ГЛАВА ВТОРА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

Усилията на омбудсмана са насочени към създаване на подходящ обществен, институционален и политически климат на респект към правата на децата. Институцията се намесва активно в защита на правата с цялата палитра на обществените възможности, които й предоставят моралната власт и общественият авторитет на омбудсмана. Действията на институцията не винаги имат пряк и непосредствен резултат, но безспорно дават своето отражение върху подобряването на дейността на администрацията, защото качеството на решенията на държавните и общински органи и техните администрации се оценяват с влиянието им върху децата и техните права, а не само като съответствие със законите и процедурите.

Като споделя целите на Националната стратегия за детето 2008 - 2018 г. и подчертава стратегическото значение на приетия през 2010 г. политически документ - Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България” и на Плана за действие и изпълнение на стратегията, приети от Министерския съвет през 2010 г., омбудсманът изразява волята си да бъде гарант за сигурността на всяко дете в процеса на извършващата се реформа и за достъпа му до качествена грижа и услуги, според индивидуалните му потребности. Институцията на омбудсмана има ресурса и подходящите механизми да насърчава държавните и местните органи за спазване на принципите на добро управление в областта на политиките за децата и семействата. Омбудсманът подчертава стратегическото партньорство с гражданския сектор в защита правата на децата. В своята работа и оценка на действията на институциите, омбудсманът често основава своята експертиза върху добрата практиката и опит, натрупани от неправителствените организации в тази сфера.

В своята работа омбудсманът се ръководи от принципите:

- всички деца имат еднакви права;

- всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано;

- всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната;

- действията на институциите, на семейството и на хората, които се грижат за детето трябва приоритетно да бъдат водени от преценката за неговия най-добър интерес;

- зачитане и подкрепа на семейството;

- незабавност на действията по закрила на детето.

Независимото наблюдение върху правата на децата в България се основава още на принципите – независимост, публичност и безпристрастност и се реализира чрез няколко основни направления, които са в кръга на правомощията на омбудсмана:

- да получава и разглежда жалби, свързани с деца;

- да отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушени права на детето пред съответните органи и техните администрации;

- да посредничи между административните органи и засегнатите семейства, близки и роднини на деца;

- да насърчава и да участва в междуинституционалния диалог, с оглед защитата правата и интересите на децата;

- да изразява публично мнения и становища, свързани с правата на децата;

- да извършва проверки по собствена инициатива по въпроси, свързани с правата на децата, които придобиват остър негативен характер и обществената чувствителност и тревога основателно растат;

- да прави проверки в местата за лишаване от свобода на непълнолетни и в специализираните институции за деца;

- да създава среда за продуктивен диалог и стратегическо партньорство с неправителствения сектор;

- да полага усилия за създаване на атмосфера на обществена и институционална нетърпимост към нарушенията на правата на децата;

- да популяризира правата на детето.
И през 2010 г. до омбудсмана постъпиха значителен брой жалби и сигнали, свързани със съмнения за нарушени права на децата или свързани с дейността на друга институция или орган, който има отношение към тях – 57. Трябва да се отбележи, че все по-отчетливо в жалбите гражданите дефинират проблемите, които водят до нарушени права на децата, като се позовават директно на разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на детето, както и на други международни документи.

От направения анализ на преписките е видно, че най-много сигнали са подадени от родители, близки и роднини на детето, следват граждани и неправителствени организации. Най-малко са жалбите, подадени от самото дете, но се увеличават случаите, в които към омбудсмана се обръщат младежи, навършили пълнолетие и напуснали институциите за деца. Зачестяват случаи на жалби, подадени, във връзка с тревожни за обществото ни проблеми, като участието на деца в телевизионното шоу „Биг Брадър Фемили”, опасностите, които крие интернет пространството или неподходящи медийни реклами, което е белег за засилен граждански интерес към правата на децата и повишена обществена чувствителност. С особена тревожност трябва да се отбележи, че все повече жалби се подават от самотни майки, които са изправени пред сериозни финансови и жилищни проблеми. Самите жени са във висок социален риск и не могат да осигурят основни базови потребности на децата си. В жалбите си те търсят посредничеството на омбудсмана за достъп до различен вид социални помощи, искания за извършване на проверки на дейността на различни институции, предложения и критики за промяна на действащи законодателни текстове, несъгласие с действия, предприети от органите за закрила или от съда. Увеличават се жалбите, в които се отправят молби за съдействие при отглеждане на деца в семейна среда, както и помощ за разрешаване на различни социални проблеми.

Основните групи проблеми в тази област, с които гражданите сезират омбудсмана, са свързани с:

- отглеждане в биологичните семейства на деца с увреждания;

- социално подпомагане на семейства с деца;

- достъп до социални услуги за деца и семейства;

- оплакване от действията на органите за закрила – Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и отделите за закрила към дирекции „Социално подпомагане”;

- нарушен режим на лични отношения, поради неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, стигащи до отвличане на дете от единия от родителите;

- финансови и социални проблеми на самотни майки;

- жилищни проблеми на семейства с деца;

- права на млади хора, напуснали институциите за деца след навършване на пълнолетие;

- права на детето в съдебно производство;

- издръжка и изплащане на издръжка от държавата, чрез общините;

- семейно-правни отношения с международен елемент;

- правата на децата на незаконно пребиваващи чужденци в България.

През 2010 г. омбудсманът бе сезиран от редица граждани, във връзка с промяната на реда за осиновяването от български граждани, които обичайно живеят в чужбина. Постъпиха писма от хора, които искат да бъдат консултирани за разпоредби на Семейния кодекс, във връзка с осиновяването, припознаването на дете, личните документи за дете, отпуските за бащите след раждане на дете…

- за допуснати редица процесуални нарушения, които са накърнили интересите на детето;

- за нанесена психологическа травма върху детето, поради неадекватна и твърде продължителна съдебна процедура;

- срещу социалните служби, които не са осигурили защита срещу оказан психологически натиск;

- за неизслушване на детето в съдебен процес, в който се засягат негови интереси;

- срещу неоправдано забавяне на изпълнителното производство.

В институцията постъпи жалба, в която се твърди, че правата на две деца са нарушени, поради необосновано дългия съдебен процес. Гражданското дело е във връзка с разрешение за пътуване на децата извън България, без съгласието на бащата. Проверката на омбудсмана установи, че във Върховния касационен съд (ВКС) делото е насрочено за разглеждане почти година и половина, след като е обжалвано решението на по-долната инстанция. Двете деца, чиито интереси са засегнати, са оставени без родителски контрол и грижи в България, докато майката е възпрепятствана да ги вземе със себе си в Испания, където живее. С тревога, че дългият съдебен процес накърнява правата на децата и ги лишава от необходимите грижи, омбудсманът се обърна към председателя на ВКС с молба да се предприемат действия за ускоряване на процесуалните действия. В резултат на това, на 28.01.2011 г. ВКС разгледа делото, като решението бе изготвено и огласено в най-кратки срокове.

Към омбудсмана се обърна 16-годишно дете, което потърси подкрепа, във връзка с отлагане на изпълнително производство. Твърдеше, че правата му са нарушени от органите за закрила и от частен съдебен изпълнител. До омбудсмана бе подадена и жалба от майката на момичето. Тя твърдеше, че няма институция в България, която да й помогне в изпълнението на влязло в сила съдебно решение, по силата на което родителските права са предоставени на нея. При проверката по жалбата на детето бяха установени нарушения от страна на органите за закрила и неотчитане на най-добрия интерес на детето. В плана за действие не бе отразено и мнението на детето, че не желае да замине за Испания. След намесата на омбудсмана, ДАЗД издаде задължително предписание към отдела за закрила и случаят бе отворен отново.

Относно участието на детето в изпълнително производство, публично известната позиция на омбудсмана е, че детето не трябва да бъде принуждавано, а да бъде подготвяно за промяната, така че да се избегне психологическата травма, като интересите на детето да са от първостепенно значение. Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, като се отчита възрастта на детето, конкретната ситуация и емоционалните му връзки с всеки от родителите.

Омбудсманът на Република България, като се позовава на наскоро приетите от Съвета на Европа нови насоки за правосъдие, съобразени с потребностите на децата, призовава българското правителство да предприеме всички необходими стъпки за прилагането им, с цел създаване на дружелюбно към децата правосъдие. Омбудсманът препоръчва още:

- със съдебното решение да се постановяват и изрични мерки, с които да се гарантира сигурността на детето;

- да беше установенопрактиката дирекциите за социално подпомагане да издават задължителни предписания по въпроси, свързани с изпълнението на съдебни решения по мерките за упражняване на родителски права;

- да се гарантира максимално кратък срок за приключване на производството с участие на дете.

- липса на нормативно уредена възможност за довършване на процедурата по осиновяването от български граждани с обичайно местопребиваване в друга страна, вписани в регистрите на регионалните дирекции за социално подпомагане;

- насочване на българските граждани към акредитираните агенции за международно осиновяване, които според тях са изключително скъпи, както и следващото задължение да заплащат високи държавни такси;

- липса на изрично предвидени критерии, при равни други условия да се даде приоритет на българско семейство;

- действащата нормативната уредба защитава интереса на децата, но не и интереса на нацията и съхраняването на българския корен, както и не създава възможност за запазване на етническата и културна идентичност на българските деца.

Като положителен резултат от действията на омбудсмана трябва да се посочи последващото изменение и допълнение на Семейния кодекс (СК), с което бе създадена възможност за българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, които са вписани в регистрите на осиновяващите по чл. 57 „б” от СК (отм.), да имат възможност да продължат участието си за определен период от време в осиновителската процедура по реда на отменения кодекс. Тази промяна отчита и защитава интересите на около 200 български граждани, за които не бе предвиден ред нито за продължаване на процедурата, нито за заличаване от регистрите. Беше създадена и законова възможност за уреждане на случаите, по които има образувано производство пред съда.

В българското законодателство няма официална дефиниция на термина „самотна майка”, а във вторичната нормативна уредба се среща с различни значения (най-вече във връзка с припознаването на детето).

Омбудсманът смята, че са необходими активни и компетентни действия от страна на държавата и от неправителствените организации, както и по-добра координация на действията им в защита на самотните майки. Пълноправното обществено положение на самотните майки трябва да се превърне в приоритет на отговорните институции, за да растат техните деца в социална равнопоставеност.
Конкретни примери:

В жалбата си самотна майка от Велико Търново твърдеше, че среща значителни трудности в грижите за детето си, на което е поставена диагноза „прогресивна мускулна дистрофия” с поражение на очите. Търсеше подкрепа за осигуряване на средства за операция на детето. По препоръка на омбудсмана, от отдел „Закрила на детето” изготвиха социален доклад. Детето беше включено в регистъра на деца, нуждаещи се от специална закрила, като дете с увреждане. Майката бе консултирана относно възможностите за социално подпомагане, отпускане на средства от фонд „Социално подпомагане” и за действащите социални услуги в общността. Детето беше насочено за ползване на почасова социална услуга.

Към омбудсмана се обърна самотна майка от ромски произход, която твърдеше, че тя и детето са дискриминирани, както от социалната служба, така и от образователната система. Според нея, по етнически признак е ограничен достъпът й до социално подпомагане. В хода на проверката беше установено, че от името на жалбоподателката не са постъпвали молби за социално подпомагане. Омбудсманът препоръча да се извърши оценка на нуждите на семейството и да се предприемат действия в защита интереса на детето. Въз основа на оценката, бе отпусната еднократна социална помощ, с която да се заплатят натрупаните задължения за електроенергия, както и за училищна униформа на детето. По реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, бе отпусната и месечна помощ за детето.
Социално подпомагане на семейства с деца
Най-често гражданите се оплакват:

- от забавяне изплащането на месечните помощи за деца, които се получават с банков превод. Исканията са да бъде фиксиран срок, в който да се получават помощите;

- срещу подоходния критерий при получаване на месечните помощи за деца;

- от размера на помощите за деца;

- проблеми, свързани с отпускане и изплащане на еднократните помощи при раждане на дете.
Конкретни примери:

До омбудсмана постъпи оплакване, свързано с отказ на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Варна, да отпусне парична помощ за раждане на дете, по реда на чл. 5 „а” от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), на майка, която е родила в седмия месец. Условията за придобиване право на семейни помощи за деца и редът за отпускането и изплащането им са регламентирани в ЗСПД и Правилника за неговото прилагане. Право на еднократна помощ при бременност, съгласно чл. 5 „а” от ЗСПД, имат бременните жени, чийто средномесечен доход на член от семейството е по-нисък или равен на 350 лв. Правото се осигурява на бременната жена и при условие, че не е осигурена и няма право на обезщетение за бременност и раждане по Кодекса за социално осигуряване (КСО) или е осигурена, но няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж по КСО. Еднократната помощ при бременност се отпуска за периода от 45 дни преди определения термин за раждане, въз основа на молба – декларация по образец, подадена заедно с необходимите документи. Съгласно действащите законови изисквания, молбата – декларация трябва да бъде подадена преди раждането на детето, като в противен случай отпада основанието за отпускане на помощта.

Изразеното пред ръководството на Агенцията за социално подпомагане (АСП) становище на омбудсмана е, че работата на социалните работници в този случай е била формална и не е приложен индивидуален подход за решаването му. Омбудсманът отбеляза, че изпълнението на конституционното задължение на държавата за подпомагане на майчинството и отпускане на еднократна помощ при бременност не може да бъде обвързано формално единствено с условието молбата да бъде подадена 45 дни преди определения термин при раждане. При прилагане на нормата, уреждаща условията за придобиване на право на еднократна помощ за бременност, не трябва да се допускат никакви различия по отношение на бременните, освен различията, основани на техния доход и/или правото на обезщетение по реда на Кодекса за социално осигуряване.

През 2010 г. в институцията постъпи жалба срещу Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Варна, за отказ да отпусне еднократната помощ за раждане на дете на майка, която е докторант – редовна форма на обучение. Беше установено, че след раждането на детето си жалбоподателката е подала молба – декларация за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година от майка – студентка. Получила е отказ на молбата си с мотива, че докторантите нямат статут на студенти и поради това нямат същите социални права. Позовавайки се на чл. 66 от Закона за висшето образование и на съдебната практика, жалбоподателката подала нова молба, но този път получила отказ с мотива, че е изтекъл шестмесечният срок от раждането на детето. В хода на проверката, омбудсманът констатира, че действията на социалната служба са некомпетентни, показват непознаване на законодателството и нарушават принципите на добро управление за законност и справедливост. В препоръката си към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, омбудсманът посочи, че е необходимо да се предприемат действия за изготвяне на указания към социалните служби при изплащане на еднократната помощ на майки, които са редовни докторанти и да се намери механизъм за компенсиране на жалбоподателката. От страна на АСП беше изготвено указание за прилагане на ЗСПД при изплащане на еднократните помощи за раждане на дете, но по отношение на жалбоподателката не бяха предприети никакви действия.

В този случай, действията на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, могат да бъдат квалифицирани като лоша администрация.

През 2010 г. значително обществено напрежение, водещо до натрупване на жалби до омбудсмана, предизвикаха промените в Закона за интеграция на хората с увреждания. По реда на тези промени, месечните добавки за деца с увреждания бяха регламентирани в Закона за семейните помощи за деца, като отпадна възможността добавките да се отпускат със задна дата. Като взе повод от създалото се обществено напрежение по повод на промените, омбудсманът препоръча на компетентните органи да бъде извършена проверка, с оглед защита правата на децата с трайни увреждания. Като независим орган, който е специално ангажиран със защитата на правата на децата, той изрази своята позиция за необходимостта от законодателна промяна.

Трябва да се отбележи, че през 2011 г. бяха направени промени в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, които влязоха в сила от 21 януари 2011 г. Според тях, отпускането на месечните добавки за деца с трайни увреждания ще се извършва от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК/ НЕЛК, но не повече от 3 години назад. Този режим се прилага в случаите, когато молбата за отпускането на добавката е подадена в срок от три месеца от издаването на експертното решение. При неспазване на този срок, добавката се отпуска от началото на месеца, през който е подадена молбата. Безспорно е, че чрез тази промяна в нормативната уредба се предотвратява загубата на добавки за деца с увреждания, поради забавяне на издаването на експертните решения.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата
През 2010 г. постъпиха жалби, свързани с изплащането на присъдена издръжка от държавата. Недоволството бе породено от ограниченията, наложени с промените в Семейния кодекс, по силата на които отпаднаха две от основанията за изплащане от държавата на присъдена издръжка – при неизвестен адрес на длъжника и когато длъжникът изтърпява наказание лишаване от свобода. От правозащитното гледище на омбудсмана, наложеното ограничение, което се основава единствено на икономически и фискални аргументи, накърнява правата и интересите на децата и противоречи на основополагащи цели, заложени в национални документи.

Оплакванията на гражданите са свързани и с определения в Закона за държавния бюджет на Република България максимален размер, до който се изплаща издръжка, определена в съдебно решение.

След раздяла или развод, контактът между детето и единия от родителите много често се прекъсва или се поддържа трудно. Това се случва, особено когато родителите и децата живеят в различни държави и възрастните спорят по други въпроси от значение за тях, като издръжка, упражняване на родителските права и задължения, разделяне на семейното имущество и др. В тези случаи, омбудсманът може да съдейства като консултира гражданите, които се обръщат към него, да предоставя информация за органи и неправителствени организации, които ще окажат подкрепа или да извършва проверка, относно действията на органите за закрила.

Българска гражданка, омъжена в Австрия, има две деца, който са с двойно гражданство. С бащата на децата води дело за попечителство над тях. В жалба до омбудсмана твърдеше, че българската държава не й оказва никаква подкрепа, за да вземе децата и да се прибере в България. Искането й бе да бъде осигурен български адвокат по делото. При проверката беше констатирано, че е налице гражданско-правен спор, който трябва да бъде решен от компетентния съд по обичайно местопребиваване на децата. Беше поискано становището на Министерството на правосъдието (МП), от което заявиха, че трябва да бъдат използвани всички възможности по установения съдебен и административен ред, допустими от австрийското законодателство. Жалбоподателката беше консултирана от експертите в отдел „Международна правна закрила на детето” към МП. Правната рамка, в която се разглеждаше казусът, не даваше възможност на българското посолство във Виена и на Министерството на външните работи за пряка намеса в решенията на австрийския съд, предвид независимостта му, или за осигуряване на български адвокат по делото, както и заплащане на адвокатското възнаграждение на австрийски адвокат.

В жалба до омбудсмана, български гражданин, който от дълги години живее в Чехия твърдеше, че е нарушено правото му на лични отношения с детето му. Обръщал се е многократно към органите за закрила в България, но те, според него, му отказвали съдействие. Действията им били преднамерени и субективни. Омбудсманът препоръча на Агенцията за социално подпомагане да извърши проверка, като изпрати в гр. Провадия екип от специалисти, независими от експертите в отдела за закрила. Беше установено, че отделът работи по случая, има висящо съдебно производство за родителски права и съдът не се е произнесъл за привременни мерки. Не беше констатирано неглижиране на детето от страна на майката.

В сигнал до омбудсмана се твърдеше, че правото на лични отношения на две деца от смесен брак между българин и рускиня с техния баща е нарушено, поради бездействие на полиция, прокуратура, граничен контрол и органи за закрила. Децата са изведени от България, без съгласието на бащата. Беше установено, че, по силата на съдебно решение от 2007 г., родителските права за двете деца са предоставени на бащата. Той не може да ги упражнява, поради факта, че майката ги е извела извън страната. Образувана е прокурорска проверка, в хода на която е установено, че заради насилие от страна на бащата, майката и децата са напуснали България и се намират на територията на Руската федерация. От страна на Русия е постъпил отказ да бъде признато българското съдебно решение за родителските права. Не бяха установени действия или бездействие на органите на реда или на прокуратурата, с които да са засегнати правата на жалбоподателя.

Гръцки гражданин, който от десет години живее в България, твърдеше в жалбата си, че синът му е изведен извън страната и поради това той е лишен от правото си на лични отношения. Според него, никой държавен орган не иска да му окаже подкрепа. Беше установено, че детето е родено от фактическото съжителство между жалбоподателя и българска гражданка, която няколко месеца след раждането е починала. Бащата се грижел за детето, но не е изразил волята си да го признае. Близки на майката подали молба до съда за непълно осиновяване на детето, като след постановяване на съдебното решение, с което се допуска непълното осиновяване, заминали за САЩ, заедно с детето. По съвет на омбудсмана, бащата заведе дело за припознаване на детето, който иск беше уважен. След това започна процедура от Министерството на правосъдието по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Отвличане на дете от единия родител
Понякога в хода на една раздяла или развод се случва децата да бъдат заведени в друга държава от единия родител, без съгласието на другия родител, който всъщност упражнява родителските права и задължения. Най-често това се случва тогава, когато родителят, на когото не са предоставени родителските права и задължения, се връща в държавата си по произход. В повечето случаи, този родител нарушава разпоредбите на множество международни споразумения. Отвличането на дете може да има много сериозни последици върху него, поради внезапната загуба на познатата на детето социална среда или значими хора. До омбудсмана постъпват и жалби във връзка с деца, които са отвлечени и са обявени за общонационално издирване.
Конкретни примери:

Дете от смесен брак между българка и либиец е изведено от страната, без съгласието на майката и вече четири години тя не може да го види и да го върне в България. Оплакванията, посочени в нейната жалба до омбудсмана, са свързани с твърдения за бездействие на българските органи. В хода на проверката беше установено, че Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на външните работи познават добре случая. Предприеманите действия са били повече знак на добронамереност и солидарност с болката на майката, отколкото в изпълнение на законови правомощия. Посолството в Триполи е предприело действия на място, но за съжаление Либийската държава не е част от международни правни договори, по силата на които могат да бъдат предприети действия от страна на Министерството на правосъдието, в случай на международното отвличане на деца, както и за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителските права. Въпреки това, омбудсманът потърси съдействието на Международната социална служба.

Жалбоподателка потърси съдействието на омбудсмана за намиране на детето й, което е отвлечено от бащата (от негово име, за нарушено право на лични отношения, има подадени две жалби до омбудсмана). Твърденията на жената са, че специализираните институции бездействат, като с това нарушават правата и интересите на детето. На 16.10.2010 г. тригодишното дете било отвлечено от бащата и е в неизвестност. Поради липса на каквато и да е информация от полицията, майката се обърнала към предаването „Господари на ефира” и към омбудсмана. Два дни след това, бащата и детето бяха открити в Сливен, но не бяха задържани, защото бащата не беше обявен за национално издирване. Омбудсманът отправи спешни препоръки и полицията откри детето.
Деца и млади хора с увреждания
С разбирането, че семействата, които отглеждат деца с увреждания, срещат значителни трудности, както финансови, така и социални и интеграционни, омбудсманът напомня, че за пълното гарантиране на правата на децата със специфични потребности е необходимо максимално бързо да бъде ратифицирана Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и да се предприемат действия за привеждане на българското законодателство в съответствие с нея. Трябва да се положат всички усилия, за да се създаде среда, основана на уважение към развиване на капацитета на децата с увреждания и запазване на индивидуалността им.

Необходимо е да се предприемат всички мерки за пълното интегриране на децата с увреждания на равна основа с другите деца, така че да се осигури пълната реализация на правата им. Сред приоритетите на националните политики трябва да бъде развитието на ранната интервенция и работа със семейства на деца с увреждане.

Проблемите в тази област бяха представени пред омбудсмана от родители на деца с увреждания, родителски съдружия и неправителствени организации.
Конкретни примери:

Към омбудсмана се обърнаха родители на деца с кохлеарни импланти, които срещат трудности с поддръжката, подновяването и енергийното обезпечаване на слухово-речевия процесор на децата. Проблемите, пред които са изправени децата с кохлеарни импланти, са добре познати на омбудсмана. По повод на предишни жалби от родители на такива деца бяха отправяни препоръки към отговорните институции, за да бъдат намерени подходящи механизми за подкрепа, но за съжаление не последваха адекватни действия. Националната здравноосигурителна каса прехвърли проблема към Министерството на труда, но МТСП отказа да разгледа включването на слухово-речевия процесор в списъка на помощните средства.

Необходимо е създаване на нов механизъм за предоставяне на медицински изделия за хората с увреждания, чрез системата на здравеопазването и в частност – през НЗОК. По препоръка на омбудсмана, в МТСП бе проведена експертна среща с представители на различни компетентни институции. На срещата беше уточнено, че преобладаващата част от техническите помощни средства в Приложение № 7 са медицински изделия, предоставянето на които трябва да се регулира съгласно Закона за медицинските изделия. Становището на работната група бе, че енергийното обезпечаване на кохлеарните имплантни системи е част от дейностите, свързани със самото им поставяне, поради което институцията, отговорна за поставянето им, трябва да осигурява наблюдението и техническо обслужване на съответното медицинско изделие през целия период на експлоатация.

Проблемите на децата, страдащи от аутизъм, споделиха с омбудсмана родители, обединени във фондация „Стъпка за невидимите деца”. В жалбата си те настояваха омбудсманът да стане гарант, че в България ще бъдат въведени европейски практики на отношение към децата – аутисти, в образователната и социалната политика. Бяха направени конкретни предложения за промени в нормативната уредба. Омбудсманът изрази готовност да бъде организирана широка обществена дискусия, на която да бъдат обсъдени проблемите на децата – аутисти, както и на техните семейства, като целта е посредничество между отговорните институции, Народното събрание и гражданския сектор за намиране на подходящи решения.

До омбудсмана постъпи оплакване срещу предприети действия от служители на Отдел „Закрила на детето” – гр. Бургас, които с писмо са уведомили семейство на дете с увреждане, че в определен срок трябва да вземат решение относно детето си или то служебно ще бъде вписано в регистъра за осиновяване. При проверката беше установено, че с решение на съда детето е настанено в дом за медико-социални грижи, като здравословното му състояние не позволява то да се отглежда в домашна среда. Родителите са уведомени, че в определен срок трябва да вземат решение дали да го отглеждат в семейна среда или да дадат съгласието си то да бъде вписано в регистъра за осиновяване. Обясненията на социалните служители са, че дори родителите да дадат съгласието си за осиновяване, никой няма да иска детето. Една от препоръките на омбудсмана бе да се анализира практиката, която създава прилагането на чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс.

Омбудсманът работи по конкретните жалби, свързани с правата на децата, като изисква ангажираност и съдействие от страна на държавните и общински органи и техните администрации. За разлика от институциите, които имат правни механизми да налагат санкции при установени административни нарушения, омбудсманът не налага своите решения, не може да издава актове или да замества актовете на другите органи, но активно използва посредничеството, препоръките, законодателните предложения и огласяването на лошите административни практики. Утвърдена практика е да се убеждава административният орган да промени своето решение, за да бъде защитен най-добрият интерес на детето, като имащ върховенството пред всеки друг.

За да се постигне ефективна защита на правата на децата, която да води и до промяна на качеството им живот, омбудсманът често отправя препоръки за промяна на нормативната уредба. Примерите в тази посока са:

- промени в Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в сила от 15 юни 2010 г. С приетите изменения се регламентира издаването на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на деца, съгласно Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, да бъде включено в основния пакет първична извънболнична помощ;

- изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, в сила от 21 януари 2011 г. Според промените, отпускането на месечните добавки за деца с трайни увреждания ще се извършва от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от три години назад. Чрез тази промяна се дава възможност за изплащане на добавките със задна дата и предотвратява загубата на добавки, поради забавяне на издаването на експертните решения.
Проверки по собствена инициатива
По повод многобройни публикации и репортажи в медиите, свързани със задържането в гр. Гоце Делчев на непълнолетно лице и образуваното срещу него досъдебно производство за разследване на изнасилвания на деца, омбудсманът образува проверка. Целта бе да беше установеноспазени ли са правата на децата, регламентирани в чл. 3, т. 1 и т. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, при медийното отразяване на случая, разпространени ли са данни за личния живот на четирите деца, както и данни за извършеното престъпление. Във връзка с проверката, омбудсманът се обърна към Държавната агенция за закрила на детето, председателя на Съвета за електронни медии, Комисията за защита на личните данни, Областната дирекция на полицията – Благоевград, както и към Националния съвет по журналистическа етика. По сигнал на омбудсмана, ДАЗД извърши проверка в професионална гимназия „Димитър Талев” и издаде акт за административно нарушение по реда на Закона за закрила на детето. Извършена бе и проверка в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Гоце Делчев. В отговора на Комисията за етика в печатните медии се посочва, че в по-голямата част от визираните от омбудсмана медийни публикации се нарушават конкретни текстове от Етичния кодекс на българските медии.

Омбудсманът ще продължи да популяризира сред медиите стандартите за спазване на правата на децата и на техния най-добър интерес, при отразяване на детски случаи. Целта е да се стимулира отговорното отразяване на темите, свързани с деца, включително и за въздействието на поведението и решенията на възрастните върху техния живот.

Омбудсманът посети Комплекса за социални услуги за деца и семейства в гр. Пазарджик, в който доставчик на социални услуги е Институтът за социални дейности и практики. Националният омбудсман се запозна с проекта за специални стаи за разпит на деца в рамките на досъдебното и съдебното производство, като пое ангажимент да популяризира използването на т.нар. „синя стая”.

С цел защита правата на децата, настанени в дома за сираци „Св. Никола” в Нови хан и иницииране на подходящи действия за подкрепа от страна на институциите, омбудсманът посети дома и се срещна с отец Иван.
Констатации и препоръки в областта на правата на децата
Действащата система за социално подпомагане в България не може в достатъчна степен да отговори на нуждите на децата и семействата във висок социален риск. Бедността сред семействата, които отглеждат две или повече деца, е основен проблем, с който те се сблъскват и поради това България има нужда от нови политики, които да поставят детето и семейството в центъра на своето внимание.

Липсват услуги, насочени към укрепване на психичното здраве на децата – терапевтични и рехабилитационни. Необходимо е спешно развитие на набор от услуги и особено за деца, жертви на насилие.

Моделът на системата за закрила на детето не осигурява достатъчно гаранции за провеждане на ефективна политика за закрила на детето. Трябва да се насочат необходимите финансови и човешки ресурси към отделите за закрила на детето, за да имат възможност те да осъществяват истинска социална работа, насочена към нуждите на децата и семействата им.

Въпреки съществуващите законови гаранции за достъп и участие на децата в съдебни процедури, омбудсманът отбелязва, че са необходими допълнителни мерки за гарантиране на достъпа на децата до правосъдие, без дискриминация и чрез гарантиране правата на детето и зачитане на неговия най-добър интерес. Необходимо е да се изгради нова професионална система за младежко правосъдие.

Трябва да се гарантира най-добрият интерес на детето, участващо в административно, досъдебно и съдебно производство.

Безспорна е необходимостта от спешни мерки за повишаване на качеството на социалната работа, като се развиват превантивни модели на ранна диагностика. Сред проблемите в тази сфера трябва да се отбележат също ниското ниво на финансовите стандарти на социалните услуги за деца и семейства, както и недостатъчният човешки капацитет на отделите за закрила на детето. При някои от проверките на омбудсмана беше констатирано формално отношение на социалните работници към проблемите или недобро познаване на възможностите на нормативната уредба.