Доклад за дейността на омбудсмана на



страница7/11
Дата22.07.2016
Размер2.48 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ГЛАВА ДЕСЕТА
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

ПРИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАСИЛИЕ ОТ СТРАНА НА

ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Броят на подадените до омбудсмана жалби срещу действия на органите на МВР за 2010 г. е 73. През годината вниманието на омбудсмана беше ангажирано и от няколко особено обезпокоителни сигнали, свързани с твърдения и данни за прояви на „полицейско насилие”.

Трябва да се подчертае, че омбудсманът не е разследващ орган. В проверките по конкретните сигнали, ролята и мисията на омбудсмана е свързана с гарантиране спазването на основните човешки права и на международните стандарти при разследване на случаи, свързани с твърдения за упражнено полицейско насилие.

Проверките на омбудсмана по тези сигнали показват, че част от разследванията на случаи, в които се твърди, че полицаи са употребили несъответстваща сила, са формални и често с уклон в подкрепа на твърденията на полицаите. Не се прилага произтичащото от практиката на Европейския съд за правата на човека изискване, че полицаите трябва да представят убедителни доказателства, че са действали законосъобразно всеки път, когато човек е пострадал, докато е бил в тяхна власт. Това личи и от осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България за нарушение на чл. 2 и чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Подобни са и предварителните констатации от последната редовна мониторингова визита на Комитета против изтезанията от октомври 2010 г. Представителите на комитета установяват множество оплаквания за физическо насилие в полицейските управления – малтретиране по време на разпит, с цел признание чрез удари с ритници, палки, юмруци. Най-често това се случва при задържане до 24 часа, когато няма задължителен съдебен контрол върху задържането.


Конкретни примери:

Особено тревожен случай на оплакване от полицейско насилие през 2010 г. беше нашумялата в медиите полицейска акция, при която на 23 юли 2010 г. служители на МВР в Кърджали са нахлули в дома на семейство Мустафови. Членовете на семейството твърдят, че спрямо тях неправомерно е използвана сила, от което те са получили физически и психически травми. Омбудсманът направи обстойна проверка, изиска необходимите документи и информация по случая от полицейските органи, а негов експерт се срещна с пострадалите. В своето становище по този случай, омбудсманът очерта правозащитните стандарти, произтичащи от ЕКЗПЧОС и практиката на Съда в Страсбург, които императивно изискват всяко твърдение за полицейско насилие да бъде ефективно разследвано от прокуратурата и полицията. Омбудсманът подчерта, че при подобни случаи, в които са налице видими следи от насилие, правоохранителните органи трябва да представят убедителни доказателства, че не са използвали непозволена сила. В становището на омбудсмана се изтъкват в разгърнат вид три основни въпроса, които задължително трябва да бъдат изяснени и да получат убедителен отговор при проверката от страна на прокуратурата и органите на МВР:

- нарушена ли е забраната за мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение;

- допуснати ли са нарушения на националните и международни стандарти за употреба на физическа сила и помощни средства от полицията;

- спазени ли са конституционните и законови гаранции на неприкосновеността на жилището.

Становището и препоръките на омбудсмана бяха адресирани до министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния прокурор, председателя на Народното събрание и до постоянната парламентарна Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на граждани. Те станаха повод за извършване на вътрешна проверка в МВР, както и за прокурорска проверка.

Омбудсманът беше уведомен през месец октомври за резултатите от тези проверки, според които служителите на МВР са допуснали административни нарушения, при осъществяването на полицейската акция, но отричат употребата на сила над допустимите предели.

Омбудсманът констатира, че при извършването на проверката са нарушени следните правозащитни стандарти:

- прехвърляне на тежестта на доказване върху полицейските органи при видими признаци на увреждане;

- недопускане на уклон към защита на полицейските служители, чрез игнориране и подценяване твърденията на пострадалите;

- недопускане на „политика на толерантност” към малтретирането.

Извършената от МВР проверка не представя убедителни доказателства, че нараняванията и медицинското състояние на пострадалите или не са получени при действията на полицейските служители, или са резултат от законосъобразно действие на полицията, което да може да бъде потвърдено. Омбудсманът не приема заключението на вътрешната проверка, че не са налице данни за полицейско насилие, тъй като в представената информация не е разгледан въпросът, свързан с видимите наранявания в областта на главата на Ширин Мустафова. Изводът на комисията, извършила проверката, че полицейският служител правомерно е използвал белезници, но не е изготвил докладна записка, не може да бъде приет от омбудсмана. Липсата на доклад за използваната физическа сила и помощни средства води до невъзможност да се определи налице ли са императивните основания, визирани в чл. 72 от ЗМВР за необходимостта от употребата на сила. Заключението на вътрешната проверка, че полицаите правомерно са упражнили полицейското правомощие – „извършване на проверка в помещение, без съгласието на собственика” по чл. 71 от Закона за МВР в апартамента на сем. Мустафови, но не е бил съставен протокол, не беше прието от омбудсмана.

Трябва да се подчертае, че изискването за съставяне на протокол, по реда на чл. 71 от ЗМВР, не е бюрократичен формализъм. То е гаранция срещу необосновано нарушаване на неприкосновеността на жилището. Липсата на протокол, подписан от присъствалите лица; осигуряването на един свидетел, каквото е изискването на ЗМВР; както и незабавното уведомяване на прокурор за направената проверка, е основание да се приеме, че в случая влизането в жилището на пострадалите е незаконосъобразно. Полицейските органи са превишили недопустимо правата си и са нарушили конституционното право на неприкосновеност на жилището.

Понастоящем, резултатите от прокурорската проверка се обжалват от пострадалите пред по-горестоящата прокуратура.


Омбудсманът образува и проверка по собствена инициатива на фактите и обстоятелствата, свързани с публикации в медиите за случай на твърдяно полицейско насилие, при разпита на Стефан Бофиров във Второ РПУ – гр. Пловдив, на 06.11.2010 г.

Твърденията на гражданина, че е пребит от четирима цивилни полицейски служители, за да признае извършване на кражба, бяха основание омбудсманът да се обърне към министъра на вътрешните работи с препоръка за провеждане на ефективно разследване, при спазване на конституционните и европейски стандарти за правата на човека. В изпълнение на отправената препоръка, комисия от Инспектората на МВР извърши проверка, която установи редица груби нарушения при задържането и разпита на пострадалия.

Омбудсманът оценява като положителен фактът, че при разследването не се допусна уклон към защита на полицейските служители, чрез игнориране и подценяване твърденията на пострадалия. А разследването доведе до разкриване на служителите, малтретирали Бофиров, и до налагането на дисциплинарни наказания1 с оглед извършените груби нарушения.

Беше образувана и прокурорска проверка, която трябва да изясни налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер.


В друг сигнал до омбудсмана се съдържаха твърдения за побой при арест и престой в Трето РПУ – гр. Пловдив. Жалбоподателката изразяваше опасения, че разследването по случая е неефективно и предубедено, тъй като се осъществява от подразделение на „Криминална полиция” – гр. Пловдив.

Въз основа на изнесените в сигнала данни, омбудсманът се обърна към министъра на вътрешните работи и главния прокурор на Република България с позиция, в която застъпи становището, че за да бъдат оценени като ефективни разследванията на случаи на полицейско малтретиране, те трябва да бъдат осъществени от разследващи екипи, които са независими от органите, чиито действия се разследват, както йерархически и институционално, така и практически.

В отговор на изпратената позиция бе получено уверение от Върховната касационна прокуратура, че описаните в сигнала нарушения са предмет на разследване. Образувано е досъдебно производство за извършено престъпление от полицейските служители.

С оглед спазване на изброените от омбудсмана принципи и стандарти, за разследващ орган е определен следовател от отдел „Следствен” при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив. Наблюдаващият прокурор е дал конкретен срок и указания за изпълнение при разследването.


В резултат от намесата на омбудсмана, през 2010 г. бяха наложени дисциплинарни наказания на служителите на МВР от Първо районно полицейско управление в София, които, в нарушение на установените норми и стандарти, бяха лишили задържан в полицейския арест гражданин от храна.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРОЯВИ

НА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И ДИСКРИМИНАЦИЯ
Във фокуса на омбудсмана на Република България попаднаха различни прояви, продиктувани от омраза – расова, етническа, сексуална и др. Подобни деяния пораждат несигурност и противопоставяне в обществото, като подкопават доверието в институциите и рушат социалната сплотеност. Те са в противоречие с основни ценности на Европейския съюз, прокламиращи уважение и толерантност към етническото, културното, религиозното и езиковото многообразие (чл. 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Освен това, попадналите на вниманието на омбудсмана случаи, засягат основни човешки права, прокламирани, както в международните актове, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила в страната, така и в Конституцията на Република България.
През месец септември 2010 г. омбудсманът сезира компетентните органи в страната, относно информацията за организиране на „Протест срещу циганския терор и инвазия”. За негови организатори бяха посочени Български национален съюз и „Гражданска инициатива равни права и отговорности”. Съобщението за проявата бе разпространено широко по електронен път, чрез специална интернет страница и в популярни социални мрежи, чрез видеоклип, озаглавен: „Протест против циганския терор – 25.09.2010”. В призива за протеста, недвусмислено и по недопустим начин, бе поставен знак за равенство между цяла етническа група и престъпността с изрази като: „...безконтролни изстъпления от страна на циганското малцинство”, „Цигани бият, грабят, изнасилват и убиват...”, „...лавинообразно нарастваща циганска престъпност”. Същевременно в клипа на инициативата, изготвен от организаторите, съществуваше отчетлив дискриминационен и антиетнически елемент, видим от призива „против циганския терор и инвазия”.

Омбудсманът смята, че подобни действия и призиви с откровено расистко съдържание грубо нарушават човешките права. Според чл. 20, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, „всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”.

Равенството и забраната за дискриминация е основен принцип и в Конституцията на Република България, която въвежда и абсолютна забрана за създаване на организации, чиято дейност е насочена „...към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите...”.

Наред с това, омбудсманът подчертава, че българският законодател преценява като висока обществената опасност подобни действия, криминализирайки ги като престъпления против националното и расовото равенство. Съгласно чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс, „който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”.

С оглед на изложените аргументи, омбудсманът направи незабавна проверка, при която беше установено, че Столичната община е разрешила провеждането на шествие от същите организатори, но под съвсем друго наименование, а именно „Митинг за защита на правата на българските граждани”. Затова, на основание чл. 19, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, бе препоръчано на кмета на Столична община да наложи забрана за провеждането на посоченото мероприятие, на основание чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – като нарушаващо правата и свободите на други граждани.

Съдържанието на призивите, които се отправят от организаторите на предвидения протест носят белезите на посочения в чл. 162 от Наказателния кодекс престъпен състав, като посредством слово и чрез електронни информационни системи подбуждат към расова вражда и омраза, и расова дискриминация. Поради това, омбудсманът отправи и сигнал до главния прокурор и до съответните компетентни органи на българското правителство.


Друг случай, носещ белезите на етническа омраза, стана повод за изразяване на официална позиция от страна на омбудсмана през месец юни 2010 г. Тогава в общественото внимание попадна случаят, свързан с побоя над граждани в трамвай № 20, отиващи на митинг в защита на правата на чужденците в България, организиран на 6 юни 2010 г. пред Дома за временно настаняване на чужденци в кв. „Бусманци”, София. Този акт на насилие предизвика остра реакция от страна на български и международни неправителствени организации.

Категоричната позиция на омбудсмана е, че само пълното разбиране на същността на проблема и решителното противодействие на престъпленията от расистки подбуди и омраза ще потушат общественото усещане за безнаказаност и всъщност мълчаливото насърчаване на тези деяния.

По този повод омбудсманът призовава компетентните държавни органи да обърнат особено внимание на проявите на насилие, като препоръчва да бъдат полагани всички усилия за залавяне на извършителите, за задълбочено разследване, за установяване на мотивите на деянието, както и за налагане на справедливо наказание на извършителите.
В своя предходен годишен доклад пред Народното събрание омбудсманът посочи и един опасен прецедент в община Пазарджик. Макар и изолиран, този случай беше оценен от омбудсмана като тревожен симптом за неразбиране от страна на местната власт на принципни и законови положения, гарантиращи толерантност и недискриминация.

Омбудсманът бе сезиран със сигнал от група граждани, че с текст от Наредбата за обществения ред в община Пазарджик се ограничават основни човешки права. Наредбата е приета с Решение № 211 на Общински съвет – Пазарджик, от 12 ноември 2009 г. Окончателно приетият на заседанието текст на чл. 14 гласи: „Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Мотивите за приемането на така разписаната норма е защитата на обществения ред от всякакви прояви на сексуална и друга ориентация на публични места.

По този повод омбудсманът извърши проверка, при която беше установено, че с разпоредбата на чл. 14 се засягат няколко основни човешки права, защитени от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните права на ЕС – правото на личен живот, свободата на изразяване и свобода на събранията и сдруженията.

Международните и конституционните стандарти не изключват възможността правото на личен живот, свободата на изразяване и свободата на мирни събрания да бъдат ограничавани. За да бъде допустима такава намеса, обаче, тя трябва да отговаря на изискванията, предвидени в Конституцията и ЕКПЧОС. В нарушение на посочените изисквания, забраната, предвидена в наредбата на общинския съвет на Пазарджик, ограничава свободата на изразяване и на мирни събрания на отделни граждани и на техни групи, определени по признак „сексуална и друга ориентация” и по този начин води до дискриминацията им. Във връзка с този случай, омбудсманът излезе с правозащитно становище.

Важно е да се посочи, че със същия сигнал бе сезирана и Комисията за защита от дискриминация. Тя обяви разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за обществения ред в Пазарджик за проява на пряка дискриминация по признак „сексуална ориентация” и предписа нейната отмяна. В мотивите си антидискриминационният орган в България обърна особено внимание на констатациите на омбудсмана относно правата на човека. Въпреки становищата и на двете институции, обаче, към момента Общинският съвет не е отменил дискриминационната разпоредба.
Изброените прояви на нетолерантност и дискриминация дават повод на омбудсмана да смята, че е необходимо да се предприемат трайни и решителни действия за предотвратяването им. Особено внимание трябва да се отделя за развиването на висока степен на чувствителност сред представителите на централни и местни органи на държавната власт, но също така и на отделните граждани и техните организации. Борбата срещу тези, недопустими за едно демократично общество явления, трябва да съчетава усилията на всички държавни институции и гражданското общество.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ
През 2010 г. бе оповестен четвъртият доклад на Европейската агенция по околна среда „Европейска околна среда: състояние и перспективи – SOER 2010” с анализ на стратегическите приоритетни области на ЕСь по отношение на околната среда – промени в климата; природа и биоразнообразие; природни ресурси и отпадъци; околна среда, здраве и качество на живот. Този задълбочен анализ и поглед отвътре към състоянието, тенденциите и перспективите в областта на околната среда за Европа даде възможност да видим къде сме ние – назад в класацията по отношение на управление на отпадъците, не прилагаме модерните технологии за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, населението е изложено на нива на замърсяване над допустимите норми, нивото на фините прахови частици е значително над средното за Европа и т. н.

Факт е, че Министерство на околната среда и водите налага все по твърдо европейските норми по отношение опазването на околната среда, но факт е и това, че при някои производства у нас спазването на тези изисквания се оказа трудно достижимо, че има общини, за които е под въпрос спазването на изискванията за оползотворяване на битовите отпадъци и т.н. Защото, опазването на околната среда изисква усилия от цялото общество, изисква предприемане на превантивни мерки, компетентност и финансов ресурс.


Подадените през 2010 г. жалби, свързани с опазване на околната среда и общественото здраве, са 32 – малък дял от жалбите до омбудсмана.

Недоволството на гражданите е свързано основно с:

- неспазване на изискванията за третиране на отпадъци;

- системни замърсявания на въздуха от производствена дейност;

- оплаквания за допуснати превишени нива на шум;

- разрешено изграждане на МВЕЦ и последствията върху околната среда;

- функциониране на ферма за отглеждане на животни в рамките на населено място;

- несъгласие с изградени базови станции за комуникация и др.
Годината започна с масово недоволство, по повод на предложените промени в Закона за генетично модифицираните организми. С убеждението, че доброто управление се характеризира със зачитане на гражданския интерес, омбудсманът на Република България изрази позиция, че един закон, който се отнася до хората и среща такава остра съпротива, не би трябвало да се приема лесно и прибързано, без широко обществено обсъждане и без да се зачита волята на гражданите. Затова и последвалата дискусия, обсъждането на предложените промените в закона от Консултативната комисия по генетично модифицирани организми, съставена от хабилитирани учени от различни области, доведе до очаквания от гражданите резултат.
Констатирани нарушения на правата на гражданите
Конкретни примери:

В институцията постъпи оплакване за допуснато системното замърсяване на въздуха в района на Стара Загора и съмнения за годността на измервателните станции и верността на отчетените данни. По случая бе отправена препоръка за усилен контрол на производствената дейност в района и непрекъснат диалог с гражданите. С посредничеството на омбудсмана се организира посещение на представители на групата „За чист въздух в Стара Загора” на автоматичната измервателната станция „Зеления клин”. Омбудсманът оцени като проява на добра администрация положените от областния управител усилия за подобряване на взаимодействието и координацията между институциите при случаи на превишени нива на замърсяване на въздуха и осигурената възможност за изявилите желание жители на Стара Загора и околните села, в близост до полигона в „Змейово”, да посещават и да наблюдават работата на полигона 24 часа в денонощието.

Омбудсманът бе сезиран с оплакване за допуснато функциониране на ферма за отглеждане на животни, в рамките на село Пиперково, област Русе. Беше установено лошо състояние на крайна улица в селото, поради изградените от фермера попивни ями за течните торови маси на уличното платно. По настояване на омбудсмана бяха извършени проверки на обекта от представители на РИОСВ – Русе и общината. Бяха дадени препоръки и бе осъществен последващ контрол. Очаква се собственикът на фермата да предприеме бързи мерки по изпълнение на дадените предписания и привеждане на животновъдния обект в съответствие със санитарните и хигиенни изисквания на Европейския съюз.

Недоволството си от изграждането на МВЕЦ „Роса” на река Леви Искър в землището на село Мала Църква, община Самоков, изразиха на граждани. Проверката показа, че фирмата е извършила изменение на първоначално одобреното инвестиционно предложение, което според РИОСВ – София, може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. След предприетите от контролния орган действия, се преустанови дейността по изграждане на МВЕЦ „Роса” до влизане в сила на решение по преценка необходимостта от извършване на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за направените изменения. Беше констатирано също, че задължението на компетентния орган и общината за оповестяване на заинтересованите лица и за запознаването им с инвестиционните намерения в съответния район е изпълнено формално. Това сочи отсъствието на представители на засегнатото население на общественото обсъждане на доклада по ОВОС през 2008 г.

Омбудсманът настоява всяко искане за осъществяване на проект и всяка информация да се предоставя на гражданите за достатъчен период от време, за да им се даде възможност да изразят мнение, преди вземането на решение от компетентния орган.
В доклада за 2009 г. омбудсманът обърна внимание на гражданското недоволство, във връзка с базовите станции за комуникация. На база направените констатации, препоръча на държавно и местно ниво да се осъществява стриктен контрол по спазване на законодателството при изграждането и функционирането на базовите станции за комуникация.

Трябва да се подчертае, че и през 2010 г. продължиха жалбите на граждани с упрек за занижен контрол и съмнения за вредно въздействие на излъчванията върху здравето на живущите в близост до антените. Пример за това са:

- оплакване срещу разрешеното монтиране на базова станция за комуникация на мобилния оператор „Глобул” на ул. “Поп Евстати Витошки” 54, София;

- недоволство от монтираната базова станция за комуникация в село Поленица, общ. Сандански;

- жалба от граждани, живущи в кв. Бояна, София, срещу разрешеното монтиране на базова станция за комуникация на мобилния оператор „Виваком” на ул. “Герганица” 24 и др.
Констатации и препоръки в областта на опазването на околната среда

При извършените проверки по жалби и сигнали на граждани, във връзка с опазването на околната среда, могат да се направят следните констатации:

- често не се предприемат адекватни мерки при оплаквания, свързани с високи нива на шум в околната среда;

- липсва доверие в отговорните институции по разрешение и контрол на базовите станции за комуникация;

- липсва измервателна апаратура по места за контрол на излъчванията на базовите станции за комуникация;
По инициатива на министър-председателя на Република България, със заповед от 03 септември 2009 г. бе създадена междуведомствена работна група за анализиране на добрата европейска практика при изграждането и експлоатацията на базовите станции, за анализ на съществуващата нормативна уредба у нас и за предложения за усъвършенстването й. До момента липсва резултат от предприетите действия.
В края на 2007 г, по повод проверка във връзка с кариерите за инертни материали в землището на село Студена, омбудсманът на Република България оповести становище, в което оцени като проява на лоша администрация липсата на координация в действията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Министерството на околната среда и водите в целия процес на разрешаване и контрол на добива на подземни богатства, нееднозначното прилагане на законодателството, проявите на слабост при прилагане на нормативната уредба за защита на околната среда и гарантиране на спазването на законите.

Наред с конкретните препоръки към отговорните институции, омбудсманът привлече вниманието на министър-председателя на Република България върху необходимостта от:

- приемане на стратегия за развитие на миннодобивния отрасъл, поради това, че добивът на подземни богатства е основа за икономическото развитие и разумното им използване води до повишаване на икономическия потенциал. Такава стратегия ще даде възможност за перспективно планиране;

- налагане на мораториум върху предоставянето на нови концесии за добив на инертни материали в находище „Студена”;

- необходимо е единно ръководство на отрасъла, което да гарантира не само икономическите ползи от добива, но и правата и интересите на местните общности.

Омбудсманът адмирира промените в Закона за подземните богатства от 2010 г, с които се създава единен орган по управлението на подземните богатства и се въвежда единен подход при определяне на държавната политика за разпореждане с подземните богатства.


Въз основа на направените констатации омбудсманът препоръчва:

- Министерството на здравеопазването и Министерският съвет да предприемат бързи действия за усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с базовите станции за комуникация;

- Министерство на околната среда и водите да предприема бързи и безкомпромисни мерки в борбата с различните замърсители, ако нивата превишават безопасните граници;

- да продължат усилията за осигуряване на прозрачност и информираност на населението при дейности свързани с околната среда и човешкото здраве;

- компетентните държавни институции да оказват съдействие на местните органи на самоуправление в усилията за постигане на европейските норми на защита в областта на околната среда.


Проблеми, свързани с наличието на безстопанствени животни и зачестилите случаи на проява на особена жестокост към животни
През 2010 г. до омбудсмана постъпиха множество жалби, свързани както с наличието на бездомни кучета и нападения над хора, така и с проявите на особена жестокост към животни.

Извършените проверки, събраната по случая информация и проведените срещи с представители на неправителствени организации за защита на животните, дадоха ясна представа за съществуващите проблеми. Беше установено, че:

- липсва резултат (или има частичен резултат) в борбата с бездомните животни;

- налице е неангажираното отношение на контролните органи по прилагане на Закона за защита на животните;

- липсва идентификация на животните;

- единици са общините, в които са регистрирани домашните любимци;

- зачестяват случаите на прояви на особена жестокост към животните;

- необходимо е да се обединят усилията на институциите за справяне с проблема.

Този въпрос чака своето решение и омбудсманът настоява за спешни действия, защото адекватната защита на животните е в интерес на цялото общество.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница