Доклад за имиграцията и предоставянето на убежище (2009 г.) {Sec(2010) 535} Въведение в европейския пакт за имиграцията и предоставянето на убежище, приет през октомври 2008 г



Дата06.01.2017
Размер234.32 Kb.
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 6.5.2010

COM(2010)214 окончателен





ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Първи годишен доклад за имиграцията и предоставянето на убежище (2009 г.)

{SEC(2010) 535}



1. Въведение

В Европейския пакт за имиграцията и предоставянето на убежище, приет през октомври 2008 г. 1, Европейският съвет пое пет основни ангажимента, свързани със законната имиграция и интеграцията, незаконната имиграция, граничния контрол, убежището и партньорството с държавите на произход и на транзитно преминаване на имигранти (т.нар. Глобален подход)

Настоящият документ представлява първият годишен доклад за изпълнението на пакта, изготвен от Комисията. Той ще допринесе за подготвянето на годишния дебат на Европейския съвет по въпросите на политиката за имиграция и политиката в сферата на убежището.

В раздел 2 са направени обобщение и оценка на постигнатите резултати на равнище ЕС и на национално равнище2 и са дадени препоръки за всяка от петте сфери на пакта. Имайки предвид, че такъв доклад ще се изготвя всяка година, препоръките се правят по теми, на които според Комисията трябва да бъде отделено специално внимание през следващата година. Ангажиментите, поети в пакта, ще бъдат част и от Програмата от Стокхолм3 и свързания с нея план за действие.



Докладът обхваща периода от октомври 2008 г. до края на 2009 г. Икономическата криза е фактор от основно значение и затова раздел 3 е посветен на последиците от кризата върху миграцията. В раздел 4 е представена методиката, използвана за изготвянето на настоящия доклад, след което следват заключенията. В приложение са дадени важни статистически данни.

2. Напредък в петте сфери на пакта

2.1. Законна имиграция — интеграция

Основен ангажимент: организиране на законната имиграция при отчитане на приоритетите, нуждите и възможностите за прием, определени от всяка държава-членка, и насърчаване на интеграцията

Законна миграция. На равнище ЕС: С приемането на Директивата на ЕС за синята карта ще бъде въведена процедура на ЕС за приемане на висококвалифирани работници. Продължиха дискусиите по предложената рамкова директива за единно разрешително и права за работниците мигранти. В рамките на инициативата „Нови умения за нови работни места“4 бе разгледано как уменията на работниците мигранти могат да бъдат свързани с нуждите на ЕС от работна ръка В доклад на Комисията бяха посочени възможни проблеми при транспонирането на Директивата относно събиране на семейството. Обменена бе информация посредством Европейската мрежа за миграцията. Освен това бе направена оценка на Механизма за взаимно информиране, според която обаче механизмът не оправдава очакванията.

На национално равнище: Управлението на трудовата миграция продължи да се извършва според нуждите на пазара на труда, като се предпочитат граждани на ЕС. Икономическата криза намали наплива от имигранти, но не във всички държави-членки. Поради тази причина някои държави-членки въведоха по-строги критерии за влизане или квоти, докато други разчитат на гъвкавостта на системи, при които търсенето е водещият фактор. Сред подобренията, направени в управлението на законната миграция, са нови концепции за политика, нови органи и опростени процедури. Промените в политиките за събиране на семейството включват въвеждането на по-строги условия и предприемането на по-активни действия срещу фиктивните бракове.

Оценка: В съответствие с пакта, управлението на трудовата миграция като цяло се извършва според нуждите на пазара на труда, като се отдава предпочитание на граждани на ЕС. Наблюдава се благоприятна тенденция към опростяване на процедурите. Има обаче възможност за постигане на по-добро съответствие между нуждите от работна ръка в ЕС и уменията на работници от трети държави.

Препоръки: Държавите-членки и Комисията следва, в сътрудничество с трети държави, да продължат да подобряват съответствието между търсенето и предлагането на работна ръка и признаването на уменията, като целта е да се насърчи изготвянето на всеобхватна политика в сферата на трудовата миграция съгласно водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“ на стратегията „Европа 2020“. Това ще ни помогне също така да се справим с демографските предизвикателства.

Планът за политика в областта на законната миграция трябва да бъде следван:



  • държавите-членки следва да работят за своевременното и амбициозно транспониране на Директивата на ЕС за синята карта,

  • Съветът и Парламентът следва да се възползват от новата динамика на Договора от Лисабон, за да постигнат споразумение по Рамковата директива за единно разрешително и основни социално-икономически права за работниците мигранти.

Обменът на информация продължава да бъде важен: държавите-членки и Комисията следва да подобрят съобщаването на важни резултати, постигнати на национално равнище, посредством бъдещи годишни доклади за имиграцията и предоставянето на убежище.

Интеграция. На равнище ЕС: Създадени бяха два нови инструмента: Европейският форум за интеграцията и Европейският уебсайт за интеграцията. Започна работата в приоритетни области, посочени в заключенията на Съвета от ноември 2008 г., като популяризиране на европейските ценности, дейности във връзка с това как обществото възприема мигрантите и законната имиграция, разработване на европейски модули и определяне на показатели за оценяване на резултатите. Подготвено бе трето издание на Наръчника по въпросите на интеграцията. Подробностите се съдържат в доклада за министерската конференция по въпросите на интеграция през 2010 г. 5 Съветът прие Рамково решение относно расизма и ксенофобията, а дискусиите по предложената Рамкова директива за забрана на дискриминацията извън работното място продължиха. През март 2010 г. Европейският съвет се съгласи, че по-добрата интеграция на мигрантите ще помогне да се постигне целта за 75-процентна трудова заетост сред населението на възраст между 20 и 64 години, която е заложена в стратегията „Европа 2020“.

На национално равнище: Държавите-членки докладваха за приемането или подготвянето на национално законодателство, планове или стратегии. Няколко държави-членки използваха механизми за провеждане на консултации и диалог. Основните сфери, в които се изготвяха политики, бяха изучаването на езици, достъпът до трудова заетост и действия за борба с дискриминацията. В политиките на някои държави-членки акцентът бе поставен върху бежанците. Няколко държави-членки направиха някои права и задължения официални, включвайки ги в т.нар. „договор за интеграция“. Някои държави-членки докладваха за политики за подобряване на статута на мигрантите, превръщайки го в дългосрочно пребиваване или гражданство. Все повече държави-членки говорят за мониторинг и за усилия за разработването на показатели.

Оценка: Рамката на ЕС бе консолидирана. Доразвиването на политиката за интеграция продължи на равнище ЕС и на национално равнище в съответствие с общите основни принципи на ЕС за интеграция и с общата програма за интеграция от 2005 г. Обръща се внимание както на правата (трудова заетост, борба с дискриминацията), така и на задълженията (изучаване на езици). Благоприятна тенденция е продължаващото изграждане на структури на ЕС и на национални структури за провеждането на политики като цяло, за обмен на информация и за диалог.

Препоръки: Все още е необходимо да се даде приоритет на показателите за мониторинг на резултатите от политиките за интеграция.

Трябва да започне работата по нова програма на ЕС за интеграция на мигрантите, която ще бъде приета през 2011 г., както бе призовано в стратегията „Европа 2020“. Тази програма ще вземе предвид Програмата от Стокхолм и ще има ясно правно основание, създадено с Договора от Лисабон (член 79, параграф 4 от ДФЕС).



2.2. Незаконна имиграция

Основен ангажимент: борба срещу незаконната имиграция, по-конкретно чрез гарантиране на завръщането на незаконно пребиваващите чужди граждани в страните им на произход или в страна на транзитно преминаване

На равнище ЕС: Приети бяха два важни инструмента: Директивата за връщанията и Директивата относно санкциите срещу работодателите. Комисията предложи инструмент, чиято цел е да се подобрят предотвратяването на трафика на хора, борбата с този трафик и защитата на жертвите. FRONTEX увеличи дейностите си в сферата на връщанията. Продължиха да се полагат усилия за сключването на споразумения за реадмисия: подписано бе споразумение с Пакистан; преговорите с Мароко напреднаха, а тези с Турция бяха подновени (вж. 2.5); приети бяха указания за водене на преговори с Грузия и Кабо Верде. Преговорите по няколко споразумения за партньорство и сътрудничество продължиха. Ефективността на споразуменията за реадмисия се следи редовно от съвместните комитети по реадмисия. Справянето с незаконната имиграция е основен елемент в партньорствата за мобилност (вж. 2.5).

На национално равнище: Започна работата по транспонирането на Директивата за връщанията. В няколко държави-членки бяха предприети мерки за насърчаване на доброволното напускане на страната. По редица поводи бе обсъждано, че провеждането на по-строги политики относно принудителното връщане и по-твърдото им прилагане също ще доведат до намаляване на незаконната имиграция. Някои държави-членки обърнаха внимание на факта, че много незаконно пребиваващи мигранти временно не могат да бъдат върнати и посочиха, че следва да се предприемат мерки за намирането на решение. Съвместните полети за връщане получиха сериозна подкрепа. Няколко държави-членки докладваха за предприети мерки за борба с трафика на хора. Много държави-членки съобщиха, че са положили усилия за сключването на двустранни споразумения за реадмисия и подчертаха колко важно е сътрудничеството с трети държави на равнище ЕС, като това сътрудничество се осъществява при провеждането на надлежни консултации. Отделни държави-членки се спряха на предприети от тях мерки за узаконяване на пребиваването на незаконни имигранти; други се опитват да избегнат подобни мерки или да ги превърнат в политика за връщанията. Няколко държави-членки докладваха за механизми за предотвратяване на злоупотребата със схемите за законна миграция и със свободното движение, например чрез по-добро координиране между различните части на националната администрация.

Оценка: Вниманието бе насочено основно към политиката за връщанията и споразуменията за реадмисия. Доброволното напускане на страната, изглежда, се е превърнало в предпочитания вариант за връщане в съответствие с Директивата за връщанията. От друга страна, няколко държави-членки приеха също по-строга политика в сферата на принудителното връщане, подчертавайки нейния възпиращ ефект. Много държави-членки споделиха положителния си опит от използването на координираните от FRONTEX съвместни полети за връщане. Сътрудничеството със страните на произход и страните на транзитно преминаване е от основно значение за политиките за незаконната имиграция. Необходимо е да се отдели по-голямо внимание на огромния брой незаконно пребиваващи мигранти, които временно не могат да бъдат върнати. По отношение на мерките за узаконяване на пребиваването на незаконни имигранти, изглежда, държавите-членки не са единодушни по въпроса дали тези мерки трябва да се използват като средство за справяне с незаконната имиграция.

Препоръки: Държавите-членки следва да отделят специално внимание на цялостното и своевременно транспониране на Директивата за връщанията и Директивата относно санкциите срещу работодателите.

Държавите-членки следва да увеличат броя и да подобрят ефективността на проверките на работното място в секторите, в които рискът от експлоатация на незаконно пребиваващи работници е по-голям.

Държавите-членки следва да използват възможността за насърчаване на доброволното напускане на страната, предлагана от Директивата за връщанията, и да използват Фонда за връщане.

Използването на съвместните полети за връщане следва да бъде допълнително поощрявано, като се използват пълноценно Фондът за връщане и осъществяваната от FRONTEX координация.



Обменът на информация и мониторингът на националните мерки за узаконяване на пребиваването на незаконни имигранти следва да бъдат насърчавани в съответствие с препоръките на пакта, като се вземат под внимание различните подходи.

Необходимо е да бъдат положени допълнителни усилия за договарянето и сключването на споразумения за реадмисия с трети държави, които са от значение за ЕС.

Имайки предвид огромния брой незаконно пребиваващи мигранти, които временно не могат да бъдат върнати, Комисията ще направи проучване на отношението към тях, като едновременно с това запази първоначалната цел връщането (прекратяването на незаконния престой) да бъде извършено възможно най-скоро.

ЕС и държавите-членки следва да гарантират, че при мерките, целящи по-добър контрол на миграцията, се вземат под внимание основните права и правата на децата в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето.



2.3. Проверки по границите

Основен ангажимент: засилване на ефективността на проверките по границите

На равнище ЕС: Започна подготвителната работа по представеното наскоро (февруари 2010 г.) предложение за модернизиране на FRONTEX и по предложение за система на ЕС за влизане/излизане и Програма на ЕС за регистриране на пътниците. Отстранени бяха техническите проблеми, заради които бе отложено пускането в експлоатация на Визовата информационна система (ВИС). Проведени бяха дискусии относно подобрения механизъм за оценка на Шенген, предложен от Комисията. Общите консулски инструкции бяха изменени, с което бе предоставена правна рамка за засилено сътрудничество между консулствата на държавите-членки, и бяха изготвени мерки за прилагане. За да могат смесените миграционни потоци да се контролират съвместно, бе установено засилено международно сътрудничество, по-специално с Турция и Либия (вж. 2.5).

На национално равнище: Всички държави-членки докладваха за полагани от тях усилия за създаването или запазването на механизми за засилени проверки по границите, като се използва подкрепа от Фонда за границите, когато това е целесъобразно. Няколко държави-членки предприеха мерки за подобряване на сътрудничеството между миграционните власти, граничните власти и полицията. Държавите-членки докладваха за активното си участие в дейностите на FRONTEX; много от тях изразиха подкрепа за осъвременяване на ролята на FRONTEX. Няколко държави-членки се спряха на засиленото сътрудничество с трети държави при управлението на границите. Започна подготовката за ВИС; няколко държави-членки подчертаха необходимостта от премахване на оставащите препятствия възможно най-скоро. Някои държави-членки се опитаха да поощряват ролята на служителите за връзка по въпросите на имиграцията във визовите служби и бе оказана активна подкрепа за установяване на сътрудничество между консулствата на местно равнище. Редица държави-членки осъществиха проекти за програми за регистриране на пътниците и за системи за влизане/излизане.

Оценка: Всички държави-членки приеха сериозно ангажимента за установяване на по-ефективни проверки по външните граници. Положени бяха значителни усилия, включващи и използването на съвременни технологии. Често бе споменавана ползата от отпускането на финансиране от Фонда за границите. Налице е широка подкрепа за дейностите на FRONTEX и активно участие в тях. Няколко държави-членки се отзоваха на призива за засилване на сътрудничеството между консулствата. Няколко държави-членки — по-специално на източната и южната граница на ЕС — засилиха сътрудничеството си с трети държави в управлението на границите. Няколко държави-членки се възмутиха от техническите проблеми и последвалото закъснение при пускането в експлоатация на ВИС, а някои изразиха съмнение относно по-нататъшното разработване на широкомащабни информационни системи (като системата на ЕС за влизане/излизане) в настоящия момент. Изпълнението на ангажимента за подобряване на процеса за оценка на Шенген все още не може бъде проследено.

Препоръки: Държавите-членки и Комисията следва да използват по възможно най-добрия начин основните правни инструменти (Кодекса на шенгенските граници, Визовия кодекс (отменящ Общите консулски инструкции), регламента за Frontex, ВИС, Фонда за границите), да ги прилагат правилно и да предприемат необходимите мерки за изпълнение.

Когато е налице широка подкрепа за по-нататъшно хармонизиране (например относно осъвременяването на ролята на FRONTEX, както предлага Комисията, или изменението на някои разпоредби от съществуващото законодателство), по време на дискусиите относно законодателните инструменти е необходимо да се положат усилия за спазване на поетите в пакта ангажименти за мобилизиране на всички налични ресурси, за да се установят по-ефективни гранични проверки и за да може Frontex да получи ресурсите, които са нужни за изпълнението на мисията ѝ.

Шенгенското сътрудничество постигна изключителен успех и процесът на оценка на Шенген е уникален механизъм за преглед, който трябва да бъде запазен и засилен в съответствие с разпоредбите на Договора. Този механизъм трябва да се основава на съществуването на доверие между всички участващи в него страни и ясно разпределяне на правомощията. Сега, след като Договорът от Лисабон вече влезе в сила, Комисията скоро ще представи ново предложение. За постигането на резултат е необходимо всички институции на ЕС да проявят гъвкавост и да бъдат признати съществуващите правни реалности.

2.4. Убежище

Основен ангажимент: изграждане на Европа на убежището

На равнище ЕС: Комисията представи всички законодателни инициативи, поискани в пакта, както и други, които бяха отбелязани в Плана за политика относно предоставянето на убежище от юни 2008 г. Измененията в Директивата относно процедурите за убежище и Директивата относно признаването бяха направени вследствие на направения в пакта призив за единна процедура и единен статут и се очаква те да подобрят съгласуваността между инструментите на ЕС в областта на предоставянето на убежище. Благодарение на тях следва да се опростят, рационализират и консолидират материалните и процедурните стандарти за защита на територията на ЕС и да се даде възможност за вземането на по-твърди решения на първа инстанция, което ще предотврати злоупотребите и ще повиши ефективността на процеса на предоставяне на убежище.

Също така бяха предложени изменения на Регламента от Дъблин и Регламента за „Евродак“, както и на Директивата относно условията за прием, и бяха направени предложения за създаването на Обща схема на ЕС за повторно заселване и на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, като целта е да се улесни, координира и засили практическото сътрудничество. Съветът и Парламентът постигнаха политическо споразумение за Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище през ноември 2009 г.

Освен това бяха предприети незаконодателни действия. Направена бе външна оценка на регионалните програми за закрила, според която тези програми са първият и успешен механизъм за осигуряване на по-голяма закрила на бежанците близо до регионите на произход, но ефектът от тях е ограничен поради недостатъчната гъвкавост, финансиране, популяризиране и координиране с други хуманитарни политики и политики за развитие на ЕС и недостатъчното участие на трети държави. Взето бе решение за подобряването и разширяването на обхвата на програмите, по-специално в района на Африканския рог (Кения, Джибути, Йемен) и Северна Африка (Либия, Египет, Тунис).

От юли 2009 г. се работи по пилотен проект за доброволно преместване от Малта в други държави-членки на лица, ползващи се с международна закрила, с финансовата подкрепа на Европейския бежански фонд. През 2009 г. фондът помогна за преместването на 95 лица, ползващи се с международна закрила, от Франция в Малта. Общо десет държави-членки (Германия, Франция, Люксембург, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Обединеното кралство) приеха лица, ползващи се с международна закрила, от Малта.



На национално равнище: До началото на периода на докладване повечето държави-членки вече бяха транспонирали инструментите от първия етап на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, макар че някои от тях уведомиха през 2009 г. с голямо закъснение за мерките за транспониране. Основните дейности, за които бе съобщено, бяха дейности в сферата на повторното заселване и практическото сътрудничество. Няколко държави-членки, които обикновено не предлагат възможността за повторно заселване, направиха предложение за такава възможност (Белгия, Португалия), а поне две държави-членки (Румъния, Словакия) временно приеха бежанци, които ще бъдат повторно заселени другаде.

Малта и Гърция получиха подкрепа от някои държави-членки (Нидерландия, Обединеното кралство) посредством практическо сътрудничество, като обучение и командироване на длъжностни лица. Няколко държави-членки (Белгия, Чехия, Германия, Франция, Нидерландия, Австрия, Швеция, Обединеното кралство) продължиха да работят за създаването на Европейска учебна програма в областта на убежището.



Оценка: Продължава работата по изпълнението на всички поети в пакта ангажименти в сферата на предоставянето на убежище. Въпреки значителния напредък в създаването на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище, която ще започне да функционира през 2010 г., и в повторното заселване, към което все повече държави-членки проявяват интерес, дискусиите за изменение на инструментите от първия етап са трудни и напредват бавно. Повечето държави-членки не проявяват голям интерес към мерките за солидарност под формата на преместване на лица, ползващи се с международна закрила, на територията на ЕС.

Препоръки: Съветът и Парламентът следва да положат допълнителни усилия в текущите законодателни дискусии, за да изпълнят ангажимента си за създаването на Обща европейска система за убежище, предлагаща по-високо равнище на защита и по-високи стандарти.

Всички участници следва да окажат пълна подкрепа за бързо стартиране на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище.

Повече държави-членки следва да ускорят усилията си, за да подпомогнат държавите-членки, които са подложени на най-голям натиск от лица, търсещи убежище, като приемат преместването на лица, ползващи се с международна закрила, или чрез други средства, например чрез предоставянето на техническа помощ, в съответствие с принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите (член 80 от ДФЕС), въведен с Договора от Лисабон.

2.5. Глобален подход към миграцията

Основен ангажимент: установяване на глобално партньорство със страните на произход и страните на транзитно преминаване, което да насърчава взаимодействието между миграцията и развитието

На равнище ЕС: Въз основа на Съобщението на Комисията „Укрепване на глобалния подход към миграцията“ от 2008 г., което предвижда подобряване на координирането, последователността и взаимодействието, инструментите на Глобалния подход бяха доразвити. В допълнение към текущите партньорства за мобилност с Република Молдова (с участието на 15 държави-членки) и с Кабо Верде (с участието на 5 държави-членки) ЕС подписа през ноември 2009 г. партньорство за мобилност с Грузия (с участието на 16 държави-членки). В работен документ на службите на Комисията от септември 2009 г. бе направена оценка на пилотните партньорства за мобилност. Основните елементи от оценката бяха отразени в заключенията на Съвета от декември 2009 г. Бяха използвани и други средства, като миграционни мисии в Грузия, Танзания, Беларус и Кения. Направени бяха миграционни профили в 10 държави в Западна Африка и 17 държави в Източна и Югоизточна Европа, както и в тези държави, добавени в стратегическите документи за всяка от държавите от АКТБ. В Етиопия бе създадена платформа за сътрудничество.

Във връзка със заключенията на Европейския съвет от юни и октомври 2009 г. относно Средиземноморието бяха предприети успешни последващи действия. Що се отнася до Турция, замразените преговори за споразумение за реадмисия бяха подновени, а FRONTEX отбеляза напредък в преговорите за сключването на работна договореност. По отношение на Либия Комисията продължи да води преговори по Рамковото споразумение ЕС—Либия, което съдържа и член относно миграцията, и установи диалог и сътрудничество.

Във връзка с Африка Комисията подкрепи действия в рамките на Партньорството между ЕС и Африка по въпросите на миграцията, мобилността и трудовата заетост, а на регионално равнище — в рамките на Програмата за сътрудничество от Рабат/Париж. В Източна Европа Комисията подкрепи министерската конференция, която се състоя през април 2009 г. в Прага, и последвалия проект „Изграждане на партньорства в областта на миграцията“. Що се отнася до други региони, ЕС стартира структуриран диалог по въпросите на миграцията с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн и проведе срещи с ASEM и Индия. В рамките на Тематичната програма бяха финансирани проекти във връзка с явлението „изтичане на мозъци“, циркулярната миграция, законната и незаконната миграция, участието на мигрантските общности в развитието и паричните преводи. За дейностите, свързани с миграцията, бе предвидено финансиране по географските инструменти.

В съобщение на Комисията от септември 2009 г. бе наблегнато на необходимостта от съгласуваност между политиката в сферата на миграцията и политиката за развитие. Същото бе направено и в заключенията на Съвета от ноември 2009 г.

На национално равнище: Държавите-членки проявиха голям интерес към установяването на по-добро взаимодействие (т.е. връзки) между политиките в сферата на миграцията и външните отношения, особено с държави, които са разположени по маршрутите за миграция към Европа. Държавите-членки заявиха, че са допринесли по задоволителен начин към Глобалния подход посредством участието си в партньорствата за мобилност и миграционните мисии, посредством стартирането на проекта „Изграждане на партньорства в областта на миграцията“ и посредством отбелязването на напредък по платформата за сътрудничество в Етиопия. Отделни държави-членки договориха двустранни споразумения по въпросите на миграцията с Мароко, Русия, Грузия, Украйна, Конго, Бурунди, Малави, Либия, Албания и Кабо Верде. Някои държави-членки приеха средносрочна стратегия за сътрудничество за развитие, включваща развитие, свързано с миграцията. По конкретни въпроси съществуват програми за прозрачност в сферата на паричните преводи и програми за противодействие на „изтичането на мозъци“ чрез етичен подбор на медицински персонал от развиващите се страни.

Оценка: Диалогът с трети държави по въпросите на миграцията значително се разви. Необходимо е обаче различните процеси на диалог да се рационализират, а взаимодействието между миграцията и развитието — да се засили. Сътрудничеството в рамките на Тематичната програма трябва да се засили, като се използват географските инструменти на ЕС и приносът на държавите-членки. Сътрудничеството в сферата на миграцията и развитието трябва да надхвърли пилотните дейности. Използването на миграционните профили, които са основен инструмент за изготвянето на миграционна политика, основана на фактите, бе успешно насърчавано. Инструментите на глобалния подход трябва да се систематизират и консолидират с активното участие на всички заинтересовани лица, за да се постигнат по-добро координиране, последователност и взаимодействие.

Препоръки: С постоянната подкрепа на държавите-членки ЕС следва да доразвие и консолидира Глобалния подход към миграцията въз основа на Програмата от Стокхолм чрез стратегическо и системно използване на всички свои инструменти, което се основава на фактите, рационализиране на процесите на диалог и укрепване на оперативното сътрудничество. Балансът между трите области (законна миграция, незаконна миграция, миграция и развитие) следва да бъде засилен.

Акцентът трябва да продължи да бъде върху сътрудничеството с по-важни държави на произход и държави на транзитно преминаване в Африка и Източна и Югоизточна Европа. Диалогът и сътрудничеството с държавите в Азия, например с Индия и Китай, и в Латинска Америка и Карибския басейн следва да се задълбочат.

3. Последици от икономическата криза

Имиграцията от трети държави допринеса за растежа в много държави-членки. Икономическият спад поставя нови предизвикателства, въпреки че е трудно да се прецени какъв е ефектът от него върху миграционните потоци. Две трети от държавите-членки установиха, че икономическата криза е повлияла на миграционните потоци, като най-вече е намаляло търсенето на чуждестранни работници.

Мигрантите са сред най-силно засегнатите от кризата. Ефектът от нея обаче е различен в зависимост от сектора (най-тежко са засегнати строителството, производството, туризмът и финансовите услуги), образователното ниво и професионалните квалификации. Безработицата сред лицата, които не са граждани на ЕС, нарасна от 13,6 % през третото тримесечие на 2008 г. на 18,9 % през третото тримесечие на 2009 г. Това увеличение е по-голямо, отколкото сред гражданите на ЕС (от 6,4 % на 8,4 %), но е подобно на това сред работниците от други държави-членки (от 8,6 % на 12 %).

Паричните преводи към развиващите се страни са намалели от 338 млрд. долара през 2008 г., според Световната банка, на очакваните 317 млрд. долара за 2009 г. Подкрепата от ЕС е насочена към развиващите се страни, които са най-тежко засегнати.

Отговорът на ЕС на последиците от кризата бе решителен. Много от общите мерки, като пакетите с икономически стимули и намесата на пазара на труда чрез създаването на работни места, бяха от полза за гражданите на ЕС и за мигрантите.

Икономиката вече се възстановява. Въпреки че в краткосрочен план кризата ще намали недостига на работна ръка и умения, в по-дългосрочен план добре организираната политика за законна имиграция ще продължи да играе важна роля за запълването на недостига на работна ръка и преодоляването на демографските предизвикателства (от 2013/2014 г. активното население на ЕС ще започне да намалява). В действителност провеждането на прекалено рестриктивна политика може да влоши последиците от кризата, като засили недостига на работна ръка. В този контекст следва да се обърне надлежно внимание на необходимостта от зачитане на принципа за преференции на Съюза и на съответните преходни договорености от неотдавнашните актове за присъединяване.



Препоръки: ЕС и държавите-членки следва да извлекат максимална полза от трудовата миграция като важно средство за преодоляване на недостига, който се наблюдава на пазара на работна ръка, в рамките на стратегията „Европа 2020“.

ЕС следва да се справи с икономическата криза заедно с третите държави, които са особено засегнати от дългосрочните последици от тази криза.



4. Методика

Използвайки метода за проследяване, описан в съобщението от юни 2009 г. 6, Комисията изготви настоящия доклад въз основа на информация от държавите-членки и друга информация, по-специално доклади от националните звена за контакт в Европейската мрежа за миграцията. Вторият годишен доклад, който ще бъде представен през 2011 г., също ще обхваща Програмата от Стокхолм и Плана за действие във връзка с имиграцията и убежището.



Препоръка: За следващия доклад държавите-членки следва да продължат да представят на Комисията политически доклад, но съответната фактическа информация следва да се съдържа в докладите на националните звена за контакт в Европейската мрежа за миграцията.

5. Заключения

При изготвянето на политиката за имиграция и политиката в сферата на убежището бе постигнат напредък на национално равнище и на равнище ЕС в съответствие с пакта. Налице е първото поколение инструменти на всеобхватната политика на ЕС в областта на миграцията: законодателство, четири фонда, агенции и мрежи, споразумения с трети държави. Тези инструменти трябва да се използват пълноценно, да се извлече максимална полза от тях и да се оценяват7. Необходимо е някои стратегически рамки, като Планът за политика в областта на законната миграция и Глобалният подход, да бъдат доразвити.

В някои области Комисията направи предложения за осъвременяване на инструментите от първо поколение чрез създаването на Обща европейска система за убежище и модернизирането на FRONTEX. Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да постигнат съгласие за амбициозни законодателни текстове.

Миграционната политика на ЕС обаче трябва да бъде доразвита, както бе посочено в Програмата от Стокхолм. В стратегията „Европа 2020“ се призовава за изготвянето на всеобхватна политика в сферата на трудовата миграция и по-добра интеграция на мигрантите, включително на работното място. Препоръките в настоящия доклад очертават приоритетите за следващата година. Благодарение на промените съгласно Договора от Лисабон, а именно по-голямата роля на Европейския парламент, и на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм8 устремът ще бъде по-голям.



Приложение: Обобщение на статистическите данни

Демографски перспективи пред ЕС9

  • Според предвижданията населението на ЕС-27 ще нарасне от 495,4 милиона през 2008 г. на 520,7 милиона през 2035 г., след което ще намалее на 505,7 милиона през 2060 г. През 2008 г. на всеки човек над 65-годишна възраст са се падали четирима души в трудоспособна възраст (15—64 години), докато през 2060 г. това съотношение се очаква да бъде 2 към 1.

Миграция и интеграция

  • На 1.1.2003 г. в ЕС-25 е имало16,2 милиона граждани на трети държави, което прави 3,6 % от населението. Пет години по-късно, на 1.1.2008 г., гражданите на трети държави в ЕС-27 са били 19 милиона или 3,9 % от населението на ЕС-27 (4,15 % от населението на ЕС-25).

  • Най-многобройните групи от граждани на трети държави през 2008 г. са били турците, мароканците и албанците.

  • През 2008 г. са били издадени 1,62 милиона първи разрешения за пребиваване в ЕС10. 35 % от тези разрешения са били издадени във връзка с миграция на семейството, 33 % — за платена трудова заетост и 14 % — за обучение. Останалите разрешения за пребиваване са били издадени по различни причини (във връзка със закрила, пребиваване без право на работа и т.н.).

  • Както се вижда от таблицата, процентът безработни сред гражданите, желаещи да работят в своята държава-членка, е по-нисък от този сред гражданите на трети държави. Въпреки че настоящата икономическа криза засегна и двете групи работници, последиците за гражданите на трети държави бяха по-тежки: между третото тримесечие на 2008 г. и третото тримесечие на 2009 г. безработицата се е увеличила с 31 % за гражданите на съответната държава-членка и с 39 % за гражданите на трети държави.




Трето тримесечие на 2007 г.

Трето тримесечие на 2008 г.

Трето тримесечие на 2009 г.

Граждани на ЕС

Местни граждани

6,6 %

6,4 %

8,4 %

Други граждани на ЕС

7,7 %

8,6 %

12 %

Граждани на трети държави

13,4 %

13,6 %

18,9 %

Незаконна имиграция и връщане

  • През 2008 г. броят на незаконно пребиваващите граждани на трети държави, задържани в ЕС-27, е бил около 609 000 (през 2003 г. броят им в ЕС-25 е бил 425 000). Държавите-членки са издали около 608 000 решения за връщане. Извършените връщания обаче са много по-малко на брой — около 241 000 (245 000 през 2003 г. в ЕС-25)

  • Според оценки, направени в рамките на проекта Clandestino11, броят на незаконно пребиваващите лица през 2008 г. е бил между 1,8 и 3,3 милиона за ЕС-15, което представлява спад в сравнение с 3,1—5,3 милиона през 2002 г.

Убежище

  • През 2008 г. държавите-членки са регистрирали малко над 240 000 кандидати за убежище, което е увеличение с 6 % в сравнение с 2007 г. По предварителни данни броят на заявленията за получаване на убежище през 2009 г. се е запазил на равнището от 2008 г. Тази привидна стабилност обаче крие значителни разлики на национално равнище: средиземноморските държави-членки (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Малта) отчетоха спад, а други държави-членки — значително увеличение: Дания (59 %), Унгария (50 %), Полша и Финландия (47 %), Белгия (40 %), Германия (25 %), Австрия (23 %) и Франция (19 %). Освен това тези общи данни за заявленията за получаване на убежище крият значителни разлики между отделните държави-членки, когато данните са посочени като дял от населението.

  • През 2009 г. преобладаващият брой кандидати за убежище в ЕС са били граждани на Афганистан, Сомалия, Русия, Ирак и Сърбия (включително Косово). Иракчаните са намалели с 36 % в сравнение с 2008 г., докато гражданите на Афганистан и Сърбия са се увеличили с повече от 30 %.

  • През 2008 г. над 65 000 кандидати за убежище са получили статут на международна закрила в ЕС. Такъв статут е бил даден при почти 24 % от решенията, взети при процедури на първа инстанция. Освен това почти 11 000 души са получили разрешение за престой от хуманитарни съображения.

  • 4 886 бежанци са били повторно заселени от трети държави в ЕС.



114368/08 (Заключения на председателството) и 13440/08 (Пакт).

2Повече подробности се съдържат в придружаващ работен документ на службите на Комисията.

3EUCO 6/09 (Заключения на председателството) и 17024/09 (Програма).

4COM(2008) 868.

5SEC(2010) 357.

6COM(2009) 266.

7През 2010 г. Комисията ще представи съобщение относно оценката на политиките в сферата на правосъдието, свободата и сигурността.

8„Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа“ COM(2010) 171.

9Евростат „Статистиката на фокус“ 72/2008.

10С изключение на Люксембург и Обединеното кралство.

11Изследователски проект, финансиран по Шестата рамкова програма.

BG BG


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница