Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., №361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01. 04. 2013 г

На свое извънредно заседание, проведено на 12 септември 2013 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.

Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., в частта касаеща здравеопазване, а именно раздел „Защита на правата на пациентите”, бе представен от г-н Константин Пенчев. Той информира членовете на комисията, че жалбите и сигналите по проблеми в сферата на здравеопазването за 2012 г. са 179 на брой, като допълни, че не се наблюдава рязко повишение в тази статистика. Господин Пенчев очерта най-общо направленията, в които се групират постъпилите в администрацията на Омбудсмана жалби. Част от жалбите са свързани с правото на достъп до спешна медицинска помощ. Гражданите се оплакват от грубо отношение от страна на служители на Единния европейски номер 112, както и от лошо отношение от страна на центровете за спешна медицинска помощ. Друга група жалби, засяга правото на достъп до специализирана медицинска помощ, което се ограничава с лимитирането на направления за лекар-специалист. Омбудсманът обясни, че вследствие на изчерпването на лимитите се накърнява правото на пациента на преглед и лечение.

Постъпили са жалби, касаещи правото на оценка на работоспособността от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Оплакванията в тези жалби са свързани с голямо забавяне в изготвянето на експертните решения от органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. Забавянето оказва въздействие върху получаваните плащания през системата на държавното обществено осигуряване. От доклада на Омбудсмана става ясно, че е налице недостатъчно осигуряване с лекари в общите и в специализираните ТЕЛК, както и че медицинските специалисти, работещи в комисиите получават ниски трудови възнаграждения, което води до липса на мотивация за работа в тези структурни звена на лечебните заведения.

Господин Пенчев засегна в хода на дискусията и проблема с правото на достъп до болнична медицинска помощ на населението, живеещо на териториите на общините Девин, Борино и Доспат след закриването на общинската болница в град Девин. Той изрази надежда този проблем да бъде решен в рамките на тази година.

Омбудсманът изложи пред членовете на комисията и някои от препоръките на институцията, която представлява, в областта на здравеопазването : изготвяне и приемане на Закон за закрила на правата на пациента, изготвяне и финансово обезпечаване на нова „Национална програма за редките болести”, промени в нормативната уредба, които да позволят в рамките на календарната година включване на необходимите лекарства за лечение на редки заболявания в списъците, финансирани от НЗОК, подобряване на условията на работа и увеличаване на заплащането на медицинския персонал в психиатричните клиники на лечебните заведения, изработване на регистър на хората с психиатрични заболявания и на регистър на лекарските грешки, утвърждаване от Министерството на здравеопазването на правилата за добра медицинска практика, приемане и реализиране от НЕЛК на програма за обучение и оказване на методическа помощ на лекарите, участващи в работата на органите на медицинската експертиза.

В хода на дискусията народните представители изразиха своята подкрепа по отношение на доклада на Омбудсмана. На въпросите на д-р Кърджалиев – какъв е делът на жалбите на пациентите като динамика през последните четири – пет години и какъв е конкретно характерът на жалбите по отношение дейността и решенията на ТЕЛК и НЕЛК, г-н Пенчев отговори, че около 3 % от всички постъпили в администрацията на Омбудсмана жалби са от областта на здравеопазването – процент, който е относително постоянен, а относно жалбите, свързани с работата на органите на медицинската експертиза, основните проблеми, които се повдигат от пациентите, касаят забавяне в насрочването на дати за явяване пред комисиите на ТЕЛК и НЕЛК, грубо отношение на членове на комисиите, несъгласие с определения процент на неработоспособност. В допълнение г-н Пенчев обърна внимание на влезлите в сила от 01.01.2012 г. законодателни изменения в Кодекса за социално осигуряване, които дават право на контролни органи от Националния осигурителен институт да съставят на физически и юридически лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване с актове на медицинската експертиза, които впоследствие са били отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Тази законова промяна е довела до намаляване на определените размери на неработоспособност от ТЕЛК, поради предвидената възможност за санкция, което е рефлектирало в завишаване на броя на обжалванията на експертните решения на ТЕЛК, а това, от своя страна, води до негативно въздействие върху сроковете за произнасяне на НЕЛК.

По повод изказване на д-р Дариткова относно причините, довели до закриване на общинската болница в гр. Девин, Омбудсманът изрази становище, че макар и да е налице лошо финансово управление на едно общинско лечебно заведение, това не оправдава лишаването на населението от съответното населено място от достъпна болнична медицинска помощ. Господин Пенчев и д-р Дариткова се обединиха в изказванията си около идеята да се намери трайно и ефективно решение за съдбата на общински лечебни заведения с лошо финансово състояние, така че да не се накърнява правото на достъп до болнична медицинска помощ на пациентите.

В хода на дискусията, д-р Баташки изрази опасенията си, че създаването на регистър на лекарските грешки би довело до генериране на обществено недоверие в лекарското съсловие, в отговор на които, Омбудсманът обясни, че идеята за създаването на такъв регистър е да се избегне възможността една направена грешка да бъде повторена, т.е. регистърът да служи в интерес на подобряване на работата на лекарите, а не да дава възможност да се опетни професионалното достойнство на медицинските специалисти.

В обсъждането се включиха г-н Пламен Таушанов – председател на Управителния съвет на Българска асоциация за закрила на пациентите и д-р Цветан Райчинов – председател на Българския лекарски съюз. Господин Таушанов апелира за създаване на Закон за закрила на правата на пациентите и изрази подкрепа по отношение на препоръката на Омбудсмана за създаване на регистър на лекарските грешки.

Доктор Райчинов подкрепи направените препоръки от Омбудсмана в сфера здравеопазване, като също обърна внимание на нуждата от приемане на Закон за закрила на правата на пациентите и декларира готовност от страна на БЛС за изготвянето на правилата за добра медицинска практика.