IV. Проблеми, възникнали при прилагането на член 3

Няма.

34 информационни центрове за обществеността в МОСВ и неговите териториални структури разпространяват информация за околната среда и устойчивото развитие сред учениците, студентите, неправителствените организации, академичните среди, бизнеса. Центровете предоставят на граждани и организации безплатни информационни материали и свободен достъп до специализирана литература в областта на опазване на околната среда, научноизследователски разработки, информационни източници, получавани по линия на международния обмен, видеоматериали и др. Осигурени са възможности за организирани групови посещения на центровете. Чрез дейността им се осъществяват информационно-образователни кампании за повишаване на екологичното съзнание и култура на различни групи от обществеността и се провеждат разнообразни инициативи в партньорство с институциите, бизнеса и неправителствените организации в отделните региони.

МОСВ е изградило партньорство с неправителствените организации, на принципите на равнопоставеност и прозрачност. Екологичните НПО участват в процеса на вземане на решения като членове в различни консултативни органи и работни групи. Чрез интернет страниците на МОСВ и неговите структури на възможно най-ранен етап на обществеността и неправителствените организации се предоставя възможност да изразят своите позиции по проекти на нормативни актове, стратегии, планове и програми, изготвени от МОСВ в областта на околната среда. Тази практика се прилага и от други министерства и местни власти, имащи компетенции по въпроси свързани с околната среда.

http://www.mon.bg/

Обяснете как се изпълнява всеки параграф от член 4. Опишете транспонирането на съответните дефиниции в член 2 и изискването за недискриминация в член 3, параграф 9. Също така, и по-специално, опишете:

(a) По отношение на параграф 1, взетите мерки, за да се гарантира, че:

(i) всяко лице може да има достъп до информация, без да е необходимо да декларира интерес;

(ii) се предоставят копия от актуалната документация, съдържаща или включваща исканата информация;

(iii) информацията се предоставя в исканата форма;

(b) Mерки, предприети за да се гарантира, че сроковете, предвидени в параграф 2, се спазват;

(c) По отношение на параграфи 3 и 4, предприетите мерки по отношение на:

(i) отказване на искания;

(ii) прилагане на тест за обществения интерес от разкриване на информацията;

(d) По отношение на параграф 5, взетите мерки, за да се гарантира, че публичен орган, който не притежава поисканата информация за околната среда, предприема необходимото действие;

(e) По отношение на параграф 6, взетите мерки, за да се гарантира, че изискването за отделяне и предоставяне на наличната информация се изпълнява;

(f) По отношение на параграф 7, взетите мерки за да се гарантира, че отказите са в съответствие със сроковете и другите критерии;

(g) По отношение на параграф 8, взетите мерки за да се гарантира, че изискванията по отношение на таксите са спазени.

Няма дефиниция в българското законодателство, която буквално да транспонира дефиницията на Конвенцията за "Държавен орган". Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 на ЗООС, за целите на закона "държавни органи" са компетентните органи, определени, както следва:

(1) Централни и териториални органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация, свързана с околната среда;
 (2) Органи и организации, които са част от консолидираната фискална програма и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.

Чл. 21, ал. 3 от ЗООС посочва, че всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда и осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите, в съответствие с ал. 1 и 2, е длъжно да предоставя информация за околната среда.

Дефиницията на "Информация за околната среда" е напълно транспонирана в чл. 18 и чл. 19 от ЗООС. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. 
   състоянието на компонентите на околната среда и взаимодействието между тях;
   
2. 
   факторите на замърсяване и увреждане на околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
   
3. 
   състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
   
4. 
   обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
   
5. 
   анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
   
6. 
   емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.
   

Съгласно чл. 17 от ЗООС, всеки има право на достъп до наличната информация, свързана с околната среда, без да необходимо да доказва конкретен интерес.

В съответствие с чл. 26 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация се предоставя в следните форми:

1. 
   Преглед на информацията - оригинал или копие, или чрез публичен общодостъпен регистър.
   
2. 
   Устна справка.
   
3. 
   Копия на материален носител.
   
4. 
   Копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.
   

Съгласно чл. 27 от ЗДОИ органите се съобразят с предпочитаната форма на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато:

1. 
   за нея няма техническа възможност;
   
2. 
   е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;
   
3. 
   води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.
   
   
   

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗООС, информация, свързана с околната среда се предоставя в рамките на 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган да предостави достъп до исканата информация.

Според чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, всяко искане за достъп до обществена информация се разглежда в най-кратки срокове, но не по-късно от 14 дни, считано от датата на регистриране на заявлението за достъп до информация.

По подточка (c):

Съгласно чл. 33 от ЗДОИ, ако органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение той уведомява заявителя за това в срок от 14 дни.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, когато не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е много общо формулирана, заявителят се уведомява за това, като му се предоставя възможност да уточни предмета на исканата информация.

Чл. 20, ал. 1 от ЗООС напълно транспонира изискването на чл. 4, ал. 4 от Конвенцията. Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:

1. 
   класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;
   
2. 
   информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;
   
3. 
   информация, която представлява интелектуална собственост;
   
4. 
   информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;
   
5. 
   информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
   
6. 
   информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.
   

Съгласно чл. 20, ал. 6 от ЗООС, ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗООС, при вземане на решение за отказ за предоставяне на информацията по чл. 20, ал. 1 от ЗООС, компетентният орган трябва да вземе предвид обществения интерес от разкриването на такава информация.

Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ, държавните органи са длъжни да съобщават информация, която е събрана или им е станала известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация е, или може да бъде от обществен интерес.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:

1. 
   исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;
   
2. 
   достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
   
3. 
   исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
   

1. 
   е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
   
2. 
   съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
   

а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;

б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения;

в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите;

г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;

д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;

е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект.

Съгласно чл. 11 от ЗДОИ „служебна информация“ е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, а съгласно чл. 10 от ЗДОИ, „официална“ е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението за достъп до информация, той го препраща на компетентния орган, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическото лице, на които се препраща информацията.

Съгласно чл. 20, ал. 5 от ЗООС, в случай на ограничен достъп, наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията, за която съществуват ограничения за предоставяне.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, частичен достъп може да бъде предоставен до тази част от информацията, до която достъпът не е ограничен.

Съгласно чл. 38 от ЗДОИ, при решение за отказ за достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на решението и редът за неговото обжалване.

Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, компетентните органи или изрично определени от тях лица, решават дали да се предостави или откаже достъп до обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.


По подточка (g):

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация е безплатен. Разходите, направени за предоставяне на достъп до обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не надвишават действително направените разходи. Сведения за начина на определяне на разходите, се предоставят на заявителя при поискване.

Съгласно чл. 22 от ЗДОИ, не се заплащат допълнителни разходи за корекции и / или допълнения за предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя.

Съгласно чл. 29 от ЗООС, таксата предвидена по предоставянето на нарочно обработена информация, се определя за всеки конкретен случай.

Няма.

В МОСВ и неговите структури достъпът до информация за околната среда е много добре организиран. Чрез услугата "На едно гише" всички заявления за достъп до информация се подават на едно място, след което се завеждат и разпределят за отговор. Услугата „На едно гише” се извършва и от другите компетентни по въпросите на околната среда министерства и местни власти.

Чл. 15а, ал. 2 от Закона предвижда задължително да се поддържа секция "Достъп до информация" на интернет страниците на административните структури, в която се публикува информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, годишните отчети, реда и условията за повторно използване на информация, таксите и форматите, в които се поддържа информацията, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация и повторно използване на информация от обществения сектор, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

Следва да се отчете, че отказът на достъп до информация не е честа практика в България – това се случва в единични случаи. Само част от отказите биват обжалвани. Свидетелство за това са данните за решенията за предоставяне на достъп, издавани от системата на МОСВ, отказите и обжалванията. През 2015 г., например, общият брой на подадените заявления е 1138, на решенията за пълен/частичен достъп – 937, на становищата (в случаи, когато информацията не е налична или отговорен друг орган) – 188, и на решенията за отказ – 13.

Обяснете как се изпълнява всеки параграф от член 5. Опишете транспонирането на съответните дефиниции в член 2, и изискването за недискриминация в член 3, параграф 9. Също така, и по-специално, опишете:

(a) По отношение на параграф 1, взетите мерки, за да се гарантира, че:

(i) Държавните органи притежават и актуализират информация за околната среда;

(ii) Налице е адекватен поток на информация към държавни органи;

(iii) В извънредни ситуации, се разпространява незабавно и без закъснение подходяща информация;

(b) По отношение на параграф 2, предприети мерки, за да се гарантира, че начинът, по който публичните власти правят екологичната информация налична за обществеността е прозрачен и че информацията за околната среда е действително достъпна;

(c) По отношение на параграф 3, предприети мерки, за да се гарантира, че информацията за околната среда прогресивно става налична в електронните бази данни, които са лесно достъпни за обществеността чрез обществените телкомуникационни мрежи;

(d) По отношение на параграф 4, предприети мерки за публикуване и разпространение на национални доклади за състоянието на околната среда;

(e) Предприети мерки за разпространение на информацията, съгласно параграф 5;

(g) Предприети мерки за публикуване и осигуряване на информацията, както се изисква в параграф 7;

(h) По отношение на параграф 8, предприети мерки за разработване на механизми, с оглед осигуряване на достатъчно информация за продуктите, достъпна за обществеността;

(i) По отношение на параграф 9, предприети мерки за създаване на национална система за инвентаризации на замърсяването на околната среда или регистри.

Съгласно чл. 24 от ЗООС всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси, като тази информация следва да се актуализира периодично. Описанието на информационните масиви е публикувано на Интернет страницата на МОСВ.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗООС, при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка – и Агенцията за ядрено регулиране.
В съответствие с чл. 23, ал. 2 от ЗООС компетентните органи в обхвата на ал. 1, са длъжни да уведомят незабавно Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.


По подточка (b):

Според чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща:

• 
  описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и отговорностите на ръководената от него администрация;
  
• 
  списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия и текстовете на издадените от органа нормативни и общи административни актове;
  
• 
  описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация;
  
• 
  наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация;
  
• 
  устройствен правилник и вътрешни правила, свързани с предоставянето на административни услуги на гражданите;
  
• 
  стратегии, планове, програми и отчети за дейността;
  
• 
  информация за бюджета и финансовите отчети на администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси;
  
• 
  информация за провеждани обществени поръчки, определена за публикуване в профила на купувача съгласно Закона за обществените поръчки;
  
• 
  проекти на нормативни актове заедно с мотивите, съответно – доклада и резултатите от общественото обсъждане на проекта;
  
• 
  уведомления за откриване на производството по издаване на общ административен акт, включително основните съображения за издаването на акта и формите и сроковете на участие на заинтересованите лица в производството;
  
• 
  информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите и форматите, в които се поддържа информацията;
  
• 
  информация, която е публична, съгласно Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му;
  
• 
  информация, която: може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество; опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; представлява или би представлявала обществен интерес;
  
• 
  информацията, предоставена повече от три пъти по реда на глава трета от този закон, с която се регламентира процедурата за достъп до обществена информация, и друга информация, определена със закон.
  

Информацията, описана по-горе се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок.

Съгласно чл. 15б и 15г от ЗДОИ всяка организация от обществения сектор ежегодно планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа, достъпът до които е свободен. Информацията се публикува на вече създадения и поддържан Портал за отворени данни на Министерския съвет и достъпът до нея е свободен.

Съгласно чл. 41а от ЗДОИ, с който се регламентират условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, информацията от обществения сектор се предоставя във формат и на език, на който тя е събрана, съответно създадена, или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор и в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни. Форматът и метаданните в тези случаи съответстват на официалните отворени стандарти.

Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване или адаптиране или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква непропорционално много усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.

Организациите от обществения сектор не са длъжни да продължават създаването или събирането на определен вид информация за нуждите на повторното й използване.

По искане на заявителя и при възможност исканата информация се предоставя по електронен път на електронния адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.

Информация, представляваща обект на интелектуална собственост, за която библиотеки, включително библиотеки на висши училища, музеи и архиви, имат право на използване, се предоставя за повторно използване, ако такова повторно използване е разрешено от носителя.

Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:

1. 
   чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор, съгласно закон, устройствен акт или устав и/или акт, с който е възложена обществената задача;
   
2. 
   която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице;
   
3. 
   която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или техни регионални центрове;
   
4. 
   собственост на училища, висши училища (с изключение на библиотеки на висши училища), научни и изследователски организации, включително организации, създадени за разпространение на резултати от научноизследователска дейност, и на културни организации с изключение на библиотеки, музеи и архиви;
   
5. 
   представляваща класифицирана информация;
   
6. 
   съдържаща статистическа тайна, събирана и съхранявана от Националния статистически институт или от орган на статистиката;
   
7. 
   съдържаща производствена или търговска тайна или професионална тайна по смисъла на закон;
   
8. 
   за получаването на която заявителят трябва да докаже правен интерес съгласно закон;
   
9. 
   представляваща части от документи, които съдържат само емблеми, гербове и отличителни знаци;
   
10. 
    съдържаща лични данни, чието повторно използване представлява недопустим достъп или недопустима обработка на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.
    

Разработени са единни стандарти (във вид на наредба и инструкции) за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуване на информация от обществения сектор в отворен формат за търговски или нетърговски цели, в съответствие със ЗДОИ и Директива 2013/37/ЕС от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

С цел осигуряване на оперативна съвместимост на различните бази данни и масиви, е разработен проект на Българска национална рамка за оперативна съвместимост на информационните системи в изпълнителната власт:

https://www.mtitc.government.bg/upload/docs/2016-01/BNIF_BG.pdf

В допълнение, освен стандартите, описани в Рамката за оперативна съвместимост, следва да се отчете и, че съгласно чл. 18 от Закона за достъп до пространствени данни (обн., ДВ, бр. 19 от 9.03.2010 г., посл. изм., бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.) услугите за пространствени данни се предоставят при осигуряване на оперативна съвместимост в съответствие със Закона за електронното управление и Регламент (ЕС) № 1312/2014 от 10 декември 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1089/2010 за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на услуги за пространствени данни.

Съгласно чл. 43 от Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г., посл. изм. и доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.) предоставянето на вътрешни електронни административни услуги и обменът на електронни документи между административните органи се извършват в условията на оперативна съвместимост. Административните органи са длъжни да използват определените въз основа на този закон единни стандарти и правила, установяващи технологични и функционални параметри, които се поддържат от информационните им системи за постигане на оперативна съвместимост. Семантичната оперативна съвместимост на обмена на електронни документи между административните органи се осигурява чрез:

1. 
   уеднаквяване наименованията на данните, подлежащи на съхранение в бази данни или в регистри;
   
2. 
   формализиране на данните и на административните услуги за осигуряване на технологична възможност за автоматизиран обмен между административните органи и обработката на данни.
   

Повече информация за подзаконовите нормативни актове към Закона за електронното управлениер вкл. регламентиращи стандартите за оперативна съвместимост е налична на този адрес:

Обобщено, правни изисквания за предоставяне на различни видове информация за околната среда от страна на органите на изпълнителната власт са налични, както следва:

1. Доклади за състоянието на околната среда – ЗООС.

2. Законодателство, регулации, правила и др. правно-обвързващи инструменти, свързани с околната среда – ЗООС и ЗДОИ.

3. Стратегически документи и споразумения в областта на околната среда – ЗООС и ЗДОИ.

4. Документация по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения (ОВОС), екологична оценка на планове и програми (ЕО) и др. оценки – ЗООС и Закон за биологичното разнообразие (оценка за съвместимост на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони по Натура 2000). Съгласно чл. 102 от ЗООС, МОСВ и РИОСВ водят публичен регистър с данните за извършване на процедури по ОВОС и ЕО. Достъпът до регистъра е чрез Интернет страниците им.

5. Обявления за процедурите по ОВОС и ЕО – ЗООС и Закон за биологичното разнообразие. Публично оповестяване на постановените административни актове по ОВОС и ЕО.

6. Данни за значимите за околната среда изпускания и трансфер на замърсители в рамките на Протокола за регистрите за изпускане и трансфер на замърсители – ЗООС.

7. Заявления за лицензи и разрешителни/решения – ЗООС, Закон за водите, Закон за управление на отпадъците, Закон за биологичното разнообразие, Закон за генетично модифицираните организми.

9. Издадени лицензи и разрешителни/решения и условията към тях - ЗООС, Закон за водите, Закон за управление на отпадъците, Закон за биологичното разнообразие, Закон за генетично модифицираните организми, Закон за чистотата на атмосферния въздух.

10. Мониторинг на околната среда – ЗООС.

11. Информация за продуктите, която да подпомогне потребителите да направят информиран избор – ЗООС (по отношение на екомаркировката на ЕС), Закон за управление на отпадъците (инструкции за рециклиране на отпадъци), Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

12. Мета данни (вкл. каталози на източници на информация, поддържана от публични институции и механизми за предоставяне на достъп до информация) – ЗООС, ЗДОИ.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за съдебната власт задължават, съответно, Народното събрание и съдилищата да предоставят информация в интернет относно проекти на закони, закони и текстове на съдебни решения.

В съответствие с чл. 25а от ЗООС компетентните органи и лица, създават интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и публично достъпна. Базата данни съдържа най-малко следната информация:

1. 
   текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;
   
2. 
   стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;
   
3. 
   доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;
   
4. 
   националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;
   
5. 
   данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;
   
6. 
   публични регистри (бази данни) по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.
   

По подточка (d):

В съответствие с чл. 22, ал.1 от ЗООС министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

По подточка (е):

Съгласно чл. 25а, ал. 2 от ЗООС, компетентните органи и лица поддържат в интернет страниците си бази данни за международни договори, конвенции и споразумения , законодателство, стратегии, планове и програми, доклади за напредъка на тяхното прилагане, данни постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат въздействие върху околната среда.

С чл. 132 - 141 от ЗООС се въвеждат нормативните изисквания свързани с прилагането на схемата на ЕС за екомаркировка съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ, L 27/1 от 30 януари 2010 г.). Екомаркировката на ЕС е доброволен ангажимент от страна на бизнеса и е насочена към производство и потребление на продукти и услуги с намалено отрицателно въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Логото на екомаркировката на ЕС гарантира на потребителите, че продуктите и услугите имат най-високите екологични показатели, постигнати на пазара на Общността. Информацията е точна, неподвеждаща и научно обоснована, и улеснява избора на потребителите. Актуална информация за схемата, както и за организациите, на територията на Р. България, и продуктите, получили право да използват логото на екомаркировката на ЕС се поддържа на интернет страницата на МОСВ.

С чл. 132 - чл. 141 от ЗООС се въвеждат нормативните изисквания за прилагането на схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS). Целта на EMAS е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез създаване и прилагане от организациите на системи за управление по околна среда, системна, обективна и периодична оценка на резултатите на такива системи, предоставянето на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, както и активното участие на служители в организациите и подходящо обучение. Актуална информация за схемата, както и за организациите, на територията на Р. България, регистрирани съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се поддържа на интернет страницата на МОСВ.

Европейската комисия разработи и публикува критерии за продуктите и услугите, предмет на екологосъобразни/„зелени” обществени поръчки (също доброволен инструмент на ЕС, както и екомаркировката). Критериите за „зелени” обществени поръчки покриват 21 групи продукти и услуги, идентифицирани като най-подходящи, предвид високото потребление, големия пазарен дял, значителните въздействия върху околната среда. Тези критерии са публикувани на страниците на Комисията и на МОСВ.

В съответствие с чл. 22, ал.1 от ЗООС министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на МОСВ и ИАОС. Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година.

Като страна-членка на ЕС, България прилага и други инструменти, освен екомаркировката, които предоставят информация за екологичните характеристики на стоките и услугите, в т.ч. еко-проектиране (екодизайн), енергийно етикетиране и др.

Съгласно чл. 129, ал. 4 от ЗООС, ИАОС поддържа публичен регистър за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.

Съгласно чл. 22б, т. 2 от ЗООС ИАОС поддържа публичен регистър за изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата си. В регистъра се докладват данни за изпускането и преноса на замърсители от операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ). Докладването е в електронен формат.

Чрез Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ Р. България изпълнява и изискванията на Протокола за изпускането и преноса на замърсители за създаване и поддържане на широкообхватен и публично достъпен национален регистър за изпускането и преноса на замърсители.