Дружествено право, управление на предприятията и борба с финансовите престъпления

В резолюция от 1 февруари, в която се съдържат единадесет препоръки във връзка със статута на частното европейско дружество (¹⁴⁰), Европейският парламент поиска от Комисията да му представи в рамките на 2007 година предложение за законодателно действие в тази област. Препоръките се отнасят предимно за разпоредбите от общностното законодателство, с които се управлява формата на дружествата и условията, свързани с тяхното създаване, дружествения капитал и отговорността на управителите и съдружниците при намаляване на нетните активи.

В съобщение от 10 юли Комисията представи някои виждания относно опростена бизнес среда за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита (¹⁴¹). Предвид настъпилите през последните години промени (глобализация на икономиките, технологични скокове, нови международни счетоводни стандарти, развитие на съдебната практика) Комисията счита за необходимо да бъдат преразгледани съществуващите директиви с оглед определянето на степента им на актуалност. За тази цел тя възнамерява да проведе дискусии с държавите-членки, Европейския парламент и заинтересованите страни.

На 11 юли Европейският парламент и Съветът подписаха директива относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (¹⁴²). Този текст цели премахването на основните препятствия пред трансграничното гласуване в допуснатите до регулиран пазар дружества със седалище в държава-членка, като въвежда някои специфични изисквания във връзка с правата на акционерите в рамките на общото събрание.

На 13 ноември Европейският парламент и Съветът подписаха директива относно изискването за доклад от независим експерт, който да бъде изготвян при сливането или разделянето на акционерно дружество (¹⁴³). Това предложение е едно от десетте конкретни предложения за бързо действие в рамките на програмата за действие във връзка с намаляване на административното бреме в рамките на Европейския съюз (¹⁴⁴). С него на акционерите се предоставя пряката възможност за отказ от писмения експертен доклад във връзка с проекта на условията на сливане или разделяне, привеждайки по този начин две директиви (¹⁴⁵) в съответствие с текущите изисквания на десетата директива по глава „Дружествено право“ относно трансграничните сливания на капиталовите дружества (¹⁴⁶).

Счетоводство и одит

На 6 юли Комисията представи първия си доклад до Европейския комитет по ценни книжа и до Европейския парламент за постигане на сближаване на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) и националните общоприети счетоводни принципи (GAAP) на трети страни (¹⁴⁷). Този доклад е посветен главно на съответните работни графици, предвидени в тази връзка от националните власти на Канада, Съединените щати и Япония. В него се съдържат и някои предварителни сведения относно усилията за постигане на сближаване от страна на някои други трети държави.

В резолюция от 13 март (¹⁴⁸) по препоръката на Комисията относно трансграничното колективно управление на авторското право и сродните права в областта на законно предоставяни музикални услуги по Интернет (¹⁴⁹) Европейският парламент прикани Комисията да посочи недвусмислено, че тази препоръка се прилага изключително към продажбите по електронен път на музикални звукозаписи; той също така поиска от нея да представи във възможно най-кратък срок предложение за рамкова директива за регламентиране на колективното управление на авторското право и сродните права в сектора на достъпната в Интернет музика при отчитане на специфичността на дигиталната ера и запазване на европейското културно разнообразие.

От своя страна по време на пролетната си сесия Европейският съвет подчерта необходимостта от засилване на национално равнище на защитата на интелектуалната собственост, както и борбата с подправянето и пиратството на продукти.

В рамките на патентната политика на 3 април Комисията прие съобщение, озаглавено „Усъвършенстване на патентната система в Европа“ (¹⁵⁰), в което се представят резултатите от започнатите през януари 2006 г. консултации. Това съобщение би трябвало да бъде допълнено през 2008 г. със стратегия, която да обхваща основните нерешени въпроси във всички области на интелектуалната собственост.

През май в заключенията си относно финансовите перспективи на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Съветът припомни, че още от създаването си през 1996 г. тази организация е допринесла съществено за подобряването на действието на вътрешния пазар. Съветът приканва Комисията да започне проучване на общото функциониране на общностната система в областта на търговските марки с оглед приоритетното ѝ доизграждане.

На 27 юли Комисията прие необходимите мерки за свързването на общностната система за регистриране на дизайни и модели с международната система на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

През януари в становище относно обществените поръчки в Европейския съюз (¹⁵¹) Европейският икономически и социален комитет анализира текущото положение и предложи пътища за по-нататъшно подобряване на действието на този важен аспект на вътрешния пазар.

На 23 май (¹⁵²) Европейският парламент и Съветът приеха директивата за отмяна на Директива 71/304/ЕИО относно премахването на ограниченията пред свободата на предоставяне на услуги в областта на обществените поръчки за строителство и за възлагането на обществени поръчки за строителство на предприемачи, действащи посредством агенции или клонове. Тази стъпка е част от усилията за опростяване на достиженията на общностното право.

В своя резолюция от 20 юни Европейският парламент отбеляза, че срокът за транспониране в националното законодателство на директивите относно обществените поръчки е бил 31 януари 2006 г., но към момента само двадесет от общо двадесет и пет държави-членки са се съобразили с него. Той следователно препоръчва на Комисията да представи план за действие с цел държавите-членки да бъдат насърчени да изпълнят падащите им се задължения, както и да акцентира върху неправомерните възлагания на обществени поръчки по взаимно договаряне и късното или неправилно транспониране.

В член 30 от Директива 2004/17/EО се предвижда възможност за изключване на „либерализираните“ — т.е. „пряко изложените на конкуренцията на пазарите, до които достъпът не е ограничен“ — дейности от приложното поле на директивата. В приложение на тази разпоредба през 2007 г. Комисията прие четири решения (¹⁵³) относно снабдяването на Англия, Шотландия и Уелс с електроенергия и природен газ, някои куриерски и пощенски услуги в Дания, някои услуги в пощенския сектор на Финландия (с изключение на Оландските острови), както и относно производството и продажбата на електроенергия в Швеция.

На 11 декември Европейският парламент и Съветът подписаха директива, с която се ревизират общностните правила относно процедурите за обжалване в областта на възлагането на обществени поръчки (¹⁵⁴). С тази директива се усъвършенстват националните процедури за обжалване, с които разполагат предприятията, когато считат, че възлагането на дадена обществена поръчка е станало по нечестен път.

На 5 декември, в рамките на отбранителния пакет, Комисията прие предложение за директива (¹⁵⁵) относно обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността. С тази директива се постига по-голяма гъвкавост на правилата за възлагане на някои обществени поръчки за строителство, доставки и услуги в областта на отбраната и сигурността.

2.2.2. Иновации и политика за предприятията

Като част от процеса по изпълнение на Лисабонската стратегия на 4 април (¹⁵⁶) Комисията представи съобщение относно усъвършенстването на трансфера на знания между изследователските организации и промишлеността в Европа. В съобщението се отбелязва, че тези взаимодействия постепенно са се засилили през последното десетилетие. Във връзка с този анализ Комисията, от своя страна, представи указания, чиято цел е да подпомогнат изследователските организации в определянето на общите си с бизнеса интереси, както и да улеснят определянето на условията за трансфера на знания от общ интерес. Това съобщение на 11 октомври стана обект на становище от страна на Комитета на регионите (¹⁵⁷).

В становището си по собствена инициатива от 11 юли (¹⁵⁸) Европейският икономически и социален комитет анализира връзките между иновациите и индустриалните промени. Въз основа на този анализ той отправи препоръки във връзка с някои аспекти на иновационния механизъм, които биха могли да насърчат прякото превръщане на резултатите от изследванията в търговски успех, както и засилването и растежа на европейската промишленост и икономика. Той приветства също така усилията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за насърчаване на иновациите. Становището на комитета от 12 юли беше посветено на инвестициите съгласно Лисабонската стратегия в придобиването на знания и в областта на иновациите (¹⁵⁹).

На 11 септември Комисията прие съобщение относно публично-частния диалог за изследвания и иновации в областта на сигурността (¹⁶⁰), в което по-специално се предвижда създаването на европейския форум на изследванията и иновациите в областта на сигурността (ESRIF) (¹⁶¹).

На 22 февруари Комисията публикува своето шесто Европейско табло за проследяване на резултатите от иновациите (ЕТРИ), обхващащо 2006 г. ЕТРИ е инструмент, създаден в рамките на Лисабонската стратегия за оценяване и сравняване на резултатите при различните европейски държави, Съединените щати и Япония. В шестото издание на ЕТРИ се открояват две големи теми: от една страна, разликата между Европейския съюз и Съединените щати в областта на иновациите намалява за четвърта поредна година; от друга страна, приближаването на новите държави-членки към средното за Европейския съюз равнище води до сближаване на националните резултати при иновациите.

На 23 февруари Комисията публикува и работен документ, озаглавен „Ръководство за иновативни решения при обществените покупки — Десет елемента на добрата практика“ (¹⁶²), в който се прави преглед на възможностите за насърчаване на иновациите чрез обществените покупки.

С оглед на обществено допитване на 27 юли Комисията публикува работен документ, озаглавен „Към европейска стратегия за иновациите в сектора на услугите — Основни предизвикателства и въпроси за бъдещи действия“ (¹⁶³).

На 22 ноември Съветът се поздрави с постигнатия напредък при осъществяването на стратегията в областта на иновациите, приета през декември 2006 г.

Насърчаване на предприемачеството и политиката за малките и средни предприятия (МСП)

В становището си от 14 февруари (¹⁶⁴) по повод съобщението на Комисията относно финансирането на растежа на МСП (¹⁶⁵) Комитетът на регионите подчерта основния проблем, който възниква поради оттеглянето на големите банки от местните пазари в слабонаселените селски райони или в недостатъчно развитите икономически зони. Той счита, че изменение на нормативната уредба в тази област би имало важно въздействие върху достъпа на МСП до начините за финансиране. С положително отношение към постигането на по-добра среда за рисковия капитал сред препоръките на Комитета към Комисията е и тази най-добрите регионални практики да бъдат включени в програмата на бъдещите дискусии на европейско равнище.

От своя страна Европейският съвет на сесията си през март изрази подкрепата си за облекчаване на административните такси, за да се стимулира европейската икономика, чието въздействие върху МСП не е за пренебрегване.

В третия си доклад, публикуван на 4 май, относно финансовите инструменти на многогодишната програма за предприятията и предприемаческия дух (¹⁶⁶) Комисията заключи, че гаранционният механизъм на МСП е бил много добре посрещнат от пазара, както и че гишетата „обезпечаване на заеми и микрокредити“ са имали успех, което е позволило на участващите финансови посредници да увеличат количествата и поеманите рискове. Тя отбелязва, че финансовите инструменти на Общността, част от рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), ще подкрепят МСП, които работят в традиционните сектори и тези, които инвестират в информационните и комуникационни технологии и иновациите, в частност екоиновациите. По този начин ПКИ би трябвало да се превърне в една от основните мерки на Общността за насърчаване на конкурентоспособността и Лисабонската стратегия.

В контекста на ПКИ Комисията обяви покана за представяне на предложения, с цел да бъде създадена нова „единна европейска мрежа“ за подкрепа на МСП на мястото на съществуващите мрежи от европейски информационни центрове (ЕИЦ) и информационни центрове за иновации (ИЦИ), която да предоставя поддържащи интегрирани към предприятията услуги с цел насърчаване на предприемачеството и иновациите. Тази единна мрежа ще бъде действаща от януари 2008 г.

Управлението на проекта за мрежа е възложено на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации (ИАКИ). Комисията създаде тази агенция на 31 май, като преименува създадената през 2004 г. Изпълнителна агенция „Интелигентна енергия“ (ИАИЕ) и разшири сферата ѝ на действие. Освен мрежата ИАКИ управлява програмата „Интелигентна енергия — Европа“ в рамките на ПКИ, както и програмата „Марко Поло“ в областта на транспорта.

ПКИ е отворена за участие за трети държави в съответствие с разпоредбите на правната основа на ПКИ. През 2007 г. приключиха преговорите и административните формалности във връзка с участието на страните от ЕИП/ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия), Хърватия, Бивша югославска република Македония и Израел в специфичната програма за предприемачество и иновации по ПКИ. Преговорите продължават с други държави.

От своя страна на сесията си на 24 май Европейският парламент подчерта необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до финансиране. Той всъщност отбелязва, че стратегията на Комисията, разработена в нейното съобщение относно разширена иновационна стратегия за Европейския съюз (¹⁶⁷), акцентира върху съществуващата система на рисков капитал, която според него не е способна да удовлетвори нуждите от финансиране на МСП, микропредриятията и дребните предприемачи. Той желае реализирането на специфична програма, предназначена да стимулира иновациите в МСП, както и предоставянето на финансова подкрепа за разходите им по издаването на патенти и по-широко използване на обществените поръчки за подпомагане на иновациите.

На 12 юли Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива относно потенциала на предприятията, и по-специално на МСП (¹⁶⁸). В него Комисията и Съветът се призовават да положат всички усилия, така че принципът, според който малките предприятия са приоритетна грижа, да се превърне във водещ при всички съответни регламентационни мерки. Комитетът също така приканва Комисията да анализира участието на МСП в програмите на Общността.

На 4 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“ (¹⁶⁹), в което е представен постигнатият напредък от 2005 г. досега в областта на политиката за МСП и са изложени окуражаващи резултати за отчитането на интересите на МСП при разработване на политиките както на национално, така и на общностно равнище.

В своето съобщение от 5 октомври, озаглавено „Преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията — за политика на втори шанс — Прилагане на Лисабонското партньорство за растеж и заетост“ (¹⁷⁰), Комисията посочва, че високата цена от фалитите би могла да бъде понижена чрез по-добро подпомагане на предприятията в затруднение, а в случай на фалит — чрез улесняване на новия старт на предприятията, обявени в непреднамерен фалит. Тя подчертава, че изработването на политика на втория шанс би имало благоприятен ефект върху европейската икономика.

На 8 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Малки, чисти и конкурентоспособни: Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната среда“ (¹⁷¹). Програмата за подпомагане на МСП в усилията им за съобразяване със законодателството в областта на околната среда представлява конкретен израз на поето задължение в рамките на шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда.

По време на сесията си на 22 ноември Съветът прие заключения относно политиката за МСП в рамките на интегрирания подход към конкурентоспособността.

Промишлена политика

В заключенията си от 22 май относно промишлената политика Съветът приветства напредъка на провежданите на общностно равнище инициативи, и по-специално положителните резултати на секторните инициативи във връзка с автомобилната промишленост, биотехнологиите, информационните и комуникационни технологии и корабостроенето. Той подчертава обаче, че усилията трябва да бъдат продължени, за да се отговори на предизвикателствата на глобализацията, при отчитане на обществените и екологични последици, както и на въпросите, свързани с изменението на климата. Като препотвърждава подкрепата си за интегрирания подход на Комисията в областта на промишлената политика (вж. по-долу), Съветът я приканва да приложи на практика заключенията на Европейския съвет от март, като вземе предвид факторите, които са от значение за конкурентоспособността на промишлеността, като например: интеграцията и взаимното допълване на екологичната, енергийната и промишлената политика; инициативата „По-добра законодателна дейност“; програмата за съживяване на вътрешния пазар на стоки; договарянето на споразумения за свободна търговия, приключването на кръга преговори от Доха, както и стратегията за достъп до пазара; иновационната стратегия. На 22 ноември Съветът при също така заключения във връзка с промишлената политика в рамките на интегрирания си подход към конкурентоспособността.

На 4 юли (¹⁷²) Комисията представи резултатите от междинен преглед на промишлената политика (лансирана през 2005 г.) в посока прилагане на интегриран подход (¹⁷³). Оценявайки междувременно постигнатия напредък, тя счита, че не се налага така определената проактивна — но не интервенционистична — политика да бъде основно променена. Тя, от друга страна, е на мнение, че изменението на климата, глобализацията и технологичният напредък упражняват конкурентен натиск върху икономиката на Съюза, който я принуждава да се приспособява. Комисията, следователно, разглежда за периода 2007—2009 г. нови инициативи като подпомагане на трайните политики в областта на енергетиката и изменението на климата, запазване на достъпа до суровините, мерки, при които се отчита специфичният характер на енергоемките клонове на промишлеността или насърчаване на иновациите. Тя откроява и областите, в които е необходимо стимулиране на текущите инициативи, сред които се числят опростяването и подобряването на нормативната уредба или преминаването към икономика, използваща нисковъглеродна енергия и с висока енергийна ефективност.

Социална отговорност на предприятията

В своя резолюция от 13 март (¹⁷⁴) Европейският парламент, убеден, че едно засилено чувство на отговорност от страна на предприятията в социален и екологичен план представлява ключов елемент от европейския социален модел и стратегията на Съюза за устойчиво развитие, предложи създаването на европейски стандарт за означаване на продуктите, които спазват правата на човека и основните права на трудещите се по съществуващия на европейско равнище в областта на опазването на околната среда модел, както и прилагането на професионална рамка, включваща специфични квалификации в областта на социалния одит и сертифицирането. Той иска от Комисията да подпомогне създаването на списък с критерии, които представящите се за отговорни предприятия да са длъжни да спазват, като например да съобщават практиките си в съответната област.

На 19 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен eвропейски туризъм“ (¹⁷⁵), който е част от продължението на политиката на Европейския съюз в областта на туризма (¹⁷⁶). Всички заинтересовани участници са приканени да увеличат приноса на устойчивите практики, благоприятстващи конкурентоспособността на Европа като най-предпочитана туристическа дестинация в света. На 22 ноември Съветът прие заключения относно политиката в областта на туризма.

На 7 февруари Комисията прие съобщение, озаглавено „Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето през ХХІ век“ (CARS 21) (¹⁷⁷). Това съобщение има за цел да се установи регулаторна рамка за сектора, която да позволи да се съхрани конкурентоспособността на автомобилната промишленост в Европа. В резултат на отправените в това съобщение препоръки на 14 ноември Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ на ООН) прие предписания относно електронния контрол за стабилност и дневните светлини.

На 7 февруари Комисията също прие съобщение, озаглавено „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO₂ от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили“ (¹⁷⁸). На 19 декември Комисията прие предложение за регламент (¹⁷⁹) на основата на това съобщение. Предложеното законодателство установява норми относно емисиите на новите автомобили в рамките на интегрирания подход на Общността за намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

С Директива 2007/46/EО от 5 септември (¹⁸⁰) Европейският парламент и Съветът установиха нова рамка за типовото одобрение на моторните превозни средства, на техните ремаркета и на предназначените за тези моторни превозни средства системи, компоненти и технически възли. От този момент нататък целта на законодателството на Европейския съюз в областта на типовото одобрение на моторните превозни средства и техните компоненти е да гарантира, че предлаганите на пазара нови моторни превозни средства и свързаните с тях части и оборудване предоставят високо равнище на сигурност и опазване на околната среда.

С оглед ограничаване броя на смъртните случаи при ПТП по европейските пътища на 3 октомври Европейската комисия прие предложение за регламент относно защитата на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение (¹⁸¹). Това предложение ще позволи да се приложат изискванията на действащото законодателство и същевременно ще въведе за първи път изискването за активна система за сигурност на пътя. Това съчетание ще предостави подобрено равнище на сигурност за пешеходците и ще позволи още от 2009 г. да се използва помощната спирачна система при автомобилите.

На 10 октомври Комисията предложи да се опрости типовото приемане на движещите се с водород автомобили, така че те да могат да присъстват по-често по европейските пътища (¹⁸²). Регламентът цели да се хармонизират изискванията на държавите-членки по отношение на сигурността, за да се подсили вътрешният пазар за тези автомобили.

На 21 декември Комисията прие предложение за регламент (¹⁸³) относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от тежкотоварни автомобили. Регламентът има за цел да се засили защитата на околната среда срещу замърсяващите емисии от тези превозни средства.

Опасни продукти

С Директива 2007/51/EО от 25 септември (¹⁸⁴) Европейският парламент и Съветът измениха Директива 76/769/ЕИО относно ограниченията за пускането на пазара на някои опасни вещества, съдържащи живак.

На 10 септември Комисията прие предложение за директива относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (¹⁸⁵).

С приемането на 5 септември (¹⁸⁶) на Директива 2007/47/ЕО Европейският парламент и Съветът разшириха правната рамка на Директива 90/385/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия, и измениха Директива 93/42/ЕИО относно медицинските изделия, а също и Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоцидни продукти.