ГЛАВА ПЕТА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Приетата през 2008 г. от Министерския съвет Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода (2009 – 2015 г.), планът за действие към нея и Инвестиционната програма за строителство, реконструкция и модернизиране на материалната база в затворите, арестите и пробационните служби имаха за цел модернизиране и реформиране на пенитенциарната система, в съответствие с европейските стандарти и хуманизиране на изпълнението на различните видове наказания.

Омбудсманът е обезпокоен от изпълнението на инвестиционната програма, тъй като през 2010 г. средствата за капиталови разходи бяха многократно редуцирани, в резултат на свиването на бюджетните разходи в публичната сфера, породени от финансово-икономическата криза в Република България.
Положителни тенденции по отношение спазването на правата на човека в затворените институции
Позитивна насока за развитието на гражданския контрол върху тези места има присъединяването на Република България в края на месец септември 2010 г. към Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (ФПКПИ). В три поредни годишни доклада до Народното събрание, омбудсманът отстоява разбирането, че този международен акт поставя нова и по-стабилна основа за гарантиране спазването на човешките права в затворените институции.

Националният омбудсман активно участва в междуведомствената работна група за анализ и подготовка на необходимите законодателни изменения за присъединяване на Република България към протокола. Институцията представи Становище за възможни решения за изграждане на Национален механизъм за превенция (НПМ), съгласно изискванията на ФПКПИ. Работната група прие, че именно омбудсманът трябва да бъде изграден като НПМ.

Създаването на Национален превантивен механизъм, в лицето на омбудсмана, трябва да бъде законодателно уредено, след ратифицирането на протокола, с промени в Закона за омбудсмана, в съответствие с изискванията на чл. 18 от ФПКПИ. Необходимо е, разбира се, да се предвиди съответен бюджет и експертни ресурси.
Оплаквания на лишените от свобода
Част от контролната функция на омбудсмана, спрямо местата за лишаване от свобода, е свързана с разглеждане на индивидуални жалби на лишени от свобода, които през 2010 г. са 81 на брой. В оплакванията си те поставят следните по-характерни проблеми:

- прояви на пристрастност от страна на затворническата администрация към едни лишени от свобода за сметка на други, които се проявяват конкретно като неоснователно наложени наказания или отказ за достъп до специализирана медицинска помощ;

- търсене на съдействие за преместване в друго пенитенциарно заведение;

- грубо и унизително отношение от страна на служители в затвора;

- бездействие от страна на служители на затвора.

Омбудсманът направи проверка по жалба на задържан в постоянно заключено помещение, по силата на чл. 248, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), тъй като е обвинен за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. С влизането в сила на Правилника за прилагане на ЗИНЗС от 2.02.2010 г. обаче, съгласно чл. 273, обвиняемите и подсъдимите, обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, се държат в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия, единствено когато грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом. По препоръка на омбудсмана, отчитайки доброто поведение на обвиняемия, администрацията на затвора изведе и настани жалбоподателя в спално помещение, отделно от осъдените лишени от свобода, съобразно определения му от съда режим.

След извършена проверка по оплакване на лишен от свобода за липса на стоматолог в затвора в гр. Белене и дадената от омбудсмана препоръка, този проблем бе взет под внимание от страна на администрацията на затвора и беше сключен трудов договор със стоматолог, който предоставя необходимото лечение на лишените от свобода. След друга намеса на омбудсмана по сходен случай, лишен от свобода във Варненския затвор получи своевременна консултация от дентален специалист, извън пенитенциарното заведение, а планираната оперативна интервенция бе извършена.

При проверки на омбудсмана по жалби на лишени от свобода в Софийския затвор и в затвора в гр. Белене, които се оплакват, че не са удовлетворени техни искания за трудова заетост, беше установено, че няма допуснати нарушения от пенитенциарната администрация. Невъзможността да се намира подходяща работа на лишените от свобода е обусловена от обективни причини. Омбудсманът насърчи добрата практика, като частична компенсация на липсата на трудова дейност, администрацията да организира образователно-квалификационни курсове по компютърна грамотност.

Намесата на омбудсмана по сигнал доведе до справедливо удовлетворяване на искането на лишен от свобода да бъде преместен от Софийския затвор в затвора в гр. Враца.

След оплаквания на лишени от свобода от грубо и унизително отношение на персонала на затворническата лавка (служители на частна фирма) в затвора в Плевен, омбудсманът поиска началникът на затвора да предприеме незабавни мерки. В резултат на това, вече е задвижена процедура с Държавно предприятие „Фонд затворно дело” за изграждане на собствен търговски обект в пенитенциарното заведение. Омбудсманът отправи и искания до главния държавен здравен инспектор и до директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за осъществяване на системен контрол на качеството на стоките, които се продават в затворническите лавки.

При извършена проверка по препоръка на омбудсмана, беше установено, че твърденията в подадена до институцията жалба, свързани с бездействие от страна на надзорно-охранителния състав в ареста в гр. Ямбол по време на самоубийството на лице, настанено в следствения арест, се потвърдиха. Със заповед на директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” беше назначена комисия, която извърши подробна проверка по случая. Бяха констатирани нарушения при изпълнението на служебните задължения от страна на двама служители на надзорно-охранителния състав, на които бяха наложени дисциплинарни наказания.


