Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 1 Информация за читателите



страница8/14
Дата01.05.2018
Размер2.3 Mb.
#67118
ТипДоклад
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

Интермодален подход

Галилео“

На 16 май (292) и 19 септември (293) Комисията прие съобщения за преформулиране на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС), а на 19 септември тя прие също така изменено предложение за регламент относно продължаване на прилагането на европейските програми за спътникова радионавигация (EGNOS и „Галилео“) (294). Тя счита, че неуспехът на преговорите за концесионен договор за развитието и експлоатацията на „Галилео“, както и последвалото преразглеждане на програмната схема налагат внасянето на изменения в първоначалното ѝ предложение за регламент. Тя определя бюджет от 3,4 млрд. евро за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г.

По време на сесията си от 29 и 30 ноември Съветът прие заключения относно бъдещото развитие на „Галилео“, в които се определят принципите на финансиране, управление и политика в областта на възлагането на поръчки. При наличието на тези заключения на Съвета и на споразумението от 23 ноември относно финансирането на програмата Комисията вече има гаранции, че в бъдеще ще разполага с необходимите средства за реализирането на следващата фаза от европейските програми ГНСС, която включва оперативната готовност на EGNOS (европейска система за навигация с геостационарно покритие) през следващите две години, както и възлагането на поръчки за „Галилео“ и конкретизирането на оперативната система „Галилео“ в периода до 2013 г. Разгръщането на „Галилео“ ще бъде реализирано и финансирано от Общността.

В своите заключения Съветът препотвърждава значението на европейските програми ГНСС, EGNOS и „Галилео“, които представляват проект от първостепенно значение за Европейския съюз, и подкрепя, като обща цел на програмата „Галилео“, разгръщането най-късно през 2013 г. на европейска система за спътникова навигация, предлагаща пет навигационни услуги.

Развитие на международната конюнктура

На 9 януари Комисията прие съобщение за разработване на общностна политика за гражданско въздухоплаване по отношение на Канада (295). Решението за даване на мандат на Комисията от Съвета беше прието на 2 октомври.

На 25 април Съветът прие решение за подписване и временно прилагане на споразумението за въздушен транспорт със Съединените щати (296), което беше подписано на 30 април във Вашингтон. С това първо споразумение за въздушен транспорт се въвежда за първи път единна рамка за въздушните превози между Европейския съюз и Съединените щати и ще се даде възможност на европейските и американските авиокомпании да обслужват полети без ограничения между което и да било общностно летище и което и да било американско летище. Със споразумението се установява сътрудничество и по ключови за въздухоплаването теми (конкуренция, държавни помощи, сигурност и др.) благодарение на органи за сътрудничество (смесен комитет) и механизъм за разрешаване на спорове.

На 7 май Съветът прие решение за подписването и временното прилагане на споразумението с Русия за „договорените принципи за модернизация на съществуващата система за използване на транссибирските маршрути“. Със споразумението се цели прекратяването на системата на роялти, които европейските авиокомпании са задължени да изплащат до 2013 г. за полетите над Сибир.

По отношение на споразуменията на Общността с трети държави върху някои аспекти на услугите за въздушен превоз на 30 май Съветът прие решение относно подписването и временното прилагане на споразумения с Република Киргизстан (297). Той прие подобни решения на 25 юни с Хашемитското кралство Йордания, на 30 октомври с Обединените арабски емирства, като по последното решение бе подписано споразумение на 30 ноември. На 18 юни Съветът прие решение за подписване на споразумение с Република Панама, а на 18 септември той прие такова решение за Нова Зеландия (298). От своя страна, на 26 април Комисията прие предложение за решение (299) относно подписване, временно прилагане и сключване на споразумение между Европейската общност и Социалистическа република Виетнам. Освен това Комисията направи подобни предложения за решения и с Република Армения на 20 ноември (300) и с правителството на Монголия на 21 ноември (301). С тези решения се цели приобщаването към правото на Общността на двустранните споразумения в областта на въздухоплаването, сключени между държавите-членки и въпросните трети държави. Освен това на 30 ноември Съветът повери на Комисията мандат за преговори с оглед сключване на споразумение с Йордания в областта на въздухоплаването.

На 9 ноември Комисията прие съобщение, озаглавено „Създаване на общо авиационно пространство с Израел“ (302). Целите за отваряне на пазара с цел създаване на нови икономически възможности и нови възможности за инвестиции, от една страна, и поставяне на началото на процес на сближаване в областта на нормативната уредба, позволяващ прилагането на единни условия за лоялна и справедлива конкуренция, от друга.



Трансевропейски транспортни мрежи (ТТМ)

На 31 януари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Удължаване на основните трансевропейски оси до съседните страни — Насоки за транспорта в Европа и съседните региони“ (303). Целта на този първи етап към транспортна политика, включваща съседните държави, е да приведе нормативната уредба, стандартите и техническите спецификации на основните търговски партньори на Съюза в съответствие с тези в ЕС.

В съобщение от 21 март, озаглавено: „Трансевропейските мрежи: към интегриран подход“ (304), Комисията направи равносметка на състоянието на трансевропейските транспортни, енергийни и далекосъобщителни мрежи. Тя препоръчва постигането на синергия между трансевропейските мрежи с оглед на обмен на добрите практики и търсене на финансови решения.

На 20 юни 2007 г. Европейският парламент и Съветът приеха регламент (305) за определяне на общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи.

На 21 ноември Комисията представи своите предложения (306) за финансиране на проекти RTE-T в периода 2007—2013 г. Комисията отдаде приоритет на онези трансгранични проекти и способи за превоз, които са с грижа за опазването на околната среда, такива като водните пътища и железопътния транспорт.

2.2.8. Енергетика

Общ подход

На 10 януари Комисията предложи интегриран пакет от мерки в областта на енергетиката и изменението на климата с оглед намаляване на емисиите на парникови газове и укрепване на енергийната сигурност и конкурентоспособността на Съюза.

В своето съобщение, озаглавено: „Енергийна политика за Европа“ (307), Комисията изразява подкрепата си за обща енергийна политика с цел развитието в Европа на конкурентоспособна и устойчива енергетика, чиито основни задачи са борбата с изменението на климата, насърчаването на конкурентоспособността чрез стимулираща регулаторна рамка, както и ограничаването на зависимостта на Европейския съюз от вноса на петрол и газ. Чрез това съобщение Комисията си поставя амбициозната цел до 2020 г. да намали емисиите на парникови газове с 20 % и дори, в рамките на международно споразумение, — до 30 %. В съобщението се акцентира върху насърчаването на възобновяемите енергийни източници и подобряването на енергийната ефективност, приключването на изграждането на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ и една последователна външна енергийна политика. В него се набляга и върху вътрешната и външна солидарност между държавите-членки. То представя плана за действие за периода 2007—2009 г. и е придружено от първи пакет от конкретни предложения.

Като част от същото и съгласно член 40 (308) от Договора за Евратом Комисията изготви съобщение относно примерната ядрена програма (309). След положително становище от страна на Европейския икономически и социален комитет (310) Комисията прие споменатото съобщение (311). В него тя прави преглед на инвестициите в ядрената енергетика за последните десет години и описва икономическите аспекти на производството на ядрена енергия, нейното въздействие върху енергийния микс, както и условията за приемането ѝ от страна на обществото. Комисията подчертава, че всяка държава-членка решава сама дали да използва ядрена енергия. Тя посочва, че въпреки значимото място, което ядрената енергия може да заеме в енергийния микс на Европейския съюз, от изключителна важност е да продължи обсъждането на въпросите, свързани със сигурността и безопасността.

По време на Европейския съвет от 8 и 9 март бяха приети основите на европейска енергийна политика, придружена от ангажименти, обвързващи цели и процедури:


  • в областта на изменението на климата — независим ангажимент на Съюза да редуцира нивото на парниковите газове с най-малко 20 % до 2020 г., в сравнение с нивото от 1990 г., а също ангажимент да увеличи този процент до 30 %, ако други индустриално развити държави се ангажират да осигурят намаление на емисиите от същия порядък;

  • що се отнася до вътрешния пазар на природен газ и електроенергия — необходимостта да се осигури реално разделение на дейностите по снабдяване и производство, от една страна, и на управлението на мрежите, от друга (отделяне);

  • що се отнася до възобновяемите видове енергии — обвързващата цел за 20 % до 2020 г., с минимален дял от 10 % на биогоривата от общото потребление на бензин и газьол в Съюза.

Европейският форум за ядрена енергия, идеята за който бе лансирана от Комисията и подкрепена от Европейския съвет през март, бе официално открит на 26 ноември в Братислава. Форумът обединява различните заинтересовани страни, които ще разгледат, в рамките на широк и открит дебат, възможностите и рисковете, които крие ядрената енергия. Форумът ще се събира два пъти годишно под егидата на Чешката република и Словакия, като за него ще отговаря Комисията.

На 30 март Комисията прие работната програма за прилагане на програмата „Интелигентна енергия — Европа II“ (ИЕЕ II) 2007 г., която от този момент представлява неразделна част от рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Освен тази програма Комисията също така реши (312) да създаде Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации, сред чиито задачи присъства тази за доброто изпълнение на програма ИЕЕ II, което също така позволява на службите на Комисията да се съсредоточат върху основните стратегически задачи за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност.

На 5 юли Комисията прие съобщение, озаглавено: „Към Европейска харта за правата на потребителите на енергия“ (313). То е продължение на съобщенията от 10 януари относно съответно енергийната политика (вж. по-горе) и пазара на електроенергия и природен газ (вж. по-долу), в които Комисията се ангажира да положи всички усилия, така че интересите на потребителите да бъдат отчетени изцяло. В новото съобщение са очертани възможните елементи на една бъдеща харта за правата на потребителите на енергия.

Вътрешен енергиен пазар

В пакета на Комисията от 10 януари беше включено съобщение, озаглавено: „Перспективи за вътрешния пазар на природен газ и електроенергия“ (314). В него се изразява безпокойство от настоящото положение на вътрешния пазар. От окончателния доклад за секторното проучване в областта на конкуренцията (315) се вижда, че редица пречки пред свободната конкуренция, най-вече пречки във връзка с достъпа до инфраструктурите, липсата на инвестиции в междусистемните връзки и прекомерната концентрация на пазарите, не са позволили създаването на действително конкурентоспособен пазар на природен газ и електроенергия.

По отношение на междусистемните връзки в същия ден Комисията прие съобщение, озаглавено: „План за приоритетните взаимовръзки“ (316), чиято цел е изготвянето на план за междусистемни връзки и улесняването на осъществяването на приоритетни инфраструктурни проекти, с което да се допринесе за диверсифицирането на енергийното снабдяване и приобщаването на регионалните пазари към вътрешния пазар. На 12 септември Комисията определи четирима европейски координатори, за да улесни реализацията на три проекта за електрически системни връзки и един голям проект за газопровод („Набуко“).

В резолюция от 10 юли относно перспективите за вътрешния пазар на природен газ и електроенергия Европейският парламент се изказа положително за отделянето на собствеността върху енергийните мрежи от останалите дейности на енергийните оператори като средство за насърчаване на инвестициите в инфраструктурите, справедливия достъп до мрежите за новите участници и прозрачността на пазара.

На 19 септември Комисията прие пакет от законодателни предложения с предмет приключване на изграждането на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ. В него Комисията предлага:


  • да бъдат изменени Директиви 2003/54/ЕО и 2003/55/ЕО относно общите правила, съответно, за вътрешния пазар на електроенергия (317) и природен газ (318);

  • регламент за създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (319); и

  • да бъдат изменени Регламенти (ЕО) № 1228/2003 и (ЕО) № 1775/2005 относно условията за достъп, съответно, до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (320) и до газопреносни мрежи (321);

Всяко едно от тези предложения има за цел:

  • ефективното разделяне на дейностите, от една страна, по доставяне и производство и, от друга страна, по управление на мрежите;

  • продължаването на хармонизирането на компетенциите на националните енергийни регулатори и засилването на независимостта им;

  • създаването на независим механизъм за сътрудничество между националните регулатори;

  • създаването на механизъм, позволяващ на управляващите транспортни мрежи да усъвършенстват координацията при управлението и сигурността на мрежите, трансграничния обмен и експлоатацията на мрежите; и

  • увеличаването на прозрачността в действието на енергийните пазари.

Изкопаеми горива и устойчиво производство на електроенергия

На 10 януари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива: към постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г.“ (322). В него, наред с признаването на значимостта изкопаемите горива и ключовата роля на въглищата във връзка със сигурността на енергийното снабдаване, се подчертава необходимостта използването им да бъде съвместимо с целите на устойчивото развитие и политиката в областта на изменението на климата.



Възобновяеми видове енергия

На 10 януари Комисията прие пътна карта за възобновяемите енергийни източници, озаглавена: „Възобновяемите енергийни източници през ХХІ век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“ (323). В него се предлага определянето на правно обвързваща цел за 20-процентенен дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия на Европейския съюз до 2020 г., както и нова законодателна рамка за насърчаването и използването на тези енергийни източници в ЕС.

Същия ден Комисията прие два доклада:


  • целта на първия (324) е оценка на напредъка на държавите-членки в осъществяването на националните им цели (325) в областта на възобновяемите енергийни източници. Този доклад е продължение на зелената книга за европейска стратегия за сигурна, конкурентоспособна и устойчива енергия (326);

  • вторият (327) се отнася за напредъка в използването на биогорива и други възобновяеми горива в държавите-членки.

Енергийни технологии

На 10 януари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Към европейски стратегически план за енергийните технологии“ (328). Комисията подчертава необходимостта от дълбоки промени в полза на иновациите в областта на европейските енергийни технологии, отправени от фундаменталните научни изследвания към завоюването на пазара, чиято цел е ускоряване на развитието и разгръщането на достъпни, чисти, ефективни и нисковъглеродни технологии.

На 22 ноември Комисията представи европейски стратегически план за енергийните технологии (план SET) (329). Планът SET е част от енергийната политика, разработена от Европейския съвет от март, и има за цел преди всичко да ускори разработката и внедряването на бъдещите нисковъглеродни технологии. В плана SET са формулирани конкретни предложения за действия с цел задвижването на един дългосрочен процес.

Ядрена енергетика

Договор за Евратом

На 20 март Комисията прие съобщение, озаглавено: „Петдесет години от Договора за Евратом“ (330). В него се отбелязва приноса на Европейската общност за атомна енергия към научния напредък и наличието на високо равнище на радиоактивна защита в ЕС. Според Комисията договорът е бил и продължава да е в основата на значително общностно законодателство.



Агенция за снабдяване към Евратом

На 16 март Комисията прие предложение за решение във връзка с новия устав на агенцията (331), както и предложение за регламент, чиято цел е агенцията да разполага с финансов регламент, отчитащ разширяването, модерните финансови разпоредби, както и спецификата на този орган (332).



Развитие на международната конюнктура

На 6 юни Съветът прие решение за сключването на рамково споразумение за многостранна ядрена програма, съобразена с опазването на околната среда в Руската федерация, както и на протокол към него за искове, съдебни производства и обезщетяване, подписан на 21 май. Със споразумението се установява многостранна правна рамка за проектите в ядрената област, осъществявани от западноевропейските държави в Северозападна Русия, както и целите на протокола за регламентиране на отговорността във връзка с провежданите в този контекст дейности.

На 26 септември Европейският парламент прие резолюция, озаглавена „Към обща европейска външна политика в енергийната област“. Той изисква създаването на европейско равнище на обща външна политика в енергийната област, която би допринесла значително за гарантирането на енергийната сигурност на целия Европейски съюз, като същевременно се преследва целта за устойчива политика в международен план. Европейският парламент препоръчва и в средносрочен план на Комисията да бъдат предоставени институционалните правомощия за договаряне на рамковите споразумения на ЕС с трети държави в областта на енергийните доставки.

Относно Енергийната общност Комисията прие предложение за мандат за преговори с оглед присъединяването на Молдова, Норвегия, Турция и Украйна. На 17 декември Съветът на министрите на Енергийната общност излезе с положително становище относно кандидатурата на Грузия да получи статут на наблюдател.



2.2.9. Мобилност на работната сила

Във връзка с първата фаза на преходните разпоредби относно свободното движение на работна сила от България и Румъния (2007—2009 г.) десет от останалите двадесет и пет държави-членки (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия и Швеция) информираха Комисията за решението си да отворят от деня на присъединяване (1 януари) своите пазари на труда за българи и румънци.

Три години след разширяването от 2004 г. мнозинство от девет от общо петнадесет държави-членки от преди това разширяване са отворили понастоящем пазарите си на труда за гражданите на осемте държави-членки, обхванати от преходните разпоредби от договора за присъединяване от 2003 г. във връзка със свободното движение на работна сила: Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство бяха последвани от Нидерландия, която прекрати прилагането на преходните мерки, считано от 1 май Люксембург реши да премахне ограниченията до края на 2007 година.

Други въпроси, свързани с мобилността на работната сила, са разгледани в раздел 1 от глава ІІІ от настоящия доклад.



Източници на информация и други полезни връзки





Глава III

Целта за постигане на солидарност

Раздел 1

3.1 Консолидиране на икономическото и социалното сближаване



3.1.1 Регионално измерение и Кохезионен фонд

Общи положения

На 30 май Комисията прие четвъртия си Доклад за икономическото и социалното сближаване (333), в който се описва икономическото, социалното и териториалното състояние на разширения Съюз, който обхваща вече двадесет и седем държави-членки и 268 региона. В него се съдържа подробен анализ на състоянието на регионите по отношение на три критерия: брутен вътрешен продукт, производителност и заетост, изброяват се различните трудности, които държавите-членки трябва да очакват през следващите години, и се предлага първоначална оценка на резултатите от европейската политика за сближаване за програмния период 2000—2006 г. и от подготвителните мероприятия за периода 2007—2013 г. Той е придружен от десет въпроса, целящи започването на дискусия както в европейските институции, така и извън тях за бъдещето на тази толкова важна област.

Началото на дискусията бе дадено официално по време на състоялия се в Брюксел на 27 и 28 септември „Форум по въпросите на сближаването“, в който взеха участие повече от 800 отговорни лица на национално и регионално равнище. По време на този форум Комисията започна и широко допитване до обществеността относно бъдещето на политиката за сближаване.

През същата година Европейският парламент прие множество решения в областта на регионалната политика.

По-специално през април той прие решение, в което се изразява безпокойство по отношение на последиците от бъдещите разширения върху политиката на сближаване.

На 10 май Парламентът прие резолюция относно жилищното настаняване и регионалната политика. В него той подчертава необходимостта от вземане предвид на специфичната проблематика на жилищното настаняване във всички политики на Европейския съюз, за да се насърчава балансирана политика на устройство на територията, позволяваща борба със сегрегацията и обезлюдяването на селските райони. Комитетът на регионите (334) и Европейският икономически и социален комитет (335) приеха решения по тази тема, които следват насоката на резолюцията на Парламента.

На 12 юли Парламентът прие резолюция относно ролята и ефикасността на политиката на сближаване за намаляване на различията в най-бедните региони на Европейския съюз. Парламентът изисква да бъдат взети мерки за намаляване на изоставането в най-бедните региони на Европейския съюз и обръща внимание върху факта, че новите държави-членки имат нужда от специфична подкрепа. Парламентът изразява загрижеността си от недостатъчно точната насоченост на общностните помощи, отпускани на някои региони, които не успяват да подобрят своето състояние, въпреки че се ползват от финансиране в продължение на няколко години.

На 22 март Комитетът на регионите прие становище, озаглавено „Лостовият ефект на структурните фондове“, в което е изразено мнението му, че става дума за съществена част от понятието за добавена стойност на общностната политика на сближаване.

На 25 април (336) Европейският икономически и социален комитет прие проучвателно становище, озаглавено „Европейските метрополни области“: социално-икономически последици за бъдещето на Европа“. На същия ден Комитетът публикува и второ становище, озаглавено „Териториалната програма“. Последното представлява стратегическа рамка, която определя приоритетите за териториалното развитие на Европейския съюз.

В общ план устойчивото развитие продължава да се осъществява под формата на хоризонтален принцип при изпълнението на политиката за сближаване, в пряка връзка с обновената стратегия за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет през юни 2006 г. (337).



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница