През 2010 г. по инициатива на омбудсмана на Република България бяха образувани следните конституционни дела

През 2010 г. по инициатива на омбудсмана на Република България бяха образувани следните конституционни дела:

С решение № 15 от 21 декември 2010 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.) Конституционният съд прие, че е налице частична противоконституционност на чл. 519 и 520 от ГПК, само в частта на уредбата, създадена с § 1 и § 2 на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), по силата на които се извърши цялостно приравняване на общините към държавните учреждения относно забраната за принудително изпълнение на парични вземания. Конституционният съд прие за недопустими исканията на омбудсмана за установяване несъответствие на чл. 519 и 520 от ГПК с Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

С определение № 8 от 2 декември 2010 г. искането бе отклонено.

В становището на омбудсмана се посочва, че разглежданият закон е лош пример за пълно заобикаляне на основни принципи на законодателния процес и правовата държава, както и на конкретните парламентарни процедури, предвидени в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Приетият на първо четене законопроект за развитие на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет на 18.12.2009 г. е напълно различен като философия и принципи от гласувания на второ четене. Както е азбучно известно, на първо четене парламентът изразява отношението си именно към философията и принципите на даден законопроект и ако те бъдат подкрепени с вота на народните представители, стават рамката от която Народното събрание не може да излиза в хода на обсъжданията между двете четения и при окончателното второ гласуване на законопроекта. Тъкмо обратното се случи със Закона за развитието на академичния състав на Република България.

С решение № 11 от 5 октомври 2010 г. преобладаващата част от оспорваните текстове бяха обявени за противоконституционни.

По конституционно дело № 12 от 2010 г., образувано по искане на 61 народни представители от 41-то Народно събрание. Искането е да бъде дадено задължително тълкуване относно правната категория „мандат”, според основния ни закон и може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно извън основанията, изрично посочени в Конституцията и закона. В искането се посочват съображения за правния интерес от тълкуването, както и за значението на мандата за организиране на държавния живот и дейността на държавните органи.

В становището си по делото омбудсманът на Република България посочва, че не може чрез последваща промяна на закона, респ. приемане на изцяло нов закон, да се създаде нормативно основание за предсрочно прекратяване на мандата. Това би съставлявало посегателство върху независимостта и автономното осъществяване на правомощията на съответния мандатен орган.

Конституционният съд се произнесе с Решение № 13/2010 г.
Искания на граждани и организации за сезиране на КС, отклонени от омбудсмана с мотивирани становища
И през 2010 г. бяха разгледани редица искания от граждани и граждански структури за сезиране на Конституционния съд на разпоредби на закони. След задълбочено обсъждане беше констатирано, че не са налице основания омбудсманът да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.

Така например бяха отклонени искания, във връзка с разпоредби на Закона за устройство на територията, Закона за животновъдството, Закона за правната помощ, Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиритехническите изделия, Закона за достъп и разкривани на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, Кодекса за социално осигуряване и др.

- разпоредба на Закона за местните данъци и такси, относно предвиденото облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества да се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност;

- норми в Закона за движение по пътищата относно необжалваемостта на административните глоби до 50 лв.;

- разпоредба на Закона за устройство на територията, във връзка с прилагането на действащите подробни устройствени планове, в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата и с тези планове предназначението им е променено за други нужди;