ГЛАВА ШЕСТА
ЗАЩИТА НА СОЦИАЛНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
Изминалата година беше изключително динамична в сферата на социалните права, наситена с нормативни промени и гражданско недоволство. Могат да се отбележат множество положителни промени в нормативните актове, засягащи тези права. Проблемите на хората през 2010 г. обаче, свързани с нарушения на социалните им права, се характеризират с особено висока чувствителност и обществена нетърпимост към тези нарушения, както от страна на хората, така и от техни организации. Тази чувствителност и нетърпимост гражданите изразиха чрез протести (свързани например със заплащането и условията на труд). Хората недвусмислено посочват желанието си за подобряване на условията на живот и труд, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси, с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот. Броят на постъпилите през 2010 г. жалби, свързани със социалните права, е 624.


Трудови права и заетост
Най-много оплаквания на граждани през 2010 г., в сферата на социалните права, има в областта на трудовите права и заетост – 198. Хората поставиха пред омбудсмана предимно проблеми, свързани с:

- неизплатени възнаграждения и обезщетения, при действащи или прекратени трудови или служебни правоотношения;

- уволнения от работа;

- несвоевременно оформени или неправомерно задържани трудови книжки от работодател при прекратяване на трудов договор;

- невръчване на заповед за прекратяване на трудов договор;

- непризнаване на категорията на труд;

- трудови спорове, възникнали при прекратяване на трудов договор;

- спорове след прекратяване на служебно правоотношение, които, трябва да се отбележи, са значително по-малко от трудовите спорове;

- неизплатени суми, произтичащи от трудови правоотношения, по издадени изпълнителни листове;

- трудови права и възможности за защитата им;

- нарушения при провеждането на конкурси за заемане на длъжности по трудово или служебно правоотношение;

- проблеми, възникнали след напускането на работодател на територията на Република България;

- установяване на трудов стаж;

- тормоз на работното място;

- затруднения при трудова реализация;

- отказана или прекратена регистрация на безработни лица;

- отказ за отпускане на обезщетения за безработица;

- трайна безработица;

- недоволство от териториални звена на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и Агенцията по заетостта.

Значителен брой са оплакванията на граждани, свързани с неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, произхождащи от прекратени трудови правоотношения от „Кремиковци” АД. Не малко са оплакванията за изплащане със забава на дължими обезщетения на служители от системата на МВР. По повод отправяни жалби до Инспекцията по труда, независимо от предприетите от контролния орган действия за изплащане на дължимите възнаграждения, част от гражданите изразяват недоволство от контролния орган по труда. В повечето от случаите беше установено, че това недоволство е неоснователно.

Проблеми има и с отказите за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск за времето на незаконно уволнение от работа, при последващо прекратяване на трудовия договор, както и неразрешаване ползването на отпуск за това време на възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител.

Икономическата криза повлия негативно и на трудовата заетост. Зачестиха оплакванията, свързани с уволнения от работа. Гражданите търсят съдействие от омбудсмана и за намиране на работа. Проблеми беше констатиранот и в невъзможността отделни граждани да се регистрират като безработни, поради непрекратените им трудови договори или невписани данни в трудовите им книжки, във връзка с прекратяването. Тези много често срещани обстоятелства не позволяват на гражданите с прекратени трудови договори от 01.01.2011 г. да се регистрират в съответната дирекция „Бюро по труда” в установения за това срок от седем работни дни от датата на прекратяване на осигуряването, съгласно новата разпоредба на Кодекса за социално осигуряване. Тези факти са от изключително значение за всеки български гражданин, който търпи такива негативи от некоректни работодатели или, както е в много от случаите, поради различни непредвидени обстоятелства много от работодателите не успяват да изпълнят тези си задължения, по независещи от тях причини, а респективно за работника остава невъзможността да изпълни законовото изискване за регистрация в седемдневен срок. От друга страна, регистрацията в дирекция „Бюро по труда” дава много възможности за ползване на различни права, като парично обезщетение за безработица по реда на КСО, социално подпомагане по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, издаване на удостоверения за отпускане на стипендии за учащи се и безплатни учебници на ученици от социално слаби семейства, изплащане на семейни помощи за деца по реда на Закона за семейните помощи за деца и др.

Може да се отбележи, че значително намаляха случаите на непрекратени трудови договори, поради отсъствие на работодателя от страната, след като фактически е прекратил своята дейност. В докладите си за 2008 г. и 2009 г. омбудсманът постави акцент именно върху нарушения на трудовите и осигурителни права на работници и служители, чиито работодатели са напуснали територията на Република България или не могат да бъдат открити. Ето защо, омбудсманът адмирира промените в тази връзка, направени в Кодекса на труда през 2010 г.

Констатират се затруднения на гражданите за намиране на нова работа, за което търсят съдействие от омбудсмана, особено хора с трайно намалена работоспособност. Често срещано е и разбирането на гражданите, че от дирекция „Бюро по труда” не се полагат достатъчно усилия за устройването им на работа. Все повече бариери трябва да бъдат премахнати и пред хората с увреждания. Европейската стратегия за хората с увреждания си поставя за цел тези граждани да упражняват всичките си права и да се възползват в пълна степен от своето участие в обществото и в европейската икономика. Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социална и професионална интеграция и участието им в живота на общността.

Оплакване на бивши работници от „Роял патейтос” АД, с. Белчин, които от средата на 2009 г. очакват от бившия си работодател да им изплати дължимите им трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовите им договори. За съжаление, това не е извършено от работодателя до края на 2010 г. Многократно са извършвани проверки от компетентния орган Дирекция „Инспекция по труда” – гр. София. При проверките са давани за изпълнение задължителни предписания. За неизпълнените такива са налагани и административни наказания – глоби и имуществени санкции. Финансовото състояние на предприятието не е добро. Предприети са срещу него и действия от съдебни изпълнители, като са налагани запори на сметки и възбрани на имоти. Дължимите суми на работниците не са изплатени. Очаква се и обявяване на предприятието в несъстоятелност.

Жалбоподателка се оплаква от издадена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие от дружество – държавна собственост, предоставящо услуги на гражданите. Издадена е заповед, според която трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие. Беше констатирано, че работодателят е инициирал прекратяването, без да отправи изискващото се съгласно Кодекса на труда предложение към служителката. Извършеното посредничество от омбудсмана между двете страни по трудовото правоотношение, както и разяснението на правата и неблагоприятните последици от непредприемането на действия по отстраняването на нарушенията на КТ, доведе до положителен резултат. Заповедта за прекратяване на трудовия договор беше отменена от работодателя, а трудовото правоотношение не беше прекратено.

При омбудсмана постъпи оплакване от гражданка по повод неизплатено от няколко години от Министерство на образованието, младежта и науката уговорено с граждански договор възнаграждение за изготвени рецензии. Проблемът беше поставен пред министерството, като беше подчертана необходимостта от преодоляване и на причините за закъснялото изплащане. В резултат на намесата на омбудсмана, дължимото възнаграждение на гражданката беше изплатено.

Институцията бе сезирана за възникнал трудов спор между гражданка с прекратен трудов договор и районна избирателна комисия, във връзка с неизплатено уговорено възнаграждение за положен труд през 2009 г. При проверката на омбудсмана беше установено, че с цел изплащане на дължимото възнаграждение, областният управител на Софийска област, през месец юли 2009 г., е поискал отпускане на необходимите средства от Министерство на държавната администрация и административна реформа, но средствата не са отпуснати. По препоръка на омбудсмана, същото искане беше отправено до Министерския съвет. В институцията на омбудсмана бе получено уверение, че дължимата сума ще бъде изплатена на гражданката.

Изпълняващият длъжността председател на Националния синдикат на локомотивните машинисти „Подкрепа” изрази своето недоволство срещу недопускането на представители на синдикални организации, които не са страна по колективния трудов договор, на провежданите проверочни изпити. Беше констатирано, че недопускането е разпоредено със заповед от 11 февруари 2010 г. на изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация”. Проблемът бе обсъден с представител на агенцията, като експертите на омбудсмана подчертаха необходимостта от недопускане на дискриминация при осъществяване на трудовите права и задължения. В резултат на това, беше издадена заповед от 11 март 2010 г., с която се осигурява възможност за присъствие на представители на синдикалните организации при провеждане на изпитите.

С влязло в сила съдебно решение гражданин е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението му от работа в Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС). Нееднократно е заявявал желанието си да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На първоначалните му заявления е отговорено след повече от месец и половина, което показа, че въпросът с възстановяването на работа на гражданина не е разгледан своевременно. Отговорено му е, че след уволнението му от работа длъжността е определена за заемане от държавен служител, но той е пропуснал в установения едномесечен срок да подаде изискващите се заявление и други документи. Данните създават впечатление за съзнателно забавяне на действията на ръководството на НВМС, за да се откаже възстановяването на гражданина на работа, с което е осуетено изпълнението на съдебното решение. Омбудсманът препоръча на генералния директор на НВМС да предприеме мерки, които да гарантират прогласеното от Хартата на основните права на Европейския съюз право на гражданите на добра администрация при осъществяването на трудовите им права и разглеждане на засягащите ги въпроси в разумен срок.

Гражданин изрази несъгласие с предвиденото с § 3 на проекта на Закон за ограничаване на плащанията в брой задължително изплащане на трудовите възнаграждения по платежна сметка. След анализ бе констатирано наличие на предпоставки за застрашаване на някои трудови права на гражданите с предвиденото в законопроекта. Така например, по отношение възможността за избор на способа за плащане на възнаграждението, работещите по трудови правоотношение граждани могат да бъдат поставени в неравнопоставено положение спрямо тези, полагащи труд на друго основание. С оглед навременното ограничаване на констатираните предпоставки, с тях бе запознат председателят на Комисията по бюджет и финанси при 41-то Народно събрание. В мнението на омбудсмана бе отбелязано също, че макар и с неголям размер, удържаните от доставчиците на платежни услуги такси и комисионни имат значение за гражданите и най-вече за тези, чийто възнаграждения са равни или близки до установената минимална работна заплата. Като позитивен може да бъде отбелязан фактът, че във вече приетия Закон за ограничаване на плащанията в брой не се предвижда задължителното изплащане на трудовите възнаграждения по платежна сметка.

Гражданката се оплаква, че при проведен през 2003 г. конкурс за следовател е спечелила първо място, но не е назначена, въпреки подаденото заявление. Вместо това, длъжността е заета от участник в конкурса, след като е оттеглил жалбата, с която по съдебен ред е оспорил конкурсните резултати. По този повод, омбудсманът поиска извършване на проверка от Висшия съдебен съвет, в резултат на което жалбоподателката беше назначена като следовател.

Жена се обърна към омбудсмана, за да изрази възникнало в нея съмнение в правилността на определения й размер на отпуснато от Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Пловдив (РУ „СО” - Пловдив), парично обезщетение за безработица. В рамките на проверката, беше получена информация от РУ „СО” – Пловдив, която обаче не съдържаше достатъчно ясни отговори по определянето на размера на обезщетението. Това наложи с проблема да се запознае управителят на Националния осигурителен институт, като омбудсманът препоръча да бъдат предприети действия за отстраняване на причините, които създават предпоставки за нарушаване или застрашаване правото на гражданите на достъп до обезщетенията за социална сигурност и социална помощ. Управителят на НОИ информира, че при извършената проверка е установено неточно посочване на доходи от бивши осигурители на гражданката, както и че на РУ „СО” – Пловдив, са дадени указания за ново преизчисляване на размера на обезщетението. В резултат на това, бе издадено ново разпореждане, с което размерът на обезщетението беше увеличен.

Отсъствието на разпоредба в Кодекса на труда, която да задължава работодателя при всички случаи на прекратяване на трудов договор да връчва на работника или служителя заповед или друг акт за прекратяването, води до негативни последици за гражданите, свързани със затруднения при регистрацията им като безработни или при определяне на размера и продължителността на обезщетяването им за безработица.

Практиката при отделните работодатели, както и съдебната практика по отношение разрешаване на ползването на платен годишен отпуск за времето за незаконно уволнение, е различна. Това поражда недоволство сред гражданите, лишени от това право. В повечето от случаите те са водили дълъг съдебен процес, възстановени са на работа и обикновено са нежелани от работодателя си. След това са лишени и от правото им на платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение, обикновено са отново уволнени, не им е изплатено и обезщетение за този период.

Съществена роля за трудовата реализация на безработните граждани има Агенцията по заетостта. Важно е да се засили активността за мотивиране на работодателите да обявяват в съответната дирекция „Бюро по труда” свободните работни места. От значение е и заявките на работодателите да съдържат информация за условията на труд, с оглед насочването на гражданите с трайно намалена работоспособност, съобразно здравословното им състояние.

За гарантиране в по-голяма степен на трудовите права на гражданите, омбудсманът препоръчва на Народното събрание да насочи вниманието си към промени в действащото трудово законодателство, в следните посоки:

- да се регламентира задължение за работодателите да връчват заповед или друг акт за прекратяване на трудовия договор на работника, при всички предвидени основания за прекратяване и независимо по чия инициатива е то;

- регламентиране на правото на платен годишен отпуск на работника за периода, за който уволнението му е признато за незаконно от съда;

- повишаване на размера на обезщетението за оставане без работа, поради незаконно уволнение, а именно за повече от шест месеца. Във всички случаи периодът, в който се очаква решение по трудовия спор, при триинстанционно производство, е повече от шест месеца. Целта на това обезщетение е да компенсира работника за периода на незаконното уволнение;

- създаването на специализиран трудов съд или на специализирани отделения в съдилищата би ускорило значително разглеждането на трудовите спорове.
Право на социално осигуряване
Жалбите на гражданите, свързани със социалното осигуряване, които са 83 броя, се отнасят предимно до:

- проблеми, възникнали при възстановяване, спиране или прекратяване на парични обезщетения за бременност и раждане и/или отглеждане на малко дете, както и за безработица;

- невнесени осигурителни вноски от работодател;

- неизплащане на обезщетение при временна неработоспособност;

- ниските размери на пенсиите;

- ограничението на размера на пенсиите до приетия максимален размер;

- преизчисляването на пенсиите;

- категоризирането на труда;

- издаването на удостоверения за трудов и/или осигурителен стаж и доход;

- невъзможност за откриване на местонахождението на архиви на ликвидирани предприятия или архиви в предприятия, в които работодателят е напуснал страната и не се е завърнал.

Зачестиха оплакванията на граждани, свързани с невнесени от работодателите осигурителни вноски. При проверките беше установено също, че работодателите не са подавали в Националната агенция за приходите (НАП) и изискващите се декларации, поради което в Персоналния регистър на осигурените лица няма данни, въз основа на които да се определи правото на гражданите на обезщетение за временна неработоспособност, безработица, както и на социално осигуряване. Беше констатирано, че НАП проследява подаването на декларациите основно при оплаквания на граждани. Наложително е агенцията да оцени възможността за системен контрол на подаването на тези декларации, а при необходимост да инициира и законодателни промени, с оглед гарантиране правото на гражданите на социално осигуряване и обезщетения.

Предвид определената от Кодекса за социално осигуряване (в редакцията му до 01.01.2011 г.) възможност за пенсиониране до края на 2010 г. за работа в условията на първа и втора категория труд, прави впечатление увеличеният брой жалби, във връзка с непризнаване на работата при условията на тези категории.

Оплакване от гражданин, който изразява съмнение в правилността на определения на него и съпругата му размер на пенсиите. При проверката на омбудсмана беше установено, че размерите на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване на гражданина и на съпругата му, съответно от отпускането до момента, са правилно и законосъобразно постановени.

Гражданин се оплаква в жалбата си от определения максимален размер на получаваните една или повече пенсии. Считано от 1 април 2009 г., максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, е определен на 700 лв. Това е многократно поставян въпрос от граждани в жалби до омбудсмана, но по въпроса има произнасяне на Конституционния съд.

Жена се оплаква от отказано й отпускане на парично обезщетение за общо заболяване, тъй като не е декларирала в изискващия се седемдневен срок възобновяването на трудовата си дейност. През 2009 г. се е самоосигурявала за всички социални рискове. По препоръка на омбудсмана, беше извършена проверка по случая от главния директор на Столично управление „Социално осигуряване”. Беше взето решение да бъде преразгледано правото на обезщетение на гражданката, след което беше отменен направеният отказ за изплащане на обезщетение. Предвид въвеждането от НОИ със задна дата на данните за 2009 г., декларирани от гражданката на 01.03.2010 г., й беше изпратено писмо за корекция на данните, необходими за преценка на правото и изчисление на дължимото й парично обезщетение.

Гражданин се обърна за съдействие към омбудсмана, по повод неиздадени му удостоверения за осигурителен стаж и осигурителен доход за работата му в дружество – частна собственост, като в хода на проверката беше изяснено, че въпросът засяга и много други граждани. Бе установено, че предишен съсобственик и изпълнителен директор на дружеството задържа документите, необходими за издаване на удостоверенията. Същият е с наложена мярка за неотклонение – „домашен арест” и има постановена ефективна присъда, неприведена в изпълнение. Дружеството не е извършва дейност повече от две години. Предвид тези тревожни обстоятелства, омбудсманът отправи препоръка до управителя на НОИ за предприемане на решителни мерки за изземване на разплащателните ведомости от бившия изпълнителен директор, с оглед гарантиране осигурителните права на работилите в дружеството, каквато възможност предвижда нормативната уредба. След поредица от действия, включително и от районната прокуратура, ведомостите бяха предадени на настоящия изпълнителен директор, с което се осигури възможност за издаване на нужните осигурителни документи.

В институцията постъпи оплакване от гражданка, по повод разпореждане на Столично управление „Социално осигуряване (СУ „СО”) за прихващане от получаваната от нея пенсия на сумата от 3717 лв., произтичаща от изплатено й обезщетение за безработица, ведно с дължимата лихва. Беше установено, че според разпореждането, обезщетението е получено недобросъвестното от гражданката, предвид придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди периода на обезщетяване. Разпореждането обаче не съдържа данни тя да е да е знаела за придобиване на правото. Издадено е при действието на влязлата в сила от 1 януари 2007 г. норма на Кодекса за социално осигуряване, според която право на обезщетение нямат безработни, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед необходимостта административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, омбудсманът препоръча на директора на СУ „СО” да се потърсят възможности за решаване на проблема, без да се оставя впечатление за формализъм. Беше отправена препоръка до управителя на НОИ за предприемане на действия за решаване на проблема, без да е необходимо по съдебен ред всеки гражданин да доказва основателността на получените до края на 2006 г. обезщетения за безработица. Омбудсманът подчерта и наличието на съдебна практика за отмяна на разпореждания по сходни случаи. В резултат на намесата му, издаденото разпореждане беше отменено, поради отсъствие на достатъчно и категорични доказателства за недобросъвестно получаване от гражданката на обезщетението за безработица.

При проверките на експерти от институцията на омбудсмана беше установено, че има неравнопоставеност при предоставянето на тези услуги в общините и това до голяма степен произтича от непознаване на същността на социалната услуга. За съжаление се наблюдава ограничена компетентност на местното самоуправление за подготовка и защита на проекти за социални услуги, най-вече за „социален и личен асистент” – услуги, които са доказали своята необходимост и търсене от хората. По-малките общини срещат трудности при управлението на социалните услуги и в повечето случаи разчитат на инициативността на неправителствения сектор, като доставчици на такива услуги. Това поражда недоверие към капацитета и мотивацията на общините да предоставят социални услуги и се възпира процесът на децентрализацията, като се задържат права, ресурси и власт в отрасловите министерства. От това страдат големи групи от хора, които имат нужда от социална подкрепа. Делегирането на права и отговорности към местната власт поставя общините пред необходимостта от вземане на стратегически решения в сферата на социалните услуги. Те трябва да се научат да определят местните приоритети, да вземат решения какви социални услуги ще се развиват на територията на общината и да разкриват алтернативни социални услуги. Още една положителна позитивна последица на децентрализацията на тези услуги е, че не само ще отговорят на потребностите на нуждаещите се, но и ще създадат възможности за трудова заетост на гражданите си.

Институцията на омбудсмана реално отчита необходимостта от допълнителни мерки за стимулиране на местните власти да изготвят оценка на потребностите на хората и да развиват най-необходими социални услуги на територията на общината, в това число и методическа помощ за общините при изготвяне на проекти. Високите очаквания към местната общност да поеме инициативата и управлението на социалните услуги могат да не се оправдаят, ако компетентността на местната власт не нарасне. Ролята на местните власти е ключова при планирането и осъществяването на социалните услуги в подкрепа на хората в неравностойно положение и те трябва да отговорят на това.

Омбудсманът подчертава, че чрез предлаганите социални услуги, местните органи на власт трябва да създават възможности за гражданите да постигнат социално включване, което е естествен измерител на човешките права. Това налага местните власти да познават добре проблемите и потребностите на различните групи сред местното население, да отворят управлението си към гражданите и гражданските структури, да работят в партньорство и да търсят диалог с тях.

Основните оплакванията в тази област са свързани с:

- предоставянето на социална услуга „личен” и „социален” асистент. На практика се оказва, че тези услуги са сред най-търсените от гражданите и са постигнали положителен ефект върху подобряване на качеството на живот на хора, които са изпаднали в трудна ситуация и не могат да се справят сами;

- недоволство от недостатъчния брой на лични асистенти, които са осигурени в общините по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”- „Подкрепа за достоен живот”. Като слабост на програмата трябва да се отчете недостатъчната информираност на гражданите за целите й, откъдето идва и недоволството;

- липсата на места за настаняване на възрастни хора в специализирани домове или домове за стари хора, за бездомни хора, в които да получат адекватна помощ и социална подкрепа;

- размера на таксите, които се заплащат за ползване на социални услуги в институции;

- неефективен контрол върху качеството на предоставяните социални услуги;

- условията в Центъра за временно настаняване на бездомни хора в София;

- липсата на социалните услуги, особено в малките населени места. Направените от експертите на омбудсмана констатации сочат, че е налице недостатъчно развит капацитет и инициативност на общинските ръководства за планиране и развитие на социални услуги на местно ниво, в зависимост от потребностите на общността.

До омбудсмана бе подадено оплакване, че трудовият договор за личен асистент е сключен за срок от шест месеца и по този начин се ограничава достъпът на гражданина до необходимата социална услуга. В жалбата се твърди още, че социалните работници не отчитат реалните нужди на потребителя. Беше констатирано, че от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Велико Търново, са извършвали многократни проверки, както на работата на социалните работници, така и на качеството на социалната услуга, но не са констатирани нарушения. Всички наети лица по Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” за 2010 г. се назначават по реда на Кодекса на труда „до завършване на определена работа”. Трудовият договор е прекратен на 12.07.2010 г., като същия ден жалбоподателката е подала молба за включване в проект „Социална услуга за качествен живот – фаза 2” по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.

В друга жалба се търси подкрепа за включване в програмата „Социална услуга за качествен живот – личен асистент”, като се изразява желанието трудовият договор да бъде сключен на 8 часа, а не на 6. При проверката беше констатирано, че жалбоподателката е включена в програмата, а трудовият договор е сключен на 6 часа и това е в зависимост от потребностите, които са установени.

В оплакване се твърди, че сигурността на ползвателите на социални услуги в дом за стари хора в кв. „Дървеница” е застрашена от поведението на човек, който е със сериозни психически проблеми. Беше установено, че в дома има настанен възрастен мъж, който е със здравословни психически проблеми. Неговото заболяване провокира агресивното му поведение към останалите домуващи. Директорката на дома е подала тъжба до Софийската районна прокуратура (СРП) с искане лицето да бъде настанено за принудително лечение по реда на Закона за здравето. Омбудсманът препоръча на административния ръководител на СРП да извърши проверка по движението на тъжбата, в резултат на което беше получена информация, че в СРП е образувана преписка по случая. След извършване на проверката е изготвено искане, на основание чл. 157 от Закона за здравето, за принудително настаняване и лечение на болния мъж. На 25.11.2010 г. искането е внесено от прокуратурата в Софийския районен съд.

В институцията постъпи и оплакване, свързано с действията на ръководството на дом за възрастни хора в гр. Русе, в което се твърди, че системно се нарушават правата на настанените възрастни хора. Никой от хората не се оплаква публично от страх, че ще бъде изгонен. С тревога за правата на хората, омбудсманът се обърна към кмета на община Русе, който е работодател на директора и на неговия екип. Препоръча да бъде извършена проверка и да се предприемат действия за повишаване на качеството на социалните услуги, които се предоставят в дома. Беше констатирано необосновано забавяне на отговора на община Русе.

При проверката по постъпила жалба беше установено, че в договора за ползване на социални услуги в дома за възрастни хора в кв. „Дървеница” е записано, че „потребителят се задължава да заплаща на доставчика месечна такса в размер на 100 % от личните си доходи, на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 3 и ал. 5 от Тарифа за таксите на социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, приета с ПМС № 91 от 21 април 2003 г.”. Във връзка с констатираното, омбудсманът подчерта пред кмета на Столичната община, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от тарифата, се дължи такса в размера на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция, но не и такса, която се формира от 100 % от личните доходи на лицето. Омбудсманът посочи, че резултатите от проверката пораждат основателна тревога за допуснато нарушение на правата на жалбоподателя и оставят съмнение за занижен контрол от страна на общината.

Липсва достатъчно и навременна информация за гражданите за социалните услуги, които се предоставят от общините.

Гражданите, които са кандидатствали за достъп до различни социални услуги, предоставяни по оперативните програми, получават ограничена информация относно критериите, по които са били оценявани и това поражда в тях чувство за несправедливост.

Базирайки се на направените констатации, омбудсманът препоръчва:

- да се провеждат допитвания и анкети сред гражданите за качеството на социалните услуги, като корекционен механизъм за подобряване на работата;

- да се гарантира достъпът до услуги за най-уязвимите групи от населението, като се прави реална оценка на потребностите от различни услуги;

- услугата да бъде насочена към потребителя, а не към интересите на доставчика и да се закриват услуги, зад които не стоят реални потребители;

- социалните услуги в специализираните институции да се предоставят след изчерпване на възможностите за ползване на услуги в общността;

- особено внимание да бъде отделено на услугите в общността, насочени към хора с психични проблеми;

- при предлагането на социални услуги да се гарантира правото на избор;

- поддържане на подходяща материална база с подчертано внимание за осигуряване на достъпа за хората с увреждания;

- успешното структуриране на социалните услуги в общността предполага по-сериозно участие на гражданското общество в процеса на предоставяне и контрол върху социалните услуги.

Сред останалите жилищни проблеми се открояват:

- дългогодишни молби за настаняване в общинско жилище;

- откази за настаняване в общински жилища на роми, които имат дългогодишни картотеки;

- жалби от многодетни семейства или самотни майки, които търсят подкрепа за решаване на жилищни проблеми;

- оплаквания срещу процедури за изземване на общинските жилища;

- откази за продажба на общински жилища;

- жалби от хора, които са в тежко здравословно и финансово състояние и са подали молби за настаняване в жилища;

- липса на прозрачност на процедурите при определяне на група жилищна нужда;

- проблеми с комуникацията с общинските администрации.

При проверките се наложи изводът, че трайно нарастват жалбите от градове с бързо икономическо развитие, водещо до естествено увеличаване броя на жителите им. Жилищните проблеми на гражданите са най-често поставяните и в приемните дни на органите на местно самоуправление.

Липсва ясна и адекватна социална жилищна политика в общините, като недостигът на финансови средства e само част от причините за сериозната жилищна криза в големите градове. Действащото законодателство в областта на жилищното подпомагане е твърде ограничено и в повечето случаи не намира практическо приложение при подкрепа на най-нуждаещите се. Оказва се, че засиленото строителство не решава жилищните проблеми на населението, поради ниските му доходи и демографския проблем. Инвестиции за изграждане на нови общински или ведомствени жилища не са предвидени в бюджетите на почти нито една община или ведомство. Не е развита системата на „социални жилища”, в които би трябвало да се настаняват семейства, намиращи се в състояние на висок социален риск. Твърде често се оказва, че самите граждани не изпълняват своите отговорности – не подават годишните декларации, които се изискват по наредбите, подават молби за закупуване на жилища, за които вече са извършени сделки и на практика са променили собствеността си, не заплащат консумативите за жилището, въпреки многократното напомняне от страна на общината.

В този годишен доклад омбудсманът поставя проблеми и прави препоръки не само на база оплакванията в жалбите на гражданите, но и на заключения, направени в резултат от проверки и срещи с представители на местната власт, както и от проверките по собствена инициатива. Трябва да се отбележи, че нараства броят на общинските администрации, които се съобразяват с препоръките на омбудсмана за прилагане на индивидуален подход към гражданите и техните проблеми, както и за търсене на възможни решения за подкрепа.
Конкретни примери:

Ромско домакинство се оплаква от бездействието на кмета на район „Красна поляна” за настаняване в общинско жилище. Твърденията са, че в районната администрация не се изнася на видно място годишният списък за настаняване. При проверката бе констатирано, че жилищната картотека на семейството е от десет години. Омбудсманът препоръча на кмета да бъдат предприети действия за уреждане на жилищния проблем. В отговор бе получено уверението, че интеграцията на ромите е траен ангажимент на районната администрация и на кмета, но въпреки препоръките, ромската фамилия все още чака решение.

Млада жена, която е израснала в специализирана институция за деца и към момента живее в Центъра за временно настаняване в София, търси подкрепата на омбудсмана за настаняване в общинско жилище. Беше установено, че има образувана картотека в район „Люлин” и след отправена препоръка към кмета, жалбоподателката беше включена в списъка за настаняване като крайно нуждаеща се.

Самотна майка от Благоевград твърди в жалба, че живее в стара, кирпичена къща, за която съществува опасност от самосрутване. Лошите битови условия застрашават здравето на детето й. По нейни данни, община Благоевград умишлено не обръща внимание на проблемите й. Експерти на институцията проведоха разговори – както с кмета на община Благоевград, така и с директора на „Общинска собственост”. Беше установено, че жалбоподателката е била включена в годишния списък за 2009 г., предложено й е жилище в новопостроена сграда, но тя е отказала заради маломерност на имота. В края на 2009 г. е приета нова наредба за общинските жилища, в която се въвежда изискването кандидатите за настаняване да имат седемгодишна адресна регистрация в общината и за 2010 г. това изискване, на което жалбоподателката не отговаря, влиза в сила. Въпреки тези обстоятелства, омбудсманът отправи препоръка за индивидуален подход.

Жалбоподателка от София е изпаднала в тежко социално положение. Има натрупани задължения за наем и консумативи на жилището. Издадена е заповед за изземването му от район „Надежда”. Задълженията на жалбоподателката са над 3000 лв., но те са натрупани поради заболяване на съпруга й и смъртта му. Необходими са били средства за лечение и скъпоструващи лекарства. След препоръката на омбудсмана се стигна до подписване на споразумение за разсрочено плащане на задълженията и отмяна на заповедта за изземване на имота.

Към омбудсмана се обърна възрастна жена, която сама се грижи за внука си. Поради имотна измама при продажба на собствено жилище, жалбоподателката се е самонастанила в общински имот. Беше извършена проверка на място в район „Илинден”, като по инициатива на омбудсмана бе проведена работна среща, в която участваха кметът на района, началникът на „Общинска собственост” и представител на отдел „Закрила на детето”. Беше установено, че детето е в особено рискова ситуация, не само заради собствените си здравословни проблеми, но и заради семейна обремененост. Ако не беше решен жилищният въпрос, то трябваше да бъде настанено в институция. В случая трябва да се отбележи човешкият подход на кмета на район „Илинден”, благодарение на който бе намерено решение.

Към омбудсмана се обърна наемателка на общинско жилище, която иска да го закупи. Твърди, че отговаря на всички условия, но от районната администрация й искат пари на ръка, за да открият процедурата. Жилището се намира в стара къща в централната част на София. Сградата е освидетелствана като „опасна за обитаване със силно компрометираща носеща конструкция и е застрашена от самосрутване”. Омбудсманът констатира, че жилището попада в забранителния списък за продажба и отказът за продажба е законосъобразен и не засяга правата на жалбоподателката.

В институцията бе подадено оплакване, свързано с бездействие от страна на администрацията на район „Люлин”, във връзка с открита процедура за продажба на общински имот. С решение на Столичния общински съвет от 2008 г. е дадено разрешение за продажба на общинското жилище, в което години наред живее жалбоподателката. Район „Люлин” е допуснал необосновано забавяне в хода на процедурата, което е нанесло и материални вреди на жалбоподателката. Като причина за забавянето бе посочено липсата на главен секретар на района. Беше проведена среща с кмета, на която той пое ангажимента да бъде финализирана сделката.

Към омбудсмана се обърнаха и с оплакване за бездействие от страна на администрацията на община Несебър, относно настаняване на семейство с деца в общинско жилище. Беше установено, че поради финансови проблеми къщата на семейството е продадена на публичен търг от съдебен изпълнител, след което хората буквално живеят на улицата. През 2010 г. жалбоподателят е подал молба за настаняване. От общината са реагирали много бързо и със заповед на кмета молбата е разгледана. За съжаление, в общината има само девет жилищни имота, в които има настанени граждани.

Трябва да се отбележи, че при проверката на нормативната уредба на общината беше констатирана добра практика – комисията, която разглежда молбите и взема решение за картотекиране и настаняване на гражданите, включва трима общински съветници, служители на общинската администрация и експерти (лекари, инженери, архитекти и др.).

Пред най-сериозни проблеми са изправени общините и районите, в които има компактно ромско население, има образувани незаконни ромски поселища и подадени десетки молби за настаняване в общински жилища – пример в това отношение са районите „Красна поляна” и „Люлин” в столицата, които сами не могат да се справят с жилищните неволи на ромското население, а е необходима целенасочена национална политика.

Не е въведен публичен регистър на общинските жилища.

Не се упражнява ефективен контрол върху общинските жилища и техните наематели след настаняването им. Това води да натрупване на големи задължения към доставчиците на обществени услуги, които се заплащат от общините. Не се извършва годишен одит на общинските жилища, в който да влизат състоянието на жилището, настанените в него лица и основанията за настаняването им.

В общинските наредби не е залегнал срок за настаняване в общинските жилища, което би мотивирало гражданите да потърсят и други възможности за решаване на жилищния си проблем.

В доста общини липсва фонд „резервен”, което лишава общината от възможността да предприеме действия за подкрепа, при установяване на сериозен проблем на гражданин.

В голямата си част имотите – собственост на общините, са разположени в сгради, в които има имоти – частна собственост, като доста често се пораждат конфликти, както за събиране на общите средствата за поддръжка, така и по отношение на вътрешния ред, определен от Общото събрание на етажната собственост.

Настаняват се граждани в къщи – общинска собственост, които не са елемент на застроителния план и нямат траен градоустройствен статут.

Гражданите не познават нормативната уредба и произтичащите от нея задължения за тях.

Въз основа на резултатите от проверките и направените констатации, както и с цел постигане на справедливост, прозрачност, равнопоставеност при ползване на общинските жилища, омбудсманът препоръчва на общините още:

- извършване на цялостен анализ на състоянието на общинския жилищен фонд;

- да се въведе публичен регистър на общинските жилища;

- общините да разпространяват предварително нужната информация до гражданите, включително и планове за следващо настаняване, особено с оглед защита на уязвимите групи;

- гражданите да бъдат запознати с правилата за работа на жилищните комисии и да се подобри комуникацията на администрацията с гражданите.

Като гаранция за добро административно управление, което се стреми да отговаря на нуждите на хората, омбудсманът препоръчва още:

- общинските съвети да обсъдят нови правила и процедури по настаняване в общински жилища, като се акцентира върху общинските жилища като важен елемент за изпълнение на общинската социална политика. Тези жилища трябва да се третират като стимулиращ инструмент и възможност общината временно да предложи помощ и социална подкрепа, чрез ниски наеми, на гражданите, а не като ресурс, който „еднократно” се раздава на хората за многогодишно ползване или продажба;

- да се проучат възможностите за публично-частни партньорства, в които общината да участва с предоставяне на активи и гарантиране на инвестиционното финансиране. Резултатът трябва да е създаване на жилищни асоциации, които да осигуряват жилища на достъпен наем за широк кръг от населението, така че да се осигури баланс между пазара и социално-икономическите кризи.
Оплаквания, свързани с изпълнителни производства
Зачестиха жалби и сигнали на граждани, продиктувани от тяхното недоволство от работата на съдебни изпълнители. Хората се оплакват от налагането на запори на техни сметки, в които те получават пенсия, трудово възнаграждение, суми от социално подпомагане, от тези сметки се теглят суми за погасяване на кредит към банка и др., като съдебният изпълнител предварително не е извършил проверка от какво са сумите, постъпили по сметката. При налагането на такъв запор цялата сума по сметката на гражданина се взима. Хората остават без средства да си осигурят каквито и да било дори и минимални условия на живот. Няма социална сигурност. По този начин се нарушават и императивните разпоредби на чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, свързани с несеквестируемия доход на едно лице.

Конкретни примери:

В институцията бе получена жалба от гражданин срещу частен съдебен изпълнител, наложил запор на сметката на човека, по която той получава лични пенсии. При проверката по изпълнителното дело бе установено, че първоначално на гражданина е взета цялата сума по сметката му при налагането на запора – в размер на 258,00 лв. Всички суми от НОИ, представляващи пенсии, които получава гражданинът, постъпват по личната му банкова сметка. След направено последващо уточнение със съдебния изпълнител е съобразен законоустановеният размер на удръжка от пенсия. Едва след това и наложеният запор е вдигнат, но сумата над договорения размер на удръжка не е възстановена на гражданина от съдебния изпълнител. Тя ще бъде призната за направени една или две вноски по изпълнителното дело.

Подобно е оплакването от гражданка, във връзка с наложен запор от частен съдебен изпълнител върху лична пенсия, получавана по сметка в банка. Жената получава от Националния осигурителен институт суми, представляващи лични пенсии и добавки, в размер на 200 лв. При налагане на запора, от сметката на гражданката е взета цялата сума. След направено уточнение е установено, че сумите, получавани от нея по сметката, са пенсии и добавки. В резултат на това, съдебният изпълнител се е съобразил със законоустановения размер на удръжка от пенсия.

На база на направените констатации, омбудсманът препоръчва на Народното събрание да насочи вниманието си към необходимостта от извършването на законодателна промяна, която да гарантира несеквестируемия доход на едно лице, именно в случаи на образувани изпълнителни дела, като се обмислят варианти за създаване на задължение за съдебния изпълнител да извършва служебно проверка на сумите, получавани от гражданин по банкова сметка и след договореност да се извършва удръжка от пенсия, трудово възнаграждение или друга сума, свързана със социалната сигурност на гражданите.