IV.ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВОДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНИТЕ СТРАТЕГИИ И МЕСТНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ

IV.ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВОДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНИТЕ СТРАТЕГИИ И МЕСТНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ

С приемането на Националната стратегия за интегриране на ромите през 2012 г. започна изграждането на рамката за изпълнението на стратегията. През 2012 и 2013 г. се приеха 27 областни стратегии (без област Габрово) и 220 общински планове за действие. През 2014 г. и област Габрово изработи своя стратегия, с което всички области в България са включени в изпълнението на политиките за интеграция на ромите, както и на гражданите в уязвимо положение, живеещи в сходна на ромите ситуация.

През м. май 2014 г. започна втората фаза на планиране на Националния план за действие и общинските планове за изпълнение на стратегията до 2020 г. Беше проведено заседание на НССЕИВ, на което присъстваха и областните управители, за запознаване с възможностите на Оперативните програми за подкрепа на дейности, насочени към интеграция на ромите с европейски средства

Бяха представени и обсъдени Насоките за областно планиране, изготвени от Секретариата на НССЕИВ. Беше разпространено и Ръководство за местните власти за „Усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за приобщаване на ромите“.

Като се има предвид, че областните управители имат отговорността да координират изготвянето на общинските планове за действие, поради настъпилите политически промени през 2014 г. и свързаните с тях административни промени на много места процесът на планиране се забави. До м. май 2015 г. следва да бъдат приети всички подготвени планове за действие на местно ниво.

В приложението са представени отчетите на изпълнението на общинските планове за действие по областните стратегии. Общините отчитат като позитив активния диалог между местните и областните власти в подготовката, реализацията и отчитането на планираните дейности, както и провеждането на повече работни срещи. Отбелязват и засиления диалог с гражданския сектор, както е видно в отчетите и все по-голямото участие на неправителствените организации в изпълнението на мерки от местните плановете. Положителна стъпка е и активирането на работата в звената за мониторинг и контрол, създадени във връзка с отчитането на изпълнението по приоритети.

Общините повсеместно отчитат по приоритет „Образование“ реализирането на извънучилищни форми за превенция на преждевременно напускащите образователната система, изоставащите ученици и на тези с риск от отпадане, много проекти се изпълняват за постигане на траен интерес към образователния процес и засилването на участието им в училищния живот, за приобщаването на родителите роми към образователния процес. Изводът, който се налага е, че настъпилите благоприятни изменения са резултат от ангажираността и сътрудничеството между местна власт, местни общности, неправителствени организации, училищни власти, родители и др. Според област Пловдив, област Бургас изпълнението на редица мерки по проектите дават своя положителен резултат, но процесът все още не е устойчив.

Провеждането на профилактични прегледи с мобилните кабинети, повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация са добра практика за общините. Положителните резултати от работата на здравните медиатори са доказателство, за приноса за подобряване достъпа до здравни и социални услуги и преодоляване бариери в комуникацията между ромското население и медицинския персонал по места. Общините заявяват, необходимост от увеличаване на броя на здравните медиатори, но също така посочват като нерешен проблема със здравната неосигуреност сред ромите.

Общините отчитат подобряване на хигиенно-битовите условия с осигуряването на ток, вода, сметопочистване, частичното поставяне на осветление и частичните осъществявани ремонти по уличната мрежа в обособените ромски квартали. Но в същото време области извеждат отсъствието на дългосрочно решение на въпроса за незаконните постройки, тяхното узаконяване. Мерките, върху които общините продължават да работят и които рефлектират върху интеграцията на ромите, са актуализацията или изработването на подробни устройствени планове на съществуващи и новоотредени терени, които обхващат зони с компактно ромско население; изработването на кадастрални карти и кадастрални регистри.

Общините водят целенасочена социална политика, като се ангажират с реализирането на редица социални проекти и практики, свързани с осигуряване на заетост на безработни лица, по–голяма част, от които са от уязвимите групи. Най-много безработни лица се устройват на работа по програмите и мерките за заетост със средства от ЕС и държавния бюджет. Като добра практика са посочени Националната програмата „Активиране на неактивни лица“ и др. и на Регионалните програми за заетост, осигуряване на транспорт за пътуващите през летния туристически сезон, организиране на трудови борси, дейността на трудовите медиатори и др. Според области като Търговище и др. програмите за заетост не осигуряват трайна заетост на ромите. Областите Ямбол, Пазарджик и други области отчитат като сериозна пречка при осигуряване на работа високия процент на ниско образованите и липсата на сериозна заинтересованост от страна на работодателите за наемане на безработни лица, регистрирани на трудовата борса.

По приоритет „Върховенство на закона и недискриминация” общините отчитат добра съвместната работа с районните управления на полицията, работата на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. В резултат на провеждането на информационни срещи и кампании сред ромското население се разясняват видовете нормативни документи, свързани с обществения ред и сигурност; провеждат се обучения по правата на човека и правата на детето; разяснява се наказателната отговорност за ранно съжителство с малолетни или непълнолетни лица; еднакво се насърчава развитието на сътрудничеството между различните етнически групи, както и равнопоставеността между жените и мъжете в общността и осигуряването на предпоставки за успешната им реализация в обществото.

Мерките, върху които продължава да се работи и които рефлектират върху интеграцията на ромите, са: прояви на дискриминация, насилие или омраза, основани на етнически признак; трафикът на хора; гарантирането на ефективна защита на правата на социално уязвимите малцинствени групи; повишаването на правната култура.

Популяризирането на ромската традиционна култура, творчество и възможности чрез активното включване на ромите в културния и спортния живот има благоприятен ефект на местно ниво.

За реализиране на общинските планове общините изполват всички възможности за финансиране: средства от държавния и общински бюджети, европейски фондове. Видимо от отчетите е, че постигнатият напредък по основните приоритети е посредством разработени и изпълнени проекти по Европейските фондове, по националните и регионални програми. През отчетния период част от общините припознават липсата на средства в общинските бюджети като основен проблем, непозволяващ по-ефективното и пълното прилагане и изпълнение на държавната политика за интегриране на малцинствените и маргинализираните групи.

Ключов подход за постигане на успешната интеграция на ромското население е прилагането на интегрирания подход, доказал се в практиката, при който на териториален принцип едновременно се предприемат мерки, съобразени с местните особености и нужди и се обединяват ресурси по различни приоритети.

Този подход е заложен и в Оперативни програми през периода 2014-2020. Интегрираният подход се изразява в съчетаване на мерки за подобряване жилищните условия, образователна, здравна и социална инфраструктура (ЕФРР) с такива за заетост, образование, социални и здравни услуги (ЕСФ). Операциите допринасят и за изграждане на капацитет на местните общности, бенефициенти по проектите, да планират и изпълняват инициативи за преодоляване предизвикателствата пред интеграцията на маргинализирани групи и общности, населяващи сегрегирани територии.

По този начин подкрепата за най-маргинализираните групи от населението ще включва предоставянето на цялостен „социален пакет”, атакуващ едновременно всички проблеми, възпрепятстващи интеграцията на целевите групи в българското общество.

Предизвикателство пред общините е усвояването на тези средства за успешно изпълнение на общинските планове за интегриране на ромите до 2020 г.

V.ПРИЛОЖЕНИЯ – ПОДАДЕНА ОТЧЕТНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НСРБИР ПО ОБЛАСТИ

Поради големия си обем отчетната информация по области се предоставя на електронен носител-диск.

1 Официален вестник на Европейския съюз, брой С 191/1 от 1.07.2011

2 Данните са на Евростат и са достъпни на: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=edat_lfse_16&lang=en, както е индексирано на 21.04.2015 г.

3 www.nsi.bg

4 Броят на обхванатите безработни роми в отделните дейности е съобразно самоопределянето на лицата по етнически признак, а показателите са част от дейностите в плана за действие на Агенцията по заетостта.

Каталог: 12 05 2015 -> Administrativen%20monitoringow%20doklad%20za%202014%20g.%20po%20izpalnenie%20na%20Nacionalna%20strategia%20za%20integrirane%20na%20romite%20(2012-2020)

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: