Доклад за дейността на омбудсмана на



страница9/11
Дата22.07.2016
Размер2.48 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

През 2010 г. по инициатива на омбудсмана на Република България бяха образувани следните конституционни дела:


Конституционно дело № 9 от 2010 г. за установяване противоконституционността на разпоредбите на чл. 519 и чл. 520 от ГПК, според които се забранява принудителното изпълнение на парични вземания против държавни учреждения и общини. Според омбудсмана, тази уредба нарушава права и свободи на гражданите, противоречи на принципа за неприкосновеността на частната собственост, на равнопоставеността на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика и на равенството на страните в съдебния процес, тъй като дава привилегия на държавните учреждения и общините сами да преценяват кога и как да заплатят свои задължения към гражданите.

С решение № 15 от 21 декември 2010 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.) Конституционният съд прие, че е налице частична противоконституционност на чл. 519 и 520 от ГПК, само в частта на уредбата, създадена с § 1 и § 2 на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), по силата на които се извърши цялостно приравняване на общините към държавните учреждения относно забраната за принудително изпълнение на парични вземания. Конституционният съд прие за недопустими исканията на омбудсмана за установяване несъответствие на чл. 519 и 520 от ГПК с Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.



Конституционно дело № 14 от 2010 г. за установяване на противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 72 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 65 от 2008 г., в сила от 22.07.2008 г., изм., ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.). Съгласно оспорената разпоредба, „за приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г., отм., бр. 28 от 2002 г.), върху имуществото на приватизираното дружество”.

С определение № 8 от 2 декември 2010 г. искането бе отклонено.


През 2010 г. омбудсманът беше конституиран като страна по няколко конституционни дела, като например:
По конституционно дело № 13 от 2010 г., образувано по искане на петдесет и двама народни представители от 41-то Народно събрание, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, във връзка с чл. 150, ал. 1 от Конституцията, за установяване противоконституционността на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 2, т. 2; чл. 4, ал. 3; чл. 5, ал. 3; чл. 10, ал. 2; чл. 12; чл. 15, ал. 2; чл. 17; чл. 18; чл. 24, ал. 2; чл. 27, ал. 1; чл. 27, ал. 4, изр. второ; чл. 29; чл. 24 - 29; чл. 30; чл. 34; чл. 34, ал. 5; чл. 34, ал. 6; чл. 35, ал. 1, т. 2; чл. 35, ал. 4; § 2; § 3; § 7; § 9, ал. 1, изр. второ и ал. 2; § 10 и § 11 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.).

В становището на омбудсмана се посочва, че разглежданият закон е лош пример за пълно заобикаляне на основни принципи на законодателния процес и правовата държава, както и на конкретните парламентарни процедури, предвидени в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Приетият на първо четене законопроект за развитие на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет на 18.12.2009 г. е напълно различен като философия и принципи от гласувания на второ четене. Както е азбучно известно, на първо четене парламентът изразява отношението си именно към философията и принципите на даден законопроект и ако те бъдат подкрепени с вота на народните представители, стават рамката от която Народното събрание не може да излиза в хода на обсъжданията между двете четения и при окончателното второ гласуване на законопроекта. Тъкмо обратното се случи със Закона за развитието на академичния състав на Република България.

С решение № 11 от 5 октомври 2010 г. преобладаващата част от оспорваните текстове бяха обявени за противоконституционни.

По конституционно дело № 12 от 2010 г., образувано по искане на 61 народни представители от 41-то Народно събрание. Искането е да бъде дадено задължително тълкуване относно правната категория „мандат”, според основния ни закон и може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно извън основанията, изрично посочени в Конституцията и закона. В искането се посочват съображения за правния интерес от тълкуването, както и за значението на мандата за организиране на държавния живот и дейността на държавните органи.

В становището си по делото омбудсманът на Република България посочва, че не може чрез последваща промяна на закона, респ. приемане на изцяло нов закон, да се създаде нормативно основание за предсрочно прекратяване на мандата. Това би съставлявало посегателство върху независимостта и автономното осъществяване на правомощията на съответния мандатен орган.

Конституционният съд се произнесе с Решение № 13/2010 г.
Искания на граждани и организации за сезиране на КС, отклонени от омбудсмана с мотивирани становища
И през 2010 г. бяха разгледани редица искания от граждани и граждански структури за сезиране на Конституционния съд на разпоредби на закони. След задълбочено обсъждане беше констатирано, че не са налице основания омбудсманът да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.

Така например бяха отклонени искания, във връзка с разпоредби на Закона за устройство на територията, Закона за животновъдството, Закона за правната помощ, Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиритехническите изделия, Закона за достъп и разкривани на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, Кодекса за социално осигуряване и др.


Искания на граждани за сезиране на КС в процес на обсъждане
На вниманието на омбудсмана са предложения за оспорване законови норми, като:

- разпоредба на Закона за местните данъци и такси, относно предвиденото облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества да се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност;

- норми в Закона за движение по пътищата относно необжалваемостта на административните глоби до 50 лв.;

- разпоредба на Закона за устройство на територията, във връзка с прилагането на действащите подробни устройствени планове, в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата и с тези планове предназначението им е променено за други нужди;



- текстове от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, свързани с облагаемия доход от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители.
Омбудсманът в защита на правата на гражданите при констатиране на нарушения чрез законови разпоредби
Участието на омбудсмана в законодателния процес произтича от неговите проверки по индивидуални жалби, а също и от самосезирания по въпроси от висока обществена значимост. Така се дава възможност за достъп на обществеността до законодателния процес, да се чуе мнението на гражданите.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница