Раздел ІV. Представяне на показателите, интегрирани в балансирана карта за изпълнение на Стратегическа цел 2

Стратегическа цел 2 е насочена към оптимизиране на функционалната компетентност на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт за координация на секторните политики на регионално равнище.

Показатели за вложени ресурси:

2.А.1. Прехвърлени нови правомощия и задачи по секторни политики от централните органи на изпълнителната власт на териториалните им звена. По този показател не се отчита прехвърляне на нови правомощия през 2013 г.

2.А.2. Прехвърлени нови правомощия по секторни политики от централните органи на изпълнителната власт на областните управители, в т.ч. финансово необезпечени. И по този показател не е отчетено прехвърляне на правомощия през 2013 г.

2.А.3 Структура на приходите по бюджета на областните администрации.

Липсват данни.

2.А.4. Всичко териториални звена на централната изпълнителна власт, в т.ч. второстепенни разпоредители

Липсват данни.

Показатели за организационно изпълнение

2.Б.1. Дял на разходите на областните администрации от консолидираните публични разходи

Липсват данни.

2.Б.2. Дял на инвестиционните разходи на областните администрации от консолидираните публични инвестиции

Липсват данни.

2.Б.3. Дял на служителите по щата на териториалните звена на централната изпълнителна власт от всички служители в структурите на централната изпълнителна власт

Информация за този показател предостави само АСП към МТСП. От общо 4734 души, в централно управление работят 263, което е 5.6%. останалите 4471 души работят в териториалните поделения на АСП.

Липсват данни за другите ведомства.

2.Б.4. Дял на служителите по щата на областните администрации като процент от всички служители в държавната администрация

Липсват данни.

2.Б.5. Брой териториални звена на централната изпълнителна власт, организирани в състава на областните администрации – 0 броя, без промяна за 2013 г.

2.Б.6. Брой административни услуги, извършвани от областните администрации към всички услуги на централната администрация

Липсват данни.

Изпълнението на приоритетите и мерките на Стратегическа цел 3 целят приложението на принципа за субсидиарност и реформата за децентрализация да не спира с решаване на проблемите в отношенията между централни и местни власти, а да създаде условия за прехвърлянето на управленски и финансови правомощия от общината към кметствата и заведенията за услуги.

Оценката на изпълнението на Стратегическа цел 3 се базира на анализ на вложените ресурси, на организационното изпълнение и на резултатите, отчетени чрез изпълнението на услугите, предоставяни от териториални (кметства) и функционални (заведения за услуги) структури на общините.

Вложените ресурси отразяват резултатите от политиката за децентрализация на местните власти, т.е. доколко те са прехвърлили услуги, ресурси и правомощия към своите структури. Тези резултати се оценяват на базата на четири групи показатели:

Първа, кметствата – техният капацитет и правомощия в отношение към съответните показатели за общините (показатели от 3.А.1 - 4). В голяма част от общините кметствата нямат почти никакви правомощия. Последните са сведени до деконцентрирани органи на общините, които действат от тяхно име и за тяхна сметка. Действията на служителите на кметствата са ограничени да контролират някои дейности, които се извършват на тяхна територия и които са организирани и финансирани директно от общината.

Кметствата, които имат предоставени сравнително по-големи правомощия, са второстепенни разпоредители. Оценката на правомощията на кметствата се търси в:

• дела на кметствата - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити (показател 3.А.1);

• дела на общините, в които има кметства - второстепенни разпоредители (показател 3.А.2);

• дела на служителите, които са на щат в кметства от всички служители в общинската администрация (показател 3.А.3).

Информацията по първите два показателя не се събира и обработва на национално равнище. В същото време, тя е налична и всяка община има данни, най-малкото защото второстепенните разпоредители се определят с решение на общинския съвет, а конкретните им правомощия се определят със заповед на кмета на съответната община.

3.А.3. “Дял на служителите по щат в кметствата от всички служители в общинската администрация”.

Липсват данни.

Втората група показатели (3.А.5 до 3.А.10 и 3.А.15 до 3.А.16) характеризира приложението на делегираните бюджети, т.е. наличието на прехвърлени управленски и финансови правомощия към директорите на заведения за услуги.

През 2008 г. бе въведено задължително преминаване на всички общински училища на делегирани бюджети. В ЗДБРБ се регламентираха минималните правомощия, които общините трябваше да предоставят на директорите на училищата. Бяха въведени изисквания и за начина на разпределение на общинските средства за училищата. Централната власт (МОН и МФ) направи проверка на приетите от общините формули за разпределение и предостави допълнителни средства на общините, чиито формули отговаряха на нормативните изисквания. През 2013 г. вече шеста година всички общини (3.А.5.), всички училища (3.А.6.) и целият персонал в тях (3.А.7.) са на делегирани бюджети.

Стимулирано бе и въвеждането на делегираните бюджети в детските градини. През 2008 г. делът на общините, чиито детски градини са на делегирани бюджети бе 8.7% (23 общини) при 2.4% в края на 2007 г. През 2010 г. общините, въвели делегирани бюджети в детските градини е вече 73, което е 27.6% от всички общини. През 2011 г. този показател запазва равнището си. През 2013 г. вече 121 общини са въвели делегирани бюджети в детските градини което прави 46% от всички общини (показател 3.А.8.).

Други показатели от тази група имат за цел да се оценят големината на заведенията, които са преминали на делегирани бюджети. Докато при общинските училища този въпрос вече не стои, то данните за детските градини показват, че на делегирани бюджети са преминали по-големите общини. Поради тази причина делът на детските градини с делегиран бюджет спрямо всички детски градини е 43% (показател 3.А.9.). Наблюденията са, че системата на делегираните бюджети се въвежда предимно в по-големите детски градини. Това обуславя по-високия дял на броя на персонала в ДГ с делегиран бюджет от общо персонала в ДГ (показател 3.А.10.), който е 58%, в сравнение с този на показател 3.А.9.

Третата група показатели (3.А.11 до 3.А.14) характеризира сферата на социално подпомагане и има за цел да оцени процеса на предоставяне на услуги чрез външни изпълнители – фирми и НПО, регистрирани в АСП.

Общият брой на тези доставчици на социални услуги (3.А.14) в края на 2010 г. е 943. През 2011 г. те са 1085. През 2013 г. регистрираният брой външни доставчици е 655. Тече процес на заличаване на регистрацията. През 2013 г. са издадени 639 заповеди и като резултат са заличени 1276 удостоверения за предоставяне на социални услуги на 544 доставчика.

Най-обща представа за дейността на тези фирми и организации дава показателят 3.А.11. “Дял на общините, които предоставят социални услуги чрез външни участници”. Този начин на предоставяне на услугите през 2008 г. се практикува в 26 общини в страната (9.84% от всички общини). През 2010 г. социални услуги чрез външни изпълнители се предоставят в 60 общини (23% от всички). През 2011 г. броят на общините, предоставящи социални услуги чрез външни изпълнители е 41(16% от всички общини). През 2013 г. в 49 общини социални услуги се предоставят чрез външни доставчици (18.6% от всички общини в страната).

Следващите два показателя от тази група имат за цел да отразят дела на външните доставчици в предоставянето на целия набор от социални услуги. По данни на МТСП през 2008 г. външни доставчици не управляват специализирани заведения за социални услуги. Дейността на външните доставчици е насочена към услугите в общността. През 2008 г. те предоставят 74 вида социални услуги в общността. През 2010 г. външни доставчици управляват 2 специализирани заведения (показател 3.А.12) и предоставят 135 социални услуги в общността. През 2011 г. управляваните от външни доставчици специализирани институции се запазва, а заведенията, предоставящи социални услуги в общността нарастват на 168. През 2013 г. външни доставчици управляват 3 заведения от резидентен тип и 199 заведения за предоставяне на услуги в общността. Масовото навлизане на външните доставчици в сферата на предоставяне на социални услуги става устойчива тенденция.

Допълнителна представа за пренасочването на предоставяните социални услуги към алтернативни услуги и услуги в общността дава следния показател: “Брой места в социални заведения, които се управляват от външни доставчици” (3.А.13). Към 31.12.2008 г. външни доставчици управляват заведения за социални услуги с капацитет 2058 места. През 2010 г. този показател е 3398 места, а през 2011 г. – 4237, в т.ч. 73 места в специализирани институции и 4164 места – в заведения за услуги в общността. През 2013 г. капацитетът на заведенията за социални услуги, управлявани от външни участници е 4848 места, от които 128 места в специализирани институции и останалите в заведения, предоставящи социални услуги в общността.

Всички тези данни дават основание да се направят изводи, че външните доставчици управляват по-малки заведения, дейността им е предимно в обичайната за потребителите среда, силата и предимството им е в гъвкавостта, които са предпоставка за предоставянето на по-качествени услуги, съобразени с потребностите на местната общност.

За показатели 3.А.15 и 3.А.16, които характеризират въвеждането на делегираните бюджети в сферата на културата (музеи, театри, художествени галерии) няма информация.

Четвъртата група показатели цели да отрази проявите на пряка демокрация – проведени референдуми от местните власти (3.А.17 и 3.А.18) по важни за местната общност проблеми и подписки на граждани до местните власти (3.А.19-3.А.20), настояващи да бъдат решени важни за местната общност проблеми. През 2011 г. няма проведени местни референдуми. За сравнение, през 2010 г. референдуми са проведени в 1 община – Крумовград и в две кметства – с.Лесидрен, община Угърчин и гр. Шипка, община Казанлък. ГД „ГРАО” е регистрирала провеждането на 15 подписки през 2011 г. От тях 6 имат национален обхват (1 е в подкрепа на национален референдум и 5 са в подкрепа на национални граждански инициативи). От останалите 2 са за свикване на общо събрание на населението и 7 подкрепят провеждането на местни референдуми (един за община Г.Малина и другите на ниво населено място, район, квартал).

През 2013 г. са постъпили искания за изготвяне на избирателни списъци за 3 местни референдума (няма информация дали са проведени). Регистрирани са подписки за местни референдуми в: община Петрич – за с. Габрене; община Бургас – за с. Присад; община Варна – общината; община Тервел – за с. Каблешково. През 2013 г. има подписки за 3 местни граждански инициативи (в Пещера, Пловдив и Русе), 5 подписки на национално равнище и 2 подписки, свързани с европейски граждански инициативи.

Резултатите от анализа на тези данни показват, че:

• Референдумите са изключение за българската практика. Организирането на подписки и други форми на искане на гражданите за решаване на важни за местното развитие проблеми, също не е масово явление в българските общини. Това означава, че връзката на населението с неговите представители в местната власт е ограничена.

• По-голямата част от подписките са насочени към решаване на локални проблеми, т.е. на населени места или на част от тях. За първи път през 2013 г. подписките визират действия на национално и европейско равнище.

Анализът на организационното изпълнение цели да представи доколко политиката за децентрализация създава по-добри условия, които допринасят за по-добро функциониране на местните институции. От тази гледна точка, показателите за организационно изпълнение визират производителността, ефективността, икономичността и други характеристики на дейността на публичните субекти на местно равнище. Достъпната информация значително ограничава възможностите за оценки. В този доклад се използват два показателя, отчитащи ефективността в детските градини. Информация има само за първия – 3.Б.1.“Брой деца на един учител в общински детски градини”. Разполагаемите данни са за всички детски градини. През учебната 2010/2011 г. броят на децата на 1 учител е 12.2. Наблюдават се значителни различия по общини. По-големите общини имат равнище на този показател малко над средното за страната, или около средното за страната. В малките общини разглеждания показател достига до 7-9 деца на един учител.

Няма обобщена информация за същия показател в детските градини с делегирани бюджети (3.Б.2). Анализът на практиката показва обаче, че общините стартират въвеждането на системата на делегираните бюджети с по-големите (разположените в централното селище) детски градини. От тази позиция може да се предположи, че броят на децата на един зает в детските градини на делегиран бюджет е по-голям.

Резултатите от изпълнението на услугите целят да отразят доколко подобреното състояние и функциониране на публичните институции води до предоставянето на по-добри услуги. Показателите, отразяващи тези резултати могат да се обединят в три групи.

Първата група показатели визира обхвата на потребителите, т.е. доколко услугата е достигнала до потенциалните клиенти. Показателите отразяват ситуацията в училищата, в детските градини и детските ясли. Конкретните им стойности са следните:

• 3.В.1. Обхват на децата в първи клас – 95.7% и 100.4%, съответно за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г. През учебната 2012/2013 обхватът на децата в първи клас и 100.6%. Стойност на показателя над 100% говори, че има ученици в първи клас, които са от други възрастови групи. За сравнение, през учебната 2009/2010 г. обхватът на децата е бил 94.8%.

• 3.В.2. Обхватът на децата в началния курс (1-4-ти клас) през учебната 2012/2013 г. е 96.8%. Наблюдава се увеличение на показателя в сравнение с 2009/2010 г., когато е бил – 93.4%, с 2010/2011 г. - 91.5% и 2011/2012 г. - 95.8%.

• 3.В.3. Обхватът на децата в основното образование (5-8-ми клас) през учебната 2012/2013 г. е 95.9%. Наблюдава се съществена промяна от предходните години: 82.4% през 2009/2010 г., 80.6% за учебната 2010/11 г. и 81.8% за учебната 2011/2012.

• 3.В.4. Обхватът на децата в средното образование (9-13-ти клас) през учебната 2012/2013 г. е 85.5% . И тук се наблюдава сериозно увеличение: 78.6%за учебната 2009/10 г., 80.3% за 2010/11 г. и 81.3% за 2011/2012 г.

Показателите за обхват на услугите за детските градини са с по-ниски стойности. През 2009/10 г. отношението на децата, посещаващи детски градини към броя на децата във възрастта да посещават детски градини 3-6 г. (3.В.8) е 74.3%. Равнището на този показател през следващите две години се увеличава: 74.9% през 2010/11 г. и 81.5% за 2011/12 г.

Изключително нисък е обхватът на потребителите на детските ясли (3.В.9) – само 19.5% от децата на тази възраст са обхванати през 2009 г. Делът на обхванатите деца през 2010 г. слабо се увеличава – 21.4%. В края на 2010 г. НСИ отчита дял на децата, посещаващи детски ясли от децата до 3 години, равен на 13.1%, а в края на 2012г.- 15.5% Наблюдаващите се различия по общини са много големи – от 0% в 60 общини, до над 62% в Кресна. Разликите в сравнение с детските градини са в това, че:

1) значително повече общини (особено малки и с нарушен възрастов състав на населението) не предлагат тази услуги и

2) големите общини имат малко по-добри от средните за страната показатели.

Втората група показатели отчита резултата от предоставените услуги. Три от тях визират пак сферата на образованието:

• 3.В.5. Деца, достигащи 5-ти клас (от всички деца на 12 години). Средното за страната равнище на показателя за учебната 2009/10 г. е 99.2%. и През 2011/2012 г. се наблюдава значителен спад - 90.8%. През учебната 2012/2013 г. НСИ отчита равнище от 99.9%, но не спрямо децата на 12 години, а спрямо децата записали първи клас преди 5 години (2008/2009 учебна година)

• 3.В.6. Завършили основно образование.

Средната за страната стойност за учебната 2009/2010 г. е 87.3%. През средващите години равнището му се повишава съответно на 92.7% през 2010/2011 г. и 97.7% през 2011/2012 г. През учебната 2012/2013 г. стойността на показателя е 92.9%.

• 3.В.7. Дял на отпадащите от основното образование от всички записани. Средният за страната процент за 2009/2010 г. е 2.8, а за 2010/2011 – 2.7%. През учебната 2012/2013 г. делът на отпадащите е 2.6%. Както се вижда, наблюдава се лек спад на дела на напусналите училища деца на съответната училищна възраст.

Третата група показатели цели да оцени състоянието на разходите в културата. Тези показатели са представени при разглеждането на разходната структура на общинските бюджети. Показателят 3.В.11. - Дял на разходите в културата от всички разходи на общините, е 5.0% през 2008 г. През следващите години те се задържат на същото равнище: през 2010 г. леко спадат – 4.9%, през 2011 г. се увеличават – 5.26%, през 2012 г. – 5.6%, а през 2013 г. – 5.8%.

През 2009 г. делът на общините в общите разходи за култура (показател 3.В.10) е 44.3%. Следващата година този дял спада на 42.1%, през 2011 г. се увеличава на 43.1%, а през 2012 г. отново спада на 39.0% По същия начин могат да се характеризират и действията към преструктуриране на услугите в тази сфера в рамките на общините. Данните показват, че през 2009 г. разходите за местни услуги в културата, за които общината може да вземе самостоятелно решение за вида, обхвата и качеството им, са 63.2% от всички разходи за култура, през 2010 г. този дял е 67.2%, а през 2011 г. отново се увеличава на 68.5%. През следващите две години обаче се наблюдава спад на дела на разходите за местни услуги във функция култура - през 2012 г. делът е 63.5% и през 2013 г. – 64.4%.

Няма данни за структурата на разходите по функции за 2013 г. на КФП.

Последният показател – 3.В.13. „Отношение на разходите за социални услуги в общността/извън общността”, цели да отчете резултатите от политиката за преструктуриране на социалната сфера и по-точно намаляване на социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и обслужване на населението в обичайната за него среда. Резултатите от анализа показват положителни промени, насочени към относително намаляване на разходите за специализирани заведения и увеличаване на разходите за услуги в общността. През 2008 г. делът на разходите на социалните домове бе 34.1%, а местата в тях – 16450. Делът на разходите за услуги в общността бе само 23.3%. През 2010 г. делът на услугите в специализирани заведения нарастна на 35.6%, при абсолютен спад на средствата с около 7 млн.лв., а на местата с 16.5%. Разходите за услуги в общността през този период нарастваха с близо 20 млн.лв., а делът им достигна 31.8% от всички разходи за функцията социално подпомагане. Тази тенденция продължи и през периода 2011-2013 г. Отношението на разходите за услуги в специализирани заведения и в общността е: 2011 г. - 33.8% към 35.3%; 2012 г. – 31.4% към 37.1%; 2013 г. – 29.2% към 37.4% от всички разходи за функцията.

Както се вижда, през 2011 г. разходите за услуги в общността превишават тези за услуги в институции, като тази тенденция продължава през 2012 г. и 2013 г. Това е вследствие от дългосрочна политика за стимулиране предоставянето на нови услуги в общността, като звено “Майка и бебе”, център за работа с деца на улицата, център за обществена подкрепа, център за настаняване от семеен тип, защитени жилища, наблюдавани жилища и други.

Отчетът на дейностите през последната година на Програмата за изпълнение на актуализираната Стратегия за децентрализация (2010 - 2013 г.) включва: първо, отчета на дейностите със срок на изпълнение през 2013 г. и второ, отчет за цялостното изпълнение на мерките, включени в Програмата.

Настоящият доклад не взема отношение към изпълнението на предвидените мерки в приетия проект на Програма (пътната карта) за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2014-2015 г.

Основният извод е, че през анализирания период 2010-2013 г. е протичал процес на централизация на държавното управление. Погледнато от тази гледна точка Програмата не е допринесла за постигане на целта – децентрализация на услуги, правомощия и ресурси от по-високо към по-ниски равнища на управление. Основните причини затова са влиянието на икономическа криза, отношението на Правителството¹¹ към местните власти, конформистката политика на последните.

Резултатите от количествения анализ на изпълнението на заложените в Програмата мерки със срок 2013 г. показват, че като изпълнени могат да се отчетат 10, което е 62.5%, частично изпълнени са 2 мерки (12.5%) и неизпълнени са 4 мерки, или 25% от всички. Ако условно се приеме, че частично изпълнените мерки са изпълнени на 50%, то може да се заключи, че през последната 2013 г. от изпълнението на Програмата за децентрализация са изпълнени 68.75% от предвидените за годината мерки.

Качественият анализ показва, че от изпълнените мерки, с изключение на една, визират „подобряване на координацията“, „повишаване на капацитета“, писане на доклади и проучвания, които имат най-вероятно косвено положително въздействие върху средата за функциониране на публичните институции. Анализът на неизпълнените мерки показва, че те са свързани с увеличаване на правомощията на общините или с предоставянето на финансови ресурси.

Количествените резултати от изпълнението на цялата Програма са следните: от 61 заложени мерки, изпълнени са 21, частично изпълнени са 15 и неизпълнени са 25 мерки. Използвайки горната „методика“, може да се направи извода, че общото изпълнение на Програмата за децентрализация за периода 2010-2013 г. е изпълнена 46.7%, т.е. малко по-малко от половината.

Резултатите от изпълнението на отделните стратегически цели показват, че най-висок е процентът на изпълнение на мерките от Стратегическа цел 1 – 51.4%, следвани от Стратегическа цел 3 – 41.7% и на последно място по изпълнение е Стратегическа цел 2 – 33.3%. Както се вижда, най-големи проблеми с изпълнението на реформата има в сферата на в прехвърлянето на правомощия от централното към равнище на управление към техните регионални структури и по-специално в създаването на силна областна администрация, способна да координира секторните политики на регионално равнище. Това пряко се отразява на невъзможността държавата да провежда ефикасна политика за регионално развитие.

Резултатите от качествения анализ показват, че процесът на децентрализация бе блокиран от отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от ДДФЛ като собствени приходи на общините (мярка 1 от приоритет 2, СЦ 1). В условията на криза, засегнала сериозно собствените приходи на общините (намаление с 260 млн.лв. през 2009 г.) централната власт не изпълни включени в Програмата мерки, които частично биха облекчили финансовото състояние на общините – като например мярка 10 от приоритет 5, СЦ1 (Подпомагане на общини в тежко финансово състояние), или мярка 1 от същия приоритет (По-нататъшно обективизиране и стабилизиране на взаимоотношенията между централния бюджет и общинските бюджети). Напротив, през 2010 г. централната власт съкрати държавните трансфери за общините с 400 млн.лв.

Неизпълнени останаха мерки, визиращи усъвършенстване на законодателството, касаещо местното самоуправление, подобряването на механизмите на държавните трансфери. Нито една мярка от приоритет 4 не е изпълнена – повишаване правомощията на общините за управление на делегираните услуги. В рамките на Стратегическа цел 1 като успешно може да се квалифицира изпълнението на мярка 2 от приоритет 2 (увеличаване на общинските приходи от концесионни договори), стохастичното прехвърляне на неизползвани имоти от министерствата на общините, предоставяне за стопанисване и управление на общините на недвижими културни ценности и други.

Далеч от желаното равнище е изпълнението на мерките от Стратегическа цел 3. Прилагането на делегираните бюджети в детските градини върви с изключително бавни темпове. Трудно протича процесът на прехвърляне на общински правомощия към кметствата.

През анализирания период се наблюдава влошаване стойностите на всички макропоказатели, с които се измерва равнището на децентрализация в Европа.

В класацията по избрани показатели на 25-те унитарни държави-членки в Европейския съюз, България заема следните позиции:

1. Общински приходи / брутен вътрешен продукт – 17-то място, с намаляващ дял от средното за ЕС равнище (64% през 2009 г., 60% през 2012 г.);

2. Дял на общинските разходи в общите публични разходи - 17-то място. Едно място назад в сравнение с 2009 г. Намаляващ дял от средното за ЕС равнище (85% през 2009 г.,79% през 2012 г.);

3. Дял на общинските данъчни приходи в общите данъчни приходи – 21-во място. Изкачване с едно място нагоре спрямо 2009 г. Запазване дела от средното за ЕС равнище (24% през 2009 г., 25% през 2012 г.);

4. Дял на общинските инвестиции в общите публични инвестиции – 19-то място. Изкачване с едно място нагоре спрямо 2009 г. Запазване дела от средното за ЕС равнище (73% през 2009 г., 72% през 2012 г.);

Изводът е, че България не само че не се доближава до средното за ЕС равнище, а напротив - отдалечава се от него. По всички използвани показатели за международни сравнения България е сред страните в ЕС, в които са възприети централизирани модели на публично управление.

В Програмата са формулирани две цели, с които се измерва степента на децентрализация в България: постигане на дял на общинските инвестиции в инвестициите в КФП – 50% и дял на собствените приходи от всички бюджетни приходи на общините – 50%.

Степента на изпълнение на първата цел е следната: 32.7% през 2009 г., 22.2% през 2010 г., 19.1% през 2011 г., 14.1% през 2012 г.

Степента на изпълнение на втората цел е следната: 29.3% през 2009 г., 32.7% през 2010 г., 36.6% през 2011 г., 37.1% през 2012 г. и 36.8% през 2013 г. В същото време размерът на собствените приходи номинално достигна „предкризисното“ ниво от 2008 г. едва през 2013 г., а реалният спад спрямо 2008 г. е с 12%. На практика, основна причина за увеличаване дела на собствените приходи е намаляването на другите общински приходи – държавни трансфери, привлечени средства, преходни остатъци.