Отговор:
По подточка (а):
Според членове 40 и 41 от ЗДОИ, решенията за предоставяне на достъп до информация или отказ, подлежат на обжалване по съдебен ред, съответно пред Върховния административен съд или административните съдилища, в зависимост от органа, който е издал акта. За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета от ЗДОИ. Българското законодателство съответства напълно на Конвенцията и дава възможност на всяко лице, което счете, че искането му за достъп до информация не е разгледано в съответствие с изискванията на член 4 от Конвенцията, да има достъп до процедура за преразглеждане. Съдилищата ефективно прилагат тези разпоредби на българското законодателство и по тях има създадена съдебна практика.
Според българското законодателство, обжалването на решенията за предоставяне/отказ от предоставяне на достъп до информация става само по съдебен път по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ). Жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт. Заплащането на таксите за образуване на административно дело става съгласно тарифа, определена за всички съдилища и е в установен в нея размер (Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието). Тези такси са в минимален размер (за повече информация – подточка (b).
Тъй като обжалването на решенията е по съдебен път, то решенията на съда, са задължителни за всички държавни органи, физически и юридически лица. Когато е налице влязло в сила решение на съда за отмяна на отказ за предоставяне на информация, то е задължително за органа, постановил отказа и който разполага с исканата информация.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите, или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
По подточка (b):
По принцип, членовете на заинтересованата общественост при обоснован правен интерес имат право да оспорват всяко решение, взето от административните органи, освен ако специален закон не предвижда друго. Административнопроцесуалният кодекс се прилага по отношение на административното производство и представители на обществеността могат да обжалват решения на административните органи.
В чл. 55 от Конституцията на Република България е записано правото на благоприятна околна среда. Това дава правно основание на всеки гражданин или организация да участва в процеса на атакуване на всяко решение, действие или бездействие пред съд. Съдебната практика показва, че юридически лица, включително неправителствени организации, които отговарят на критериите на националното законодателство, а именно са регистрирани по съответния ред, имат възможност да участват в съдебния процес.
Гражданите имат гарантиран достъп до съдебни процедури за обжалване на административни актове (чл. 120 от Конституцията), освен ако обратното е предвидено със закон. Не съществуват такива законови изключения в областта на екологичното законодателство. Правният интерес е необходим при оспорване на административните актове пред съда.
Прякото изпълнение на всички конституционни разпоредби е възможно, тъй като международните споразумения, които са ратифицирани от Народното събрание и са в сила за България стават част от вътрешния правен ред след публикуването им в Държавен вестник. Такива споразумения се ползват с предимство пред националното законодателство в случай на противоречие между тях.
Националното законодателство в областта на околната среда напълно предоставя възможност на засегнатата общественост, включително на неправителствените организации да обжалват решенията по ЕО и ОВОС, които са задължителни условия за одобряване на устройствените планове и за издаване на разрешения за строеж, които позволяват реализиране на инвестиционни проекти, засягащи околната среда. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
С изменението на ЗООС (ДВ, бр. 62 от 2015 г.) в чл. 88, ал. 3 от същия е предвидена възможността заинтересуваните лица да обжалват становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
В тази връзка, за конституиране на съдебно-процесуална легитимация (legal standing) на заинтересовани лица се използва определението за "Засегната общественост", съгласно Конвенцията, което е напълно транспонирано в
ЗООС. Съгласно §1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗООС, "Засегната общественост" е обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми и инвестиционни предложения, и при вземането на решения за издаването или актуализирането на разрешителни по реда на този закон, или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство.
Съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗООС влязлото в сила решение за преценяване на необходимостта от ОВОС или решение по ОВОС е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.
В чл. 82, ал. 4 от ЗООС е предвидено, че влязлото в сила становище или решение по ЕО е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него се извършват след издаване на решение от изпълнителния директор на ИАОС за одобряване на доклада за безопасност при условията и по реда на глава седма, раздел I от ЗООС (тази разпоредбата се прилага и за планирани изменения/разширения в съществуващи предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал). Решението за одобряване на доклада за безопасност е задължително за издаване на разрешение за строеж на предприятието и/или съоръжението по реда на Закона за устройство на територията, като изключение се допуска за предприятия/съоръжения, както и планирани изменения/разширения в тях, за които е приключила съответната процедура по ОВОС по реда на глава шеста, раздел III с постановяване на решение, с което е одобрено местоположението и потвърдени безопасните разстояния в съответствие с чл. 99б, ал. 5 от ЗООС.
Съгласно чл. 116в от ЗООС, Решенията по чл. 116, ал. 1 от ЗООС могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116б от ЗООС.
По подточка (c):
Българското законодателство прави разграничение между граждански, административни и наказателни дела. Делата, свързани с опазването на околната среда са основно административни и се разглеждат от административните съдилища. Граждански и наказателни дела с екологичен характер се срещат рядко. Единствено прокуратурата има правото да предяви обвинение срещу извършителя на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Неправителствените организации (вкл. екологичните такива) не са оправомощени да поискат започване на наказателни производства.
Възможността на представителите на обществеността да имат достъп до административни и съдебни процедури, за да атакуват действия и бездействия на физически лица и държавни органи, които противоречат на разпоредбите на националното законодателство, отнасящи се до околната среда, е гарантирана от самата Конституция, която предвижда, че всеки има право на здравословна околна среда. Това дава конституционните основания за обжалване на всички действия и бездействия на физически лица и държавни органи, свързани с околната среда.
В глава единадесета от ЗООС е предвидена и гражданска отговорност за всеки, който е причинил другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда. Чл. 171 от ЗООС изрично предвижда увредените лица да могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване на последиците от замърсяване.
Производството пред съд е приложимо за всички видове административни актове и е регламентирано в Административно-процесуалния кодекс (АПК). АПК разграничава три вида административни актове - индивидуални, общи и нормативни.
Кодексът предвижда обжалване пред горестоящия административен орган. Тъй като някои органи (Министерски съвет, министерства) нямат горестоящ административен орган, решенията им могат да се обжалват само пред съда. Горестоящият административен орган упражнява контрол, както върху начина на прилагане на дискреционната власт от страна на подчинената му структура (целесъобразност на акта), така и по отношение законосъобразността на акта, а съдът преценява единствено законосъобразността на акта. Първоинстанционни решения могат да бъдат постановени директно от съда – не е необходимо административните средства за обжалване да бъдат изчерпани, преди да се отнесе случая пред съда. Освен административните съдилища, не съществуват други специализирани административни органи или трибунали, които да играят ролята на институции за оспорване/обжалване.
Съдилищата упражняват контрол за законосъобразност на административните решения. И двете – и процесуалната законосъобразност и материалноправната законосъобразност подлежат на съдебен контрол.
Граждански съдебни процедури могат да се стартират срещу физически или юридически лица, в случай че техни незаконни действия са причинили щети на някое лице – частно или публично. Като цяло, обаче, гражданските съдебни процеси за защита срещу дейност, увреждаща нечий интерес, не са обичайна практика. ЗООС и Закона за водите предвиждат възможността засегнатите лица да поискат от съда да разпореди спиране на незаконна замърсяваща околната среда дейност – т.е. дейност, която или не е разрешена, или е в нарушение на условията в издаденото разрешително. И двата закона изрично осигуряват съдебно-процесуална легитимност на екологичните НПО за завеждане на такива съдебни процедури. Засегнатите лица имат право на обезщетение за настъпилите вреди.
По-конкретно, съгласно чл. 170, ал. 1 отЗООС, който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети. В случаите, когато е увредено имущество - държавна собственост, оправомощен да заведе иска е: министърът на околната среда и водите - ако вредите са настъпили на територията на повече от една област; областният управител - ако вредите са настъпили на територията на повече от една община. В случаите, когато е увредено имущество - общинска собственост, кметът на общината е оправомощен да заведе иск.
Увредените лица могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване последиците от замърсяване.
Съгласно чл. 202., ал.1 от Закона за водите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица в нарушение на действащите разпоредби по ползването и опазването на водите и на условията на издадените разрешителни.
В случаите, когато са увредени растителността и животинският свят във водните обекти - публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:
1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;
2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;
3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.
Исковете могат да бъдат заведени и от организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е опазване на околната среда.
Производството може да бъде започнато по искане, както на лицето, претърпяло щети, така и на публичния орган, отговорен за (управляващ) повреденото имущество.
Жалбите срещу държавни органи в областта на околната среда могат да бъдат разделени в три групи:
-
Жалби срещу незаконни действия на органите.
-
Жалби срещу незаконни пропуски и нарушения при действия, извършени от органите.
-
Жалби от засегнатите лица срещу органите на изпълнителната власт за вреди, причинени от незаконни действия/бездействия.
Макар, че и трите групи жалби следва да се подават към административните съдилища, последната група се отнася, в действителност, към гражданските дела. Първата и втората група от жалби се основават на широк кръг от правомощия, дадени на компетентните органи по околна среда да спрат продължаващите незаконни дейности, извършени от частни лица или за предотвратяване на непосредствена опасност от замърсяване - такива правомощия са предвидени в няколко екологични закони. Те се наричат "принудителни административни мерки". Тези мерки могат да бъдат или превантивни, или с цел спиране или възстановяване на щети от замърсяване.
Съгласно българското законодателство не са допустими „искове на трети лица”, т.нар. „actio popularis”. Правната система следва основан на правния интерес модел на съдбено-процесуална легитимация. Правилата за легитимиране са общо приложими за всички области на административното право и не съществуват специфични такива, относими само към екологичното право. Законодателството в областта на околната среда, само по себе си, не установява условия за достъп до съдебни процедури, по-различни от общите такива, въведени с АПК. Участитето в административната фаза на производството не е изискуема предпоставка за достъп до правосъдие. Правилата за легитимиране са приложими в рамките на цялата процедура. Съгласно чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК:
-
Право да оспорват индивидуален административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
-
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
По подточка (d):
Българското законодателство предвижда много възможности за участие на засегнатата общественост в съдебния процес. Дава се възможност да се заведе, както административно дело, така и гражданско дело, по въпросите свързани с околната среда. Съдебните решения, които се отнасят до околната среда са задължителни за всички административни органи, така и за всички физически и юридически лица.
Забраната за изпълнението на административни актове (индивидуални и общи), касаещи околната среда, е уредена в Административно-процесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 90 и чл. 166 от АПК, административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган, като оспорването спира изпълнението на административните актове.
Въпреки това, обаче, чл. 60, ал. 1 от АПК дава възможност „в административния акт да се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
Други средства за правна защита, предвидени в АПК са:
-
Обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица (чл. 203-207).
-
Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона (чл. 250, ал. 1). Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането (чл. 256-257).
Съдебните такси по административните дела са ниски. Съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, по жалби срещу административни актове се събират следните такси: - От юридически лица с нестопанска цел и от физически лица, които не са търговци – 10 лв. - От юридически лица – търговски дружества и физически лица – търговци по смисъла на Търговския закон – 50 лв. При гражданските дела съдебни такси се събират съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и зависят от вида на делото.
Ако вземането е оценяемо, например дело за обезщетение за вреди, съдебната такса ще бъде 4 на сто от цената на иска /материалния интерес/. Ако искът не може да бъде оценен – например съдебно дело за спиране на замърсяваща дейност, таксата се определя за всеки отделен случай - до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. В гражданско дело не съществува диференциация на таксите между НПО, граждани и търговски дружества. Таксите за обжалване на съдебни решения, както за административните, така и за гражданските дела, са в размер на половината от таксите на първа инстанция.
Принципът "Загубилият плаща" се прилага стриктно от съдилищата. В административното съдопроизводство ако жалбоподателят загуби делото заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. Отговорността за разноски е регламентирана в чл. 143 от АПК:
-
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
-
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
-
Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
-
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Във връзка с ал. 4, следва да се уточни, че за административните дела минималното възнаграждение на адвокат е 300 лв. Възложителят притежава качеството на “заинтересована страна” в производството. Страната, за която делото е с неблагоприятен изход, може да бъде задължена да заплати пълните разноски по делото, включително възнаграждение за един адвокат.
Своевременността и ефективността (озаглавени “бързина и процесуална икономия”) са провъзгласени като принцип в АПК (чл. 11). Няма други допълнителни изисквания в тази насока, специално регламентиращи производствата, свързани с околната среда. АПК и различните административни процедури задават редица срокове за провеждане на съответните дейности – тези срокове може да се приемат като гаранция за навременност.
Продължителността на съдебните процедури, свързани с околната среда, може да варира значително. Обикновено първоинстанционната процедура с две или три заседания може да продължи повече от 6-7 месеца. Ако има повече от три заседания процедурата може да отнеме 8-12 месеца. Обжалването пред втора инстанция може да удължи процедурата с още 6-8 месеца. По принцип съгласно чл. 157, ал.1, изр.2 от АПК съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда, но натовареността на някои съдилища може да бъде допълнителен фактор за забавяне на насрочването на делото.
Средната продължителност на административна съдебна процедура по въпроси на околната среда, е между 12-18 месеца.
По подточка (e):
По отношение на прозрачността на съдебните решения, като основен принцип на съдебните процедури е публичността и всеки може да присъства в съдебната зала. Съдебните решения и мотивите са на разположение на обществеността. Върховният административен съд въведе добрата практика да публикува своите решения и протоколи от заседанията на своя уебсайт. Някои от другите съдилища, като например апелативните съдилища и някои от регионалните и местните съдилища, следват тази практика
|
