Доклад за дейността на Комисията по предоставяне на убежище



Дата12.03.2018
Размер190.08 Kb.
#62363
ТипДоклад
Приложение № 2

към Доклад за дейността на Комисията

по предоставяне на убежище

за периода от 23.01.2012 г. до 22.01.2013 г.



Основни нормативни актове, регламентиращи правото на убежище в Република България и правата на лицата, получили убежище в страната

І. Конституция на Република България (КРБ)

Конституция на РБ – чл., ал.

Текст

Чл. 27, ал. 2

Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Чл. 27, ал. 3

Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

Чл. 98, т. 10

Президентът на републиката предоставя убежище.

Чл. 104

Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл.98, т.10.

ІІ. Закон за убежището и бежанците (ЗУБ)

ЗУБ - чл., ал.

Текст

Чл. 1, ал. 1

Този закон определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения.

Чл. 1, ал. 2

Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон (ЗУБ), включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.

Чл. 2, ал. 1

Президентът на Република България предоставя убежище.

Чл. 4, ал. 1

Всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 4, ал. 2

Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля.

Чл. 4, ал. 3

Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Чл. 4, ал. 4

От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

Чл. 5

Чужденците, търсещи1 или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.

Чл. 6, ал. 2

По искане на президента на Република България длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на президента на Република България.

Чл. 7, ал. 1

Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Чл. 7, ал. 2

Президентът на Република България предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.

Чл. 13, ал. 2, т. 3

Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът има: ...

3. открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България.

Чл.15, ал. 1, т. 9

Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, се прекратява, когато чужденецът: ...

9. (нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) получи убежище от президента.

Чл. 17, ал. 1, т. 1

Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато:

1. по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 15, ал. 1, т. 1 - 5 и 9;



Чл. 18

Президентът на Република България може да отнема убежище, когато прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали.

Чл. 19

Отнемането или прекратяването на закрила или прекратяването на производството по отношение на чужденец не отменя, прекратява или изменя статута на другите членове на семейството му, освен ако и по отношение на тях се установят съответните основания.

Чл. 20

Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 22

Членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12.

Чл. 23, ал. 1

Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила.

Чл. 23, ал. 2

Държавата осигурява условия за получаване на правна защита на чужденците, търсещи закрила в Република България.

Чл. 24

Всеки чужденец, търсещ или получил закрила, има право да изповядва вероизповедание в съответствие с Конституцията и законите.

Чл. 25, ал. 1

На непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс.

Чл. 25, ал. 3

Държавната агенция за бежанците осъществява контрол и взема мерки за предпазване на малолетните или непълнолетните чужденци, търсещи закрила, от физическо или психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

Чл. 25, ал. 5

Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.

Чл. 26, ал. 1

Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.

Чл. 26, ал. 2

Чужденците, получили закрила, имат право на професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.

Чл. 28

Чужденците, търсещи или получили закрила, които пребивават на територията на Република България, са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите.

Чл. 29, ал. 1, т . 1 - 7

По време на производството чужденецът има право:

1. да остане на територията на Република България;

2. на подслон и храна;

3. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;

4. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;

5. на психологическа помощ;

6. да получи регистрационна карта;

7. на преводач или тълковник.



Чл. 29, ал. 4

Чужденецът се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците. Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, докато станат известни резултатите.

Чл. 29, ал. 6

Когато чужденецът разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, в производството по общия ред може да получи разрешение за настаняване за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците.

Чл. 30

По време на производството чужденецът е длъжен:

1. да изпълнява разпорежданията и да не пречи на длъжностните лица при изпълнение на служебните им задължения;

2. да предаде всички притежавани негови и на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца документи, които могат да послужат за установяване на самоличността и гражданството им, както и начина на предвижването и влизането им в Република България;

3. когато не притежава документите по т. 2, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца, чрез декларация пред длъжностно лице, за верността на която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;

4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;

5. да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците;

6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение;

7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците;

8. да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица;

9. да даде пръстови отпечатъци.



Чл. 30 а

При прилагане на разпоредбите на този раздел (Раздел ІІ) се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

Чл. 31

Чужденците в Република България с предоставено убежище или предоставен статут на бежанец имат равни права и задължения.

Чл. 32, ал. 1, т. 1- 4

Чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:

1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;

2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;

3. да бъде военнослужещ;

4. други ограничения, изрично предвидени със закон.


Чл. 38

Чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство.

Чл. 40, ал. 1

На чужденците, търсещи или получили закрила, се издават следните видове документи:

1. регистрационна карта;

2. карта на чужденец, получил убежище;

5. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище; …



Чл. 40, ал. 2

Регистрационна карта се издава на чужденец, навършил 14 години, и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от член на семейството си.

Чл. 40, ал. 3

Регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца.

Чл. 41, ал. 1, т. 1

Държавната агенция за бежанците издава:

1. регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище - за срок три месеца;



Чл. 41, ал. 2

До приключване на съответното производство срокът на валидност на регистрационната карта по ал. 1, т. 1 - 4 може да бъде продължаван с първоначално определения срок.

Чл. 42, ал. 1

Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, или на бежанец дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за българските граждани, доколкото държавата, за която пътува, не предвижда други изисквания.

Чл. 44, ал. 3

Имената на чужденеца в регистрационната карта се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които е влязъл в Република България, или в друг документ за самоличност. Когато чужденецът не притежава такива документи, имената му се изписват по реда, по който са посочени в декларацията по чл. 30, т. 3.

Чл. 44а

Чужденец - притежател на регистрационна карта, е длъжен да я пази от повреждане, унищожаване или изгубване.

Чл. 48, ал. 2

По искане на президента на Република България председателят на Държавната агенция за бежанците дава мнение по подадена молба за убежище.

Чл. 53, т. 2, 3, 4, 6,

Държавната агенция за бежанците:

2. организира проучването и изясняването на фактите и обстоятелствата във връзка с подадената молба за убежище по искане на президента на Република България;



3. издава удостоверителни документи;

4. във взаимодействие с централните органи на изпълнителната власт, Българския Червен кръст и други неправителствени организации организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ на чужденците, подали молба за статут или получили закрила; съдейства за интеграцията на чужденците, получили закрила;



6. разработва самостоятелно или участва в подготовката на проекти на нормативни актове и на международни договори, свързани със закрилата на чужденци, и разработва програми за интегриране на чужденците, получили закрила в българското общество;…



Чл. 54, ал. 1

Държавната агенция за бежанците съвместно с Министерството на външните работи, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст и неправителствените организации осигурява съдействие на чужденците, търсещи или получили закрила, пред органите на друга държава или пред международен орган за снабдяването им с документи, необходими за реализирането на техните права.

Чл. 54, ал. 2

Когато по обективни причини чужденец, търсещ или получил закрила, не може да бъде снабден с документ по реда на ал. 1, Държавната агенция за бежанците въз основа на установените от нея данни и декларация, подписана от чужденеца, организира издаването на удостоверение. Въз основа на него компетентните органи издават български документ, който му дава възможност да ползва тези права

Чл. 54, ал. 3

Издадените по реда на ал. 2 документи заместват официалните документи, издавани на чужденци от или чрез органите в техните страни.

Чл. 54, ал . 4

Притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни документи за образование, квалификация, научно звание или степен се признават съгласно вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 56, ал. 1

Държавната агенция за бежанците може самостоятелно или съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския Червен кръст и други неправителствени организации да организира спомагателни трудови дейности, чрез които чужденците, търсещи или получили закрила, получават възможност за обучение с професионална насоченост и за трудова реализация.

Чл. 58, ал. 1

Чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България. Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента.

Чл. 58, ал. 6

Молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.

Чл. 58, ал. 7

При получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 61, ал. 1

Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента.

Чл. 62

Президентът на Република България може да предостави убежище и без да са изпълнени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 53, т. 2.

Чл. 63, ал. 2

При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците.

Чл. 63, ал. 4

Не се допуска сведения за чужденците, търсещи или получили закрила, да се събират от и да се предоставят на органите и организациите, осъществяващи преследване.

Чл. 67, ал. 1

Принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение.

Чл. 67, ал. 2

Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут.

Чл. 67, ал. 3

Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби

1. "Чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

§ 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби

"Чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на особена закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата.

§ 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби

"Членове на семейството" са:

а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца;

б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини;

в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.



§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби

"Непридружен" е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.

§ 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби

"Държава по произход" е държавата, чийто гражданин е чужденецът, или ако е без гражданство - държавата по постоянното му местоживеене.

ІІІ. Закон за социално подпомагане (ЗСП)

ЗСП – чл., ал.

Текст

Чл. 2, ал. 1

Българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденците, ползващи се от временна закрила, са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности.

Чл. 2, ал. 3

Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Чл.2, ал. 5

Право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот.

Чл. 2, ал. 6

От правата по ал. 3 и 5 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от време закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3

При предоставяне на социални помощи и социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.



ІV. Закон за здравното осигуряване (ЗЗО)

ЗЗО – чл., ал.

Текст

Чл. 33, ал. 1, т. 4

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;…



Чл. 34, ал. 1, т. 3

Задължението за осигуряване възниква:



3. по чл. 33, ал. 1, т. 4 - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище; …



Чл. 34, ал. 2, т. 2

Правата на осигурените по чл. 33, ал. 1 възникват:



2. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище; …



Чл. 34, ал. 3

Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

Чл. 35

Задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.



Чл. 37, ал. 1

За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет.

Чл. 38

Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 40, ал. 3, т. 7

Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:



7. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; …



V. Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ)



ЗНЗ – чл., ал.

Текст

Чл. 18, ал. 1 – 3

Чл. 18. (1) Всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

(2) Търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:

1. безработни;

2. заети;

3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време;

4. лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

5. лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят.

(3) Правата по тази глава могат да упражняват и:

1. чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;



2. лицата, на които е предоставено право на убежище; …

Чл. 70, ал. 3

Не се изисква разрешение за работа на лицата по чл. 18, ал. 3, …



VІ. Закон за българското гражданство (ЗБГ)

ЗБГ – чл., ал.

Текст

Чл. 13а, ал. 1

Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

22 януари 2013 г.



1 "Чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на особена закрила по Закона за убежището и бежанците до приключване разглеждането на молбата (§ 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби към ЗУБ)




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница