Доклад за екологична оценка Изготвен в съответствие с Директива 2001/42/ео за оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда


Съответни документи на СОВОС на национално и регионално ниво



страница7/14
Дата17.10.2018
Размер2.35 Mb.
#90168
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

4.3 Съответни документи на СОВОС на национално и регионално ниво


Голям брой документи, доклади и проекти на програми бе на разположение при подготовка на Програмния период 2007-2013г. Отчитайки, трансграничното естество на Програмата, бе направен опит да се черпи информация от източници, които са на разположение в сравнима форма в България и Гърция. Тези източници са:

Таблица 4: Национални и регионални документи




България

Гърция

Национално ниво

Национален план за развитие 2007 – 2013

Национална стратегическа референтна рамка на Република България

Национална стратегия за околната среда (НСООПД) 2005-2014 и Планът за действие 2005 -2009

Национален стратегически план за развитие на селските райони 2007-2013

Национална програма за земеделие и околна среда (НПЗОО) за България 2007-2013

Национална програма за управление на отпадъците

Национална стратегия за управление ни развитие на водния сектор в България до 2015

ОП Околна среда

ОП „Регионално развитие”


Национален стратегически план за развитие на Република Гърция

Национална стратегическа референтна рамка на Република Гърция

ОП Околна среда и устойчиво развитие

ОП Достъпност




Регионално ниво

План за регионално развитие за южно-централния планов регион за периода 2007-2013

План за регионално развитие за югозападния планов регион за периода 2007-2013



План за пространствено развитие на региона в централна Македония

План за пространствено развитие на региона в източна Македония -Тракия

РОП 2007-13 Македония и Тракия


Други

Райони и мрежи на НАТУРА 2000 и еврорегиони

Централен елемент на Програмния период 2007-2013г. са Националните стратегически референтни рамки. Понеже съдържанието, свързано с околната среда на НСРР е съответстващо с определени екологични политики и планове (напр. Национална стратегия за околната среда 2005-2014г.) или осигурява насоки за съответни ОП (ОП Околна среда), то те ще бъдат използвани като справка за свързаните екологични политики и проблеми в рамките на обхвата на СОВОС..

5 Настояща ситуация, тенденции и вероятно развитие без Програмата


В тази глава ще бъде дадено кратко описание на ситуацията с околната среда и съответни тенденции, отразявайки структурата на Екологичните въпроси, както са представени в Таблица 1.

5.1 Настояща ситуация с околната среда


  • Подпочвени и надземни води:

Районът се характеризира с голям брой реки и резервоари. Най-важните от тях са от изток на запад и са Марица/Еврос, Арда Места/Нестос и Струма/Стримон.

Фигура 2: Реки в избираемия район на Програмата, от изток на запад са Марица/Еврос, Арда Места/Нестос и Струма/Стримон (източник: собствен дизайн)



Марица/Еврос е дълга 480 км. и е най-дългата река, която тече единствено във вътрешността на Балканите. Тя извира от планината Рила в западна България, тече на югоизток между Стара планина и Родопите, покрай Пловдив и Едирне/Одрин, тече покрай границата с Турция, близо до Кастанис, откъдето завива на юг, за да се влее в Егейско море, формирайки делта. Тунджа е нейният основния приток; Арда е друг приток. По-ниското течение на Марица/Еврос формира част от българо-гръцката граница и по-голямата част от гръцко-турската граница. Горната долина на Марица е основен източно-западен маршрут в България. Неплавателната река се използва за производство на енергия и поливане. Резервоарите на Марица включват язовир Кипринос.

Изворът на Арда е в българската планина Родопи близо до Смолян, тече 290 км. на изток покрай Кърджали и Ивайловград през Гърция в северната част на префектура Еврос. После се влива в Марица/Еврос южно от Едирне/Одрин в Турция. Частта в България е дълга 241 км. и на нея има три хидроелектрически и напоителни язовири – язовир Кърджали, Студен кладенец и язовир Ивайловград, като по този начин тя е най-дългата река в Родопите. Два важни язовира на Арда и езера – язовири са разположени близо до град Кърджали, Студен кладенец и язовир Кърджали.



Места/Нестос е дълга 230 км, 126 км. от които в България и останалите в Гърция. Тя извира от планината Рила и се влива в Егейско море близо до остров Тасос. Спуска се рязко към Егейско море през предимно метаморфни образувания. Тя също образува някои клисури в Рила и Пирин. Накрая основният поток се разпростира върху бреговата равнина Крисуполис и се разширява в система на делтата с езера и малки езерца с прясна вода, формирайки делтата на Места/Нестос. Най-дългият приток на Места/Нестос е река Доспат. Бреговете на реката са покрити основно от широколистни дървета, които се разпростират на половината път между България и Гърция, където формират сегашната граница на гръцка Македония и Тракия, както и тази между префектури Кавала и Ксанти. Доспат извира в България от 1643-метровия Розов връх и тече югоизточно до язовир Доспат, след което завива югозападно, за да продължи основно на юг и се влива в Места като ляв приток на гръцка територия, на малко разстояние южно от гръцко-българската граница. Реката има речен басейн от 633, 5 км². Големите реки, които се вливат в Места са река Изток, която тече през долина Разлог и има множество малки притоци – Плешка, Безбожка, Ретидже, както и Каменица, Брезница и Корпица. На гръцка територия най-важните язовири са в Тисаврос, Платановриси и Теменос.

Струма/Стримон има водосборен басейн от 10,800 км². Извира от планината Витоша в България , първо тече на запад, после на изток, влиза на гръцка територия при село Кула и се влива в Егейско море близо до Амфиполис в префектура Серес. Дължината на реката е 415 км. (290 км в България, правейки я петата най-дълга река в страната). Значителни притоци са Влачина, Санданска Бистрица, която формира широка долина, има много притоци и тече през Сандански, Мелнишка и Пиринска Бистрица, която служи за граница между България и Гърция на юг.

Един от основните проблеми, причинени от реките, са годишно повтарящите се наводнения особено в началото на пролетта. През март 2005г. и 2006г. долните части на Арда и Марица/Еврос наводниха ниско прилежащите райони, особено в района на Кастанис и превърнаха района в лагуна. Преливането на водите на Марица/Еврос причини наводнение на улици и сгради, включително и хората бяха безпомощни в домовете си. Причината за наводнението бяха силните снеговалежи с рекордни нива в България, които причиниха преливане на нейните три язовира в басейна на Арда и наводниха Марица/Еврос. И в двата случая предупрежденията достигнаха до съседните страни твърде късно.



Общото качество на надземните и подпочвени води може да бъде обозначено като с добър статус. Особено Марица/Еврос има концентрация на хранителни вещества, която е пет пъти по-голяма от тази на Места/Нестос. Първата е подходяща за напояване и с някои ограничения за водни доставки. Втората река е подходяща и за напояване, и за водни доставки. Арда е подходяща основно за напояване. Струма/Стримон е основно подходяща за водни доставки и отговаря на изискванията за категория А1 според 75/440/ЕИО. Езеро Вистонида показва високи концентрации на фосфат и е заплашено от еутрофикация. Земеделието и в по-малка степен горите (общо почти 90% от нуждата за вода) допринасят значително за замърсяването с хранителни вещества, а земеделието е установено като основният приносител на хранителни вещества към прясна и подпочвена вода, следвано от отпадните води. В България инфраструктурата все още изостава. В определени реки процента на нетретирано изпускане на отпадни води достига 80%. Като резултат някои реки, водни язовири и крайморски райони са заплашени от еутрофикация поради високите нива на хранителни вещества от изтичане на градски и земеделски отпадни води. Българската оперативна програма за околна среда 2007-2013 е разработена, за да се справи точно с тези слабости. В Гърция 3-та Рамка на Общността за подкрепа 2000-2006г. доведе до значително подобрение във водните доставки и канализационната инфраструктура.

Западният егейски речен басейн е много важен за развитието на въпросния район, природните ресурси и потенциала за устойчиво земеделие и туризъм. Важността на речния басейн се отразява в сътрудничеството между правителствата на България и Гърция по отношение на споразумения за водния поток, като първото двустранно споразумение бе подписано през 1964г. То бе последвано от второ през 1991г. във връзка с прилагане на програми за наблюдение по отношение с качеството и количеството на всички трансгранични реки; трето споразумение бе подписано през 1995г. за период от 35г. във връзка с размера на изпускане на вода на река Места/Нестос, което би трябвало да бъде прилагано на българо-гръцката граница. Има постоянна българо-гръцка комисия за водна икономия в рамките на правителственото споразумение.

  • Почва (и подпочва):

Районът на програмата се характеризира с голям брой различни почвени типове, вариращи от алувиални брегови зони до карстови планински райони и гранитни масиви. Речните зони и районите на делтите се характеризират с пясък и едър пясък с ограничена пропускливост. Планинските райони съдържат голямо разнообразие на почви с азбестолитни образувания, метаморфни образувания, алувиални елементи и др. Има голям брой наноси, вариращи от лигнит до злато и сребро. Мраморът е също важен елемент за развитие, следван от торф и разширени геотермални райони с непосредствена възможност за експлоатация. Съществуват рискове предимно поради индустриално замърсяване, използване на интензивно земеделие, които причиняват изтощаване на почвата, пестициди и мини (отворени кариери за лигнит). Ерозията не е голяма заплаха за региона, но са идентифицирани „горещи зони” основно по крайбрежните зони, заплашени от осоляване.

  • Въздух, Климат:

Състоянието на въздуха като цяло е добро. Има „горещи места” главно поради индустриални дейности, но с ограничено въздействие. Голямата експлоатация на природните ресурси на региона, токсичните изпарения от голямата верига от термални електрически централи причиняват високи емисии от азотни оксиди и амонячно замърсяване, напр. в региона на Хасково. Забележимо изключение от това правило е градския район на Солун поради висока концентрация на транспорт, икономически и индустриални дейности.

Емисиите на парникови газове значително намаляха в България. Основните причини за това намаляване са правителствената политика за преминаване към пазарна икономика, реструктурирането на индустрията, приватизацията и либерализацията, намаляването на населението и намаляването на БВП. В Гърция емисиите на парникови газове се увеличават стабилно през последното десетилетие като най-важни са газовете CO2 и CH4. Производството и използването на енергия, както и изхвърлянето на отпадъци и земеделието са основните източници на емисии. Последните оценки показват, че с последователно прилагане на своя План 2003 Гърция ще се приближи към достигане на своята цел. Бъдеща оценка на плана за ефективност ще покаже дали и до каква степен трябва да бъдат използвани механизмите от Киото.

В района на програмата емисиите на парникови газове са като цяло по-ниски от техните национални нива. Има значително намаляване на емисиите на SO2. Подобряване на отоплението и намаляване на промишлените дейности допринесе за ограничаване на търсенето на изкопаеми горива. Емисиите на NOx също спадат. Подобренията в автомобилния парк също допринасят за това. Очаквано увеличение в шосейния транспорт ще има въздействие върху този район. Емисиите на CO са стабилни. Озонът (O3) също е конкретен проблем, който се подчертава от последиците на климатичното затопляне. Въздушните частици (ΡΜ10) са също намалени поради намаляване на индустриалните дейности. Шосейният транспорт също се очаква да има отрицателно влияние върху района.

Географското разположение и морфология на района също допринасят за образуването на широка група от климатични условия. Бреговите зони са предимно средиземноморски докато вътрешността се характеризира от континентален и в някои случаи алпийски климат. Планината Родопи образува бариера за умереното влияние на Егея. Тази бариера и срещането на маси с горещ и маси със студен въздух причиняват чести дъждове по време на зимата и снеговалежи в по-високите райони. Микроклиматът позволява покривката от тежък сняг да се запази за дълго време, като по този начин позволява дейности за отдих. Температурите могат да бъдат до -30°C през зимата докато през лятото има голямо разнообразие на стойности в планини и в брегови зони.



  • Население, здраве, опазване от природни бедствия:

По принцип показателите за здравето на човека не се различават значително от средните национални стойности. Основно съображение, пораждащо притеснение е замърсяването на реките и въздействието върху здравето на човека. Сериозна заплаха за населението представляват градските, земеделските и индустриалните отпадъчни води. Втори аспект в тази насока е опасността, причинена от чести наводнения и рисковете за човешкия живот поради тях.

Изхвърлянето на отпадъците е в голяма степен неконтролирано със значителен брой сметища и ограничен брой санитарно земно запълване. Накрая, но не и на последно място, концентрирания шосеен транспорт има значително влияние върху здравето на човека чрез вредни емисии във въздуха, шумово замърсяване, създаване на отпадъци и използване на земя. Връзката между Солун и София чрез Серес и Благоевград е основната ос между двете страни, като по този начин се поставя сериозна тежест върху районите в съседство, която се очаква да се увеличи. Магистралата Егнатиа е също концентрирана ос на смущения за населението. Периферните райони не са значително засегнати, но се очаква увеличаването на собствениците на коли, увеличаването на БВП и новите пътни връзки, приложени чрез различни ОП, финансирани от ЕФРР, се очаква да създадат проблеми.

Всяка година, повтарящите се наводнения в началото на пролетта, които засягат особено речните басейни по протежение на реките Марица/Еврос и Арда, са изглежда най-важния проблем на опазването на населението от природни бедствия (виж подточка „Подземни и повърхностни води”). Интегрираното управление на водите, както и координираните системи за наблюдение и оповестяване ще трябва да бъдат подобрени през следващите години на трансгранично ниво.


  • Фауна, флора, биологично разнообразие, естествени местообитания:

Размерът и топографията на района допринася за наличието на голям брой видове и биотопи. Различими са три основни зони, а именно: средиземноморските и брегови зони и равнини и речни долини; алпийски и планински зони; и континентални зони предимно в районите северно от бариерата на Родопите. В разстояние на 150 км. от бреговите зони се среща голямо разнообразие в екосистемите. Човешкото въздействие върху екосистемите е еднакво разнообразно. Някои зони са много използвани (напр. брегови зони, делтата на Нестос/Места и градските конгломерати северно от планините Родопи. Три ендемични екосистеми изчезнаха и околната среда е почти изцяло под въздействието на човешката дейност. В други райони екосистемите са останали непокътнати за хиляди години, правейки района един от най-богатите и биоразнообразни за целия континент.

Фигура 3: Биогеографски зони, проблеми на биологично разнообразието (Източник: ЕАОО, 2005)

В източната част важни райони са крайречните гори покрай Марица/Еврос и триъгълника на Арда със зони за гнездене на мигриращи птици, хищници и врабчета, гората на Дадиа и делтата на Марица/Еврос. Особено делтата е една от най-важните зони в района с голяма концентрация на видове и биотопи. Още на изток лагуната Порто Лагос и долната част на долината и делтата на Места/Нестос са еднакво ценни зони. Много райони са със защитен статус RAMSAR, а някои видове са класифицирани като застрашени от МСОП. Гората Фрактос в Драма е призната за една от най-важните горски екосистеми.



Фигура 4: райони на НАТУРА 2000 в Гърция и България (Източници: Гръцкото министерство на околната среда, пространствено планиране и благоустройство, 2007г.; Българско Министерство на околната среда и водите 2007г.)



Фигура 5: райони на НАТУРА 2000 в България (Източник: Българското министерство на околната среда и водите, 2007г.)

В северната част са разположени два от трите национални парка на България, а именно Националните паркове Пирин и Рила, както и Природният парк Рилски манастир. Тези три парка се характеризират с техния богат ландшафт и форми на релефа, голям брой високопланински езера, както и голямо разнообразие на растителни и животински видове, които включват някои ендемични и/или защитени видове. Най-голям е националният парк Пирин. Паркът е основан 1962г. и през 1983г. е включен в Списъка на световно наследство на ЮНЕСКО, след като през 1998г. беше одобрен закона за защитените територии, областта бе обявена за национален парк, обхващащ територия от 403.32 км². Има също така единадесет природни резервата, разположени в този регион, които са запазили вековните гори и рядката растителност и животински видове: Юлен, Байови дупки – Джинджирица, Парангалица, Горите на Рилския манастир, Ореляк, Тисата, Соколата, Конгура, Алиботуш, Конски дол и Темната гора.

Друго важно място от екологична гледна точка е планината Родопи, където има 66 вида от глобално значение включително много балкански енедемични видове. Западните Родопи са сред малкото райони, където все още могат да бъдат открити кафява мечка, дива антилопа, вълк и червена сърна в тяхната естествена среда. Горите покриват повече от 70 % от района на Западните Родопи и преобладават иглолистните видове. Има 16, 697 хектара защитен район в Западните Родопи, които формират мрежа от защитен район с 8 резервата, 6 управлявани природни резервата, 70 защитени района и 30 природни паметника. Пет от резерватите са включени в Списъка на ООН на национални паркове и други защитени територии, а четири са определени за резервати на биосфера. Източните Родопи са част от Родопския масив, най-големият планински масив на Балканския полуостров, и обхващат източната половина на Родопите. Силното средиземноморско влияние, геологичното минало на планините и особеностите на местния начин на живот и културата са допринесли са образуването и запазването на разнообразни местообитания, които поддържат изключително биологично разнообразие.

Биологичното разнообразието на района обаче е заплашено. Особено местообитанията на големите бозайници (кафява мечка, вълк) са заплашени от природни рискове като промяна на климата, свързана с горски пожари, но също и раздробяване поради човешки дейности.



  • Ландшафт, културно наследство, включително функционално използване:

Естествения ландшафт на района се характеризира с планини и гъсти гори. Горското покритие е доста над националните средни стойности. Големи райони са защитени, но се увеличават рискове поради използване на земята за почивка (туризъм), разширяваща се транспортна инфраструктура, горски пожари, прекомерна консумация на растения и земеделие. Местните власти са развили твърде малък капацитет за управление използването на земята с минимална трансгранична съгласуваност. Политическото управление от периода на 1945-1990 доведе много от подрегионите на района до безизходни ситуации. Това развитие допринесе за неприкосновеността на големи райони, които показват само минимално човешко въздействие.

Земеделието е доминиращ елемент в пейзажа на бреговите зони. Парцелите са сравнително малки с разнообразие в обработването, а също и с неподходящи иригационни и транспортни системи. Този модел е противоположен в северната зона, където е видимо по-интензивно земеделие. В миналите години фермери от Гърция придобиват земеделска земя в българските гранични зони (особено в района на Свиленград), като по този начин въвеждат нови модели на земеделско използване на земята. Развитието на органично земеделие е сравнително бавно, но се увеличава бързо (също поради повишено потребителско търсене и стимули на ОСП). Регионът има благоприятна почва и климатични условия за органично земеделие с добър потенциал за износ. Има също добри възможности за стимулиране за развитие на вътрешен пазар за органични продукти, включително пресни и преработени плодове и зеленчуци.

Мини и кариери за добиване на мрамор са също разпръснати в района. Риболовът е ограничен в бреговата зона, но езера и язовири също се използват. Животновъдството е почти изцяло запазено в организирани единици в равнините и алпийското отглеждане на растения за овцете в планините. Широко разпространен е дърводобивът. В последните години този сектор изживява спад. Недостиг в управлението и средствата за финансиране причиняват непропорционалност във връзката между разходи и приходи.

Освен в основния сектор ландшафта е фактор за значително развитие също и в сектора на услугите. Планинският релеф и климатичните условия предлагат възможности за зимни спортове. Ски центровете в Банско, Пампорово и в по-малка степен Фалакро и Лаилиас са доказателство за привлекателност. Но районът предлага изобилие от възможности за допълнителни условия за почивка (напр. разходки, ски в пресечена местност и др.), които изискват по-леки интервенции в естествената среда. Районът има обширна мрежа от маршрути и хижи, но връзката между българските и гръцките зони е ограничена. Туризмът по бреговата зона е добре запазен и е характерен, ако не и доминиращ елемент, в ландшафта. Ограниченото строителство с туристически цели се очаква да се увеличи рязко през следващите години, като по този начин ще се изискват интервенции за защита на ландшафта. Причините за увеличението се намират в повишаването на БВП, възстановяването на бившите обезлюдени райони и търсенето на недвижима собственост, както е видно например в Банско. Подобен сценарий бе очевиден в бреговите зони през последните десетилетия, често довеждайки до влошаване в природния и културен ландшафт.

Поради богатата си история районът наследява голям брой исторически обекти, вариращи от палеолитни селища до гръцки и римски градове, средновековни паметници и византийски крепости, османски сгради, християнски, мюсюлмански и еврейски храмове, манастири и гробища, както и важни индустриални паметници от 19 и 20 век (напр. тютюневи фабрики в много малки градове). Състоянието на многобройните обекти е различно като някои от тях привличат внимание от цял свят (Рилския манастир), докато други са напълно забравени (напр. мюсюлмански текета в района на Родопите). Режимите на защита в много райони, като например Мелник, са допринесли много за запазване на големи райони на културното наследство.


  • Ефективност на ресурсите и запазване/устойчиво управление на ресурсите включително управление на отпадъците; опазващ околната среда транспорт/устойчиви системи за мобилност и енергийна ефективност, както и енергийни ресурси:

Регионът има голям потенциал за експлоатация на енергийни източници. Малко е постигнато с изключение на хидроелектроцентралите. Регионът е зависим от националната електрическа мрежа. Съществуват значителни запаси на лигнитни въглища, но с голямо съдържание на сяра и доста ниска топлинна калоричност. Съществуват скромни запаси на битумни въглища, като най-големите залежи са в находището Марица в южна България. Но извличането на лигнит би причинило непоправими вреди на околната среда, които може би не са необходими. Изобилието от биомаса в горските райони и съществуващите геотермални полета заедно със земеделската продукция са значителни енергийни ресурси. Гръцкото Министерство на околната среда също обяви няколко общини от бреговите зони като Приоритет 1 по отношение на Вятърна енергия. Възобновяемите енергийни ресурси представляват решаващо поле за развитие за района. Консумацията на ресурси е доста ниска, имайки предвид ниската гъстота на населението (с изключение на Солун), спада в индустриалната дейност и обезлюдяването на някои райони. При всички случаи повишаващият се стандарт на живот определено ще повлияе на тази тенденция. Съществуващото с векове земеделие е създало модел на крайна независимост. Но тези модели са остарели поради икономическото развитие и по политически причини. Отчитайки потенциала за развитие в областта на услугите, консумацията на ресурси би трябвало да бъде свързана с развитието на стратегия за устойчив туризъм, като се избягват дейности, които изискват ресурси, като например планински ски центрове.

Съответното управление на отпадъците е все още незадоволително. Има много неконтролирани бивши индустриални „горещи места” заедно с излишество от местни сметища. В големите центрове санитарното земно запълване се превръща в стандарт, но то би трябвало да бъде смятано за временна мярка за запълване на празнини, а не за окончателно решение. Възстановяването на предишни сметища ще усвои значителни публични финанси през следващите години. Интегрираните системи за управление на отпадъците са във фаза на планиране и устойчиво ще подобрят ситуацията. Но комбинацията от отпадъци в района е много разнообразна, като по този начин поставя ограничение за ориентацията на интегрираните системи за управление на отпадъците. Автомобилните отпадъци (напр. останки, моторно масло и гуми и др.) са широко разпространен проблем, който може да бъде третиран на местна база. Все пак твърди индустриални отпадъци, останки, болнични отпадъци и т.н. трябва да бъдат обработвани чрез специални системи.

Транспортът в района е силно зависим от пътищата. Железопътните връзки са развити в бреговите райони (Солун-Свиленград чрез Серес, Драма, Александруполис и Орестиада) по вертикалната ос Солун-Кулата-София. По този начин системата оставя бели петна в района. Шосейният транспорт продължава да нараства, като показва сериозно увеличение по отношение на количеството на транспортирани стоки и извършена работа (тон/ км). В същото време неговият основен конкурент железопътният транспорт показва сериозен спад в количеството транспортирани стоки и извършена работа. Морският транспорт остава ключово средство при транспортирането на дълги разстояния поради своите предимства за транспортиране на стоки с голям размер. Модернизацията на пристанищните съоръжения в Кавала и Александруполис във връзка със завършването на вертикалните зони би могла да се окаже от полза за околната среда. Речният транспорт разбираемо е от малка важност. Системата за автобусен транспорт е широко и високо ефективна, осигурявайки единствена приложима алтернатива на частните коли. Трансграничните връзки обикновено свързват големи градове (напр. София-Солун), като по този начин оставят малките трансгранични придвижвания изцяло на лични превозни средства. Завършването на пътната система (напр. магистрала Егнатиа и вертикални оси) и увеличаването на собствениците на коли правят шосейния транспорт дори по-доминиращ. Разпръскването на малки по размер селища прави развитието на модели на опазващ природата транспорт почти невъзможно.

Накрая, но не и на последно място, се очаква районът да се превърне в енергиен кръстопът през следващите десетилетия. Развитието на Енергийната общност на Югоизточна Европа (ЕОЮИЕ) е важна стъпка. Пълните/пълноправните членове на ЕОЮИЕ са задължени от Меморандума за разбирателство Атина 2003 да въведат национално законодателство в съответствие с Директиви 2003/54/ЕО (електричество), 2003/55/EC (газ), 85/337/ЕИО (оценка на въздействието на околната среда), 1999/32/ЕО (намаляване на съдържанието на сяра в горивата) и 2001/80/ЕО (Големи централи за изгаряне). Най-очевидните промени в района са съществуващият газопровод за пропан-бутан, планираният газопровод за пропан-бутан Каракабей-Комотини и нефтопровода Бургас-Александруполис. Всички тези проекти могат да имат значително положително или отрицателно въздействие върху околната среда, имайки предвид очакваното намаление в емисиите (чрез използване на пропан-бутан), но също и съдържащия се риск.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница