Доклад за дейността на „пангеа ад, гр. София през първото шестмесечие на 2016 г



Дата01.03.2017
Размер148.86 Kb.
МЕЖДИНЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА

НА „ПАНГЕА” АД, гр. София

през първото шестмесечие на 2016 г.,

съгласно чл.100о, ал.4, т.2 от ЗППЦК


  1. Важни събития за „ПАНГЕА” АД, настъпили през първото тримесечие на 2015 г. (01.01.2016 г. – 31.03.2016 г.)


На 28.01.2016 г. дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността междинен финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2015 г.
На 29.03.2016 г. дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността Годишен финансов отчет към 31.12.2015 г.
На 08.04.2016 дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността покана и материали за свикване Общо събрание на акционерите
На 14.04.2016 дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността публикация В ТР на покана за свикване Общо събрание на акционерите
На 20.04.2016 дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността Междинен финансов отчет за първото тримесечие на 2016 г.
На 30.05.2016 дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността протокол от проведеното на 30.05.2016 г. общо събрание на акционерите и е представило уведомление за приетите важни решения.
3. Влияние на важните събития за „ПАНГЕА” АД, настъпили през първото тримесечие на 2015 г. върху резултатите във финансовия отчет
Към 30.06.2016 г. ПАНГЕА АД не отчита приходи от дейността, а разходите за дейността са в размер на … хил. лв.

Към 30.06.2016 г. „ПАНГЕА” АД регистрира нетна загуба на стойност … хил. лв.в сравнение с отчетената към 30.06.2015 г. нетна загуба на дружеството в размер на ........ хил. лв.

Към 30.06.2016 г. общата сума на активите на дружеството е …….. хил. лв., а стойността на собствения капитал е …….. хил. лв.
4.Описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправено „ПАНГЕА” АД през следващия финансов период

СИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ

ОБЩ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ РИСК


Британският вот на 23.06.2016 г. за излизане от Европейския съюз (ЕС) обуславя в голяма степен настоящото и бъдещото общо европейско икономическо, финансово и политическо положение.

Решението на Великобритания за напускане на ЕС накара Международния валутен фонд (МВФ) да намали прогнозата си за годишния растеж за тази и следващата година. В доклада си за глобалните икономически перспективи (World Economic Outlook), публикуван в края на юни 2016 г., МВФ прогнозира световният растеж да е 3,1 % през 2016 г., което е с 0,1 процентни пункта по-ниско от прогнозата през април и с 0,3 процентни пункта под оценката от януари. МВФ намали прогнозата си и за глобалния растеж през 2017 г. до 3,4 %, след като през април обяви очаквания за 3,5 %, а през януари – за 3,6 %.

МВФ намали прогнозата си и за растежа на Великобритания тази година до 1,7 % спрямо очаквания 1,9 % в доклада през април. Понижението за ръста за 2017 г. е дори по-силно – икономиката ще се разшири едва с 1,3 % вместо с 2,2 %. Тези прогнози се базират на споразумение на Великобритания с ЕС, което избягва сериозно засилване на икономическите бариери, както и на липса на допълнително сътресение на пазарите и ограничени политически катаклизми. При по-негативен сценарий обаче секторът на услугите може да бъде преместен от Великобритания в еврозоната, удряйки потреблението и инвестициите и водейки до рецесия в страната, предупреди МВФ. Това повтаря твърденията на Goldman Sachs, чиито икономисти виждат „слаба“ рецесия до началото на 2017 г.

МВФ намали и прогнозата си за еврозоната за 2017 г. заради Brexit. 19-членният валутен съюз сега се очаква да се разрасне средно с 1,4 % следващата година вместо с 1,6% според предишните прогнози. Германия, Франция, Италия и Испания са сред страните с понижени очаквания за следващата година. САЩ също ще се разрасне с 2,2% тази година вместо с 2,4%, каквато бе прогнозата през април. Това се дължи на разочароващия растеж от първото тримесечие, а не на вота около Brexit, посочват от МВФ.

На 29.06.2016 г., по време на годишната конференция на ЕЦБ, заместник-председателят на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви, че британското решение за напускане на ЕС вероятно ще доведе до по-слаб растеж в еврозоната, тъй като Великобритания ще внася по-малко стоки от компании от зоната с единна валута. Вицегуверньорът обаче добави, че Великобритания не е „основна икономическа зона“ и че паундът вече не е голяма международна валута. 

Текущата позиция на ЕЦБ за това как решението от Brexit ще повлияе на еврозоната до голяма степен съвпада с прогнозите на частния сектор, които предполагат, че вотът на Великобритания да излезе от ЕС ще струва на блока 0,5 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите три години.

Вицепрезидентът на ЕЦБ подчертава, че веднага след резултатите от британския референдум по членството на страната в ЕС пазарите сред 19-те страни членки на еврозоната са продължили да работят. Той добави, че еврото е спаднало с 2 % спрямо долара и няма признаци за натиск върху спредовете между по-безопасния германски дълг и по-рисковите италиански и испански държавни облигации.Той призна обаче, че сривът на акциите на банките в региона показва, че явно има „сериозна липса на доверие към банките в Европа като цяло“.

В България, по данни на НСИ през юни 2016 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 0.9 пункта спрямо май 2016 г. в резултат на подобрения бизнес климат в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите.




Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 0.8 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на оптимистичните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Несигурната икономическа среда остава основният проблем за развитието на бизнеса, посочен от 49.7 % от предприятията.

През юни съставният показател „бизнес климат в строителството” се понижава с 1.8 пункта в резултат на по-резервираните очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По тяхно мнение настоящата строителна активност е леко намалена в сравнение с предходния месец и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са по-неблагоприятни.

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се покачва с 0.9 пункта спрямо май 2016 г., което се дължи на подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията.

През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” нараства с 3.9 пункта главно поради по-оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Според оценката на Фискалния съвет, представена на 19.07.2016 г., икономическият растеж на България през тази година ще варира в диапазона 1,8 – 2,5 % в зависимост от различните сценарии за развитие. Оценките и анализите на Фискалния съвет за икономиката са направени на базата на анализ на средносрочната бюджетна прогноза, Конвергентната програма и очакванията на различните международни финансови институции за световната икономика и България.

Като основни външни рискове в анализа на Фискалния съвет се открояват забавянето на икономиките на развиващите се страни от Азия и Южна Америка и особено на Китай, с който икономиката на Европейския съюз (ЕС) – основният ни търговски партньор, е силно обвързана. Дисбаланс на световната икономика пораждат и по-ниските цени на горивата и ресурсите.

Друг подчинен външен риск са политическите и военни конфликти.

Според Фискалния съвет основният вътрешен риск е свързан с ниското ниво на инвестиции, предварителните данни на НСИ за които сочат, че продължава да се отчита силен спад. Данъчната структура е благоприятна, но остава тежестта върху малкия и среден бизнес, т.е. има потенциал за подобряване на бизнес средата чрез реформи. От Фискалния съвет посочват, че забавянето на структурните реформи също ще възпрепятства растежа.

Според годишното проучване на несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа за 2015 г., изготвено от Coface, за втора поредна година България продължава да отчита спад на компаниите, изпаднали в несъстоятелност, като за 2015 г. понижението е от 8,1 % спрямо спад от 23 % през предишната година. Данните от доклада показват, че има по-малко от 2 фалита на 1000 активни компании в България. В страната делът на несъстоятелностите е 0,15 % от общия брой на компаниите, като това е един от най-ниските показатели за Централна и Източна Европа.

За периода от 1 януари до 30 юни 2016 г. броят на компаниите, обявени в несъстоятелност, е 245, като за същия период на миналата година те са били 346, което означава спад от 29 %.

Според данните на Coface основните причини за финансовите затруднения на компаниите в България са високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и по-малкото възможности за финансиране.

Прогнозите на компанията за 2016 г. сочат продължаващо намаляване на фалитите, този път обаче с доста по-малък ръст – 2,3 %.
ЛИХВЕН РИСК
Лихвеният риск е свързан с възможни, евентуални, негативни промени в лихвените нива, установени от финансовите институции на Република България.

През февруари 2016 г. ЕЦБ прие решение да даде нови стимули за финансовия сектор. На 10.03.2016 г. УС на ЕЦБ прие следните решения:


  • Основният лихвен процент за рефинансиране на търговските банки се променя на 0 %. Ефектът от това решение е по-скоро символичен, тъй като до този момент лихвеният процент беше 0,05 %.

  • Депозитният лихвен процент се променя на -0,4 %, което означава, че за да депозират излишните си в момента средства при ЕЦБ, търговските банки трябва да плащат повече. Целта е банките да увеличат кредитирането, с което да се подкрепи икономическия ръст.

  • Стимули за кредитиране – ЕЦБ ще предоставя на банките кредити при 0% лихва през следващите четири години. Освен това лихвата може да стане отрицателна и да достигне до -0,4 %, ако банките кредитират бизнеса. Това означава, че ЕЦБ на практика ще плаща на търговските банки, за да взимат кредити от нея.

  • Програмата за изкупуване на корпоративен дълг се увеличава от 60 на 80 млрд. евро месечно. Целта е в икономиката да се влеят свежи пари, с които да се преследват целите за инфлацията в Еврозоната.


Въпреки всичките тези опити за предизвикване на инфлация, прогнозата на ЕЦБ е, че поне до 2018 година целяната инфлация от 2 на сто няма да бъде постигната. За следващата година икономистите на банката очакват инфлация от 1,3 на сто и 1,6 на сто. При прогнозите за ръста на икономика числата също са доста ниски – 1,7 и 1,8 на сто за 2017 и 2018 година.

На 2 юни 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение програмата за закупуване от корпоративния сектор да започне на 8 юни 2016 г. и одобри останалите технически спецификации на програмата.

На 22 юни 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да възстанови изключението, отнасящо се до търгуемите дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, което временно прекратява прилагането на праг за минимален кредитен рейтинг при изискванията за допустимост на обезпечения за тези инструменти, като се прилагат дисконтиранията, посочени в правния акт за изпълнение.

На 9 юни 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ одобри хармонизацията на олихвяването, прилагано за гаранционните фондове на системно важните платежни системи, държани при Евросистемата, спрямо лихвения процент по депозитното улеснение. Хармонизираното олихвяване ще бъде отразено в двустранните споразумения между операторите на системно важните платежни системи и съответните централни банки от Евросистемата най-късно до 24 септември 2016 г. Управителният съвет също така одобри прилагането на лихвения процент по депозитното улеснение, който е в сила, към всички гаранционни фондове на инфраструктури на финансовия пазар, държани при Евросистемата.



Основните лихвени проценти, определени от БНБ за периода

01.01.2016 – 30.06.2016 г. са:

Таблица № 2

Месец

Основен лихвен процент

Януари 2016 г.

0.01 %

Февруари 2016 г.

0.00 %

Март 2016 г.

0.00 %

Април 2016 г.

0.00 %

Май 2016 г.

0.00 %

Юни 2016 г.

0.00 %


*Източник:БНБ
ИНФЛАЦИОНЕН РИСК
Инфлационният риск представлява всеобщо повишаване на цените, при което парите се обезценят и съществува вероятност от понасяне на загуба от домакинствата и фирмите.

По данни на НСИ индексът на потребителските цени за април 2016 г. спрямо март 2016 г. е 100.0 %, т.е. месечната инфлация е 0.0 %. Инфлацията от началото на годината (април 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.0 %, а годишната инфлация за април 2016 г. спрямо април 2015 г. е минус 2.2 %. Средногодишната инфлация за периода май 2015 - април 2016 г. спрямо периода май 2014 - април 2015 г. е минус 0.4 %.

По данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за април 2016 г. спрямо март 2016 г. е 99.8 %, т.е. месечната инфлация е минус 0.2 %. Инфлацията от началото на годината (април 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.5%, а годишната инфлация за април 2016 г. спрямо април 2015 г. е минус 2.5 %. Средногодишната инфлация за периода май 2015 - април 2016 г. спрямо периода май 2014 - април 2015 г. е минус 1.0 %.

Индексът на потребителските цени за май 2016 г. спрямо април 2016 г. е 100.0 %, т.е. месечната инфлация е 0.0 %. Инфлацията от началото на годината (май 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.0 %, а годишната инфлация за май 2016 г. спрямо май 2015 г. е минус 2.0 %. Средногодишната инфлация за периода юни 2015 - май 2016 г. спрямо периода юни 2014 - май 2015 г. е минус 0.6 %.

Хармонизираният индекс на потребителските цени за май 2016 г. спрямо април 2016 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0 %. Инфлацията от началото на годината (май 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.5 %, а годишната инфлация за май 2016 г. спрямо май 2015 г. е минус 2.5%. Средногодишната инфлация за периода юни 2015 - май 2016 г. спрямо периода юни 2014 - май 2015 г. е минус 1.2 %.

Индексът на потребителските цени за юни 2016 г. спрямо май 2016 г. е 99.9 %, т.е. месечната инфлация е минус 0.1 %. Инфлацията от началото на годината (юни 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.1 %, а годишната инфлация за юни 2016 г. спрямо юни 2015 г. е минус 1.3 %. Средногодишната инфлация за периода юли 2015 - юни 2016 г. спрямо периода юли 2014 - юни 2015 г. е минус 0.8 %.

Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни 2016 г. спрямо май 2016 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.3 %, а годишната инфлация за юни 2016 г. спрямо юни 2015 г. е минус 1.9 %.

Средногодишната инфлация за периода юли 2015 - юни 2016 г. спрямо периода юли 2014 - юни 2015 г. е минус 1.3 %.

Различният обхват на ИПЦ и ХИПЦ и съответно различната структура на потреблението са причина за различните стойности на двата индекса.
Инфлацията за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. е следната:

Таблица № 3

Месец

% на инфлацията

Януари 2016 г.

0.00 %

Февруари 2016 г.

- 0.3 %

Март 2016 г.

- 0.7 %

Април 2016 г.

0.00 %

Май 2016 г.

0.00 %

Юни 2016 г.

-0.1 %


*Източник:НСИ


ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК
Политическият риск е вероятността от смяна на Правителството или от внезапна промяна в неговата политика, от възникване на вътрешнополитически сътресения и неблагоприятни промени в стопанското законодателство, в резултат на което средата, в която оперират местните стопански субекти да се промени негативно, a инвеститорите да понесат загуби.

Политическите рискове за България в международен план са свързани с поетите ангажиментите за осъществяване на сериозни структурни реформи в страната в качеството й на равноправен член на ЕС, повишаване на социалната стабилност и ограничаване на неефективните разходи.

В Доклада за България на ЕК от 26.02.2016 г. се прави задълбочен преглед на всички сектори и като част от основните заключения и предстоящи политически предизвикателства за страната се посочват:


  • „Функционирането на финансовия сектор като цяло се стабилизира, но продължават да съществуват рискове.” Констатира се подобрение в „ликвидността и рентабилността на банковия сектор”, но се сочи, че „по-сериозна оценка на устойчивостта на сектора може да бъде направена само въз основа на резултатите от предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост, които се очакват към края на лятото.” Набелязани са слабости в небанковия сектор, които все още не са отстранени.

  • „Продължават да съществуват рискове, произтичащи от големите задължения на предприятията, и пречки пред намаляването на задлъжнялостта. Трайната отрицателна инфлация затруднява още повече намаляването задлъжнялостта и оказва допълнителен натиск върху рентабилността на нефинансовите предприятия.”

  • „Външната позиция на страната като цяло се е подобрила допълнително, но продължават да съществуват рискове.”

  • „Оставащите слабости на пазара на труда продължават да затрудняват растежа и ограничават капацитета за приспособяване на икономиката.” Отбелязва се, че „въпреки напредъка с реформите на активната политика на пазара на труда, по-доброто насочване на хората към свободните работни места е затруднено от недостатъчното приоритизиране, насочване и устойчивост на мерките в тази област.”

Резултатът от референдума във Великобритания, проведен на 23.06.2016 г., на който 51,9 % от гласоподавателите гласуваха „За” напускане на Европейския съюз, доведе до трусове на пазарите по цял свят, които са по-големи и от тези в разгара на глобалната финансова криза и предизвика сериозни притеснения относно бъдещето на Европейския съюз. За Европейския съюз излизането на Великобритания крие опасност от цикъл на дезинтгеграция. В международен план, напускането на втората по големина икономика в ЕС ще нанесе сериозен удар върху позицията и репутацията на ЕС.

Министърът на финансите на България Владислав Горанов не очаква сериозно пряко влияние върху България след референдума във Великобритания. „Ние ще бъдем засегнати дотолкова, доколкото нашата икономика е част от тази на ЕС. Стокооборотът ни с Великобритания е относително малък и не се очаква пряк ефект и по тази линия.

Brexit предоставя и възможности за България. Очаква се в отговор на евроскептицизма Европа да предприеме стъпки за по-ускорена интеграция. А това дава възможност за България да скъси времето за сближаване с европейското семейство по линия на Шенген и еврозоната.”

България, както и другите държави – членки на ЕС от региона, продължава да бъде сериозно засегната от общо европейския проблем с интензивния бежански поток от Близкия Изток.

Политическият риск ще се увеличи в случай, че настоящото правителство не успее да предприеме адекватни мерки за финансово и икономическо стабилизиране на страната, както и за последователно извършване на сериозни реформи в съдебната система и във всички нереформирани сфери на обществения живот.

Други фактори, които също влияят на този риск, са евентуалните законодателни промени и в частност тези, които касаят стопанския и инвестиционния климат в страната.



ВАЛУТЕН РИСК

Експозицията към валутния риск представлява зависимостта и ефектите от изменението на валутните курсове. Систематичният валутен риск е вероятността от евентуална промяна на валутния режим на страната (валутен борд), което би довело или до обезценяване на лева или до поскъпване на лева спрямо чуждестранните валути.

Валутният риск ще има влияния върху компании, имащи пазарни дялове, плащанията на които се извършват във валута, различна от лева и еврото. Тъй като съгласно действащото законодателство в страната българският лев е фиксиран към еврото в съотношение EUR 1 = BGN 1.95583, а Българската народна банка е длъжна да подържа ниво на българските левове в обръщение, равно на валутните резерви на банката, рискът от обезценяване на лева спрямо европейската валута е минимален и се състои във евентуално предсрочно премахване на валутния борд в страната. На този етап това изглежда малко вероятно, тъй като очакванията са валутният борд да бъде отменен при приемането на еврото в България за официална платежна единица.

Теоретично, валутният риск би могъл да се повиши, когато България се присъедини към втория етап на Европейския Валутен Механизъм (ЕRМ II). Това е режим, в който страната трябва да поддържа валутния курс спрямо еврото в границите на +/-15% спрямо централен паритет. На практика, всички държави, които понастоящем са в този механизъм (Дания, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Малта), са свидетели на колебания, които са съществено по-малки от позволените ±15%.

Фиксираният курс на лева към еврото не елиминира за българската валута риска от неблагоприятни движения на курса на еврото спрямо другите основни валути (щатски долар, британски паунд, швейцарски франк) на международните финансови пазари, но към настоящия момент дружеството не счита, че такъв риск би бил съществен по отношение на дейността му. Дружеството може да бъдат засегнато от валутния риск в зависимост от вида на валутата на паричните постъпления и от вида на валутата на потенциалните заеми на дружеството.
ЛИКВИДЕН РИСК
Проявлението на ликвидния риск по отношение на дружеството се свързва с възможността за липса на навременни и/или достатъчни налични средства за посрещане на всички текущи задължения. Този риск може да настъпи, както при значително забавяне на плащанията от страна на длъжниците на дружеството, така и при не достатъчно ефективно управление на паричните потоци от дейността на дружеството.
НЕСИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ

УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ НА ПРОЕКТИТЕ

Дружеството участва във всички фази на развитието на инвестиционните проекти в областта на недвижимите имоти – закупуване на терени, преотреждане на терените, строителство, продажба и отдаване под наем. Забавянето на някоя отделна фаза от изпълнението ще доведе до удължаване на сроковете за изпълнение на целия проект. Това от своя страна означава намаляване на нормата на възвращаемост на проектите, тъй като свободните средства ще трябва да бъдат вложени краткосрочно при по-ниска доходност. С цел минимизиране на този риск дружеството провежда задълбочени проучвания преди старта на всеки проект. Освен това се стреми към активно и възможно най-ефективно управление на свободния паричен ресурс.

Поради въвеждането на нови процедури и усложнения все повече време е необходимо за старта на инвестиционни проекти в региона на Източна Европа. Прилагането на по-стриктни изисквания към опазването на околната среда е причина да се изисква и сертификат за енергийна ефективност, което допълнително забавя и натоварва процедурата по издаване на разрешително.
СЛАБА ЛИКВИДНОСТ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Инвестициите в недвижими имоти са едни от най-слабо ликвидните активи като продажбата им е свързана с продължителни периоди от време и високи транзакционни разходи. Управлението на този вид риск може да бъде осъществено само на база оптимизиране на капиталовата структура на дружеството чрез използване на механизмите на дълговото финансиране, както и чрез хеджиране на риска чрез поддържане на многократно по-ликвидните финансови активи.
5. Информация за сключени големи сделки между свързани лица през първото шестмесечие на 2016 г.
През първото шестмесечие на 2016 г. „ПАНГЕА” АД не е сключвало сделки със свързани лица.
28.07.2016 г. За „ПАНГЕА” АД:…………………..

гр. София Стелла Тсангари



Изпълнителен директор


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница