Доклад за екологична оценка за подробен устройствен план(пуп)-план за регулация и застрояване(пур) и пуп-парцеларен план(ПП) за пи 67800. 501. 474, 67800. 501. 481,67800. 501. 539



страница2/14
Дата24.12.2017
Размер2.12 Mb.
#37443
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

На европейско ниво:

ДИРЕКТИВА 2014/89/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране.

http://еc.europa.eu/maritimeaffairs/policy/maritime_spatiaI_planing/indecx_bg.htm

Голямото и бързо нарастващо търсене на морско пространство за различни цели, като например инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, проучване и добив на нефт и газ, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите и биологичното разнообразие, добив на суровини, туризъм, съоръжения за аквакултури и подводно културно наследство, както и многобройните видове натиск върху крайбрежните ресурси, изисква интегриран подход на планиране и управление.



На регионално ниво:

Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море(СПДОЧМ) 1996г., актуализиран 2009г.

http://www3.moew.govermment.bg/files/file/Water/Legisl ation/Strategies/Strategy Bleck Sea.pdf.

Стратегическият план представлява споразумение между шестте държави, граничещи с бреговете на Черно море (Република България, Грузия, Румъния, Руската Федерация, Република Турция и Украйна) с цел да действат в синхрон за подпомагане на продължителното възстановяване на Черно море.

На 17 юни 2008 г. е приета Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда.

  Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) има за цел постигане на добро екологично състояние в морските води на ЕС до 2020 г. и опазване на ресурсната база, от която зависят икономическите и социални дейности, свързани с морското пространство. Добро състояние следва да се постигне чрез разработване и прилагане на стратегия за морските води във всяка страна - членка на ЕС.

   Транспониране на Директивата в българското законодателство
През месец ноември 2010 г., на основание чл. 135, ал. 1, т. 19 от Закона за водите, беше приета Наредба за опазване на околната среда в морските води /НООСМВ, приета с ПМС № 273 от 23.11.2010 г./, чрез която са транспонирани изискванията на РДМС в българското законодателство.

Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.

Подпомагането на инвестициите в рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и лодкостоянки ще улесни спазването на задължението за разтоварване на сушата на целия улов и по-успешното оползотворяване на недостатъчно използваните части от уловената риба. В допълнение, подпомаганите по мярката инвестиции ще допринесат за контрола и проследяемостта на продуктите на риболова и аквакултурите.

Същевременно, тези инвестиции ще спомогнат продуктите от риболова да достигнат до крайния потребител без да са намалели техните качества. Инвестициите, свързани с изграждането или модернизацията на лодкостоянки, ще подобрят безопасността на рибарите.

Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ):

Планът е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 110, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и Наредба № 9 от 2005г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, както и в съответствие с Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (изменена с Директива 2002/84/ЕО, Директива 2007/71/ЕЕС и Регламент (ЕО) №1137/2008 на ЕП и Съвета. Съгласно действащото законодателство отговорността за изготвянето и изпълнението на Плана е на Община Созопол.



План за управление на речните басейни в Черноморски район

Черноморският район за басейново управление включва всички реки, формиращи своите течения главно на българска територия, които се вливат в Черно море направо или посредством крайморски езера и заливи, включително вътрешните морски води и териториалното море

Крайбрежни морски води:

При крайбрежните морски води Плана предвижда мерки за опазване на водите, като най -значителен е делът на ГПСОВ на населените места над 10 000 е.ж. и куротните комплекси –резултат от провежданата политика за недопускане на заустване на непречистени отпадъчни води в крайбрежните води, следван от дела на канализационните мрежи и на трето място са индустриалните води, зауствани от крайбрежни източници (много нисък процент на различните индустриални отрасли, който включва сезонни курортни комплекси, ваканционни селища и хотели с локални ПСОВ (туризъм), хранително –вкусови предприятия(преработка и консервиране), индустриални предприятия, свързани с корабостроителната, кораборемонтната и пристанищната дейност)



Регионални планове за развитие

Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г.

Планът като идейна рамка е допустим въз основа на горното с режима на защитена зона „Бакърлъка” с код BG0002077.

Областни стратегии, планове и програми

Областни стратегии за развитие на Бургаска област за периода до 2020 год.;



Общински стратегии, планове и програми

Общински план за развитие на община Созопол за периода 2014 –2020 г.

Общинският план за развитие е основният инструмент за управление на община Созопол през периода 2014-2020 г.

 Общ устройствен план на Община Созопол, който е одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството с № РД-02-14-539/13.07.2016 година.

Интегриран план за градско възстановяване и развитие на община Созопол 2014-2020г.

Програма за устойчиво развитие на туризма в община Созопол .
1.4. Задачи на Плана

Основната задача на плана ПУП-ПРЗ за ПИ №№ 67800. 501. 474, 67800. 501. 481, 67800. 501. 539, кв. 154 по КК на гр. Созопол и ПУП-ПП за пристанищната акватория, гр. Созопол, община Созопол, обл. Бургас за обект : Разширение и реконструкция на общинско пристанище Созопол, е да осигури предпоставките Община Созопол да кандидатства за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (2007-2013г.), приоритетна ос 2, мярка 2.3. за изграждане , рехабилитация и благоустрояване на места за разтоварване(на улов), с всички необходими съоръжения .

Цялостната разработка на проекта е изпълнена от фирма „Гебуплан”ЕООД Бургас в съответствие с подписан двустранен договор за проучване и проектиране. Тя съдържа:

1.4.1. Специализирана схема/Транспортно-комуникационна схема.

Специализираната схема се основава на проучванията на хидротехническите елементи на общинско пристанище Созопол.

Те са отразени подробно в Приложение №1 на проекта.

Специализираната схема съдържа концепцията за дългосрочното развитие на територията като съвременно рибарско пристанище, а именно:

•определя развитието на съществуващите и необходимостта от резервиране на нови територии, предназначени за извършване на пристанищни дейности и услуги, функционално ги зонира и планира режима на тяхното устройство и застрояване;

•обосновано предлага оптималното решение на транспортните, технологичните и инфраструктурните задачи, свързани с осъществяване на пристанищните дейности и услуги;

•отразява развитието на общите мрежи на техническата инфраструктура на пристанището и на неговите съоръжения;

•дава обобщени параметри на зоните за бъдещи инвестиционни инициативи, както и характеристиките на съществуващите и бъдещи съоръжения, сгради, пътни връзки и на общите мрежи на техническата инфраструктура.

Основните пристанищни съоръжения са 7 броя плаващи лодъчни пристани, разположени перпендикулярно на брега. Съоръженията са оразмерени за плавателни съдове както следва:

• лодки с дължина до 12 метра-72 броя;

• лодки с дължина до 8 метра-53 броя.

Представени са зоните за акустиране и швартоване, за 2-та броя съществуващи хелинги (приложение снимков материал) на малки плавателни съдове и отвеждане на сантинни води.

В случая ще бъде променена единствено само схемата за швартоване без реконструкцията да визира увеличаване броя на плавателните съдове. Предвижда се вместо плавателните съдове да бъдат швартовани перпендикулярно на брега, това да става в свободната зона на пристанището като те застават на котва и допълнително пришвартовани с по-дълги въжета към 7 броя плаващи лодъчни пристани, по начина по който това е осъществено в яхтеното пристанище към които да пристават всички рибарски лодки.

Площи за докуване на суша и техническо обслужване на плавателни съдове и отвеждане на сантинни води:

Предвидени са необходимите площи за докуване на суша и техническо обслужване на плавателни съдове с дължини до 12м- за 16 бр. и с дължини до 8м – 20 бр. Тези зони отговорят на основната пристанищна дейност и са в съответствие с технологията на пристанищните процеси.

Графично са представени подходния канал, зоните за обръщане и маневриране с необходимата сигнализация.

Обособен е паркинг за леки коли (95 бр. ) и бусове (5 бр. ) по продължение на ул. „Крайбрежна” в съответствие с Наредба №2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, а именно:

Предвиден е каломаслоуловител в зоната за докуване на плавателни съдове.

Сухоземната част на пристанището ще бъде обезопасена с ограда с вход-портал за автомобили и за граждани и КПП за контрол на достъпа.



1.4.2. ПУП-ПРЗ

1.4.2.1. План за регулация

Планът за регулация е разработен въз основа на предвижданията на специализираната схема и обхваща общински поземлен имот 67800. 501. 474 с площ 780 кв. м., общински поземлен имот 67800. 501. 481 с площ 2842 кв. м. и общински поземлен имот 67800. 501. 539 с площ 1947 кв. м. в кв. 154, гр. Созопол, които представляват територията, предвидена за общинско рибарско пристанище. Имотите са с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“ и с начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“ за ПИ 67800.501.474, „Паркинг“ за ПИ 67800.501.481 и „Пристанище“ за ПИ 67800.501.539.

В плана за регулация е обособен нов урегулиран поземлен имот УПИ I 474. 481. 539 по начина указан в графичната част на проекта чрез обединение на ПИ № 67800.501.474, ПИ № 67800.501.481, ПИ № 678000.501.539 в кв. 154, гр. Созопол. Той е отреден „ За рибарско пристанище“ .

За обособяване на обслужваща улица с подходящ габарит се отнемат 300 кв. м. от УПИ I 474.481.539 с обща площ 5 567,00 кв. м, което представлява 5,69% от площта на имота.


1.4.2.2. План за застрояване

В плана за застрояване с ограничителни линии за застрояване на УПИ I 474. 481. 539, са обособени строителни граници на съоръженията, необходими за функционирането и обслужването на рибарското пристанище, а именно:

-трафопост, съгласно становище на ЕВН.

Обособени са две зони в пристанищната територия:

-за транспортно-комуникационна инфраструктура и

-за техническа инфраструктура.

Градоустройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване за пристанище не се нормират, но за УПИ I 474. 481. 539 с плана за застрояване се определят както следва:

-Плътност на застрояване до 10%;

-Височина до 6,00 метра;

В рамките на поземлените имоти са осигурени общо 100 места за паркиране :

- 95 за леки автомобили и

- 5 за бусове.

През зимния период част от местата за паркиране на автомобили ще се използват за докуване на лодки.

В рамките на поземлените имоти, които ще се урегулират в УПИ I 474. 481. 539 няма съществуваща едро размерна растителност и не се предвижда изграждане на сгради.



1.4.2.3. Електроснабдяване

Съществуващо положение

На територията на рибарския пристан има съществуващи електро съоръжения, които са недостатъчни за нормалното му функциониране , неработещи правилно или амортизирани.

На територията на рибарския пристан липсват електроснабдителна, телефонна, сигнална и др. мрежи.

Липсват охранителна и противопожарна система.



Електроенергийни изследвания и прогнози

Проектът в Част: Електро е съобразен със становището на ЕВН-КЕЦ Приморско: №11208461/20. 01. 2014г.

Предвижда се за технологични нужди по кейовата стена и пристаните да се монтират ел. разпределителни кабелни касети, всяка от които ще захранва раздатъчни колонки, към които да се включват акустиралите лодки.

Предвижда се да се ситуира петно за изграждане на нов трафопост БКТП 1х 630ква . От трафопоста радиално ще се захрани ел. табло „мерене” за захранване на УПИ.

От Т”мерене” по магистрална схема ще се захранят ел. разпределителни РК-1 и РК-2.

1.4.2.4 Водоснабдяване и канализация

1.4.2.4.1. Водоснабдяване

В момента на територията на пристанището има само една чешмичка за питейна вода, която се захранва от минаващия по улица „Гларус” съществуващ уличен етернитов водопровод ф80 питеен водопровод. Трасето ще мине под уличното платно.

За захранване на съоръженията и рибарските пристани ще се изгради площадкова водопроводна мрежа с тръби и фасонни части от ПЕВП.

В рамките на площадката ще се изградят всички необходими мероприятия, изискващи се от Наредба Із-1971 по отношение категорията на пожароопасност на съоръженията като противопожарни хидранти на максимално разстояние 150м един от друг.



1.4.2.4. 2. Канализация

Имотът се намира в най-ниската част на град Созопол.

В непосредствена близост до него по ул. „Крайбрежна” към момента на проектиране е в процес на изграждане гравитачен канализационен клон за битово-фекални води. Същият е с диаметър ф400 и се изгражда към обект „Воден цикъл на гр. Созопол”.

Канализацията в рамките на имота се предвижда от РVС тръби.

В зоната на имота и към настоящия момент има съществуващ паркинг. Дъждовните води от тези площи се оттичат свободно към прилежащата морска акватория.

С оглед недопускане на оттичане на евентуално замърсени с нефтопродукти води от паркинг зоната към морето, в проекта се предвижда система от линейни оттоци(канавки) и пречистване посредством коалисцентен каломаслоуловител. След него повърхностните дъждовни води ще се заустят в морето.

Сантинните води от плавателните съдове ще се отдават на оператор, сертифициран за приемане и обработка на такива води. Те ще се извозват с цистерни.

1.4. 3.ПУП-Парцеларен план за пристанищната акватория

ПУП-ПП за пристанищната акватория, гр. Созопол, община Созопол, обл. Бургас за обект: Разширение и реконструкция на Общинско рибарско пристанище Созопол обхваща(Приложение Парцеларен план):

-Оперативна акватория. Съгласно приложената Специализирана схема координатите на характерните гранични точки ОПЕРАТИВНА АКВАТОРИЯ са точки: А, В, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, Координати BG К5 1970. Номерацията на подробните точки съвпада с номерацията на същите подробни гранични точки от Скица на ПИ №24676/24. 06. 2013г. с идентификатор 67800. 501. 539, издадена от Служба ГКК-гр. Бургас

-Зона за маневриране. Съгласно приложения Парцеларен план координатите на характерните гранични точки ЗОНА ЗА МАНЕВРИРАНЕ са точки: С=КБ9,D=КБ3,4, 5, 6, 7, 8, 9, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 , Координати BG К5 1970. Номерацията на подробните точки съвпада с номерацията на същите подробни гранични точки от Скица на ПИ № 24677/24. 06. 2013г. с идентификатор 67800. 501. 539, издадена от Служба ГКК-гр. Бургас.

-Подходен навигационен канал(Зона за подхождане). Съгласно приложения Парцеларен план координатите на характерните точки подходен навигационен канал(ЗОНА ЗА ПОДХОД) са:

Канален буй № 1, Канален буй № 3, Канален буй № 5, Канален буй № 7-Каналните буйове(отразени в зелен цвят върху плана)-подподен навигационен канал-„Созополски гаван”;

Канален буй № 2, Канален буй № 4, Канален буй № 6, Канален буй № 8 Каналните буйове( отразени в червен цвят върху плана)-подподен навигационен канал-„Созополски гаван”;

Канален буй № 9, Канален буй № 10 Ограничителни буйове подпорен кръг;

Огран. Буй №Y-1, Огран. Буй №Y-2, Ограничителни буйове пристани към „Свети Кирик”(отразени в жълт цвят върху плана). Съгласно предвижданията на инвестиционното предложение, тази зона НЕ Е обект на проекта и инвестиционното предложение;

Обръщателен кръг(външен)-Геометричен център на обръщателния кръг;

Повторен кръг(вътрешен)-Геометричен център на повторния кръг.

-Котвени линии-7 броя.

-Плаващи пристани-7 броя.

Специализираната схема е описана в точка 1.4.1-нагоре.

В границите на оперативната акватория е разположен и т. нар. вътрешен рейд , който НЕ Е обект на проекта и инвестиционното предложение на този етап. Той ще се реализира в бъдеще ако има развитие за временно приставане на котва на плавателни съдове, в т. ч. рибарски кораби, рибарски таки (гемии) и рибарски лодки и който рейд ще бъде оборудван с пристани във втора фаза на развитие на общинското рибарско пристанище „Созопол“. Дълбочините на оперативната акватория са от -5,00 m в зоната на навигационния канал до -2,00(3,00) m пред крайбрежната кейова стена .

Пристаните НЕ СА обект на инвестиционното предложение. Предполага се, че в бъдеще може да ги има, но това предложение ще бъде на друг възложител/инвеститор в лицето на Министерство на културата. Подходния канал на гавана има проектна ширина 50,00 m , оперативна дължина от 310,00 m и обща площ 16 035,00 m2. Подходният канал на гавана е навигационно обезпечен по проект с ограничителни буйове тип „малък канален буй“. Общият брой на каналните буйове е 8 броя- по четири зелени (десни) и четири червени (леви) буйове. Походния канал е разположен между проектния обръщателен кръг на пристанище „Созопол“ с диаметър от 200(100 ) m, площ от 31 415,93 m2 (за маневриране на плавателни съдове с дължина до 100 (60)л. м. ) и вътрешния поворотен кръг на гавана, разположен в граничната зона, до оградния вълнолом , чийто диаметър е 100 m и площ от 7853,98 m2 (за маневриране на плавателни съдове с дължина до 60 л. м. ). Вътрешния поворотен кръг е обезопасен от два червени буя № 9 и №10 и един жълт ограничителен буй № Y-21 по линията на приставане към корабните места на остров „Св. Кирик“.

Оперативната и маневрената зона към кейовите места на остров „Св. Кирик“ са проектирани с ширина от 50 m и за кърмово заставане към кейовата стена на разчетен плавателен съд с дължина от 30 л. м.

Зоната за маневриране(вж. Парцеларен план)към общинското рибарско пристанище обхваща изцяло оперативната зона на пристанището по нейната акваториална граница, като има два участъка от т. 4(граница на акваторията) до т. 9 и от т. 32 до т. 39 от бреговите гранични контурни точки на ПИ 67800.501.539, посочен по Скица № 24677/24. 06. 2013 г. , които свързват зоната на маневриране с бреговата ивица към ПИ. От т.4 до т. 9 е зона за маневриране. От т.9 до т.32 е оперативна зона. От т.32 до т.39 е отново зона за маневриране. Общата площ на зоната за маневриране към общинско рибарско пристанище „Созопол“ е 7 134,70 m2. Дълбочината на акваторията в зоната за маневриране е - 5,00 m.

ПУП-ПП за пристанищната акватория, гр. Созопол, община Созопол, обл. Бургас е изработен в съответствието на изискванията на ЗМПВВППРБ и Наредба № 39 за обхват и съдържание на генералните планове за пристанищата за обществен транспорт.

Пристанищната акватория е територия за воден транспорт. Площта на имота 67800.501.589 (вж. приложения Парцеларен план плаващи понтони-котвени линии) представлява Черноморски териториални води, държавна собственост с площ на имота 21.592 дка и площ на проектното трасе 21.592 дка. Тя представлява 0,01% от акваториалната част на ЗЗ”Бакърлъка”, която е 209600000 кв.м.

ПУП-ПП не предвижда удълбочаване или друг вид строителни дейности в пристанищната акватория, а само зониране съобразно изискванията на чл. 110, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и Наредба № 9 от 2005г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, като сигнализирането на отделните зони се извършва посредством буйове с определени големина и цвят описани в проекта.


2. Аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана: Подробен устройствен план(ПУП)-план за регулация и застрояване(ПРЗ) и ПУП-парцеларен план(ПП) за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539, по КК на гр. Созопол-разширение и реконструкция на рибарско пристанище гр. Созопол(съкратено Плана)

2.1.Текущо състояние на околната среда

2.1.1. Атмосферен въздух

Нивото на замърсяване на атмосферата с вредни вещества се определя както от емисиите на замърсителите във въздуха и химичния им състав, така и от характера на разсейването им в атмосферата и от условията за самопречистването й.

За оценяваните територии е характерно, че са под влияние на Черно море. Влиянието се проявява в тясна ивица с ширина 40-60 км. навътре в сушата. Това се обуславя от малката му водна площ и разположението му на изток от територията на страната. По този начин формираните или трансформирани над него въздушни маси се отнасят предимно на изток. Неговото влияние е по-чувствително през летния сезон, когато добре изразена е денонощната смяна на бризовата циркулация.

На територията на Община Созопол и град Созопол няма големи източници на замърсители и такива, които да бъдат източници на имисионно химическо замърсяване.



2.1.2.Климатични фактори и изменение на климата

Използвана е брошурата на НИМХ-БАН,Климатични промени (под редакцията на проф. дфн Веселин Александров)-второ издание 2010г.



Природни фактори, влияещи върху изменението на климата: земни и космически :

Към земните фактори спадат например преместване на земните полюси,промени в скоростта на земното въртене, промени във физикогеографския облик на Земята (напр., промени в конфигурацията на континентите, изменения на нивото на Световния океан, формиране на планински масиви и промени в състава на атмосферата и др.). Природните фактори оказват влияние върху разпределението на температурата, общата атмосферна циркулация, океанските течения, площта на криосферата, а оттам върху

климата и неговите промени.

Антропогенни фактори:

Влиянието на човека върху климата се осъществява, като се променят някои свойства на компонентите на климатичната система – повърхността на сушата, растителността, състава на атмосферата. Това влияние започва да се проявява много отдавана в резултат на обработването на земята, изсичането на горите, урбанизацията и т.н.

Съществуват различни хипотези за климатичните промени в миналото, класифицирани най-общо в три групи: астрономически, физически и геофизични.



Изменение на климата това е преминаване на климатичната система в ново равновесно състояние, характеризиращо се с различни от предходното многогодишни средни стойности на климатичните параметри.

Националният план за действие в областта на изменение на климата е инструмент, чрез който се определя рамката на държавната политика в областта на изменение на климата за всеки обособен период на действие съгласно политиката на Европейския съюз и международните договори в областта на изменение на климата, по които Република България е страна.

Като страна, ратифицирала РКОНИК (1995г.) и Протокола от Киото(2002 г.), България е поела съответни задължения за изпълнение на изискванията на Конвенцията и Протокола, в това число: регулярно изготвяне на национални съобщения, на национални инвентаризации на емисиите на парникови газове, на национални планове за действие по изменение на климата; участие в срещите на страните по Конвенцията, както и в свързаните с нея европейски инициативи и законодателство. В съответствие с изискванията на РКОНИК и на европейското законодателство (най-вече Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове, която е в сила за България като член на ЕС от 01.01.2007г.), националната политика трябва да се актуализира периодично с отчитане на настъпилите промени в международните и европейските политики и действия, като за целта са нужни постоянни изследвания, диалог и сътрудничество между всички заинтересовани институции в страната. Принципните положения на националната политика за промените в климата са в основата на националните стратегии, програми, планове и други документи, в които климатичните промени имат съществена роля, особено в стратегиите и плановете за развитие на енергийния сектор, селското стопанство, строителството.

2.1.3. Съществуващи източници на замърсяване

Базисната оценка до процедурата по екологична оценка на инвестиционното предложение е:

Въздухът в общината е със сравнително запазена чистота поради липсата на големи източници на атмосферно замърсяване и влиянието на бризовата циркулация. Негативно влияние през определени периоди на годината е оказвало засиленото строителство, което в момента е в затишие в активната брегова зона и многократно увеличаващият се автомобилен трафик през летния сезон. Тези източници на замърсяване са основни «виновници» за повишеното съдържание на фини прахови частици (ФПЧ10), въглероден оксид, бензо(а)пирен, азотни оксиди. Други основни източници на замърсяване са горивните инсталации с битов характер през зимния период и емисиите от незаконно възникнали сметища във вътрешността на общината, предимно край малките населени места. На територията на общината действат:

- Предприятия, занимаващи се с риболов и производство на различни видове рибни продукти;

- Кариера за добив на гранит, цех за производство на изделия от него, кариера за добив на инертни материали;

- Бензиностанции – 6 бр.

-Регионално депо за неопасни битови отпадъци-м. „Чуплака”, землище с. Равадиново-1 бр.

Значителна част от домакинствата използват за отопление и задоволяване на битовите нужди дървесина, въглища и нафта, което през зимния сезон предизвиква влошаване чистотата на въздуха с дим и прах в населените места, но с много ниски нива, които биха се приели като допустими.

Оценката на актуалното състояние на атмосферния въздух направена в Интегриран план за градско възстановяване и развитие град Созопол 2014-2020г.е актуална и тя дава настоящата картина в това отношение.Съгласно нея:

Концентрациите на емисии на въглеводороди в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси през 2008 г. за Община Созопол, в тонове с Източник: Община Бургас, 2012 г. са:




Територия

SO

NO

Неметанови

летливи органични вещества

CH4

CO

CO2

N2O

Община

Созопол


1,1

0,4

7,4

21,4

0,1

614,5

0,0


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница