Раздел ІV. Представяне на показателите, интегрирани в балансирана карта за изпълнение на Стратегическа цел 2

Раздел ІV. Представяне на показателите, интегрирани в балансирана карта за изпълнение на Стратегическа цел 2

2.А.2. Прехвърлени нови правомощия по секторни политики от централните органи на изпълнителната власт на областните управители, в т.ч. финансово необезпечени – няма прехвърлени правомощия през 2009 и 2010 г., с изключение на социалните услуги, където са разработени областни стратегии за социални услуги. Те са приети от областните съвети за развитие и са обвързани с областните стратегии за развитие.

През 2010 г. функционират 1034 звена с регионален или областен обхват, 252 звена на общинско ниво, 114 звена със статут на специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица.

При това абсолютно съкращаване на средствата на областните администрации, тенденцията към намаляване на техния дял в общите публични разходи е логична - 0.16% за 2007г., 0.15% през 2008 г., 0,11 % през 2010 г.

Съкращаването на разходите най-силно се проявява при инвестициите. През 2008 г. делът на разходи на областните администрации от консолидираните публични инвестиции е 0.27% през 2008 г. и спада на 0.03% през 2010 г.

През 2007 г. този дял е 68.8%. По данни от Доклада за състоянието на администрацията през 2010 г. общата щатна численост на централната администрация е 101265 души, в т.ч. 77798 души в териториалните й звена. Това означава, че в териториалните звена на централната изпълнителна власт работят 76.8% от всички служители в структурите на централната изпълнителна власт

По информация от Системата за самооценка на административното обслужване за 2010 г. са предоставени и администрирани 2004 услуги и режими, разпределени както следва:

• 
  Централна администрация – 1625
  
• 
  Областна администрация – 44
  

Раздел V. Представяне на показателите, интегрирани в балансирана карта за изпълнение на Стратегическа цел 3

Оценката на изпълнението на стратегическа цел 3 се базира на анализ на вложените ресурси, на организационното изпълнение и на резултатите, отчетени чрез изпълнението на услугите, предоставяни от териториални (кметства) и функционални (заведения за услуги) структури на общините.

Кметствата, които имат предоставени сравнително по-големи правомощия са второстепенни разпоредители. Оценката на правомощията на кметствата се търси в:

• 
  дела на кметствата - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити (показател 3.А.1);
  
• 
  дела на общините, в които има кметства - второстепенни разпоредители (показател 3.А.2);
  
• 
  дела на служителите, които са на щат в кметства от всички служители в общинската администрация (показател 3.А.3).
  

Официални данни има само за третия показател: 3.А.3. “Дял на служителите по щат в кметствата от всички служители в общинската администрация”. Средно за страната този дял през 2008 г. е бил 21.7%. Това означава, че средният брой служители на едно кметство е 1.9, при средно на една община – 97.9 служители. Само за сравнение, в кметствата живеят около 30% от населението на страната. По данни на НСИ към 31.03.2009 г. делът на заетите в кметствата спрямо тези в общинската администрация е 25.7%. Средно на едно кметство се падат по 1.8 служители, при средно на една община – 97.2 души.

През 2008 г. бе въведено задължително преминаване на всички общински училища на делегирани бюджети. В ЗДБРБ се регламентираха минималните правомощия, които общините трябваше да предоставят на директорите на училищата. Бяха въведени изисквания и за начина на разпределение на общинските средства за училищата. Централната власт (МОН и МФ) направи проверка на приетите от общините формули за разпределение и предостави допълнителни средства на общините, чиито формули отговаряха на нормативните изисквания. През 2010 г. всички училища са на делегирани бюджети.

Стимулирано бе и въвеждането на делегираните бюджети в детските градини. През 2008 г. делът на общините, чиито детски градини са на делегирани бюджети бе 8.7% (23 общини) при 2.4% в края на 2007 г. През 2010 г. общините, въвели делегирани бюджети в детските градини е вече 73, което е 27.6% от всички общини (показател 3.А.8.).

Други показатели от тази група имат за цел да се оценят големината на заведенията, които са преминали на делегирани бюджети. Докато при общинските училища този въпрос вече не стои, то данните за детските градини показват, че на делегирани бюджети са преминали почти всички големи общини. Поради тази причина делът на детските градини с делегиран бюджет спрямо всички детски градини е 21.4% (показател 3.А.9.). Наблюденията са, че системата на делегираните бюджети се въвежда предимно в по-големите детски градини. Това обуславя по-високия дял на броя на персонала в ДГ с делегиран бюджет от общо персонала в ДГ (показател 3.А.10.), който е 26.2%, в сравнение с този на показател 3.А.9.

Общият брой на тези доставчици на социални услуги (3.А.14) в края на 2010 г. е 943.

Най-обща представа за дейността на тези фирми и организации дава показателят 3.А.11. “Дял на общините, които предоставят социални услуги чрез външни участници”. Този начин на предоставяне на услугите през 2008 г. се практикува в 26 общини в страната (9.84% от общините). През 2010 г. социални услуги чрез външни изпълнители се предоставят в 60 общини (23% от всички).

Следващите два показателя от тази група имат за цел да отразят дела на външните доставчици в предоставянето на целия набор от социални услуги. По данни на МТСП през 2008 г. външни доставчици не управляват специализирани заведения за социални услуги. Дейността на външните доставчици е насочена към услугите в общността. През 2008 г. те предоставят 74 вида социални услуги в общността. През 2010 г. външни доставчици управляват 2 специализирани заведения (показател 3.А.12) и предоставят 135 социални услуги в общността. Явно е масовото навлизане на външните доставчици в сферата на предоставяне на социални услуги.

Допълнителна представа за тенденцията на пренасочване на предоставяните социални услуги към алтернативни услуги и услуги в общността дава следния показател: “Брой места в социални заведения, които се управляват от външни доставчици” (3.А.13). Към 31.12.2008 г. външни доставчици управляват заведения за социални услуги с капацитет 2058 места. През 2010 г. този показател е вече 3398 места.

Всички тези данни дават основание да се направят изводи, че външните доставчици управляват по-малки заведения, дейността им е предимно в обичайната за потребителите среда, силата и предимството им е в гъвкавостта, които са предпоставка за предоставянето на по-качествени услуги, съобразени с потребностите на местната общност.

Резултатите от анализа на тези данни показват, че:

• 
  Референдумите са изключение за българската практика. Организирането на подписки и други форми на искане на гражданите за решаване на важни за местното развитие проблеми, също не е масово явление в българските общини. Това означава, че връзката на населението с неговите представители в местната власт е ограничена.
  
• 
  В по-малките общини общите проблеми по-често попадат в дневния ред на общността.
  

• 
  3.В.1. Обхват на децата в първи клас – 94.8%. За сравнение през учебната 2007/8 г. всички деца на тази възраст (7 годишни) посещават училище. Показателят е 102.6%, което говори, че има ученици в първи клас, които са от други възрастови групи.
  

• 
  3.В.2. Обхватът на децата в началния курс (1-4-ти клас) е 94.9%. Наблюдава се слабо намаление на показателя в сравнение с 2007/8 г., когато е бил 97.8;
  
• 
  3.В.3. Обхватът на децата в основното образование е 96.3%, при 83.7% за учебната 2007/8 г.;
  
• 
  3.В.4. Обхватът на децата в средното образование е 82.6% (78.3%за учебната 2007/8 г.).
  

Показателите за обхват на услугите за детските градини са с по-ниски стойности. През 2008 г. отношението на децата, посещаващи детски градини към броя на децата във възрастта да посещават детски градини (3.В.8) е 73.2%. Равнището на този показател през следващите две години слабо спада: 72.2% през 2009 г. и 70.0% за 2010 г. И тук се регистрират значителни междуобщински различия. Те не могат да се свържат с финансовото състояние на общината или с някакво по-добро икономическо развитие. Големите градове нямат екстремни за показателя стойности, а по-скоро близки до средните за страната. Добрите резултати на други общини могат да се обяснят с това, че децата се отглеждат не в местата, където са регистрирани.

Изключително нисък е обхватът на потребителите на детските ясли (3.В.9) – само 19.5% от децата на тази възраст са обхванати през 2009 г. Делът на обхванатите деца през 2010 г. слабо се увеличава – 21.4%. Наблюдаващите се различия по общини са подобни на тези при детските градини. Разликите са в това, че:

1) значително повече общини (особено малки и с нарушен възрастов състав на населението) не предлагат тази услуги и

2) големите общини имат малко по-добри от средните за страната показатели.
Втората група показатели отчита резултата от предоставените услуги. Три от тях визират пак сферата на образованието:

• 
  3.В.5. Деца, достигащи 5-ти клас (от всички деца на 12 години). Средното за страната равнище на показателя за учебната 2009/10 г. е 99.2%. Той е по-висок в големите градове – София, Пловдив, Варна и по-нисък от средните за страната стойности за Видин, Търговище и други.
  
• 
  3.В.6. Завършили основно образование. Средната за страната стойност е 87.3%. Междуобластните различия не са големи. С по-високи стойности от средните за страната са София, Смолян, В.Търново, а по-ниски – Хасково, Търговище, Пазарджик, Кюстендил и други.
  
• 
  3.В.7. Дял на отпадащите от основното образование от всички записани. Средният за страната процент е 2.6. С най-високи, т.е. най-лоши, показатели се отличават областите Сливен, Търговище, Добрич и други, а с най-ниски – София, Смолян, Бургас, Благоевград.
  

Последният показател – 3.В.13. „Отношение на разходите за социални услуги в общността/извън общността”, цели да отчете резултатите от политиката за преструктуриране на социалната сфера и по-точно намаляване на социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и обслужване на населението в обичайната за него среда. Резултатите от анализа показват положителни промени, насочени към относително намаляване на разходите за специализирани заведения и увеличаване на разходите за услуги в общността. През 2008 г. делът на разходите на социалните домове бе 34.1%, а местата в тях – 16450. Делът на разходите за услуги в общността бе само 23.3%. През 2010 г. делът на услугите в специализирани заведения нарастна на 35.6%, при абсолютен спад на средствата с около 7 млн.лв., а на местата с 16.5%. Разходите за услуги в общността през този период нарастваха с близо 20 млн.лв,а делът им достигна 31.8% от всички разходи за функцията социално подпомагане. Това е следствие от старта на предоставянето на нови услуги в общността като звено “Майка и бебе”, център за работа с деца на улицата, център за обществена подкрепа, защитени жилища, наблюдавани жилища и други.