Доклад за изпълнението на Стратегията за децентрализация и на Програмата за изпълнение на стратегията през 2010 г


Раздел ІІІ. Представяне на показателите, интегрирани в балансираната карта1 за изпълнение на Стратегическа цел 1



страница3/5
Дата31.05.2017
Размер1.21 Mb.
#22536
ТипДоклад
1   2   3   4   5

Раздел ІІІ. Представяне на показателите, интегрирани в балансираната карта1 за изпълнение на Стратегическа цел 1


Стратегическа цел 1 визира отношенията между централните и местните власти. Чрез нея се реализират приоритети и мерки, които са насочени към “Ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление”.

Оценката на изпълнението на Стратегическа цел 1 се базира на анализ на вложените ресурси, на организационното изпълнение и на резултатите, отчетени чрез изпълнението на услугите, предоставяни от местните власти.



Вложените или прехвърлените от централните към местните власти ресурси се оценяват на базата на три групи показатели:

  • Показатели за разходи;

  • Показатели за приходи и

  • Характеристика на трансферите


Показатели за разходи
1.А.1. Дял на общинските разходи от консолидираните публични разходи. Това е основен макропоказател, който дава информация за разпределението на публичните ресурси между централните и местните власти. Неговото равнище през 2008 г. е 19.6%2. През 2009 г. делът на общинските разходи спада на 19.1%, а през 2010 г. е 16.1% Темпът на изменение на общинските разходи спрямо този на всички публични разходи през 2008 г. е положителен - 6.5%. През следващите две години тенденцията се променя и се осъществява преразпределение на публичните разходи от местните към централните власти. Спадът за 2009 г. е с 2.7%, а през 2010 г. – с 15.7%.
1.А.2. Структурата на консолидираните публични разходи дава по-детайлни данни за дела на общинските разходи в публичните разходи по сектори. Тези дялове са представени в Таблица 6.
Таблица 6. Дял на общинските разходи в консолидираните публични разходи по функции през 2008-2010 г.


Публични сектори

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Обща администрация

25.0%

26.6%

27.1%

Отбрана,обществен ред и сигурност

4.2%

3.9%

2.0%

Образование

57.4%

55.6%

58.3%

Здравеопазване

7.3%

8.3%

7.3%

Социално осигуряване, подпомагане и грижи

4.4%

3.9%

3.4%

Жилищно строителство и комунално стопанство

74.3%

71.8%

61.3%

Култура

41.3%

44.3%

42.0%

Стопански дейности

25.3%

18.9%

14.8%

Други разходи

1.3%

3.7%

2.2%

Всичко

19.6%

19.1%

16.1%


1.А.3. Общински правомощия върху разходите. Правомощията на централната и местната власти при определяне, планиране и преразпределяне на общинските разходи в течение на финансовата година са представени в Таблица 7. Вижда се, че общините имат по-големи правомощия при определяне на размера и планиране на издръжката и капиталовите разходи. Чрез политиката по доходите централните власти определят размера на заплатите по длъжности. Въвеждането на единните стандарти за финансиране на делегираните дейности даде известни права броя на персонала и средната заплата да се определят на местно равнище. В ЗДБРБ са регламентирани ограничения за местно определяне на трудовите разходи по отношение на делегираните дейности. Затова отношението на разходите за местни и делегирани дейности дава представа за степента на местните разходни правомощия. През 2008 г. делът на местните дейности в общинските бюджети е 57.6%, от които 2.9% са за дофинансиране на делегираните услуги. През 2009 г. този дял спада на 53.9%, от които 2.5% за дофинансиране, а през 2010 г. достигна 51%, от които 2.3% общините насочват за дофинансиране на делегираните услуги. Както се вижда, през анализирания период обхватът на разходните правомощия на местните власти е намалял.

Таблица 7. Класификация на правомощията по общинските разходи




Видове разходи

Определяне

Планиране

Правомощия на МВ по преразпределение на разходите

ФРЗ и осигуровки

ЦВ, МВ

ЦВ, МВ

Слаби за делегираните дейности

Големи за местните дейности



Издръжка

МВ, ЦВ

МВ, ЦВ

Големи

Капиталови разходи

МВ, ЦВ

МВ, ЦВ

Частични

Разходи по функции

МВ, ЦВ

МВ, ЦВ

Частични


1.А.4. Структура на общинските разходи. Едно от основните деления на общинските разходи е на разходи за текущи и за инвестиционни цели. Делът на инвестиционните разходи показва капацитета на общините да покриват текущите си потребности и да заделят средства за поддържане и изграждане на нова инфраструктура. През 2008 г. делът на инвестиционните разходи на общините е 28.6%. През 2009 г. се наблюдава спад на инвестициите. Делът им от всички разходи на общините достигна 25.1%. През 2010 г. спадът продължи и достигна 18.4% от всички разходи.

1.А.5. Структурата на общинските разходи по функции е представена в Таблица 8.


Таблица 8. Структура на общинските разходи по функции


Функции

Равнище (в млн.лв.)

Структура (в%)

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Общи държавни служби

498.6

519.0

463.5

10.0%

10.9%

10.8%

Отбрана,обществен ред и сигурност

134.9

117.2

65.1

2.7%

2.5%

1.5%

Образование

1589.6

1577.8

1562.7

32.0%

33.1%

36.3%

Здравеопазване

207.6

219.2

219.6

4.2%

4.6%

5.1%

Социално осигуряване, подпомагане и грижи

346.3

359.4

312.1

7.0%

7.5%

7.3%

Жилищно строителство и комунално стопанство

1120.9

1211.1

940.8

22.5%

25.4%

21.9%

Култура

248.3

238.4

210.3

5.0%

5.0%

4.9%

Стопански дейности

809.6

499.6

501.6

16.3%

10.5%

11.7%

Други разходи

16.8

20.3

27.6

0.3%

0.4%

0.6%

Всичко разходи

4972.6

4761.9

4303.2

100.0%

100.0%

100.0%

Анализът показва наличието на промени в структурата на разходите. От една страна, относително нарастват разходите за образование. От друга, се наблюдават негативни тенденции към намаляване на разходите в сферата на благоустройството и стопанските дейности, което се свързва със свиване на местната инвестиционна активност. През 2010 г. спира относителното нарастване на разходите за функциониране на общинската администрация, което е много добър индикатор.

Показатели за приходи

1.А.6. Структура на общинските приходи. Основното деление между общинските приходи е на собствени приходи и държавни трансфери. През 2008 г. общинските приходи нарастват спрямо предходната година, но промените в структурата са по-скоро отрицателни. За пръв път от 2003 г. спада делът на собствените приходи и на привлечените средства, общините задържат по-голям размер на свободни средства, относително се увеличава делът на държавните трансфери. Това са първите признаци на кризата, почувствани през последното тримесечие на годината. Следващите две години се наблюдава спад на общинските приходи. През 2009 г. това се дължи основно на намаляване на собствените приходи с над 260 млн.лв., а през 2010 г. – на съкращаване на държавните трансфери с над 300 млн.лв. Делът на собствените приходи на общините през 2010 г. се повишава в резултат на по-бързия спад на държавните трансфери от този на всички приходи.
Таблица 9. Характеристика, структура и темп на общинските приходи

Видове приходи

Размер (в млн.лв.)

Темп (верижен индекс)

Дял (в %)

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2008/ 2007

2009/ 2008

2010/ 2009

2008 г.

2009г.

2010 г.

Държавни трансфери

3072.4

3014.2

2596.9

1.25

0.98

0.86

56.0%

58.2%

56.0%

Собствени приходи

1781.3

1517.3

1517.3

1.07

0.85

1.00

32.4%

29.3%

32.7%

Преходен остатък

566.2

518.0

413.9

1.44

0.91

0.80

10.3%

10.0%

8.9%

Привлечени средства

70.7

126.2

108.9

0.52

1.79

0.86

1.3%

2.4%

2.3%

Всичко приходи

5490.7

5175.8

4636.9

1.18

0.94

0.90

100.0

100.0

100.0


1.А.7. Общински правомощия върху приходите (собствени и трансфери) Показателят дава представа за общинските правомощия за тяхното определяне и разпределение. Основен показател, характеризиращ равнището на тези правомощия е делът на собствените приходи във всички приходи на общините. През 2008 г. делът на собствените приходи е 32.4%. Формално погледнато в сравнение с предходната година той спада (35.8% за 2007 г.). На практика обаче, това е първата година, през която общините могат да провеждат реална финансова политика, чрез определяне на ставките на местните данъци в граници, определени от закона. Това означава, че според международните критерии през 2007 г. местните данъци са били вид държавни трансфери, а реалният размер на собствените приходи е бил 24.8%. Под влияние на кризата, през 2009 г. общините губят значителна част от собствените си приходи (основно от данък прехвърляне на собственост и приходи от продажби), което намалява техния дял до 29.3%. През 2010 г. делът на собствените приходи се покачва на 32.7%, поради факта, че собствените приходи се задържат на същото ниско равнище, а приходите от държавни трансфери силно намаляват.

Местните правомощия върху собствените приходи през периода 2008-2010 г. не са променени. Те са представени в таблица 10.


Таблица 10. Правомощия на общините по собствените приходи


Собствени приходи

Вид

База

Ставки

Облекчения

Планиране

Администриране

Местни данъци

ЦВ

ЦВ

МВ

ЦВ

МВ

МВ

Местни такси

ЦВ

МВ

МВ

МВ

МВ

МВ

Др.неданъчни приходи

МВ

МВ

МВ

МВ

МВ

МВ

Забележка: ЦВ – централна власт; МВ – местни власти

Характеристика на трансферите

Това са финансовите ресурси на общините, които се предоставят от държавата за допълване на техните приходи и намаляване на междуобщинските различия в приходния им капацитет. Делът на тези приходи и особено начинът на предоставяне, говорят за финансовата зависимост на общините от държавата. През 2008 г. делът на държавните трансфери от всички общински приходи е 56.0%. През 2009 г. той се увеличава на 58.2%, а през 2010 г. спада до 56.0%. Общините получават следните видове трансфери:


Субсидия за делегираните от държавата дейности.

Общият размер на субсидията се формира от разходния стандарт, умножен по базата – броя на натуралните единици. На практика първо се определя общата сума за финансиране на съответната услуга чрез т.нар. “разходни тавани” и сред това се определя размера на разходния стандарт. С така определените средства от 2008 г.3 се финансират делегираните от държавата на общините услуги.


Обща изравнителна субсидия. Размерът й по закон е не по-малко от 10% от собствените приходи на общините. За първи път през 2007 г. бе постигнато споразумение този процент да бъде 11%. През 2008 г. се договори дял на субсидията в размер на 12% от собствените приходи. През 2009 и 2010 г. държавата увеличи размера на субсидията като повиши процента й от собствените приходи на 14%. По този начин частично бяха компенсирани общинските загуби на собствени приходи по време на кризата. Разпределението на средствата по общини се осъществява чрез методика, определяна ежегодно от МФ и НСОРБ и регламентирана в ЗДБРБ. Общините определят начина на използване на средствата. Практиката е с тях да се финансират разходи за местни услуги.
Целева субсидия за капиталови разходи. Няма прието правило за определяне на общия й размер. Това не създава условия за дългосрочно планиране. През 2010 г. планираната капиталова субсидия е почти два пъти по-малко спрямо предходната година (205.5 млн.лв. през 2009 г., 110.2 млн.лв. – след актуализация на бюджета през 2010 г.). Разпределението на средствата по общини става чрез методика, определяна ежегодно от МФ и НСОРБ и регламентирана в ЗДБРБ. С тези средства се финансират капиталови разходи както за делегирани, така и за местни дейности. През 2008 г. отношението в разпределението между делегирани и местни услуги е 13% към 87%. За 2009 г. то се променя на 11% към 89%, а през 2010 г. – делът на капиталовите разходи от целевата субсидия за делегираните услуги е само 3.4%.

Капиталовата субсидия има три компонента: обща, за екологични обекти и за изграждане и поддържане на общински пътища. През 2010 г. размерът на тези средства е съответно 27.7 млн.лв, 40.0 млн.лв. и 42.5 млн.лв.



Компенсираща отпадането на пътния данък субсидия. Тази субсидия бе предоставяна частично на общините (като разлика от сумите от пътния данък и тези които се очаква да постъпят от патентния данък) само през 2008 г. През следващите години на отчетния период тази субсидия отпадна.

Средства за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Като положителен трябва да се отбележи фактът, че в ЗДБРБ за 2007 г. за първи път бяха включени средства за зимно поддържане и снегопочистване, под формата на трансфер за местни дейности, в размер на 10 млн. лв. През 2008 г. за тази дейности отново бяха предвидени 10 млн.лв. През 2009 и 2010 г. тези средства са увеличени на 14 млн.лв.

Други трансфери. В централния бюджет има различни средства, които се предоставят на общините и се разпределят между тях по методика, определена от МФ и НСОРБ. За 2008 г. такива са 10 млн.лв. за общини с обективен структурен дефицит, 12 млн.лв. за съфинансиране на общински проекти по програма Красива България и Социално инвестиционния фонд (СИФ), 1.5 млн. лв. за инвестиционни проекти, изпълнявани от две или повече общини и други. През 2009 г. са съответно 12 млн.лв, 13 млн лв. и 2 млн.лв. През 2010 г. програмите за общини с обективен структурен дефицит и за инвестиционни проекти, изпълнявани от повече общини бяха прекратени, а тази за Красива България и СИФ бе намалена на 5 млн.лв.

Трансфери от секторни министерства. Тези средства не се планират, но се отчитат в общинските бюджети. Общият размер на част от тях е определен в ЗДБРБ. Най-големи са трансферите от МОМН. През 2010 г. те бяха намалени – 105.2 млн.лв., при 263.4 млн.лв. за предходната година. Отпаднаха и средствата за стимулиране въвеждането на делегираните бюджети, които бяха около 26 млн.лв. за 2009 г.

Разпределението на средствата става от секторните министерства. Някои от тези приходи се предоставят директно на общински структури.Такива са трансферите, които от 2008 г. се отчитат като целеви субсидии в параграфи 31-18 и 31-28. Общият им размер за 2008 г. възлиза на 255.9 млн.лв. През 2010 г. тези трансфери намаляват двойно – 122.7 млн.лв.



В Таблица 11 са представени правомощията на централните и местните власти при определяне на общия размер и начина на разпределяне на държавните трансфери.
Таблица 11. Класификация на правомощията по държавните трансфери за общините


Вид трансфер

Дял от трансферите

Правило за определяне

Разпределителен механизъм




2008 г.

2009 г.

2010 г.

a4

b

c

d

e

а

b

c

d

e

Обща субсидия за делегираните от държавата дейности

58.5%

65.2%

74.5%




Х













Х










Обща изравнителна и компенсираща пътния данък субсидии

6.2%

7.7%

8.9%




Х
















Х

Х




Субсидия за капиталови разходи

9.8%

13.0%

5.3%










Х










Х

Х




Други трансфери

25.5%

14.1%

11.3%













Х













Х

От данните в представената таблица, можем да направим извода, че намалява делът на нерегламентираните в трайни закони трансфери.


Показатели за инвестиции

1.А.8. Дял на общинските инвестиции в консолидираните публични инвестиции. Това е основен макропоказател, който дава представа за разпределението на инвестиционните ресурси между централната и местните власти. През 2008 г. делът на общинските инвестиции е 37.4%. През 2009 г.този дял спада на 32.7%, а през 2010 г. той е вече 22.2%.

1.А.9. Общински правомощия върху инвестиционните разходи. Правомощията на местните власти се определят основно от източника на инвестиционни средства. Общините имат пълни правомощия да определят и разпределят (планират, използват и контролират) средствата с източник собствени приходи и привлечени средства. Те нямат право да определят общия размер на целевата субсидия, но разпределят свободно средствата по дейности и определят инвестиционните обекти. Приходите, постъпили по спечелени проекти се използват според условията на конкурса. Общините нямат никакви правомощия при определянето и използването на средствата от трансфери, получени от секторни министерства.
Организационно изпълнение.

Прехвърлените на общините ресурси имат за цел да подобрят тяхното функциониране. То се измерва със следните показатели:



1.Б.1. Местни правомощия върху функционалната разходна структура на бюджета. Те се определят от вида на услугите и начина на тяхното финансиране. Общините имат ограничени правомощия да планират, управляват и контролират разходите за делегирани услуги, които се финансират чрез държавни трансфери и пълни правомощия за управление на разходите за местни услуги. От тази гледна точка делът на разходите за делегирани дейности в различните функции е показателен за техните правомощия. Както се вижда от Таблица 13, делът на делегираните разходи е най-голям в образованието, следван от здравеопазването и социалното подпомагане. Най-висок е делът на местните разходи в комуналното стопанство и икономическите дейности.
Таблица 13. Дял на разходите за делегирани дейности по функции от общите разходи по функции


Публични сектори по функции

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Обща администрация

39.2%

48.1%

47.5%

Отбрана,обществен ред и сигурност

75.0%

76.2%

60.1%

Образование

80.4%

82.2%

85.9%

Здравеопазване

66.9%

74.4%

78.1%

Социално осигуряване, подпомагане и грижи

76.8%

75.6%

76.6%

Жилищно строителство и комунално стопанство

0.7%

0.1%

0.0%

Култура

33.2%

36.8%

32.8%

Икономически дейности

5.1%

7.0%

5.4%

Други разходи

0.1%

0.2%

0.2%

Всичко

42.4%

46.1%

49.0%


1.Б.2. Степен на задлъжнялост. Този показател дава представа за дела на разходите по обслужване на дълга и главниците в общите текущи общински разходи. През 2008 г. задлъжнялостта на българските общини достигна 4.15% от общите текущи разходи. В резултат от кризата, през следващите две години равнището на този показател се повиши на 7.46% за 2009 г. и 12.26% за 2010 г. Тези нива могат да създадат опасност от затруднения на общините да финансират публични услуги. Още по-сериозно става положението като се вземат предвид натрупаните просрочени задължания. Общо 11 общини имат задължения над 30% от всички бюджетни приходи, а Любимец и Сапарева баня – над 50%.
1.Б.3. Бюджетен нетен остатък. Този показател показва до каква степен общините имат капацитет да генерират излишъци – разликата между сбора от приходите (собствени и държавни трансфери) и просрочените вземания и сбора от общинските разходи и просрочените задължения.

Нетният остатък е основен показател за определяне на кредитоспособността на местните власти. През анализирания период този показател е отрицателен: -131.0 млн.лв. за 2008 г.; -343 млн.лв. за 2009 г.; -259 млн.лв. за 2010 г. Това означава, че балансирането на недостига е станало чрез намаляване на наличните запаси и увеличаване на задлъжнялостта.


1.Б.4. Жизненост на общинските приходи. Показва темпа на нарастване на приходите спрямо темпа на инфлация. През 2008 г. приходите на общините възлизат на 5490.7 млн.лв., а средногодишната инфлация достигна 12.3%. Това означава, че реалният ръст на приходите спрямо предходната година е 3.7%. Преизчисляването на ръста на приходите спрямо предходната година показва, че през 2009 г. те са намалели с 8.4%, а през 2010 г. – с 12.6%. През 2010 г. реалните приходи на общините са спаднали с 19.9% спрямо 2008 г.
1.Б.5. Брой служители по щата на общинската администрация. В края на 2008 г. техния брой е 25 841 души. Мерките на централната власт за намаляване броя на администрацията показват положителни резултати. През 2009 г. администрацията слабо се увеличи – 26 176 души, а през 2010 г. намаля до 25 668.5 души в резултат на стартиралите реформи и подобряване на работата за предоставяне на по-качествени услуги на гражданите. Трябва да се уточни, че става дума за администрацията, която се финансира по единни разходни стандарти като делегирана дейност, а не за тази, финансирана със средства от собствени приходи на общините.
1.Б.6. Предоставени средства от фондовете на ЕС

През 2008 г. броят на общините, реализирали проекти по европейските фондове е 208 общини, а общата сума на усвоените средства – 155.6 млн.лв.



По данни от системата ИСУН5 към 15.04.2011 г. бенефициенти по всички Оперативни програми са 239 общини (90.5% от всички). Те са договорирали 956 проекта на обща стойност от 1973.7 млн.лв., а реално изплатени от тях са 565.9 млн.лв.

В Годишния отчет за дейността на Фонда за органите на местното самоуправление в България („ФЛАГ” ЕАД)6 се посочва, че за 2010 г. са били одобрени 56 кредита на 46 общини на обща стойност 62,8 млн. лв., подкрепящи изпълнението на проекти на стойност 145 млн. лв. Усвоените средства през 2010 г. по сключени договори за кредит възлизат на 64,12млн. лв. (65,7 млн лв. за 2009 г.), а погашенията са 64,9 млн. лв. (17,3 млн. лв.).
1.Б.7. Разходи на един ученик в общинско училище. Образованието е основна функция на общините, която ангажира една трета от разходите на местните бюджети (36% през 2010 г.). Това прави използването на средствата ключов фактор за ефективността на местните услуги. Основни показатели за равнището на ефективност в образованието са:
Таблица 14. Показатели за ефективност в образованието


 

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Разходи на 1 ученик в общообразователно училище

1553

1540

1579

Брой ученици на 1 зает в общообразователно училище

9.4

10.0

9.4

Брой ученици средно в едно ООУчилище

291.9

299.0

302.1

Разходи на 1 дете в ЦДГ

2332

2454

2259

Брой деца на 1 зает в ЦДГ

5.6

5.7

5.9

Брой деца в една ЦДГ

87.9

91.9

98.5

От предоставените данни се констатира, че мерките за оптимизация на образователната мрежа дават своите резултати. Увеличават се големината на училищата и на детските градини. Производителността на заетите в детските градини също нараства. За разлика от тях броят на учениците на един зает в училищата през 2010 г. намалява до равнището от 2008 г.



1.Б.8-10 Показатели, които измерват ефективността в други сфери, обект на общинско управление и финансиране и равнищата им за 2008-2010 г. са представени в Таблица 15.

Таблица 15. Показатели за ефективност*


 

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Разходи на 1 клиент в ДСП

1149.4

1163.6

1136.7

Бр.клиенти на 1 зает в ДСП

10.8

11.1

11.0

Осветление на 1 жител

11.9

11.2

9.9

Сметосъбиране на 1 жител

38.4

43.9

44.8

Разходи на 1 място в дневни центрове

4528.9

4976.6

4880.6

Брой места на 1 зает в дневни центрове

2.8

3.0

3.0

Разх на 1 място в социални домове

7180.4

7427.2

8093.8

Брой места на 1 зает в социални домове

1.9

1.7

1.6

Разходи на 1 зает в читалище

8799.50

9556.91

7464.70

Заети на 1 читалище

1.96

1.98

1.99

Разходи на 1 зает в културно заведение (д-т 739)

14893.0

15971.0

14473.9

Заети на 1 култ.заведение

8.0

7.4

7.3

*Изчислено по данни от общинските бюджети. Броят на населението е по данни на НСИ за периода 2008-2010 г.
Както се вижда от данните, наблюдава се задържане и дори намаляване на разходите за услугите. Показателите за ефективност остават на същото равнище. Положителна тенденция е провежданата от няколко години реформа в социалната сфера която цели намаляване на броя на настанените в социални домове за сметка на разрастване на услугите в общността. Данните показват, че за периода 2008-2010 г. настанените в социални домове са намалели с 19.75%, а тези ползващи дневни центрове се увеличават с 37.98%.
Изпълнение на услугата.

Крайният резултат от реформата към децентрализация е да се предоставят по-ефикасни услуги на гражданите, отговарящи на техните потребности. Най-общият показател за резултат е



1.В.1. Дял на общинския бюджет, разходван за предоставяне на услуги - всички общински разходи, без административните. През 2008 г. административните разходи са 65.6 лв./ж., а делът на средствата за услуги – 90%. През следващите две години делът на разходите за услуги слабо намалява – до 89.6% от всички общински разходи за 2010 г., както и средствата за администриране на услугите – 61.8 лева на жител.

Показатели за резултат от общински услуги са 1.В.2. водоснабденост и 1.В.3. канализираност на населението. Средните данни за страната7 през 2009 г. са 99.0% водоснабденост и 70.4% канализираност. За сравнение, тези данни за 2007 г. са 98.9% водоснабденост и 69.4% канализираност. Представата за услугите се допълва и от съществуващите териториални различия. При водоснабдяването те варират от 85.8% за Кърджали до 100% за 7 области в страната (София, Пловдив, Варна, Русе и др.), а за канализираността – от 40% за Разград до 94% за София.

Различията по общини са представени в Таблица 16.
Таблица 16. Степен на водоснабденост и канализираност (брой общини)*


Степен

Водоснабденост 2007 г.

Канализираност 2007г.

Водоснабденост 2009 г.

Канализираност 2009 г.

100%

153

14

157

14

90%-99%

89

14

85

15

80%-89%

12

25

14

24

под 80%

10

211

8

211

*Източник: НСИ
Вижда се, че ако водоснабдяването е проблем на отделни населени места, то канализацията е проблем на страната като цяло.

От данните за новоизградената водопроводна мрежа (по 0.13% за 2008 и 2009 г.) и за реконструираната водопроводна мрежа – по 0.5% за двете години се вижда, че промените са с нисък и незадоволителен темп. Подобна е ситуацията и обновяването на канализационната мрежа.



1.В.4. Озеленяване. Разполагаемите данни показват, че разходите на общините през 2008 г. за озеленяване са били 56.2 млн. лв., т.е. по 7.4 лв./жител. През следващите години тези разходи спадат съответно на 46.6 млн.лв и 39.9 млн.лв. Това прави по 6.2 лева/жител за 2009 г. и 5.3 лева/жигел за 2010 г. Както се вижда, през анализирания период разходите за озеленяване спадат с 28%.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница