ЗЗ Плаж Градина-Златна рибка(BG 0000146)

От екипа експерти са приети мотивите за това становище и в доклада за ЕО е направен коментар.

Общата площ на територията на община Созопол  е 526  958 дка,което представлява  6,8 % от територията на област Бургас.

Съгласно геоботаническото райониране на България (Бондев, 1997) територията на Община Созопол се отнася към два геоботанически района. Крайбрежната част на общината принадлежи към район Южно крайбрежие, който обхваща крайбрежна ивица от р. Резовска до билото на Еминска планина при нос Емине. Този район принадлежи към Западно крайбрежен Черноморски окръг. Преобладаваща част от територията на общината се отнася към район Факия на Странджански геоботанически окръг. Цялата територия на Община Созопол принадлежи към Евксинската провинция на Европейската широколистна горска област.

По горско растителното райониране на България крайбрежната част на община Созопол се отнася към два района - Странджански крайбрежен и Бургаски район в Континентално-средиземноморската Черноморска горско растителна провинция. Вътрешната югозападна част от общината се включва в Странджански хълмисто-нископланински район на Континентално-средиземноморската горско растителна област(Павлов,1998). .

Основна култура е пшеницата, следвана от слънчоглед и ечемик. Първите три култури заемат 89.2 % от нивите (общо 25708 дка). Фуражните култури са с незначителни площи.

В обработваемите земеделски земи, в които се формират агро фитоценози със слята повърхност и окопни култури, растителните съобществата най-често принадлежат към клас Stellarietea mediae

В изоставените земеделски земи след протекли сукцесионни изменения най-често са формирани вторични съобщества, в които доминират широко разпространени плевелни и рудерални видове, като растителните съобщества най-често принадлежат към клас Artemisietea vulgaris.

Горските територии  включват площта на Държавния горски фонд, и заемат 247  987 дка (48,5 % при средно за страната 33,6 %).

Горите на Общината се намират в източната част на Бургаска област и попадат в землищата на гр. Созопол, гр. Черноморец, с. Равадиново, с. Росен, с. Равна гора, с. Крушевец и с. Индже войвода.

Растителността в общинските горски територии попада в подпоясите на равнинно-хълмистите дъбови гори. Основните дървесни видове в района са благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, полски ясен, червен дъб, и черен бор. Срещат се зимен дъб, габър, клен, акация и други.

Най-голям процент от дървесината попада в клас на възраст от 40-60 год. Висок е процента на главните сечи.

От естествено растящите, най-широко разпространение имат широколистните издънкови гори. Чрез залесяване са създадени насаждения от иглолистни и широколистни видове¹. В крайречните и лонгозни гори растителността е главно от тополови и ясенови насаждения и култури.

В границите на природните забележителности“Пясъчни дюни Алепу” и “Пясъчни дюни Каваците” обхващащи района на плажната ивица и по дюните са установени представители на псамофитната растителност: песъчарка, класник, острица, миска, пясъчна лилия др.

На територията на Община Созопол се намират следните морски защитени зони, обявени за опазване на местообитания по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна:

-ЗМ”Плаж Градина-Златна рибка” с код BG 0000146;

-ЗЗ”Мандра-Пода” с код BG 0000271;

-ЗЗ „Комплекс Ропотамо” с код BG 0002041.

Местообитания от европейска значимост , срещащи се на територията на община Созопол включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 (Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие(съгласно Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България):

Отнася се към групата на “Крайбрежните и халофитни местообитания”, като границата на плитката вода в редица случаи се определя от разпространението на съобществата от класовете Zosteretea и Potametea.

Обширни крайбрежни вдлъбнатини, където за разлика от естуарите достъпът на сладка вода е ограничен. Тези плитки вдлъбнатини обикновено са защитени от действието на вълните и съдържат голямо разнообразие от утайки и субстрати и са с добре изразено зониране на бентосните съобщества. Границата на плитката вода понякога е определена от разпространението на

съобщества от класовете Zosteretеa и Potametеa.

Растения: Zostera marina, Z. noltii, Ruppia maritima, Potamogeton

pectinatus, Cystoseira spp., Ulva rigida, Enteromorpha spp., Chaetomorpha chlorotica, Bryopsis plumosa, Cladophora spp., Calithamnion spp.,Ceramium spp. Polysiphonia spp., Porphyra leucosticta.

Среща се По цялото Черноморско крайбрежие, най-вече край Варна,Несебър, Бургас, Созопол, Ахтопол.(Вълканов и др. (1978); Димитрова-Конаклиева (2000)

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна(Рифове), Подводни скални субстрати от варовици или пясъчници, както и биоген-ни рифове от стриди (Ostrea edulis), обрасли с макрофитни кафяви, червени и зелени водорасли и миди (Mytilus galloprovincialis Mytilaster lineatus и др). Местообитанието се намира в псевдолиторалната и сублиторалната зона на морския шелф и включва хоризонтите на фотофилната– до 25 м и сциофилната растителност – над 25 м дълбочина, в които се наблюдава непрекъснато зониране на бентосните растителни и животински съобщества. Доминиращa e формацията Cystoseireta. Cystoseira barbata и C. crinita, достигат до 1.7 м дължина, образуват плътни популации и са със средо образуваща роля – по тях и сред тях се развиват много други водорасли и намират убежище много безгръбначни и риби.

Предимно край скалисти брегове по цялото Черноморско крайбрежие – край гр. Балчик, гр. Каварна, нос Калиакра, с. Камен Бряг, с. Тюленово, с. Крапец, нос Емине, гр. Созопол, гр. Царево, гр. Ахтопол, с. Синеморец, с. Резово.

Вълканов и др. (1978), Димитрова-Конаклиева (2000), Тодорова (ред.)

(2008).

Отнася се към групата на “Крайбрежните и халофитни местообитания”, при които на скалните брегове най-често са формирани халофитни съобщества от клас Crithmo-Staticetea.

Крайморски скали и скални брегове с растителност по Черноморското крайбрежие, заети от халофитни скални съобщества, формирани под въздействието на солените пръски на прибоя.

Включват както редки и ендемични видове, така и обикновени рудерални растения. На това местообитание съответствуват синтаксоните от клас Crithmo-Staticetea.

За България е описана само асоциацията Goniolimoni-Crithmetum maritimi.

Растения: Atriplex hastata, Crithmum maritimum, Gypsophila trichotoma, Sagina maritima, Limonium spp., Parapholis incurva, Silene caliacrae.

По цялото Черноморско крайбрежие – по варовиковия клифов бряг на северното - между нос Калиакра и с. Тюленово, и по-фрагментирано по южното - гр. Созопол, между гр. Царево и с. Резово и др.

(Vicherek (1971); Meshinev et al. (1996).

На това местообитание най-често са формирани съобщества с преобладаване на Juncus maritimus, Elymus elongates и др. Съобщества на високи (0.9 - 1 м) дзуки, житни и острици по покрайнините на солени водоеми по крайбрежието на Черно море,принадлежащи към разред Juncetalia maritimi

Към това местообитание в България се отнасят съобществата на Juncus maritimus, Juncus littoralis (syn.: Juncus acutus ssp. tommasinii), Elymus elongatиs, Phacelurus digitatus (syn.: Rottboellia digitata).

Растения:

Juncus maritimus, Juncus littoralis (syn.: Juncus acutus ssp.tommasinii), Eleocharis palustris, Aster tripolium, Plantago cornuti, Elymus elongatus, Phacelurus digitatus (syn.: Rottboellia digitata), Limonium lati-

folium, Puccinellia distans.

Заемат ограничени площи около Варненското езеро, Дуранкулак,Ченгене скеле, Крайморие и Равадиново, около Созопол, Ропотамо.

По Бондев (1991) - 146 (само за Черноморското крайбрежие).

По Ганчев, Кочев, Йорданов (1971) - Формации на високи житни

и дзукови треви.

Бондев (1991); Ганчев и др. (1971); Кочев (1976);

Кочев, Йорданов (1981).

На този тип местообитание най-често е формирана едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси. Формирования на крайбрежието, отразяващи първите етапи на образуването на дюните. В тях се включва както типичната плажна ивица, почти лишена от растителност - асоциация Cakilo euxinae-Salsoletum ruthenicae, така и нейната по-издигната част в основата на високите дюни, от ръба им към морето, където се развиват отворени съобщества - асоциация Xanthio italici- Leymetum sabulosi.

Растения:

Cakile maritima ssp. euxina, Salsola ruthenica, Xanthium italicum, Leymus racemosus ssp. sabulosus, Polygonum maritimum, Euphorbia peplis, Otanthus maritimus, Medicago marina, Eryngium mar-

itimum, Elymus farctus, Glaucium flavum, Lactuca tatarica. Пясъчната плажна ивица на цялото Черноморско крайбрежие.

По Бондев (1991) - 147.Vicherek (1971); Бондев (1991); Tzonev et al. (2005)

Приоритетното местообитание е на подтип “южни понтийски сиви дюни “ представени от асоциацията Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris Tzonev et al., 2005

Растения:

А) Jurinea albicaulis ssp. kilaea, Silene thymifolia, Artemisia campestris, Aurinia uechtritziana, Cionura erecta, Pancratium maritimum, Alyssum borzaeanum, Linum tauricum ssp. bulgaricum, Silene euxina, Linaria

genistifolia, Teucrium polium, Galilea mucronata, Jasione heldreichii, Verbascum purpureum, Centaurea arenaria.

Б)Ephedra distachya, Alyssum borzaeanum, Scabiosa argentea, Cynanchum acutum, Erysimum diffusum, Xanthoria parietina.

По цялото Черноморие, но предимно на юг от устието на р. Камчия – Шкорпиловци, к.к. Слънчев бряг, Несебър, Созопол, Ропотамо, Приморско..2110, 2120, 2180, 2190.

По Бондев (1991) –147.

Давидов (1912); Vicherek (1971); Бондев, Велчев (1982); Бондев

(1991); Мешинев и др. (1994); Tzonev et al.(2005

Този тип местообитание формирано край Ропотамо се отнася към групата на “ Крайбрежните пясъчни и континентални дюни. “

Подтипове: 16.31 — Постоянни сладководни басейни в дюнните понижения, заети от хидрофитни съобщества (3140) с участието на Ceratophyllum demersum, Myriophyllum spicatum, Potamogeton pectinatus

В периферните участъци имат пролетни разливи и пояси от високи треви (тръстика, острици, камъш). Наблюдават се основно в района на Шкорпиловци - Камчия. 16.35 — Съобщества от високи хигрофити (

Phragmites australis, Тypha spp., Cladium mariscus и др.) в по-влажните дюнни понижения.

Срещат се заедно с предходния подтип, в състава на сивите дюни и често образуват преходи и комплекси с него.

По цялото Черноморско крайбрежие, където има големи комплекси от сиви дюни.

3140, 7210.Мешинев и др. (1994).

Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea – 6220 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС) .

Голяма част от съобществата в този клас формират комплекси с ксеротермни дъбови гори.

Според зоогеографското райониране на България по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), територията на Община Созопол попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район и частично в Странджанския подрайон на Южно-българския район. Към втората зоогеографска част се отнасят възвишенията Медени рид и Росен. Тази част на черноморския зоогеографски район се характеризира със специфична и интересна фауна, изобилстваща на медитерански, субмедитерански и холомедитерански и източно-медитерански видове. Основна причина за присъствието на такава фауна са географското разположение, климата и близостта на морето. Тези фактори са имали определящо значение за сформирането на фауната. Особено силно изразени са тези особености при безгръбначната фауна и по слабо при гръбначните животни.

На територията на ЗЗ ”Бакърлъка” са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България, според данни на Българско дружество за защита на птиците.. Често срещан обитател на местността е и шипобедрената костенурка или още „гръцка костенурка”.

Предмет на опазване в защитена зона „Бакърлъка“ с код BG 0002077 са следните видове птици:

Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Малък нирец (Mergus albellus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Тръс­тиков блатар (Circus aeruginosus), Горска чучулига (Lullula arborea), Черночела сврачка (Lanius minor), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Го­лям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) и други.Тези видове птици са предмет на самостоятелна оценка и анализ в ДОСВ.

По българското крайбрежие на Черно море е установена богата и разнообразна безгръбначна фауна, включваща 1537 вида (без едноклетъчните и без ендо паразитните форми от Plathelminthes, Nematoda и Acanthocephala), обитаващи откритото море и крайбрежните бракични езера и устия на реки.

Направена е подробна характеристика на китоподобните в Черно море

В Черно море се срещат три вида представители на китоподобните от две семейства: Делфини (Delphinidae) и Морски свине (Phocoenidae):

Обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus)

Афала (Tursiops truncatus ponticus)

Морска свиня (Phocoena phocoena relicta)

ПУП-ПРЗ и ПП не предвижда дейности, които да застрашават или да водят да неблагоприятни въздействия върху видовете. ПУП-ПП не предвижда удълбочаване или друг вид строителни дейности в пристанищната акватория, а само зониране съобразно изискванията на чл. 110, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и Наредба № 9 от 2005г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, като сигнализирането на отделните зони се извършва посредством буйове с определени големина и цвят описани в проекта.

Предвидени са общи 8 котвени линии, всяка от които с по 5 котви (вж. Парцеларен план-плаващи понтони-котвени линии). Всяка котва ще бъде с размери 2. 75 m/2. 75 m/0. 75 m и с тегло 6 t.

Не се предвижда осъществяване на туристически услуги, т.е. не се очаква засилен антропогенен натиск върху популациите на малките китоподобни и карагьозовите риби. Очаква се кратковременно безпокойство върху изброените видове с шум по време на полагането на котвите.

Уловът ще се контролира с издаваните Заповеди.

В застроените части на град Созопол от видовете птици могат да се срещнат домашно врабче (Paser domesticus), полско врабче (Passer montanus), градска лястовица

(Delichon urbica), селска лястовица (Hirundo rustica), гугутка (Streptopelia decaocto ), домашен гълъб (Columba livia f.domestica), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), голям синигер (Parus major), син синигер (Cyani stes caeruleus), южен славей (Luscinia megarhynchos), червеногръдка (Erithacus rubecula), градинска червенопашка (Phoenicurus phoenicurus),качулата чучулига (Galerida cristata), сврака (Pica pica), сива врана (Corvus corax),чавка (Corvus monedula), бяла стърчиопашака (Motacilla alba), чухал( Otus scops), домашна кукумявка (Athene noctua), жълтокрака чайка (Larus cachinnans)и др.
2.8. Фактори на околната среда-Отпадъци

Община Созапал има организирана система по сметосъбиране, сметоизвозване, разделно събиране на генерираните отпадъци от домакинствата.

Разполага с издадено Комплексно разрешително № 204-НО-ИО-А1 / 2013 г. на изграденото Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево в землището на с. Равадиново и Програма за управление на отпадъците в община Созопол 2016-2020г.)
2.8.1. Програма за управление на отпадъците на община Созопол 2016-2020.

Програмата за управление на отпадъците на Община Созопол 2016–2020г (ПУО) е разработена на основание чл.79 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.52 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Общинската програма е инструмент, чрез който се очертава бъдещата рамка за управлението на отпадъците. Чрез нея се актуализира и надгражда създадената вече интегрирана рамка за намаляване на вредните въздействия на отпадъците върху околната среда, подобряване на ефективността на използване на ресурсите и увеличаване отговорностите на замърсителите. Основното предназначение на ПУО е да осигури практически инструмент за общината, който предвижда потребностите от бъдещи инвестиции за третиране на отпадъци и финансовите изисквания към реализацията им.

ПУО включва в обхвата си отпадъците, които са в приложното поле на ЗУО и в същото време управлението им е от компетенциите на общинските власти:

• 
  битови отпадъци;
  
• 
  строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради;
  
• 
  производствени отпадъци – утайки от ПСОВ;
  
• 
  опасни отпадъци от домакинствата.
  

Образуваните строителни отпадъци на територията на общината са предимно от юридически лица. Малка част от тях са формирани от физически лица вследствие на ремонтни дейности.

Предприети са действия по отношение третирането на строителните и едрогабаритни отпадъци, които ще преминават през мобилна инсталация за натрошаване, ситуирана на предвиденото за изграждане „Депо за строителни материали, земни маси и инертни материали“, в землището на гр.Черноморец”.

Производствени отпадъци-Утайки от ПСОВ

До момента на територията на Община Созопол няма данни за генерирани утайки от ПСОВ, тъй като Пречиствателната станция за отпадъчни води „Созопол-Черноморец-Равадиново“ е в експлоатация от 09.09.2015г.

Община Созопол има разработена Програма за управление на утайките от ГПСОВ- Созопол от 2012 г.С въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция, същата предстои да бъде актуализирана.

Опасни отпадъци от домакинствата

Община Созопол е избрана с пред проектно проучване/ППП/ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество(БШПС) като пилотна община за изграждане на общински център за разделно събиране и съхранение на опасни битови отпадъци(Инф. Качена на сайта на Община Созопол).

Реализацията на инвестиционното предложение е свързана с изпълнение на задълженията на Кмета на общината, регламентирани със Закона за управление на отпадъците(чл.19, ал.3) за осигуряване на площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата и временното им съхраняване до предаването им за последващо третиране, в т.ч. опасни битови отпадъци и организиране на разделното събиране на опасни битови отпадъци.