Използвани в доклада данни за качеството на повърхностни води предназначени за питейно-битово водоснабдяване

А) Протоколи от лабораторни изпитвания на 43 водни проби от повърхностни водохващания набрани за 2007г. (Приложение 2), по заявка на Басейнова Дирекция ЗБР – Благоевград, по показатели от 1 до 42 от Приложение 1 и с минимална годишна честота съгласно актуалната категоризация и изискванията на Приложение 3 на Наредба №12/2002г.;

Б) Протоколи от лабораторни изпитвания на 42 водни проби от повърхностни водохващания и точки за мониторинг направени за 2007г. (Приложение 2), по заявка на Регионалните ИОКОЗ, по показатели от 43 до 46 от Приложение 1 и с минимална годишна честота съгласно актуалната категоризация и изискванията на Приложение 3 на Наредба №12/2002г.;

В) Протоколи от лабораторни изпитания на 5 водни проби от пунктове за мониторинг на повърхностни води, ползвани за питейно-битови нужди, включително смесени проби от вход на ПСПВ, по заявка на Регионалните ИОКОЗ, по показатели от 43 до 46 от Приложение 1;

Г) Протоколи от лабораторни изпитвания на 30 проби (Приложение 2) получени при изпълнение на програмите за собствен мониторинг на водоснабдителните организации;

Д) За оценка на динамиката в качеството на повърхностните води ползвани за питейно-битови нужди и изготвяне на актуална категоризация на водите, допълнително бяха анализирани данните получени от мониторинг по Наредба 12 за 2004, 2005 и 2006г.

Дейностите по вземане и обследване на проби за 2007г. бяха съобразени с протокола от работна среща проведена на 12.01.2005 г. между БД ЗБР – Благоевград и Регионалните РИОКОЗ, на която бяха уточнени съвместните дейности за по-пълно изпълнение на изискванията на Наредбата и някой основни принципи на работа.

При изпълнение на плановите програми за контролен мониторинг за 2007г., на територията на Дирекцията бяха проведени пробонабирания от 43 водохващания. В съответствие с басейновият принцип на управление на водите бяха обследвани само водохващания намиращи се на територията на БД ЗБР, независимо от това, че някой от тях захранват населени места намиращи се в границите на други басейнови дирекции (водохващане Джерман-Скакавица, захранващо с питейни води язовир Искър за нуждите на гр. София). Прекратена беше практиката да се вземат проби от водохващания, които не се ползват директно за водоснабдяване, а посредством деривации пълнят язовири за питейно водоснабдяване, главно поради факта че качествата на водата биха могли значително да се променят (влошат) поради голямото време на престой и процесите, които текат във стоящи води. В тези случаи контролният мониторинг по Наредба 12 беше засилен за водохващанията на самите язовири.

Водохващанията, които не работят целогодишно, а се ползват само при нужда, бяха включени в програмата за собствен мониторинг на ВиК Дружествата.

Всички данни получени в рамките на извършеният мониторинг по Наредба 12 за 2006г. са представени в Приложение 2.

Прегледа на данните от анализите показва седем резултата, които превишават задължителната за категория А1 и препоръчителната за категория А2 стойност по показателя феноли. По брой проби превишаващи задължителните стойности за категория А1 показателят феноли е и най-проблемен от всички показатели обследвани от БД ЗБР по Наредба 12 и като такъв е с основна тежест при категоризирането на ВХ в по-ниска категория за Западно-беломорският район за 2007г.

Нужно е да се отбележи че резултатите по този показател трябва да се разглеждат много внимателно, като се вземе предвид факта, че теоретичният праг на чувствителност на използваният методи за откриване на феноли по ISO 6493 е 0,002 мг/л (по протоколи за РЛ София е 0,002 мг/л, а за РЛ Благоевград е 0,004 мг/л), но постигнатата практическа лабораторна чувствителност на метода при тестове в лаборатории в Германия е 0,01 мг/л, така че по мнение на РЛ на ИАОС резултатите по-ниски от 0,005 мг/л на практика могат да се окажат “лабораторен шум”, а не реално присъстващи концентрации на феноли. От тази гледна точка трябва да се отбележи че присъстващите в протоколите стойности като: 0,0009мг/л, 0,0014 мг/л, 0,0012 мг/л или 0,002+/–0,001мг/л, 0,003+/–0,002мг/л са повече от спорни и съответно категоризирането на питейните води в категории А1, А2, където препоръчителните и задължителните стойности варират от 0,001мг/л до 0,005мг/л, също може да бъде поставено под въпрос.

От друга страна точността на метода за откриване на феноли е достатъчна за да бъдат уловени всички превишения на препоръчителните и задължителни норми за питейни води категория А3, като по този начин се гарантира че качеството на използваната вода, по този показател, няма да бъде по-лошо от изискванията на Наредба 12 за категория А3. За разлика от 2006г. по показателя феноли няма проби които да надхвърлят задължителните стойности за категория А2, както и проби, които да превишават препоръчителните и задължителни стойности за категория А3, което е предпоставка в най-лошият случай (ако се предположи наличие на реални концентрации на феноли, а не неточност на метода) ВХ показали стойност по този показател, да бъдат определени с категория А2.

Показателя разтворено Желязо (ISO 6332) дава отклонения в четири от изпитваните проби, като показва превишения на задължителните стойности за категория А1, а в два от случаите, за ВХ Бистрица и ВХ Ядъка, и за категория А2. Въпреки че, като правило, в предишни години подобни превишения не са засичани и такова замърсяване не е характерно за района на гр. Дупница, въпросните ВХ са категоризирани в по-ниски категории в съответствие с задължителните стойности по Приложение 1 на Наредба 12.

Показателя Мед (ISO 8288) в девет от пробите показва превишения на препоръчителните стойности за категория А1, но само в една от пробите превишава задължителната стойност и съответно предпоставя определянето на категория А2.

Показателя Манган (ВВМ 413:2004) в две от пробите показва превишения на препоръчителните стойности за категория А1, но само в една от пробите, дълбочинна проба от яз. Красава, превишава и препоръчителната стойност за категория А2, което при категоризацията е прието за достатъчно основание ВХ да бъде определено с категория А2 за 2007г.

В девет от взетите водни проби са регистрирани незначителни превишения над препоръчителните норми за категория А1 по показателя Амониев азот (ISO 7150/1), което поради факта че става дума за естествени незамърсени повърхностни води, при които в следствие на нормални процеси на биодеградация могат да се получат временни колебания на концентрациите на амониевите съединения, не е отразено при категоризацията на водохващанията.

Категоризацията по показателя Живак трябва да се счита за условна, като се има предвид, че точността на използваният метод (ЕN 1483) от лабораториите на ИАОС е 0,005 мг/л, което е 10 пъти над препоръчителната и 5 пъти над задължителната стойност за питейни води от всички категории.

Микробиологичните показатели са категоризирани от съответната Районна ИОКОЗ, като в случаите когато това не е направено (главно за РИОКОЗ Благоевград), категоризацията е направена от експерти на БД ЗБР, на база на данните от протоколите за микробиологичен анализ.

В предоставените ни от ВиК Благоевград протоколи от собствен мониторинг за 2007 г., както и всички други предоставени ни протоколи от собствен мониторинг за последните три години, се наблюдават системни отклонения по четири показателя – цвят, рН, неразтворени вещества и амониев азот. Тези четири показателя са силно динамични и неустойчиви, така че не е възможно да се получи повторяемост на резултатите, защото въпросните показатели могат да се променят буквално в рамките на един ден, например в следствие проливен дъжд. Повечето от показателите (особено цвят, НВ и амониев азот) имат и изключително голяма сезонна вариативност, като се колебаят в много големи граници. От друга страна показателя рН, при нормални метеорологични условия е сравнително устойчив. Естествените реки притежават значителен буферен капацитет, а факторите влияещи върху формирането на стойностите на рН за определен водосборен басейн (рН на изворите, почвена покривка, растителна покривка, порода на геоложката основа, субстрат на дъното и пр.), без антропогенно въздействие, (каквито са водосборните области на ВХ за питейно-битово водоснабдяване) са или константни или бавно сезонно променливи (вегетативен цикъл на растителната покривка, естествени сезонни промени в екоститемите и пр.). Бързи промени на показателя рН и амониев азот могат да се очакват при бързо увеличаване на оттока от водосбора, например при интензивно снеготопене, продължителни или проливни дъждове.

Резултатите от ежегодният контролен мониторинг, извършван от лабораториите на ИАОС, по заявка на БД ЗБР, също показват нормални колебания в изследваните показатели, но в повечето случай показателите са в норма и водите отговарят на качество А1 и много рядко А2 (по някой показател). За ВиК Благоевград няма случай на води категоризирани в категория А3 или извън категориите за питейни води. Казано с други думи – във всички случай говорим за естествени повърхностни води с много добри качества, които съгласно българското законодателство и Наредба №7 са І категория и могат да се използват за питейно-битово водоснабдяване.

В предоставените ни от ВиК Благоевград протоколи от собствен мониторинг всички тези нормални и очаквани колебания на гореизброените показатели НЕ се наблюдават. Напротив – забелязва се изключителна устойчивост. Без значение че водата е взета от различни ВХ, разположени в различни водосбори в Рила, Пирин и Родопите, на различна надморска височина, при различна почвена и растителна покривка, с различна геология. В протоколите липсват дори естествините сезонни колебания и нормалните метеорологични отклонения. Резултатите по тези четири показателя са винаги приблизително едни и същи и то на нива, които категорично поставят изследваната вода извън І категория по Наредба №7, като в същото време водата остава годна за пиене след подходяща обработка! В конкретният случай трудно може да се говори за класически случай на допускане системна грешка при порбонабирането и анализа на цели четири показателя. Все пак става дума за добре оборудвана и акредитирана лаборатория с опитен екип и макар и възможно, това обяснение е много слабо вероятно.

Логичното обяснение е още по-тревожно и вероятно изисква своевременна намеса на държавните институции в лицето на РИОКОЗ и БД ЗБР – Благоевград, както и на Националната служба по акредитация. То е свързано с безспорният конфликт на интереси, заложен във факта че, въпросната лаборатория, предоставила ни коментираните протоколи от собствен мониторинг, е част от ВиК Благоевград, и като единно търговско дружество е също силно заинтересована от увеличаване на печалбите на дружеството. Въпреки че предоставените резултати могат да бъдат окачествени като некоректни и тенденциозни, това няма как да бъде проверено, предвид динамичността на показателите, а този факт, както и коментираните резултати от собствен мониторинг получени от собствената лаборатория, дава формално основание на ВиК Благоевград да претендират за намаляване на държавните такси, за минал период, поради ползване на вода с по-ниски качества по въпросните четири показателя, които са и тарифообразуващи.

Подобен е случаят в двата протоколите от собствен мониторинг на УВЕКС Сандански, изготвени от лабораторията на ВиК Благоевград. В този случай двете проби показват изключително високи стойности по показателя нитрати, над 10 мг/л. Докладваните от УВЕКС Сандански стойности определят ползваната за питейно-битово водоснабдяване вода (по този тарифообразуващ показател) като ІІІ. За отбелязване е, че за този показател, както и други свързани с него азотни показатели, измерените стойности за периода 2004г. – 2007г. от контролният мониторинг винаги са били под 1 мг/л.

Може да се отбележи че се наблюдава отчетлива разлика между случаите когато протоколите от собствен мониторинг са от собствена лаборатория и случаите когато собственият мониторинг е изпълнен от независима лаборатория. Това се забелязва отчетливо в протоколите на ВиК Дупница, където изпълнителят на собственият мониторинг е независима лаборатория. В тези протоколи въпреки че се наблюдават естествени за повърхностните води колебания на показателите, които в някой случай определят по-ниска от А1 категория на водата, то на практика няма отклонения от І категория вода по тарифообразуващите показатели.
5.3. Определяне на категорията на повърхностните води и изготвяне на списък.

Предвид гореописаните факти, за целите на този доклад, резултатите от лабораторията на ВиК Благоевград, бяха разглеждани с особено внимание, като им бе определена роля на данни с допълващ характер. Категоризацията на питейните води, беше направена основно на база резултати от контролният мониторинг извършван по заявка на БД ЗБР – Благоевград или собствен мониторинг на ВиК дружествата резултат от договори с независими лаборатории.

Пълна категоризация на повърхностните водоизточници ползвани за питейно-битови нужди на територията на БД ЗБР – Благоевград, съгласно (чл. 3, ал.1 и чл. 6, 7 и 8, на Наредба №12) е направена в Приложение 1 на този Доклад. Към момента на територията на Дирекцията действат 93 повърхностни водохващания по смисъла на Наредба 12/2002г. и ЕРДВ, като над 70% от тях са с категория А1.

Приложение 1 е неразделна част от Заповедта на Директора на БД ЗБР – Благоевград, със която ще бъде направена категоризация на водоизточниците съгласно Наредба 12/2002г. Тази категоризация отразява направеният анализ натрупаната до момента информация от собствен, проучвателен и контролен мониторинг, за периода 2004 – 2007г., както и натрупаният в този период практически опит, при изпълнение на изискванията на Наредба 12/2002г.

6. Списък на повърхностните води, използвани за питейно-битово водоснабдяване, чийто качества по физични, химични и микробиологични показатели са по-неблагоприятни от категория А3 и не могат да се използват– ако има налични. (съгласно чл.4, ал.1)
Данните от извършения през 2007г. контролен мониторинг (Приложение 2) на повърхностните водохващания, използвани за питейно-битово водоснабдяване не показват водоизточници извън допустимите, съгласно Наредба 12/2002г., категории А1, А2 и А3.
Данните в Приложение 1, където е направена категоризация на всички повърхностни водохващания ползвани за питейно-битови нужди на територията на БД ЗБР – Благоевград, разпределя посочените в списъка 93 водохващания както следва: А1 – 58, А2 – 29 и А3 – 6. Не са регистрирани водоизточници, които да попадат извън допустимите категории за питейни води по Наредба 12.


7. Предложения за мерки, мониторинг и контрол за подобряване и/или опазване качеството на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване (чл.10 , ал.1-4 и чл.11).
7.1. Мониторинг на повърхностните води използвани за питейно-битови нужди
7.1.1. Контролен мониторинг

Контролният мониторинг за 2008г. се поръчва от БД и РИОКОЗ на основание на чл. 11, ал.1 и 2, годишно за питейните водоизточници, по показатели от № 1- 46 от Приложение 1 и според изискванията на Приложение 3 на Наредба №12/2002г. Пробовземането и изпитването на пробите се извършва от Регионалните Лаборатории на ИАОС и РИОКОЗ. За по коректно извършване на анализите по показателите феноли, живак, мед и салмонела е необходимо тези лаборатории да използват методи с точност позволяваща да се направи категоризация на водата в трите посочени от Наредба 12/2002г. категории. Програмата за контролен мониторинг за 2008г. е посочена в Приложение 3.

Собственият мониторинг се осъществява от водоснабдителните организации на основание на чл.11, ал.3. Честотата на мониторинга се определя, съгласно изискванията на Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1 на Наредба № 12/2002, в зависимост от броя на водоснабдените жители и категорията на всеки конкретен водоизточник. Изисквания за извършване на собствен мониторинг се залагат в актуализираните разрешителни за водоползване, и се разработват и предоставят от БД ЗБР - Благоевград на водоснабдителните организации, експлоатиращи водоизточниците. За повишаване коректността на резултатите (и избягване на конфликта на интереси), е препоръчително анализите за собствен мониторинг да се извършват от независими акредитирани лаборатории или съгласуване на вземането на проби за собствен мониторинг с БД ЗБР – Благоевград, с цел вземане на контролни проби от страна на лабораториите на ИАОС.

7.2.2. Засилване на контрола по състоянието и подържането на санитарно охранителните зони на територията на БД ЗБР – Благоевград.

7.2.3. Водоснабдителните организации, експлоатиращи водоизточници, които към момента нямат издадени действащи разрешителни, следва да подадат заявления за започване на процедура по издаване на разрешителни.

7.2.4. Подобряване на координацията между БД ЗБР - Благоевград, РИОКОЗ, Гражданска защита за взаимно информиране и съвместни проверки при подаване на сигнали за аварии и инциденти в териториите със значение за формиране качеството на водите на повърхностни водни обекти, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

7.2.5. Подобряване на координацията между БД ЗБР - Благоевград, ВиК Дружествата, подразделенията на НУГ и ИАРА за предприемане на адекватни действия при възникване на аварии и инциденти в територии със значение за формиране на качеството на водите на наблюдаваните водохващания.

ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1 – Категоризация на повърхностните водоизточници ползвани за питейно-битови нужди на територията на БД ЗБР – Благоевград, съгласно изискванията на Наредба 12/2002г.
Приложение 2 – Данни от контролен и собствен мониторинг за 2007г. (Информацията по това приложение е съхранена като отделен документ в формат Excel главно поради обема на включената информация).
Приложение 3 – Програма за Контролен мониторинг за 2008г. по поръчка на БД ЗБР – Благоевград и Регионалните ИОКОЗ на основание на чл. 11, ал.1 и 2.


Приложение 1

Категоризация на повърхностните водоизточници ползвани за питейно-битови нужди на територията на БД ЗБР – Благоевград, съгласно изискванията на Наредба 12/18.06.2002г.

№	Водохващане	воден обект	Водоснабдителна организация	Населено място,което се водоснабдява	ФХ	МБ	категория
1	Ановско дере	Ановско дере	ВиК Стримон ООД	с. Микрево, с. Струмяни, с. Драката, с. Каменица	1	1	А1
2	Бела вода	р. Бялата вода	ВиК Дупница	с. Джерман	1	1	А1
3	Бистрица	р. Дупнишка Бистрица	ВиК Дупница	гр. Дупница и насел. места от община Дупница	3	1	А3
4	Бистрица дренаж	р. Благоевградска Бистрица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	2	А2
5	Бождово	р. Бождовска	УВЕКС ЕООД	с. Бождово, с.Малки цалин, с. Дебрене, с. Белевехчево, с. Джигурово, с. Ласкарево, с. Ладарево, с. Лешница, с. Ново Делчево, с. Дамяница, с. Левуново	1	1	А1
7	Бреза 1	дере	ВиК Кюстендил	с. Смоличано, с. Пелатиково, с. Страдалово	1	2	А2
8	Бреза 2	дере	ВиК Кюстендил	с. Смоличано, с. Пелатиково, с. Кадровица и с. Гращица	2	2	А2
10	Бързата	р. Бързата	Община Гърмен	с. Рибново, с. Скребатно, с. Осиково	1		А1
11	Бял Дунав	р. Бял Дунав	ВиК Смолян	с. Змейца	1	2	А2
12	Бялата вода	р. Бялата вода	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	2	А2
13	Бялата река	р. Бялата река	ВиК Благоевград	гр. Симитли, с. Градево, кв.Ураново	1	1	А1
14	Валевица	р. Валевица	ВиК Кюстендил	гр. Сапарева баня и с. Сапарево	1	1	А1
15	Вапата	р. Вапата	ВиК Благоевград	гр. Белица	1	1	А1
16	ВЕЦ Лиляново	изтичало на ВЕЦ	УВЕКС ЕООД	гр. Сандански, с. Дамяница	1	1	А1
17	Владово дере	р. Владово дере	ВиК Смолян	с. Црънча, с. Бръщен	1	2	А2
18	Воденичица	р. Воденичица	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	1	1	А1
19	Войнишко кладенче	дере	ВиК Кюстендил	с. Смоличано, с. Пелатиково, с. Кадровица, с. Гращица, с. Страдалово	1	2	А2
20	Вретенаровец	Вретенаровско дере	ВиК Петрич	с. Ключ	1	1	А1
21	Върбица	р. Върбица	ВиК Благоевград	с. Ореше, с. Крушево	1	2	А2
22	Върла река	Върла река	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	1	1	А1
23	Гладничка бара	р. Гладничка	ВиК Кюстендил	с. Ресилово	1	1	А1
24	Глоговска	р. Глоговска	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	2	1	А2
25	Горица	р. Горица	ВиК Кюстендил	гр. Дупница	1	1	А1
26	Горица - Водопада	р. Горица	ВиК Кюстендил	с. Овчарци, с. Ресилово	1		А1
27	Гургутица	р. Гургутица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	1	А1
28	Гюргево	р. Джерман	ВиК Паничище ЕООД	с. Крайници	1	1	А1
29	Дебрало	р. Дебрало	ВиК Петрич	с. Коларово	1	1	А1
30	Деривация Доспат-Сатовча	р. Сатовчанска Бистрица	ВиК Благоевград	с. Сатовча, с. Фъргово, с. Жижево, с. Вълкосел, с. Крибул, с. Слащен	1	1	А1
31	Джамбевска	р. Джамбевска	ВиК Кюстендил	гр. Рила, гр. Кочериново, с. Пороминово, с. Стоб, с. Пастра	1	3	А3
32	Дълбоки дол	р. Диканска	ВиК Перник	с. Горна Диканя	1	1	А1
33	Елешница	р. Елешница	ВиК Дупница	гр. Рила, гр. Кочериново, с. Пороминово, с. Стоб, с. Пастра	1	1	А1
34	Ивана	р. Ивана	ВиК Петрич	с. Беласица	1	2	А2
35	Ивановска река	р. Ивановска река	ВиК Стримон ООД	с. Игралище	1	1	А1
36	Изравнител Карталовец	Деривация на НЕК от водосбора на Санданска Бистрица	УВЕКС ЕООД	гр. Сандански	1		А1
37	Исмаилица	р. Исмаилица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	2	1	А2
38	Каменица	р. Каменица	ВиК Кюстендил	гр. Рила, гр. Кочериново, с. Пороминово, с. Стоб, с. Пастра	1	3	А3
39	Каменица	Каменишка река	ВиК Стримон ООД	с. Каменица	1	1	А1
40	Камешница	р. Камешница	ВиК Петрич	с. Камена	1	2	А2
41	Карталска поляна	р. Благоевградска Бистрица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	2	А2
42	Клинец	р. Клинец	ВиК Благоевград	с. Добърско	1	1	А1
43	Ковачица	р. Ковачица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	1	А1
44	Кощанска бара	Кощанска бара	ВиК Кюстендил	НМ от яз. Дяково и манастир с. Ресилово	1	2	А2
45	Кривия улук	приток на р. Бл.Бистрица	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	2	А2
46	Лева	р. Лева	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	1	1	А1
47	Леврин	р. Леврин	ВиК Петрич	с. Коларово	1	1	А1
48	Ломница	р. Ломница	Община Рила	гр. Рила, гр. Кочериново, с. Пороминово, с. Стоб, с. Пастра	1	1	А1
49	Луда Мара	р. Луда Мара	ВиК Петрич	гр. Петрич, с. Ръждак, с. Митиново и с. Дрангово	1	1	А1
50	Мала	р. Мала	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	2	1	А2
51	Матница	р. Матница	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	1		А1
6	Матница (Борчетата)	приток на р. Матница	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	1	1	А1
9	Матница (Брезичките)	приток на р. Матница	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	2	1	А2
89	Матница (Шипките)	приток на р. Матница	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	1	1	А1
52	Мочура (Стефанов връх)	р. Сугаревска	УВЕКС ЕООД	с. Сугарево, с.Кърланово, с. Рожен, Роженски манастир, с. Любовище, с. Виногради, с. Лозеница, гр. Мелник, с. Дзегвили, с. Хотово, с. Склаве, с. Ново Делчево, с. Дамяница, с. Левуново	1	1	А1
53	Неврозумска	р. Неврозумска	ВиК Кресна	с. Стара Кресна, с. Ощава, с. Влахи	1	2	А2
54	Орлова	р. Орлова	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	1	1	А1
55	Отовица	р. Отовица	ВиК Дупница	НМ от яз. Дяково	2	1	А2
56	Палатска река	Палатска река	ВиК Стримон ООД	с. Палат	1	2	А2
57	Партизанска поляна	р. Лудото дере	ВиК Петрич	с. Беласица	1	1	А1
58	Плавилото	р. Десилица	ВиК Благоевград	с. Добринище	1	1	А1
59	Плеово	р. Ореовица	ВиК Кюстендил	с. Згурово, с. Граница, с. Пиперков чифлик, с. Берсин, Богослов	1	2	А2
60	Попова бука - 1	Приток на р. Брежанска	ВиК Благоевград	с. Брежани	1	2	А2
61	Попова бука - 2	Приток на р. Брежанска	ВиК Благоевград	с. Брежани	1	1	А1
62	Попова бука - 3	Приток на р. Брежанска	ВиК Благоевград	с. Брежани	1	1	А1
63	Предимир	р. Предимирска	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	1	А1
64	ПС Дяково	яз. Дяково	ВиК Дупница	гр. Дупница, с. Палатово, с. Дяково, с. Самораново, с. Червен брег, с. Кременик	2	1	А2
65	ПС Караджа дере	р. Сърнена	ВиК Смолян	с. Борино	1	3	А3
66	Радушка	р. Радушка	ВиК Кюстендил	гр. Кюстендил, с. Лозно, с. Жилинци, с. Гърляно, с. Вратца	1	1	А1
67	Раздолска река	Раздолска река	ВиК Стримон ООД	с. Кърпелево	1	1	А1
68	Реджепица	р. Реджепица	ВиК Благоевград	гр. Белица	1	1	А1
69	Рибно езеро (Баненско)	р. Баненска	ВиК Благоевград	гр. Якоруда	1	1	А1
70	Робовица	р. Робовица	ВиК Кюстендил	с. Смочево, с. Мурсалево, с. Драгодан, с. Бураново, с. Крумово, с. Боровец, с. Слатино	1	3	А3
71	Рударщица	р. Рударщица	ВиК Перник	с. Рударци, с. Драгичево и НМ черпещи вода от яз. Студена	1	2	А2
72	Самураново - изравнител	изравнител на ВЕЦ Самораново от водосбор на р. Отовица	ВиК Кюстендил	с. Пиперево, с. Блатино, Мало село, Големо село, с. Долистово, с. Шатрово и гр. Бобов дол	1	1	А1
73	Сива грамада	дере	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква - Перник	1	1	А1
74	Славковица	р. Славковица	ВиК Кюстендил	с. Лелинци	2	2	А2
75	Славово	р. Славова	ВиК Благоевград	Благоевград, с. Рилци, с. Бело поле, с. Изгрев, с. Церово, с. Покровник	1	1	А1
76	Стране	р. Стране	ВиК Благоевград	с. Бачево, с. Годлево	1	1	А1
77	Стружка река	р. Стружка	ВиК Благоевград	гр. Симитли, с. Градево, кв. Ораново	1	1	А1
78	Струма	р. Струма	ВиК Перник	с. Кладница, с. Рударци, с. Долно Драгичево и кв. Църква-Перник	1	2	А1
79	Студената вода (св. Иван)	р. Студената вода	ВиК Благоевград	с. Годлево	1	1	А1
80	Троловско дере	Троловско дере	ВиК Стримон ООД	с. Никудин	1	2	А2
81	Тръпчовско дере	Тръпчовско дере	ВиК Стримон ООД	с. Цепарево	1	1	А1
82	Туфча	р. Туфча	ВиК Благоевград	гр. Гоце Делчев, с. Мусомище, с. Брезница, с. Баничан, с. Корница	1	1	А1
83	Узуница	р. Узуница	ВиК Благоевград	гр. Белица	1		А1
84	Улуко	р. Валевица	ВиК Благоевград	гр. Симитли, с. Градево, кв. Ораново	1	1	А1
85	Фудина	р. Фудина	ВиК Дупница	с. Овчарци	1	1	А1
86	Хисарска	р. Хисарска	ВиК Благоевград	с. Сатовча, с. Фъргово, с. Жижево, с. Вълкосел, с. Крибул, с. Слащен	1	1	А1
87	Черната Скала	Приток на р. Отовица	ВиК Кюстендил	к.с. Паничище	1	1	А1
88	Чифлишка река	р. Чифлишка	ВиК Петрич	с. Беласица	1	1	А1
90	Яворнишко дере	Яворнишко дере	ВиК Петрич	с. Яворница	1	2	А2
91	Ядъка	р. Ядъка	ВиК Паничище ЕООД	с. Самораново	3	1	А3
92	яз. Красава	яз. Красава	ВиК Брезник	гр. Брезник, с. Ноевци, с. Бежанци, с. Бегуновци, с. Велковци	2	2	А2
93	яз. Студена	яз. Студена	ВиК Перник	Гр. Перник и населените места водоснабдени от яз. Студена	1		А2