Доклад за дейността на омбудсмана на


ГЛАВА СЕДМА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА



страница5/11
Дата22.07.2016
Размер2.48 Mb.
#388
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ГЛАВА СЕДМА
ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА

ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ

През изтеклата година Европейката комисия, съвместно със Съвета на министрите на държавите членки, прие Доклад за напредъка на Лисабонските цели в образованието и обучението – 2010 г. Направена бе оценка на общия напредък и бяха определени приоритетите за бъдещото развитие. Въпреки че бе отчетено известно подобрение на резултатите в сферата на образованието и обучението, напредъкът е твърде бавен, все още ученето през целия живот и мобилността не са се превърнали в реалност, делът на рано напускащите училище остава твърде висок, а грамотността при 15-годишните е незадоволителна.

Основните приоритети, които държавите бяха призовани да следват, са:

- усвояване на ключови умения на всички нива на образованието и обучението;

- осигуряване на възможност за всички учащи да се ползват от предимствата на иновативните методи, включително тези в неравностойно положение;

- постигане на по-голяма степен на отвореност на образованието и обучението;

- засилване на партньорството между образованието и бизнеса.
Безспорно е, че са необходими активни усилия на компетентните държавни институции за постигане на целите, залегнали в стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” в областта на образованието и обучението. Тези усилия биха дали много по-убедителен резултат, ако се ползват с широка обществена подкрепа. Становището на омбудсмана е, че в процеса на подготовка и взимане на решения, свързани с образованието и обучението на децата, трябва да се бъде гарантирано участието на неправителствените организации, на родители и учители, за да се защити най-добрият интерес на децата.
Оплаквания, свързани с достъпа до образование и качеството на образованието
Постъпилите през 2010 г. жалби в сферата на образованието са 98. На фона на жалбите, отнасящи се до други сфери на обществения живот, броят не е голям, но поставените проблеми са от изключителна важност. Оплакванията засягат главно права на децата със специални образователни потребности и трудностите, които срещат родителите в усилията за тяхната интеграция. Също така, необходимите и очакваните от институциите мерки по осигуряване на тяхната закрила и приобщаване в училище. Има оплаквания за липса на стандарт за психологическо обслужване и модел за кариерно развитие на педагогическите съветници и училищните психолози. Постъпиха жалби срещу определените в някои общини местни такси за предучилищна подготовка на децата и за необходимостта от въвеждане на нормативи за тежестта на ученическата чанта. И през тази година продължиха жалбите, свързани с дейността на висшите учебни заведения, по отношение на допуснат прием в университет, в нарушение на Закона за висшето образование (ЗВО), въведени такси, административно обслужване и неизпълнение на професионалните задължения от преподаватели. Голям брой от жалбите са за блокирани процедури за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. Беше изразено недоволство от предприетата реформата в Българската академия на науките.
Обучението на най-малките
Предприетите през 2010 г. действия за въвеждане на задължителна подготовка на децата за училище от петгодишна възраст породиха множество въпроси. Недобрата разяснителна кампания доведе до коренно противоположни мнения на родители и родителски организации за ползата от предприетото.

Омбудсманът, в съзвучие с Лисабонската стратегия в областта на образованието и обучението, подкрепи усилията на компетентните органи, свързани с намаляване броя на необхванатите и отпадащи от училище деца, социализацията на децата от най-ранна възраст и осигуряването на равен старт за обучението им. Но предвид факта, че в детските заведения, особено в големите градове, няма реална възможност за прием на всички деца, навършили петгодишна възраст, на родителите, които имат възможности да осигурят подготовката на децата си за училище, не се предоставя друга алтернатива, освен подготвителните групи в детско заведение или училище, има специфични особености за отглеждането, обучението и възпитанието на малките деца, омбудсманът препоръча да бъдат подложени още веднъж на преценка законодателните промени. Народните представители се съобразиха с направената препоръка.

Все по-често се поставя и въпросът действително ли е безплатна задължителната подготовка на децата за училище и спазват ли общините Закона за народната просвета. Също така, равнопоставени ли са децата и техните родители при ползване на услугата.
Конкретни примери:

При омбудсмана постъпиха жалби срещу определени такси за ползване на детските заведения на територията на Столична община за децата от подготвителните групи. Беше установено, че е определена такса от 15.00 лв. на месец, дори когато децата посещават полудневните задължителни групи, при които не е осигурено хранене. След отправената препоръка към кмета на Столична община за осигуряване на безплатната образователна услуга, в институцията на омбудсмана бе получено уверение, че са предприети действия за изменение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Трябва да се отбележи, че Столична община полага усилия за осигуряване на социални услуги на местно ниво и се прилага гъвкав подход за подпомагане на уязвимите групи и за прилагане на интегриран подход при предоставяне на подкрепата за децата и техните семейства.

Родители сезираха омбудсмана за неосигурен равен достъп до социална услуга в община Божурище. Беше констатирано, че в общината е определена различна такса за ползване на детски ясли и целодневни детски градини за родители с постоянен адрес и за тези, които са без постоянен адрес на територията на общината. По този начин, група родители заплащат двойно по-голяма такса за ползване на една и съща услуга, т.е. те са в неравнопоставено положение спрямо останалите родители и техните деца, на основание постоянен адрес на територията на общината. Предвид липсата на разлика в размера на разходите по отглеждане и възпитание на децата в дадено детско заведение и социалната значимост на предоставяната услуга, а и спазването на принципа за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси, омбудсманът препоръча да се осигури равен достъп до социалната услуга на територията на общината. За съжаление, до момента, на основание постоянен адрес, посочените родители заплащат двойно по-голяма такса за ползване на една и съща услуга.
Системата на средното образование
Основно оплакванията са свързани с достъпа до образование на децата със специални образователни потребности и с качеството на българското образование. Има жалби за административното обслужване в Министерството на образованието, младежта и науката, както и в училищата, за високия процент ниски оценки на държавния зрелостен изпит, за въвеждането на ученически униформи, за необходимостта от въвеждането на стандарти за тежестта на ученическите чанти и за продължителността на ученическата ваканция. Поставя се и въпросът за отпускане на държавна субсидия за частните училища.
Конкретни примери:

Омбудсманът бе сезиран с проблем, свързан с достъп до образование на дете със специални образователни потребности. Поради липса на асансьор и въведена кабинетна система на обучение, като кабинетите са на различни етажи в училището, синът на жалбоподателката не може да продължи да се обучава в училище заедно със своите съученици. След проведени разговори и отправена молба от страна на експертите на омбудсмана, бяха предприети действия обучението на класа да бъде на един етаж.

В институцията постъпи оплакване за липса на средства за осигуряване на транспортни разходи за обучението на децата от ромски произход, живеещи във фургоните на бул. „Европа” в столицата. Децата години наред посещават училище в село Хераково, което не е средищно и се намира на територията на съседна община. Като взе предвид специфичните особености, затрудняващи качественото образование и интеграция на ромските деца, затруднената им адаптация в училище, бедността, като фактор за нередовното посещаване на училище, рискът от отпадане на учениците от училище, установената до момента практика и започналата учебната година, омбудсманът посредничи за разрешаване на проблема.

В случая са необходими последващи действия на местно и държавно ниво за трайно разрешение на проблема с обучението на децата от ромски произход, живеещи във фургоните на бул. Европа и интеграцията им.

През 2010 г. постъпи молба за съдействие при спор между родители, довел до лишаване на децата от правото на образование. В продължение на два месеца децата не желаят да учат и не посещават определеното от майката училище. Беше констатирано, че институциите на местно ниво, ангажирани със защитата правата на децата, не са проявили настойчивост и не са предприели необходимите действия в тяхна защита. С посредничеството на омбудсмана бе постигнато съгласие децата да преминат на индивидуална форма на обучение до произнасянето на съда за родителските права.

В институцията бе внесена жалба срещу отказ на Министерството на образованието и науката да разгледа документи, свързани с признаване на завършен клас на обучение в Англо-американското училище в София, поради липса на Apostille ( апостил). Предвид специалния статут на училището, определен със споразумение между Република България и правителството на Съединените американски щати, регистрирането му като юридическо лице по българското законодателство и това, че на формална процедура на удостоверяване с апостил подлежат документите, издавани от държавни чуждестранни учебни заведения, омбудсманът изрази позиция, че не е необходим апостил за удостоверяване на истинността на документите, издавани от Англо-американското училище в София. След намесата на омбудсмана документите бяха разгледани и ученикът получи необходимото удостоверение.


Права на децата със специални образователни потребности
През 2010 г. омбудсманът получи много писма от родители и родителски организации на деца с увреждания с предложения, свързани с подготвяния Закон за училищното образование. Част от тях бяха свързани с:

- нуждата от реална индивидуална оценка на децата, предвид тяхното увреждане;

- адекватно ресурсно подпомагане;

- въвеждане на комбинирана форма на обучение, съобразена с индивидуалните възможности и потребности на детето;

- създаване на приобщаваща и подкрепяща среда за децата с увреждания;

- провеждане на обучение за работа с деца от аутистичния спектър и много др.


Предвид значимостта на направените предложения, свързани с приобщаващото образование на децата със специални образователни потребности, омбудсманът посредничи представители на родителски организации да участват в експертните групи към Министерството на образованието, младежта и науката при изработването на промени в законодателството.

Във връзка с идеята да бъдат закрити болничните училища и в защита правото на добро образование на децата със специални образователни потребности, омбудсманът организира дискусия на тема „Образованието – част от лечението”. За да се формира ясна представа за потребностите на болните деца, освен представители на Министерство на образованието, младежта и науката, регионалния инспекторат по образованието и Министерството на здравеопазването, в дискусията участваха и специалисти от болнични заведения, ползващи услугите на болничното училище, представители на родителски организации на деца с увреждания и родители. След посочване на добри и лоши практики и идеи, свързани с правото на избор на подходяща форма на образование на децата, се стигна до общо съгласие за необходимостта от повече възможности за организиране на обучението на болните деца, за да се отговори на индивидуалните потребности на всяко дете.


Констатации и препоръки в областта на правото на достъп до качествено образование
В някои общини не е осигурена безплатна предучилищна подготовка на децата.

Не се полагат достатъчно усилия за интегриране на ромските деца.

Не е осигурено приобщаването на децата с увреждания в системата на общообразователните училища.
Въз основа на направените констатации, омбудсманът препоръчва:

- да се положат необходимите усилия за обхващане на децата в задължителната предучилищна подготовка, като възможност за осигуряване на равен старт за образованието им;

- да се положат повече усилия за интеграцията и задържането на децата от ромски произход в училище;

- да се осигури ресурс – финансов и експертен, за приобщаващо образование на децата със специални образователни потребности;

- да се осигури право на избор на форма на обучение, съобразно индивидуалните потребности на децата с увреждания;

- да продължи и да се усъвършенства болничното обучение на децата, като неразделна част от тяхното лечение.


Като отчита изключителната роля на образованието и обучението за социално-икономическата равнопоставеност, омбудсманът приема, че гарантирането на справедливост по отношение на достъпа, участието и еднаквото третиране трябва да остане приоритет на образователната система.

Предвид факта, че твърде много млади хора напускат образователната система (за изминалата година те са почти 20 хиляди), непридобили нужните умения за участие в обществото, омбудсманът препоръчва също отговорните държавни институции да се съобразят с препоръката на Европейската комисия относно политиките за справяне с преждевременното напускане на училище и да положат всички необходими усилия за преодоляване на проблема.


Жалби, свързани със системата на висшето образование
И през 2010 година продължиха жалбите, свързани с качеството на висшето образование в страната.
Конкретни примери:

В институцията бе получено оплакване за допуснат прием в Югозападния университет „Неофит Рилски” – гр. Благоевград, в нарушение на Закона за висшето образование. Беше установено, че след обучение в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност „право”, студентът е приет за обучение в същата образователно-квалификационна степен в Благоевград, като е заплатил определената такса. По препоръка на омбудсмана, на студента бе възстановена платената семестриална такса.

Студенти в Техническия университет – гр. София, катедра „Въздушен транспорт”, специалност „Авиационна техника и технологии”, сезираха омбудсмана за непроведена практическа летателна подготовка. Беше установено, че компетентните институции не са предприели своевременни действия за оценка на фактическата обстановка, свързана с договорни отношения и финансови постъпленията в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, което е довело и до невъзможност да се изпълнят поетите ангажименти. С разбиране за проблемите, пред които е изправена страната, предвид световната икономическа криза, омбудсманът на Република България се обърна с молба към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да оцени още веднъж възможностите за осигуряване практическото обучение на студентите, като се обсъдят и други варианти за провеждане на летателната подготовка.

Във връзка с оплакване за размера на таксите за административни услуги в Колежа по икономика и администрация – гр. Пловдив, бе констатирано, че таксата за уверение за завършено образование е в размер на 500 лв., а за академична справка – 600 лв. В случая, посочените такси се отнасят само за завършили колежа студенти, решили да не продължат образованието си в Университета за национално и световно стопанство – гр. София. Предвид важността на изтъкнатия проблем и с цел да се добие по-ясна представа за размера на таксите за посочените административни услуги в сферата на образованието, омбудсманът извърши проверка, на случаен принцип, и в други частни и държавни висши училища. В Нов български университет услугата е безплатна, в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е 50.00 лв., в Бургаския свободен университет таксата варира от 50 лв. до 1100 лв., при желание на студента за преместване в друг университет по време на следването. Следователно, за една и съща услуга – например за издаване на академична справка, размерът на таксата варира от 0,00 лв. до 1100 лв. Омбудсманът отправи препоръка към Академичния съвет на колежа да преосмисли своята политика по отношение определените такси за предоставяне на административна услуга. В институцията бе получено уверение, че поставеният въпрос ще бъде подложен за обсъждане на заседание на Академичния съвет.

Омбудсманът бе сезиран и с оплакване по повод блокираните процедури за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. Липсата на Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България в продължение на четири месеца и решението на Конституционния съд, с което той обяви за противоконституционни многобройни разпоредби от закона, доведоха до блокирането на редица процедури по присъждане на научни звания и заемане на академични длъжности.
Констатации и препоръки в областта на висшето образование
В определени висши учебни заведения:

- размерът на таксите за предоставяне на административна услуга е необосновано висок и не отговаря на сложността на включената работа и на извършените разходи по предоставянето й; нарушава правото на избор и води до закрепостяване на студентите, което може да се смята за дискриминация по имуществен признак;

- чрез непосилна такса за административна услуга се прави опит да се задържат студентите в определеното учебно заведение за продължаване на обучението;

- високата такса за академична справка и за уверение за завършено образование лишава студентите от право на избор на висше училище, създава пречки при кандидатстване за продължаване на образованието, при кандидатстване за работа и др.

- допускат се нарушения на ЗВО;

- необходими са усилия за повишаване качеството на учебния процес.


За омбудсмана автономията на висшите учебни заведения означава преди всичко отговорност при гарантиране на качествено образование, добро административното обслужване и гарантиране равен достъп и равни шансове за успех на всички студенти.

Зачитайки автономността на висшите училища, омбудсманът препоръчва висшите училища да продължат процеса на модернизация, за да отговорят на предизвикателствата на новото време. Мерките за постигане на по-високи резултати да засягат в еднаква степен образованието, научноизследователската дейност и преноса на знания.

Омбудсманът смята, че свръхрегулирането и администрирането би ограничило висшите училища в търсене на нови модели на управление. Същевременно обаче, получили автономност, висшите училища трябва да поемат институционална отговорност за избрания модел на управление и респективно резултатите от това управление.

ГЛАВА ОСМА
ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

И ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА НА ГРАЖДАНИТЕ
Съществена част от сферата на дейност на омбудсмана и през 2010 г. бе свързана със защита на правото на собственост, тъй като подадените жалби в тази област бяха 645. Конституцията на Република България гарантира правото на собственост и прогласява неприкосновеността на частната собственост, като предоставя на собственика изключителното право да се ползва свободно от собствеността си и да се разпорежда с нея. Конституцията определя частната собственост като гаранция и материална основа на правата, достойнството и сигурността на личността.

Съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, и да се разпорежда с него. Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, прогласява чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Гаранциите, които се предоставят на гражданите и организациите да упражняват правото си на собственост, са показатели за степента на демократичност на политическото управление. Благосъстоянието на държавата и гражданите е в пряка зависимост от правото на собственост, а защитата на това право е важен индикатор за степента на икономическа свобода. България се нарежда на 36-то място (по средата) в класацията „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010”, изготвен от канадския институт „Фрейзър”.

Международният индекс „Право на собственост”, създаден от Алианс „Права на собственост” Вашингтон, и редица международни организации, отчита защитата на правото на собственост в 125 държави по света. Резултатите се основават на три главни области на частната собственост политическа и правна среда, право на физическа собственост и право на интелектуална собственост. От 2007 г. за България се отчита подобрение на защитата на правото на собственост.

Трябва да се отбележи обаче, че в осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека за България през 2010 г. – 69 на брой, в 18 случая е намерено нарушение, свързано с правото на мирно ползване на собствеността.
През 2010 г., въз основа на постъпилите жалби и сигнали до омбудсмана, се очертават следните оплаквания на гражданите, свързани с правото на собственост:

- незаконно строителство;

- отчуждително-обезщетителни процедури;

- изменения на подробни устройствени планове;

- възстановяване на земеделски земи и гори;

- други проблеми на собствеността – сервитути, гражданско-правни спорове за собственост, проблеми на етажната собственост, проблеми с многогодишни жилищно-спестовни влогове и др.



Засегнати права от незаконно строителство
Основните оплаквания в тази област са свързани с непредприемане на действия или неефективност на контролните органи, при констатиране и премахване на незаконно строителство.
Конкретни примери:

В продължение на 3 години жалбоподателят сигнализира община Ямбол за премахване на 4 броя метални гаражи. Едва през 2010 г. с констативен протокол служители на общината са констатирали, че гаражите са незаконни и са неподходящи по местоположение. Омбудсманът препоръча на администрацията да финализира процедурата. Незаконните гаражи бяха премахнати.

До омбудсмана постъпи жалба срещу изграден параклис в урегулиран поземлен имот (УПИ), местност в.з. „Горна баня”, без съгласието на собственика на имота и без строително разрешение. Жалбоподателката се е обърнала към Столична община с молба от март 2010 г., но параклисът не е премахнат. По препоръка на омбудсмана е извършена нова проверка по случая, а на собственика на параклиса е отправено предписание да се яви в тридневен срок в Столична община, район „Овча купел”. За нарушението е съставен констативен акт, който е обявен и връчен, съгласно предписанията на § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предстои довършване на процедура по премахване по реда и условията на чл. 57 „а” от същия закон.

Жалбоподател поиска съдействие от омбудсмана срещу бездействие на РДНСК – сектор София, във връзка с незаконно строителство: „Ремонт и реконструкция на покрива на жилищна сграда”, находящ се в УПИ, м. „Лозенец ІІІ част”. Препоръката на омбудсмана бе за привеждане в изпълнение на влязла в сила заповед от 10.04.2007 г. на зам.-началника на ДНСК за премахване. Бяха предприети действия, с които се подготвя процедурата по премахване.

В институцията постъпиха оплаквания от граждани и инициативни комитети, засегнати от провежданите акции по събаряне на незаконни обекти в различни населени места в страната: по Черноморието – Старинен Несебър, местността „Ченгене скеле” в община Бургас, Дома за сираци в с. Нови хан, както и в други населени места.

Жалбоподателка се оплака, във връзка със заповед на ДНСК за премахване на незаконен строеж в УПИ по плана на гр. Пещера, представляващ единственото й жилище. Беше установено, че строежът е изпълнен без строително разрешение и инвестиционен проект, както и че не е предвиден съгласно подробния устройствен план (ПУП), действал към момента на извършването му, но съответства на съществуващия сега градоустройствен режим на мястото. Съгласно представено конструктивно становище, премахването на посочения строеж ще засегне съседната сграда.

Инициативен комитет на собственици на постройки в местността „Садовете” край Лом иска спиране на заповедите на ДНСК за премахване на незаконни строежи, тъй като в момента тече процедура по промяна на предназначението на земята, изработване на устройствен план на местността и присъединяването й към град Лом. Беше установено, че сградите са изградени върху земеделски земи, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на бившите им собственици, с надлежно издадени и влезли в сила решения на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) – Лом.

Жалбоподател се обърна с искане за съдействие и помощ срещу принудително премахване на незаконен строеж „Масивна едноетажна жилищна сграда” в УПИ по плана на гр. Дряново, определено за 30.11.2010 г. Омбудсманът предприе проверка в РДНСК – сектор Габрово, от която беше установено, че Заповед от 12.07.2010 г. на началника на РДНСК – Габрово, за премахване на гореописания обект е обжалвана по съдебен ред. Същата заповед е потвърдена от Административен съд – Габрово и решението е влязло в законна сила.


Омбудсманът образува проверка по собствена инициатива за спазване на международните стандарти по повод на случаи на принудително извеждане на роми от единствените им жилища в различни общини – „Шекер махала” в Петрич, блок 20 в гр. Ямбол, бул. „Европа” в София.
Констатации за организацията на органите за контрол по строителството и възможността им да изпълняват възложените им с действащата нормативна уредба задачи
Компетентните органи и особено общинските органи не упражняват системен и своевременен контрол и превенция, за да не се допускат незаконни строежи.

Не са изключение случаите, при които не се извършват проверки от контролните органи по сигнали за незаконни постройки или проверките са бавни и формални. Има и случаи на отказ да се предприемат мерки при констатирано незаконно строителство.

В редица случаи незаконното строителство е в резултат на това, че администрацията е забавила одобряването на внесените в общините архитектурни проекти.

Омбудсманът оценява допускането на незаконно строителство, поради недостатъчна ангажираност или бездействие на контролните органи, като проява на лоша администрация. Тези практики са в дисонанс с изискванията на Европейската харта за устройство на територията, приета през 1983 г. в Торемолинос, Испания, от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията (СЕМАТ). В хартата се подчертава: „Устройството на територията представлява важен инструмент за развитие на обществото. Чрез него може да се постигне по-добро организиране на пространството, взаимовръзка между дейностите, защита на околната среда, намаляване на регионалните различия и подобряване качеството на живота”.

Непредприемането на действия или несвоевременната намеса създават среда за убеждение у гражданите, че може да се строи незаконно или че компетентните органи са безсилни да се справят с тези проблеми.

Търпимостта към такива прояви и несвоевременното прилагане на закона създават обществено недоволство. Стига се до тежки последици за гражданите, чиито незаконни постройки са обект на принудително премахване, от което те понасят загуби.

Освен това се поражда задължение за общините и държавата да осигуряват алтернативни жилища, когато се разрушават единствените жилища на хората, особено когато от евикции са засегнати уязвими групи от граждани.

През 2010 г. омбудсманът излезе с Позиция относно необходимостта от промени в Закона за устройство на територията за подобряване на административния контрол по строителството, в защита на правата на гражданите и обществения интерес. В нея бе констатирано, че начинът, по който е уреден административният контрол по строителството в действащия закон, води до:

1. Дуализъм във функциите на ДНСК и общинските администрации, например:

- правомощия за установяване на незаконни строежи, във връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, имат органите на ДНСК и на общинската (районната) администрация;

- съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗУТ и началникът на ДНСК, и кметовете на общините имат правомощия за спиране на незаконни строежи и за налагане на глоби и имуществени санкции на нарушителите;

- на органите на ДНСК и на общинските, респективно - районните администрации, е възложена функцията по констатиране на условията по чл. 178 от ЗУТ за забрана на ползването на строежи или части от тях, които не са въведени в експлоатация по съответния ред.

 

2. Прехвърляне на отговорността между тези органи и неефективност на проверките.



3. Забавяне при изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи.

4. Липса на превантивен контрол от страна на общинските и държавните контролни органи в хода на строителството на обектите, с оглед отстраняване на допуснати отклонения и незаконно строителство, преди окончателното завършване на строежите.

5. Преобладаващата част от извършваните проверки по време на строителството на обектите са по повод на жалби и сигнали, постъпили до компетентните контролни органи, като служебно инициираните проверки са по-скоро изключение, а на места въобще липсват такива.

Станалите публично достояние множество случаи, някои от които драстични, на допуснати незаконни строежи и липсата на адекватна и своевременна намеса от страна на отговорните институции поставят с особена острота въпроса за предприемане на неотложни мерки за съществено подобряване на системата за контрола по строителството. В това отношение, готовността на МРРБ и ДНСК за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, с цел повишаване на ефективността на контрола по строителството, макар и закъснял, може да се оцени като положителна стъпка за преодоляване на съществуващите проблеми.

Държавата трябва да стимулира гражданите и инвеститорите не само да реализират инвестиционните намерения, а и да съдейства за тяхното своевременно и законосъобразно приключване, осъществявайки постоянен контрол върху изпълнението на строежите в съответствие с одобрените строителни книжа в хода на строителния процес. В ЗУТ са предвидени достатъчно сериозни санкции за нарушителите, но е справедливо тези санкции да се прилагат в случай, че нарушенията са реализирани въпреки направените от компетентните контролни органи необходими предписания. При липса на превантивен контрол на строителството от компетентните органи, не е справедливо единствено гражданите да понасят санкцията по премахването. Необходимо е тази санкция да се обвързва с налични конкретни предписания.

Според омбудсмана, наложително е по законодателен път да се оптимизира превантивният контрол по незаконното строителство, за да не се допуска такова. Целта на закона не трябва да бъде единствено ликвидирането на извършено вече незаконно строителство, а превенцията срещу такова строителство. Основна грижа на държавата е нейната територия да се застроява законосъобразно и в съответствие с утвърдените подробни устройствени планове.

Омбудсманът отправи препоръки към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, съвместно с Националното сдружение на общините в България, при предстоящите промените в Закона за устройство на територията да обсъдят необходимостта от законодателни промени, които включват следните идеи:

- ясно разграничаване на отговорностите на общинските администрации и ДНСК за постигане на по-голяма ефективност при контрола на строителството, в защита на правата на гражданите и обществения интерес;

- регламентиране на надежден контрол върху общинските органи, на които се възлагат функции за контрол по строителството, включително и налагане на административнонаказателна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията им.

Решаващо за гарантиране на индивидуалните права на гражданите и на обществения интерес е да се направи оценка на административния капацитет на органите за контрол по строителството, особено в общините и където е нужно да се обезпечи повишаването му, с оглед своевременното осъществяване на контрола по строителството и приключването на образуваните преписки в съответствие с разширения обем отговорности.


Отчуждителни производства за общински и държавни нужди
Гражданите се оплакват основно от прекомерна продължителност на отчуждително-обезщетителните процедури; наложени ограничения за ползване на собствеността им; нереализиране на улици и липса на достъп до имотите им, включително поради липса на финансови средства в общините.
Конкретни примери:

По силата на решение на Министерския съвет от 30.11.2007 г., са отчужден имоти на жалбоподателите за изграждане на „Автомагистрала „Хемус”, Софийски околовръстен път – пътен възел „Яна”. Те са били уведомени от Агенция „Пътна инфраструктура”, че „са предприети действия за включване на обекта в бюджета на агенцията, в частта му придобиване на земя” и са получавали уверения, че обезщетението ще им бъде изплатено още през 2008 г. Омбудсманът препоръча да се предприемат незабавно необходимите действия за изплащане на дължимите се обезщетения на засегнатите от принудителното отчуждаване собственици. От агенцията увериха, че от 24.08.2010 г. започва изплащането на обезщетения на собствениците на имоти, засегнати от строителството на посочения обект.

Хора се обърнаха към омбудсмана заради непредприемане на действия от община Пловдив по отчуждаване на частни имоти. Имотите по действащия план на Пловдив, местност „Северна индустриална зона - VІ част”, са отредени за улици, но вече много години не е предложена отчуждителна процедура, нито е влязло в сила изменение на подробен устройствен план.

Има оплакване и срещу отсъствие на отчуждително-обезщетителна процедура за имот, частна собственост, във връзка със строителството на трасето на ІІ метродиаметър – ж.к. „Обеля-2” до пътен възел „Надежда”, София.

Граждани сезираха омбудсмана и за факта, че в продължение на няколко години не съществува достъп до имот от кв. 7 в с. Бальовци, Вакарел, тъй като пътят, предвиден с подробния устройствен план на селото, одобрен през 1990 г., не е изграден.

Жалбоподател се оплаква, че до имота му няма транспортен достъп. С решение от 2006 г. е утвърден подробен устройствен план/план за застрояване и регулация на село Чуйпетлово. Според плана, лице и транспортен достъп до имота на жалбоподателя е предвидено да се осъществява чрез улица-тупик. На този етап община Перник няма финансова възможност да изгради тази улица.

Гражданин се обърна към омбудсмана заради неизградена улица, предвидена по влязъл в сила ПУП за достъп до собствен имот от кв. 301 по плана на гр. Балчик. По случая компетентните органи на общината са предприели действия, предшестващи провеждане на отчуждителни мероприятия по реда на Закона за общинската собственост. Извършването на отчуждителните мероприятия е предпоставка за реализиране на улицата по действащ ПУП, приет с решение от 2007 г. на Общинския съвет в Балчик.
Констатации и препоръки в областта на отчуждителните производства за общински и държавни нужди
Необоснованото продължително забавяне на отчуждително-обезщетителни производства нарушава правото на собственост на гражданите, тяхната икономическа свобода и е проява на лоша администрация. Съгласно конституционното изискване, отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни и общински нужди може да стане само след предварително и равностойно обезщетение. Омбудсманът проявява разбиране за финансовите трудности, пред които са изправени общините, но е недопустимо спазването на правата на гражданите да се поставя в зависимост от фискалните ограничения.

В общините и най-вече в по-големите от тях, където са предвидени множество отчуждителни мероприятия, има инвестиционна програма, в която са визирани видът и моментът на започване на отчуждителните мероприятия по райони, т.е. отчуждаването върви планово. Като се има предвид, че инвестиционната програма е динамична и може да се изменя от самите общински органи, се създава възможност и на практика се протака във времето началото на отчуждаването, като собственикът не може да ползва имота си в продължение на прекалено дълъг период, а така се накърняват неговите права и законни интереси.

Омбудсманът препоръчва на общините:

- да заложат правила в нормативната си уредба за гарантиране на публичност на отчуждителните процедури;

- инвестиционните програми да се обявяват публично, да са стабилни и дългосрочни, да се обезпечават с необходимите финансови средства;

- да се разглеждат исканията на гражданите за изграждане на временни постройки в предвидените за отчуждаване имоти, с оглед защита на правото им на собственост.


Възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд
И през 2010 г. продължиха да постъпват много жалби и сигнали на граждани, във връзка с възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд. Най-често оплакванията са относно:

- неизпълнение на влезли в сила съдебни решения за признаване на право на собственост в землища, за които има одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри;

- обезщетяване на собственици, чиито имоти са с признато право на собственост, но върху тях са проведени мероприятия или пък на български граждани, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция;

- възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, които понастоящем са разположени в урбанизирани територии;

- възстановяване, съответно придобиване на право на собственост, в територии по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);

- ползване на земеделските земи.



Възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд
Конкретни примери:

Във връзка с конкретно оплакване бе констатирано, че не е възстановена собствеността върху гори и земи от горския фонд на около 950 собственици на територията на община Козлодуй с обща площ около 10 000 дка. Омбудсманът намира за недопустимо в продължение на 11 години да не се приключат административните производства за възстановяване на правото на собственост. Независимо, че определеният в чл. 13, ал. 5 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) срок за произнасяне от органа по поземлената собственост има инструктивен характер, забавянето е в нарушение на принципите за разглеждане на исканията по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Горите и земите от горския фонд в общината не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, тъй като попадат в 200-метровата ивица покрай границата на Република България, включително и в островите по река Дунав, а гори от държавен горски фонд няма в общината. При това положение, заявленията на собствениците е трябвало да се прехвърлят служебно за обезщетяване в землище на съседна община или в друго землище, което не е извършено.

В края на 2008 г. всички преписки на собственици, които подлежат на обезщетяване с гори и земи от горския фонд на територията на общината, са прехвърлени служебно в ОСЗ – Оряхово, но и до този момент изпълнението на необходимите технически дейности не е възложено. Обезщетяването ще бъде в община Мизия, обслужвана от ОСЗ – Оряхово. Преписките на собствениците не са обработени, няма и сключен договор за изпълнение на техническите дейности, а собствениците не са анкетирани за местоположението на имотите, от което следва, че възстановяването на собствеността ще се забави поне още една година.

И през 2010 г. постъпиха значителен брой жалби от собственици на земеделски земи и на земи и гори от горския фонд за землища на територията на община Самоков, за които са одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри. Беше констатирана недобра координация при обмена на данни между Общинска служба по земеделие – Самоков, и Службата по геодезия, картография и кадастър – София-област, във връзка с искането на собствениците за издаване на решение за възстановяване правото на собственост с актуални данни от кадастралната карта и идентификатор, предоставен от Службата по геодезия, картография и кадастър. При проверката от страна на омбудсмана бе констатирано, че в ОСЗ – Самоков, на практика е спряно издаването на решения за възстановяване на правото на собственост за 11-те землища с одобрени кадастрални карти и регистри, по-голяма част от които се основават на влезли в сила съдебни решения в периода 2000 – 2010 г.

Отчитайки сериозността на този проблем и последиците, които ще настъпят от него, омбудсманът го посочи в годишните доклади за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., внесени и разгледани от Народното събрание, като проблем, изискващ управленски решения и мерки от органите на властта.

В институцията постъпи и жалба от граждани от гр. Баня, община Карлово, върху чиито дворни места, застроени още преди колективизацията, е възстановена собственост на други лица в нови реални граници с план за земеразделяне. Тази територия, въпреки че е урбанизирана (застроена) и не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като е била неурегулирана, неправомерно е причислена към земеделската територия. В картата на землището е трябвало да се отрази като „територия, заета от населено място извън регулация”. При допусната явна фактическа грешка е засегната и една част от сервитута на ЖП гара Баня, която е граничеща с неотразената върху картата на землището махала на града. В продължение на около десет години явната фактическа грешка не е отстранена, а от Областната дирекция „Земеделие” – Пловдив, собствениците погрешно са насочвани да предявят искове по спор за материално право с лицата, които са настанени върху дворните им места в нови реални граници. По препоръка на омбудсмана е изготвен и одобрен констативен протокол за отстраняване на явната фактическа грешка, но до настоящия момент няма обнародвана в „Държавен вестник” заповед за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне по реда на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съгласно законовата уредба, засегнатите лица при отстраняване на явната фактическа грешка (неправомерно възстановените собственици в нови реални граници) се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.


Възстановяване на собствеността върху земеделски земи в съществуващи стари реални граници на бивши собственици, въз основа на решения за признато право на собственост
Земеделските земи, останали след възстановяване на собствеността (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ), първоначално с изменението на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13/2007 г.) преминаха в собственост на общините, при условията на временен ограничителен режим за разпореждане и задължение да се предоставят за нуждите на възстановяването на собствеността и обезщетяването, а в последствие, с изменение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.), ограниченията за разпореждане отпаднаха, но задължението за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд за реституционни цели се запази с преходна разпоредба.

От този режим предимно са засегнати земи в планински или полупланински райони, в труднодостъпни землища. Въпреки че реституционните процедури не са приключили и правата на собствениците не са документирани съобразно изискванията на ЗСПЗЗ, в част от землищата имотите фактически се обработват от собствениците или техните наследници. Това несъответствие крие опасност за спорове и създава предпоставки за намаляване на степента на правна сигурност, както за индивидуалните права на собствениците, така и за достоверност на кадастъра, и може да обоснове отговорност на държавата, поради прекомерно забавяне на административните преписки.

Причините, довели до големия брой невъзстановени имоти с признато право на собственост, са:

- недобросъвестно изпълнение на техническите дейности при идентифициране на границите в кратък срок и в неподходящ сезон;

- неизпълнени съдебни решения;

- невъзможност на наследниците да припознаят на терена границите на имотите, заличени във времето;



- липса на обмен на данни и материали между органите на МРРБ (АГКК) и МЗХ за землищата, за които има изработени или се изработват кадастрални карти;

- неизработени планове в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието финансиране се осъществява от държавния бюджет.

Предложените преди две години от страна на омбудсмана до председателя на Комисията по земеделието и горите при 40-то Народно събрание препоръки за законодателни промени за допускане на служебна процедура за настаняване, въз основа на признато право на собственост за земеделски земи в съществуващи стари реални граници в незаетите места в местностите, където признатите за възстановяване имоти са се намирали, не са загубила своето значение. Такава възможност е предвидена в чл. 18 „б”, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ.
Обезщетяване на собственици, чиито имоти са с признато право на собственост, но върху тях са проведени мероприятия, или чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция
Жалбите и възраженията на гражданите са основно срещу:

- забавянето на обезщетяването със земеделска земя;

- стойността на земеделската земя и на обезщетенията с поименни компенсационни бонове;

- вида, размера и местоположението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване.

Данните сочат, че все още има неизработени планове за обезщетяване, което препятства окончателното възстановяването на собствеността на земите и горите. В някои общини, като например Столична община, община Самоков и др., не са определени и предоставени земите за обезщетяване от общинските съвети и от областните дирекции ”Земеделие”, респективно не е определен коефициентът за редукция на стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение не са издадени решения за обезщетяване с поименни компенсационни бонове, съобразно определения коефициент за общината.

Ефектът от преуреждането на правния режим за обезщетяване на собствениците (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), в посока към ограничаване на случаите за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд (само когато обектите, препятстващи възстановяването на правата на собствениците представляват общинска собственост, или в случаите, когато в землището няма свободни земи от държавния поземлен фонд), все още не се е проявил в практиката.


Възстановяване, съответно придобиване право на собственост в територии по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ
Жалбите на гражданите са основно срещу:

- невъзстановено право на собственост на бившите собственици;

- непридобито право на собственост от ползватели;

- плана на новообразуваните имоти.

При изработването на помощните планове и плановете на новообразуваните имоти възникват допълнителни усложнения, поради неточното определяне на териториите по § 4:

- единични или групи имоти, попадат извън обхвата на зоната;

- включване в териториите на имоти с различен статут, например замени по Закона за трудовата поземлена собственост, за които е приложим общият ред за възстановяване на собствеността.

Бившите собственици с признато право на собственост върху предоставените им имоти чрез замяна, извършена по реда на Закона за трудовата поземлена собственост, а не за притежаваните от тях земи преди образуване на ТКЗС и върху тях е придобито право на собственост от ползвателите, не само че не получават земите си, но не могат да бъдат и обезщетени, поради несходство в процедурите. В помощния план имотите на бившите собственици не фигурират.

Изменение на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 10 от 2009 г.) предвижда промените в плана на новообразуваните имоти да се извършват, въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на общината. Омбудсманът препоръчва на органите по поземлената собственост в тези случаи бившите собственици да бъдат обезщетени по реда на чл. 10 „б”, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Конкретни примери:

Институцията беше сезирана за неправомерно признато право на собственост на ползвател в землището на с. Енина върху два имота от общинската администрация на Казанлък, при условие, че същият има право само върху един от тях по избор, за което е трябвало да подаде заявление до 31 януари 1998 г. Вторият имот е признат на ползвателя от общинската администрация през 2009 г., като в заповедта е отбелязано, че имотът е бил общинска собственост, а в помощния план, изработен и приет по-рано, е вписано името на бившия собственик. На бившия собственик е била отнета възможността да защити правата си по реда и в срока, указани в нормативната уредба, а също и да получи сумите за обезщетяване, за което не е уведомен. На същия не само че не е възстановено правото на собственост дори върху един новообразуван имот, а е бил уведомен по реда на ГПК че „следва да се яви да получи заповед № 848/16.08.2010 г. на кмета на общината и след влизане в сила на заповедта да плати 30 лв. за оценката и 380 лв. за стойността на земята”, т. е. да заплати собствената си земя, която му е отнета неправомерно. Двукратно бе препоръчано на кмета на общината да се предприемат действия за назначаване на комисия по реда на § 4 „к”, ал. 12 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 4 „к”, ал. 8, т. 3 (”когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен”), за изменение на плана на новообразуваните имоти.


Правата на собствениците, чиито земи попадат в уедрени масиви за ползване по чл. 37 „в” от ЗСПЗЗ
При образуване на масиви за ползване, в които участници са основно арендатори на земеделски земи, е предвидена законова възможност, съгласно чл. 37 „в” от ЗСПЗЗ, за предоставяне за ползване на имоти, за които не са сключени договори за наем или аренда, но попадат в масива. Доколкото разпоредбата е оправдана от икономическа целесъобразност, за собствениците е предвидена възможност да бъдат компенсирани за ползването на имотите им по усреднени цени.

От оплакванията на гражданите до омбудсмана може да се направи извод, че този механизъм не предлага достатъчно гаранции за зачитане на волята на собствениците, които не желаят имотите им да бъдат включени в масив, както и за изплащането на обезщетението за ползването на обхванатите от масива имоти, за които не са сключени наемни или арендни договор – т. нар. „бели петна”.

Според омбудсмана, правният режим на разпределение на ползването се нуждае от прецизиране най-малко в две насоки:

- редът за определяне на средното годишно рентно плащане;

- създаване на допълнителни правни гаранции за съобразяване с фактическото или планирано от собственика ползване на имотите, представляващо пречка за включване в масив.

Наложително е да се въведат:

- състезателна процедура за предоставяне на ползването на „белите петна” в масивите за ползване, подобно на земите от държавния и общинския поземлен фонд;

- задължение на органите по поземлената собственост служебно да ползват поддържаните от тях регистри и други официални информационни източници, в случаите, когато не са подадени декларации от собствениците;

- организационни мерки за по-доброто информиране на собствениците на земеделски земи за правилата за разпределяне на ползването и за възможностите за получаване на обезщетение при ползването на имотите им.


Каталог: pictures
pictures -> Имплантологията на 21 век
pictures -> Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
pictures -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center
pictures -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения
pictures -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета”
pictures -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs
pictures -> Как изглежда канадското ескимоско куче
pictures -> DE/vision live in sofia – gift list
pictures -> Български зъболекарски съюз национален форум по Дентална медицина гр. Банско – 14-16. 10. 2016 год


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница