Доклад за изпълнение на Обособена позиция 5: Разработване на Концепция за пространствено развитие на община Невестино 2014-2020 г
III.ПЕРСПЕКТИВИ И ЦЕЛИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА НЕВЕСТИНО ЗА ПЕРИОДА 2014 - 2020 г
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Предвиждания на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
- 2.Основни предизвикателства и потенциал за развитие на община Невестино
- 3.Цел за пространственото развитие на община Невестино
III.ПЕРСПЕКТИВИ И ЦЕЛИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА НЕВЕСТИНО ЗА ПЕРИОДА 2014 - 2020 г.;Концепцията за пространственото развитие е нов вид документ за териториално развитие на елементите от NUTS 4. В нея са представени основните тенденции за социално-икономическо, инфраструктурно развитие и устройствено планиране на общината. Сценарият за пространствено развитие отчита комбинации от фактори със задължаващ и стимулиращ развитието характер, както и целите и приоритетите за развитие. При разработването на концепцията за пространствено развитие следва да бъдат отчитани комбинации от фактори, целите и приоритетите за развитие въз основа на:
1.Предвиждания на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. Като основни фактори, влияещи върху националното пространство са посочени социалните фактори и особено демографската динамика като основен елемент, който придава смисъл на пространственото и регионалното планиране и влияе на цялостното развитие. Отчетени са геополитическите фактори, между които местоположението на страната, връзките с ЕС и света, транзитните потоци, граничните преходи (пунктове), които характеризират отвореността на националното пространство и влияят върху политиката за пространствено развитие. Разгледани са и икономическите фактори, глобализацията, културните и политическите измерения в настоящия век, както и климатичните фактори - глобалното затопляне, природните бедствия, рисковите територии и зони. Националната концепция за пространствено развитие представя пространственият модел за развитие на националната територия като многопластов и синтезиращ различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове в единна динамична система. НКПР определя макропространствената структура на националната територия, като използва за основен териториален модул общината, а чрез групиране на общини определя райони и територии със специфични териториални характеристики: централни и периферни, урбанизирани и слабоурбанизирани, развити и изоставащи, крайбрежни, гранични, планински и др. Периферните слабо урбанизирани райони са териториите на общините, отдалечени от големите градски центрове и от предлаганите от тях услуги и работни места. Периферните райони в страната са външни крайгранични периферии и вътрешни периферии. Към двата основни типа територии (централни и периферни), които определят най-едрата териториална структура се добавя още един тип територии, характерен за България: неурбанизираните, природни територии за съхраняване на биологичното равновесие. Природните територии заемат части от териториите на централните и на периферните райони, наслагват се върху тях и по този начин формират ареали с неформален характер. В тях са включени защитените природни територии и защитените зони по Натура 2000, опазвани по силата на Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/1998 г.) и на Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр. 77/2002 г.). Осите на урбанистично развитие са полицентрични зони, формирани при интегрирането на полюсите на развитие с транспортно-комуникационната мрежа на страната. Концепцията представя на моделите и сценариите за пространствено развитие на национално ниво. Изборът на модел за урбанистично развитие изисква да се разгледат алтернативни възможности за бъдещото развитие на урбанистичната мрежа на страната и да се търси подходящият, желаният, но и реалистичният вариант, който може да бъде постигнат в обозримия перспективен период, като се подкрепи и обвърже със стратегия от цели и необходими действия. Като се изхожда от изходното състояние, което също представлява само по себе си модел, се разглеждат две крайни възможности на урбанистично развитие – “краен моноцентризъм” и “краен полицентризъм”.
След перспективния срок 2025 г. този модел следва да еволюира към модела “развит полицентризъм” с постепенно увеличаване броя на урбанистичните центрове от 2-ро и 3-то ниво и стабилизиране на центровете от 4-то и 5-то ниво. 2.Основни предизвикателства и потенциал за развитие на община НевестиноОсновните предизвикателства пред развитието на община Невестино са свързани с:
ОПР 2014 – 2020 г. не извежда като проблеми наличието на рискови територии и зони по отношение на ерозия или зони с риск от наводнения. Налице са обаче значими свлачищни процеси в две от селата – Друмохар и Пелатиково, които са се проявяват ежегодно и въпреки предприеманите до момента мерки за укрепване, процесите продължават, като предизвикват свличания в участъци на пътната мрежа и заплашват къщи в част от обхванатите махали. Следва да се предвидят специални мерки за укрепване на тези територии. НКПР разглежда няколко вида специфични територии, като един от тях е планинския, в който попада и територията на община Невестино. В повечето от тези общини има значителен неизползван ресурс за развитие на различни форми на туризъм, базиран на природни или антропогенни компоненти на средата – защитени територии и зони, ландшафти с изключителна природна красота, традиционен пейзаж, материално и нематериално културно наследство, уникална система от малки населени места и махали, приютени в планината с човешки мащаб, характерен силует и българска архитектура. Следователно тези общини ще могат да получат подкрепа за развитие на туризма. Въпреки наличието на подобен потенциал в община Невестино, достъп до специфична подкрепа би бил затруднен, доколкото за тези територии НКПР дава приоритет в развитието на Странджа и Източните Родопи, поради концентрацията на уникални за страната и Европа природни и културни ценности и потенциал за реализиране на трансгранични проекти. Община Невестино е класифицирана и като гранична територия съгласно НКПР. Като селска община Невестино попада в категорията на селски общини в близост до градски център от 1- 3-то ниво, в границите на 30 мин. изохрон, с добър достъп до услугите, предоставяни от градовете. Тази достъпност може да бъде разглеждана като един от най-важните ресурси, с които общината разполага. Значителна част от територията на община Невестино попада в териториите в демографски риск – подгрупа обхващаща всички населени места/общини и територии със сериозни демографски проблеми – намаляване (над 30% за 10 годишен период) и застаряване на населението, обезлюдяване. НКПР предвижда като пространствени адреси за специфични проблемни територии и съответни политики за тях да бъдат посочени землищата с пределно ниски гъстоти на обитаване (от „нула” до 100 човека в цялото землище). В зависимост от локализацията и пространственото им групиране, тези землища формират различни видове ареали, като за община Невестино е валиден: землища с много ниски гъстоти на обитаване и много нисък агрономичен потенциал в западните и югоизточните гранични територии. В рамките на тази дефиниция попадат 16 от селата в община Невестино4, вкл. и такива, към които в периода 2005 – 2013 г. има проявен интерес от инвестиции в частни имоти. От гледна точка на развитието на общината безпокойство буди препоръката на НКПР за тези територии да бъде провеждана политика за приобщаването им към „зелената система” и Европейския зелен пояс. На практика това означава, че за усилията за съхраняване на тази територия като част от урбанизираната система и съответно достъпност до основни публични услуги, средства следва да бъдат търсени единствено на местно ниво, като няма да бъде планирано провеждане на значими национални инвестиции в тези райони. Доколкото след 2025 г. се предвижда стабилизиране на общинските центрове от ниво 5 в рамките на общината и областта, приобщаването на значителна част от територията на общината към „зелената система“ поставя под въпрос съществуването на самия общински център в следващия времеви хоризонт. Прилагането на подобен подход би довело до прекратяване предоставянето на основни публични услуги на територията на тези землища, съответно декапитализиране на частната собственост, намираща се там и съответно отпадане на приходите от данък върху тези имоти, събирани от общината. В тази връзка като основно предизвикателство пред пространственото развитие на община Невестино до 2025 г. се явява възможността за съхраняване на всички или почти всички населени места като част от урбанизираната система на общината чрез внимателно насочване на ограничените финансови ресурси към селата, които могат да играят ролята на опорни центрове и към които е налице макар и минимален инвеститорски интерес. Като значим потенциал следва да се разглежда възможността за бърз транспортен достъп от София до общината след цялостното изграждане на АМ „Струма“ в участъка София – Дупница и утвърждаването на територията като рекреационна за жителите на столицата, вкл. „второ жилище“, и дори „първо жилище“.
Като възможност следва да бъдат използвани и подходите за стимулиране на социалното сближаване, чрез осигуряване на достъп до он-лайн услуги на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони, за да се преодолеят тенденциите за изолиране на тази част от населението от обществения и културен живот на страната. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|