ВКС притежават териториите от горскостопанските единици, в които се среща всеки вид от Приложение 1 към ръководството. Това са видове с толкова голяма консервационна значимост, че е достатъчно наличието на един такъв вид, постоянно обитаващ горскостопанската единица, за да представлява тя ГВКС. Всяка ЗГГФ, включваща местообитания на видовете, включени в Приложение 1 към ръководството е ГВКС.
Растителни видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство на територията на ТП,,ДГС Върбица”не са установени.
Други растителни видове с локална природозащитна стойност, установени на територията на ТП,,ДГС Върбица”
Лудо биле (Atropa bella–donna L.)
Мнгогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Стъблото е високо 0,5-1,5 до 2 m. Листата са прости, целокрайни. Цветовете са единични, по-рядко по два на влакнести дръжки. Чашката е 5-делна. Венчето при отвора на венечната тръбица е звънчевидно или тръбесто-звънчевидно, кафяво-виолетово или зеленикаво. Плодът е лъскава, черна, кръгла ягода. Месестата част обикновенно е червеникавопурпурна. Цъфти от май до юли, плодоноси август-септември. Среща се из сенчести гори, сечища и храсталаци главно в букови, дъбови и габърови съобщества.
Видът е в Червена книга на Н.Р. България с категория „рядък” (Велчев и др. 1984).
Инвентаризиране и картиране на находищата на вида на територията на ДГС. При провеждане на лесовъдските мероприятия да се внимава да не се нанасят механични повреди на индивидите на Беладоната. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. Склопеността да не пада под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Проверка състоянието на находищата на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).
Горска съсънка (Anemone sylvestris L.)
Многогодишно тревисто растение с добре развито цилиндрично коренище, гъсто покрито с останки от листа. Цветното стъбло е око 30 cm високо. Приосновните листа са няколко или многобройни, на дълги дръжки, гъсто бяло влакнести. Стъбловите листа са 3, събрани в прешлен. от което излизат няколко листа. Цветовете са еднични. Околоцветникът е съставен от 5-10 бели, отвън влакнести венчелистчета. Плодът е сух сборен, съствен от мнгобройни орехчета. Цъфтежът е през април-май, плодоносенето през юли-септември. Среща се по сухи тревисти каменливи места в храсталаци и в окрайнините на горите, обикновено на варовик.
Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Велчев и др. 1984) с категория „застрашен”.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
Инвентаризиране и картиране на потенциалните находищата на вида в границите на горското стопанство. Дейностите могат да се извършват от служителите на ДГС. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Проверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди и здравословно състояние на популацията за всяка горскостопанска единица.
Червен (красив) божур (Paeonia peregrina Mill.)
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидно надебелени, грудковидни корени. Стъблата са 50 - 90 см. високи, набраздени, гладки неразклонени. Листата са последователни, 2 пъти пересто или тройно наделени с тясно елипсовидни крайни дялове. Цветът е с пет листна чашка с 8-12 венечни листа, многобройни тичинки и много плодници. Венчелистчетата са тъмно- или светлочервени, по-рядко розови. Плодът е сборен, съставен от 2-3 кадифено мъхести мехунки, всяка с по няколко черни, лъскави семена. Цъфти през май – юни, а плодоноси през юни-юли. Расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места из цялата страна до към 1000 m надморска височина.
Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Велчев и др. 1984) с категория „рядък”.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
Инвентаризиране и картиране на потенциалните находищата на вида в границите на горското стопанство. Дейностите могат да се извършват от служителите на ДГС. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. Склопеността да не пада под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Проверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди и здравословно състояние на популацията за всяка горскостопанска единица.
Пърчовка (Himantoglossum caprinum (M. Bieb.) Spreng.)
Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата са високи 30–90 cm, с 5–8 сиво-зелени, елиптични листа. Съцветията са рехави, с 20–40 цвята. Околоцветните листчета са събрани в шлем, виолетово-бели с надлъжни линии. Устната е 3-делна, страничните дялове са линейни, извити, дълги 9–22 mm, вълнисти по края, средният дял е дълъг 4,5–8,5 cm, леко усукан, на върха 2-делен. Шпората е 4,5–7 mm. Цъфти през юни и плодоноси през юли. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци и на горски поляни в светли широколистни гори сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Родопи (Изт.).
Видът е включен в Червена книга на Р. България (Пеев и др.) с категория „уязвим”, в ЗБР, в Директива 92/43 (IIb), Бернската конвенция и CITES (2).
Сподели с приятели: |
