Доклад за изпълнението на Стратегията за децентрализация и на Програмата за нейното изпълнение през 2013 г
Раздел ІІІ. Представяне на показателите, интегрирани в балансираната карта за изпълнение на Стратегическа цел 1
Изтегляне 1.49 Mb.
|
| Раздел ІІІ. Представяне на показателите, интегрирани в балансираната карта за изпълнение на Стратегическа цел 1
Стратегическа цел 1 визира отношенията между централните и местните власти. Чрез нея се реализират приоритети и мерки, които са насочени към “Ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление”. Оценката на изпълнението на Стратегическа цел 1 се базира на анализ на вложените ресурси, на организационното изпълнение и на резултатите, отчетени чрез изпълнението на услугите, предоставяни от местните власти. Вложените или прехвърлените от централните към местните власти ресурси се оценяват на базата на три групи показатели:
Показатели за разходи 1.А.1. Дял на общинските разходи от консолидираните публични разходи. Това е основен макропоказател, който дава информация за разпределението на публичните ресурси между централните и местните власти. Неговото равнище вече пета поредна година намалява: 18.5% през 2009 г., 16.1% през 2010 г., 15.7% през 2011 г., 14.8% през 2012 г. и 13.9% през 2013 г. През периода 2009-2012 г. общинските разходи намаляваха, докато всички публични разходи се увеличаваха. През 2013 г. общинските разходи бележат увеличение, но то е по-малко от това на всички публични разходи. – 8.2%, срещу 14.9% номинален ръст. Тези данни еднозначно говорят за процес на централизация на публичните ресурси. 1.А.2. Структура на консолидираните публични разходи. Този показател дава по-детайлни данни за дела на общинските разходи в публичните разходи по сектори. Тези дялове са представени в Таблица 9. Таблица 9. Дял на общинските разходи в консолидираните публични разходи по функции през 2010-20124 г.
1.А.3. Общински правомощия върху разходите. Правомощията на централната и местната власти при определяне, планиране и преразпределяне на общинските разходи в течение на финансовата година са представени в Таблица 10. Вижда се, че общините имат по-големи правомощия при определяне на размера и планиране на издръжката, и капиталовите разходи. Чрез политиката по доходите централните власти определят размера на заплатите по длъжности. Въвеждането на единните стандарти за финансиране на делегираните дейности даде известни права броя на персонала и средната заплата да се определят на местно равнище. Има регламентирани ограничения за местно определяне на трудовите разходи по отношение на делегираните дейности. Затова отношението на разходите за местни и делегирани дейности дава представа за степента на местните разходни правомощия. Като тенденция делът на разходите за местни дейности постоянно намалява. През 2010 г. делът на местните дейности в общинските бюджети е 51%, от които 2.3% общините насочват за дофинансиране на делегираните услуги. През 2011 г. делът на разходите, които се определят с общинско решение спада на 50.5%. Структурата на тези разходи е 47.9% за местни дейности и 2.6% за дофинансиране на делегирани услуги. През 2012 г. делът на тези разходи е 50.3%, от които 2.5% за дофинансиране, а през 2013 г. делът на местните разходи и тези за дофинансиране е спаднал на 50.1%. Както се вижда, през анализирания период обхватът на разходните правомощия на местните власти е намалял. Таблица 10. Класификация на правомощията по общинските разходи
1.А.4. Структура на общинските разходи. Едно от основните деления на общинските разходи е на разходи за текущи и за инвестиционни цели. Делът на инвестиционните разходи показва капацитета на общините да покриват текущите си потребности и да заделят средства за поддържане и изграждане на нова инфраструктура. През периода 2010-2012 г. делът на общинските инвестиции намалява: 2009 г. - 25.1%; 2010 г. – 18.4%; 2011 г. - 13.9%; 2012 г. – 12.6% от всички разходи. През 2013 г. се наблюдава слабо покачване на дела на капиталовите разходи – 13.4%. 1.А.5. Структурата на общинските разходи по функции е представена в Таблица 11. Таблица 11. Структура на общинските разходи по функции
Анализът показва наличието на промени в структурата на разходите. Разходите за образование продължават относително да нарастват. Негативни тенденции към намаляване на разходите се наблюдават в сферата на благоустройството и стопанските дейности, което се свързва със свиване на местната инвестиционна активност. През 2011 г. разходите за функциониране на общинската администрация се увеличават с близо 50 млн.лв., което води до увеличаване на относителния им дял в местните бюджети. През 2012 г. те слабо намаляват като сума и относителен дял, но през 2013 г. отново бележат ръст с 34 млн.лв. спрямо предходната година, но той е сравнително по-малък от този на всички разходи и делът на разходите за първа функция относително намаляват. Макар и с малко, делът на разходите за социално подпомагане и култура се увеличава. Показатели за приходи 1.А.6. Структура на общинските приходи. Основното деление между общинските приходи е на собствени приходи и държавни трансфери. През 2011 г. общинските приходи достигат най-ниското си равнище 4548 млн. лв., след три годишен спад (5491 млн.лв. общински приходи през 2008 г.). Основните фактори за намалението на общинските приходи са кризата – 260 млн.лв. спад на собствените приходи през 2009 г. и държавната финансова политика към общините – 400 млн.лв. намаление на държавните трансфери през 2010 г. През 2011 г. държавните трансфери намаляха с около 60 млн. лв., а собствените приходи отбелязаха увеличение с около 145 млн. лв. През 2012 г. общинските приходи като общ размер отново са „на дъното – 4547 млн. лв., като държавните трансфери намаляват отново с над 40 млн.лв., а местинте власти увеличават собствените си приходи с около 25 млн.лв. Като резултат от тези промени делът на държавните трансфери намалява, а на собствените приходи – относително се увеличава. Чак през 2013 г. се наблюдава ръст на общинските приходи. Те нарастват с 360 млн.лв., в т. ч. държавните трансфери с 208 млн.лв. и собствените приходи – със 117 млн.лв. Таблица 12. Характеристика, структура и темп на общинските приходи
1.А.7. Общински правомощия върху приходите (собствени и трансфери) Показателят дава представа за общинските правомощия за тяхното определяне и разпределение. Основен показател, характеризиращ равнището на тези правомощия, е делът на собствените приходи във всички приходи на общините. През 2009 г. делът на собствените приходи е 29.3%, в резултат на значителен спад на реалния им размер с над 250 млн.лв. спрямо предходната година. През 2010 г. делът на собствените приходи се увеличи на 32.7%. Причина затова бе задържането на собствените приходи на същото ниско ниво при значителен спад на държавните трансфери. През 2011 г. продължава намаляването на държавните трансфери с около 60 млн.лв на фона на увеличаване на собствените приходи с близо 150 млн.лв. Това води до дял на собствените приходи от 36.6%. По същите причини – намаляване на държавните трансфери и слабо увеличаване на собствените приходи през 2012 г. доведе до дял на собствените приходи в общинските бюджети в размер на 37.1%. През 2013 г. делът на собствените приходи е 36.8%. Макар и малко намалял като дял, реализираният ръст на собствените приходи със 117 млн.лв. спрямо предходната година, доведе за пръв път до достигане и дори задминаване (с около 24 млн.лв.) на равнището от 2008 г. Местните правомощия върху собствените приходи през периода 2010-2013 г. не са променени. Те са представени в таблица 13. Таблица 13. Правомощия на общините по собствените приходи
Забележка: ЦВ – централна власт; МВ – местни власти Характеристика на трансферите Това са финансовите ресурси на общините, които се предоставят от държавата за допълване на техните приходи и намаляване на междуобщинските различия в приходния им капацитет. Делът на тези приходи и особено начинът на предоставяне, говорят за финансовата зависимост на общините от държавата. През 2011 г. делът на държавните трансфери от всички общински приходи е 55.7%. Това показва лек спад спрямо 2010 г., когато трансферите са били 56%. През 2012 г. г. делът им спада на 54.8%, а през 2013 г. се покачва на 55%. За да достигнат предкризисното си равнище от 2008 г. държавните трансфери трябва да се увеличат с още 374 млн.лв. Общините получават следните видове трансфери:
Общият размер на субсидията се формира от разходния стандарт, умножен по базата – броя на натуралните единици. На практика първо се определя общата сума за финансиране на съответната услуга чрез т.нар. “разходни тавани” и след това се определя размера на разходния стандарт. С така определените средства от 2008 г.5 се финансират делегираните от държавата на общините услуги. Размерът на субсидията слабо намалява – с 1.5% през 2010 г. и с 2.8% през 2011 г. спрямо предходните години. През 2012 г. отново намалява с 8 млн.лв. Това най-вероятно се дължи на намалението на броя на учениците, което означава запазване на номиналното равнище на разходните стандарти. Едва през 2013 г. за пръв път през периода 2010-2013 г. субсидията се увеличава с 3.7% спрямо предходната година, като достига и дори с малко надминава равнището от 2010 г.
Размерът й по закон е не по-малко от 10% от собствените приходи на общините. През периода 2009-2011 г. държавата повиши процента й от собствените приходи на 14%. По този начин частично бяха компенсирани общинските загуби на собствени приходи по време на кризата. На практика делът на изравнителната субсидия от собствените приходи се мени, поради промяна на размера на последните. Като размер изравнителната субсидия от 2009 до 2013 г. включително не е променяна - 240.6 млн.лв, с изключение на 2010 г., когато в края на годината не бяха трансферирани към общините 10% от нея. Разпределението на средствата по общини се осъществява чрез методика, определяна ежегодно от МФ и НСОРБ и регламентирана в ЗДБРБ. Общините определят начина на използване на средствата. Практиката е с тях да се финансират разходи за местни услуги.
Тези средства се предоставят на общините от 2007 г. под формата на трансфер за местни дейности. През първите две години те бяха в размер на 10 млн.лв. През 2009-2012 г. тези средства са увеличени на 14 млн.лв., а през 2013 г. с още 5 млн.лв. и достигат 19 млн.лв.
Няма прието правило за определяне на общия й размер. Това не създава условия за дългосрочно планиране. През 2010 г. планираната капиталова субсидия е почти два пъти по-малко спрямо предходната година (205.5 млн.лв. през 2009 г., 110.2 млн.лв. – след актуализация на бюджета през 2010 г.). Планът на капиталовата субсидия за 2011 г. е 90.2 млн.лв. Отчетните данни говорят за същия спад на получените от общините средства за инвестиции. От 391.5 млн.лв. през 2009 г. те спадат на 138.0 млн.лв. през 2010 г. Отчетът за 2011 г. е 161.8 млн.лв., а през 2012 г. – 143.8 млн.лв. Планът на размера на капиталовата субсидия през 2013 г. е 101.9 млн.лв, а отчетът – 171.8 млн.лв. Разпределението на средствата по общини става чрез методика, определяна ежегодно от МФ и НСОРБ и регламентирана в ЗДБРБ. С тези средства се финансират капиталови разходи както за делегирани, така и за местни дейности. През 2009 г. отношението в разпределението между делегирани и местни услуги е 11% към 89%. За 2010 г. делът на капиталовите разходи от целевата субсидия за делегираните услуги е само 3.4%. През 2011 г. този дял спада още – 2.4%. През 2012 г. общините заделят за делегираните дейности 17.7 млн.лв., което е 12% от капиталовата субсидия. През 2013 г. делът на капиталовата субсидия за делегирани разходи е 5.6%, или 9.5 млн.лв. Капиталовата субсидия има три компонента: обща, за екологични обекти и за изграждане и поддържане на общински пътища. През 2010 г. размерът на тези средства е съответно 27.7 млн.лв, 40.0 млн.лв. и 42.5 млн.лв.. Намалението на субсидията през 2011 г. е в резултат на спад на инвестициите за екологични обекти с 20 млн.лв., т.е. наполовина. Размерът на средствата по останалите компоненти се запазва на същото равнище. През 2012 г. субсидията по план спада с 20 млн.лв.- частта на екологичната компонента. През 2013 г. субсидията за капиталови разходи се увеличава с над 30 млн.лв, от които 7.5 млн. за прираст на компонентата за общински пътища.
До 2009 г. в централния бюджет бяха планирани и разпределяни различни средства за общини с обективен структурен дефицит, за съфинансиране на общински проекти по програма Красива България и Социално инвестиционния фонд (СИФ), за инвестиционни проекти, изпълнявани от две или повече общини и други. Общият им годишен размер се движеше между 20 и 25 млн.лв. През последните години, включително 2013 г. тези средства бяха изцяло съкратени.
Тези средства не се планират, но се отчитат в общинските бюджети. Общият размер на част от тях е определен в ЗДБРБ. Най-големи са трансферите от МОН. През 2010 г. те бяха намалени – 105.2 млн.лв., при 263.4 млн.лв. за предходната година. Отпаднаха и средствата за стимулиране въвеждането на делегираните бюджети, които бяха около 26 млн.лв. за 2009 г. Характерно за тези трансфери е, че техният размер претърпя най-голям спад в годините на кризата. Общият им размер през 2011 г. е 238 млн.лв., а спадът спрямо 2009 г. е почти 2 пъти, а спрямо 2008 г. – 3 пъти. През 2012 г. отново е регистириран спад на тези приходи, а през 2013 г. те слабо се увеличават на 260 млн.лв. Разпределението на средствата става от секторните министерства. Част от тези приходи се предоставят директно на общински структури. Такива са трансферите, които от 2008 г. се отчитат като целеви субсидии в параграфи 31-18 и 31-28 от Единната бюджетна класификация. Общият им размер за 2008 г. възлиза на 255.9 млн.лв. През 2010 г. тези трансфери намаляват двойно – 122.7 млн.лв. През 2011 г. техният размер е 140.3 млн.лв., а през 2013 г. размерът на тези средства е 156.6 млн.лв. В Таблица 14 са представени правомощията на централните и местните власти при определяне на общия размер и начина на разпределяне на държавните трансфери. Таблица 14. Класификация на правомощията по държавните трансфери за общините
От данните в представената таблица, можем да направим следните изводи: Първо, делът на субсидията за делегирани дейности се запазва през целия разглеждан период – 74-75%. Второ, през 2011-2012 г. спрямо 2010 г. се увеличава делът на изравнителната субсидия за сметка на капиталовата субсидия и на нерегламентираните в трайни закони трансфери. Трето, през 2013 г. се наблюдава тревожен опит за връщане към структурата на трансферите през 2010 г. – делът на изравнителната субсидия намалява за сметка на другите трансфери.
Прехвърлените на общините ресурси имат за цел да подобрят тяхното функциониране. То се измерва със следните показатели: 1.Б.1. Местни правомощия върху функционалната разходна структура на бюджета. Те се определят от вида на услугите и начина на тяхното финансиране. Общините имат ограничени правомощия да планират, управляват и контролират разходите за делегирани услуги, които се финансират чрез държавни трансфери и пълни правомощия за управление на разходите за местни услуги. От тази гледна точка делът на разходите за делегирани дейности в различните функции е показателен за техните правомощия. Както се вижда от Таблица 15, делът на делегираните разходи е най-голям в образованието, следван от социалното подпомагане и здравеопазването. Най-висок е делът на местните разходи в комуналното стопанство и икономическите дейности. Таблица 15. Дял на разходите за делегирани дейности по функции от общите разходи по функции
1.Б.2. Степен на задлъжнялост. Този показател дава представа за дела на разходите по обслужване на дълга и главниците в общите текущи общински разходи. През 2008 г. задлъжнялостта на българските общини достигна 4.5% от общите текущи разходи. В резултат от кризата, през следващите две години равнището на този показател се повиши на 7.6% за 2009 г. и 12.7% за 2010 г. През 2011 г. се наблюдава лек спад в степента на задлъжнялост – 11%, но през 2012 г. отново се повишава и достига 17.8%. За 2013 г. степента на задлъжнялост е 10.1%. 1.Б.3. Бюджетен нетен остатък. Този показател показва до каква степен общините имат капацитет да генерират излишъци – разликата между сбора от приходите (собствени и държавни трансфери) и просрочените вземания и сбора от общинските разходи и просрочените задължения. Нетният остатък е основен показател за определяне на кредитоспособността на местните власти. До 2011 г. този показател е отрицателен: -343 млн.лв. за 2009 г.; -259 млн.лв. за 2010 г. и -52.8 млн.лв. за 2011 г. През 2012 г. за пръв път бюджетния нетен остатък става положителен – 89 млн.лв. По данни на МФ през 2013 г. стойността на този показател се покачва до 103.4 млн.лв. Това означава, че през последните две години на анализирания период общините успяват да балансират приходи с разходи, за съжаление с доста високо ниво на просрочените задължения. 1.Б.4. Жизненост на общинските приходи. Този показател отразява темпа на нарастване на приходите спрямо темпа на инфлация. През 2008 г. приходите на общините възлизат на 5490.7 млн.лв., а средногодишната инфлация достигна 12.3%. Това означава, че реалният ръст на приходите спрямо предходната година е 3.7%. Преизчисляването на ръста на приходите спрямо предходната година показва, че през 2009 г. те са намалели с 8.4%, през 2010 г. – с 12.6%, през 2011 г. с 6%, през 2012 г. – с 3%. През 2013 г. общинските приходи нарастват с 6.95% спрямо предходната година, но в сравнение с 2008 г. се регистрира спад с 22%. 1.Б.5. Брой служители по щата на общинската администрация. В края на 2009 г. техния брой е 26176 души. Мерките на централната власт за намаляване броя на администрацията показват положителни резултати. През 2010 г. администрацията намаля до 25 668.5 души, през 2011 г. е 25502 души в резултат на стартиралите реформи и подобряване на работата за предоставяне на по-качествени услуги на гражданите. През 2012 г. броят на служителите в общинската администрация е 24342 души. Няма предоставени данни за броя на общинската администрация през 2013 г. 1.Б.6. Предоставени средства от фондовете на ЕС През 2008 г. броят на общините, реализирали проекти по европейските фондове е 208 общини, а общата сума на усвоените средства – 155.6 млн.лв. По данни от системата ИСУН8 към 15.04.2011 г. бенефициенти по всички Оперативни програми са 239 общини (90.5% от всички). Те са договорирали 956 проекта на обща стойност от 1973.7 млн.лв., а реално изплатени от тях са 565.9 млн.лв. Към 1 март 2012 г. тези данни са следните: 244 общини, с реализирани 1246 проекта по оперативните програми, с договорна стойност в размер на 3335.1 млн.лв. и реално получени средства – 812.4 млн. лв. Към 1 май 2014 г. бенефициенти на Оперативните програми са 262 общини (и няколко района в трите големи града). Те са реализирали 2626 проекта с договорна цена от 7489 млн.лв. Реално получените средства възлизат на 3053 млн.лв. В Годишния отчет за дейността на Фонда за органите на местното самоуправление в България („ФЛАГ” ЕАД)9 се посочва, че за 2010 г. са били одобрени 56 кредита на 46 общини на обща стойност 62,8 млн. лв., подкрепящи изпълнението на проекти на стойност 145 млн. лв. През 2011 г. са били одобрени 106 кредита на 70 общини на обща стойност от 95.4 млн.лв., които подкрепят изпълнението на проекти за 309.6 млн.лв. През 2012 г. са били одобрени 153 кредита на 87 общини на обща стойност 136.6 млн.лв., които подкрепят проекти за 299.1 млн.лв. Усвоените средства през 2012 г. по сключени договори за кредит възлизат на 132.2 млн.лв. (65,7 млн лв. за 2009 г., 64,12 млн. лв.за 2010 г. и 61.6 млн.лв.). Няма данни за дейността на ФЛАГ през 2013 г. 1.Б.7. Разходи на един ученик в общинско училище. Образованието е основна функция на общините, която ангажира близо 40% от разходите на местните бюджети (39.1% през 2013 г.). Това прави използването на средствата ключов фактор за ефективността на местните услуги. Основни показатели за равнището на ефективност в образованието са: Таблица 16. Показатели за ефективност в образованието
От предоставените данни се констатира, че мерките за оптимизация на образователната мрежа през 2012 г. са противоречиви. Втора година поред след 2008 г. намалява средната големина на училищата, според броя на учениците. Големината на детските градини силно варира през отделните години. Производителността на заетите в детските градини и в училищата намалява. Това може да се дължи на различни фактори, а изясняването на причините е важно за по-нататъшните стъпки на провежданата от МОН политика в тази насока. Не са прибавени данните за 2013 г., тъй като не са налични данни за натуралните показатели за отделните дейности. 1.Б.8-10 Показатели, които измерват ефективността в други сфери, обект на общинско управление и финансиране и равнищата им за 2009-2011 г., са представени в Таблица 17. Таблица 17. Показатели за ефективност*
*Източник МФ. По данни от общинските бюджети. Както се вижда от данните, през 2012 г. се наблюдава увеличаване на разходите за Домашен социален патронаж (ДСП), осветление, музеи и художествени галерии, и намаляване за останалите. Показателите за производителност (обслужвани клиенти/места от един зает) бележат ръст за всички социални услуги. Положителна тенденция е провежданата от няколко години реформа в социалната сфера, която цели намаляване на броя на настанените в социални домове за сметка на разрастване капацитета на дневните центрове и другите услуги в общността. Данните показват, че за периода 2008-2011 г. местата в социални домове са намалели от 16 450 на 12 828 души, а тези в дневни центрове се увеличават от 2728 на 4124 души. Не са прибавени данните за 2013 г.,тъй като не са налични данни за натуралните показатели за отделните дейности. Изпълнение на услугата. Крайният резултат от реформата към децентрализация е да се предоставят по-ефикасни услуги на гражданите, отговарящи на техните потребности. Най-общият показател за резултат е 1.В.1. Дял на общинския бюджет, разходван за предоставяне на услуги - всички общински разходи, без административните. През 2009 г. административните разходи са 68.6 лв. на жител, а делът на средствата за услуги – 89.1%. През следващите две години делът на разходите за услуги слабо намалява – до 87.9% от всички общински разходи за 2011 г., а средствата за администриране на услугите се запазват на почти същото равнище– 69.3 лева на жител. През 2012-2013 г. делът на разходите за услуги остава константен – 88% през 2012 г. и 88.1% през 2013 г., а размерът на средствата за администриране на услугите намалява през 2012 г. – 68.0 лева на жител и бележи увеличение през 2013 г. – 73.0 лв. на жител. Показатели за резултат от общински услуги са 1.В.2. водоснабденост и 1.В.3. канализираност на населението. Средните данни за страната10 през 2007 г. са 98.9% водоснабденост и 69.4% канализираност. За сравнение, тези данни за 2009 г. са 99.0% водоснабденост и 70.4% канализираност. През 2010 г.тези стойности са 99.1% и 70.6%. Представата за услугите се допълва и от съществуващите териториални различия. При водоснабдяването те варират от 65.6% за Неделино до 100% за 159 общини в страната, а за канализираността – от 0% за 84 общини до 100% за 14 общини. Данните за 2012 г. водоснабдеността на населението е 99.3%, а канализираността – 74.3%. Междуобщинските различия за водоснабдеността са между 67.1% за Неделино до 100% за 167 общини. При канализираността те варират между 0% за 66 общини до 100% за 16 общини. Различията по общини са представени в Таблица 18.
*Източник: НСИ Вижда се, че ако водоснабдяването е проблем на отделни населени места, то канализацията е проблем на страната като цяло. Реконструирането и изграждането на нова водопроводна мрежа, както и обновяването на канализационната мрежа се осъществяват с изключително ниски и незадоволителни темпове.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||