичната устойчивост остава силен и по-специално достъпът до ключови ресурси. Както и при седемте приоритетни области, известен напредък беше отбелязан в следните междусекторни политики: образование и обучение; научни изследования и развитие; инструменти на икономическата и финансова политика; комуникации, мобилизиране на заинтересованите страни и умножаване на успехите; осъществяване и последващ контрол на отбелязания напредък. Необходимо е обаче продължаване на усилията по прилагане, за да се гарантира целенасочеността и съгласуваността на действията във всички области на политика. Общ подход На 15 февруари в резолюцията си относно състоянието на европейската икономика, озаглавена: „Подготвителен доклад за основните насоки на икономическата политика за 2007 година“ (39), Европейският парламент призова за възползване от икономическия подем и стабилността на публичните финанси с оглед осигуряване на устойчиви и качествени подобрения в областта на растежа и заетостта. Той обърна внимание по-специално на прилагането, от страна на държавите-членки, на интегрираните насоки в условията на благоприятна икономическа конюнктура и формулира поредица от препоръки във връзка с преразглеждането им през 2008 г. На 27 март (40) в препоръката си за актуализиране за 2007 г. на общите насоки на икономическите политики на държавите-членки и на Общността и относно изпълнението на политиките по заетостта на държавите-членки Съветът предостави насоки на национално равнище, с които се уточняват мерките по прилагането на общите насоки на икономическите политики на държавите-членки. Той формулира и препоръки относно еврозоната. В доклад от 3 май (41), представен съгласно Регламент (ЕО) № 501/2004 относно тримесечните финансови сметки на сектора на публичната администрация (42), Комисията възприе становището, че като цяло държавите-членки са отбелязали значителен напредък в изготвянето на съответните данни. Пакт за стабилност и растеж Институциите на Общността пристъпиха към годишен преглед на ситуацията във всяка една държава-членка. Така, по препоръка на Комисията, Съветът прие последователно своите становища относно актуализираните програми за стабилност и сближаване на „двадесет и седемте“: те бяха оценени от него, според случая, като напълно, в общи линии или частично, съответстващи на изискванията на преразгледания пакт за стабилност и растеж. Подобряването на положението във Франция и Обединеното кралство доведе до отмяна от страна на Съвета (съответно на 30 януари (43) и 9 октомври (44)) на предишните решения за наличието на прекомерен дефицит в тези държави. На 27 февруари Съветът прикани полските власти да преодолеят прекомерния дефицит в Полша. На 5 юни той прекрати и процедурата за прекомерен дефицит срещу Германия (45), Гърция (46) и Малта (47). Противно на това, на 10 юли (48) той прие решение за установяване на неподходящия характер на действията, предприети от Чешката република за преодоляване на прекомерния дефицит, а на 9 октомври прие препоръка за преодоляването му. Във всички тези случаи Съветът се е придържал към препоръките на Комисията. На 13 юни Комисията прие съобщение (49), с което се оценяват действията, предприети от Унгария за преодоляване на прекомерния дефицит в отговор на препоръката на Съвета от октомври 2006 г. На заседанието си през юли Съветът сподели становището на Комисията. На 20 ноември Комисията прие съобщение от същия вид (50) по отношение на Полша в отговор на препоръката на Съвета от февруари. На заседанието си на 4 декември Съветът сподели становището на Комисията. На 13 юни Комисията представи съобщение, посветено на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз (51). В него тя се спира на правилното прилагане на процедурите при прекомерен дефицит през последните месеци, като същевременно констатира и отклоненията от правилата на предпазната част на Пакта за стабилност и растеж. Според Комисията понастоящем предизвикателството се състои в извличането на полза от периода на благоприятна икономическа конюнктура с цел бърз напредък за постигането на средносрочните бюджетни цели. Тя формулира конкретни предложения за доразвиване на някои аспекти на предпазната част на пакта като част от проведената през 2005 г. реформа. От своя страна на 26 април Европейският парламент изрази позицията си по предишното съобщение, представено от Комисията през 2006 г. (52). Той изрази задоволство във връзка със значителните усилия, положени от някои държави-членки за съблюдаване на задълженията по пакта, но изрази и загриженост по отношение на прилагането на предпазната му част. На 9 октомври Съветът прие заключения, озаглавени: „Подобряване на ефективността на предпазната част на Пакта за стабилност и растеж“.
На 5 юни, в заключенията си относно качеството на публичните финанси, Съветът подчерта необходимостта от оптимизиране на дейността на публичните власти и постигане на по-добри резултати в условията на ограничено публично финансиране. Той подкрепя действията за задълбочаване на връзките между институционалните рамки и ефективността на публичните бюджети и приканва Евростат и националните статистически служби да положат допълнителни усилия за да предоставят по-подробни данни за структурата на публичните разходи, по-конкретно в областта на образованието, здравеопазването и социалното осигуряване, както и на научните изследования и развитието. Качеството на публичните финанси беше обект и на заключенията на Съвета от 9 октомври. В тях Съветът подчертава възможността модернизирането на публичните финанси да допринесе за засилване на конкурентоспособността, подобряване на предоставяните услуги, едно по-добро използване на парите на данъкоплатеца, както и за разумното им изразходване. Той счита, че е уместно да бъдат усъвършенствани националните системи за измерване на ефективността и оценяване на реформите в публичния сектор.
По случай петдесетгодишнината от Договорите от Рим, чествана на 24 и 25 март, всички държави от еврозоната решиха да емитират монета от две евро с изобразена отворена книга — Договорът — на фон с площада на Капитолия в Рим, където са подписани Договорите от Рим на 25 март 1957 г. За да отбележат събитието, Кипър, Унгария и Румъния също емитираха монета от националната си парична единица със същото изображение. В общ план на 3 май Комисията прие съобщение, озаглавено: „Годишна декларация за еврозоната за 2007 г.“ (53), придружено от годишен доклад за еврозоната. В тази декларация се посочват основните предизвикателства, пред които еврозоната е понастоящем изправена. От своя страна в резолюция от 12 юли относно годишния доклад за 2007 г. Европейският парламент счете, че са необходими нови мерки, за да може външното представяне на еврозоната да съответства на растящия ѝ дял в световната икономика. В съобщение от 4 май относно въвеждането на еврото в Словения (54) Комисията отбеляза, че операцията се е провела бързо и без сътресения и че дори и цените на някои стоки и услуги да са се увеличили, общото равнище на инфлацията е останало сравнително стабилно през седмиците, последвали преминаването към еврото. На 16 май Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) приеха докладите за сближаване за Кипър и Малта (55). В светлината на своята оценка Комисията предложи решения във връзка с приемането на еврото от тези държави. След обсъждане в полза на тези предложения по време на заседанието на Европейския съвет от юни и положително становище от страна на Европейския парламент на 10 юли Съветът прие тези решения, с предвидена дата на влизане в сила — 1 януари 2008 г. (56). Освен това Комисията представи своя пети (на 16 юли) (57) и шести (на 27 ноември) (58) доклад за практическата подготовка за бъдещото разширяване на еврозоната. В тези доклади вниманието е съсредоточено по-специално върху гореспоменатите случаи с Кипър и Малта, но се отделя специално място и на подготовката в Словакия, която желае да приеме еврото през 2009 г. През цялата година, между впрочем, Комисията проведе редица комуникационни действия в държавите-членки (по-специално в Кипър, Малта и Словакия), за да ги подготви за преминаването към еврото. Тя участва и във финансирането на националните комуникационни действия по споразуменията за партньорство с Кипър и Малта. На 20 юни Европейският парламент прие резолюция за усъвършенстването на метода на консултиране на Европейския парламент при процедурите, свързани с разширяването на еврозоната: позовавайки се на предстоящото разширяване на еврозоната, той поиска от Съвета и Комисията постигането на междуинституционално съгласие относно графика и един основан на сътрудничеството подход. В резолюция от 12 юли по годишния доклад на Европейската централна банка за 2006 г. Европейският парламент счете, че заслужава да бъде взето предвид правилото, според което единствено капиталовложенията могат да оправдаят евентуален бюджетен дефицит. Той поиска от ЕЦБ да наблюдава внимателно динамиката на използването на еврото от страна на централните банки като парична единица за резерв и да му представи в годишния си доклад за международната роля на еврото количествен преглед на това използване, както и да анализира последиците от него, по-специално за обменния курс. На 26 септември (59) Европейският икономическия и социален комитет изрази становище по съобщението на Комисията, озаглавено: „Икономиката на ЕС: преглед за 2006 г. — Засилване на еврозоната: основните приоритети на политиката“ (60).
На сесията си през март Европейският икономическия и социален комитет прие становище (61) по съобщението на Комисията относно необходимостта от разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (62). Той изразява съжаление, че инициативите на Комисията в тази област все още не са достатъчно подплатени със сътрудничество между държавите-членки и счита, че е необходимо постоянно усъвършенстване на сътрудничеството между националните органи за борба с финансовите измами. Между впрочем, на 11 декември Европейският парламент и Съветът приеха програмата за действие „Fiscalis 2013“ (63). С бюджет от 157 млн. евро програмата трябва да бъде внедрена от 2008 г. нататък. Нейната цел е да предостави на държавите-членки средства за по-ефикасна борба с данъчната измама, както и да намали разходите за икономическите агенти във връзка със съблюдаването на законодателството на Общността в областта на ДДС и акцизите. Програмата ще насърчава също така сътрудничеството между данъчните администрации и ще им помага да постигнат разумно равновесие между ефикасните проверки и данъчната тежест за данъкоплатците. Чрез нея освен това ще бъдат подпомогнати и развитието и управлението на трансевропейските информационни системи в областта на данъчното облагане.
На 26 февруари Комисията прие съобщение, от една страна, относно работата на Общия форум на ЕС за трансферните цени при процедурите по предотвратяване и разрешаване на спорове, а от друга — във връзка с насоките за предварителните ценови споразумения в рамките на ЕС (64). Целта е да се предотвратят споровете относно трансферните цени и свързаното с тях двойно данъчно облагане посредством насърчаване на предварителните двустранни спогодби. На 5 юни това съобщение получи одобрението на Съвета. В заключенията си от март относно откриването на дискусии по въпросите на усъвършенстването на сътрудничеството и координацията на системите за пряко данъчно облагане на държавите-членки в областта на вътрешния пазар Съветът отдаде значение на ползата от подобна стъпка. Той прикани държавите-членки да продължат работата си с Комисията с оглед определяне на областите, в които може да възникне нужда от засилване на координацията. На 26 септември (65) Европейският икономически и социален комитет изрази становище по следните съобщения на Комисията (66): „Координиране на разпоредбите на държавите-членки в сферата на прякото данъчно облагане в рамките на вътрешния пазар“, „Данъчно третиране на загуби при трансгранични случаи“ и „Облагане при напускане и необходимост от координиране на данъчните политики на държавите-членки“. В съобщение от 2 май (67) за прилагане на програмата на Общността за подобряване на икономическия растеж и заетостта и насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса в ЕС Комисията изложи постигнатия през 2006 г. напредък и следващите стъпки към предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО). Тя остава убедена, че един глобален подход, минаващ през въвеждането на ОККДО, може да донесе по-чувствително цялостно подобрение по отношение на проблемите, свързани с облагането на печалбата на дружествата с дейност в рамките на вътрешния пазар. В своите заключения от 25 юни относно данъчното облагане на спестяванията Съветът потвърди съгласието си във връзка с функционалните и технически параметри на обмена на информация по силата на Директива 2003/48/EО (68), както и във връзка с използването на общата комуникационна мрежа „CCN-mail 2“ като канал за обмен на информация след края на 2007 г. На 10 декември Комисията прие съобщение, озаглавено: „Прилагането на мерки за борба със злоупотребите при прякото данъчно облагане — в рамките на ЕС и по отношение на трети държави“ (69). В него държавите-членки се приканват да преразгледат основно мерките си за борба с преките данъчни злоупотреби, като отчетат принципите, произтичащи от съдебната практика на Съда на Европейските общности, както и да помислят върху възможни координирани решения в тази област.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
|