В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи с интензивност над 10% от насаждението. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус не по-малък от 1000 м около гнездото през гнездовия период от 1.02. до 31.07, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 500 м. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.
Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките в ДГС. Да не се разорават малкото налични ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 10.05 - 31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние на по-малко от 800-1000 м.
7.Малък креслив орел (Aquila pomarina)
Малочислен гнездещ вид у нас, най-разпространен из равнинните и нископланински широколистни гори в Източна България.Включен в Червената книга на България и в Приложение 1 на Директивата за птиците. Гнезди винаги на дървета ,обикновено в непристъпни долове. Гнездото му е с диаметър над 1 м.Храни се в прилежащите открити местообитания- ниви,пасища и степи. Ловува най-вече на различни дребни гризачи и насекомоядни.Прелетен, долита във втората половина на март и отлита през октомври. Над страната преминава интензивна транзитна миграция,особено по Черноморското крайбрежие.
На територията на ТП,,ДГС Върбицаа” е регистриран през гнездовия период в следните отдели: 124
Малки кресливи орли (Aquila pomarina) в гнездо с малко. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
В отделите, където са установени птици през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи с интензивност над 10% от насаждението. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус от 700 м около гнездото през гнездовия период на вида - от 1.03. до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е в радиус от 350 м. около гнездото. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.
Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките в ДГС. Да не се разорават малкото налични ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 10.05 - 31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.
8.Орел змияр (Circaetus gallicus)
Рядък вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета в малко посещавани горски участъци.Прелетен. Храни се с влечуги, дребни бозайници и птици.
На територията на ТП,,ДГС Върбица” птици са установени в следните отдели / подотдели: 10,121 и 150.
Орел змияр (Circaetus gallicus)
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
В отделите, в които са е установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 01.01 до 30.06 зоната е от 700 м, а от 01.07 до 31.12 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.
Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават, залесяват или застрояват наличните ливади, пасища и степи в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Проучване на източните части на ТП,,ДГС Върбица” за наличие и на други находища освен картираните. Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07..Ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.
9. Малък орел (Hieraetus pennatus)
Малоброен и застрашен от изчезване вид у нас и в Европа.Включен в Червената книга на България и в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС. У нас има по-малко от 200 двойки,повечето от тях гнездещи в Източна България.Гнезди в равнинни ,предпланински и инископланински широколистни гори,най-често дъбови, по-рядко- букови.Гнездата си устройва на високи дървета в труднодостъпни места. Прелетен вид,пристига през април и отлита през септември-началото на октомври. Ловува из пасища и степи като предпочита лалугери, мишевидни гризачи, влечуги и по-рядко- дребни птици.
На територията на ТП,,ДГС Върбица” птици са установени в следните отдели: 22 ,51 и 120.
Малък орел (Hieraetus pennatus) – светла фаза.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
В отделите, в които са установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 01.01 до 30.06 зоната е от 700 м, а от 01.07 до 31.12 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.
Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се редуцира хранителната база на вида. Да не се разорават, залесяват или застрояват наличните ливади, пасища и степи в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Ежегоден мониторинг на посочените отдели за присъствието на вида.
10. Орел рибар (Pandion haliaetus)
Застрашен от изчезване вид в България,с по-малко от 10 нередовни гнездилища в страната.Защитен вид,включен в Червената книга на България.Рядък и в европейски мащаб,включен в Приложение 1 на Директивата за птиците.Гнезди на дървета или електрически стълбове вблизост до богати на риба водоеми с бистра вода, но понякога може да гнезди и на 5 км. от най-близкия водоем. Храни се с риба. Често може да се види да „ветрее” на едно място във въздуха над някой водоем и после пада като камък и се гмурка в опит да улови някоя риба.Прелетен, по-чест у нас по време на миграция през март-април-началото на май и през септемвпи-октомври.
На територията на ТП,,ДГС Върбица” е едно от малкото единични находища на вида у нас.Установен през гнездовия период в отдели 247 и 248.
Орел рибар (Pandion haliaetus)
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
В отделите, в които е установен вида да не се извършват сечи,с изключение на санитарни и тези в горските култури. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 01.01 до 30.06 зоната е от 700 м, а от 01.07 до 31.12 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.
Да се опази от изсичане крайречната дървесна растителност.
Да се осъществява строг контрол по бракониерството в лова и риболова на около водоемите.
Гнездовите находища на вида трябва да се пазят в тайна.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Да бъде осъществено подробно и целенасочено търсене на вида в северните части ва ТП,,ДГС Върбица”.
11.Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi)
Застрашен от изчезване в световен мащаб подвид, среща се само в източните и южните части на Балканския полуостров и в Мала Азия. У нас е защитен, включен в Червената книга, категория “Уязвим”. Включен и в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС. Числеността му у нас не надхвърля 1000 дв. Предпочитаното местообитание за вида у нас са старите, оставени дълго без човешка намеса букови, буково-елови и буково-смърчови гори в планинските и предпланинските райони. В ТП,,ДГС Върбица” е установена гнездова популация в старите букови гори по в северните склонове на Стара планина.Установен в следните отдели: 4,6,7,16,23,50,89,121,124.
Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi), фото: П.Шурулинков
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
В отделите, където е установен вида да не се осъществяват сечи . Да не се отстраняват сухата и паднала маса от гората, както и дърветата с хралупи. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и от храна и за това в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Да се проведат допълнителни изследвания за потвърждаване и доказване присъствието на вида в повече части на ТП,,ДГС Върбица” и евентуално - намиране на откриване на обитаеми хралупи на вида.
12.Червеногуша мухоловка (Ficedula parva)
Много рядък вид врабчоподобна птица у нас. Включена в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в новата Червена книга на България. Гнезди спорадично в стари букови гори, главно в Стара планина. На територията на ТП,,ДГС Върбица” е установена да гнезди в следните отдели/подотдели: 14,22,63д,63е, 64, 75ж, 76и,77н,77п,124.
Червеногуша мухоловка (Ficedula parva)
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВА
В отделите и подотделите, в които е установен вида не трябва да се извеждат сечи! В съседните отдели интензивността на намесата да бъде не повече от 15% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Задължително части от насажденията в съседните отдели се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите и подотделите ,където е регистриран вида, не се допуска провеждането на санитарни сечи, с изключение на случаи с изразен каламитет на корояди след големи природни нарушения (ветровали, снеголоми). Определен брой съхнещи, хралупести дървета дори да се оставят и извън картираните отдели!
Поставяне на изкуствени къщички за подпомагане на гнезденето в горски участъци в които липсват хралупести дървета.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
Допълнителни проучвания за прецизиране разпространението и числеността на вида в района.
Други животински видове с природозащитно значение, установени на територията на ТП,,ДГС Върбица”
-
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
Гръбният панцер (карпаксът) е жълтеникав с черни петна, коремният (пластронът) – жълтеникав до светломаслиненозелен. Главата, шията и крайниците са мътнозеленикави и жълтокафяви. На задната страна на бедрата ма по една конична рогова брадавица. На дължина достига до 30 cm. Обитава най-често сухи припечни карстови терени. Зимата прекарва в сън, като се заравя в дупки. Размножава се през март-април. През юни-юли женската изравя с крайниците си трапчинки и снася 2-8 яйца. В един сезон женската снася яйца три пъти, така че една женска снася средно по 16 яйца. Инкубацията им продължава около 2-3 месеца. Храни се с треви, листа, плодове, понякога със земни червеи, охлюви и др.Среща се много рядко в различни части на ТП,,ДГС Върбица”.
Шипобедрена костенурка
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ
Опазване на високостъблените дъбови и букови гори главно с южни изложения и на храсталаците е от ключово значение за вида. Също така не бива да се употребяват химически средства за защита в селското и горското стопанство. Случаите на бракониерски улов на костенурки да се наказват строго, както е предвидено по ЗБР. Да не се допуска палене на стърнищата. Да не се разширява съществено съществуващата асфалтирана пътна инфраструктура,защото много често животни от този вид загиват по пътищата.
-
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
По външен вид наподобява шипобедрената костенурка, но на задната страна на бедрата няма брадавици и опашката накрая завършва с рогов шип. На дължина достига 37 см, маса – 6,5 кг. Начинът ù на живот е както на шипобедрената костенурка. Среща се в рядко в различни части на ТП,,ДГС Върбица”.
Сподели с приятели: |