Доклад за горите с висока консервационна стойност



страница1/9
Дата29.08.2016
Размер0.8 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

ДОКЛАД


ЗА ГОРИТЕ

С ВИСОКА КОНСЕРВАЦИОННА СТОЙНОСТ

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТП ,,ДГС ВЪРБИЦА”




Настоящото проучване е извършено в периода 2011-2012 година, във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Държавно горско стопанство (ДГС) Върбица и в изпълнение на принцип 9 от стандарта за сертификация управлението на гори по схемата на FSC. Инвентаризацията и проучванията са направени съгласно указанията на Националното ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност, изготвено от WWF - DCP.

В Националното ръководство е дадена дефиниция за ГВКС, включваща в себе си шест различни характеристики на гората или комбинации от тях, които определят нейната консервационна стойност. В общ план Ръководството дава и насоки за управление и стопанисване, които ще запазят или повишат тези консервационни стойности. При разработката на настоящия документ, екипът се е водил изцяло от определенията, праговете и оценките посочени в Националното ръководството. Съответните дефиниции са адаптирани конкретно за земите и горите от горските територии, управлявани от ТП ,,ДГС Върбица”. Посочените указания за стопанисване и мониторинг са разписани конкретно и съобразно спецификата на горите и начина им на управление на проучваната територия. Разработени са всички консервационни стойности, установени на територията на горското стопанство. Инвентаризацията на ГВКС, свързани с наличието на редки, застрашени и изчезващи видове е продължителен процес излизащ извън рамките на един сезон. Препоръчва се базата данни за разпространението на тези ВКС да бъде постоянно актуализирана от персонала въз основа на периодични техни наблюдения.



ТП ,,ДГС Върбица” управлява територия от 19161,00. ха.

Разнообразието на релефа, почвените характеристики и климата обуславят значително биологично разнообразие. Горските екосистеми в района са много ценни в икономически, екологичен и социален аспект, тъй като поддържат богат растителен и животински свят и имат важни водорегулиращи, противоерозионни, рекреационни и естетически функции.

Основната част от горите на територията на ТП ,,ДГС Върбица” са включени в различните категории ВКС. В някои случаи един и същи подотдел попада в повече от една консервационна стойност. Това прави гората в този подотдел особено значима за поддържане и повишаване на всички идентифицирани консервационни стойности. В такива случаи се прилагат препоръките и ограниченията за стопанисване и мониторинг, които имат най-строг режим по отношение на прилагането на горскостопанските дейности.

По време на процеса на идентификация на ГВКС за територията на ТП ,,ДГС Върбица”, екипът работи в тясно сътрудничество с ръководството на горскостопанската единица. Ръководният състав е преминал теоретично обучение за основните принципи по прилагането на методиката на Националното ръководство по определяне, управление и мониторинг на гори с висока консервационна стойност.

През периода на проучванията са проведени консултации с представители на местните власти и сдружения за определяне на значимите за местните общности горски територии и съгласуване на режимите за стопанисване. По време на срещите те са информирани за проучването и за основните принципи на горите с висока консервационна стойност и е потърсено тяхното мнение относно възможностите за прилагане.

Препоръчително е при промени в новия горскостопански план на ТП ,,ДГС Върбица” да се интегрират резултатите от изследването и препоръчаните горскостопански мероприятия в него. Това ще допринесе за по-добро и екологосъобразно стопанисване на горските екосистеми в района.


ВКС 1. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, В КОИТО СА СЪСРЕДОТОЧЕНИ ГЛОБАЛНО, РЕГИОНАЛНО ИЛИ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧИМИ СТОЙНОСТИ ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО (НАПР. ЕНДЕМИЗЪМ, ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ, РЕФУГИИ)


При определянето на тази ВКС се прави оценка на управлението на ТП ,,ДГС Върбица”, свързано с опазването на биологичното разнообразие и защитените територии и зони. Извършва се инвентаризация на важните за района видове с природозащитна стойност, както и въздействието на лесовъдските дейности върху тях и техните местообитания.

На национално ниво в ръководството за страната са определени следните компоненти:





ВКС 1.1 ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ



В България за ГВКС се смятат всички защитени територии, както следва:

1. Земи и гори от горските територии (ЗГГТ) в резервати, поддържани резервати, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, обявени по ЗЗТ;

2. ЗГГТ в природни паркове попадащи в зони предназначени за опазване на биологичното разнообразие определени с плановете за управление или паркоустройствените проекти по реда на Закона за горите (ЗГ);

3. ЗГГТ в природни паркове които нямат устройствени документи;

4. ЗГГТ попадащи в защитени зони обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

На територията на ТП ,,ДГС Върбица” има обявени две защитени територии (ЗТ), които отговарят на т.1 от ВКС 1.1. По смисъла на Закона за защитените територии, категориите ЗТ това са поддържания резерват Момин град и защитена местност Червен божур.

С цел опазване и поддържане на вековна букова гора със ЗАПОВЕД № РД-375 от 15 октомври 1999 г. на Министъра на оклната следа и водите е прекатегоризиран резерват Момин град землище на с. Бяла река, община Върбица, област Шумен, обявен със Заповед № 665 от 3.V.1960 г. на Главно управление на горите в поддържан резерват със същото име.

Поддържаният резерват Момин град включва: Отдели: 54-в (част) с обща площ 10,9 ха по лесоустройствен проект от 1990 г. на ТП ,,ДГС Върбица”.

До утвърждаване на план за управление на поддържания резерват Момин град, се разрешава извършване на следните дейности в неговите граници:


  • извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5 % от дървостоя;

  • изваждане на паднала маса в резултат на природни бедствия;

  • използване на биологични средства за растителна защита.

Управлението на поддържания резерват се изпълнява от РИОСВ Шумен.

С цел опазване на растителни съобщества с участието на червен божур (Paeonia peregrina) със ЗАПОВЕД № РД-311 от 30 май 2006 г. е обявявена защитена местност “Червен божур” в землището на Върбица, община Върбица, област Шумен. Защитената местност включва имоти с номера 000530, 000528 и 000526 съгласно картата на възстановената собственост за землището на Върбица, ЕКАТТЕ 12766, община Върбица, област Шумен, с обща площ 120,525 дка.

В границите на защитената местност се забранява:


  • ловуване;

  • палене на огън и бивакуване;

  • проучване и добив на полезни изкопаеми;

  • строителство, както и поставяне на преместваеми обекти и съоръжения;

  • преминаване на превозни средства, с изключение на такива, осъществяващи охранителни, горско-стопански и противопожарни дейности;

  • дейности, които могат да доведат до увреждането и унищожаването на екземпляри от червен божур и други растителни видове, участващи в съобществата на вида, както и на техните местообитания.

Съгласно последните действия по изграждането на Национална екологична мрежа на територията на страната, към ВКС1.1. т.4 има идентифицирани три защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, свързани с територията на стопанството. Защитените зони са както следва:


По Директивата за птиците

По Директивата за местообитанията

BG0002029 Котленска планина

BG0000117 Котленска планина




BG0000393 Екокоридор Камчия-Емине




Защитена зона BG0002029 Котленска планина е одобрена с решение на Министерски съвет: № 661 от 16 октомври 2007 г. и е с обща площ 99299.77 ха.

Целите на опазване на защитената зона са:

1. Запазване площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2. Опазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

3. Възстановяване при необходимост на на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Защитената зона е приета със Заповед № РД-910 от 11.12.2008 г. на Министъра на околната среда и водите. Съгласно заповедта в границите на ЗЗ Котленска планина се забранява:



  1. премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

  2. залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

  3. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

  4. намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

За територията на зоната има определени 56 вида птици, предмет на опазване на зоната.Стандартният формуляр за зоната със списък видовете е на страницата: http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/File/SDF/SDF_BG0002029.pdf



Защитена зона BG0000117 Котленска планина е одобрена с решение на Министерски съвет: №122 от 02.03.2007 г. и е с обща площ 69058.92 ха.

Целите на опазване на защитената зона са:

1. Запазване площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2. Опазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

3. Възстановяване при необходимост на на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

За територията на зоната има определени 16 вида природни местообитания, предмет на опазване на зоната, от които 9 са горски местообитания.

Стандартният формуляр за зоната със списък видовете и местообитанията е на страницата: http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/File/SDF/SDF_BG0000117.pdf

Защитена зона BG0000393 Екокоридор Камчия-Емине

Защитена зона Екокоридор Камчия - Емине е приета с Решение № 661 от 16 октомври 2007 г. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и местообитанията на птиците с обща площ 28054.79 ха.

Целите на опазване на защитената зона са:

1. Запазване площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2.Опазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

3. Възстановяване при необходимост на на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

За зоната са определени 11 типа природни местообитания, от които 8 типа са горски.

Списък на типовете природни местообитания и видовете растения и животни са предствани в Стандартния формуляр за зоната внесен в ЕК и публикуван на интернет страницата http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/File/SDF/SDF_BG0000393.pdf


  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница