Доклад за инвестициите в България през 2012 г. Българската агенция за инвестиции
Сравнителен анализ на чуждестранните преки инвестиции в България
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 2-1 Потоци на входящи ЧПИ по години общо за света и в България В света в млрд. USD, източник UNCTAD, 2012 – предварителни данни
- -18%/год. -26%/год. +38%/год. +39%/год. -22%/год.
- В България в млн. EUR, източник БНБ, 2012 - предварителни данни -20%/год.
- Фиг. 2-2 Входящи ЧПИ в млрд. USD по континенти за последните 6 години
- Фиг. 2-3 Входящи ЧПИ в България и страни в Централна Европа (млн. USD)
- Фиг. 2-4 Входящи ЧПИ в България и страни в Централна Европа (% от БВП)
- Фиг. 2-5 Входящи ЧПИ в България и страни на Балканите (млн. USD)
- 2.2. Видове чуждестранни преки инвестиции в България
- Фиг. 2-6 Основните компоненти на ЧПИ в млн. EURO по години
- 2.3. Разпределение на чуждестранни преки инвестиции в България по сектори
- Фиг. 2-7 Годишни потоци на ЧПИ в България по сектори в млн. EURO
- Фиг. 2-8 Годишни потоци на ЧПИ в България - производство и услуги в млн. EURO
- Фиг. 2-9 Водещи страни по дял в сумарната стойност на годишните потоци на ЧПИ в България за периода 1996-2012 г. в %
- Фиг. 2-10 Годишни инвестиционни потоци в млн. EUR от водещите страни
- World Investment Report 2012
- Класация на страните в света по средни годишни изходящи инвестиции за периода 2006-2011
2. Сравнителен анализ на чуждестранните преки инвестиции в България 2.1. Инвестиционни потоци в България по години На фиг. 2-1. са показани входящите потоците на ЧПИ по години сумарно за целия свят (за 2012 г. предварителни прогнозни данни) и в България. Отбелязано е средното годишно нарастване/намаляване в % за периодите с приблизително линейно изменение. Фиг. 2-1 Потоци на входящи ЧПИ по години общо за света и в България В света в млрд. USD, източник UNCTAD, 2012 – предварителни данни 
-18%/год. -26%/год. +38%/год. +39%/год. -22%/год.    
+13%/год.  
В България в млн. EUR, източник БНБ, 2012 - предварителни данни 
-20%/год. -18%/год. +69%/год. +65%/год. +37%/год.. -49%/год.       
Инвестиционните потоци на първата диаграма ясно отразяват периодите на нарастване и спадане на икономическата активност в света, в това число и кризата след 2007 г. Данните за 2012 г. са още прогнозни, те се базират на частични данни за полугодието, тълкувани в публикация на UNCTAD http://unctad.org/en/pages/newsdetails.aspx?OriginalVersionID=390&Sitemap_x0020_Taxonomy=Investment and Enterprise;#561;#Statistics;#20;#UNCTAD Home Прогнозира се спадане на инвестициите с 18%. Това е в противоречие с други икономически показатели като БВП, търговски обмен и трудова заетост, които показват промени в позитивна посока и излизане от кризата. Сравняването на двете диаграми показва, че инвестиционните процеси в България се развиват основно под влиянието на световните процеси. Максимумите на инвестиционните потоци през 2000 г. и 2007 г. съвпадат. Диаграмата за България се отличава с по-голямата стръмност на изменението и с по-ранното започване на увеличаването към максимума през 2007 г. Това се дължи на изпреварваща реакция на инвеститорите на предстоящото тогава приемане на България в Европейския съюз. Максимумът 2007 в България е по-стръмен. Това се дължи на специфичния за България значителния приток на инвестиции в недвижимо имущество Друго съществена разлика е изменението в периода 2009-2012. Световният минимум е през 2009 г., а българският през 2010 г. Инвестициите към България реагират със закъснение на началото на излизане от световната икономическа криза. От фиг. 2-2 (входящи инвестиционни потоци по континенти) се вижда, че това е характерно за Европа като цяло, за разлика от другите континенти. Фиг. 2-2 Входящи ЧПИ в млрд. USD по континенти за последните 6 години 
Източник: World Investment Report 2012, UNCTAD На фиг. 2-3 и 2-4 е направено сравнение на годишните инвестиционни потоци в България и в страни на Централна и Източна Европа съответно в млн. USD и в % от БПВ. Фиг. 2-3 Входящи ЧПИ в България и страни в Централна Европа (млн. USD) 
Източник: World Investment Report 2012, UNCTAD Фиг. 2-4 Входящи ЧПИ в България и страни в Централна Европа (% от БВП) 
Източник: Eurostat България води по инвестиции като част от БВП. Това не е безусловно положително явление. БВП е обща мярка за развитието на икономиката. По мнение на някои икономисти ЧПИ над 10% от БВП не могат да се адсорбират пълноценно и понякога могат да имат неблагоприятни последици за местната икономика. Такъв е случая в България през 2006, 2007 и 2008 година. Възможните последици от несъразмерно големи за икономиката на страната ЧПИ са специфични за различните сектори: Преработваща промишленост ЧПИ се отразяват много благоприятно на местната икономика, ако използват широк кръг от местни доставчици на суровини, полуфабрикати и услуги. Местните партньори могат да станат партньори и на други предприятия на инвеститора в други страни. Ако секторът не е развит в страната чуждестранното предприятие внася всички суровини и полуфабрикати и изнася продукцията си без съществено взаимодействие с местни предприятия. Такова инвестиционно предприятие не е свързано със страната-приемник и лесно може да бъде изнесено. Може да бъде приведен един очевиден пример за България. У нас има няколко чуждестранни предприятия (ЯЗАКИ, АРКОМАТ, БОРДНЕТЦЕ), които произвеждат електроинсталации за големи европейски автомобилни производители. Те ползват вносни проводници и кабели, независимо от това че България е голям производител на мед и има местен производител на проводници. Недвижими имоти От инвестициите в недвижими имоти има полза, само ако получените при тяхната продажба на чужденци финансови средства се използват за създаване на нови предприятия в страната. Те са безполезни, ако само се консумират от получателите. Масираните чуждестранни инвестиции в недвижими имоти в България не бяха последвани от инвестиции в нови предприятия. Банкова дейност Значителните инвестиции в този сектор създадоха в България прекомерно развита мрежа от банкови офиси с голям персонал. За издръжката им цената на банковите услуги нарасна много и се поддържа високо ниво на лихви на предоставяните заеми. Търговия Значителните инвестиции в България, несъразмерни с БВП, създадоха търговски вериги, които внасят много чуждестранни стоки и затрудняват развитие на местното производство. Мобилни оператори Големите инвестиции в този сектор доведоха до това, че страната с най-малък БВП на човек от населението предлага едни от най-скъпите услуги в Европа. На фиг. 2-5 е направено сравнение на годишните инвестиционни потоци в България и в страните на Балканите. Представлява интерес нарастването на инвестициите в Сърбия през 2011 г. Сърбия не е длъжна да спазва ограниченията на ЕС относно държавното субсидиране на предприятията и използва това за привличане на чуждестранни инвеститори. Фиг. 2-5 Входящи ЧПИ в България и страни на Балканите (млн. USD) 
Източник: World Investment Report 2012, UNCTAD 2.2. Видове чуждестранни преки инвестиции в България Съгласно методологията на платежния баланс съществуват три компоненти на ЧПИ: участие в капитала (дялов капитал), вътрешнофирмен дълг (друг капитал) и реинвестирана печалба. И трите компонента могат да бъдат положителни (движение на капитали към България) и отрицателни величини (движение на капитали навън от България). Значението на компонентите е следното: Участие в капитала
Вътрешнофирмен дълг Това са получени и изплатени заеми (краткосрочни и дългосрочни) между прекия инвеститор и прякото инвестиционно предприятие.
Реинвестирана печалба
В ПРИЛОЖЕНИЕ В1 и на фиг. 2-6 са показани притоците на ЧПИ през последните години по основни компоненти. Фиг. 2-6 Основните компоненти на ЧПИ в млн. EURO по години  Източник: БНБ
За целия период 1996-2012 г. съотношението на сумарните компоненти е следното: дялов капитал – 63,3%, друг капитал – 29,3%, реинвестирана печалба – 7,4%. Най-полезни за страната са инвестициите в дялов капитал, тъй като те са най-стабилни. „Другият капитал” (заеми между инвеститора и инвестиционното предприятие) подлежи на връщане обикновено в срок от една до няколко години. Той се използва от инвеститорите за оперативно прехвърляне на финансови средства между предприятия от една и съща група в различни страни. БНБ публикува данните за „Друг капитал” като една обща стойност. В действителност обаче тя съдържа две алгебрично сумирани компоненти, които отразяват различни процеси в икономиката на страната:
От 2009 г. започва рязко намаляване на компонентата „друг капитал”, като през 2010 г. тя има отрицателна стойност. Това означава, че чуждестранните инвеститори все повече прехвърлят капитали под формата на заеми от българските предприятия към свои предприятия в чужбина. Това са както връщания на стари заеми, получени в българските предприятия, така и отпускане на нови заеми от българските предприятия към други предприятия на инвеститора в чужбина. Включването на компонентата „друг капитал” (междуфирмени заеми в група свързани предприятия с общ мажоритарен собственик) към чуждестранните преки инвестиции е целесъобразно от гледна точка на изчисляване и контролиране на платежния баланс на страната. В действителност обаче тази компонента често няма характера на реални инвестиции, под което статистическите органи разбират придобиване на дълготрайни активи. Много често това е начин за оперативно прехвърляне на оборотни средства в рамките на група свързани предприятия. 2.3. Разпределение на чуждестранни преки инвестиции в България по сектори Разпределението на ЧПИ в България по сектори е показано в ПРИЛОЖЕНИЕ B.3. На фиг. 2-7 са показани годишните потоци на ЧПИ в България от най-важните сектори. През 2006 и 2007 г. се забелязва значително нарастване на ЧПИ във финансово посредничество и в недвижими имоти. Това е свързано с началото на членството на България в ЕС. След започване на световната финансова криза инвестициите в тези сектори претърпяват най-голям спад. През 2012 г. инвестициите в тези сектори са отрицателни. В сектор „търговия” спадът започва една година по-късно и достига минимум в 2010 г. През 2011 г. и 2012 г. има нарастване. В сектор „енергетика” нивото на инвестициите през последните години е постоянно на ниво 300-400 млн. Евро годишно. В сектор „съобщения” инвестициите са в мобилни телефонни оператори. Те също са сравнително постоянни, като се изключи съществено връщане на заеми през 2005 и 2008 г. В сектора „преработващата промишленост” има тенденция за спад след 2007 г. Минимумите през 2009 и 20012 г. се дължат на масирано прехвърляне на средства в чужбина от големи предприятия под формата на междуфирмени заеми. Единствено в сектор „недвижими имоти” има реално оттегляне на инвеститори от България. Във всички останали сектори практически няма оттегляне на инвеститори, а само оперативно прехвърляне на финансови средства в други предприятия в чужбина под формата на междуфирмени заеми. Фиг. 2-7 Годишни потоци на ЧПИ в България по сектори в млн. EURO  Източник: БНБ
По-прегледна картина на развитието на инвестициите в сектори се получава, ако те се представят в две големи категории:
Годишните потоци за тези категории са показани на фиг.2-8. Спадът в първата категория след 2007 г. е много голям. Положителните стойности в 2011 и 2012 г. се дължат само на сектор „Комуникация” (мобелни оператори) Фиг. 2-8 Годишни потоци на ЧПИ в България - производство и услуги в млн. EURO Източник: БНБ 
2.4. Страни - източници на инвестиции в България В ПРИЛОЖЕНИЕ В.2 са показани годишните инвестиционни потоци в България по страни за периода 1996-2012 г. в млн. Евро. На фиг. 2-9 е показана диаграма за първите 30 страни по дял в сумарната стойност на годишните потоци на ЧПИ за целия период в %. Фиг. 2-9 Водещи страни по дял в сумарната стойност на годишните потоци на ЧПИ в България за периода 1996-2012 г. в %  Източник: БНБ
Лидери са Нидерландия, Австрия, Гърция, Великобритания, Германия. Интересно е присъствието на новите членове на ЕС Унгария и Чехия сред водещите страни-източници на инвестиции. През последните години водещите страни често сменяха местата си в класацията. На фиг. 2-10 е показана графика на годишните инвестиционни потоци от петте водещите страни. Австрия е лидер до 2008 г. Значителните инвестиции от Нидерландия са изненада за последните три години. Проверката показва, че повечето от тях са направени от филиали на компании от други страни в Нидерландия. Такива са:
Масирани инвестиции от Великобритания има през 2006, 2007 и 2008 г. и те са основно в недвижимо имущество. През последните две години следва значителен спад. Отрицателните инвестиции от Германия, Австрия и Великобритания през 2012 г. се дължат на прехвърлянето на средства към българските предприятия към други предприятия на инвеститорите под формата на „друг капитал”. Фиг. 2-10 Годишни инвестиционни потоци в млн. EUR от водещите страни 
2.5. Оценка на инвестиционния потенциал на страните в света Оценката е извършена на основа на статистически данни за изходящите инвестиции по страни от изданието на UNCTAD „World Investment Report 2012”. Сравнявани са средни годишни инвестиционни потоци за периода 2006-2011 г. (световните данни за 2012 г. ще бъдат известни през втората половина на настоящата година). Усредняването елиминира до известна степен случайни годишни отклонения. В следващата таблица са включени първите 50 страни. В последната колонка е показана класацията на тези страни по сума от годишните входящи инвестиционни потоци в България (само първите 20 страни са ммаркирани с жълт фон). Класация на страните в света по средни годишни изходящи инвестиции за периода 2006-2011
Таблицата за класацията на страните по изходящи инвестиции в света и фиг.2-9 за класацията на страните по входящи инвестиции в България дава възможност за определяне на три групи страни, към които е целесъобразно да се приложат различни по вид и интензивност мерки на инвестиционен маркетинг. Това е показано на фиг.2-11. Каталог: files -> useruploads -> files files -> Цел и правна рамка files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||