Доклад за изпълнение на Обособена позиция 5: Разработване на Концепция за пространствено развитие на община Невестино 2014-2020 г
II.ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.Състояние на икономиката на община Невестино
- 2.2.Състояние на основни икономически сектори в община Невестино
- 2.2.5.Обобщени оценки от анкетно проучване
- 3.Развитие на социалната сфера и човешките ресурси
- 3.1.2.Пазар на труда – заетост и безработица
- 3.1.3.Социални дейности, услуги и социално включване
- 4.Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията на община Невестино
- 5.Екологично състояние и рискове
II.ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО1.Географско положение, природни ресурси и териториална структура на община Невестино като фактор за развитиеОбщина Невестино се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Кюстендилска област. Тя е разположена в североизточните склонове на Осоговска планина в южните и югозападните склонове на Влахина планина. В нейния обхват влиза по-голямата част от физикогеографската област Пиянец. Северните й части заемат поречието на река Струма и равнинните и слабо хълмисти терени на Кюстендилската котловина. Надморската височина е от 520 - 560 м. до 600 – 1000 м. Територията на общината е 439,7 кв. км., което представлява 14% от общата площ на област Кюстендил и 2,2% от територията на Югозападния район (ЮЗР, NUTS 2). Община Невестино граничи с общините Кюстендил, Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Благоевград и с Република Македония. На границата с Македония са разположени селата - Църварица, Ветрен и Раково. Територията на Невестино е в относителна близост и до границите на България с Република Сърбия и Република Гърция. Общината попада в зоната на влияние на процесите на трансгранично сътрудничество със Сърбия и Македония. Територията на община Невестино попада в Рило – Родопската геоморфоложкa област, която включва и Осоговско – Беласишката планинска редица, която се простира в посока север – юг и е съставена от планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Релефът, върху който е разположена територията на община Невестино се характеризира като хълмист, котловинно–хълмист и полупланински. Полупланинският терен определя както заселването на населението, така и развитието на селското стопанство. Релефът е силно пресечен от множество предпланини и долове. Денивелацията е от 1230 м. – най-високата кота е на 1 645 м., най-ниската на 415 м. надморска височина. От север на юг релефът преминава от котловинно–хълмист в планински. Територията на общината е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Открити са горливи шисти в източната част на Осоговска планина, в землищата на селата Ветрен, Пелатиково, Рашка Гращица, Смоличино, Страдалово и Църварица, но те са с ниско съдържание на кероген и засега нямат промишлено значение. Община Невестино попада в зоната на преходно-континенталния климат с известно средиземноморско влияние, главно по течението на р. Струма. Характеризира се с прохладно лято и не много студена зима. Обикновенно месеците януари и февруари са най-студени, а юли и август – най-топли. Хидрографската мрежа в община Невестино е добре развита. През територията й преминава река Струма, където вливат водите си местните реки Елешница, Речица и Гращичка река. В с. Невестино има минерална вода с доказани лечебни свойства, която се използва за пиене. Минерални водоизточници има още в землищата на селата - Четирци, Тишаново, Неделкова Гращица, Еремия, Страдалово и други. Урбанистичната структура на община Невестино се състои от 23 населени места, от които в района на Осоговска планина са селата Ветрен, Раково, Чеканец, Църварица, Илия, Тишаново, Страдалово, Смоличино, Ваксево, Пелатиково, Длъхчево Сабляр, Рашка Гращица, Згурово, Кадровица, Еремия и Друмохар, а в най – ниската част на Кюстендилската котловина са разположени селата: Невестино, Четирци, Лиляч и Долна Козница. Административният център на общината – с. Невестино се намира на 13 км от град Кюстендил. До с. Невестино се разделят двете пътни трасета – за гр. Дупница и по течението на река Струма, през гр. Бобошево за Рилски манастир, или за международен път Е79 в посока Кулата. Невестино е една от 9-те общини в област Кюстендил. Тя е на второ място по територия и на осмо място по население сред общините в областта. В Невестино живее около 2% от населението на област Кюстендил (2 821 души към 01.02.2011 г.) и едва 0.1% от населението на ЮЗР. Около 95% от територията на община Невестино се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на горите – 227 883 дка (51,8% при средно за страната 33,5%). Територията заета от земеделска земя – 187 969 дка или 42,8%. Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е 101 071 дка или около 54% от земеделските територии. 2.Състояние на икономиката на община Невестино2.1.Основни икономически показателиБроят на предприятията в община Невестино през 2010 г. нараства с 1/5 спрямо 2008 г. Най-голям относителен дял имат фирмите, работещи в областта на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети - 22 броя или 43% от всички предприятия на територията на община Невестино. Около 14% от предприятията работят в сектор „Селско стопанство”. Толкова са и фирмите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. С преработваща промишленост се занимават 10% от предприятията в Невестино. Преобладаваща част от предприятията в община Невестино са микро с до 9 заети лица – 80% към 2011 г. Следват ги малките фирми с 10 до 49 човека - 20%. В общината през 2011 г. има 35 микропредприятия и 9 малки. Липсват средни и големи предприятия. През 2009 г. произведената продукция в предприятията от община Невестино се увеличава значително спрямо 2008 г. с 6 025 хил. лева, но през 2010 намалява до 8 479 хил. лева. Приходите от дейността на предприятията в общината бележат значителен ръст и през 2010 г. са със 7 229 хил. лева повече спрямо 2008 г. Нетните приходи от продажби също се увеличават с 5 591 хил. лева през 2010 спрямо 2008 г. и достигат 9 606. Разходите за дейността през 2010 г. са 12 028 хил. лева, което е с 7 409 хил. лева повече спрямо 2008. Печалбите на местните фирми бележат спад през 2009 г. спрямо 2008 г. от 27 хил. лева, а загубите нарастват с 85 хил. лева. Най-големи загуби генерира сектор „Строителство”, следван от „Преработваща промишленост”. През 2010 г. печалбите на в предприятията на Невестино нарастват до 727 хил. лева, а генерираните загуби са в размер на 1 026 хил. лева. Броят на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в общината през 2009 г. е с 220 души повече спрямо 2008 г., но през 2010 г. намалява до 354 човека. Броят на заетите лица следва същата тенденция – ръст през 2009 и намаляване през 2010 г. до 390 човека. Инвестициите в общината от страна на физически и юридически лица през последните години са свързани предимно с проектиране и изграждане на отделни сгради или групи за вилни нужди, къщи за гости, дървопреработващи предприятия, фотоволтаична централа, цех за таблетки. Необичайно негативна е тенденцията в средната годишна работна заплата в община Невестино, която намалява от 5 893 лева през 2009 г. на 5 042 лева през 2011 г. Тенденцията на намаляване на възнагражденията е постоянна. В същото време работната заплата в община Невестино през 2011 г. е с 3 188 лева или с близо 40% по-ниска от средната годишна заплата за страната – 8 230 лева. 2.2.Състояние на основни икономически сектори в община Невестино2.2.1.ПромишленостПромишлеността е слабо развит и нетипичен за района на Невестино сектор. На територията на общината действат ограничен брой производствени предприятия - основно дърводобивни фирми, производство на еко брикети и eвро палета, предимно за вътрешния пазар, изработване на дървено сабо предназначено за износ в европейски държави и вътрешен пазар. В с. Ваксево действа цех за пакетиране на готови препарати за ветеринарната медицина. Производствените мощности са съсредоточени основно в с. Невестино, а една от тях и в с. Ваксево. 2.2.2.Селско стопанствоЗемеделието е основния поминък на населението в Невестино, независимо от високия риск и ниската рентабилност. В общината преобладават малки по размер стопанства. Възможности за интензивно земеделие притежават много ограничен кръг собственици. Само 1% са притежателите на земя над 50 дка. Около 90% от собствениците на земята не извършват някаква икономически доходоносна дейност извън домашното си стопанство. В общината има 3 ферми и 2 земеделски кооперации. Броят на сделките на пазара на земя също се променя динамично. Растениевъдството се развива добре и има приоритетно направление, а овощарството е с водещи позиции в Невестино. Почвено-климатичните условия са подходящи за отглеждане на различни видове овошки. Засадени са градини с череши, ябълки и сливи. Голяма част от обработваемата земя заемат затревените площи. Зърнопроизводството през последните години бележи ръст. Зеленчукопроизводството се осъществява предимно от частни стопани за лични нужди. Тенденцията е към намаляване на площите, засети със зеленчуци. Районът на Невестино е с традиции в производството на череши. От трайните насаждения те заемат най-големи площи - 1200 дка през 2012 г., което е с 470 дка повече от 2007 г. Средните добиви са най-големи през 2007 г. - 537 кг череши от декар. Големи са и масивите с ябълки, сливи и круши. За ябълките най-добра е 2011 г. – 714 кг/дка. Насажденията със сливи нарастват от 93 дка през 2007 г. на 330 дка през 2012 г. Средните добиви са най-високи през 2010 и 2011 г. (500-552 кг/дка). Този период е много добър и за крушите – 750 кг/дка през 2011 г., но площите намаляват от 80 на 60 дка през последните години. В община Невестино се развива много добре и зеленчукопроизводство. Най-големи са масивите с картофи – 260 дка през 2012 г. Отглеждат се още пипер и домати. В с. Друмохар има два овощни разсадника, предлагащи на населението посадъчен овощен материал. В земеделските стопанства преобладава семейна работна ръка. Повечето от заетите лица са около и над 65 г. възраст. Основен недостатък, който пречи за развитието на модерен и ефективен аграрен сектор е разпокъсаността на земята установила се след възстановяване на земеделските земи. Ограничените икономически ресурси за модерно земеделие, полупазарния тип на стопанствата, възрастовата структура на заетите лица, ниските изкупни цени и липсата на пазари за реализация на продукцията са основните проблеми за развитие на сектора. Животновъдството е другия застъпен подотрасъл и е представен от млечното говедовъдство, овцевъдство и козевъдство. През последните години стопанствата, които се занимават с животновъдство са в категорията на полу-пазарните стопанства. Структурните изменения в животновъдството и свиването на този сектор е под влияние на трудностите при осигуряване на храна за животните. Въпреки че при стопанствата се отглеждат фуражни култури, средните добиви са много ниски, липсва напояване и високопроизводителна техника. Животновъдството в Невестино е доминирано от птицевъдство и овцевъдство. Животните се отглеждат в непазарно ориентирани, предимно семейни ферми. Община Невестино разполага с 639 хектара общински горски територии. С изготвянето на ГСП през 2013 г. се очаква горската площ да се увеличи с около 500 хектара. Това са самозалесили се земеделски земи и пасища, които съгласно Закона за горите отговарят на изискванията за гора. Това са предимно иглолистни естествени гори и широколистни издънкови. В по-голямата си част те са от 10 до 20 годишни и не представляват стопански интерес. Липсата на местни дървопреработватели и затруднения пазар е проблем за правилното и своевременно ползване на дървесина, съответно на извеждане на предвидените огледни и главни сечи. Повечето иглолистни култури са със закъснели мероприятия, като има такива които са на 40-50 години и в тях не са водени сечи. Това води до загуба на дървесина и влошаване на тяхното санитарно състояние.
2.2.3.ТуризъмОбщина Невестино разполага с потенциал за развитие на интегриран културно-исторически, селски, еко туризъм, лов и риболов, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки – географско положение, природни ресурси и богато културно-историческо наследство. Към 2013 г. в общината работят пет места за настаняване – четири с категория 2 звезди и едно с категория една звезда. Три от къщите за гости са в с. Пастух, а по едно място за настаняване има в с. Невестино и в с. Згурово. Местата за хранене са съсредоточени в с. Невестино (две) и в с. Пастух (едно) и с. Четирци (едно). Рекреационно-туристическата функция не играе структуроопределяща роля за развитието на общината, но може да подпомогне развитието на ниската икономическа активност. За развитието на този отрасъл следва да се отбележат фактори като наличието на привлекателни места за отдих, възможности за изграждане на туристически маршрути и екопътеки. Минералните извори на територията на общината също трябва да се използват като ресурс за бутилиране, балнеология и спа-туризъм в Невестино.
2.2.4.Търговия и услугиТърговската дейност е насочена предимно към продажба на стоки от първа необходимост. Преобладават хранителните магазини, като броя им за общината е 15. В с. Невестино има и 1 магазин за строителни материали. Търговската мрежа е добре развита, тъй като общината е с добра инфраструктура, позволяваща снабдяване със стоки от различни доставчици. Има действаща фурна за хляб и закуски. Има необходимост и мъзможност за развитие на разносна търговия с хранителни и битови стоки, особено за по-отдалечените и по-малки села в общината. 2.2.5.Обобщени оценки от анкетно проучванеПроведено анкетно проучване сред жителите на община Невестино показва, че въпреки значителните усилия на местните власти за развитието на общината, икономическото състояние не се оценява особено високо. Почти половината анкетирани определят икономическото състояние като задоволително, а под 30% дават положителна оценка. Почти ¼ определят икономическото състояние на общината като незадоволително или лошо. Перспективата за икономическо развитие е оценена по аналогичен начин. Напълно съвпадат дяловете на положителните отговори, докато в негативната част на скалата делът на определилите тенденцията като изключително негативна е оценката на 2% от анкетираните (при оценка лошо състояние на икономиката 5,6%). 
Няма съществени различия в мненията, разгледани по по-голяма част от демографските характеристики. Мъжете се изказват по-негативно както за състоянието на икономическото развитие, така и за тенденциите. 34% от мъжете определят състоянието на икономическото развитие като незадоволително, същото мнение изказват едва 7,4% от анкетираните жени. По-признака възраст също се наблюдават известни различия, като младите хора (до 34 години) дават по-позитивни мнения за икономическото състояние, но са по-критични към перспективите за развитие. По отношение на икономическата активност няма съществени различия в мненията между различните групи, но по отношение на тенденцията на икономическо развитие значително по-негативни са отговорите на безработните и неактивните. Силно изразени различия в мненията се наблюдават по признака местоживеене. Живеещите в общинския център дават значително по-позитивни мнения по отношение на икономическото състояние и тенденциите за развитие. Положителните оценки на живеещите в общинския център и на двата въпроса са с повече от 10 процентни пункта от дела на положителните оценки на живеещите извън общинския център. Същевременно негативните оценки при живеещите извън общинския център превишават дела на негативните оценки на живеещите в с. Невестино.
Мненията по отношение на икономическото състояние на общината се потвърждават и от самоопределянето на качеството на живот на анкетираните. Преобладаващите мнения са около средата на интервала на използваната скала, като средната оценка за показателя е 3,19. 1/3 от анкетираните биха се преместили да живеят в друга община, като основният мотив за това е осигуряване на работа с по-добро заплащане, а минимален процент посочват възможност за по-добро образувание на децата и по-добри условия за живот. Серия от твърдения, формулирани във въпросника имат за задача да проучат мнението на хората относно посоката, в която би следвало да се насочат усилията от страна както на администрацията, така и на останалите заинтересовани страни за постигане на устойчиво развитие и икономически растеж. Твърдението, което се подкрепя в най-голяма степен от анкетираните е „Трябва да се създадат повече възможности за развитие на туристическата база в селските райони“, като ¾ от анкетираните го оценяват с максимална оценка. Над половината дават максимални оценки и за твърдението „Историческите сгради се нуждаят от допълнителна закрила“. Разпределението на отговорите на тези две твърдения, съчетани с направените социално икономически анализи показва, че са налице предпоставки за развитието на културен и селски туризъм, който може да бъде подпомогнат във финансово отношение от ПРСР. Високите оценки на следващите две твърдения: „Прави се достатъчно за опазване на природата и биоразнообразието на територията на общината“ и „Достъпът до местата за отдих и развлечение е добър“ също подкрепят тезата за възможности за развитие на туризма в общината. 
Почти 60% от анкетираните подкрепят твърдението, че са нужни повече усилия за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, което също може да се разглежда като фактор за развитие на икономиката, базиран на оптимизиране на използването на енергия. Качеството на предоставяните публични услуги са основния инструмент, които местната власт може да използва за подобряване на условията за привличане на инвестиции. Над половината анкетирани определят качеството на публичните услуги като много добри и няма оценки, които са по-ниски от добри. Те дават сравнително висока оценка и по различните компоненти, която варира от 3,45 до 4,07, което е над средната стойност от скалата. Най-ниско са оценени услугите в областта на здравеопазването, а най-високо тези в сферата на културата.
Почти всички анкетирани са посочили, че са запознати с приоритетите на общината и имат информация за проектите, финансирани със средства на ЕС, които се изпълняват на територията на общината. Приблизително по равно се разделят анкетираните, които са на мнение, че проектите „напълно“ и „в известна степен“ допринасят за постигането на приоритетите в общината. Едва под 6% смятат, че допринасят отчасти. Основните фактори, които могат да бъдат двигател за развитието на общината се обединяват около различни възможности за икономическо развитие според мнението на представителите на общината. Конкретни направления, в които са тези мнения са за използване на природните ресурси, в частност минерални извори и екологично чиста природа за развитие на туризъм. Изпълняването на различни проекти финансирани със средства на ЕС също би могло да бъде фактор за развитие. Развитието на икономиката и разкриването на нови работни места би могло да бъде подход за минимизиране на демографския срив, който в общината има обем над средния за страната. Сред основните проблеми, които изтъкват местните жители е високата безработица, която се потвърждава и от стойностите на статистическите индикатори. Местните ресурси са недостатъчни за справянето с проблема, поради което е необходимо да бъдат привлечени външни за общината инвеститори, които да подпомогнат икономическото развитие на общината.
За превръщането на общината в добро място за живеене според представителите на местната общност е необходимо: „Гарантиране на жизнено необходим баланс между човека, икономиката и природата.“
3.1.1.Демографски тенденцииДинамиката на населението в община Невестино през последните години показва трайна тенденция на намаление (с около 27% за последните 6 години) или с 947 души през 2012 спрямо 2007 г. По официални статистически данни от последното преброяване към 01.02.2011 г. населението на община Невестино е 2 821 души., а към края на 2011 г. намалява на 2 720 души. През 2011 г. под трудоспособна възраст е 4,4% от населението на община Невестино. Възрастните над трудоспособна възраст са 1672 души или 59% от населението. Около 36% е делът на населението в трудоспособна възраст на 15 и повече години. Поради преобладаващия брой възрастни хора в местното население, икономически активните лица заемат незначителен дял - 23% или 627 души по данни от последното преброяване. Пенсионерите в община Невестино са 68% от населението. Към 01.02.2011 г. 78% от населението на община Невестино на 7 и повече години е със средно или основно образование. С начално образование са 13%, с незавършено начално – 2%, а 25 души никога не са посещавали училище и са напълно неграмотни. Броят на висшистите в общината е 135 или 5% от населението. Преобладаваща част от населението на Невестино е от българския етнос. От 2789 отговорили на този въпрос при преброяването към 01.02.2011 г., 2766 са се определили като българи, 12 са роми, 5 са от други етноси. Останалите анкетирани не са се самоопределили.
Причините за ниските коефициенти на икономическа активност и заетост в община Невестино са демографската криза, липсата на работни места и несъответствието между професионалната квалификация и пазара на труда, в следствие от преструктурирането на икономиката. Наблюдава се дефицит на квалифицирана работна ръка на регионално ниво (в райони намиращи се далеч от индустриални и административни центрове, планинските райони) и на подотраслово ниво (за някои професионални тенденции и професии). Несъответствието между предлаганите и търсените квалификации е очевидно предимно в следните групи: незавършилите училище, млади хора, завършващи средно образование и тези без или с много ниско ниво на професионална квалификация. Това несъответствие се наблюдава също така в групите от хора с образование и професионални квалификации, но без стаж, както и в групата на продължително безработните. Младите квалифицирани кадри предпочитат да пътуват и да работят в Кюстендил и София. В голям процент от случаите те напускат родните си места. Този проблем налага работа по много програми и мерки за насърчаване на заетостта и осигуряване на работни места за стабилизиране пазара на труда в общината и създаване на заетост за задържане на младите хора. Възможностите за намиране на работа в община Невестино са ограничени. Частният сектор наема много малък брой от свободната работна ръка и основно заетост се осигурява чрез различните национални програми. В публичния сектор трудно се освобождават места и там възможностите са изключително ограничени по отношение намиране на работа. В последните години общината участва активно в редица национални програми и мерки, целящи под различна форма ограничаване на безработицата и осигуряване на заетост и доходи за населението. 3.1.3.Социални дейности, услуги и социално включванеВ областта на социалните дейности на територията на община Невестино функционират следните структури: „Домашен социален патронаж” - социална услуга изразяваща се в грижа в семейна среда, предоставяна по домовете, свързана с доставка на храна, съдействие за снабдяване с необходимите технически и помощни средства, битови услуги на възрастни и самотни хора от селата на общината. „Домашния социален патронаж” е с капацитет 80 места. От 2010 г. на територията на общината се изпълнява Проект ”Подкрепа за достоен живот” по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-5.2,09 ”Алтернативи” по Оперативна програма ”Развитие на човешките ресурси”. Към момента 10 лични асистента обслужват 12 потребители на услугата. В Невестино е разкрита Обществена трапезария за 120 социално слаби лица. В общината функционират три клуба на пенсионера – в селата Невестино, Ваксево и Рашка Гращица, като места за осигуряване на лични и социални контакти.
Дължината на републиканската пътна мрежа на територията на Общината е 102 км. Дължината но общинската пътна мрежа е 61 км. По-голяма част от пътищата са в добро състояние. Общественият транспорт на населението в Невестино се осъществява по утвърдени транспортни схеми в следните направления: Кюстендил – Ваксево – Ветрен; Кюстендил –Кадровица; Кюстендил-Мърводол-Д.Козница; Кюстендил-Лиляч; Кюстендил-Еремия; Кюстендил-Пелатиково–Св. Яна; Кюстендил-Пелатиково-Раково. Всички автобуси по цитираните направления тръгват от Автогара Кюстендил, като превоза на пътниците се извършва с автобуси до 22 места, които са в добро техническо сътояние. Тъй като района на общината е високопланиски, подлежи на субсидиране от държавния бюджет за губещи линии в слабо населени планински и високопланински райони. Проблемни са пътищата в планинските райони през зимата, когато отделни участъци са трудно проходими и някои махали остават откъснати от останалата част на общината. Поради характера на селищата в общината - малки населени места с голяма територия и малко население - проблем с инвестициите създава изграждането на благоустроени улици в селищната територия. Всички села на територията на община Невестино са водоснабдени и се обслужват от. „Кюстендилска вода" ЕООД. За питейни нужди се използват изворни води и подпочвени води чрез сондажи. Община Невестино обхваща 23 населени места. Общия брой на махалите е над 300, като най-голям е техния брой в селата Ваксево, Пелатиково, Еремия и др. Част от махалите не са обхванати от организирано водоподаване от ВиК-оператори, като в същото време имат изградени собствени водопроводни мрежи. Съществуват активи, които не са включени в активите на ВиК дружествата. Техническото състояние на водопроводната мрежа и водоизточниците не е много добро, предвид изграждането им от общините и населението и дългия експлоатационен период. В отдалечените планински села обхватът на населението с водомери е доста нисък. Експлоатацията на съоръженията със съответните СОЗ изискват значителни инвестиции за разширение и реконструкция с цел привеждането им в съответствие с изискванията на нормативната база в сектора. На територията на общината почти няма канализационна мрежа. Има частично изградена в общинския център и изцяло в с. Ваксево. В останалите села се използват септични ями, което създава екологични проблеми. Липсват пречиствателни станции. Налице е одобрен проект за ПСОВ за с. Ваксево. Всички населени места от общината са електроснабдени. На територията на Община Невестино има достъп до електропреносната мрежа на ЧЕЗ. Проблемът се състои в амортизираните съоръжения, които при лоши метеорологични условия често аварират. През територията на община Невестино преминава въздушен магистрален далекопровод, има изградени трансформаторни станции /трафопостове/ 26 бр. и стълбове на магистралния електропровод – 7 бр. В резултат от изпълнен Проект “Реализиране на улично енергийно ефективно осветление” за грантово финансиране от фонд “Козлодуй” по проект “Подкрепа на МИЕ и МРГ по изпълнение на Стратегията в енергийния сектор за намаляване на отрицателните икономически, екологични и социални последици от по-ранното извеждане от експлоатация на реактори ВВЕР-440 на АЕЦ “ Козлодуй” - са подменените съоръжения на уличното осветление и намалени разходите за ел. енергия. Територията на Невестино има около 90% покритие на трите мобилни оператора (VIVACOM, M-TEL, GLOBUL), което дава възможност за улеснено общуване на населението. След направените структурни промени в български пощи, някои пощенски станции са закрити, но към настоящия момент пощенските станции, които обслужват населението са 6 на брой и са в селата: Невестино, Църварица, Ваксево, Згурово, Рашка Гращица и Пелатиково. В пощенските станции се предлагат вестници и списания. Освен мобилните оператори, които предлагат 3G интернет има и още един доставчик “Цифрови системи”- Варна. Предоставеният интернет е още една възможност за комуникации. В Невестино са изградени следните съобщителни /комуникационни/ мрежи: базови станции на мобилни оператори - 12 бр. - в селата Друмохар-2бр., Мърводол-2бр., Илия-2 бр., Четирци-3 бр., Лиляч-2 бр., Ваксево-1 бр. Внесен е проект за ПУП за изграждане на базова станция в с. Илия. През общината преминава оптичен кабел Дупница-Кюстендил. Изградена е мрежа за оптична свързаност на архивохранилищата на НОИ.
Замърсяването на атмосферния въздух на територията на община Невестино се дължи основно на транспортния поток и битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности, дейностите върху открити площи с насипни материали /депа, кариери, сметища, строителни площадки и други/. В района на община Невестино не е налице съществена концентрация на промишлени производства емитиращи вредни вещества във въздуха. Като цяло проблемите със състоянието на атмосферния въздух в Невестино са несъществени. За цялата територия на общината, делът на емисиите на вредни вещества в атмосферата е близък до нула. Вредните емисии са в пъти по – ниски от средните за страната. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка в областта. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой (основа за това са високата скорост на вятъра и орографските условия). През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни инсталации. Промишлените източници на замърсяване са незначителни. Няма констатирани нарушения на шумовите нива в общината. На територията на община Невестино се генерират предимно битови и строителни отпадъци. Морфологичния състав на отпадъците е: хартия и картон, пластмаси, опаковки, хранителни отпадъци, градински отпадъци, текстил и кожи, стъкло, строителни отпадъци, неиндентифицирани отпадъци и други. Производствени отпадъци на територията на общината се генерират от цеха за производство на обувки. Генерираните отпадъци от производството са предимно кожи и дървесни стърготини. На площадката на депото в с. Четирци се извозват за временно депониране обработените кожи, а дървесните стърготини от производствения процес намират повторна употреба в производствения цикъл. Сметосъбирането и сметоизвозването се извършва от общинско звено “Чистота” по график два пъти в месеца за всяко населено място обхванато от системата за сметосъбиране. Обезвреждането на битовите отпадъци се извършва до сега единствено с депониране на събраните количества битови отпадъци на съществуващите две депа, които са със срок на експлоатация – Депо № 1 е с проектна експлоатация до 2015г., а Депо № 2 е с проектен капацитет до 2020 г., но поради новата нормативна уредба в областа на управление на отпадъците и невъзможността на община Невестино да приведе съответните площадки в съответствие с нормативните изисквания и изграждането на ново регионално депо за битови отпадъци в гр. Дупница, двете депа в бъдеще ще бъдат закрити, като натрупаните отпадъци на двете депа ще бъдат предепонирани на претоварна площадка в гр. Кюстендил, село Радловци, след което ще последва биологична рекултивация на освободените площи на депата. Чистата околна среда в Невестино е добра предпоставка за развитие на туризъм и отдих. Данните от Регистъра на защитените територии и защитените зони в България2 показват, че на територията на община Невестино са разположение общо четири защитени територии и пет защитени зони. На територията на община Невестино са регистрирани и девет вековни дървета3 – зимен и летен дъб, орех, цер и черен бор. Две от дърветата се намират в с. Ваксево, две в с. Църварица и по едно в селата Четирци, Невестино, Еремия, Тишаново и Смоличано. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|
