Доклад за дейността на омбудсмана на



страница10/11
Дата22.07.2016
Размер2.48 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Тук трябва да се отбележи отново, че високо се цени разбирането на ръководството на 41-то Народно събрание, неговите постоянни комисии, на народните представители за необходимостта от непосредствено взаимодействие с омбудсмана, като независим конституционен орган за защита на правата на гражданите.

През 2010 г. омбудсманът взе участие с редица предложения и инициативи по законодателни въпроси и направи конкретни предложения

По-важните от тях са:

Проект на Закон за ограничаване на плащанията в брой

Във връзка с предвиденото в проекта на Закон за ограничаване на плащанията в брой задължителното изплащане на трудовите възнаграждения по платежна сметка, омбудсманът изрази подкрепата си за усилията за ограничаване на сивата икономика, която не само генерира големи финансови потоци, които не се декларират, създава условия за нелоялна конкуренция, намалява приходите в държавния бюджет, но от гледище на омбудсманската институция лишава работещите от социална сигурност. Изплащането на трудови възнаграждения, произтичащи от каквато и да е форма на недекларирана трудова заетост, като част от сивата икономика, е неприемливо явление, което нарушава трудовите и осигурителните права на гражданите. С оглед на това се оценява положително въвеждането на мерки, възпрепятстващи такива изплащания – в случая осигуряването на проследимост на паричните потоци, предвидена с проекта на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Същевременно омбудсманът подчерта наличието на предпоставки за застрашаване на някои трудови права, като например:

- право на информация на гражданите за изплащаните им месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, а също и на обезщетения, каквото получават при плащанията по ведомост;

- право на избор на доставчик на платежни услуги;

- право на равенство пред закона по отношение възможността за избор на способа за плащане.

Беше подчертано, че удържаните от доставчиците на платежни услуги такси и комисионни имат значение за гражданите и най-вече за тези, чийто възнаграждения са равни или близки до установената минимална работна заплата.

Удовлетворително е, че народните представители оцениха предпоставките за застрашаване на трудови права на гражданите и предложението за задължителното изплащане на трудовите възнаграждения по платежна сметка отпадна.

Закон за електронните съобщения

За гарантиране на ефикасна защита правата и интересите на потребителите при предоставяне на мобилна и интернет услуга, по повод на множество жалби и сигнали на граждани, омбудсманът препоръча на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се обсъдят следните предложения, във връзка с предстоящото изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения:


Възможност за потребителя да се откаже от предоставената услуга в разумен срок след сключване на договор, без да се посочва причина за това и без налагане на санкции за абоната.

Основание за въвеждане на такава мярка са многобройните оплаквания на граждани за сключване на договори след дадена им невярна и/или заблуждаваща информация по условията на договора, в нарушение на правото на потребителя на ясна и разбираема информация. Чести са случаите, когато абонатите на интернет услуги установяват, че не могат да я ползват, поради липса на необходимото покритие. Потърпевшите осъзнават това едва след сключването на договора, когато вече не биха могли да прекратят договорните взаимоотношения, без налагане на неустойки.

Както се знае, такава практика има в българското законодателство. Съгласно Закона за потребителския кредит, потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит (чл. 29, ал. 1, т. 1).

Като част от задължителното съдържание на индивидуалния договор – чл. 228, т. 6 от ЗЕС (условия за продължаване и прекратяване на индивидуалния договор), да се предвиди изричен избор от потребителя на начина за продължаване на срочния договор.

Към настоящия момент на потребителите се предоставят готови типови договори. Абонатът няма възможност да влияе върху съдържанието на договора.



Като част от условията за прекратяване на срочен договор, да бъде предвидено неустойките при предсрочно прекратяване на подновен договор за определен срок да бъдат фиксирани в разумни граници.

Наложена е порочна практика от мобилните оператори неустойката при предсрочно прекратяване на подновен договор да е в размер на оставащите месечни такси до края на действието му.

Съгласно законовата уредба в нашата страна, неравноправна клауза в договор е тази, която предвижда задължение на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Съгласно чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Констатациите на омбудсмана са, че при сключването на договорите с компаниите реално не се осъществява договаряне между страните.

Омбудсманът получи уверение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че предложенията са възприети и са част от подготвяния законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.


Закон за защита на потребителите

Въз основа на констатациите по многобройните жалби на граждани и анализа на разпоредбите на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции и на Закона за защита на потребителите, омбудсманът се обърна с предложение до председателя на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в парламента за промени в ЗЗП, които да предвидят ясни и точни правила за защита на потребителя, при упражняване правото на рекламация, а именно:



- да се предвиди до колко пъти стоката може да бъде приведена в съответствие с договореното чрез ремонт;

- да се наложи забрана за втори ремонт при един и същи дефект на стоката;



- да се предвиди разумен срок за ремонт в зависимост от характера и целта на стоката;

- правата на потребителя, регламентирани в чл. 114 от ЗЗП, да се приведат в съответствие с чл. 3, § 5 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г.
Закон за здравното осигуряване

С промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в сила от 18.12.2009 г., се въведе задължителност на Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) при пътуване и пребиваване на български граждани в държавите – членки на Европейския съюз.

Същността на правото на свободно придвижване се изразява в свободния избор на всеки гражданин да напуска територията на страната при условия, определени със закон. Въз основа на конституционната разпоредба, законодателят е предвидил административен ред за напускане и завръщане на територията на Република България. Единствените ограничения, съгласно конституционния текст, са допустими само в изключителни случаи – когато се застрашава националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Наред с това, съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи, всеки български гражданин има право да напуска страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на България с държавите – членки на ЕС.

Омбудсманът констатира, че установената рестрикция в разпоредбата на чл. 80 „г”, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване влиза в противоречие с правото на свободно движение на хора, закрепено с Договора за създаване на Европейската общност (заменен от Лисабонския договор), което е една от четирите основни свободи на Европейския съюз, както и на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Омбудсманът се обърна към парламента и другите органи на властта с мотивирано становище, че посочената законова промяна нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани, гарантирано с чл. 35 от Конституцията и международните актове по правата на човека и предложи на Народното събрание да обсъди и приеме изменение на чл.80 „г”, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Народното събрание прие промени, в съответствие с препоръката на омбудсмана и правата на гражданите на свободно придвижване бяха възстановени.


Закон за народната просвета

По предвижданите през 2010 г. промени в Закона за народната просвета, свързани с въвеждане на задължителната подготовка на децата за училище от 5- годишна възраст, след обсъждане с участието на родители и неправителствени организации, омбудсманът констатира, че има основания за тревоги относно готовността на детските заведения за прием на децата. Омбудсманът на Република България се обърна с предложение към председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата с предложение още веднъж да се направи преценка на законодателните промени, като се има предвид, че:



- в детските заведения, особено в големите градове, няма реална възможност за прием на всички деца, навършили 5-годишна възраст;

- на родителите, които имат възможности да осигурят подготовката на децата си за училище, не се предоставя друга алтернатива, освен подготвителните групи в детско заведение или училище;



- има специфичните особености за отглеждането и възпитанието на малките деца.

Народните представители се съобразиха с направените предложения, гласувани по-късно в пленарна зала.


През 2010 г. бяха разгледани и множество други искания на отделни граждани, инициативни комитети, граждански структури за промени на законодателни разпоредби. След обстойно обсъждане, бяха отклонени предложения за промени в нормативни актове, като например:

- Закон за движението по пътищата относно изискванията към таксиметрови автомобили;

- Закон за здравното осигуряване относно разширяване на кръга от граждани, за които здравноосигурителни вноски се внасят за сметка на държавния бюджет; създаване на възможности за здравно осигуряване на чужди граждани, пребиваващи в страната;

- Закон за здравословни и безопасни условия на труд относно изискванията за ръководителите и други специалности на работещите в службите по трудова медицина.


Семеен кодекс

Във връзка с липсата на разпоредба в новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., уреждаща възможност за гражданите да довършат процедурата по осиновяване, която са започнали по реда на отменения Семеен кодекс, след дискусии и разговори с представители на държавните институции, омбудсманът отправи препоръки, включващи и изготвяне на законодателни промени. Същевременно омбудсманът изрично настоя да бъдат информирани всички кандидат – осиновители за трудностите, които могат да срещнат в процедурата по осиновяване, провеждана по реда на отменения нормативен акт. По инициатива на председателя на Постоянната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, бяха изложени аргументи в подкрепа на предложените изменения на Семейния кодекс, като се създаде възможност на български граждани, вписани в регистрите на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, водени от регионалните дирекции „Социално подпомагане”, да продължат участието си в осиновителните процедури по реда на отменения кодекс, както и приключване на започналите съдебни процедури, също по реда на отменения кодекс.


В заключение омбудсманът изразява позиция, че трябва да се извършва системна проверка на съвместимостта на проектозаконите, които могат да засегнат основни права и свободи, с Конституцията на страната, както и с международни правозащитни документи.

Ето защо е необходимо да се обсъди въвеждането на специален механизъм, като например, когато в парламента бъде внесен проектозакон, който се очаква да повлияе върху основни права, той да бъде придружен с оценка за съответствието му с Конституцията на страната и международните документи за правата на човека, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека или да бъде извършена консултация с независими национални институции за насърчаване и защита правата на човека, омбудсмана, неправителствени организации по права на човека и др.


Участие на омбудсмана в тълкувателната дейност на съдилищата, на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт
Становище по тълкувателно дело № 6/2010 г., във връзка с противоречива съдебна практика по приложението на чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи, образувано пред Общото събрание на колегиите във ВАС, по искане на председателя на Върховния административен съд, което да се произнесе по въпроса за правомощието на съда да отмени заповед по цитираната разпоредба при действието на правото на Европейския съюз.

По този повод омбудсманът внесе подробно мотивирано становище, в което изрази позиция, че в тълкувателното си решение ВАС трябва да предостави на съда правомощия да отменя наложените принудителни административни мерки.



ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ И СЪТРУДНИЧЕСТВО
През изминалата 2010 г. продължи активното участие и сътрудничество на институцията с Европейската мрежа на омбудсманите, Асоциацията на омбудсманите и медиаторите на франкофонията, Европейския институт на омбудсманите, Международния институт на омбудсманите, както и със структурите на Съвета на Европа и ООН, свързани с правата на човека.
Ангажименти на Република България, във връзка с международни актове по права на човека
Факултативен протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

През 2010 г. институцията на омбудсмана взе активно участие в подготвителните дейности по подписването и предстоящото ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Протоколът е подписан от България на 22.09.2010 г. и през тази година предстои Народното събрание да го ратифицира със закон. Изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне представляват едно от най-сериозните нарушения на основните права на човека и в тази връзка ратификацията му е наложителна. Като всеки международноправен акт, факултативния протокол създава ангажименти за страната, които тя следва да изпълни. Протоколът цели да се засили защитата на лицата, които се намират в затворени институции, от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За постигането на тази цел е водеща превенцията. Тя се осъществява основно чрез система от посещения на компетентните органи – международни и национални, на всички места, където се задържат лица по разпореждане на държавен орган – места за лишаване от свобода, полицейски участъци, психиатрични институции, центрове за бежанци и други. Едно от най-важните задължения по протокола за страната е създаването или определянето на орган за национален превантивен механизъм, който да извършва проверки на местата, да изготвя доклади относно спазването на международните стандарти и да отправя препоръки. Омбудсманът, като независима институция, която защитава човешките права и насърчава тяхното зачитане, е логично да поеме функцията на национален превантивен механизъм. Предвид тази нова роля на омбудсмана и задължението на държавата, съгласно чл. 18 от протокола, да гарантира функционирането и функционалната независимост на превантивния механизъм, ще е необходимо да се приемат промени в Закона за омбудсмана и Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, които да гарантират изпълнението на чл.18 от протокола. Освен това, трябва да се предвидят съответни средства в бюджета на омбудсмана през следващата година и да се укрепи административния капацитет на институцията.


Първи Универсален периодичен преглед на България в Съвета по правата на човека на ООН
През изминалата година омбудсманът се включи в изготвянето на Националния доклад на Република България по Универсалния периодичен преглед в Съвета по правата на човека на ООН. Във връзка с отправени критични бележки и коментари на институциите и комитетите на ООН по правата на човека, че България няма национална институция по правата на човека, акредитирана към Международния координационен комитет на националните институции за развитието и защитата на правата на човека, омбудсманът заяви своето намерение през тази година да стартира процедура по акредитация. С оглед пълното съответствие на институцията с Парижките принципи също са необходими законодателни промени, с които изрично да се даде възможност на омбудсмана да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на човешки права, както и да насърчава чрез предложения и препоръки подписването и ратифицирането на международни актове в областта на правата на човека.
Доклади на международни институции и организации

Във връзка с изпълнението на международни ангажименти на страната, омбудсманът представи коментари и по констатациите в доклада за България на Консултативния комитет към Рамковата конвенция за националните малцинства, по констатациите в доклада на Агенцията за фундаментални права на ЕС „Националните институции за правата на човека в ЕС. Укрепване на архитектурата на човешките права в ЕС”, както и участва в среща с делегацията на Европейския комитет по предотвратяване на изтезанията.


Сътрудничество в рамките на членството в международни мрежи и организации, свързани с правата на човека
Европейска мрежа на омбудсманите

Най-съществено от сътрудничеството през годината в мрежата бе участието на институцията със статия в брой 15 на бюлетина на Европейския омбудсман, на тема „Непряка дискриминация, въз основа на сексуалната ориентация”, в която бе представен проблемът и становището на омбудсмана, във връзка с чл. 14 от Наредбата за обществения ред в община Пазарджик, приета с решение на Общинския съвет – Пазарджик от 12.11.2009 г. С цитираната разпоредба се засягат основни човешки права, защитени от Конституцията, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и от Хартата на основните права на ЕС.


Асоциация на омбудсманите и медиаторите от франкофонията

В рамките на асоциацията, омбудсманът участва в разработването на доклад за организацията и правомощията на институциите – членки на асоциацията и представи добри практики от дейността си.


Европейски омбудсмански институт

През ноември омбудсманът участва в среща на членовете на Управителния съвет на Европейския омбудсмански институт и местни обществени посредници от България, която се проведе в гр. Пазарджик. На форума бяха обсъдени въпроси, свързани с европейската практика за функционирането на институцията „местен обществен посредник” и възможностите за прилагането й в България.


Комитет по регионите на Съвета на Европа

В края на изминалата година омбудсманът проведе работна среща с делегация на Комитета по регионите на Съвета на Европа, в рамките на мониторингова визита на представители на комитета, относно спазването на европейските стандарти в областта на местната и регионална демокрация и по-специално Европейската харта за местно самоуправление. На срещата бяха обсъдени зачитането на правата на човека от органите на местната власт, статутът и дейността на местните обществени посредници, като акцент бе поставен върху правата на малцинствата и интегрирането им в обществото.


Европейска мрежа на омбудсманите за деца (ENOC)

Институцията на българския омбудсман е асоцииран член в тази организация, която обединява независими национални институции по правата на детето. Нейната основна цел е да насърчава реализацията на правата на децата, както и да информира правителствата, парламентите и особено децата, че те имат специфични права.


Мрежа на омбудсманите по правата на детето от Югоизточна Европа (GRONSEE)

От 2009 г. институцията на българският омбудсман е пълноправен член на мрежата, която е неформална организация на независими институции по правата на човека, основани и извършващи дейността си на национално или регионално ниво в страните от Югоизточна Европа. Между членовете е подписан меморандум, в който е изразена волята на институциите на омбудсманите да работят в сътрудничество за подобряване състоянието на децата в региона, за установяване на процедури и стандарти за защита правата на детето и за успешно решаване на случаи с деца, извън границите на страните и в рамките на региона.


Семинари и конференции
В края на 2010 г. Холандското посолство в България организира заключителна конференция по програма MATRA, на която омбудсманът представи резултатите от приключилия проект по програмата „Укрепване на капацитета на омбудсмана на Република България и местните обществени посредници, за защита на човешките права, противодействие на корупцията и постигане на добро управление”.

Представители на институцията се включиха в следните международни прояви през изминалата година:

- международна конференция в Ташкент, Узбекистан;

- семинар на тема „Харта за основните права на ЕС. Ефект върху работата на националните омбудсмани” в Страсбург, Франция, организиран в рамките на Мрежата на европейските омбудсмани;

- семинар на тема „Борба с трафика и защита на човешките права на жертвите. Ролята на националните структури за правата на човека” в Падуа, Италия, организиран в рамките на Мрежата на националните структури по човешките права към Съвета на Европа;

- семинар на тема „Ролята на националните структури за правата на човека в насърчаването и защитата на правата на хората с умствени увреждания” в Билбао, Испания, организиран в рамките на Мрежата на националните структури по човешките права към Съвета на Европа.


Двустранно сътрудничество
След искане за съдействие от арменския омбудсман, с молба за намеса за защита на правата на задържан арменски гражданин във Варна, институцията извърши проверка на случая и не констатира нарушения.
Препоръки в областта на международните стандарти и сътрудничество
С оглед защита на правата на човека, развитието на международните стандарти и нормативната уредба в областта и предвид международните ангажименти на Република България, омбудсманът обръща внимание на необходимостта всички компетентни институции да положат необходимите усилия и Република България да ратифицира възможно най-скоро следните международни актове:

- Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г., подписана от Република България на 27.10.2007 г.;

- Факултативния протокол към Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, приет на 13 декември 2006 г., подписан от Република България на 18.12.2008 г.;

- Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване, приета на 20.12.2006 г., подписана от Република България на 24.09.2008 г.;

- Конвенция на Съвета на Европа за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, подписана от Република България на 25.10.2007 г.

Като национален омбудсман, обръщам специално внимание на Конвенцията за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея, защото предстои присъединяването на Европейския съюз към тези актове. Забавянето на страната ни с ратификацията и прилагането на практика на международните стандарти за защита на хората с увреждания е неприемливо за една съвременна европейска държава, от която се очаква да има развита социална политика.

Бих искал да акцентирам и върху Резолюция 1787(2011) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която ПАСЕ изразява своята загриженост от неизпълнението или прекаленото забавяне на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от някои държави – членки на Съвета на Европа, сред които е и България. Подобен акт е индикация, че усилията, които полага България за изпълнение на решенията, както и мерките, насочените към превенция за намаляване на случаите на осъждане, са недостатъчни или са в неправилна посока. Призовавам компетентните органи да анализират резултатите от изпълнението на приетата от Министерския съвет „Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Република България и за решаване на проблемите, произтичащи от тях” и да обсъдят необходимостта от промени в нея, като изразявам своята готовност за съдействие в рамките на правомощията на омбудсмана. В тази връзка, бих искал да обърна внимание на Указа за борба с дребното хулиганство, приет през 1963 г., който е в сила и не е съобразен напълно с европейските стандарти за защита на правата на човека. Във връзка с прилагането на указа, България е осъдена два пъти в Страсбург – по делата „Камбуров срещу България” и „Станчев срещу България”. Определянето на административно наказание „задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия” е непропорционално на степента на обществена опасност на деянието. Административни наказания се налагат за деяния с ниска степен на обществена опасност, които не могат да се квалифицират като престъпления. Наличието на административно наказание, което по степен на ограничаване на правата и личната неприкосновеност на лицето, се доближава до най-тежкото наказание, което се налага за извършени престъпления – „лишаване от свобода”, на практика би могло да доведе в определени случаи до налагането на по-тежка санкция за извършено административно нарушение, отколкото за извършено престъпление. Подобен подход при определяне на наказанията е неприемлив за една правова държава, която гарантира неотменимостта на основните човешки права в своята Конституция. Независимо от образуваното дело № 19/2010 г. в Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 7 от указа, съгласно който определеното наказание не подлежи на обжалване, използвам възможността чрез доклада да се обърна към Народното събрание, като компетентен орган, да отмени изцяло тази остаряла нормативна уредба и да уреди тези отношения по начин, който съответства на Конституцията на Република България и на международните стандарти за защита на правата на човека.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница