Доклад за 2014 Г. По изпълнението на националната стратегия на република българия за интегриране на ромите 2012-2020 Г

Приоритет „Здравеопазване“

Политиката на Министерството на здравеопазването е насочена към създаване на по-добри условия и осигуряване на равен достъп на всички граждани на България до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа и социална принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряване на здравното обслужване на групите в неравностойно положение.

Дейностите и приоритетите, заложени в Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства (2005-2015 г.), са включени в раздел „Здравеопазване“ на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (НСРБИБ) 2012-2020 г. и Плана за действие към нея.

Приоритетните цели в областта на ромското здравеопазване, които са залегнати в първия период на Плана за действие (2012 – 2014 г.), са следните:

• 
  Превантивни грижи за майчино и детско здравеопазване;
  
• 
  Осигуряване на равен достъп до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;
  
• 
  Повишаване броя на квалифицираните роми, работещи в здравната система, развиване на медиаторството и на различни форми на работа за, и в общността (здравно - социални центрове и др.);
  
• 
  Повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация;
  
• 
  Обучаване на здравни специалисти за ефективна работа в мултиетническа среда.
  

Министерство на здравеопазването счита, че с тяхното по-нататъшно реализиране ще се постигне по-голям обхват на целевите групи, с оглед подобряване на тяхното здравословно състояние.

Пример за добра практика е извършването на профилактични прегледи с 23 мобилни кабинета получени в рамките на три последователни проекта по Програма PHARE, както следва: 5 кабинета за общи профилактични прегледи, 2 флуорографа, 2 мамографа, 3 кабинета за ехографски прегледи, 3 кабинета за лабораторни изследвания, 4 педиатрични и 4 гинекологични кабинета.

- 764 имунизации на деца с непълен имунизационен статус;

- 1 023 флуорографски прегледа;

- 2 716 гинекологични прегледа;

- 2 065 педиатрични прегледа;

- 1 014 мамографски прегледа;

- 1 789 ехографски прегледа;

- 2 073 лабораторни изследвания.

Провеждането на прегледите в определените региони са предшествани или съпътствани от провеждане на разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи сред ромското население, както следва:

- проведени са 122 беседи (обхванати 3 152 лица) и 1 интерактивно обучение (обхванати 15 ученика) за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни, онкологични, сърдечносъдови и наследствени болести, проведени са разговори с млади майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовното им прилагане, съгласно Националния имунизационен календар;

- проведени 43 разяснителни кампании (обхванати 1 111 лица) за значението на профилактичните прегледи;

Измерена е телесна масa на 20 лица и е проведена викторина сред мъже, жени и младежи на възраст от 8 до 45 години.

Излъчени са 6 бр. видеоклипа, 2 радио- и 2 телевизионни предавания с предимно профилактична насоченост.

Разпространени са 2 505 бр. здравно-образователни материала и 204 бр. контрацептивни средства. Предоставени 270 бр. здравни пакета съдържащи четка за зъби, паста за зъби, пакет мокри кърпи и сапун.

Във връзка с изпълнението на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.” през 2014 г. са осъществени редица лекции, беседи и кампании. Разискваните теми са в областта на контрацепцията, полово-предаваните инфекции, рака на гърдата, рака на маточната шийка, здравословното хранене, имунизациите, правата на пациента, социално-значими заболявания, околна среда и здраве, остеопороза и тютюнопушене. Повишаването на здравните знания до голяма степен се осъществява с помощта на информационни материали – брошури и листовки, в които в достъпна форма се обяснява съответния здравен проблем.

Осъществени са 1 555 беседи, 86 кампании, 30 презентации и 33 прожекции на филми и клипчета на здравна тематика.

Проведени са 120 обучения, 25 здравно-информационни събития, 34 консултации, 16 семинара, 24 работни срещи, 4 конференции и 7 участия в комисии и заседания.

Извършени са 726 епидемиологични проучвания, 86 изследвания, 4 проучвания и е оказана организационно-методична помощ на 33 медицински специалиста.

Излъчени са 81 радио- и 47 телевизионни предавания с предимно профилактична насоченост. Публикувани са 11 прессъобщения, 29 материала в пресата и 40 в интернет.

Разпространени са 8 437 бр. здравно-образователни материала и 1 490 бр. контрацептивни средства.

През годините се утвърди добрата практика Министерство на здравеопазването да си взаимодейства с неправителствени организации, като непрекъснато се увеличава броя на тези, които работят в ромска общност.

Създадената мрежа от здравни медиатори е постижение за България и Министерство на здравеопазването. Длъжността „Здравен медиатор” е включена в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България. Здравните медиатори подпомагат както населението в кварталите с компактно ромско население, така и медицинските специалисти, които обслужват това население. Те са ценен помощник и при провеждането на разяснителни кампании с младите хора, бъдещите майки и населението в махалите, организирани от регионалните здравни инспекции по различни теми, свързани с подобряване на здравето им.

Положителните резултати от работата на здравните медиатори са доказателство, относно необходимостта от медиаторите за подобряване здравното състояние на ромското население от изолираните малцинствени общности и доближаване до здравното състояние на останалото население на България. Необходимо е увеличаване на броя на здравните медиатори, защото те директно допринасят за подобряване достъпа до здравни и социални услуги за уязвими групи с фокус роми, преодоляване на културните бариери в комуникацията между ромското население и медицинския персонал по места и преодоляване съществуващите дискриминационни нагласи в сферата на здравните услуги за роми по места. Здравните медиатори имат съществен принос и при оптимизиране на обхвата на профилактичните програми сред ромското население и особено сред малките деца, те също така подпомагат здравното образование и здравната информираност на ромите и осъществяват активна социална работа вътре в общността. Създават устойчиви партньорства между общности в неравностойно положение и местни и национални институции.

Мрежата на здравните медиатори се разширява с всяка изминала година. През 2012 г. са работили 109 здравни медиатора в 59 общини. През 2013 г. са работили 130 в 71 общини. През 2014 г. медиаторите вече са 150 в 79 целеви общини в 25 области на страната, като през 2015 г. са планирани средства в държавният бюджет за общо 170 здравни медиатора.

• 
  Преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и създаване на условия за неговото подобрение;
  
• 
  Превантивни грижи за майчино и детско здравеопазване;
  
• 
  Осигуряване на равен достъп до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;
  
• 
  Повишаване броя на квалифицираните роми, работещи в здравната система, развиване на медиаторството и на различни форми на работа за и в общността (здравно - социални центрове и др.);
  
• 
  Повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация;
  
• 
  Обучаване на здравни специалисти за ефективна работа в мултиетническа среда;
  
• 
  Преодоляване на културните бариери в общуването и всякакви форми на дискриминационни нагласи;
  
• 
  Разширяване обхвата на здравноосигурените лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, чрез предприемане на законодателни инициативи по отношение на здравното осигуряване на социално слабите, в това число и на дълготрайно безработните.
  

• 
  Провеждане на профилактичните прегледи на здравно неосигурени лица, които са в неравностойно положение и такива в отдалечени населени места със затруднен достъп до медицинска помощ, като се използват 23-те мобилни кабинета, предоставени на МЗ по Програма ФАР;
  
• 
  Организиране и провеждане на кампании и беседи за подобряване информираността на лицата в неравностойно положение по отношение важното значение за здравето на профилактичните прегледи, имунизациите, ограничаване на поведенческите рискови фактори, намаляване на ранните бременности и аборти;
  
• 
  Разширяване на мрежата от здравни медиатори, обучение на здравните медиатори и тяхната реализация, с цел да се осигури равен достъп до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства.
  

I. Основна цел на програмата е да допринесе за намаляване на новите случаи на инфектиране с ХИВ/СПИН и подобряване на качеството на живот на хората, живеещи с ХИВ/СПИН в България чрез:

- увеличаване от 37 % през 2007 г. до минимум 60% през 2014 г. на обхвата на най-рисковите групи от населението с целенасочени, устойчиви и доказани в практиката интервенции за превенция на ХИВ с цел да се намали риска за заразяване и предаване на ХИВ инфекцията;

- увеличаване от 33% през 2007 г. до минимум 75% на обхвата на най-рисковите групи с услуги за доброволно изследване и консултиране за ХИВ с цел да се увеличи процента на хората носители на ХИВ, които знаят за своя статус. За да се постигне това, цялостната стратегия на програмата се концентрира върху три широки аспекта на националния отговор: а) устойчивост и национална принадлежност; б) увеличаване на обхвата и устойчивостта на предлаганите всеобхватни, висококачествени програми и услуги, насочени към специфичните нужди на най-рисковите групи и в) предоставяне на професионални услуги и подкрепа за хората, живеещи с ХИВ/СПИН за подобряване на техния живот.

Програмата е структурирана в девет компонента, които се изпълняват на национално и местно равнище в 28 области:

Компонент 1. „Създаване на подкрепяща среда за устойчив национален отговор на ХИВ/СПИН в България”;

Компонент 2. „Укрепване на научните основи за целенасочен и ефективен национален отговор на ХИВ/СПИН“;

Компонент 3. „Увеличаване на обхвата на доброволното консултиране и изследване за ХИВ чрез мрежа от ниско-прагови услуги с фокус върху групите в най-голям риск“;

Компонент 4. „Намаляване на уязвимостта към ХИВ на инжекционно употребяващите наркотици (ИУН) чрез увеличаване на обхвата на групата с пълен пакет превантивни интервенции“;

Компонент 5. „Намаляване на уязвимостта към ХИВ на хората от ромска общност, които са в най-голям риск (на възраст 15-25 години) чрез увеличаване на обхвата на групата с услуги за превенция и насочване, базирани в общността“;

Компонент 6. „Намаляване на уязвимостта към ХИВ на проституиращите жени и мъже чрез увеличаване на обхвата на групата с пълен пакет превантивни интервенции“;

Компонент 7. „Намаляване на уязвимостта към ХИВ на младите хора в най-голям риск (15-24 г.) чрез увеличаване обхвата на услугите и програмите, насочени към младежи“;

Компонент 8. „Подобряване качеството на живот на хората живеещи с ХИВ/СПИН чрез гарантиране на универсален достъп до лечение, грижи и подкрепа“;

Компонент 9. „Намаляване на уязвимостта към ХИВ на мъжете, които правят секс с мъже (МСМ) чрез увеличаване на обхвата на групата с пълен пакет превантивни интервенции“;

Програмата е една от най-широкомащабните превантивни здравни програми в България и се изпълнява на територията на 28 областни центрове. За изпълнението на тези задачи през 2014 г., Министерство на здравеопазването в качеството си на Главен получател има сключени над 60 анекса с неправителствени организации под-получатели на средства (НПО) и подписани възлагателни заповеди към 28 Регионални здравни инспекции (РЗИ), Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и други.

Специфичният подход към здравната и социална работа сред ромите се основава на принципа за овластяване на общността сама да разработва и изпълнява интервенции и по този начин да стане агент на промяна в знанията, нагласите и поведението. Важно е да се подчертае, че всички работници на терен, както и административните координатори на екипите на неправителствените са от ромски произход. Предимствата на този подход за набиране на персонал и изпълнение на дейностите се виждат в няколко аспекта:

(1) чувството за собственост и лидерство на дейностите е най-силната мотивация за екипите на терен;

(2) обучението на основата на житейски умения като част от здравното образование за превенция на ХИВ и полово предавани инфекции има допълнителен положителен ефект, свързан със социалното развитие и интеграция на общността чрез стимулиране на търсенето на образование, здравеопазване и работа;

(3) обучението и използването на неформалните младежки лидери по метода "връстници обучават връстници" се оказа успешно за иницииране на положителна промяна в поведението и нормите в общността.

Със средства от Глобалния фонд са създадени и действат 8 здравно-социални центъра за работа в ромска общност, които чрез предоставяне на услуги за намаляване на отрицателните фактори за здравето и социалния статус на ромите, напр. програми за майчино и детско здраве, програми за превенция и контрол на ХИВ/СПИН, програми за превенция и контрол на туберкулозата, и други дейности за социално включване и участие в обществения живот могат да се превърнат в основни центрове за изграждане на основни житейски и здравни умения като част от здравното образование за превенция на ХИВ и полово предавани инфекции.

- Над 100 представители от екипите на неправителствени организации участват в екипите на терен и изпълняват дейности по превенция и контрол на ХИВ/СПИН сред уязвими групи.

- Общo 24 752 представители на ромска общност са достигнати с услуги за превенция на ХИВ и повишаване на знанията за предпазване от болестта, достигнати чрез услуги по време на работа на терен;

- Общ брой осъществени контакти за предоставяне на разширени услуги, в т.ч. консултации, насочване до лечебни заведения или социални институции, придружаване за изследване в Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване (КАБКИС) и други – 41 687;

- Общ брой лица, които са изследвани за ХИВ и са узнали своя статус – 5 549;

- Общ брой прегледи за диагностика на сексуално предавани инфекции (СПИ) – 1 991;

- Общ брой участници в сесии по здравно образование и превенция на ХИВ/СПИН и СПИ – 114;

- Общ брой лица, достигнати с услугата „Водене на случай” – 760;

- Общ брой раздадени презервативи – 395 671, като с натрупване от началото на Програмата общият брой е 1 478 532 презерватива;

- Общ брой раздадени здравно-образователни материали – 29 369;
Програма BUL-809-G03-T-00 “Укрепване на националната Програма по туберкулоза в България”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария
I. Основна цел на Програмите за контрол на туберкулозата, финансирани от Глобалния фонд – „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” (2008-2012) и програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” (2010-2015), е да се намали бремето на туберкулозата в Република България. Тази цел се очаква да бъде достигната чрез: укрепване на инфраструктурата и развитие на капацитет; въвеждане на система за епидемиологичен надзор; изпълнение на ефективни стратегии за съвременна диагностика и качествено лечение; превенция, грижи и подкрепа сред групите с най-висок риск; изграждане на система за външна оценка на качеството на лабораторната диагностика; мониторинг и оценка на ситуацията и отговора по проблема, както и активно изпълнение на мултисекторен подход в националния отговор по проблема.

Програмите са разработени с оглед премахване на програмните и финансови несъответствия в Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г., и гарантирането на интегриран и балансиран мултисекторен подход в осъществяване на националния отговор, който обхваща (1) превенцията, (2) лечението, (3) грижите и подкрепата за хората, засегнати от болестта и (4) особена насоченост към бедните и уязвими групи.

Специфичните области на предоставяне на услуги и дейности са обособени в и подчинени на 5 оперативни цели:

Оперативна цел №1: Осигуряване на ефикасно управление и координация на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата;

Оперативна цел №2: Повишаване на ефективността на диагностиката и лечението на туберкулозата в България;

Оперативна цел №3: Намаляване на разпространението на туберкулозата в затворите в България;

Оперативна цел №4: Подобряване на достъпа до превенция и лечение на туберкулозата за групите във висок риск – бежанци и лица, търсещи убежище, имигранти, младежи в риск, инжекционно употребяващи наркотици, лица с алкохолна зависимост;

Оперативна цел №5: Разширяване на обхвата на ефикасни грижи за превенция и контрол на туберкулозата в ромска общност.
II. Данни за напредъка в изпълнението на компонент 5 „Разширяване на обхвата на ефикасни грижи за превенция и контрол на туберкулозата в ромска общност“

В периода 01.01.2014 г.– 31.12.2014 г. по данни на Програмите, финансирани от Глобалния фонд, беше значително укрепен капацитета за контрол на туберкулозата на национално и регионално ниво чрез изпълнение на планираните дейности.

Към 2014 г. общо 15 неправителствени организации изпълняват дейности по Компонент 5 на Програма „Укрепване на изпълнението на Националната програма по туберкулоза в България”, като работят с уязвими групи в следните 15 региона: Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Сливен, София, София – област, Монтана, Стара Загора, Хасково, Ямбол.

Над 100 представители от неправителствени организации участват в екипите на терен и изпълняват дейности по превенция и контрол на туберкулозата сред уязвими групи.

В периода 01.01.-31.12.2014 г. са постигнати следните резултати по ключови индикатори чрез работа на терен в ромска общност:

- 22 586 индивидуални клиенти са достигнати с услуги по ранно откриване, превенция и диагностика на туберкулоза;

- 9 339 лица са изследвани за риска от туберкулоза, от които 1 802 лица са получили медицински преглед (изследване на храчка, проба на тест на Манту или рентгенографско изследване), с оглед ранно откриване на случаите на туберкулоза;

- от получили медицинско изследване лица - 55 са с активна туберкулоза и 168 лица са с латентна туберкулозна инфекция;

- на всички лица с активна туберкулоза е предложено безплатно лечение с противотуберкулозни лекарства от първи ред, а другите разходи, свързани с лечението, включително диагностични процедури, лекарства и болничния престой се покриват от бюджета на Министерство на здравеопазването;

- 1 187 лица във висок риск са насочени и/или придружени до лечебните заведения;

- общо 25 922 контакта с клиенти са осъществени за предоставяне на услуги, включително образователни дейности и индивидуално консултиране;

- разпространени са над 23 223 здравно-образователни и информационни материала.

3. 
   
   Каталог: 12 05 2015 -> Administrativen%20monitoringow%20doklad%20za%202014%20g.%20po%20izpalnenie%20na%20Nacionalna%20strategia%20za%20integrirane%20na%20romite%20(2012-2020)
   
   
   
   Изтегляне 0.64 Mb.
   
   Сподели с приятели: