Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

Лице за контакти: Гюннур Джумалиева

София, 2010 г.

Възложител на Екологичната оценка е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министър на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков.

Настоящият проект на Енергийна стратегия на България отразява актуалната европейска рамка и политическата визия на Правителството на европейското развитие на България. Наличието на приета Енергийна стратегия трябва да постави ясна основа за координирани и подредени по приоритет действия и ще създаде прозрачна среда за текуща и последваща оценка и контрол на действията на институциите в националната енергетика.

Връзката между околната среда и енергетика в бъдеще ще се засилва и все повече ще обединява водените политики поради общите цели, които изискват и общи координирани действия. Затова, в съответствие с изискванията на българското законодателство, Енергийната стратегия на страната е подложена на екологична оценка и на оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Светът е изправен пред предизвикателствата от промените на климата, увеличаващата се зависимост от внос на ресурси и енергия и от нарастващите енергийни цени. При това състояние, европейските цели от Лисабонската стратегия за растеж и заетост и обновената Стратегия на ЕС за устойчиво развитие стават по-трудни за постигане.

В областта на енергетиката РБългария формулира следните приоритети и цели:

• 
  енергийна сигурност
  
• 
  намаляване на емисиите на парникови газове
  
• 
  увеличаване на дела на възобновяеми енергийни в общото крайно потребление на енергия
  
• 
  повишаване на енергийната ефективност
  
• 
  независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.
  

Периода 2010 – 2013 г. ще постави началото на преход към нисковъглеродна енергетиката както на европейско, така и на национално ниво. Изпълнението на националните цели до 2020 г. до голяма степен зависи от предпоставките и условията през първоначалния период. Екологичните последствия от изпълнението на средносрочната програма се определят от активните действия на Правителството в основни направления:

• 
  Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
  
• 
  Изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти.
  
• 
  Актуализиране на стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.
  
• 
  Участие на държавата в европейските процедури за финансиране на чисти технологии и иновативни проекти за възобновяема енергия.
  
• 
  Увеличаване дела на електроенергията, произведена от ВЕИ, в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия до 11% през 2010.
  
• 
  Актуализиране на законовата база с оглед гарантиране единно управление на подземните богатства.
  
• 
  Стандартизиране на процедурите и документите по предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства, в т. ч. число за стимулиране разработването на нови газови находища в страната.
  

Енергийната стратегия има връзка с някои от основните националните стратегии, планове и програми, чиито цели са свързани с по-ефективно използване на природните ресурси и по-малко замърсяване на околната среда, а именно: Национална стратегия за околна среда 2009 – 2018 година и План за действие към нея; Национална стратегия за опазване на Биологичното разнообразие 2005 – 2010 г ; Национален план за действие и опазване на Биологичното разнообразие 2005 – 2010 г. и други.

В този основен раздел на Доклада за ЕО е направена преценка на състоянието на ОС по компоненти и влиянието на енерго- и топло-производствените мощности върху околната среда и средата за живеене на населението.

Съгласно климатичното райониране на България, територията на страната се разделя на три климатични области: умереноконтинентална, преходноконтинентална и преходносредиземноморска.

Най-характерните белези на умереноконтиненталния климат са топло лято и студена зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен максимум на валежите и ежегодна сравнително устойчива снежна покривка с различна продължителност в зависимост от надморската височина.

В тази климатична област попадат следните по-големи предприятия за добив на горивно-енергийни ресурси и въглищни ТЕЦ: мини и ТЕЦ „Перник”, мина „Балкан”, ТЕЦ „Русе-изток”, ТЕЦ „Свилоза” и ТЕЦ Видахим”.

Климатът в преходносредиземноморската област се характеризира с топло лято и мека зима, сравнително малка годишна температурна амплитуда, есенно-зимен максимум на валежите и липса на ежегодна устойчива снежна покривка в извънпланинските райони.

В преходносредиземноморската област са разположени ТЕЦ „Варна” и ТЕЦ „Лукойл-Бургас”.

Качество на атмосферния въздух

Оценката и контролът на качеството на атмосферния въздух се извършват от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ) върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) - Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Южен/Тракийски.

Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката - 92% от общото емитирано количество. ТЕЦ са на второ място по отношение на емисиите на азотни оксиди – 30%. Относителният дял на емисиите на ФПЧ10 от ТЕЦ е 27%.

Емисии от Големите горивни инсталации

Към големите горивни инсталации (ГГИ) се отнасят термичните централи с мощност над 50 MW.

От тях 12 използват за гориво въглища, а ТЕЦ „Лукойл Енергия и газ България” – Бургас работи с течно гориво и природен газ.

Влияние на емисиите от ГГИ върху качеството на атмосферния въздух

Емисиите на вредни вещества влияят върху качеството на въздуха в зависимост от приземните концентрации, получени в резултат на тяхното разсейване.

Максималните концентрации в приземния атмосферен слой при работа на централите в Бобов дол, Димитровград, Русе, Перник и Варна са по-високи от средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве, а от ТЕЦ „Свилоза” и „Видахим” – превишават ГОП. Максималната приземна концентрация на прахови частици, емитирани от ТЕЦ „Република” – Перник превишава нормата за опазване на човешкото здраве, а при останалите ТЕЦ приземните концентрации на прах са няколкократно по-ниски.

Следва да се има предвид, че тези концентрации ще оказват негативно въздействие върху качеството на атмосферния въздух, степента на което ще зависи от режима на работа на ТЕЦ.

България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове (ПГ) по източници и поглътители, съгласно утвърдената методология. Като цяло емисиите на основните ПГ показват тенденция към намаляване. Това се дължи на намаляването на емисиите на ПГ в сектор “енергетика”.

Планът за действие по изменението на климата и показва, че прогнозните емисии са под допустимите по протокола от Киото и страната има резерв, осигуряващ изпълнение на ангажиментите относно нивото на емисии.