5. Обобщени резултати от работата на ДФС от юли 2010 до май 2011 г.
Резултатите от проведеното измерване на реалното производство на ДФС от трите различни технологии на произовдство на фотовлтаици за периода м. юли 2010 – м. май 2011 са представени в Таблица 18.
Таблица 18.
|
|
Монокристални, kWh/kWp
|
Хибридни, kWh/kWp
|
Тънкослойни, kWh/kWp
|
Слънчева радиация, W/m2
|
Средна температура нa модулите,°C
|
Средна температура на въздуха, °C
|
Среднa влажност на въздуха, %
|
Часове с валежи през деня
|
Часове на работа на монокристални
|
Часове на работа на хибридни
|
Часове на работа на тънкослойни
|
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
2010
|
Юли
|
171,76
|
172,47
|
170,57
|
282,00
|
30,29
|
25,56
|
0,70
|
28,95
|
404,00
|
401,00
|
371,00
|
2010
|
Август
|
193,56
|
187,98
|
185,76
|
296,90
|
33,03
|
28,12
|
0,63
|
1,75
|
383,00
|
383,00
|
362,00
|
2010
|
Септември
|
154,98
|
141,96
|
137,74
|
242,57
|
24,94
|
21,89
|
0,61
|
4,00
|
324,00
|
322,00
|
308,00
|
2010
|
Октомври
|
79,71
|
68,84
|
59,62
|
117,51
|
13,84
|
13,17
|
0,72
|
27,00
|
270,00
|
268,00
|
235,00
|
2010
|
Ноември
|
70,46
|
59,82
|
59,13
|
120,46
|
15,66
|
15,93
|
0,71
|
8,95
|
239,00
|
236,00
|
205,00
|
2010
|
Декември
|
37,44
|
33,26
|
38,51
|
74,42
|
4,53
|
6,01
|
0,76
|
8,00
|
193,00
|
190,00
|
165,00
|
2011
|
Януари
|
45,66
|
38,51
|
38,86
|
83,10
|
2,88
|
3,64
|
0,83
|
24,00
|
218,00
|
215,00
|
178,00
|
2011
|
Февруари
|
88,60
|
66,10
|
58,43
|
137,57
|
3,41
|
3,52
|
0,64
|
25,00
|
227,00
|
223,00
|
208,00
|
2011
|
Март
|
125,38
|
101,14
|
87,56
|
175,54
|
8,30
|
6,39
|
0,71
|
0,00
|
309,00
|
305,00
|
277,00
|
2011
|
Април
|
122,88
|
104,85
|
97,87
|
196,78
|
12,54
|
9,17
|
0,77
|
0,00
|
331,00
|
327,00
|
293,00
|
2011
|
Май
|
176,75
|
153,25
|
154,63
|
265,78
|
21,30
|
15,32
|
0,80
|
0,00
|
381,00
|
380,00
|
359,00
|
|
Total
|
754,57
|
704,83
|
693,19
|
152,62
|
|
|
|
|
2040
|
2025
|
1835
|
Проведеното измерване на реалното производство на Демонстрационната фотоволтаична система е в рамките на 11 последователни месеца от 1 юли 2010 г. до 31 май 2011 г. Считаме, че този период на изследване е даостатъчен за да може да се определи прозиводителността на изследваните видове фотоволтаични технологии. Изследването и попълването на базата данни ще продължи и актуална информация ще може да бъде намерена на сайта на ЧРАУЕ – www.bsraem.org .
През периода на изследване прозиводтелността на изследваните технологии е както следва:
-
Монокристални фотоволтаични модули - 754,57 kWh/kWp.
-
Хибридни фотоволтаични модули – 704,83 kWh/kWp.
-
Тънкослойни фотоволтаични модули – 693,19704,83 kWh/kWp.
От тези резултати ясно с вижда, че монокристалните имата най-голяма производителност при климатичните особености на Варна. Обобщено за периода, ако се приеме прозиводителността на монокристалните панели за единица, то производителността на хибридните панели е с 6,59 % по- малка, а тънкослойните панели имат с 8,13% по-ниска производителност.
Наблюдава се ясна изразена зависимост на производителността от слънчевата радиация. Слънчевата радиация е различна за всеки месец и сезон. Производителността през изследвания период е показана на фиг.85.
Фиг.85. Специфично производство на електроенергия (kWh/kWp) за периода юли 2010 - май 2011г. от трите вида изпитвани технологии;
- Монокристални фотоволтаични модули;
- Хибридни фотоволтаични модули;
-
- Тънкослойни фотоволтаични модули;
Най – ниска произовдителност има през месец декември. Причина за това е късият ден и високата облачност с които се характеризира месеца. Съответно през най-горещия месец -август, производителността е най-висока. Варна се характеризира с висока влажност, което също дава своето отражение в произодителността на мудулите в различна степен. При всички условия най-добра производителност имат монокристалните модули. Но при комбинацията: виока влажност – ниска слънчева радиация, хибридните работят по-добре от тънкослойните. А при комбинацията: висока влажност - висока слънчева радиация, тънкослойните работят по-добре от хибридните. Трябва да се отбележи, че системите са едноосно слънцеследящи, което според проучванията повишава произодителността с 30%. Но производителността се повишава само в слънчеввите дни. В облачните дни повишението е по – малко, като дори е възможно да е 0%. Варна се характиризира със сух климат и сравнително малко облачни и дъждовни дни, т.е. подходящо е за региона да се използва слънцеследяща конструкция.
Друг важен фактор оказващ влияние е засенчването от близки обекти (дървета, сгради и др.). ДФС е монтирана на земя, в близост до една висока сграда и една помощна постройка, избирайки възможно най-добрата локация от гледна точка на липса на засенчвания. Но въпреки това, през зимните месеци, когато слънцето пада ниско, в следобедните часове част от панелите се засенчват. Това се отразява пряко на произовдителността. Но това обстоятелство прави резултатите още по-реалистични, защото на практика е много трудно да се намери място за монтаж без никакво засенчване.
Може да се направи извода, че произодителността на фотоволатичните модули е с много добра прогнозируемост и може да се направи разчет с много голяма точност.
Развитието на фотоволтачни модули интегрирани в сградите е важна предпоставка за повишаване на енергийната сигурност и развитето на сектора ВЕИ.
Втора важно предимство е възможността за развитие на т.н. «умни» енергийни мрежи, където чрез подходящо упралвение и множество изградени интегрирани в сградите фотовлтачини сиситеми, е възможно даден квартал или жилищно образувание да покрива енергийните си разходи повече от 50%.
Сподели с приятели: |